Тони Парк, който е статистик и историк на младежките отбори на Манчестър Юнайтед, а също така и ко-автор на книгата „Синовете на Юнайтед“ („Sons of United“), коментира ситуациите около Пол Погба, Равел Морисън и Аднан Янузай в статията си за StrettyNews.com.

Има много ползи да следиш футбола на младежко ниво, но като фен на Манчестър Юнайтед и историк на академията, няма нищо по-хубаво от това да видиш как един млад футболист се развива в академията и пробива в първия отбор.

В Манчестър Юнайтед се гордеем с факта, че сме най-успешният британски клуб, който прави това от края на 30-те години на миналия век.

Когато Дейвид Мойс обяви състава за предсезонното турне, изпитах особено удоволствие да видя Джеси Лингард, Майкъл Кийн и Аднан Янузай сред включените в списъка.

Когато сезонът започна, се надявах, че ще видим повече от Джеси Лингард, но прогресът на Аднан Янузай е изключителен плюс. Нещо, което феновете, следящи младежките отбори редовно, предвиждаха от известно време.

И щом феновете видяха, че младият белгиец е водещата новина в спортните страници, след прекрасното си представяне срещу Съндърланд, те отвориха дебата за Пол Погба. А в неделя, когато Равел Морисън отбеляза изключителен соло гол за Уест Хем, блогърите, подвизаващите се в туиър и форумни потребители отново се намесиха.

„Не можем да си позволим да загуби Янузай, така както загубихме Погба и Морисън…“

„Юнайтед се прецака, позволявайки на Погба и Морисън да напуснат…“

„Фърги трябваше да даде на Погба всичко, което той искаше…“

„Има ли клауза за откупуване?“

В резултат на тези мнения, аз реших да споделя моето виждане по темата, защо смятам, че решението на Сър Алекс Фъргюсън да позволим и на двамата играчи да напуснат беше абсолютно правилно и защо ситуацията около Янузай е много по-различна.

Та… Пол Погба. Да си поговорим какво точно се случи…

1. Погба се присъедини към клуба от Льо Авър с доста противоречия, като френският клуб се оплакваше за нередности от страна на Юнайтед при договарянето на трансфера. УЕФА обаче отхвърли жалбите на Льо Авър. Погба беше прекарал малко време във френския клуб, нещо, което се забелязва и при предишните му младежки отбори.

2. Веднага в Академията (въпреки че някои хора няма да се съгласят с определението „продукт на школата“, този дебат ще го оставим за друг път…. той игра в нашата Академия и се счита за неин продукт) той показа невероятни качества и си личеше, че го очаква бляскаво бъдеще.

3. Сезон 2010/11 беше изключително силен за Погба, като помогна на Отбора до 18г. да спечели Младежката Купа и бе определян като невероятен „потенциален“ талант заедно с Равел Морисън. И двамата изпъкваха в един много, много силен отбор. Около тях имаше достатъчно добри играчи, които им помагаха да демонстрират невероятните си качества.

4. През следващия сезон (2011/12) формата му при Резервите беше доста слаба. Можеше да изиграе един силен двубой, но последван от слаб такъв. Постоянството е от важно значение на колкото по-високо ниво играеш. Много са си патили…. не защото не са били талантливи, а защото не са били постоянни.

5. Сър Алекс Фъргюсън видя, че трябва да тества Погба на още по-високо ниво, да му даде шанс да опита от футбола в първия отбор, да види как ще реагира при по-сериозно напрежение. Мениджърът му даде шанс и в трите мача за Купата на Лигата и той се справи добре, без да бъде брилянтен. Всъщност, в мачовете срещу Лийдс и Олдършот Юнайтед спечели доста комфортно и това беше неговия шанс да изпъкне, но той не успя. Той показа проблясъци на талант и определено заслужава да бъде следен.

6. Това ни отвежда до мача с Блекбърн. Преди мача Погба беше цитиран: „Заявих на Фъргюсън, че съм готов и трябва да ме включи…“. По време на коледния период страдахме от контузии и Фъргюсън разчиташе на опитния полузащитник Джи Сунг Парк, рискува с Рафаел, а Карик играеше като централен защитник. Когато това не подейства, той пусна по-опитния Андерсон на почивката. Погба имаше три мача като резерва и се представяше слабо при Резервите. Нямаше логична причина защо мениджърът да го пусне като титуляр, ако някой се е издразнил защо е бил предпочетен Андерсон. Второ, чудя как е реагирал на факта, че един 18-годишен неопитен младеж му казва кой трябва да играе и кой не. Интересно, Юнайтед имаше нужда от гол и след като пусна Андерсон да заздрави полузащитата… напълно логично…  Фъргюсън след това пусна Уил Кийн, който да отбележи изравнителното попадение. Никой не ще разбере причините за селекцията на мениджъра в този ден… може би е тествал отношението на Погба или просто е решил, че младият французин не е готов.

7. Фъргюсън предложи нов договор на Погба, но неговия агент искаше „гаранция“ за място в първия отбор и минимум мачове като титуляр. Фъргюсън (като повечето мениджъръ) не може да гарантира на никого място в първия отбор, та защо да го прави за един неопитен 18-годишен футболист. Само трябва да си спомните как действа с Уейн Рууни през миналия сезон, за да разберете, че няма гаранции.

8. След това Фъргюсън даде достатъчно възможности на Погба да играе за първия отбор както в лигата, така и в Европа. През март той се появи като резерва в три поредни мача за 20, 30 и 35 минути съответно, като Фъргюсън постепенно го запознаваше с „данданията“ да играеш в първия отбор. Въпреки това, младежът все пак реши да не подпише новия договор, макар че мениджърът го увери, че ще получи повече шансове през сезон 2012/13, въпреки слабото му представяне в отбора на Резервите през 2011/12. Ще добавя само, че в тези мачове той се представи добре… нищо с което да се отличи, но можеше да се види, че той ще се превърне в чудесен футболист.

9. Повтарям… в тези мачове за първия отбор той показа „проблясъци“ на таланта и потенциала си.

10. В края на сезона агента на Погба разговаря с няколко клуба и те двамата решиха, че в Ювентус ще бъде по-добре. Само те си знаят защо решиха да игнорират предложението на Юнайтед.

11. Фъргюсън отново разговаря с играча, който отказа да отстъпи.

12. Футболистът се премести в Италия.

Това е в общи линии.

Разговарях с няколко агенти, които се грижат за млади играчи и тяхното мнение е, че Погба е „получил лош съвет“, а офертата на Юнайтед е била „в тон с други играчи на същата възраст, опит и потенциал.“

Така че агента на Погба или самият той искаха „гаранции“, нещо, което нямаше как да се случи – разбираемо – и Фъргюсън не беше склонен да пусне титуляр играч, чиято форма не го заслужава. В допълнение, нарушаването на правилата за заплатите може да причините доста проблеми в клуба.

Някои хора споменаха също така, че завръщането на Пол Скоулс е върнало Погба още по-назад на опашката. Когато Том Клевърли бе запитан за завръщането на Скоулс, той заяви: „радвам се, защото ще имам възможността да се уча от него.“

Доста различно отношение сравнени с това на Погба. Той напусна, защото той/неговия агент бяха нетърпеливи и искаха да диктуват условията в клуба.

Други по-известни футболист в миналото се опитаха и не постигнаха нищо.

И накрая, представете си, че клубът беше утроил заплатата му (или нещо подобно) и му беше гарантирал 30 мача като титуляр. Но след това формата му спадне или той не успее да се развие както всички се надяват. Да играеш в английската лига е корено различно от това да се подвизаваш в италианския футбол. Какво правим тогава? Контрактът му ще казва, че той ТРЯБВА да играе. Колко нелепа ситуация.

Погба не искаше да играе за нас, затова и клубът не можеше да го задържи. Договорът му изтече, а ти имаш нужда от две страни, за да се подпише нов контракт. Не може да загубиш нещо, което никога не си имал. Ние никога нямахме неговата пълна отдаденост към нашия клуб.

Сега… Равел Морисън… какъв футболист! Неговата история е по-проста.

В всичките тези години, в които следя футбол на младежко ниво, рядко може да кажеш „той е сигурен…!“

Норман Уайтсайд беше сигурен. Райън Гигс беше сигурен. Пол Скоулс беше сигурен.

Равел Морисън беше един от най-талантливите играчи, които съм виждал да излизат от нашата академия. Той се присъедини към клуба на седемгодишна възраст, сам призна, че е фен на Арсенал и Тиери Анри. Той беше специален от самото начало. Когато започнах да го следя, той беше на 13/14 години и можеше да прави всичко.

Талантът му е безспорен… той беше „сигурен“.

За съжаление на младия манчестърец, проблемите му извън терена предизвикваха тревога. Идвайки от среда тежко разрушила възпитанието му, тинейджърските му години бяха пълни с различни прегрешения. Няма да навлизам в подробности, но обикновено търсене в Google ще покаже материали за гангстерски сбивания, сплашване на свидетели, кражба, насилие, периодични бягства от клуба, откази да тренира и други.

Ставаше и по-зле.

Клубът се опита да осигури по-възрастни професионалисти като Рио Фърдинанд да му бъдат модели за подражание. Беше настанен в различни стабилни семейства. Осигуриха му психологически консултации. Когато всички се отказаха от Равел, Сър Алекс Фъргюсън искаше да му даде още един шанс… абсолютно наясно с невероятния му талант.

За съжаление, този тип поведение, което беше „позволено“ или поне „приемано“ създаваше проблеми сред доста от младите играчи.

„Защо трябва да идвам на тренировки, щом той не го прави?“

Клубът винаги е по-голям от всеки един играч и Фъргюсън в крайна сметка реши да го продаде на друг клуб. Промяната беше най-доброто решение и за двете страни.

Та, двама изключително талантливи младежи с невероятен потенциал не успяха да постигнат нищо в Юнайтед заради две коренно различни причини. Но и двамата получиха шанс да играят за първите отбори на клубовете си, като Морисън изглежда много по-удобно на това ниво.

И достигаме до Аднан Янузай.

Първо, белгиецът с албански произход няма проблеми извън терена като Морисън, нито пък беше непостоянен в представянето си или имаше проблеми с отношението като Погба.

Когато пристигна в клуба като кльощавичък 16-годишен тинейджър през март 2011, талантът му беше лесно разпознаваем. Финтове, скорост, топката е като залепена за бутонките му и пълна липса на притеснение. Толкова прилича на онзи тинейджър от Белфаст, който дойде в клуба 50 години по-рано.

Той проби в Oтбора до 18г. и попадна в Младежкия отбор през сезон 2011/12, но контузия съкрати сезона му. През следващия сезон прогресът му продължи и той попадна в състава за двубоя срещу Бърнли за Младежката Купа през декември 2012.

Това беше повратната точка.

Юнайтед се представи ужасно и Сър Алекс Фъргюсън влезе в съблекалнята след мача, а нападките му бяха насочени основно към Янузай. Мениджърът ясно заяви, че младежът е играл „по инерция“, че „пропилява таланта си“ и че е бил „плахо“. Беше му казано, че ще бъде пратен в Отбора до 21 г. и от него се очаква да покажа на какво наистина е способен.

Трансформацията беше мигновена. Представянето му за втория отбор беше значително по-впечатляващо – постоянство беше ключово, а междувременно той узря и извън терена. Беше възнаграден в края на сезона, когато попадна сред резервите в последния мач на Сър Алекс Фъргюсън начело на Юнайтед.

Колко трогателно щеше да бъде, ако тинейджърът беше станал и последния дебютант по-ръководството на Сър Алекс?

Но тук идва и голямата разлика между Погба, Морисън и Янузай… когато той получи шанс да играе за първия отбор, той се възползва от него.

Янузай изглеждаше добре по време на предсезонното турне. И още по-добре по време на бенефиса на Рио Фърдинанд. Направи официалния си дебют в мача за Къмюнити Шийлд и продължи да проресира. И когато Юнайтед имаше нужда от искрица в съботния мач срещу Съндърланд, Янузай излезе напред и направи разликата. Първият му гол дойде след чудесно движение без топка и клиничен завършек. Фактът, че не отпразнува гола си показва психическа издръжливост. Вторият му гол беше истинска класа… красиво изпълнение… радост за окото.

Янузай направи така, че на Мойс да му бъде трудно да го игнорира. Сега има сила при преговорите. Представянето му на терена, както и отношението му извън него, му позволиха (и на неговия съветник) да определят условията към клуба. Нещо, което нито Морисън, нито Погба бяха в състояние да направят.

Ние имаме най-добрият рекорд що се отнася до промотирането на деца от академията и даването им шанс за изява. Въпреки това, с изтичащия договор в края на сезона, Янузай създаде чувство за неотложност, което никога досега не бях виждал в нашия клуб… и поне веднъж съм с всички… Футболен Клуб Манчестър Юнайтед… Дейвид Мойс… просто подпишете с него!

И последно, надявам се, че Пол Погба и Равел Морисън ще имат добри кариери във футбола и ще развият потенциала си. Но те вече играят за други клубове, така че мисля е време привържениците да продължат напред. Има доста талантливи момчета на прага ни, които да ни развълнуват.

Източник: StrettyNews.com
Автор: Тони Парк; Последвайте @mrmujac в Туитър
Превод: Пепа Запрянова