Jump to content
MUBG | Българският форум на Манчестър Юнайтед

Pepinka

Root Admin
 Разгледай профила  Вижте тяхната активност

  • Брой мнения

    10690

  • Присъединил се

Новини публикувано от Pepinka

  1. Pepinka
    Значението на постижението на Уейн Рууни да стане най-великият голмайстор на Манчестър Юнайтед за всички времена не трябва да се подценява.
    Голът на капитана срещу Стоук Сити беше неговото 250-то попадение е за клуба. Това вдъхнови екипа на ManUtd.com да разгледа играчите, които преди са били топ голмайстори в Юнайтед и как рекордът се е предавал от играч на играч.
    Първите голмайстори*
    От деня, в който Джак Даути вкарва първия гол за Нютън Хийт срещу Флийтууд Рейнджърс през 1886 г., надпреварата да бъдеш водещ голмайстор винаги е била постоянен източник на вдъхновение за всеки атакуващ играч, който е обличал червената фланелка.
    Ал Фарман, Боб Доналдсън и Джо Касиди водеха в надпреварата през 19-ти век, но само малка група от хора са били на върха, след като Санди Търнбул постави рекорд през 1915, вкарвайки своя 101-ви гол за Юнайтед при победа над Мидълзбро.
    ДЖО СПЕНС 102-168 ГОЛА 
    Джо Спенс вкарва своя 102-ри гол през октомври 1927 година срещу Дарби Каунти и вдигна летва по-високо до 168 попадения, вкарвайки последния си гол срещу Мидълзбро шест години по-късно. Рекордът на Спенс се запази години, включително при паузата заради Втората световна война, докато Джак Роули не вкарва срещу Болтън Уондъръс през 1949.
    ДЖАК РОУЛИ 169-211 ГОЛА
    Джак „Артилериста“ Роули, който участва в Денят „Д“ при десантът в Нормадия, става първият футболист, който преминава границата от 200 гола. Преди да премине в Плимут Аргайл като играещ треньор през 1955, той остави рекорд от 211 попадения за Манчестър Юнайтед. Това се случи срещу Рединг – опонентът срещу когото Уейн Рууни изравни постижението на Сър Боби Чалртън на 7 януари 2017 г.
    СЪР БОБИ ЧАРЛТЪН 212-249 ГОЛА
    Английската футболна икона Сър Боби Чарлтън беше „Г-н Манчестър Юнайтед“ и изключително лоялен играч на клуба, че е просто неизбежно той да не подобри рекорд на Роули, въпреки че не е бил истински нападател. Историческият момент се случва през ноември 1969, когато той вкарва два гола при успеха с 3-1 над Тотнъм Хотспърс, въпреки че това се случва със задна дата.
    По това време головете в Чарити Шийлд не се смятат, което означав че головете са съответно три или два по-малко. Следователно попадението на Сър Боби срещу Милан в полуфинала за Европейската купа предишния сезон, който трябваше да изравни рекорд, не предизвика фанфари.
    Така че, по онова време голът на Чарлтън срещу Кристъл Палас при равенството 2-2 на Селхърст Парк го изкачва на върха в голмайсторската листа на клуба за всички времена.
    Сър Боби вкарва последния си 249-ти гол за Юнайтед при успеха с 2-0 на Саутхамптън на 31 март 1973 г. И може би много хора са очаквали той да остане на върха завинаги, но всичко това започна да се променя, когато Уейн Рууни се присъединява към клуба и открива головата си сметка с три гола в дебютиния си мач.
    * Забележка: Данните изчислени преди създаването на Футболната Лига не включват Футболния Алианс. Обшият брой голове на Търнбул също бе подсилен с един гол за Чарити Шийлд със задна дата.
    manutd.com
  2. Pepinka
    Ники Бът е назначен за новият директор на Академията на Манчестър Юнайтед.
    41-годишният Ники е продукт на Академията и част от известния Клас ’92. За Юнайтед Бът има 387 мача между 1992 и 2004, през това време той спечели шест титли на Висшата Лига, три пъти ФА Къп, една Шампионска Лига и една Интернационална Купа. В момента притежава Про лиценз на УЕФА.

    Обявявайки новината, изпълнителният вицепрезидент Ед Уудуърд заяви: „Радвам се, че Ники приема ролята на директор на Академията. Ники познава добре традициите и наследството на Клуба и е естественият избор да гарантира модернизирането на академията, както и да запази ценностите и фокуса й.“
    „Академията на Манчестър Юнайтед е напълно концентрирана в изграждането на млади играчи за първия ни отбор. Като възпитаник на най-добрите ни отбор в модерната епоха, Ники ще придаде страст, енергия и опит, ще запази характеристиките й, които ни дават предимство, а именно – несравнимо опит при развитието на млади играчи в първия отбор. В последните четири години 15 момчета от Академията играха за първия отбор, записвайки 173 мача – статистика, с която клуба са гордее.“
    Ники Бът заяви: „Истинска привилегия е да заемам тази позиция. Като човек, който започна в младежките формации на Юнайтед, за мен е чест да бъда назначен за директор на Академията, да продължа да внушам ценности и нагласите, за да продължим създаването на бъдещи поколения играчи на Манчестър Юнайтед.“
    „Това е голямо предизвикателство, но съм щастлив да поема отдаден първокласен екип. Целта ни остава същата – да продължаваме да снабдяваме първия отбор с добре обучени играчи, които разбират отговорността да играят за най-големия клуб в света.“
    www.manutd-bulgaria.com
  3. Pepinka
    Мениджърът на Юнайтед, Луис Ван Гаал, е изправен пред голяма главоблъсканица, след като трансфера на Де Хеа пропадна в късните часове на понеделник вечер.
    Административна засечка, за която Реал обвини Юнайтед, а след това английския клуб се защити със свое изявление, означава, че Давид де Хеа остава на острова за сега.
    Остават две седмици до сблъсъка с Ливърпул, но кой ще е номер 1 за Юнайтед тогава?
    Връщане на Де Хеа
    „Глупаво е да не използваш вратар от такъв калибър.“ Това бяха думи на експерта на Скай Спортс, Джейми Карагър, след загубата на Юнайтед с 2-1 от Суонзи миналата неделя.
    Класата на Де Хеа е безспорна. Испанецът е носител на „играч на година“ за последните два сезона в отбора, а статистиката сочи, че е спасил на Юнайтед 10 точки само през миналата кампания.
    Но завръщането под гредите на Де Хеа може да не е толкова лесно, колкото изглежда. Той все още не е записал минути в официален мач за клуба този сезон, като дори не попадаше в групите за мачовете, които изминаха.
    И да, за всички беше ясно, че той няма да преподпише с отбора и се очакваше трансфер. Експерта по испански футбол за Скай – Гилем Балагуе заяви в понеделник, че Де Хеа и Мадрид ще пробват да си свършат работата „възможно най-скоро“.
    По-рано през месеца излезнаха слухове, че испанецът е бил принуден да тренира с резервите на Юнайтед.
    Според Гари Невил за футболист, който мислено вече е бил в друг отбор, ще е трудно завръщането към настоящия.
    „Защо пак би се върнал на вратата?“ попита Невил в студиото на Скай тази неделя. „За мен би било странно изведжнъж отново да се върна на вратата, след като не съм бил включван в отбора последните 2-3 седмици.“
    Грешките на Ромеро при загубата от Суонзи отбелязаха вратарските проблеми на Юнайтед. Бившият вратар на Англия Пол Робинсън се съгласи с коментара на Невил.
    „Пред Ван Гаал има належащ проблем за решаване“ заяви Робинсън в предаването на „Deadline Day“ по Скай. „Де Хеа, който си мислеше, че ще пази на Бернабеу следващата седмица, може да се озове в стартовата единадесеторка на резервите на Юнайтед вместо това.“
    Как ще реагира Де Хеа на пропуснатия трансфер в Мадрид, може да се окаже от ключово значение. Паузата за международен футбол му дава малко време далеч от Олд Трафорд, което той трябва да използва, за да анализира ситуацията и да помисли над бъдещето си. Но от Юнайтед ще се надяват тази сага да бъде забравена и за доброто на играч и клуба, той отново да се пребори за мясото си.
    Придържане към Ромеро
    Отсъствието на Де Хеа се оказа в плюс на Ромеро. Лятната придобивка от Сампдория започна във всички 6 мача на Юнатед в Лигата и Европа. Доверие в аржентинеца също е опция пред Ван Гаал.
    Със сигурност тя беше доста по актуална преди мача с лебедите. Ромеро пропусна само 2 гола в 5 мача преди това, но двата леки гола на Либърти Стейдиъм накараха експертите да се съмняват в него.
    „Той записа три сухи мрежи в Лигата, но не беше тестван“ заяви Каръгър след срещата. „Днес за пръв път беше изпитан истински. От него се изисква да прави спасяванията, които ти печелят мача.“
    Наистина, статистиката сочи, че Ромеро има само 7 спасявания в 4 мача до сега, което доказва липсата на шансове за оценка на качествата му. Каръгър остана неубеден във качествата му след провала на вратаря да спаси гола на Гомис на близката греда.
    „Да Хеа в тези ситуации взимаше контрола в свои ръце“ коментира той. „Ромеро излезе, след това се върна и се озова в лоша позиция. Нито е стигнал нападателя с цел да го принуди да скъси ъгъла, лишавайки го от опции, нито е на вратата си, където също има предимство. Той се оказа в „ничията земя“ и предаде контрола над ситуацията.“
    Невил допълни: „Оказа се прекалено близо до топката, което означава, че няма време за реакция. Ако беше останал на гредата, лесно спасяваше удара. Много лоша техническа грешка.“
    „Ромеро беше поставен под въпрос преди срещата. Справяше се се добре и запази мрежата си суха преди това, но коментирахме липсата на истински тест за него. Това беше този тест.“
    „Вратар на Юнайтед може да се наложи да прави 1 или 2 спасявания на мач особено, когато имат 65% притежание. Трябва да направиш тези спасявания.“
    Ромеро има 65 изяви за Аржентина, но беше резервен вратар за клуба си дълго време в своята кариера. Това кара Карагър да се съмнява, че притежава нужното да бъде първи избор за Юнайтед. „Игра финал на Световното, но Юнайтед иска титли в следващите години, треньора има амбиции за Лигата и Европа. Не мисля, че Ромеро е достатъчен за това.“
    Ван Гаал познава Ромеро добре от престоят им заедно в АЗ Алкмаар, но предстои да се види дали е направил достатъчно, за да задържи Де Хеа извън игра.
    Валдес ли е спасителят?
    Виктор Валдес е нещо като забравена фигура в този въпрос. Бившият играч на Барселона беше сигурен за Бешикташ, но трансфера пропадна в последния ден от трансферния прозорец. В понеделник той направи нещо като заявка за лоялност към клуба, слагайки логото на Юнайтед на страницата си във Фейсбук.
    Та може ли Ван Гаал да го върне обратно в голямата картина на Олд Трафорд? Помирието изглежда трудно. 33-годишния вратар дори бе лишен от правото да яде заедно със своите съотборници на тренировъчната база, след като холандеца го обвини в отказ за игра с отбора под 21 години. Валдес не е влизал в игра от Май.
    „Не го избирам, защото не следва философията и в клуба няма място за такива играчи“ заяви Ван Гаал през Юли. „Когато не следваш принципите на философията, има само един път и той е навън.“
    Пътят не бе ползван, а социалните профили на Валдес загатват за желанието му да даде шанс на кариерата си в Юнайтед. Със своят 18 месечн договор от зимата, Валдес е на Олд Трафорд поне до следващото лято.
    Но испанецът има сериозна визитка. Носител е на три трофея на Шампионска Лига и ако се примирят с Ван Гаал, може да предложи друга опция за човек под гредите на Олд Трафорд.
    Ник Райт, Скай Спортс
  4. Pepinka
    Според Гари Невил, Юнайтед не бива да се приема като претендент за титлата и смята, че трябва да промени начина си на игра.
    Юнайтед загуби последния си мач срещу Суонзи в Неделя с 2-1, въпреки доминацията си в притежанието на топката и повечето удари към вратата.
    Говорейки пред Скай, Невил разкритикува Юнайтед за липсата на скорост и заяви, че не вижда как ще подобрят представянето си от миналия сезон.
    „Определено трябва да се подобрят. Дали методите на мениджъра или индивидуални играчи. Нещо трябва да бъде променено.“
    „В момента не можем да ги приемаме като претенденти за титлата. Целта пред тях е да надградят над четвъртото място от миналия сезон. За сега не вървят в тази посока.
    „Има подобрение при тях. По-добър отбор са спрямо миналата година по това време без съмнение. Особено във фаза защита. И днес видяхме добра игра в защита, но имаше и пропуски. Отвори се и въпроса с вратарския пост.“
    Юнайтед взеха преднината в 47-та минута, когато Мата засече центрирането на Люк Шоу. Но всичко се преобърна, когато Андре Аю и Гомис отбелязаха за домакините.
    Според Невил на Юнайтед липсва скорост в последната третина. Също така е важно осигуряването на голова преднина преди контрола над топката.
    „За последната година и нещо футболът на Юнайтед при 1-0 и 0-0 е сякаш водят с 4-0“ той допълни. „Разиграват добре, доминират в притежанието, а в повечето случаи и в ударите към вратата, но липсват головете.“
    „Не са ефективни. Нямат играчи, които се наемат да надвият съперника в последната третина. В същото време се залъгват, че играят добър футбол.“
    „Да, имат доминация над топката, но не и над мача. Доминираш мача, когато отбелязваш и играеш на високи обороти. Първата цел винаги трябва да е осигуряване на преднина и чак тогава доминация над топката. Но те от първата минута се унасят в разиграващ футбол.“
    www.manutd-bulgaria.com
  5. Pepinka
    Tези, които са виждали Мемфис Депай отблизо в неговата засега кратка кариера в Юнайтед със сигурност са били удивени от неговата физика, а Люк Шоу, Лу Макари и дори боксьорът Антъни Крола независимо един от друг избраха една и съща дума, за да опишат новият футболист на Червените Дяволи – „танк“.
    По времето на предсезонното турне в САЩ, Мемфис се включи във Facebook Q&A с феновете и наред с другите теми, той сподели как поддържа форма….
    Как поддържаш форма? Арън Офори-Ата
    Всеки ме пита за това! Честно казано понякога просто отивам във фитнеса и правя някакви упражнения. Не винаги има някакъв специален порядък, даден ми от треньора – просто тренирам както ми дойде. Правя кляканки, набиранки…. просто за да си поддържам тялото във форма. Не искам да изглеждам много голям – просто искам да съм във форма. Не правя еднакви упражнения всеки ден – обичам да ги сменям.
    Колко гола се надяваш да вкараш в първия си сезон? Уилсън Пол Либера
    Това е добър въпрос. Аз играя в предни позиции, разбира се, че искам да отбелязвам голове и да правя асистенции. Но не искам да си поставям специално число голове/асистенции и да поставям очаквания към себе си – по-скоро искам всеки в отбора да допринася за головете и асистенциите. Това е най-важното. Но със сигурност ще кажа, че искам да вкарам повече от един !
    Кой ти беше идол като дете? Ивън Демпси
    Патрик Клуиверт. Когато бях на 5 или 6 той беше моят човек- вкарваше толкова много голове. Спомням си, когато Аякс играеха добре в Шампионската Лига гледах, как той отбелязваше всички тези голове. Той беше моят идол и харесвах всичко, свързано с него.
    Коя ти е любимата храна? Укедже Ифеани
    Много обичам паста. Също и морски дарове. Така че може би морски дарове с паста!
    Кое те мотивира да станеш футболист? Калзанг Дорйе
    Когато бях малък исках да бъда футболист, както много други деца. Но не всеки може да стане. В Холандия играехме футбол много на улицата. Когато бях по-малък футболът беше навсякъде около мен. Аз бях онзи, който играеше на улицата всеки ден. Там научих играта, там тренирах всичко. Също гледах много мачове по телевизията, гледах феновете. Спомням си как си мечтаех един ден аз да бъда този, за който те да пеят и аз да бъда този, който ще го дават по телевизията. Това беше стабилна мотивация.
    Коя ти е любимата музика? Кое те вкарва в настроение за голям мач? Паша Иглит
    R&B и хип-хоп. Музиката е много важна за мен. Тя е вдъхновяваща и смятам, че е най-доброто нещо, което ми помага да се фокусирам за мач. Не бих могъл да живея без музика.
    Кой ти беше любимия отбор като дете? Мушир Хюсеин
    Когато бях много малък, някъде около 7-годишен, подкрепях Фейеноорд. Когато бях на 9 играх за Спарта Ротердам, а когато бях на 12 се преместих в ПСВ – от този момент нататък винаги съм подкрепял ПСВ.
    Доведе ли твоето куче с теб в Манчестър? И как се казва то? Санил Сани
    Казва се Симба – като Царят Лъв. Това ми беше любимото детско, когато бях малък. Не съм го довел още в Манчестър, защото като футболист пътувам много. Затова то остава с майка ми засега. Надявам се, че като се установя, по-нататък то ще дойде да ме посети.
    Имаш ли някакви суеверия в деня на мача? Ноел Медина
    Знам, че някои играчи имат странни суеверия, но аз нямам. Аз просто се фокусирам върху мача. Слагам си слушалките, слушам музика и се концентрирам. Не си слагам дясната обувка преди лявата, или нещо такова…
    www.manutd-bulgaria.com
  6. Pepinka
    Матео Дармиан е утвърден италиански национал, който наистина хвана окото на Световното първенство в Бразилия през 2014.
    Въпреки че едва дебютира за Адзурите в приятелска среща срещу Република Ирландия на Крейвън Котидж в навечерието на турнира, защитникът на Торино попадна в селекцията на Чезаре Прандели и започна всички три двубоя от груповата фаза.
    Откриващият мач с Англия бе този, в който той наистина изпъкна, представяйки се по изключителен начин и причинявайки множество проблеми за Лейтън Бейнс при включванията си в нападение.
    Невероятната му форма му донесе наградата за най-добър италиански национал, която получи в началото на 2015, и със сигурност му предстои дълга кариера на десния бек в националния тим на Италия.
    На клубно ниво, той започва като централен защитник в Милан и получава своя дебют в сблъсък с Бреша за Купата на Италия още на 16-годишна възраст. Неспособен да пробие в утвърдената защитна линия на Росонерите, по-късно той се присъединява към тима от Серия Б Падова, под наем, преди да премине в Палермо през 2010.
    Въпреки че натрупва опит в европейски клубен турнир, макар и Лига Европа, той решава отново да заиграе в по-ниското ниво на италианския футбол, този път с екипа на Торино, първоначално само под наем, след едва една кампания в Сицилиял, белязана от контузия.
    Утвърждавайки се като титуляр за Биковете и спечелвайки промоция за Серия А още в първата си година, талантът от Легнано записва поне по 30 участия във всеки от четирите си сезона за клуба.
    Считан за един от най-динамичните крайни бранители в Европа, умението му успешно да се включва в нападение е в допълнение на завидния интелект, който притежава в дефанзивен план.
    Сравняван от някои с легендарния защитник Антонио Кабрини, Дармиан ще се превърне в петият италианец, играл за първия отбор на Манчестър Юнайтед след Карло Сартори, Масимо Таиби, Джузепе Роси и Федерико Македа. Единственият друг играч на Юнайтед, който е бил взет от Торино, е легендарният голмайстор Денис Лоу през 1962.
    www.manutd-bulgaria.com
  7. Pepinka
    Терен мениджърът на Манчестър Юнайтед Тони Синклеър получи доста награди миналия сезон, включително Терен екип на годината. Сега той и неговия екип работят усилено, за да подготвят терена на Олд Трафорд за новия сезон…
    Ще ни разкажеш ли за твоята роля?
    Аз съм терен мениджър, което означава, че съм отговорен за всеки един терен на Манчестър Юнайтед, включително Олд Трафорд, Тренировъчния комплекс Aon, Литълтън Роунд и Клиф. Имаме момчета, които са определени да се грижат за всяко едно място, но аз съм отговорен за наблюдението на всичко, което се случва на всеки един терен. Като хора, занимаващи се с терена, ще кажем, че теренът е най-важният инструмент на отбора. Ако тренировъчните игрища или стадионът не са в добра състояние, това ще окаже ефект върху играчите и тяхното представяне. Сър Алекс Фъргюсън също определяше терена като важен инструмент и беше прав!
    През април ти и твоят екип, заедно с този на Арсенал, спечели наградата за Терен екип на сезона за 2014/15. Радваш ли се, че работата ти беше оценена?
    Беше фантастично. Представихме се добре и на наградите на Института по терени миналия декември, като спечелихме наградата Екип на годината, а аз получих наградата за Домакин на година. Това е свидетелство за упоритата работа, която момчетата вършат. Аз съм късметлия, че имам такъв добър екип зад гърба си, а технологията, която се използва в днешно време, ни помага да работим на най-високо ниво.
    Новият сезон наближава, работата по Олд Трафорд върви ли по план?
    Последно Юнайтед посрещна Арсенал тук на 17 май, а след това теренът бе използва за мачът на Легендите на 14 юни. Имаме около шест седмици преди Тотнъм на пристигне на Олд Трафорд. Теренът в момента е посят със семена – това е плашещо, защото времето е доста темпераментно! Но съм сигурен, че теренът ще бъде готов за първия мач от сезона. Това е естествен процес, а ние ще направим всичко възможно, за да помогнем.
    Разговаряш ли често с мениджъра относно неговите изисквания за терена?
    Манчестър Юнайтед като клуб винаги е подкрепял идеите, които ние сме предлагали. Всичко от което имахме нужда, те ни подкрепяха на 100%, защото осъзнават важността на това. Мениджърите в последните години бяха фантастични. На терена имаме растение и ако насилиш това растение да се развие, то ще умре. Затова разговорите с мениджъра са изключително важни – Сър Алекс беше чудесен, същото може да се каже за Дейвид Мойс и за Луис ван Гаал.
    Как занаятът се промени по време на кариерата ти?
    Има невероятен скок в технологиите през последните 10 години. Например, лампите, които използваме, за да стимулираме растежа чрез осигуряване на изкуствена слънчева светлина. Разработени са от един холандец, който ги използва в парниците си за розите, за да може те растат със същата скорст през зимата. Тези светлини са от съществено значение за нас, тъй като през зимните месеци имаме микроклимат на стадиона заради околностите.
    Накрая, феновете на Юнайтед мечтаят да излязат от тунела и да се разходят по свещената трева, а ти правиш това всеки ден! Какво е чувството, особено за фен като теб?
    Аз съм тук от 24 години и още очаквам с нетърпение следващия ден, повече от днес и повече от вчера. Предизвикателно е да работиш тук, но биваш и възнаграден и ние сме много щастливи, че всички виждат резултатите от нашата работа. Олд Трафорд е най-видимият терен в света. Фантастично е, че всеки вижда това, което правим.
    www.manutd-bulgaria.com
  8. Pepinka
    Въпреки че изглежда немислимо в модерната епоха, Анфийлд някога беше дом на Манчестър Юнайтед и хиляди фенове на Червените Дяволи напълниха трибуната Коп.
    Това стана на 20 август 1971 срещу Арсенал, но защо момчетата на Франк О’Фаръл играха в Мърсисайд? За съжаление, клубът имаше забрана да играе първите си два домкински мача на Олд Трафорд, заради проблеми с публиката през предишната кампания. Тогава имаше сведения, че феновете са хвърляли предмети в секцията на гостуващите фенове. Затова беше необходимо да се намери неутрален стадион и Юнайтед пропутъва разстоянието по Ийст Ланкс Роуд.
    Червените Дяволи обаче трябваше да дадат на Ливърпул 15% от приходите от билети от 27 649 фенове, които присъстваха на двубой, докато Арсенал получи компесация, защото феновете бяха под 48 000.
    За щастие, Юнайтед се представи добре и победи шампионите с 3-1, след голове на Алън Гоулинг, Боби Чарлтън и Брайън Кид. Мачът обаче се забави малко, тъй като феновете не бяха разбрали къде точно трябва да седят на Анфийлд. „Началото беше забавено, защото стотици фенове преминаха през терена, за да сменят трибуните.“
    Победата изкачи Юнайтед на върха в Първа Дивизия, като тази позиция беше запазена и след победата с 3-1 над Уест Бромич Албиън на стадиона на Стоук Сити – Виктория Граунд. След това Юнайтед отново се завърна у дома на Олд Трафорд, което беше прието с облекчение от феновете на Червените Дяволи.
    www.manutd-bulgaria.com
  9. Pepinka

    Дракони и Дяволи

    От Pepinka,

    От първата суперзвезда на Олд Трафорд до рекордьора по мачове и настоящ асистент-мениджър, богатата история на Манчестър Юнайтед дължи много на Уелс. Преди гостуването на Суонзи в събота, ManUtd.com проследява някои бележитите уелсски връзки.
    Първата суперзвезда на Юнайтед: Човек може да проследи възхода на Манчестър Юнайтед след идването през 1905 г. на Били Мередит. Родом от Чърк, кривокрак, тънък като хрътка, Ърнест Мангал го измъква от Манчестър Сити, след което е наказан за две години по обвинения за подкупи и незаконни плащания. И двамата бяха вдъхновени и вдъхновяващи, Мередит помага най-много от всички за реализирането на амбициите на Юнайтед. Той е липсващото парче от пъзела. Неговата магия по крилото е водеща сила при спечелването на титлата в Първа Дивизия през 1908 г., а след това и за успеха във ФА Къп през следващата година. Дори на 37, той е достатъчно мощен, за да осигури втора титлата на Юнайтед през 1911. Невероятно, но той продължава да играе и след края на Първата световна война, завръщайки се в Сити. Мередит слага край на кариерата през 1924 г., когато е на 51 години.
    Човекът, който превръщаше мечтите в реалност: Неоценената дясна ръка на Мат Бъзби, футболният фанатик Джими Мърфи има вечно място в сърцата на всички фенове с невероятната работа, която върши, за да изправи клуба на крака след онези черни дни след Мюнхен. Брилянтен треньор и мотиватор по време на своя 25-годишен престой на Олд Трафорд между 1946 до 1971, Мърфи е и най-успешният уелски бос. Неговият отбор губи единствено от Бразилия на четвъртфиналите на Световното първенство през 1958, след гол на Пеле. И това се случва само няколко мъчителни месеца след трагедията в Мюнхен – полет, който той пропуска именно заради ангажименти с националния отбор на Уелс.
    Бебето, което стана Лебед: Оперирайки и по двата фланга, Кени Морганс е момчето от Суонзи, което просперира като крило в отбора на Бебетата на Бъзби. Морганс дебютира за Юнайтед по десния фланг през декември 1957/58, запазвайки мястото си и за злочестото пътуване до Мюнхен два месеца по-късно. Измъкнат в безсъзнание под колелото на самолета, той се завръща в игра през април, но не успява, разбираемо, да си върне увереността и се завръща в Уелс. Там записва 54 мача за Суонзи между 1961 и 1964, а след това преминава в Нюпорт Каунти. Умира през ноември 2012 на 73-годишна възраст.
    Ярка искра: Има много малко ужасяващи гледки за противниковите вратари и защитници от Марк Хюз в пълния си блясък. Благословен с херкулесова сила в горната част на тялото си и бедра като дъбови дървета, „Спарки“ от Руъбън, в близост до Рексъм, олицетворяващ взривоопасния подход на Юнайтед в началото на 90-те, той се завръща от Барселона след неуспешен престой там (бива продаден на каталунския гранд против волята му през 1986 г.) Вторият му престой на Олд Трафорд е впечатляващ, след като печели два пъти наградата на ПФА за Играч на годината, две титли на Висшата Лига, три пъти ФА Къп, една Купа на Лигата и Купата на носителите на купи и Супер Купата през 1991 г. Головете му включват две попадения срещу Барселона във финала на КНК през 91-ва, както и воле, което предотвратява отпадане от ФА Къп в полуфинала срещу Олдъм през 1994.
    Господин полезност: Роденият в Нийт Клейтън Блекмур даде войнствена и лоялна служба в полузащитата и защитата на Юнайтед в периода между 1984 и 1994. Последните му година на Олд Трафорд бяха най-успешни: той игра като десен бек при победата на Юнайтед с 2-1 на Барселона във финала на КНК през 1991 (изчиствайки топката от голлинията в последните минути) и изигра 14 мача при първия ни успех във Висшата Лига през 1992/93. След 245 мача и 26 гола, той напусна клуба и се присъедини към Брайън Робсън в Мидълзбро.
    Остана в Уелс: Сред най-странните и най-реликвени гостувания от европейския воаяж, Юнайтед пътува до Рексъм, които са на 91-во място във Футболната Лига, на 23 октомври 1990 г. във втория кръг на КНК. Според правилата на УЕФА гостуващият отбор трябва да бъде в страната на домакина вечер преди мача, така че Юнайтед, който вече имаше преднина от три гола след мача на Олд Трафорд, чинно премина границата. Въпреки още едно добро представяне от ветерана, играещ-треньор на Рексъм Брайън Флин, Червените Дяволи печелят с 2-0 след голове на Стив Брус (който вкара и в първия мач от дузпа) и Марк Робинс, за да оформи общия резултат на 5-0.
    Животът на Райън: С толкова големи връзки с Манчестър е лесно да пренебрегнеш факта, че Райън Уилсън, както се казваше тогава, е роден в Кардиф през ноември 1973. Най-титулуваният играч в английския футбол е и най-младият футболист играл за националния отбор на Уелс, записвайки първия си мач от общо 64 (вкарва и 12 гола) като резерва срещу Германия пет месеца след дебюта му във Футболната Лига, който бе през октомври 1991 на 17 години 321 дни. Докато някои смятат, че е срамота, че той не е взел участие на нито един голям международен турнир, Гигс не съжалява: „По-скоро бих преминал през кариерата си без да се класирам за голям турнир, отколкото да играя за страна, в която не съм роден или с която родителите ми нямат нищо общо.“
    Няма да забравим: Още един играч, който носи екипите и на Юнайтед, и на Суозни беше Алън Дейвис. Роден в Манчестър от уелски родители, той спечели медал от ФА Къп през 1983 на 21-годишна възраст, след като се появи като смяна на Стив Копъл във финала срещу Брайтън и взе дейно участие в първите два гола. Счупен глезен спира прогреса му на Олд Трафорд, както и счупен крак в Нюкасъл (той премина на Сейнт Джеймсис Парк през 1985), преди да запише 127 мача в два периода за Суозни (1987-89 и 1990-92). Борейки се с депресия, Дейвис отне живота си само на 30 години на 4 февруари 1992. Около 300 опечалени – включително съотборници от Суонзи и Юнайтед, мениджърът на Уелс Тери Йорат – присъстваха на погребението в Блакли. В по-време на предсезонната подготовка Юнайтед изпрати изключително силен състав за двубоя в негова памет.
    Последна дестинация: При реконструкцията на Уембли, Милениъм Стейдиъм в Кардиф се превърна в често посещавано място в началото на 21-ви век. Юнайтед и Ливърпул влязоха в историята на 12 август 2001, ставайки първите отбори, които играят мач на британска земя под затворен покрив – мачът за Къмюнити Шийлд. Публика от 70 227 души видяха как дебютантът Рууд ван Нистелрой се разписа при загубата с 2-1, но след това имаше и по-хубави моменти – победа след дузпи над Арсенал за Къмюнити Шийлд, успех с 3-0 над Милуол във финала на ФА Къп, победата над Нюкасъл в полуфинала на ФА Къп през 2005, но също така и загубата от Арсенал във финала на Купата през 2005 след дузпи. На следващата година Юнайтед победи Уигън във финала на Карлинг Къп и тази победа се оказа трамплин за бъдещите величествени успехи.
    Сбогуването със Сър Алекс: Има място във фолклора на Олд Трафорд за опонентите в специалните за клуба дни – сбогуването със Сър Мат Бъзби срещу Евертън, искрената почит към Джордж Бест срещу Уест Хем и след това срещу Уест Бромич Албиън. Върнете се към 12 май 2013 и края на една ера, когато Сър Алекс Фъргюсън изведе Юнайтед за последния си домакински мач начело на клубас рещу Суонзи, който беше и негов 1 499-ти. Голът на Чичарито и късното попадение на Рио Фърдинанд осигуриха победата с 2-1, но и гостуващите фенове изиграха своята роля и се включиха към изпращането.
    www.manutd-bulgaria.com
  10. Pepinka
    Призивите „атака, атака, атака“ от гостуващата агитка на Лофтус Роуд може да не са повлияли на твърдоглавия мениджър на Манчестър Юнайтед Луис ван Гаал за решението му през второто полувреме да премине към по-рискован и атакуващ стил на игра, но неговите смени и промяната му в тактическо отношение бяха съществени за Червените Дяволи да наклонят везните в своя полза.
    „Промяната беше с цел да атакуваме повече и да поемаме повече рискове“,  коментира Ван Гаал относно решението си да вкара в игра мускулестия Маруан Фелайни и бързоногия Джеймс Уилсън, който замени контузения централен бранител Джони Евънс, докато Анхел ди Мария се изтегли по-назад, в доста по-ефективна роля при предприемчивата формация 4-4-2.
    Може би, по-скоро, стремежът от тази промяна, отколкото някаква осезаема, мигновена разлика в играта, доведе до гол, минута след влизането на Уилсън, но беше символично, ако не друго. И когато Фелайни прати топката в мрежата в 58-та минута, отбелязвайки третия си гол за сезона, Юнайтед се устремиха към победата, макар че последният половин час игра не премина без напрежение и безпокойство, че КПР може да изравнят.
    Този риск е като червена лампичка за Ван Гаал, но въпреки това беше вълнуващо да се наблюдава как скоростта на Уилсън разкъсва защитата на КПР. Това, само по себе си, беше тактически ход – за да се предостави повече пространство на Ди Мария, от което той да се възползва и да създава положения, Ван Гаал заяви, че е трябвало да използва атлетизма на Уилсън да разтегли отбраната на домакините.
    19-годишният нападател на два пъти почти изведе Фалкао на стрелкова позиция и в самия край на двубоя, благодарение на своята бързина и решимост отбеляза първото си попадение за Юнайтед за сезона, което бе второ за тима в мача. В такъв случай, естествената реакция на любителите на високия адреналин сред нас е да искат Юнайтед да играе по този начин всяка минута, всяка седмица, но Ван Гаал е категоричен, че ще продължава да търси точния баланс в своят състав покрай завръщането на играчи от контузии.
    „Когато играем с четирима полузащитници в диамант, създаваме повече положения за гол“, каза той след срещата. „Но така отборът е по-малко балансиран. Всяка седмица трябва да решаваме как да играем. Това е въпросът пред нас.“
    Червените Дяволи започнаха в схема 3-5-2, но тя не беше приложена както трябва. „През първото полувреме играхме както искаха КПР“, продължи босът. „Играхме точно като тях – чрез изритани напред дълги топки – и в това отношение, те са по-добри от нас. Топката трябва да се разиграва по земя, независимо, че теренът беше лош.“
    Има елемент на неизбежност в това тимът да експериментира, да изпробва неща в тактическо отношение и да греши, но рано или късно трябва да се навлезе в ритъм. Постигането на стабилност в защита е основа, върху която Ван Гаал несъмнено би искал да изгради своят отбор, но наравно с това, традициите на клуба да се поемат повече рискове в атака, винаги предизвикват вълнение и малко играчи олицетворяват това по-добре от Уилсън, с неговата енергичност и липса на всякакъв страх, и той помогна за подпечатването на успеха на Лофтус Роуд.
    Бен Хибс, ManUtd.com
  11. Pepinka
    Гостуванията на Стоук Сити постоянно са определяни като тежки битки, провеждани в неприятни ветровити условия.
    И като такива, когато чуждестранен футболист попадне в тимовия лист за първи път в двубой на Британия Стейдиъм, това веднага предизвиква въпроси как тези момчета, идващи от други първенства, ще се справят с предизвикателството. Съмненията около Радамел Фалкао вече могат спокойно да отпаднат.
    Понякога, по-дребните, ловки играчи, които предпочитат да се фокусират върху техническите аспекти от играта могат да бъдат премазани от хора с физиката на Райън Шоукрос, но в един момент от този новогодишен сблъсък се видя, че Радамел Фалкао не попада в това число.
    Преследвайки изравняване при изоставане от един гол, след като Шоукрос бе открил резултата, Фалкао беше обграден от бранителя, подпомогнат от Глен Уилън и Джеф Камерън. Но макар позицията му да беше компрометирана, Рафамел се прояви в Стафордшър, измъквайки се с лекота от триото преди да опита да изведе Робин ван Перси с елегантно подаване с външната част на обувката, което обаче беше пресечено.
    Безспорните качества на колумбиеца си личаха. Беше ясно, че 9-катa на Юнайтед няма да се изплаши и да се скрие, и беше твърдо решен да остави своят отпечатък.
    Да се утвърдиш в намиращ се във форма, непобеден състав не е лека задача, но Фалкао постигна това с апломб, разписвайки се наскоро срещу Астън Вила и беше основната действаща фигура в атакуващ план за Червените Дяволи – нещо, което се потвърди, когато нападателят, намиращ се измежду някои внушителни защитници, се оказа по-съобразителен от тях и прати в мрежата, отклонената от Майкъл Карик топка, за да изравни резултата.
    Разбира се, бранителите на Стоук ще са очаквали тежък следобяд, изправяйки се срещу един от най-плашещите нападатели в света, но начина, по който си отваряше пространства и се измъкваше от домакините преди да напусне игра през второто полувреме, едва ли е оставил съмнения в Луис ван Гаал, че неговото лятно попълнение може да се справи с всеки стил на игра, практикуван от отборите във Висшата Лига.
    Друг момент, който със сигурност се е запечатал в съзнанието на мениджъра е когато Фалкао и Люк Шоу бяха заменени в 64-тата минута. Други футболисти със статут като този на бившия стрелец на Атлетико Мадрид може би щяха да напуснат терена бавно, объркани защо точно те са тези, които трябва да отстъпят своето място, но голмайсторът в четвъртък беше различен. Вместо просто да се здрависа с Андер Ерера, Фалкао окуражи страстно влизащия в игра испанец и Аднан Янузай, преди двамата да се появят на терена.
    Влиянието му върху този отбор на Юнайтед започва да става все по-ясно с всяка изминала седмица и изглежда, че се справя с натоварения график, представлявайки истинска заплаха за противника.
    Алекс Ъркухарт-Кянън, ManUtd.com
  12. Pepinka
    Главоболието на Луис ван Гаал, причинено от контузиите започна да отшумява в неделя с дългоочакваното завръщане в игра на Люк Шоу, въпреки че сега мениджърът на Манчестър Юнайтед ще бъде изправен пред решението дали лятното попълнение заслужава да възвърне титулярното си място за сметка на Ашли Йънг.
    Шоу бе привлечен в края на юни, което го направи най-скъпия тийнейджър в света на футбола и веднага му беше предсказана успешна кариера на Олд Трафорд, като преди това блестеше за Саутхемптън във Висшата Лига, а през лятото взе участие и за Англия на Световното първенство в Бразилия.
    Макар разтежение в подколянното сухожилие в навечерието на старта на кампанията да отложи дебюта му чак до победата с 2-1 над Уест Хям на 27 септември, впоследствие 19-годишният показа качествата и потенциала, с които разполага в поредица вълнуващи мачове на левия бек за Червените Дяволи. Изглеждаше, че позицията си е негова и той  ще се разполага на нея.
    Но тъкмо, когато бе набрал инерция, контузия в глезена, получена при успеха с 2-1 срещу Арсенал в края на ноември стана причината да пропусне шест двубоя за тима. Влизането му в лазарета съвпадна с възвръщането на оптимално физическо състояние от Йънг и бившата звезда на Астън Вила се възползва по най-добрия начин от открилата се пред него възможност, запълвайки празнината като халф-бек – роля, в която той възхити на успешното за Юнайтед предсезонно турне в Америка.
    С всеки изминал мач от седемте поредни, които започна, той изглеждаше все по-уверен, сновейки нагоре-надолу по левия фланг с неизчерпаемата си енергия. Отчете се и с куп асистенции, също така, включително великолепното центриране за изравнителното попадение с глава на Радамел Фалкао на Вила Парк, където Червените Дяволи наваксаха изоставането си и стигнаха до заслужена точка.
    Йънг се доказа като безценно парченце от пъзела на Луис ван Гаал, който е известен с предпочитанията си към поливалентни играчи, способни да се адаптират към различни позиции. Въпреки че босът наскоро намекна, че ще се откаже от формацията 3-5-2 след като Шоу се завърне, той със сигурност не би захвърлил с лека ръка възродения халф-бек на Юнайтед, който се отличи по време на празничния период. Ашли Йънг несъмнено няма да ходи никъде.
    www.manutd-bulgaria.com
  13. Pepinka
    След разочароващото равенство срещу Астън Вила миналата седмица, Уейн Рууни изигра съществена роля при успеха над Нюкясъл на Боксинг Дей, който върна Манчестър Юнайтед на победния път и това за пореден път подчерта влиянието, което той има върху тима на Луис ван Гаал.
    Не беше чак толкова отдавна, когато в зашеметяваща кампания през сезон 2009/10, белязана с 34 гола, мнозина считаха, че най-добрата позиция за Рууни е на върха на атаката. Въпреки това твърдение, този автор – и много други, в интерес на истината – бяха на мнение, че Уейн може да се възползва в най-голяма степен от таланта си, заемайки по-задна позиция на терена.
    Под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън, Рууни често играеше зад нападателя, като през годините тази роля бе изпълнявана от хора като Рууд ван Нистелрой, Оле Гунар Солскяер и напоследък Робин ван Перси, и всеки един от тях се възползваше по най-добрия начин от мъдрата игра на Уейн в предни позиции. Едва при Луис ван Гаал, обаче, той получи шанса да изиграе поредица двубои на тази позиция и двамата берат плодовете на това.
    Капитанът показа най-доброто, на което е способен срещу Нюкясъл. Ролята в халфовата линия му пасва и му позволява да диктува темпото на мача, но същевременно не му пречи да разкрие голмайсторските си умения, както се видя и се отчете с две попадения.
    Поставяйки Уейн на върха на атаката на Червените Дяволи, поемаш риск и се лишаваш от ключови негови качества, като например отличното му умение да раздава пасове на дълго разстояние, което – осмелявам се да кажа – напомня за Пол Скоулс. Това се видя много ясно срещу Астън Вила миналия уикенд, когато често намираше Ашли Йънг и Антонио Валенсия по фланговете. Едва срещу Нюкясъл, обаче, и то благодарение на инструкциите на неговия мениджър да „играе по-атакуващо“, видяхме Рууни в най-добрата му светлина.
    Играейки зад внушително нападателно дуо в лицата на Ван Перси и Фалкао, Уаза успешно комбинира добре премерените си пасове с перфектно преценените си нахлувания в наказателното поле и умелата си работа в защитен план. Представянето му не убягна на неговия мениджър, който отличи професионализма му, класата и начина, по който контролираше играта.
    „Когато Уейн вкарва два гола и асистира за третия, няма как да се чувстваш другояче, освен да бъдеш щастлив като мениджър“, заяви Ван Гаал пред журналистите на пресконференцията си след края на мача.
    „Неговите дробове му позволяват да тича през всичките 90 минути, играейки като халф, поради което го използвах на тази позиция, но аз все пак мога да го поставям и като нападател. Но в този момент, за тима е по-добре той да бъде в средата на терена.“
    Въпреки че мениджърът намекна, че Уейн може само временно да изпълнява тази роля, той би могъл да маркира тази позиция като своя собствена в предстоящите седмици или месеци. Това ни дава възможност да наблюдаваме Рууни в най-добрата му светлина и същевременно не се отразява на тактиката, което позволява на Мата, Фалкао и Ван Перси също да разкрият пълния си потенциал без да съществува риск от претрупване на много футболисти в нападението на Червените Дяволи.
    Единствено времето ще покаже дали това ще се потвърди, но каквото и да се случи, да се надяваме, че Уейн ще пренесе добрата си форма и през 2015.
    Нейтън Томас, ManUtd.com
  14. Pepinka
    Феновете на Манчестър Юнайтед бяха свикнали тимът да бъде пред Ливърпул в крайното класиране допреди миналия сезон, когато Мърсисайдци бяха на прага на спечелването на Висшата Лига за първи път.
    През сезон 2012/13, Червените Дяволи спечелиха шампионата и завършиха на 28 точки пред големия си противник. Но с оттеглянето на Сър Алекс Фъргюсън картинката се промени и това беше прието от повечето почитатели на клуба. Непременно предстоеше преходен период, но поради изключителния възход при отбора на Брендан Роджърс, хората започнаха да обръщат прекалено голямо внимание на това на много ранен етап от кампанията 2013/14.
    Бях на Анфийлд миналия сезон и изгледах победата на Ливърпул с 1-0. Робин ван Перси имаше страхотен шанс да донесе точка, но като цяло възможностите за изравняване на резултата бяха минимални, с което беше подпечатан ужасния следобед за феновете на Юнайтед. Отмъщението настъпи скоро, благодарение на успеха в Кепитал Уан Къп със същия резултат като и двамата мениджъри – Дейвид Мойс и Роджърс – се изказаха след двубоя, че разликата между двата тима е нищожна.
    Това беше неоспоримо, но ме накара да се замисля. Израствайки в ера, когато Ливърпул доминираха – на домашната и на европейската сцена – не се чувствах комфортно, бидейки принуден да приема, че са се доближили дотолкова само в рамките на няколко седмици от началото на сезона. С течение на кампанията, Мърсисайдци осъществиха изумителен прогрес и дойдоха в Манчестър в средата на март като фаворити за спечелването на трите точки, с което да продължат атаката си към титлата.
    Побиха ме тръпки от факта, че букмейкърите отдаваха по-големи шансове на Ливърпул да спечели шампионата, отколкото на Юнайтед, но за пореден път, нямаше как да се оспори, че намиращият се във върхова форма техен състав е вероятно да спечели на Театъра на Мечтите. Не само, че го направиха, но и бяха крайно убедителни, постигайки успех с 3-0 като дори Стивън Джерард пропусна една от трите си дузпи.
    Бидейки фен на Юнайтед, това не можеше и да бъде по-лошо, но непримиримостта на домакинските фенове илюстрира вярата, че нещата може да се подобрят и да се нормализират. Ливърпул, разбира се, в края на краищата се провалиха в мисията си да сложат край на сушата си, спечелвайки титлата и настроението преди сблъсъка между двата тима в неделя беше различно. Този път лъхаше увереност от домакините и се очакваше шеста поредна победа.
    Отново, мачът се разви по план, но травмата на Маркос Рохо означаваше, че липсваха нови попълнения в стартовите 11 на Луис ван Гаал. Играчите понесоха някои критики миналия сезон, но въпреки всичките приказки за належаща революция, тези, които имаха доверието на мениджъра се оказаха твърде силни за Ливърпул и резултатът 3-0 предостави перфектната симетрия с този от миналата кампания.
    С наближаващата Коледа, разликата между двата клуба е 10 точки в полза на момчетата на Ван Гаал и това ще внесе повече топлина в домовете на всеки, свързан с Юнайтед, през предстоящите празници, особено ако победният ход продължи и при гостуването на Астън Вила в събота.
    Всички осъзнаваме, че има още много работа, особено за да бъдат задминати Челси и Манчестър Сити през 2015, и че Висшата Лига е много повече от просто двубой между Юнайтед и Ливърпул. Все пак, след преживяното миналия сезон, този резултат беше от огромно значение за онези, които наистина оценяват съперничеството.
    Адам Маршал, ManUtd.com
  15. Pepinka
    Докато всичките приказки преди гостуването на Манчестър Юнайтед на Саутхемптън бяха насочени към битката между двамата холандци на тъчлинията – Роналд Куман и Луис ван Гаал – определено имаше известна ирония в това, че Робин ван Перси открадна славата за себе си в понеделник вечер.
    Клиничният завършек на нападателя не само направи разликата между двата тима на Сейнт Мери, но и беляза завръщането към най-добра форма на един от най-надарените технически футболисти в света на футбола.
    Головете на Ван Перси – негови пети и шести срещу Саутхемптън, откакто се присъедини към Юнайтед през 2012 – бяха точно това, от което се нуждаеха момчетата на Луис ван Гаал във вечер, в която много малко възможности се откриха пред тях.
    Босът на Червените Дяволи намекна за липса на увереност в изявите на Ван Перси през последните седмици, но нападателят демонстрира своя усет и спокойствие в 12-та минута, възползвайки се от неточен пас назад на Жозе Фонте и пусна топката под Фрейзър Фостър, за да изведе своите напред в резултата.
    Неговият втори, пореден много прецизен завършек, бе достатъчен за това Юнайтед не само да излязат на трето място, но и да си тръгнат с трите точки преди големия сблъсък с Ливърпул в неделя.
    Друго задоволително в играта на холандеца беше интензивността в представянето му. Хвърляйки се в шпагати без да се щади и раздавайки се до край, той несъмнено бе най-отличаващият се играч на Червените Дяволи и се стара много в предни позиции, докато тимът се защитаваше. Нещо друго, което хващаше окото, гледайки го отблизо е забележителното му умение да запазва топката, въпреки твърдите влизания на противници.
    Притежавайки страхотна техника, фактически е невъзможно да го извадиш от равновесие без да извършиш нарушение. Когато Саидо Мане прибягна до такива прийоми, влизайки по ужасяващ начин в краката на холандеца в заключителните секунди, изглеждаше, че целта е изпълнена. Времето продължи да тече и дългото пътуване до южния бряг си струваше.
    Заслужава си да отбележим, че изумителният гол с глава на Ван Перси за Холандия срещу Испания по време на Световното първенство беше номиниран за гол на годината от ФИФА. И макар да е малко вероятно някое от попаденията в понеделник да бъде отличено по този начин, те несъмнено се оказаха златни – нещо, което може да се каже и за самия него.
    „Имах чувството, че нещо предстои“, сподели Робин пред MUTV след срещата. След постигането на нова победа, чувството определено е взаимно и да се надяваме, че Ливърпул ще го отнесат през уикенда.
    Адам Маршал, ManUtd.com
  16. Pepinka
    Райън Гигс се събра с редица свои бивши съотборници от Манчестър Юнайтед на специална галавечеря в негова чест в Лондон, във вторник вечер.
    Асистент-мениджърът на Червените Дяволи получи наградата Легенда на футбола, която набира средства за каузата Нордоф Робинс за музикална терапия.
    Към Гигс се присъединиха мнозина велики за клуба играчи като Гари Невил, Пол Скоулс, Пол Инс и Брайън Робсън и в крайна сметка бяха събрани невероятните 402 000 паунда за благотворителност.
    Преди Райън да получи своята награда, той бе поздравен с изпълнение в негова чест от уелската банда Стереофоникс, която прелетя от Америка специално, за да почете своя сънародник.
    Бивши носители на отличието са Сър Алекс Фъргюсън, Ерик Кантона и Пеле, и Райън заяви пред ManUtd.com, че е удовлетворен да се нареди до тях.
    „Това е много специална награда. Аз присъствах тук, когато Ерик получи своята и едва тогава осъзнах какво голямо признание е и че това е една страхотна кауза“, каза той.
    „Спомням си на вечерята в чест на Ерик какво казаха родителите на някои от децата, които са имали полза и говориха за помощта, която получават от музиката, и колко много прогресират те по този начин.“
    „Винаги е чудесно на вечери като тази да се събереш с бивши съотборници и играчи, срещу които съм играл. Хубаво е да се видиш отново с приятели, с които нямаш възможност да се виждаш толкова често, колкото ти се иска. Надявам се, че всички са се насладили толкова, колкото и аз.“
    www.manutd-bulgaria.com
  17. Pepinka
    В последните няколко седмици от края на миналия сезон, когато бях част от екипа на Райън Гигс в Манчестър Юнайтед, бях попитан дали клуба трябва да привлече Сеск Фабрегас или Тони Кроос това лято. Сметнах, че има само един отговор на този труден избор между двама страхотни играчи. Казах, че Юнайтед трябва да привлече и двамата.
    Не знам какво се е случило с Кроос и Фабрегас през това лято. Клубът работеше върху двете сделки. Вероятно не е могло да бъдат завършени. Както и да е. Ситуацията сега, с оставащи 11 дни до затварянето на трансферния прозорец, е такава, че моят бивш клуб трябва да действа още по-бързо. Те имат нужда от привличането на класни играчи.
    Уплашен съм за Юнайтед. Наистина съм уплашен, че клубът може да попадне в една пустош, в която попадна Ливърпул през 90-те. Осъзнавам, че това се случва само 15 месеца след като Юнайтед спечели 20-та титла в историята си. Знам, че клубът все още е най-успешният от комерсиална гледна точка. Играе на най-големия стадион във Висшата Лига, има най-много приходи от домакински мачове. Но в крайна сметка успехите на клуба са изградени върху случващото се на терена.
    След загубата от Суонзи Сити и привлечения само един играч от края на юни, мисля, че е време за голяма промяна. От какво има нужда Юнайтед? Петима играчи. Но не с потенциал, а петима опитни играчи… за сега. Петима играчи, които да влязат в ритъм веднага и да променят нещата. Юнайтед няма проблем с нападателите, проблемът е какво стои зад тях.
    Моята петица би била: Шаби Алонсо, Сами Кедира, Рафаел Варан, Анхел ди Мария и Матс Хумелс. Чекът за Реал Мадрид ще бъде доста солиден, имайки предвид четворката, която би дошла от този клуб. Ще бъде трудно всички те да бъдат привлечени. Но точно от това се нуждае Юнайтед на този етап от трансферния прозорец. Не съм видял достатъчно от Маркос Рохо. Той може да се включи добре.
    Нека уточним едно нещо. Писна ми да критикувам клуба, на който дадох цялата си кариера като футболист. Но този отбор на Юнайтед загуби седем мача на Олд Трафорд миналия сезон и започна новия с поражение у дома.
    Юнайтед трябва да спре спада си. Под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън, когато трофеите валяха, подобна посредственост беше немислима. Но се случва.
    Връщайки се на петимата играчи, очевидният проблем за феновете на Юнайтед с Алонсо ще бъде неговото минало като играч на Ливърпул. И какво от това? Той има нужните качества за Юнайтед. Не е бърз, но и никога не е бил. Както Андре Пирло, но и той е добър играч. Алонсо е прекрасен подавач на топката. Може и да шутира. Забелязах, че преподписа през януари, но с наличието на Тони Кроос и Лука Модрич, може да обмисли да напусне.
    Харесвам Кедира с енергията и опита му. Спечели Световната титла с Германия и Шампионската Лига с Реал в рамките на два месеца. Той футболист със самочувствие. Не прави толкова добри пасове, колкото Алонсо, но притежава чудесни качества. И изглежда, че е на разположение.
    Колкото до ди Мария, мисля, че 50 млн. паунда са много, но той притежава нещо, което липсва на Олд Трафорд в последно време. Той може да донесе вълнението в домакинските мачове. Когато Юнайтед играе у дома, тима има нужда от играчи със скорост, които могат да елиминират съперника си и да вдигнат публиката. Клубът винаги е разчитал подобен тип играчи в най-добрите си години – Райън Гигс, Кристиано Роналдо, Уейн Рууни, дори Карлос Тевес. Антонио Валенсия също допринесе към това в началото на престоя си.
    Поглеждайки към състава днес, се питаме кой ще даде този тласък на Юнайтед. Аднан Янузай? Гостуванията са нещо различно. Тогава няма толкова голямо напрежение върху нападателите. Държиш топката, усмиряваш домакинските фенове и чакаш своята възможност. У дома е съвсем различно.
    Харесвам Варан и мисля, че отново няма да получи много шансове в Мадрид през този сезон. Хумелс няколко пъти вече каза, че е обвързан с Борусия Дортмунд, но Юнайтед има нужда от подобен играч в защита. Гледайки тима в събота, видях, че колкото пъти Суонзи бяха в половината на Юнайтед, толкова пъти можеха да вкарат. Загрижеността ми, както винаги, е свързана с фитнес нивото на Джони Евънс, Фил Джоунс и Крис Смолинг в дългосрочен план. В системата 3-5-2 Джоунс и Смолинг изобщо не изглеждат добре. Джоунс е поредният играч за който изниква въпроса „потенциал“. Той е на 22 години и е играч на Юнайтед вече три години. Имам чувството, че той не усеща опасността, както един централен защитник трябва да я усеща. Предпочитам да играе като десен бек или в полузащита.
    Относно Крис Смолинг, във формация 3-5-2 той изглежда доста открит, оголен. Имаше моменти, когато Уилфред Бони го превъзхождаше физически. Нито Джоунс, нито Смолинг обичат да говорят много на терена. Честно казано, щеше да бъде чудесно, ако Тайлър Блакет беше направил първите си стъпки в отбора заедно с Неманя Видич или Рио Фърдинанд. И пишейки това, се питам защо централните бранители на Юнайтед не са готови?
    Все още имам съмнения около системата 3-5-2 на ван Гаал. По време на Световното първенство се чудех дали е погледнал състава на Холандия и е решил да стегне средната линия и да се надява Робин ван Перси и Ариен Робин да бележат головете. Не бих казал, че това беше вълнуващ футбол. Притеснявам се, че предприема същия подход и към Юнайтед.
    Това не е грешка на ван Гаал. Проблемът е налице от известно време насам. Предполагам, че трябваше да се досетя от факта, че все още играех за Юнайтед на 38-годишна възраст и нямаше натиск върху нас, опитните играчи в отбора, от идващите нови попълнения. Същото беше и миналия сезон с Райън. На моменти той беше най-добрия играч на терена…. на 40-годишна възраст.
    Тъжният и притеснителен факт от всички, след като гледах Манчестър Сити и Челси в първите три дни от сезона, е това, че Юнайтед не е на същото ниво. Те дори може да не са на нивото на Арсенал и Ливърпул, които мисля, че са по-долу на стълбицата. Юнайтед трябва да привлече още играчи до края на трансферния прозорец.
    Клубът продължава да има невероятен успех от комерсиална гледна точка. Но нещата се базират, както всичко във футбола, на случващото се на терена. Това е простата основа на всеки велик клуб и Юнайтед не е по-различен. Беше казано, че пари има. А аз ще кажа, че сега е моментът да се харчат.
    Петимата играчи, които Скоулс би взел:
    Сами Кедира
    Години: 27
    Клуб: Реал Мадрид
    Държава: Германия
    Позиция: Полузащитник
    Предишен клуб: Щутгарт
    Мачове (голове) за Германия: 51 (5)
    Обща трансферна цена: 12 млн.
    Анхел ди Мария 
    Години: 26
    Клуб: Реал Мадрид
    Държава: Аржентина
    Позиция: Крило
    Мачове (голове) за Аржентина: 52 (10)
    Предишни отбори: Росарио, Бенфика
    Обща трансферна цена: 27 млн.
    Шаби Алонсон 
    Години: 32
    Клуб: Реал Мадрид
    Държава: Испания
    Позиция: Полузащитник
    Предишен клуб: Реал Сосиедад, Ейбар, Ливърпул
    Мачове (голове) за Испания: 114 (16)
    Обща трансферна цена: 41 млн.
    Матс Хумелс
    Години: 25
    Клуб: Борусия Дортмунд
    Държава: Германия
    Позиция: Защитник
    Предишен клуб: Байерн Мюнхен
    Мачове (голове) за Германия: 36 (4)
    Обща трансферна цена: 4 млн.
    Рафаел Варан 
    Години: 21
    Клуб: Реал Мадрид
    Държава: Франция
    Позиция: Защитник
    Предишен клуб: Ланс
    Мачове (голове) за Франция: 11 (0)
    Обща трансферна цена: 8 млн.
    Пол Скоулс в колоната си за Independent
  18. Pepinka
    Тони Парк, който е статистик и историк на младежките отбори на Манчестър Юнайтед, а също така и ко-автор на книгата „Синовете на Юнайтед“ („Sons of United“), коментира ситуациите около Пол Погба, Равел Морисън и Аднан Янузай в статията си за StrettyNews.com.
    Има много ползи да следиш футбола на младежко ниво, но като фен на Манчестър Юнайтед и историк на академията, няма нищо по-хубаво от това да видиш как един млад футболист се развива в академията и пробива в първия отбор.
    В Манчестър Юнайтед се гордеем с факта, че сме най-успешният британски клуб, който прави това от края на 30-те години на миналия век.
    Когато Дейвид Мойс обяви състава за предсезонното турне, изпитах особено удоволствие да видя Джеси Лингард, Майкъл Кийн и Аднан Янузай сред включените в списъка.
    Когато сезонът започна, се надявах, че ще видим повече от Джеси Лингард, но прогресът на Аднан Янузай е изключителен плюс. Нещо, което феновете, следящи младежките отбори редовно, предвиждаха от известно време.
    И щом феновете видяха, че младият белгиец е водещата новина в спортните страници, след прекрасното си представяне срещу Съндърланд, те отвориха дебата за Пол Погба. А в неделя, когато Равел Морисън отбеляза изключителен соло гол за Уест Хем, блогърите, подвизаващите се в туиър и форумни потребители отново се намесиха.
    „Не можем да си позволим да загуби Янузай, така както загубихме Погба и Морисън…“
    „Юнайтед се прецака, позволявайки на Погба и Морисън да напуснат…“
    „Фърги трябваше да даде на Погба всичко, което той искаше…“
    „Има ли клауза за откупуване?“
    В резултат на тези мнения, аз реших да споделя моето виждане по темата, защо смятам, че решението на Сър Алекс Фъргюсън да позволим и на двамата играчи да напуснат беше абсолютно правилно и защо ситуацията около Янузай е много по-различна.
    Та… Пол Погба. Да си поговорим какво точно се случи…
    1. Погба се присъедини към клуба от Льо Авър с доста противоречия, като френският клуб се оплакваше за нередности от страна на Юнайтед при договарянето на трансфера. УЕФА обаче отхвърли жалбите на Льо Авър. Погба беше прекарал малко време във френския клуб, нещо, което се забелязва и при предишните му младежки отбори.
    2. Веднага в Академията (въпреки че някои хора няма да се съгласят с определението „продукт на школата“, този дебат ще го оставим за друг път…. той игра в нашата Академия и се счита за неин продукт) той показа невероятни качества и си личеше, че го очаква бляскаво бъдеще.
    3. Сезон 2010/11 беше изключително силен за Погба, като помогна на Отбора до 18г. да спечели Младежката Купа и бе определян като невероятен „потенциален“ талант заедно с Равел Морисън. И двамата изпъкваха в един много, много силен отбор. Около тях имаше достатъчно добри играчи, които им помагаха да демонстрират невероятните си качества.
    4. През следващия сезон (2011/12) формата му при Резервите беше доста слаба. Можеше да изиграе един силен двубой, но последван от слаб такъв. Постоянството е от важно значение на колкото по-високо ниво играеш. Много са си патили…. не защото не са били талантливи, а защото не са били постоянни.
    5. Сър Алекс Фъргюсън видя, че трябва да тества Погба на още по-високо ниво, да му даде шанс да опита от футбола в първия отбор, да види как ще реагира при по-сериозно напрежение. Мениджърът му даде шанс и в трите мача за Купата на Лигата и той се справи добре, без да бъде брилянтен. Всъщност, в мачовете срещу Лийдс и Олдършот Юнайтед спечели доста комфортно и това беше неговия шанс да изпъкне, но той не успя. Той показа проблясъци на талант и определено заслужава да бъде следен.
    6. Това ни отвежда до мача с Блекбърн. Преди мача Погба беше цитиран: „Заявих на Фъргюсън, че съм готов и трябва да ме включи…“. По време на коледния период страдахме от контузии и Фъргюсън разчиташе на опитния полузащитник Джи Сунг Парк, рискува с Рафаел, а Карик играеше като централен защитник. Когато това не подейства, той пусна по-опитния Андерсон на почивката. Погба имаше три мача като резерва и се представяше слабо при Резервите. Нямаше логична причина защо мениджърът да го пусне като титуляр, ако някой се е издразнил защо е бил предпочетен Андерсон. Второ, чудя как е реагирал на факта, че един 18-годишен неопитен младеж му казва кой трябва да играе и кой не. Интересно, Юнайтед имаше нужда от гол и след като пусна Андерсон да заздрави полузащитата… напълно логично…  Фъргюсън след това пусна Уил Кийн, който да отбележи изравнителното попадение. Никой не ще разбере причините за селекцията на мениджъра в този ден… може би е тествал отношението на Погба или просто е решил, че младият французин не е готов.
    7. Фъргюсън предложи нов договор на Погба, но неговия агент искаше „гаранция“ за място в първия отбор и минимум мачове като титуляр. Фъргюсън (като повечето мениджъръ) не може да гарантира на никого място в първия отбор, та защо да го прави за един неопитен 18-годишен футболист. Само трябва да си спомните как действа с Уейн Рууни през миналия сезон, за да разберете, че няма гаранции.
    8. След това Фъргюсън даде достатъчно възможности на Погба да играе за първия отбор както в лигата, така и в Европа. През март той се появи като резерва в три поредни мача за 20, 30 и 35 минути съответно, като Фъргюсън постепенно го запознаваше с „данданията“ да играеш в първия отбор. Въпреки това, младежът все пак реши да не подпише новия договор, макар че мениджърът го увери, че ще получи повече шансове през сезон 2012/13, въпреки слабото му представяне в отбора на Резервите през 2011/12. Ще добавя само, че в тези мачове той се представи добре… нищо с което да се отличи, но можеше да се види, че той ще се превърне в чудесен футболист.
    9. Повтарям… в тези мачове за първия отбор той показа „проблясъци“ на таланта и потенциала си.
    10. В края на сезона агента на Погба разговаря с няколко клуба и те двамата решиха, че в Ювентус ще бъде по-добре. Само те си знаят защо решиха да игнорират предложението на Юнайтед.
    11. Фъргюсън отново разговаря с играча, който отказа да отстъпи.
    12. Футболистът се премести в Италия.
    Това е в общи линии.
    Разговарях с няколко агенти, които се грижат за млади играчи и тяхното мнение е, че Погба е „получил лош съвет“, а офертата на Юнайтед е била „в тон с други играчи на същата възраст, опит и потенциал.“
    Така че агента на Погба или самият той искаха „гаранции“, нещо, което нямаше как да се случи – разбираемо – и Фъргюсън не беше склонен да пусне титуляр играч, чиято форма не го заслужава. В допълнение, нарушаването на правилата за заплатите може да причините доста проблеми в клуба.
    Някои хора споменаха също така, че завръщането на Пол Скоулс е върнало Погба още по-назад на опашката. Когато Том Клевърли бе запитан за завръщането на Скоулс, той заяви: „радвам се, защото ще имам възможността да се уча от него.“
    Доста различно отношение сравнени с това на Погба. Той напусна, защото той/неговия агент бяха нетърпеливи и искаха да диктуват условията в клуба.
    Други по-известни футболист в миналото се опитаха и не постигнаха нищо.
    И накрая, представете си, че клубът беше утроил заплатата му (или нещо подобно) и му беше гарантирал 30 мача като титуляр. Но след това формата му спадне или той не успее да се развие както всички се надяват. Да играеш в английската лига е корено различно от това да се подвизаваш в италианския футбол. Какво правим тогава? Контрактът му ще казва, че той ТРЯБВА да играе. Колко нелепа ситуация.
    Погба не искаше да играе за нас, затова и клубът не можеше да го задържи. Договорът му изтече, а ти имаш нужда от две страни, за да се подпише нов контракт. Не може да загубиш нещо, което никога не си имал. Ние никога нямахме неговата пълна отдаденост към нашия клуб.
    Сега… Равел Морисън… какъв футболист! Неговата история е по-проста.
    В всичките тези години, в които следя футбол на младежко ниво, рядко може да кажеш „той е сигурен…!“
    Норман Уайтсайд беше сигурен. Райън Гигс беше сигурен. Пол Скоулс беше сигурен.
    Равел Морисън беше един от най-талантливите играчи, които съм виждал да излизат от нашата академия. Той се присъедини към клуба на седемгодишна възраст, сам призна, че е фен на Арсенал и Тиери Анри. Той беше специален от самото начало. Когато започнах да го следя, той беше на 13/14 години и можеше да прави всичко.
    Талантът му е безспорен… той беше „сигурен“.
    За съжаление на младия манчестърец, проблемите му извън терена предизвикваха тревога. Идвайки от среда тежко разрушила възпитанието му, тинейджърските му години бяха пълни с различни прегрешения. Няма да навлизам в подробности, но обикновено търсене в Google ще покаже материали за гангстерски сбивания, сплашване на свидетели, кражба, насилие, периодични бягства от клуба, откази да тренира и други.
    Ставаше и по-зле.
    Клубът се опита да осигури по-възрастни професионалисти като Рио Фърдинанд да му бъдат модели за подражание. Беше настанен в различни стабилни семейства. Осигуриха му психологически консултации. Когато всички се отказаха от Равел, Сър Алекс Фъргюсън искаше да му даде още един шанс… абсолютно наясно с невероятния му талант.
    За съжаление, този тип поведение, което беше „позволено“ или поне „приемано“ създаваше проблеми сред доста от младите играчи.
    „Защо трябва да идвам на тренировки, щом той не го прави?“
    Клубът винаги е по-голям от всеки един играч и Фъргюсън в крайна сметка реши да го продаде на друг клуб. Промяната беше най-доброто решение и за двете страни.
    Та, двама изключително талантливи младежи с невероятен потенциал не успяха да постигнат нищо в Юнайтед заради две коренно различни причини. Но и двамата получиха шанс да играят за първите отбори на клубовете си, като Морисън изглежда много по-удобно на това ниво.
    И достигаме до Аднан Янузай.
    Първо, белгиецът с албански произход няма проблеми извън терена като Морисън, нито пък беше непостоянен в представянето си или имаше проблеми с отношението като Погба.
    Когато пристигна в клуба като кльощавичък 16-годишен тинейджър през март 2011, талантът му беше лесно разпознаваем. Финтове, скорост, топката е като залепена за бутонките му и пълна липса на притеснение. Толкова прилича на онзи тинейджър от Белфаст, който дойде в клуба 50 години по-рано.
    Той проби в Oтбора до 18г. и попадна в Младежкия отбор през сезон 2011/12, но контузия съкрати сезона му. През следващия сезон прогресът му продължи и той попадна в състава за двубоя срещу Бърнли за Младежката Купа през декември 2012.
    Това беше повратната точка.
    Юнайтед се представи ужасно и Сър Алекс Фъргюсън влезе в съблекалнята след мача, а нападките му бяха насочени основно към Янузай. Мениджърът ясно заяви, че младежът е играл „по инерция“, че „пропилява таланта си“ и че е бил „плахо“. Беше му казано, че ще бъде пратен в Отбора до 21 г. и от него се очаква да покажа на какво наистина е способен.
    Трансформацията беше мигновена. Представянето му за втория отбор беше значително по-впечатляващо – постоянство беше ключово, а междувременно той узря и извън терена. Беше възнаграден в края на сезона, когато попадна сред резервите в последния мач на Сър Алекс Фъргюсън начело на Юнайтед.
    Колко трогателно щеше да бъде, ако тинейджърът беше станал и последния дебютант по-ръководството на Сър Алекс?
    Но тук идва и голямата разлика между Погба, Морисън и Янузай… когато той получи шанс да играе за първия отбор, той се възползва от него.
    Янузай изглеждаше добре по време на предсезонното турне. И още по-добре по време на бенефиса на Рио Фърдинанд. Направи официалния си дебют в мача за Къмюнити Шийлд и продължи да проресира. И когато Юнайтед имаше нужда от искрица в съботния мач срещу Съндърланд, Янузай излезе напред и направи разликата. Първият му гол дойде след чудесно движение без топка и клиничен завършек. Фактът, че не отпразнува гола си показва психическа издръжливост. Вторият му гол беше истинска класа… красиво изпълнение… радост за окото.
    Янузай направи така, че на Мойс да му бъде трудно да го игнорира. Сега има сила при преговорите. Представянето му на терена, както и отношението му извън него, му позволиха (и на неговия съветник) да определят условията към клуба. Нещо, което нито Морисън, нито Погба бяха в състояние да направят.
    Ние имаме най-добрият рекорд що се отнася до промотирането на деца от академията и даването им шанс за изява. Въпреки това, с изтичащия договор в края на сезона, Янузай създаде чувство за неотложност, което никога досега не бях виждал в нашия клуб… и поне веднъж съм с всички… Футболен Клуб Манчестър Юнайтед… Дейвид Мойс… просто подпишете с него!
    И последно, надявам се, че Пол Погба и Равел Морисън ще имат добри кариери във футбола и ще развият потенциала си. Но те вече играят за други клубове, така че мисля е време привържениците да продължат напред. Има доста талантливи момчета на прага ни, които да ни развълнуват.
    Източник: StrettyNews.com
    Автор: Тони Парк; Последвайте @mrmujac в Туитър
    Превод: Пепа Запрянова
  19. Pepinka
    Невероятното приключение на Сър Боби Чарлтън в Манчестър Юнайтед започва на днешната дата преди 60 години.
    Чарлтън, тогава на 16 години, привлича вниманието на скаутите на клуба и се присъединява към Юнайтед на 6-ти юни 1953 г.
    Боби е взет, за да се учи, и дори помага в поддръжката на терена на Олд Трафорд между тренировките. Това е началото на една от най-успешните кариери в английския футбол.
    С Юнайтед Чарлтън печели три титли в първенството, ФА Къп и Европейската Купа през 1968 г., 10 години след като оцелява в катастрофата в Мюнхен, която отнема 23 живота, включително на осем от съотборниците му. Когато Чарлтън прекратява кариерата си, той е водещ реализатор в историята на клуба с 249 гола (рекорд, който продължава да държи и днес).
    В автобиографията си, публикувана през 2007 г., Сър Боби си спомня първите си дни на Олд Трафорд.
    „Сякаш ми беше даден достъп до моето разбиране за рая. Бях приятел с чудесни млади футболисти, които бяха готови да ме приемат и споделяха страстта ми към играта, която винаги е била вдъхновяваща. Бъдещето изглеждаше толкова вълнуващо.“
    www.manutd-bulgaria.com
  20. Pepinka
    “Юнайтед” е базиран на истинската история за легендарните Бебета на Бъзби на Манчестър Юнайтед, самолетната катастрофа в Мюнхен през 1958г. и невероятния дух на един град, който помага за възстановяването на отбора след трагедията. 
    Дейвид Тенант играе ролята на треньора Джими Мърфи, заедно с Джак О’Конъл (Skins, Dive) като Боби Чарлтън, най-младият от Бебетата, и Сам Клафлин (Карибски пирати) като звездата  Дънкан Едуърдс. Мениджър Мат Бъзби се играе от Дъгри Скот.
    Филмът се основава на интервюта от първа ръка с оцелелите и техните семейства, които разказват вдъхновяващата история как един отбор и една общност при преодоляването на ужасната трагедия.
    DVD с филма UNITED излезе на 8 август 2011 – Amazon.
     
     
  21. Pepinka
    През януари 2006 нов филм за самолетната катастрофа в Мюнхен драстично реконструира катастрофата и последиците от нея.
    Предукцията на BBC1 – Surviving Disaster: Munich Air Crash (Оцелели в катастрофа: Мюнхенската трагедия) – е първата телевизионна драма, която да покаже какво се е случило в трагедията на 6 февруари 1958. Заснет в Литва, драмата разказва историята на съдбоносното последно пътуване на отбора, включително и сърцераздирателни сцени, мястото на катастрофата и болницата Rechts der Isar в Мюнхен.
    В ролите: Морис Роувс като Сър Мат Бъзби, Брануел Донъхи като вратаря Хари Грег и Джон МакАрдъл като спортния журналист Франк Тейлър, единственият журналист, който оцелява.
    Историята е основана на разкази на очевидци и интервюта с някои от оцелелите участници, включително Грег, Албърт Скенлън, Кени Морган и Бил Фоулкс. Но Юнайтед и оцелелият Боби Чарлтън решават, че не искат да участват във филма.
    Драмата пресъздава първите два опита да се излети от немско летище, които са били неуспешни, а при третия – самолетът се разбива. Тя показва сцени във вътрешността на самолета Елизабет след разбиването му, включително писъците на пътниците, както и неистовите усилия за спасяване на загиналите и ранените.
    Продуцентът Гари Ланинг заявява: “Опитахме да се свържем с всички, които бяха живи. Разбираемо, Боби Чарлтън не искаше да говори за това или да си спомня. Но имаше други играчи, които се съгласиха да говорят.”
  22. Pepinka
    Легендата на Юнайтед Гари Невил помогна на Stretford End Flags да изберат и финансират голям флаг, с който да почетат загиналите в самолетната катастрофа в Мюнхен. 
    Флагът ще бъде 20 метра висок и 30 метра дълъг, и ще изобразява последната единадесеторка на Бебетата на Бъзби преди трагедията в Мюнхен през 1958г., като на него ще може да се прочете така познатият рефрен “We’ll Never Die”.
    Дебютът на този флаг ще бъде на Стедфорд Енд на мача срещу Евертън (10 февруари) – четири дни след отбелязването на 55 години от злополучния полет. Фен групата Stretford End Flags (SEF) помоли своите потребители да дадат идеите си за теми на флага, но Невил предложи темата да бъде мюнхенската трагедия, разкривайки, че снимката е била използвана от Сър Алекс да вдъхнови играчите си.
    Списък с идеите бе изпратен на Гари Невил и той се спря на черно-бяла снимка – с цветни червени фланелки и бели шорти – направена преди двубоя на Юнайтед срещу Цървена Звезда от Европейската Купа.
  23. Pepinka
    Сър Боби Чарлтън разкрива, че е бил изненадан и натъжен от новината за смъртта на бившия си съотборник Кени Морганс.
    Уелсецът, който оцелява в катастрофата в Мюнхен заедно с Чарлтън, почина през уикенда на 73-годишна възраст след мозъчен кръвоизлив.
    “Бях много изненадан, защото стана без предупреждение,” каза Сър Боби за MUTV. “Но веднага си спомних какво добро момче беше – продължавам да си го спомням като малко момче. Когато Сър Мат Бъзби започна да подмладява отбора и да включва хора като Кени, това беше голяма стъпка. Той играеше много добре и си заслужи позицията на терена.
    “Той имаше късмет в Мюнхен, но ще ми липсва много. Беше чудесен човек и добър играч – здрав, дребен и бърз.
    “Много съм тъжен, защото той беше един от хората, които винаги се радвах да видя. Дори преди няколко месеца, когато го видях за последно, той винаги се усмихваше. Съжалявам за случилото се.”
    Двете бивши бебета на Бъзби излязоха заедно на терена на Либърти Стейдиъм преди победата над Суонзи с 1-0 през миналия сезон.
    “Излязохме заедно на терена, защото той е роден в Суонзи,” добави Чарлтън. “Той беше уелсец и беше много горд с това, спомням си го ясно.
    “Когато ни попитаха дали искаме да излезем на терена и да помахаме на феновете, го направихме с удоволствие. Той беше страхотен човек и много съжалявам за него.”
  24. Pepinka
    Сър Алекс Фъргюсън се възхищава страшно много на качествата, които са помогнали на Сър Мат Бъзби да възроди Юнайтед след трагичната самолетна катастрофа в Мюнхен, която погубва голяма част от талантливия му и млад отбор…
    Трагедията оказва огромно влияние на всички – в частност и на шотландският народ, тъй като Сър Мат Бъзби е силно уважавана личност в родината си. Мат спечели симпатиите на всички с начина, по който отборът на Юнайтед играеше, но не може да се пренебрегне и огромното уважение, което той получи – особенно за начина, по който успяваше да изгражда своите отбори през годините. Като тийнейджър съм ги гледал – през 1953 г. – в турнира за Кралската Купа срещу Рейнджърс и Селтик, като Юнайтед бяха главната атракция за мен.
    Това, което е Юнайтед в момента е започнало да се гради в онази ера – в частност, начинът по който се гледа на младото поколение футболисти. Тук идва и трагичният момент… всички тези млади момчета загубили живота си, едва започнали да се наслаждават на футбола и на своята игра: Дънкан Едуърдс, Еди Коулман, Дейвид Пег, просто едни млади момченца на старта на своите футболни кариери. Ужасна трагедия.
    Имах щастието да наблюдавам Дънкан в един мач на националния отбор на Англия до 23 г. срещу Шотландия – там той отбеляза хеттрик. Имам огромно доверие на Боби Чарлтън, и ако той казва че Дънкан, само на 21-годишна възраст, е бил най-добрият – това говори само за себе си.
    Спомням си как навремето четох за това колко дълго време е отнело на Мат, за да се изправи отново пред играчите си, и да ги погледне в очите след трагедията. За това как е лежал в болничното легло, знаейки че е загубил всичките тия млади момчета, но е трябвало да се завърне на терена и да се погрижи за оцелелите. Чувствал се е задължен да превъзмогне всичко, да започне отново работа и да създаде още един отбор от млади момчета. Наел е нужните хора, които да му помогнат и да се погрижат за всичко това да стане факт. Мисля, че дори да се бе отказал тогава, в такава ситуация, хората щяха да го разберат.
    Неговата решителност е жив пример колко непримирим може да бъде човешкият дух и какви „стоманени” нерви е имал. От голяма полза се оказва вече започнатото – основата върху която да продължиш да градиш, и мисля че Мат се е възползвал по най-добрия начин от това: преданост към клуба, етична работа и вяра във всички до и около себе си. Приложиш ли всичко това и възползваш ли се от него – било то в спорта, в бизнеса или в каквото и да е – мисля, че ще получиш огромно предимство, защото имаш на какво да се подпреш при евентуални неуспехи в процеса на работа. Точно това е нещото, което той е успял да направи. Ако можех да бъда там по негово време – бих се обзаложил, че ще успее, защото Мат притежава голяма, огромна воля.
    Разбира се, той не просто успява да изгради нов отбор, но и изкачва европейският връх печелейки Купата на Европейските Шампиони. Всичко това благодарение на вярната си методика и доверието и силите, които получава от местните момчета. Това е едно изумително постижение, което помага и до днес, за да се създаде романтика в играта и в отбора на Юнайтед. Нещото, което винаги е помагало на отбора в битките в Европа и на родна сцена, нещото благодарение на което сме свидетели на атрактивния и нападателен футбол, който показват нашите футболисти.
    Манчестър Юнайтед беше идеалният отбор за мен (когато дойдох през 1986 г.), особенно при огромното желание на Боби Чарлтън да създаде едно ново поколение от млади таланти. Той заедно с бившия президент на клуба Мартин Едуърдс, успяха да създадат идеалните условия за постигането на поставените цели. Имах огромна нужда от солидната им подкрепа, защото също като тях, и аз смятах, че Футболният Отбор не е достатъчно силен, за да защитава славата и честта на Футболният Клуб – Манчестър Юнайтед.
  25. Pepinka
    Олд Трафорд ще потъне в мълчание в събота, преди мача с Портсмут, за да отдаде почит към всички загинали по време на самолетната катастрофа в Мюнхен, от която се навършват 52 години.
    Всяка година на датата 6-ти февруари, Манчестър Юнайтед си спомня за тези които загубиха живота си през 1958. Осем играчи – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Коулмън, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Уилън – и трима служители – клубния секретар Уолтър Крикмър, треньорите Том Къри и Берт Уоли.
    В събота едва за осми път Юнайтед ще играе в деня на трагедията. Футболистите ще носят черни ленти, флаговете на стадиона ще бъдат наполовина свалени и ще има минута мълчание преди началото на двубоя. Всеки един от загиналите в онзи злополучен полет ще бъде представен от роднини.
    “Всяка годишнина е важна – това не се е променило и няма да се промени”, казва клубния секретар Кен Рамсден. “Ако погледнете определени моменти от историята на Юнайтед тогава, смятам че ще ви бъде трудно да намерите по-ясно открояващ се момент от самолетната катастрофа в Мюнхен.”
    “Ние ще продължим да почитаме тази трагедия.”
×
×
  • Create New...