Jump to content

Pepinka

Root Admin
  • Брой мнения

    10387
  • Присъединил се

  • Последно активен

Форумна репутация

0 Наблюдаващ

Относно Pepinka

  • Ранк
    Fanatic Red Devil
  • Рожден ден 10.06.1992

Контакти

  • Website URL
    http://manutd-bulgaria.com

Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Стара Загора

Друга Информация

  • Twitter
    @pepinkautd
  • Любим Футболист
    Paul Scholes, David Beckham, Michael Carrick, Wayne Rooney, David De Gea

Последни посетители

6357 прегледи на профила
  1. Прав му път на Погба. Всеки път като иде да играе за Франция и изсира няк'во лайно. Един месец в топ форма не могат да заличат последните две години, в които беше по-скоро дупка, отколкото лидер.
  2. Никой не успя да познае точния резултат - 2-1.
  3. Pepinka

    Уулвс 2 Юнайтед 1

    Манчестър Юнайтед отпадна от ФА Къп след поражение с 2-1 като гост на Уулвърхамптън в четвъртфиналите на турнира. Головете за Вълците отбелязаха Раул Хименес и Диого Жота, а Маркъс Рашфорд отбеляза почетния гол за Червените Дяволи. Първата част на мача протече сравнително равностойно, макар че Уулвърхамптън бе отбора, който атакуваше по-често и по-опасно. Разкъсваният от травми Юнайтед беше доста беззъб в предни позиции и не успя да затрудни сериозно вратаря Джон Руди. Маркъс Рашфорд на два пъти и Пол Погба не успяха да намерят целта в редките изгодни моменти, които се откриха пред тях. Рубен Невеш и Диого Жота пък на свой ред не можаха да се възползват от възможностите пред играчите на домакините. Най-чистото положение преди почивката беше за Вълците в 43-та минута, когато Жота се озова на страхотна позиция и изстреля мощен удар, но вратарят Серхио Ромеро се намеси по перфектен начин и предотврати попадението. След почивката домакините продължиха да са по-активни и да търсят повече гола. В 54-та минута Раул Хименес засече с глава едно центриране от корнер, като топката летеше под гредата, но Ромеро отново се намеси великолепно и изби. Четири минути след това и Жоао Моутиньо имаше възможност да открие, когато изстреля мощен удар от границата на наказателното поле, но за кой ли път Ромеро беше на мястото си и предотврати попадението в мрежата си. Така постепенно се стигна до френетичната последна четвърт на двубоя. Началото на головата сметка в мача беше поставено в 70-та минута, когато Уулвс откри резултата. Жоао Моутиньо направи страхотен пробив, при който навърза трима защитници на Юнайтед и подаде около точката на дузпата за Раул Хименес. Той имаше нужда от три удара, за да преодолее защитата и вратаря и в крайна сметка го стори. Само шест минути след това Вълците нанесоха съкрушителния си удар в мача. В 76-та минута Люк Шоу не успя да изчисти добре една топка и тя стигна до Диого Жота. Той със спринт нахлу в половината на Червените Дяволи, преодоля с лекота Шоу и се озова сам срещу Ромеро. И въпреки че ударът му беше в обсега на вратаря, аржентинецът не се справи добре и му се наложи да вади топката от мрежата си за втори път. В последните минути домакините се опитаха да държат повече топката и да не позволяват опасности пред Джон Руди. Задачата им можеше да стане по-лесна в 82-та минута, когато реферът даде директен червен картон на Виктор Линдельоф за един груб шпагат, но след намеса на ВАР това решение беше отменено. Мачът вървеше спокойно, преди все пак Юнайтед да върне единия удар. В 95-та минута Люк Шоу проби по крилото и с хубав пас намери Маркъс Рашфорд около точката на дузпата, той се обърна и с прецизен удар преодоля Руди, отбелязвайки почетно попадение за Червените Дяволи. За повече обаче нямаше време. Уулвърхамптън: Руди; Дохърти, Невеш, Хименес (Коста 90), Болт, Коуди, Жота (Траоре 87), Ото; Моутиньо, Саис, Дендонкер. Манчестър Юнайтед: Ромеро; Далот, Смолинг, Линдельоф, Шоу; Матич (Мата 86), Ерера (А. Перейра 70), Погба; Лингард, Марсиал, Рашфорд gong.bg
  4. Младият полузащитник на Манчестър Юнайтед Джеймс Гарнър подписа нов дългосрочен договор с клуба. Гарнър, който навърши 18 години тази седмица, дебютира за Юнайтед при победата над Кристъл Палас във Висшата Лига миналия месец и на няколко пъти беше част от първия отбор, включително и при незабравимата нощ в Париж срещу ПСЖ. Договорът ще задържи Гарнър на Олд Трафорд до 2022 и има опция за удължаване с още една година. Полузащитникът е поредният продукт от Академията на Юнайтед, след като се присъединява към клуба едва на осем години. Джеймс Гарнър може да играе както в центъра на халфовата линия, така и в защита. Той бе капитан на отбора на Англия до 17 г., а също така попадна и в състава на Трите Лъва до 18 г., който ще участва в турнира UAE Sports Chain Cup в края на този месец в Дубай. ManUtd-Bulgaria.com
  5. Оле Гунар Солскяер заяви, че е почувствал, че следващото препядствие за Манчестър Юнайтед в Шампионската Лига е "трябвало да бъде" Барселона. Норвежецът вече се наслаждава на предстоящото си завръщане на стадиона, където отбеляза легендарния си гол във финала на ШЛ през 1999 срещу Байерн Мюнхен. "Да, трябваше да бъде Барселона", коментира Оле след жребия в петък. "Много мои приятели ми писаха, че тази година ще извървим пътя, заради моя номер 20, а и защото се навършват 20 години от онзи успех." "Отиваме на Ноу Камп отново!" Връщайки се към онзи двубой през '99 година, когато Юнайтед спечели Требъла, Оле заяви: "Това беше най-великата футболна вечер в живота ми. Разбира се, и за всички останали в отбора. Беше изумителна вечер." "Страхотен стадион... и, разбира се, играхме с Барселона и в груповата фаза същия този сезон. И двата двубоя завършиха с резултат 3-3. Предстои ни чудесна среща." "Искаме тези двубои срещу големите отбори", каза Солскяер. "Играхме два финала срещу тях през 2009 и 2011, а да не забравяме и полуфинала през 2008, когато Сколси вкара. Именно за такива двубои жадува клуба ни, а и нашите привърженици." "Очакваме го с нетърпение." ManUtd-Bulgaria.com
  6. Манчестър Юнайтед ще се изправи срещу Барселона в четвъртфиналите на Шампионската Лига следващия месец. Червените Дяволи стигнаха до тази фаза след фантастичен обрат срещу Пари Сен-Жермен. Момчетата на Оле Гунар Солскяер загубиха първия двубой на Олд Трафорд с 2-0, но при гостуването в Париж победиха с 3-1, благодарение на късната дузпа на Маркъс Рашфорд. Първият мач срещу Барселона ще се играе на Олд Трафорд на 10 април, сряда, а втората среща е шест дни по-късно - на 16 април, вторник, на Ноу Камп. И двата мача са с начален час 22:00. Първоначално Юнайтед бе изтеглен първо да гостува, но тъй като Манчестър Сити също ще гостуват в първата си среща, се наложиха промени. Пълен жребий за четвъртфиналите: Аякс - Ювентус Ливърпул - Порто Тотнъм Хотспър - Манчестър Сити Барселона - Манчестър Юнайтед Относно полуфиналите: Ако Юнайтед победи Барса и се класира за полуфиналите, то тогава Червените Дяволи ще се изправят срещу победителя от двойката Ливърпул - Порто. Първият мач ще се играе на 30 април или 1 май, само няколко дни след двубоя срещу Челси във Висшата Лига.
  7. Песента Flowers of Manchester е изпратена анонимно във фолк списанието Sing през октомври 1958. Думите са отпечатани, но без музика, като изключим една бележка, в която се казва, че е по мелодия на High Germany. По-късно се оказва, че текстът в действителност е написан от Ерик Уинтър, редактор на Sing. Първият известен запис на песента е направен от фолк групата Спинърс (The Spinners) в албума им “Quayside Songs Old and New”, който излиза през 1962г. Записът е направен в Сесил Шарп от Питър Кенеди. През 1967 г. Мик Гроувс, момче Салфорд, който е един от петимата първоначални членове на Спинърс, записва нова, различна версия на песента и я дарява на музея в Олд Трафорд. По-късно е преиздадена от Спинърс в албума им “Black and White”, където солото се изпълнява от Мик Гроувс. Може да свалите соло версията на Мик от тук. Ханки Парк (Hanky Park), фолк дуо от Ланкашир, записват тяхна версия на Flowers of Manchester. Тази версия се пуска на Олд Трафорд в последните години на мача, който е около годишнината. ТЕКСТ One cold and bitter Thursday in Munich, Germany, Eight great football stalwarts conceded victory, Eight men will never play again who met destruction there, The flowers of English football, the flowers of Manchester Matt Busby’s boys were flying, returning from Belgrade, This great United family, all masters of their trade, The pilot of the aircraft, the skipper Captain Thain, Three times they tried to take off and twice turned back again. The third time down the runaway disaster followed close, There was slush upon that runaway and the aircraft never rose, It ploughed into the marshy ground, it broke, it overturned. And eight of the team were killed as the blazing wreckage burned. Roger Byrne and Tommy Taylor who were capped for England’s side. And Ireland’s Billy Whelan and England’s Geoff Bent died, Mark Jones and Eddie Colman, and David Pegg also, They all lost their lives as it ploughed on through the snow. Big Duncan he went too, with an injury to his brain, And Ireland’s brave Jack Blanchflower will never play again, The great Matt Busby lay there, the father of his team Three long months passed by before he saw his team again. The trainer, coach and secretary, and a member of the crew, Also eight sporting journalists who with United flew, And one of them Big Swifty, who we will ne’er forget, The finest English ‘keeper that ever graced the net. Oh, England’s finest football team its record truly great, Its proud successes mocked by a cruel turn of fate. Eight men will never play again, who met destruction there, The flowers of English football, the flowers of Manchester
  8. Pepinka

    Дейвид Пег

    Дата на раждане: 20 септември 1935 Възраст при смъртта: 22 години Девид Пег подписва с Юнайтед след като напуска училище през 1950 и дебютира за клуба на 17 години в мача от Първа Дивизия срещу Мидълзбро на 6 декември 1952г. Той е първи избор за ляв защитник от дебюта си, но няколко месеца преди трагедията е изместен от Албърт Скенлън. Печели титлата на Англия два пъти в двата сезона преди катастрофата. Той е спряган за заместник на вече старичкия Том Фини в състава на Англия. Едва на 22 той е сред най-младите жертви в Мюнхен. Пег е роден в селцето Хайфийлдс, северно от Донкастър и е погребан в близкото гробище Редхаус. Мемориален стол е посветен на него в църквата Св. Джордж в Хайфийлд и, когато тази църква е затворена, мемориалът е преместен в църквата Ол Сейнтс в Уудладс. Сестрата на Пег, госпожа Ирен Бийвърс, взима участие в документалния филм на ITV - “Мюнхен: Края на мечтата”, през 1998, който е посветен на 40-годишнината от трагедията. Гробът на Дейвид Пег в гробището Редхаус в Уудладс
  9. Pepinka

    Джеф Бент

    Дата на раждане: 27 септември 1932 Възраст при смъртта: 25 години Бент е роден в Салфорд, Манчестър. Присъединява се към Юнайтед след като напуска училище през лятото на 1948 г. След като прекарва няколко сезона в младежките отбори на клуба и резервите, Бент става професионален футболист през 1951 г. и в рамките на десетилетие записа 12 мача като бек, замествайки отляво Роджър Бърн, а отдясно Бил Фоулкс. Не записва нито един мач за първия отбор през 1957/58. Пътува за Белград като евентуален заместник на Роджърс Бърн – който се очаква да не играе заради контузия, но въпреки това взима участие в срещата. Джеф, който е погребан в двора на църквата Св. Джон в Пендлбери, става баща на момиченце Карен само четири месеца преди смъртта си. Неговата вдовица Марион е все още жива, като през 1998 г. взема участие в документалния филм на ITV – Мюнхен: Краят на мечтата (Munich: End of a Dream), което отбеляза 40 години от трагедията. Гробът на Джеф Бент в църквата Св. Джон, Пендлбери, Салфорд
  10. Pepinka

    Еди Коулман

    Дата на раждане: 1 ноември 1936 Възраст при смъртта: 21 години Коулман е роден в Салфорд, Манчестър. Присъединява се към академията на Манчестър Юнайтед след като напуска училище през 1952г. През сезон 1955/56 вече е част от първия отбор. В следващите две и половина години Коулман записва 107 мача и отбелязва два гола, вторият от които в първия мача от съдбоносния сблъсък в четвътфиналите на Европейската Купа срещу Цървена Звезда. Докато играе за Юнайтед, той получава прякора “Снейкхипс” (“Snakehip”) поради специфичното отклоняване на тялото му. Едва на 21 години и 3 месеца, той е най-младата жертва в самолетната катастрофа. Една от сградите за настаняване на студенти в университета в Салфорд е кръстена на него. Един Коулман Корт е блок от апартаменти, който е разположен в близост до основния кампус. Статуя на Коулман е издигната до гроба му в гробището Уиста, в Салфорд. Тя обаче бива сериозно повредена от вандали и след като е възстановена е поставен в дома на баща му Дик, който почивa през октомври 1986 на 76-годишна възраст. Дик ее погребан до сина си, също както и майка му Елизабет, която почива през ноември 1971 на 62 години. 27 служители на фирма, произвеждаща кутии в Манчестър са уволнени, след като напускат работа, за да присъстват на погребението на Коулман, но бързо след това са възстановени на работа. Гробът на Еди Коулман в гробището Уиста в Салфорд, Манчестър
  11. Pepinka

    Лиъм Уилън

    Дата на раждане: 1 април 1935 Възраст при смъртта: 22 години Лиъм Уилън (познат още като Били) е вярващ католик от голямо семейство; баща му Джон умира през 1943, когато Уилън е едва на осем години. Той не е бил сигурен преди самолетът да излети от Мюнхен, като е чут да казва: “Ако това е моментът, то аз съм готов.” Уилън започва кариерата си в ирландския Хоум Фарм преди да се присъедини към Манчестър Юнайтед. Записва 98 мача за първия отбор между август 1955 и февруари 1958, отбелязвайки 52 гола. Изиграва четири мача за Република Ирландия, но за жалост не успява да отбележи гол. На 8 декември 2007 железопътният мост свързващ Фасау Роуд/Даут Авеню в Кабра, Дъблин, в близост до Дайлимаунт Парк е преименуван в негова чест. В близост до този мост се намира и Сейнт Атракта Роуд, улицата на която Уилъм е бил роден. На церемонията по откриването присъства и съотборникът на Уилън по онова време в Манчестър Юнайтед – Сър Боби Чалртън. На 4 февруари 2008 ирландската национална поща издава пощенска марка по случай 50-годишнина от трагедията в Мюнхен с лика на Уилън. Гробът на Лиъм Уилън в гробището Гласневън, Дъблин, Ирландия
  12. Pepinka

    Марк Джоунс

    Дата на раждане: 15 юни 1933 Възраст при смъртта: 24 години Роден в Уомбуел, близо до Барнзли, Южен Йоркшир през 1933, Марк Джоун е първи избор за централен халф през голяма част от 50-те години, като успява да спечели титлата на Англия два пъти. Той подписва с Манчестър Юнайтед след като напуска училище през 1948 г. и записва първите си два мача за клуба през сезон 1952/53. По време на триумфалния сезон 1955/56 той е неизменна част от първия отбор. В първите си години в Юнайтед, също така работи и като зидар в околностите на Барнзли. Джоунс пропуска финалът за ФА Къп срещу Астън Вила през 1957 г. заради контузия на окото. Но по това време изглежда напълно готов за първа повиквателна в националния отбор на Англия, която според много хора е щяла да бъде реалност, ако не се бе случила трагедията в Мюнхен. Джоунс изиграва общо 120 мача за Юнайтед (103 в Лигата) и отбелязва само един гол. Той е погребан в родното си място Уомбуел. Джоунс е надживян от съпругата си Джун и техният двегодишен син Гари. Дъщеря му Лин се ражда четири месеца след катастрофата и малко по-късно Джун се омъжва отново за мъж на име Хърбърт Бейкър. Джун умира през декември 2007 и е погребана до първия си съпруг само няколко седмици преди 50-годишнината от неговата смърт. Джоунс получава прякорът Дан Арчър заради навика си да пуши лула, подобно на героя от радио сериал The Archers. Гробът на Марк Джоунс в гробището Уомбуел, Южен Йоркшир
  13. Дата на раждане: 1 октомври 1936 Възраст при смъртта: 21 години Много е изписано за “Големия Дънк” през годините. Той е може би най-добре познатият играч с изключителен потенциал от загиналите в катастрофата. Роден в Дъдли, още от детска възраст Дънкан обичал да рита топка из улиците. По това време той играе в училищния отбор, като невероятните му качества вече били забелязани. Един учител, който наблюдава 11-годишния Едуърдс, отбелязал, че младежът “казал на всички останали 21 играчи какво да правят и къде да застанат, включително на рефера и на страничните съдии!” Същият този учител по-късно написал на приятел: “Току-що видях едно 11-годишно момче, което един ден ще играе за Англия.” Колко прав е бил! Името на Дънкан Едуърдс винаги ще се свързва с Манчестър Юнайтед и така наречените Бебета на Бъзби, концепция разработена от мениджъра на Юнайтед Мат Бъзби в края на 40-те години, когато клубът има сериозни дългове и не може да си позволи да купува “скъпи” играчи. Бъзби и неговия помощник Джими Мърфи вземат радикалното решение да развиват собствени млади играчи, които по-късно ще се превърнат в звезди. Дънкан е в основата на тази схема и дебютира за първия отбор на 4 април 1953 срещу Кардиф Сити – Юнайтед губи с 4-1! Момчето от Дъдли е едва на 16 години и 185 дни. Три години и половина по-късно Дънкан изиграва своя мач №100 за клуба, а Бебетата на Бъзби слагат началото на една легенда, която ще завладее света. След катастрофата в Мюнхен, тялото на Дънкан е върнато у дома и погребано в гробището в Дъдли. Над 5 000 души са потънали в тишина пред гробището, отдавайки почит на “момчето от Елм Роуд.” Три години по-късно още повече хора се стичат за откриването, което ще бъде направено от Сър Мат Бъзби, на два стъклени витража в църквата Св. Франциск в Дъдли. Витражите са посветени на живота на Дънкан Едуърдс, който загива трагично едва на 21-годишна възраст. Както Сър Мат казва в този августовски ден през 1961г. “ще има само един Дънкан Едуърд, но всяко момче, което се стреми да подражава на Дънкан, няма да сгреши.” Светът е бил в краката на Едуърдс преди неговата смърт. Футболните му качества са били изключителни, а младите привърженици по света го боготворя. Нещата вървят добре и извън терена. Няколко дни преди да отлети за Белград, ръкопис на книгата му “Tackle Soccer This Way” е предадена на неговите издатели, а по-късно отпечатана дума по дума, както той я е написал. В нея Дънкан предлага съвети на младежите – като “винаги уважавайте съдията и бъдете размуни.” През октомври 1999 г. е издигната статуя на Дънкан Едуърдс на централния площад в Дъдли. Тя е открита от майка му и Сър Боби Чарлтън. Повече информация за Дънкан Едуърдс може да намерите в сайта на Майк Томас – http://duncan-edwards.co.uk.
  14. Дата на раждане: 8 февруари 1929 Възраст при смъртта: 28 години Роджър Бърн записа 33 мача за Англия и екапитан на Манчестър Юнайтед от сезон 1953/54 нататък. Бърн се подвизава като защитник, но понякога играе и като ляво крило, което е доказателство за неговата универсалност, въпреки че е десничар. Бърн никога не е смятан за един от най-надарените футболисти. Неговите шпагати често не са много точни, а играта му във въздуха е определяна като нещо средно, но невероятната му работна етика и футболната интелигентност, му позволяват да се позиционира добре и да реагира бързо при ситуациите. Иновативен, той обича да се включва в атаките на своя отбор – във времена, когато от защитниците се очаква да стоят отзад и да защитават. Може би най-голямото му предимство е способността му да вдъхновява играчите с харизматичното си лидерство. Дори и днес, той е смятан за един от най-великите капитани на Манчестър Юнайтед. Бърн става шампион на Англия през 1952, 1956 и 1957. През 1957 печели сребърен медал във финала на ФА Къп срещу Астън Вила. Бърн също така е част от тима на Англия на Уолтър Уинтърботъм през 50-те години и е определян като потенциален капитан на Трите Лъва, след отказването на Били Райт. Той записа общо 33 последователни мача за Англия. Играе във всеки един мач на националния отбор от дебюта си срещу Шотландия през април 1954 до последния си двубой срещу Франция през ноември 1957. Това продължава да бъде рекорд. Роджър Бърн е едва на 28 години, когато умира в самолетната катастрофа в Мюнхен. Ако се бе завърнал жив и здрав в Манчестър, щеше да научи, че съпругата му Джой очаква първото им дете. Осем месеца след смъртта му се ражда Роджър младши, който през 70-те години подава топките на Олд Трафорд. Погребението на Бърн се състои в енорийската църква във Фликстън, след което тялото му е кремирано. Няколко години след смъртта му, улица, която е част от новото строителство в близост до центъра на Манчестър, е кръстена на негово име – Роджър Бърн Клоуз (Roger Byrne Close). Има и други пътища и улица, които са кръстени на загиналите в Мюнхен, включително Томи Тейлър Клоуз (Tommy Taylor Close), Еди Колмън Клоуз (Eddie Colman Close), Марк Джоунс Уолк (Mark Jones Walk), Били Уелън Уолк (Billy Whelan Walk) и Дейвид Пег Уолк (David Pegg Walk).
  15. Дата на раждане: 29 януари 1932 Възраст при смъртта: 26 години Кариерата на Томи Тейлър започва в отбора на каменовъглената мина, в която той работи. На 16-годишна възраст получава предложение от местни скаути да играе за Барнзли, към които се присъединява през юли 1949г. Дебютира за Барнзли на 7 октомври 1950 при победата с 3-1 над Гримзби Таун. В следващия си мач, на 4 ноември 1950, Тейлър отбелязва хеттрик при разгромния успех със 7-0 над Куинс Парк Рейнджърс. През сезон 1950/51 той отбелязва седем гола в 12 мача. След като отбелязва 26 гола в 44 мача за Барнзли, които не успяват да спечелят промоция от Втора Дивизия, Тейлър е трансфериран в защитаващия титлата си Манчестър Юнайтед през март 1953г. за сумата от 29 999 паунда (Мат Бъзби не иска да натоварва младия Тейлър с това, че струва 30 000 паунда. Така че той вади от портфейла си 1 паунд и го дава на дамата, която сервира чая в заседателната зала). Тейлър прави страхотен дебют, отбелязвайки два гола. До края на сезон 1952/53, Тейлър има общо седем гола в 11 мача. Малко по-късно – през 1955/56 и 1956/57 извежда Юнайтед до две титли на Англия, а също така се разписва и във финала на ФА Къп през ’57, когато Юнайтед не успя да спечели дубъл, губейки с 2-1 от Астън Вила. Тейлър се превръща в изключително важна фигура и през 1957г. Мат Бъзби отхвърля предложение на стойност 65 000 паунда от Интер. Ако сделката се бе случила, то трансферният рекорд по това време щеше да бъде счупен. Още с появяването му, много хора смятат Томи Тейлър за перфектен заместник на вече застаряващия Нат Лофтхаус в националния отбор на Англия. Във всичките си 19 мача, които Тейлър изиграва за Трите Лъва, той вкарва 16 гола. Гробът на Томи Тейлър в гробището Монк Бретън в Барнзли
×