Jump to content
MUBG | Българският форум на Манчестър Юнайтед

Търси

Показване на резултати за етикета 'катастрофа'.



Още опции

  • Търси по етикети

    Въведете етикети, разделени със запетаи.
  • Търси по автор

Вид съдържание


Форуми

Липсва информация.

Новини

  • Последни новини
  • Обзор след мача
  • Мнението на тен Хаг
  • Интервюта
  • Блог
  • Предсезонно турне
  • Трансфери
  • На днешната дата
  • Жени
  • Резерви и Академия
  • Какво пише пресата
  • Бебетата на Бъзби

Търси резултати в...

Намери резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последно обновени

  • Start

    End


Filter by number of...

Присъединил се

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси


Skype


Twitter


Име


Любим Футболист

Намерени 1 резулта

  1. Половината отбор на Манчестър Юнайтед загива при самолетна катастрофа край Мюнхен на 6 февруари 1958 година – преди 65 години. Германският таблиод “Билд” припомня за тогавашната трагедия с историите на двама от преживелите катастрофата играчи на Червените Дяволи, които са се върнали в Мюнхен, за да преживеят отново горчивите си спомени от тогава. На срещата, организирана от изданието за двамата бивши футболисти на Манчестър Юнайтед, присъства и Карл-Хайнц Зефер, който е един от първите, които се притичат на помощ след катастрофата на самолета. Тримата господа не могат да си спомнят един за друг, тъй като единствената тяхна среща досега се е състояла преди 65 години при драматичните тогава обстоятелства. “Аз бях на 18 тогава, а на колко беше ти?”, пита Кени Морганс, а Карл-Хайнц Зефер отговаря: “На 20”. Албърт Скенлон се усмихва и казва: “Тогава аз бях на 22, най-старият…”. Тогава, това е било 6 февруари 1958 година. Онзи съдбоносен ден, в който 23-ма човека намериха смъртта си, когато самолетът с витла се разбива при третия си опит да излети при снеговалеж от летището в Рийм (б.а. край Мюнхен). “На два пъти не можахме да излетим и се връщахме в чакалнята на летището и пиехме кафе. Чувствахме се зле”, си спомнят двамата тогавашни футболисти на Манчестър Юнайтед, намирайки се отново на летището в Мюнхен. На борда на самолета тогава са били: екипажът на самолета, една югославянка с нейната дъщеря, спортни журналисти, функционери и отборът на Манчестър Юнайтед, който се връщал от мач за КЕШ, който се е играл в Белград с Цървена Звезда и е завършил 3:3. По случай юбилея (миналата година) на тази трагедия “Билд” събира тримата, преживели трагедията тогава отново. Морганс сподели: “Ние сме щастливи, че ни се предоставя възможността да се изкажем. За помощниците в спасителната акция тогава бе много опасно, тъй като имаше опасност от експлозия. Винаги сме имали нуждата да благодарим, но как трябваше да го направим?”. От “Билд” придружават Морганс (на 68 години) и Скенлон (на 72 години) в едно пътуване до миналото. До някогашния терминал на летището в Рийм, до възпоменателния паметник на мястото на катастрофата и до клиниката до река Изар, където те са били оперирани и подложени на допълнителни медицински грижи. Двамата англичани посетиха и 81-годишния Матиас Емрих, който преди 50 години също се е притекъл на помощ, когато е видял трагедията от камиона, който тогава е карал. Тогава Морганс е бил издирван дълго, тъй като при неразборията в самолета е изпаднал в безсъзнание и е паднал в багажното отделение. “Това е неописуемо чувство, да се завърна на това място”, казва Морганс, който е взел със себе си съпругата си Стефани, която преди 50 години е била негова любима на едва 17-годишна възраст. Тя си спомня: “Бяха ужасни часове на неинформираност. Нещастието повлия на нашия живот и струва кариерата на Кени. Но какво значение има? Той преживя и ние сме заедно. Това е най-важното”. През юли 1959 година те двата вдигат сватба и Морганс се решава отново да лети със самолет за медения им месец. За разлика от него Албърт Скенлон никога повече не се качва на самолет. И сега той е извървял дългия път от Манчестър до Мюнхен с влак. Трагедията обаче все още е в спомените му. “За сблъсъка не знам много. Аз се събудих от кома едва няколко дни след това”, разказва Скенлон. Той допълва: “Имах много счупвания и фрактура на черепа. Най-лошата болка бе, когато разбрах, какво се бе случило. Събудих се в стая с пет от моите съотборници и си мислех, че другите сигурно са в съседните помещения. Тогава ми казаха истината”. И сега 50 години по-късно гласът на Скенлон трепери, докато говори. Човек само може да предположи, колко му е трудно отново да мисли за своите мъртви съотборници, за Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Джоф Бент, Лиам Уелън и Дънкън Едуартс. През 1957 година те всичките заедно стават шампиони на Англия, а на 5 февруари участват в мача срещу Цървена Звезда в Белград (3:3) – полуфинал за КЕШ. Само ден по-късно всичко това вече няма никакво значение. Или пък има? Скенлон прекарва 9 седмици в клиника край река Изар в Мюнхен – най-дълго от всички ранени, но оцелели. Когато той отново се завърна в интензивното отделение, където тогава са му спасили живота, Скенлон разказа, как футболът е дал надежда на преживелите трагедията. “Всички отново искахме да играем. Мислите ни бяха насочени към Юнайтед”. Стига се до там, че следващият мач на отбора за Купата на Англия срещу Шефилд Юнайтед да се проследи на живо от болничната стая. Как е било възможно това преди 50 години? “С два телефона, постоянна връзка. Независимо колко скъпо струваше. Но го имаше и това ужасно чувство. Да слушаш мача и да си казваш, че там трябваше да играем и ние….”, отговаря Скенлон. Друг оживял при тогавашната катастрофа е треньорът Мат Бъзби, който изгражда нов отбор около легендата Боби Чарлтън. Пет години по-късно, докато Манчестър Юнайтед отново печели трофей и това е Купата на Англия. През 1968 година Червените Дяволи стават и европейски клубни шампиони. Скенлон и Морганс вече не присъствали в състава. Те продължили своите кариери за кратко, но никога повече не играли толкова добре, както преди нещастието от Мюнхен. “За мен всичко във футбола се промени”, разказва Морганс, който въз основа на раните си е отказал да участва на Световното първенство по футбол през 1958 година в Швеция. “Винаги, когато стъпех на терена тогава, ми липсваха моите мъртви приятели”, казва той. Морганс ръководи по-късно пъб в Кардиф. В момента той живее с жена си в Суонзи. Скенлон започнал да работи на пристанище, а днес живее в Манчестър. И двамата са останали вечни фенове на Юнайтед. “Все още треперя при всеки мач на отбора. От суеверия дори не се бръсна преди мач, както правех и по-рано…”, завършва Скенлон при обиколката в Мюнхен.
×
×
  • Create New...