Jump to content

Търси

Показване на резултати за етикета 'Марк Джоунс'.



Още опции

  • Търси по етикети

    Въведете етикети, разделени със запетаи.
  • Търси по автор

Вид съдържание


Форуми

  • Добре дошли фенове
    • Добре дошли фенове !!!
    • Mнения и Идеи
    • 10 години ManUtd-Bulgaria
  • Фенове в България
    • MUSC Bulgaria
    • Фенове по градове
  • Футболен клуб Манчестър Юнайтед
    • Новини
    • Трансфери
    • Преди мача
    • След мача
    • Играчи и Треньори
    • История
  • Форумна Футболна Лига
    • Отбор на форума
  • Фензона
    • Разни
    • Нашите статии - ЗА/ПРОТИВ
    • 1Х2
    • Забавления
    • Анкети
    • Интервюта
  • Архиватор
    • Архив

Новини

  • Последни новини
  • Обзор след мача
  • Мнението на Оле
  • Интервюта
  • Блог
  • Предсезонно турне
  • Трансфери
  • На днешната дата
  • Мнение на Феновете
  • Жени
  • Резерви и Академия
  • Какво пише пресата
  • Бебетата на Бъзби

Търси резултати в...

Намери резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последно обновени

  • Start

    End


Filter by number of...

Присъединил се

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси


Skype


Twitter


Име


Любим Футболист

Намерени 6 резултата

  1. Роджър Бърн е единият от първите двама футболисти които получиха прякора „Бебето на Бъзби”, като това прозвище беше измислено от пресата. Другият бе Джаки Бланшфлауър. И двамата правят дебюта си през сезон 1951/52. Предвид трудностите и кризата в отбора, мениджърският пост в Манчестър Юнайтед можеше да бъде оприличен на „изкачване на връх Еверест с боси крака”. През 30-те години, отборът изпада на два пъти от Първа Дивизия (сегашна Висша Лига), и е много близо до банкрут. През 1941г., по време на Втората световна война, нацистките военно-въздушни сили бомбардират Олд Трафорд, и отборът премества домакинските си мачове на Мейн Роуд – стадионът на градския съперник Манчестър Сити. На 19 февруари 1945г., Мат Бъзби застава на кормилото на Юнайтед. Бъзби се изправя пред голямо предизвикателство, но той вижда в разрушеният стадион шанс за ново бъдеще, създаване на Феникс от пепелта. Родом от Белшил - градче в Шотландската област Ланаркшир, известна с мините си за каменни-въглища - Бъзби знае много добре стойността на тежкия труд, и разбира какви усилия трябва да положи. Съдбоносно се оказва и неговото познание както за живота и хората в Манчестър, така и за самият отбор – тъй като е играл в отбора на Манчестър Сити през сезон 1934, с който печели Купата на Англия. След края на войната, Бъзби е желан за треньор от Ливърпул. Но той решава да продължи започнатото – да изгради отбор от млади и бързоноги момчета, играчи които да се превърнат в еталон за другите. Той е знаел много добре че трябва да разчита ма младото поколение - не само за постигане на успехи, но и за осигуряване на едно добро бъдеще на отбора. Бъзби поема мениджърския пост от своя предшественик Уолтър Крикмър, който споделя вижданията му, и е готов да помогне. Крикмър преминава на длъжност Секретар на Клуба, и заедно с Бъзби успяват да създадат Manchester United Junior Athletic Club (MUJAC), като тази формация поставя началото на империята на Бъзби. Бъзби успява да уреди два автобуса които да спират до офиса на Олд Трафорд. „Това бе малък офис, който по-скоро приличаше на стая за следобедна дрямка. Толкова успях да осигуря.” – спомня си Сър Мат. Скоро след това назначава асистент - своят приятел и набор от военната служба Джими Мърфи - който поема Резервите, като отделя голямо внимание и на младежкия отбор. След две години, упоритият труд на Бъзби е възнаграден – Юнайтед печелят първият си трофей от почти 40 години. Купата на Англия е спечелена през 1948г., след един много силен мач с атакуващ футбол, който донася победа над отбора на Блекпул, в който пък по него време играе една друга легенда на английския футбол – Стенли Матюс. Следват две неуспешни години в Първа Дивизия, за да се стигне до първата титла – през 1952г. Но в отбора възрастовата граница вече е доста висока и е нужно подмладяване. Бъзби насочва вниманието си към клубната школа, като повиква в първия отбор неколцина младежи. Роджър Бърн съвсем скоро се превръща в основен стълб в отбраната. Джаки Бланшфлауър се включва много добре в центъра, заедно с Марк Джоунс, като двамата са в основата на титлата през 1952г. След тях в отбора се налага и Еди Коулман, и „момчето в мъжко тяло” – Дънкан Едуърдс, който дебютира едва на 17-годишна възраст. Превод: Gaffer ManUtd-Bulgaria.com
  2. Трагедията в Мюнхен отне живота на двадесет и трима пасажери и членове на екипажа. Представяме Ви кратка визитка на осемте загинали футболисти на Юнайтед, и на тримата членове на клубната управа. Описанията са от спомените на техните близки и приятели, хората които са ги познавали най-добре. Роджър Бърн – 28г., защитник. 277 мача, 19 гола, 33 мача за Англия. „Аристократичен футболист, истински магьосник с бързината и маневреността си. Роджър беше бърз като стрела, но също така умееше да го прави с голяма грациозност, като балерина.” – Сър Мат Бъзби Джеф Бент – 25г., защитник. 12 мача. „Когато Джеф навърши двадесет години, имаше доста клубове които желаеха да го привлекат, но той остава верен на отбора. Умееше добре да се бори в защита, а шпагатите му не оставяха много шансове на противниковите нападатели. Роджър Бърн беше по-последователен в изявите си и много смел, може би това е причината Джеф да изиграе толкова малко срещи. Но все пак той притежаваше качества да бъде титуляр в който и да е отбор.” – Джими Мърфи Еди Коулман – 21г., дефанзивен-халф, 107 мача, 2 гола. „Еди беше много жизнерадостно момче и прекрасен играч. Той „приплъзваше” топката - никога не я риташе – като така доста умело финтираше противниците. Беше известен с прозвището „Въртеливият”. – Уилф МакГинес Дейвид Пег – 22г., нападател, 148 мача, 28 гола, 1 мач зя Англия. „Дейвид би се справил прекрасно във всеки един отбор, защото беше естествен талант, играеше най-силно в лефия фланг на атаката. Дейвид беше много, много интелигентен. Най-доброто ни ляво-крило в онези години. – Сър Мат Бъзби Марк Джоунс – 24г., дефанзивен халф, 120 мача, 1 гол. Йоркширецът Марк беше симпатичен младеж, но повярвайте ми – на терена беше непоколебим и безпощаден. Поради тази причина малцина се сприятелиха с него, било то на терена или извън него.” – Бил Фоулкс. Дънкан Едуърдс – 21г., дефанзивен-халф, 175 мача, 21 гола, 18 мача за Англия с 5 гола. „Всеки път когато чуех Мохамед Али да заявява пред Света че е най-великият, усмивка се появяваше на лицето ми. Най-великият от всички велики, беше футболистът Дънкан Едуърдс.” – Джими Мърфи „Единственият футболист който някога ме е карал да се чувствам нискостоящ.” – Сър Боби Чарлтън Томи Тейлър – 26г., нападател, 189 мача, 128 гола, 19 мача за Англия със 16 гола. „Нареждам го сред най-добрите централни нападатели за всички времена, като той дори не успя да разкрие пълният си потенциал. Той беше типичният безцеремонен Йоркширец, във всяко едно отношение. Често обичаше да се шегува правейки се на клоун, и беше един страхотен отборен играч.” – Бил Фоулкс Лиъм „Били” Уилън – 22г., нападател, 96 мача, 52 гола, 4 мача за Ейре. „Били беше истински магьосник с топка в крака. Не знам дали той рабра колко наистина добър футболист е, и какво бъдеще го очакваше. Нападател от световна класа, няма съмнение в това. Погледът му над играта и прецизните му пасове бяха удивителни.” – Албърт Скенлън Уолтър Крикмър – клубен секретар / Том Къри – треньор / Бърт Уоли – треньор "Уолтър Крикмър винаги ми е напомнял на едно малко "динамо" - никога не се тревожеше излишно, и нищо не можеше да го спре. Том Къри бе за повечето от нас като баща – много силен човек. Бърт Уейли ми оказа голяма подкрепа и ми помогна много по времето когато работихме заедно – прекрасен приятел.” – Бил Фоулкс Превод: Gaffer ManUtd-Bulgaria.com
  3. Не всички от играчите на Бъзби са от местната школа. През март 1953г., той подписва с централния нападател на Барнзли Томи Тейлър, за сумата от 29999 паунда. Тейлър успява да се сработи по идеален начин с Денис Вайълет, особенно през сезон 1955/56, когато и двамата успяват да отбележат поне по един гол в 21 от 27-те мача в които са били партньори на терена. Юнайтед печелят титлата осигурявайки си я на 7 Април 1956, след победа над Блекпул – отборът след победа над който си осигуриха и първият трофей (ФА Къп през 1948г). Средната възраст на отбора е едва 22 години. „Следи от детските люлки личаха по телата им, но те се представиха като истински мъже” – казва Бъзби, изпълнен с чувство на гордост. Следваше предизвикателството да се докаже че титлата през 1956г. не е била случайност и временен проблясък. Но пред Бъзби предизвикателството беше дори по-голямо – той не се задоволява с трофеите в Англия, и се прицелва в Европейската Купа. Юнайтед влизат в турнира за първи път през сезон 1956/57, без да получат нужната подкрепа от Английската Футболна Асоцияация. В квалификационния цикъл Червените Дяволи разгромяват на пух и прах белгийския шампион Андерлехт с 10-0 под прожекторите на Мейн Роуд, след като първия мач е спечелен с 2-0. Този резултат и до днес остава рекорден за най-голяма победа в турнирна среща. Следват победи над Борусия Дортмунд и Атлетик Билбао, като на полуфинала Юнайтед срещат великият Реал Мадрид, който ги отстранява с общ резултат 5-3. На домашна сцена, Червената армия продължава своя победоносен марш. Новата млада надежда Боби Чарлтън бележи два гола в своя дебют, което се оказва достатъчно за победата над Чартлтън Атлетик. Младежите печелят пета поредна Младежка Купа на Англия, като в отбора блесват още момчета, и конвейерът за млади таланти не спира своят ход. Следва поредната титла благодарение на страхотния тандем Тейлър-Вайълет, но голмайстор този път се оказва ирландецът Лиъм Уилън, със своите 26 гола. Юнайтед се превръщат в непобедим отбор – почти... Астън Вила им попречва да направят първият си Дубъл (Шампионска титла и ФА Къп), след като ги побеждава с 2-1 на Уембли. Питър МакПарлънд, който бележи победния гол за Вила, подхожда много грубо към нашият вратар Рей Ууд, като с грубото си влизане му счупва челюстта. Въпреки разочарованието, времето и бъдещето е пред Юнайтед. След като по-късно печелят трета поредна титла и правят поредния си поход в Европа, Бъзби привлича в отбора поредното голямо име – плащайки рекордна сума за онова време за вратаря Хари Грег. Сезонът 1957/58 се развива по познатият сценарий от предните два – с плавен прогрес в Англия и Европа. Февруари месец започва с голова фиеста и победа над Арсенал на Хайбъри. В един крайно интересен мач, Юнайтед побеждават „Топчиите” с 5-4; идеална подготовка за предстоящият втори четвъртфинал от турнира за Купата на Европейските Шампиони срещу Цървена Звезда Белград... Превод: Gaffer ManUtd-Bulgaria.com
  4. eNgLaNd

    The Flowers of Manchester

    On 6th February 1958 the airliner carrying players and backroom staff of Manchester United, plus a number of journalists and supporters, crashed in a blizzard on its third attempt to take off from Munich airport. United were returning from Belgrade where they had just beaten Red Star Belgrade in the European Cup and had stopped off at Munich for re-fuelling. Twenty-three people on board the Elizabethan charter aircraft G-ALZU lost their lives in the Munich air crash on February 6, 1958. Victims Players Geoff Bent - Left-back - understudy to Byrne and United's other full-back Bill Foulkes. Died aged 25. Buried in St.John's Church, Irlam o'the Heights, Manchester. Roger Byrne - Left-back and club captain, he won 33 caps for England. Died aged 29. Born in Manchester, he was cremated following the crash.. Eddie Colman - Right-half. At 5ft 7ins the smallest player in the side. Died aged 21. Born Salford and buried in Weaste Cemetery, Salford. Duncan Edwards - Wing half - 18 England caps. Died aged 21. Died 15 days after the crash after heroic fight for life. Born in Dudley. Mark Jones - Centre-half. England schoolboy international. Died aged 24. Born in Barnsley, he is buried in Wombwell Cemetery, Barnsley. David Pegg - Outside-left. Made United debut at 17. One England cap against Republic of Ireland. Died aged 22. Born in Doncaster. Tommy Taylor - Centre-forward. Cost Ј29,999 from Barnsley. Nineteen England caps.Died aged 26. Liam Whelan - Inside-right. Four caps for Republic of Ireland and a former United captain. Died aged 22. Buried in Glasnevin Cemetery, Dublin. Journalists Alf Clarke - Journalist Don Davies - Journalist George Follows - Journalist Tom Jackson - Journalist Archie Ledbrooke - Journalist Henry Rose - Journalist Eric Thompson - Journalist Frank Swift - Journalist Also killed Walter Crickmer - club secretary who was in charge of the side during the war. Bert Whalley - Chief Coach. Former left-half at Old Trafford. Tom Curry - Trainer. Joined United in mid-30s and regarded by Matt Busby as "best trainer in Britain.'' Capt Kenneth Rayment - Co-Pilot Bela Miklos - Travel Agent Willie Satinoff - Supporter Tom Cable - Steward United's flag is deepest red, It covered all our Munich dead, Before their limbs grew stiff and cold, Their hearts blood dyed its every fold. So keep United's banner high, Beneath its shade we'll live and die, So keep the faith and never fear, We'll keep the red flag flying here. We'll never die, We'll never die, We'll never die, We'll never die, We'll keep the red flag flying high, Cos Man United will never die. Rest in peace, the Flowers of Manchester !
  5. Датата 6-ти февруари винаги ще бъде очертавана с кръгче на календара от всички свързани с Манчестър Юнайтед. На този ден през 1958 година, най-мрачният ден в историята на Юнайтед, двадесет и трима души – включително осем футболисти и трима членове на клубната управа – загинаха при самолетна катастрофа в Мюнхен. На връщане от мача в Белград, за Купата на Европейските Шампиони (сегашна Шампионска Лига) срещу Цървена Звезда, самолетът прави междинно кацане в Германия за да презареди. Лошото време възпрепятства нормалното излитане на самолета, и първите два опита се оказват неуспешни. Третият опит за излитане от пистата се оказва фатален – самолетът катастрофира. Двадесет и двама от пътниците на борда умират на място, докато Дънкън Едуърдс – един от осемте футболисти – умира петнадесет дни по-късно в болница, вследствие на контузиите и нараняванията които е получил. Трагедията оставя незаличимо черно петно в историята на Манчестър Юнайтед. Сър Мат Бъзби – който също е получил доста травми от катастрофата – успява да преодолее нараняванията си и изгражда нов велик отбор, който спечелва Европейската Купа десет години по-късно. Роджър Бърн (28), Еди Коулман (21), Марк Джоунс (24), Дейвид Пег (22), Томи Тейлър (26), Джеф Бент (25), Лиъм Уелън (22), и Дънкън Едуърдс (21) – всички те загиват, заедно с клубния секретар Уолтър Крикмър, и треньорите Том Къри и Бърт Уейли. Никога няма да ги забравим.
  6. Олд Трафорд ще потъне в мълчание в събота, преди мача с Портсмут, за да отдаде почит към всички загинали по време на самолетната катастрофа в Мюнхен, от която се навършват 52 години. Всяка година на датата 6-ти февруари, Манчестър Юнайтед си спомня за тези които загубиха живота си през 1958. Осем играчи – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Коулмън, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Уилън – и трима служители – клубния секретар Уолтър Крикмър, треньорите Том Къри и Берт Уоли. В събота едва за осми път Юнайтед ще играе в деня на трагедията. Футболистите ще носят черни ленти, флаговете на стадиона ще бъдат наполовина свалени и ще има минута мълчание преди началото на двубоя. Всеки един от загиналите в онзи злополучен полет ще бъде представен от роднини. “Всяка годишнина е важна – това не се е променило и няма да се промени”, казва клубния секретар Кен Рамсден. “Ако погледнете определени моменти от историята на Юнайтед тогава, смятам че ще ви бъде трудно да намерите по-ясно открояващ се момент от самолетната катастрофа в Мюнхен.” “Ние ще продължим да почитаме тази трагедия.”
×