Jump to content
MUBG | Българският форум на Манчестър Юнайтед
  • 103 години Олд Трафорд (1910-2013)


    1910-1930

    1910-1930_1-300x220.jpgВ историята на Манчестър Юнайтед личат много големи имена, но в 100-годишното съществуване на Олд Трафорд се открояват само две.

    Може някои от вас да не са ги чували, но без Лийч и Дейвис, най-големият стадион в британския клубен футбол нямаше никога да бъде построен, и Юнайтед щяха да играят на скромен стадион с капацитет от 50000 зрители, на метри от химически завод.

    Всичко започва с Джон Хенри Дейвис. Когато през 1902г. той става част от клуба, Юнайтед се намира в зародиша на своята история. Закотвени в дъното на Втора Дивизия и играещи мачовете си на тревната площ в Банк Стрийт (квартал Клейтън) приличаща повече на селска сграда отколкото на Театър на мечтите, Нютън Хийт(първото име на Юнайтед) са в тежко финансово състояние и са близо до банкрут.

    Въпреки че Банк Стрийт е в по-добро състояние от първия клубен терен в Норт Роуд (квартал Монсол), над тревата се носи смог и мирис на сяра заради изпаренията от близкия химически завод, и е известен с това че в единия си край почвата е „мека и кална“ а в другия е „твърда като скала“. Съблекалните се намират в местната кръчма, и клубът е принуден да вземе мерки за създаването на по-добри условия за домакинските мачове, но това се оказва невъзможно тъй като разстоянието до стадиона е почти километър.

     

    bank_street1906-300x158.jpgВъпреки това Нютън Хийт напуска Норт Роуд в посока Банк Стрийт, след неуредици в таксата за ползване на терена. След като поема клуба, Дейвис променя името на „Манчестър Юнайтед„, а цветовете на екипите стават бяло-червени. Дейвис насочва вниманието си и върху стадиона. През 1906г., Банк Стрийт е единственото съоръжение с покрити трибуни и капацитет от над 50000 зрители.

    С парите които Дейвис влага в клуба, Юнайтед набира скорост във Футболната Лига и печели първата си титла през 1908г. Населението на град Манчестър нараства до два милиона, и след въвеждането на трудова седмица от „пет дни и половина“, работниците получават повече свободно време. Футболът набира популярност, и Дейвис обмисля план за изграждането на чисто нов стадион с капацитет от 100 000 зрители, който да гарантира финансовото състояние на клуба.

     

    Детайлите около новия стадион се разкриват през Март 1909г. когато Юнайтед са на път да триумфират за първи път в историята си с Купата на Англия. Стадионът и земята върху която се построява новото съоръжение, струват на Дейвис и клуба 60000 паунда.

     

    1910-1930_2-300x207.jpgМястото се намира на пет мили от Банк Стрийт, в близост до корабния канал и индустриалната зона на Трафорд Парк. Дейвис наема за изграждането на новия стадион шотландския архитект Арчибалд Лийч (който е проектирал и построил Крейвън Котидж и Уайт Харт Лейн), със задачата да построи най-модерния стадион в Северна Англия. И въпреки че той свива капацитета до 80 000 за да спести средства, новото съоръжение включва 12000 покрити места, и още близо 70000 правостоящи по терасите. Лийч обгражда терена изцяло от трибуни, включително и по ъглите, добавяйки фитнес салон и баня с басейн, както и зали за билярд, масаж и перално помещение. На по-заможните фенове вече няма да им се налага да вървят половин миля на полувремето за да си купят закуска – специални служители са на тяхно разположение между номерираните им места в „театрален стил“ и чайните заведения на стадиона.

    Първият мач на новия стадион е изигран на 19-ти Февруари 1910г., срещу Ливърпул. Въпреки че имат в състава си звездите Били Мередит и Чарли Робъртс, Юнайтед губят с 3-4. Но тимът прави силна домакинска серия, и минава близо година преди да загубят отново мач на Олд Трафорд, като тази впечатляваща домакинска форма помага за спечелването на титлата в лигата през 1911г.

     

     

    1910-1930_3-290x220.jpgСедмица по-късно, Олд Трафорд е избран да домакинства единия полуфинал за ФА Къп. През 1915г. приема и финала в същия турнир, между Челси и Шефийлд Юнайтед – известен по-късно като „военния финал“, тъй като повечето от 49557-те зрители са облечени в униформи. Първия мач на Олд Трафорд с участието на национални отбори се играе през 1926г., в който съперници са Англия и Шотландия, и 49 000 зрители стават свидетели на победата на шотландците с 0-1.

    В рамките на една година, стадиона прави два рекорда по посещаемост – 70 504 е най-посетения мач на Юнайтед на Олд Трафорд след войната (срещу Астън Вила на 27.12.1920), а най-ниската посещаемост е от само 13 (тринадесет) в мач между Стокпорт Каунти и Лестър Сити който е преместен на ОТ от Еджли Парк, играл се при закрити врати заради проблеми с публиката на двата клуба.

    Когато трибуната до жп-линията е разширена няколко години по-късно, това поставя началото на няколко следващи подобрения които променят лика на Олд Трафорд до неузнаваемост. За разлика от много от конкурентите които напускат централните части на градовете си за да търсят по-големи места за строеж, теренът на който залага Дейвис позволява на клуба да се развива без да се мести.

    100 години след първия си мач, Олд Трафорд е все още обект на завист от другите клубове. Ако Дейвис и Лийч можеха да бъдат сред нас днес, щяха да се уверят че едно нещо със сигурност никога не се е променило.

    Хронология:

    1902 – Джон Хенри Дейвис купува Нютън Хийт и променя името му на Манчестър Юнайтед

    1906 – Банк Стрийт на Юнайтед, е първия стадион в Англия с покрити трибуни

    1908 – Все още на Банк Стрийт, Юнайтед печели първата си шампионска титла

    1909 – Избран е терен за нов стадион в близост до Трафорд Парк; Шотландския архитект Арчибалд Лийч е назначен за изграждането му

    1910 – 19-ти Февруари; в първия изигран мач на Олд Трафорд, Юнайтед губи с 3-4 от Ливърпул

    1915 – 24-ти Април; ОТ приема финала за ФА Къп, Шефийлд Юнайтед 3-0 Челси, 49557 зрители

    1920 – 27-ми Декември; най-посетения мач на Юнайтед след войната, 70504 зрители, Юнайтед 1-3 Астън Вила

    1926 – 17 Април; Първия международен мач игран на ОТ, Англия 0-1 Шотландия

    1931-1963

    1931-1962_1-300x220.jpgВ началото на 30-те, Юнайтед се намира в криза.

    По време на световната икономическа депресия, клубът отново е застрашен от банкрут, а отборът закъсва още по-сериозно откъм представяне на терена. Олд Трафорд започва да губи славата си на най-посещавания стадион в страната, предвид напредъка който правят предприемчивите съперници.

    Но, точно както предния път, Юнайтед се спасяват след намесата на местен бизнесмен, в лицето на Джеймс Гибсън. Той не успявя да ги спаси от отпадане във Втора Дивизия в края на тежката кампания 1930/31, но неговите пари и увереност създават една нова ера в началото на 1934г., с изграждането на популярната трибуна Юнайтед Роуд, известна сега с името.

    Клубът утвърждава позициите си през цялото десетилетие. Юнайтед се връща в Първа Дивизия, а ОТ събира 76 962 зрители при победата на Уулвърхямптън над Гримзби Таун в полуфинален мач за ФА Къп, през Март 1939г. Това поставя рекорд по посещаемост, който е в сила и до днес.

     

     

    1931-1962_2-294x220.jpgНо, след началото на Втората световна война се задават черни дни. Поради близостта на ОТ с индустриалната зона на Трафорд Парк и корабния канал, щаба на Юнайтед е застрашен от бомбите на Хитлер, и понася два въздушни удара от „Луфтвафе“.

    По време на първата въздушна атака на 22.12.1940г. бомбите повреждат терена, като това налага коледния сблъсък срещу Стокпорт Каунти да се изиграе на Еджли Парк, но скоро нещата се връщат към първоначалния си ритъм. След втората атака обаче, възстановяването не трае толкова кратко. В нощта на 11-ти Март, по-голямата част от трибуните е разрушена, съблекалните са сравнени със земята, а терена е обгорен и надупкан. ОТ се оказва най-пострадалия стадион в лигата по време на войната, и Юнайтед остават без дом. Манчестър Сити предлагат за временно ползване своя стадион Мейн Роуд. Там Червените прекарват следващите осем години.

    През Ноември 1944г. Комисията по щетите от войната установява че Олд Трафорд не е напълно изгубен, и членът на местния парламент Елис Смит – верен привърженик на Червените – участва в усилията за предоставяне на безвъзмездна помощ за възстановяването му. Войната свършва през 1945г., и комисията отпуска 4800 паунда за разчистване на отломките, а после още 17478 паунда за реконструкция. Тогава се появяват и надеждите че клубът може да се завърне у дома за сезон 1946/47. Но тъй като строежите на къщи са главен приоритет след края на войната, има постоянен недостиг на суровини и материали, което води до голямо разочарование – макар да е било напълно разбираемо – и теренът се пригодява до ниво за ползване само от резервните отбори, както и за училищни турнири.

     

    1931-1962_3-300x217.jpgЗа щастие, на игралното поле, се създава едно плодотворно начало започващо с назначаването на младия и обещаващ мениджър на име Мат Бъзби. Въпреки че след встъпването си в длъжност през 1945г. той е разочарован от пръснатия чакъл и големия цъфнал храст в средата на терена, никой не смее да го обвинява. Тихо говорещия харизматичен шотландец обаче има идеални планове за това какво може да постигне с клуба, и какъв футбол трябва да заиграе той, и много скоро успява да възроди любимата атракция на населението, което отчаяно се нуждае от забавление след няколкото трудни години.

    Манчестър Юнайтед се превръща в най-атрактивния клуб на Острова в първите следвоенни години, и през 1948-ма печели ФА Къп със спиращ дъха стил на игра. В този период Юнайтед все още играе под наем при съседите си от Сити, които скоро се отказват от споделянето на стадиона си, и изпращат бележка на Червените Дяволи че прекратяват отдаването му под наем. Това вдъхновява феновете на Юнайтед да изпратят петиция до Строителното Министерство, призовавайки реконструкцията на техния стадион да се задвижи с по-бързи темпове, цитирайки спешната нужда от футбол като единствена форма на забавление и отмора след тежките работни седмици.

    Молбата им е удовлетворена. Разчистващите дейности са завършени следващата пролет, терасите са възстановени, изградени са допълнително около 3000 непокрити места, като навесите остават достъпни само за официалните лица и пресата. Манчестър Юнайтед излиза отново на Олд Трафорд в 18:30ч. местно време на 24.08.1949г., в мач за първенство на Първа Дивизия срещу Болтън Уондърърс. Червените Дяволи се отблагодаряват подобаващо, и триумфират с класическото 3-0.

     

    1931-1962_4-300x216.jpgОтборите на Бъзби просперират след като през 50-те години клубът залага на местната юношеска школа, и техния триумфален път в евротурнирите изисква допълнителни подобрения на съоръженията. Първото от тях е монтирането на прожектори, което става точно навреме за полуфиналния сблъсък с Реал Мадрид в турнира за Европейската Купа през Април 1957г.(предишните късни-вечерни мачове се изиграват на Мейн Роуд). Същественото в този период е, че модерната футболна ера вече е в ход. През Септември, когато приходите се покачват благодарение на редуването на мачове от лигата с европейски двубои, Червените Дяволи оповестяват намерението си да увеличат капацитета на Олд Трафорд до 100 000. Очаква се работните дейности да започнат през следващата година.

    Но, катастрофата в Мюнхен през Февруари 1958г. променя първоначалните планове. След ръгби мача между Салфорд и Лийдс през Ноември същата година, който е сигнал за преизчисляване на сметките, подобренията се свеждат само до покриване на Стретфорд Енд през 1959г.

    През лятото на 1960г. подобренията по Стретфорд Енд увеличават капацитета до 66 500. Година по-късно, секцията Юнайтед Роуд е препокрита, и увеличаващите се разходи принуждават клуба да създаде Асоциация за Развитие на Манчестър Юнайтед (MUDA), с цел набиране на средства за бъдещи подобрения.

    Първия проект на новия орган е предоставянето на 1700 дървени седалки за задната част на Стретфорд Енд, но на все по-предприемчивата асоциация тепърва и предстои да създаде нещо особено грандиозно.

    Хронология:

    1931 – Юнайтед отпада от елита

    1934 – Покрити са терасите на Юнайтед Роуд

    1939 – Поставен е рекорд по посещаемост на Олд Трафорд, 76962 зрители наблюдават полуфинала за ФА Къп, в който Уулвърхямптън побеждава Гримзби

    1940 – 22-ри Декемвриr; Германската авиация нанася щети на стадиона

    1941 – 11-ти Март; Германска бомбардировка отново удря ОТ, този път стадионът е почти напълно разрушен

    1945 – Назначен е Мат Бъзби; Юнайтед играе домакинските си мачове на Мейн Роуд.

    1949 – 24-ти Август; Юнайтед играе на Олд Трафорд за първи път след 1941г., и побеждава Болтън Уондърърс с 3-0

    1957 – Монтират се прожектори за полуфиналния мач срещу Реал Мадрид в турнира за Европейската Купа

    1959 – Покрита е трибуната Стретфорд Енд

    1960 – Капацитета е увеличен до 66500 места

    1963-1974

    1963-1974_1-300x220.jpgСлед като третият велик тим на Мат Бъзби жъне успех след успех през 60-те, Олд Трафорд претърпява радикална трансформация. Не само скъпата тревна площ и модерна визия рефлектират върху оптимизма през десетилетието – но с това се поставя началото и на изграждането на луксозния стадион който виждаме днес.

    През 1962г., в Юнайтед вече обсъждат планове за мащабно разширение, като те стават приоритет след новината че Англия е избрана за домакин на Световното Първенство през 1966г. Клубът получава честта да приеме три от мачовете в турнира, като за целта получават сумата от 40 000 паунда за подготовка на съоръжението.

    И така, през 1964г., трибуната Юнайтед Роуд е покрита по цялата дължина,превръщайки се в луксозна конзола, което позволява бъдещо разширение. Изградени са 10 500 седящи места, които се намират зад правостоящата зона за 10000 зрители. Крайният резултат е – впечатляваща сграда, която символизира появата на Юнайтед като световна футболна сила.

    Показателното е, че новият стадион предлага първите в историята на британския футбол частни сектори. Бордът първоначално е скептично настроен към това революционно нововъведение, повечето в управата на клуба не вярват че ще има фенове които биха искали да наблюдават футболен мач зад стъкло. Но архитектите гледат с добро око на идеята, и в крайна сметка директорите променят решението си, за да се стигне до изграждането на 34 кабини с първоначална сезонна такса между 250 и 300 паунда.

     

    1963-1974_2-300x206.jpgНовото съоръжение коства на Юнайтед около 350 000 паунда, а след последвалите работни действия по подготовката за Световното П-во сумата надхвърля 400000 паунда, което ги оставя „на червено“. Някои фенове се оплакват от това харчене, смятайки че тези пари са можели да свършат по-добра работа за подсилване на състава. Но Мат Бъзби получава достатъчно средства за трансфери, въпреки всичко, и привлича имена като Боби Чарлтън, Денис Лоу и Джордж Бест – с което получава всеобщо признание за уникалната си визия с която подготвя клуба за борба на всички фронтове.

    Юнайтед продължава да прогресира през годините. През Март 1967г., клубът експериментира за първи път с телевизионна транслация вътре в стадиона. Седем огромни екрана са монтирани на терена за да предават на живо двубоя на Червените Дяволи в гостуването им на Арсенал. Повече от 28 000 привърженици се стичат на Олд Трафорд за да присъстват на това събитие. Петъчната вечер се оказва доста буйна – един от екраните се сгромолясва на земята – и въпреки че проектът е определен като „умерено успешен“, подобни събития са рядкост.

    Шест месеца по-късно се поставя началото на един нов бизнес. След внимателна преценка, директорите решават да инвестират щедрата сума от 1 000 паунда в малка дървена колиба, която да се използва за продажбата на клубни сувенири в двора на Олд Трафорд. Въпреки прогресивно нарастващите средства по тази инициатива, малцина от тях са предполагали колко голямо влияние ще имат тези продажби за финансите на клуба в бъдеще време.

     

    1963-1974_3-300x199.jpgНа обратната страна, Олд Трафорд не е имунизиран от задаващото се черно петно в британския футбол – хулиганството. Директорите са толкова силно разтревожени от хвърления ракетен снаряд на терена, по време на полуфиналния мач за Купата на Еверопейските Шампиони срещу Милан през Май 1969г., че предприемат нежелателното: поставянето на защитни ограждения. Въпреки че са против тази драконовска мярка, събитията го изискват.

    От позитивна гледна точка, президентът Луис Едуърдс обявява през същата година че поради неограничения потенциал за развитие – бордът обмисля монтирането на подвижен покрив – по подобие на прословутия „Астродоум“ в Хюстън, Тексас. Мнозина остават изумени от подобно решение, но в крайна сметка то остава само на чертожната дъска. Самата идея обаче, подсказва на останалите че Юнайтед няма никаква конкуренция, що се касае до дългосрочни амбиции.

    Предната година, нарастващия статут на Олд Трафорд му спечелва първото домакинство на полуфинален мач за ФА Къп след войната. През 1970г., клубът има честта да приюти още по-значимо събитие – преиграването на финала за ФА Къп между Челси и Лийдс.

     

     

    1963-1974_4-300x213.jpgВъпреки че бизнесът се разраства през годините, славната ера на Бъзби – който е награден с рицарска титла след европейския триумф през 1968г. – е към своя край. Но ако в отбора се забелязват признаци на спад, не може да се каже същото за стремежите към развитие. През 1971г., клубът решава да разшири конзолата на „Скорборд Енд„, изграждайки нови 5000 седящи места и допълнителни „ВИП“ зони, запазвайки „правостоящата“ зона зад вратата.

    Официалното откриване на новата трибуна става в началото на 1973г., но впоследствие се случват събития които силно разтревожват клуба. След хвърлен нож от Стретфорд Енд по време на двубоя с Нюкасъл през Февруари 1971г., терасите непосредствено зад вратата е трябвало да бъдат премахнати, наложена е глоба от 7000 паунда, а първите два домакински мача през сезон 1971/72 се изиграват далеч от Олд Трафорд.

    Но по-лошото тепърва предстои. Загубата у дома от Манчестър Сити през Април 1974г. – благодарение на голът с пета на бившия идол за Стретфорд Енд, Денис Лоу – подпечатва билетът на Червените Дяволи за Втора Дивизия, а стотици ядосани фенове нахлуват на терена малко преди последния съдийски сигнал. В резултат на това, Олд Трафорд осъмва на старта на кампания 1974/75 с триметрови огради с шипове, зад двете врати. Смразяваща и депресираща гледка за всеки който обича футбола като цяло, и в частност Манчестър Юнайтед.

    Хронология:

    1964 – Новата конзола на „Юнайтед Роуд“ съдържа 34 частни кабини, първите в историята на британския футбол

    1966 – ОТ приема три мача от Световното Първенство

    1967 – Огромни екрани предават пряко гостуването на Юнайтед в Арсенал, пред повече от 28000 зрители на ОТ

    1967 – Открит е магазин за сувенири в двора на ОТ

    1970 – ОТ приема финалния мач-преиграване за ФА Къп между Челси и Лийдс

    1971 – Конзолата на „Скорборд Енд“ е разширени с нови 5000 седящи места

    1974 – Юнайтед отпада във Втора Дивизия, изградени са триметрови огради зад двете врати за борба с хулиганството

    1975-1991

    1975-1991_1-300x220.jpgФутболното хулиганство завладява Англия през 70-те, оставяйки неминуемо своите белези и на Олд Трафорд.

    През 1976г., предпазните огради зад вратите са разширени по цялата дължина на тъчлиниите, превръщайки стадиона в грозна картинка приличаща по-скоро на затвор отколкото на място за забавления, особено ако си заел място в най-ниската част на терасите. Но дори тези железни огради не могат да развалят настроението което трибуните получава от младия напорист състав на мениджъра Томи Дохърти, който вместо очакванията да се бори за оцеляване, се завръща отново в елита през 1975г.

    По това време, вече са започнали работи по подобренията на главната трибуна. Изграден е просторен административен комплекс, който се удължава назад към жп-гарата, включващ прозорец с панорамен изглед към стадиона. Но за да може добре да се вижда терена по време на мач, двата ресторанта са преместени навън – вече покрити с конзолен покрив за да съвпаднат с конструкцията на Юнайтед Роуд и Скорборд Енд, и с новите шефски кабини. За кратко време тези красиви съоръжения възвръщат вложените в тях парични средства, като части от ресторантите са отваряни за обществени посещения на моменти, или са били отдавани под наем. Скъпите, но струващи парите си подобрения продължават, след като през 1980г. са добавени още помещения, а всички конзолни покриви са разширени за да се свържат със Стретфорд Енд.

     

     

    1975-1991_2-300x198.jpgСлед като се завръщат в европейските турнири – Червените Дяволи се класират за Купата на УЕФА през сезон 1976/77завършвайки на трето място в Първа Дивизия – се появява нуждата от добавянето на нови прожектори. Те са монтирани своевременно, и, въпреки многото съоръжения които вече предлага модернизирания стадион, е било напълно очаквано да се появят нови приложения. През Септември 1981г., крикетът прави своя дебют на ОТ за срещите между Ланкашир и Йоркшир, както и между Нотингамшир и Дербишир, в седемстранния турнир „Ламбърт и Бътлър“. Черните табла, белите топки и жълтите подложки придават сюр-реалистична атмосфера на ОТ. Още по-противоречиво се оказва решението за допускане на рок-концерти на свещената трева, с плановете за шоуто на „Куийн“ (Queen) през месец Май 1992г. Възраженията на местните жители са уважени от съда в крайна сметка, и събитието е пренасочено на Елънд Роуд, Лийдс. Все пак, през следващото десетилетие ОТ става арена на няколко музикални концерта.

    Най-популярното нововъведение обаче, става семейният ден на отворените врати (Family Open Day), с който се слага началото на туристическите посещения на съоръжението, включително на помещенията които остават „извън кадър“. Това превръща щаб-квартирата на Червените Дяволи в голяма атракция в дните когато не се играят футболни мачове , особено след откриването на специален „Център за посетителите“, близо до офисът на Сър Мат Бъзби, който феновете често използват за сборен пункт. Всичко това е част от голямата реконструкция, която включва още подмяната на правостоящите ниски зони в Скорборд Енд със седалки през 1985г. Клубът изгражда, също така, семейна седяща трибуна в която възрастни се допускат само ако са придружени от дете.

    Не по-малко амбициозен е проекта на клубния музей, за който се смята че е първия по рода си, построен до офиса на Бъзби. Официалното му откриване става от президента Мартин Едуърдс през Май 1986г., като сред гостите на церемонията присъства и майката на Дънкан Едуърдс. Музеят струва на клуба 100 000 паунда, и, след бъдещето поставянето на статуята на Сър Мат Бъзби пред входа, и при постоянно нарастващата колекция от трофеи и сувенири, ОТ се превръща в постоянен магнит за последователите на червената идея по целия свят.

    Втората половина на 80-те донася още разнообразия, след като през 1986г. Олд Трафорд е избран за домакинство на мач по ръгби от най-високо ниво, между отборите на Великобритания и Австралия. Но през тази година най-значителен принос към бъдещия просперитет на Манчестър Юнайтед е назначаването на нов мениджър – в лицето на Алекс Фъргюсън, от отбора на Абърдийн.

    Безпрецедентните постижения на вдъхновяващия шотландец през следващите 15 години, позволяват на клуба да се впусне в цялостна реконструкция, превръщайки домът на Червените Дяволи в произведение на изкуството, каквото е днес. Но приоритетна цел за Сър Алекс се оказва привличането на нови играчи, затова строителните проекти се отлагат с няколко години.

    1975-1991_3-300x181.jpgПрез Април 1989г., плановете за преустройство придобиват нов вид, след като 95 души загиват при трагедията в Хилсбъро, повечето от които намират смъртта си смазани в предпазните заграждения. В съответствие с докладана правосъдния министър Лорд Тейлър, Юнайтед намалява височината на оградите на Олд Трафорд. След като правителството подкрепя предложението на съда всички стадиони в Първа и Втора Дивизия да осигурят изцяло седящи места през 1994г.,терасите на Стретфорд Енд остават в историята.

    Очаквано, ремонтните работи отнемат много време и парични средства, но, през 1990г. клубът прави тази важна стъпка, превръщайки заградените правостоящи места пред Юнайтед Роуд в изцяло седяща зона. Терасите пред главната трибуна се променят по същия начин през 1991г., и същото лято Олд Трафорд е озвучен от струните на жива музика за първи път. Но след като шоуто на Род Стюърт, Стейтъс Куо и Джо Кокър преминава при голям успех на сцената фронтално срещу Стертфорд Енд, славата на Олд Трафорд достига нови висоти.

    Хронология:

    1975 – Елитния футбол се завръща на ОТ, след като Юнайтед печелят промоция

    1976 – Червените Дяволи се завръщат в европейските турнири, включвайки се в борбата за Купата на УЕФА

    1981– Крикетът прави своя дебют на ОТ, след като отборите на Ланкашир, Йоркшир, Нотингамшир и Дербишир изиграват своите срещи в седемстранен турнир

    1985 – Поставени са седалки в ниската правостояща зона на Стретфорд Енд

    1986 – Открит е първия клубен музей

    1990 – Правостоящата зона в Юнайтед Роуд е превърната в изцяло седяща

    1991 – Проведен е първия музикален концерт на ОТ, с участието на Род Стюърт, Стейтъс Куо и Джо Кокър


    1992-2002

    1992-2002_1-300x220.jpgПролетта на 1992г. е период на емоционална нестабилност за мнозина фенове на Манчетър Юнайтед. Не само заради „откраднатата“ титла от Лийдс Юнайтед – в годината която отбелязва четвърт век откакто за последно се веят шампионски знамена на Олд Трафорд – но и заради предстоящото разрушаване на Стретфорд Енд в края на сезона.

    След доклада на Лорд Тейлър за трагедията в Хилсбъро, Юнайтед обявява плановете си за реконструкция на свещения дом на най-върлите привърженици. Великата тераса в северната част на стадиона е пригодена за 10500 седящи места, включваща преместените семейни сектори, 46 кабини за официални лица, разнообразни хранителни заведения и салони. Съблекалните също са преместени, и футболиститевече излизат на терена през сгъваем предпазен тунел.

    Последният мач в лигата на който може да се стои прав на Стретфорд Енд, е срещу Тотнъм Хотспър на 2-ри Май 1992г., спечелен с 3-1. Остава време само още за победата на Юнайтед над Кристъл Палъс във финалния мач-реванш за Младежката ФА Къп, и за прощалния мач на Норман Уайтсайд, преди булдозерите да започнат работа. През лятото поток от носталгични фенове се стича на Олд Трафорд за да си вземе тухла или каменен фрагмент за спомен. Там те са посрещнати от два огромни строителни крана, които стърчат в празнината където доскоро се е намирало седалището на Червено-Бялата Армия.

     

    1992-2002_2-300x198.jpgЗловещата атмосфера продължава да се носи и през сезон 1992/93, тъй като строителните работи завършват с доста намален капацитет, въпреки че новите секции на Западната Трибуна са открити възможно най-скоро. В средата на зимата феновете вече могат да заемат места и в ниската зона, макар и без покрив над главите. За целта, клубът осигурява на всяка седалка по един дъждобран, в случай че небесата се отворят.

    Новият Стретфорд Енд – който също е покрит с конзолен покрив заедно с целия стадион – струва на клуба около 12 милиона паунда. Нещата отново не спират дотук – инвестират се още средства за пресконферентна зала под главната трибуна, и за нов център за работа с клиенти. На терена събитията прогресират още повече, след като Червените Дяволи, вдъхновени от новото попълнение Ерик Кантона, спечелват шампионската титла за първи път от 26 години. На старта на следващата кампания, Олд Трафорд вече изглежда като великолепен паметник на модернизацията. След като са завършени и последните подобрения по терена, е изглеждало че през следващото десетилетие едва ли ще се стигне до нови мащабни промени. Но след като клубът става все по-успешен – Юнайтед печелят Дубъл през 1994г. и повтарят това постижение два сезона по-късно – търсенето на билети за мачовете нараства неимоверно, и се появяват нови планове за развитие.

     

    1992-2002_3-300x200.jpgСлед като се отхвърля идеята за преместване на изцяло нов стадион– предвид очакванията че феновете ще са силно разочаровани от подобно скъсване с традициите – бордът на директорите обявява плановете си за построяване на нова триетажна секция на мястото на Северната Трибуна. Повече от дузина проекти са разгледани и обсъждани, преди да се избере окончателния вариант който е разкрит в края на 1994г. Новият строеж струва на клуба 18,6 милиона паунда, но тъй като излиза доста по-навън от предшественика си и изисква построяването на нов път до стадиона, се изхарчват още 9,1 милиона паунда за закупуване на прилежащите имоти в близкия Трафорд Парк, нужни за завършването на проекта.

    През този период Олд Трафорд е включен сред стадионите домакини на Европейското Първенство в Англия през 1996г., а Северната Трибуна е почти завършена, добавяйки нови 12 000 седящи места към капацитета на Олд Трафорд, който в крайна сметка достига до 56 000. Най-голямата единична трибуна в страната, с гигантски скатен покрив и мрежа от опорни греди, се извисява над останалите три конзолни секции. С това, феноменалното съоръжение придобива почти завършен вид. Величествено, пред главния централен вход редом до мемориалната табела в памет на трагедията в Мюхнен, се извисява и новооткритата бронзова статуя на Сър Мат Бъзби – човекът чийто гений и визия поставят началото на големия възход половин век по-рано.

    След като Червените Дяволи продължават да помитат всичко пред себе си на футболния терен, се носи усещането че стадионът все още не е достатъчно голям за да поеме нарастващия интерес на феновете от цял свят. Архитектите отново залягат над чертожните дъски. Този път те предлагат изграждане на второ ниво на Източната и Северната трибуна, което ще увеличи капацитета с нови 12000 места, достигайки цифрата 67500. Тъй като нито едно от тези подобрения не включва корекция на ъглите за да се свържат със Северната Трибуна, строителните работи протичат лесно и сравнително бързо, и са завършени точно навреме за старта на сезон 2000/01, по време на който Юнайтед прави рекорд по средна посещаемост в лигата от 67542 зрители – тогавашен рекорд в английския клубен футбол.

    Междувременно заведенията за хранене и местата за отдих и развлечение също претърпяват промяна. Северната Трибуна приютява прословутото заведение „Red Café„, особено популярно сред децата, както и „Ресторант Манчестър„, който е едно от най-просторните помещения в северозападна Англия, побиращ 900 души. Но най-привлекателната атракция от всички е музеят на Юнайтед, който си спечелва славата на една от най-посещаваните спортно-туристически атракции в Англия.

    Хронология:

    1992 – 2-ри Май, Юнайтед побеждава Тотнъм с 3-1 в последния мач в лигата, на който Стретфорд Енд е в стил „тераса“ (правостоящи места)

    1993 – Завършена е новата Западна Трибуна, на Стретфорд Енд, струваща 12 милиона паунда

    1993 – Юнайтед връща шампионската титла на ОТ за пръв път от 26 години

    1994 – Разкрити са плановете за новата триетажна Северна Трибуна

    1996 – Новата Северна Трибуна увеличава капацитета на повече от 56 000 места

    1996 – ОТ приема пет мача от Европейското Първенство

    1996 – Открита е статуята на Сър Мат Бъзби

    1998 – Пеле открива новия клубен музей в Сверната Трибуна

    2000 – Вторите нива на Източната и Западната Трибуна увеличават капацитета до 67 500 места


    2003-2010

    2003-2010_1-300x220.jpgБарометърът за славния статут на Олд Трафорд като най-доброто съоръжение в английския клубен футбол идва през Декември 2001г., когато двудневната среща на изпълнителния комитет на УЕФА в Нион (Швейцария) завършва с избора на Театъра на мечтите за домакин на финала в Шампионската Лига през сезон 2002/03.

    Успешната кандидатура на Юнайтед преборва конкуренцията на мадридския „Сантяго Бернабеу“ и парижкия „Стад дьо Франс“, за да спечели шестото домакинство на финал на английска земя – за първи път извън Уембли, Лондон. За Сър Алекс Фъргюсън, това е втори шанс да се опита да класира отборът си на финал на родна земя. Червените Дяволи отпадат на полуфиналите през сезон 2001/02, и шотландецът се лишава от възможността да ги изведе на Хампдън Парк (Глазгоу, Шотландия). Реал Мадрид е клубът който печели трофея, надигравайки отборът който отстранява Юнайтед – Байер Леверкузен, а в следващия сезон 2002/03, именно „Лос Галактикос“ пречупват шансовете на Юнайтед за нов финал, отстранявайки ги на четвъртфиналите.

     

     

     

    2003-2010_3-300x211.jpgВ крайна сметка, два италиански клуба достигнат до заветния финал, за първи път в историята на турнира – Ювентус и Милан. За жалост дългоочаквания спектакъл така и не се състои, и след предпазлива игра от 120 минути, се стига до драмата на дузпите. Но дори и тогава, головете не падат лесно. Реализирани са едва пет от десетте дузпи; три за Милан, които печелят трофея за шести път в своята история.

    Олд Трафорд е засипан от похвали за прекрасно организираното събитие, и авторитетът му достига нови висоти, след като Футболната Асоциация пренасочва част от мачовете на английския национален отбор в Театъра на мечтитедокато трае строежа на новия Уембли. В периода между 2003 и 2007г. Англия изиграва 23 срещи, 12 от които са на Олд Трафорд, като във всичките случаи капацитетът на стадиона е запълнен почти до край.

    По време на същия период, рядко може да се види празна седалка и на мачовете на Юнайтед, въпреки тригодишната пауза без титла за Червените Дяволи. За да се отговори на търсенето, Олд Трафорд претърпява нова преустройка продължила една година, след края на която североизточния и северозападния ъгъл увеличават капацитета на съоръжението с още 8000 места. Това дава възможност на Юнайтед да постави нови рекорди по посещаемост, като зенитът е към края на кампания 2006/07 в мача срещу Блекбърн Роувърс, който е наблюдаван от 76 098 зрители. Червените Дяволи постигат важна победа с 4-1, с четири гола през второто полувреме.

     

     

    2003-2010_4-300x195.jpgСлед оспорвана борба с Челси, Юнайтед в крайна сметка успяват да върнат титлата на Олд Трафорд, вдъхновени от прекрасната игра на младите таланти Кристиано Роналдо и Уейн Рууни,редом до опитните ветерани като например Райън Гигс, чиято първа поява в отбора е още от времето когато Олд Трафорд е в прехода си от тераси към седящи места.

    Юнайтед печелят Премиършип и през следващите два сезона, и Олд Трафорд остава в центъра на вниманието, затвърждавайки славата си на най-добрия клубен стадион в Англия.

    Така, 100 години по-късно, след множество строителни работи, подобрения и модернизации, домът на Манчестър Юнайтед продължава, както винаги, да отговаря по най-добрия начин на нуждите на клуба, в стремежът му да завоюва всички възможни върхове.

    Хронология:

    2003 – ОТ приема финала в Шампионската Лига; Милан печели на дузпи срещу Ювентус, в първия в историята на турнира изцало-италиански финал

    2003-2007 – ОТ приема 12 домакински мача на Англия докато трае строежа на новия Уембли

    2006 – Подобренията по североизточната и северозападната част на ОТ увеличават капацитетът му на над 76000 места

    2008 – Открита е статуя на „Светата Троица“ (Бест-Лоу-Чарлтън) пред входа на Източната Трибуна, срещуположно на статуята на Сър Мат Бъзби

    2010 – На 19-ти Февруари се навършват 100 години от първия изигран мач на Олд Трафорд

    превод: Ивайло Костов
    manutd-bulgaria © Февруари 2010

     

     

    atasteofthecontinent.jpgotfirstgame.jpgrobbosfinesthour.jpg 1993partytime.jpgfarewellSir-Matt.jpgThe-Return-of-the-King.jpgDerby-Drama.jpg Catalans-Conquered.jpg

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

×
×
  • Create New...