Jump to content
MUBG | Българският форум на Манчестър Юнайтед

Pepinka

Root Admin
  • Брой мнения

    10690
  • Присъединил се

Новини публикувано от Pepinka

  1. Pepinka
    Роджър Бърн е единият от първите двама футболисти които получиха прякора „Бебето на Бъзби”, като това прозвище беше измислено от пресата. Другият бе Джаки Бланшфлауър. И двамата правят дебюта си през сезон 1951/52.

    Предвид трудностите и кризата в отбора, мениджърският пост в Манчестър Юнайтед можеше да бъде оприличен на „изкачване на връх Еверест с боси крака”. 

    През 30-те години, отборът изпада на два пъти от Първа Дивизия (сегашна Висша Лига), и е много близо до банкрут. През 1941г., по време на Втората световна война, нацистките военно-въздушни сили бомбардират Олд Трафорд, и отборът премества домакинските си мачове на Мейн Роуд – стадионът на градския съперник Манчестър Сити. 

    На 19 февруари 1945г., Мат Бъзби застава на кормилото на Юнайтед. Бъзби се изправя пред голямо предизвикателство, но той вижда в разрушеният стадион шанс за ново бъдеще, създаване на Феникс от пепелта. 

    Родом от Белшил - градче в Шотландската област Ланаркшир, известна с мините си за каменни-въглища - Бъзби знае много добре стойността на тежкия труд, и разбира какви усилия трябва да положи. Съдбоносно се оказва и неговото познание както за живота и хората в Манчестър, така и за самият отбор – тъй като е играл в отбора на Манчестър Сити през сезон 1934, с който печели Купата на Англия. 

    След края на войната, Бъзби е желан за треньор от Ливърпул. Но той решава да продължи започнатото – да изгради отбор от млади и бързоноги момчета, играчи които да се превърнат в еталон за другите. Той е знаел много добре че трябва да разчита ма младото поколение - не само за постигане на успехи, но и за осигуряване на едно добро бъдеще на отбора. 
    Бъзби поема мениджърския пост от своя предшественик Уолтър Крикмър, който споделя вижданията му, и е готов да помогне. Крикмър преминава на длъжност Секретар на Клуба, и заедно с Бъзби успяват да създадат Manchester United Junior Athletic Club (MUJAC), като тази формация поставя началото на империята на Бъзби. 

    Бъзби успява да уреди два автобуса които да спират до офиса на Олд Трафорд.
    „Това бе малък офис, който по-скоро приличаше на стая за следобедна дрямка. Толкова успях да осигуря.” – спомня си Сър Мат. 
    Скоро след това назначава асистент - своят приятел и набор от военната служба Джими Мърфи - който поема Резервите, като отделя голямо внимание и на младежкия отбор. 
    След две години, упоритият труд на Бъзби е възнаграден – Юнайтед печелят първият си трофей от почти 40 години. Купата на Англия е спечелена през 1948г., след един много силен мач с атакуващ футбол, който донася победа над отбора на Блекпул, в който пък по него време играе една друга легенда на английския футбол – Стенли Матюс. 

    Следват две неуспешни години в Първа Дивизия, за да се стигне до първата титла – през 1952г. Но в отбора възрастовата граница вече е доста висока и е нужно подмладяване. Бъзби насочва вниманието си към клубната школа, като повиква в първия отбор неколцина младежи. 
    Роджър Бърн съвсем скоро се превръща в основен стълб в отбраната. Джаки Бланшфлауър се включва много добре в центъра, заедно с Марк Джоунс, като двамата са в основата на титлата през 1952г. След тях в отбора се налага и Еди Коулман, и „момчето в мъжко тяло” – Дънкан Едуърдс, който дебютира едва на 17-годишна възраст. 
    Превод: Gaffer
    ManUtd-Bulgaria.com
  2. Pepinka
    Не всички от играчите на Бъзби са от местната школа. През март 1953г., той подписва с централния нападател на Барнзли Томи Тейлър, за сумата от 29999 паунда. Тейлър успява да се сработи по идеален начин с Денис Вайълет, особенно през сезон 1955/56, когато и двамата успяват да отбележат поне по един гол в 21 от 27-те мача в които са били партньори на терена. 

    Юнайтед печелят титлата осигурявайки си я на 7 Април 1956, след победа над Блекпул – отборът след победа над който си осигуриха и първият трофей (ФА Къп през 1948г).
    Средната възраст на отбора е едва 22 години. 
    „Следи от детските люлки личаха по телата им, но те се представиха като истински мъже” – казва Бъзби, изпълнен с чувство на гордост. 

    Следваше предизвикателството да се докаже че титлата през 1956г. не е била случайност и временен проблясък. Но пред Бъзби предизвикателството беше дори по-голямо – той не се задоволява с трофеите в Англия, и се прицелва в Европейската Купа. Юнайтед влизат в турнира за първи път през сезон 1956/57, без да получат нужната подкрепа от Английската Футболна Асоцияация. В квалификационния цикъл Червените Дяволи разгромяват на пух и прах белгийския шампион Андерлехт с 10-0 под прожекторите на Мейн Роуд, след като първия мач е спечелен с 2-0. Този резултат и до днес остава рекорден за най-голяма победа в турнирна среща. Следват победи над Борусия Дортмунд и Атлетик Билбао, като на полуфинала Юнайтед срещат великият Реал Мадрид, който ги отстранява с общ резултат 5-3. 

    На домашна сцена, Червената армия продължава своя победоносен марш. Новата млада надежда Боби Чарлтън бележи два гола в своя дебют, което се оказва достатъчно за победата над Чартлтън Атлетик. 
    Младежите печелят пета поредна Младежка Купа на Англия, като в отбора блесват още момчета, и конвейерът за млади таланти не спира своят ход.

    Следва поредната титла благодарение на страхотния тандем Тейлър-Вайълет, но голмайстор този път се оказва ирландецът Лиъм Уилън, със своите 26 гола. Юнайтед се превръщат в непобедим отбор – почти... Астън Вила им попречва да направят първият си Дубъл (Шампионска титла и ФА Къп), след като ги побеждава с 2-1 на Уембли. Питър МакПарлънд, който бележи победния гол за Вила, подхожда много грубо към нашият вратар Рей Ууд, като с грубото си влизане му счупва челюстта. 

    Въпреки разочарованието, времето и бъдещето е пред Юнайтед. След като по-късно печелят трета поредна титла и правят поредния си поход в Европа, Бъзби привлича в отбора поредното голямо име – плащайки рекордна сума за онова време за вратаря Хари Грег. 

    Сезонът 1957/58 се развива по познатият сценарий от предните два – с плавен прогрес в Англия и Европа. Февруари месец започва с голова фиеста и победа над Арсенал на Хайбъри. В един крайно интересен мач, Юнайтед побеждават „Топчиите” с 5-4; идеална подготовка за предстоящият втори четвъртфинал от турнира за Купата на Европейските Шампиони срещу Цървена Звезда Белград...
    Превод: Gaffer
    ManUtd-Bulgaria.com
  3. Pepinka
    През 1958 година Манчестър Юнайтед изживява огромна трaгeдия. Един мач връща надеждата.
    Драго Симеонов, Дарик радио
    Петнайсетина букета, няколко шалчета, купчина изписани листове и една фланелка с номер 58 на гърба. Това оставиха миналия петък скромна групичка фенове на Манчестър Юнайтед в подножието на паметната плоча в югоизточния ъгъл на Олд Трафорд, напомняща Мюнхенската трагедия. Нямаше ги тълпите, запалянковци от миналата година (когато беше половинвековният юбилей), нямаше богослужение на стадиона, специални транспаранти, ретроекипи и футболисти, свели глава в минута мълчание. Дори официалният сайт на Червените Дяволи пропусна да отбележи подобаващо датата и остави тържествените приказки вероятно за 6 февруари 2018, когато ще се навършат шест десетилетия от инцидента. В неделя Юнайтед небрежно би Уест Хам на Ъптън Парк и всичко продължи постарому.  
    Който си спомнил за Мюнхен – спомнил.
    Който не – негов си проблем..
    Казват, че силата се състои в това, не да отвръщаш на ударите или да бягаш от тях, а да продължиш пътя си непроменен. Днес в Манчестър отдавна са преодолели шока от трагедията, но през февруари 1958 съставът е обезкървен и смазан психически. Седем титуляри са мъртви; осмият – Дънкън Едуърдс, бере душа в болница; критично е състоянието и на треньора Мат Бъзби. Първенството и мачовете за купата обаче трябва да продължат въпреки краткото отлагане. Никой не смее да прогнозира какво ще се случи с шампиона на страната в следващите месеци. На 19 февруари (т.е. идният четвъртък) се навършват 51 години от първия мач на Юнайтед след катастрофата. Сериозно се съмняваме някой (дори в добрата стара Англия) да се юрне да напомня за това, така че позволете ни да ви разкажем за тази уникална среща – осминафинала за ФА Къп срещу Шефийлд Уензди.
    Шефийлд Уензди не са кой знае колко силен съперник по онова време. В турнира са победили с триста зора третодивизионния Хъл Сити и когато в края на януари става ясно, че ще играят срещу Юнайтед, малцина хранят надежди за продължаване.
    Фаталният полет 609 на Бритиш Юропиън Еъруейс променя ситуацията. Фаворитът в срещата вече е друг. Най-малко поради факта, че никой не знае откъде Манчестър ще намери играчи за мача. Бебетата на Бъзби са покосени, ядрото, изнесло шампионския сезон, мачовете за КЕШ и защитата на титлата у дома вече не съществува. Отборът не притежава дълга резервна скамейка; средната възраст на играчите му е била едва 24 години, така че кой би предположил, че в един момент 8 от тях ще трябва да бъдат заменени. За да не влошат състоянието на тежкоранения Бъзби, близките му крият истината за трагедията и треньорът не може да даде никакви указания от болницата. На програмата преди мача там, където трябва да са отпечатани имената на играчите, за първи път в историята на английския футбол има празни места. По-късно всеки от зрителите на Олд Трафорд (близо 60 000) сам ще ги попълни. Въпросната програма преди срещата е важна и в един друг аспект. На нея пише United will go on – Юнайтед ще продължи. В уводните думи председателят Харълд Хардман пише: “Клубът има дълг към публиката и футбола . Ние ще продължим дори, ако това означава да търпим тежки загуби. Изправени сме пред трагедия, за която ще тъжим години наред, но в нея не сме сами. Безпрецедентният удар върху британския футбол развълнува сърцата на милиони”.
    Хубави думи, несъмнено трогателни, но те съвсем не решават въпроса със състава за мача, макар че на никой в Манчестър не му е до футбол в този момент. Джими Мърфи – помощник-треньорът, който е пропуснал съдбовния полет, за да води Уелс в световна квалификация, получава нареждане от Бъзби: “Продължавай да развяваш знамето”. Само че Мърфи може да разчита само на двама от някогашните титуляри – Хари Грег и Бил Фоулкс. Той има едва седмица, за да стегне тим, с който да излезе срещу Уензди. В този ограничен срок помощник-треньорът предприема няколко спешни хода – привлича халфовете Ърни Тейлър от Блекпул и Стан Краутър от Астън Вила. Първият е на цели 33 години и е в залеза на кариерата си. Вторият пък подписва точно 75 минути преди мача и е единственият футболист на Острова, играл легално за два различни тима в ФА Къп в рамките на един сезон.
    Шанс за изява получават повечето резерви сред които и младият защитник Шей Бренън. Мачът срещу Уензди ще е неговият официален дебют. Манчестър Юнайтед никога не е излизал с по-странен състав на терена. 
    В 19:30 Олд Трафорд вече се пръска по шевовете. Запалянковците обаче не пеят обичайните песни. Нещо съвсем друго се носи из въздуха. Албърт Кюиксъл, футболист по онова време на Уензди (и по-късно на Юнайтед), споделя: “Моментално разбрахме, че нямахме никакъв шанс. Целият стадион искаше Манчестър Юнайтед да победи. Целият свят го искаше”.
    Обективен репортаж на срещата в историята липсва. Просто защото никой не е в състояние да наблюдава безпристрастно този мач. Резервите на Юнайтед така се раздават на терена, все едно от тази среща зависи животът им. Всъщност си е точно така. На карта е заложено възкръсването на един велик отбор. Или окончателното му потъване. Публиката прекарва целия мач на крака, аплодирайки всяко докосване на топката. Дебютантът Бренън вкарва два, още един добавя 18-годишният Алекс Доусън. Шефилд Уензди губи с 3:0, но в края на мача играчите прегръщат противниците си, защото това не е обикновен мач. Тук има нещо много повече от футбол. Играчи и публика трябва да победят не просто противник в турнира за купата, а сполетялата ги неописуема трагедия.
    На крилете на тази емоция по невероятен начин Юнайтед успява да победи още Уест Бромич Албиън и Фулъм и стига до финала за Купата срещу Болтън. Същият този Болтън, който два месеца по-рано в мач за първенство губи със 7:2 от Бебетата на Бъзби, сега надделява с 2:0. Ентусиазмът на феновете на Юнайтед не е достатъчен и способностите на резервите си казват думата. Шампионът завършва девети в първенството, следващите години ще са особено трудни. Два месеца след инцидента Мат Бъзби се завръща на кормилото на отбора, но Цветята на Манчестър вече ги няма, може би най-доброто поколение британски играчи остава в пепелта на полет 609.
    Петнайсетината букета пред възпоменателната плоча на Олд Трафорд вече са прибрани, а сегашните възпитаници на Сър Алекс Фъргюсън едва ли страдат от излишни сантименти. Като запалянковци обаче ние бяхме длъжни до отбележим историческия първи мач след катастрофата – мача, в който един голям клуб възкръсна, а знамето продължи да се вее.
  4. Pepinka
    Не бях напълно сигурен, че ще играя в Англия, но когато взех решението, че ще го направя, за мен бе кристално ясно, че има само един отбор, за който бих играл.
    Юнайтед.
    Това е отборът, с който искам да блесна. Това е отборът, който ми харесва.
    Разбира се, винаги съм усещал Юнайтед. Човек, който не познава Юнайтед, не е чувал за футбол изобщо. Всеки, който познава футбола, знае за Юнайтед. Спомням си, че ги гледах, разбира се. Спомням си 1999 година срещу Байерн, този луд финал в Шампионска лига. Спомням си, че Теди Шерингам влезе и се разписа, Солскяер вкара и така загубиха трофея, за да го спечелят след няколко минути. Разбира се, не само през 1999 година, винаги съм следял внимателно Юнайтед. Имаше вълни след вълни на успех, които бяха запомнящи се, Фъргюсън доминираше във Висшата лига.
    И те винаги бяха в тези червени фланелки ...
    Помислих си: мога да нося тази фланелка много добре, защото не е прекалено тежка за мен.
    Преди Юнайтед играх за много големи отбори, където това напрежение се усеща. Трябва да се представяш на ниво, да показваш резултати или иначе някой друг ще дойде и ще свърши твоята работа.
    Но това ми харесва. Чувствам се комфортно в тези ситуации. Наслаждавам се на това, кара ме да се чувствам гладен, знаейки, че е необходимо, че трябва да се представям на ниво, че трябва да се подготвям и да се обучавам за това, и да бъда готов.
    Трябва да мислиш за всичко като едно цяло, а не само за нещо конкретно което води до друго. Ако се фокусираш върху едно, тогава се проваляш във всичко останало, защото това е съвкупност от много неща. Наистина се наслаждавам на това, защото ме кара да се чувствам на върха. Когато успееш при тези обстоятелства, чувството е още по-приятно.
    Да отида в Юнайтед беше нещо огромно за мен, а когато се присъединя към един клуб, аз се опитвам да окажа своето влияние. Това е важно, когато идваш в клуба с много воля, много глад за успехи, но в моя случай и с много очаквания и голям натиск върху мен самия. В тези моменти аз израствам, защото така искам да бъде, така ми харесва.
    Спомням си първия си мач за Юнайтед. Имахме приятелски мач срещу Галатасарай в Швеция.
    ОК, сега сте в моята страна. Започвам първия си мач с Юнайтед и след три минути стигнах до гол.
    Дори ако е просто приятелски мач, трябва да го направиш. Трябва да се приспособиш възможно най-бързо. Когато дойдеш в такъв голям клуб, не знам колко дълго биха могли да си позволят да бъдат търпеливи, за да се адаптираш. Трябва да се приспособиш възможно най-бързо. Така и се опитах да направя. Работех, опитвах се да правя нещата по моя си начин, все още свиквах с отбора, адаптирах се към философията на треньора и към клуба и нямах проблеми с тези неща, защото съм професионалист. Обичам да се старая, да следвам инструкции, в същото време обичам да правя нещата, в които знам, че съм добър и да се опитвам да помогна на отбора по най-добрия начин.
    Все пак всички се изказваха, мислейки, че знаят всичко.
    Моето предизвикателство бе възрастта на която пристигнах в Англия, когато всички казваха, че не съм достатъчно добър и всички тези глупости. Но на мен тези неща ми харесват, защото ме предизвикват, дават ми адреналин. След три месеца всички изядоха собствените си думи. Имах нужда от нови хейтъри, защото всички стари се превърнаха в мои нови фенове!
    О, а феновете на Юнайтед, между другото … те са невероятни. Не казвам това, защото играх за Юнайтед. Сега знам, защото бях на тяхна страна и познавам усещането, което те създават. Не е нужно да се подмазвам, но феновете са просто невероятни. Спомням си първия си мач във Висшата лига в Борнемут, вкарах и феновете пееха моята песен в продължение на 45 минути. След 20 минути аз бях като: момчета, моля, моята игра в момента не е на топ ниво. Изчакайте докато отново съм на върха, чакайте и ще видите! Но вътрешно чувството бе като: по дяволите, това е фантастично!
    Те наистина оцениха това, което направих и бяха благодарни. Това е най-доброто признание, което един футболист може да получи, защото когато направиш нещо и получиш този отговор от феновете, това е невероятно. Те са 50 процента от всичко, което правим. Представете си, че играете на празен стадион… няма да играете. „Олд Трафорд“ винаги бе пълен. Винаги. Феновете се появяваха във всеки гостуващ мач, винаги ни поддържаха.
    Когато получаваш тази подкрепа, това те кара да им даваш повече. Ние им дължахме това. Това ме предизвикваше  през целия сезон да спечеля трофеите, не само самия факт, че, разбира се, исках да ги спечеля.
    Спомням си как излязох на Уембли за финала на Купата на Лигата и видях червените фланелки навсякъде. И шумът… уау. Както вече казах, това те предизвиква още повече. Това те кара да играеш. Така в този ден вкарах два гола и спечелихме купата. Точно както казах и че ще направим.
    Където и да съм бил преди Юнайтед, аз печелех и за мен бе удоволствие това да се случи отново в Англия. Победата е в моето ДНК, трябва да спечеля - това е моят манталитет. Мразя да губя. Не съм лош губещ, но мразя да губи и обичам да печеля. Казах, че ще спечелим и спечелихме два големи трофея. Това говори само за себе си.
    Превод: Светлана Ненкова ( @Lanna)
    ManUtd-Bulgaria.com
  5. Pepinka
    Манчестър Юнайтед постигна драматична победа с 3-2 над Саутхамптън в мач от Висшата Лига. 
    Головете за Юнайтед отбелязаха Андреас Перейра и Ромелу Лукаку, а за Саутхамптън се разписаха Ян Валери и Джеймс Уорд-Праус. 
    Мачът започна по страхотен начин и още в третата минута Червените Дяволи можеха да поведат. Тогава удар на Ромелу Лукаку от наказателното поле беше спасен по великолепен начин от вратаря Ангъс Гън. Но постепенно гостите изравниха играта и също имаха своите шансове. 
    Яник Вестергаард и Ориол Ромеу не успяха да се разпишат за Светците, преди да се стигне до 26-та минута. Тогава Ян Валери направи пробив по десния фланг и изпрати топовен удар от около 30 метра, който се заби под гредата на Давид де Хеа и даде преднина на гостите. 
    Това беше и последното истинско чисто положение до почивката. Иначе Ромелу Лукаку и Крис Смолинг не успяха да се възползват от ситуации за Юнайтед, а Чарли Остин и Ян Валери не успяха да удвоят за Саутхемптън. 
    В начало на второто полувреме, в 53-та минута, Диого Далот пусна топката за Андреас Перейра при една бърза контра, бразилецът напредна и стреля от над 25 метра, за да забие неспасяемо топката в мрежата. 
    Само шест минути по-късно обратът беше пълен. Тогава Перейра се изяви като асистент и намери Ромелу Лукаку в наказателното поле. Белгиецът направи финт, за да си освободи позиция за стрелба и с фалцово изпълнение преодоля вратаря. 
    Това трябваше да е попадението, което да донесе трите точки на Червените Дяволи. Но вкопчените в люта битка за оцеляване Светци не се бяха предали. И те стигнаха, изненадващо или не, до изравняването само четвърт час преди края. 
    Тогава Джеймс Уорд-Праус изпълни по феноменален начин пряк свобдоен удар от около 25 метра, като вкара топката в сглобката на вратата и не остави никакви шансове на Давид де Хеа.
    Червените Дяволи се втурнаха бясно напред, натикаха съперника в половината му и това даде резултат в 88-та минута. Тогава Ромелу Лукаку с удар от около границата на наказателното поле прати топката неспасяемо до гредата и Юнайтед поведе отново.
    До края остана време дори драмата да е пълна. Защото в 94-та минута Стюарт Армстронг от състава на гостите направи дузпа, а от 11-те метра Пол Погба не успя да преодолее вратаря. Въпреки нервния завършек, други голове не паднаха и Юнайтед се поздрави с измъчените три точки. 
    С тях отборът на Солскяер си върна четвъртата позиция и се възползва перфектно от грешната стъпка на прекия конкурент Арсенал. Червените Дяволи са вече с 58 точки и са дори само на три зад третия Тотнъм. Саутхамптън е точно над чертата на изпадащите с 27 точки - две над последния изпадащ Кардиф. 
    Манчестър Юнайтед: Де Хеа; Йънг; Смолинг, Линдельоф, Шоу; МакТомини, А. Перейра (Фред 82), Погба; Алексис (Далот 51), Рашфорд (Чонг 95), Лукаку
    Голмайстори: Андреас Перейра 53, Ромелу Лукаку 59, 88
    Саутхамптън: Гън; Йошида (Галахър 89'), Вестергаард, Остин (Армстронг 63'), Ромеу, Уорд-Проус, Бертран, Редмънд,  Хьойберг Беднарек, Валери
    Голмайстори: Ян Валери 26, Джеймс Уорд-Праус 75
    gong.bg
  6. Pepinka
    Половината отбор на Манчестър Юнайтед загива при самолетна катастрофа край Мюнхен на 6 февруари 1958 година – преди 65 години.
    Германският таблиод “Билд” припомня за тогавашната трагедия с историите на двама от преживелите катастрофата играчи на Червените Дяволи, които са се върнали в Мюнхен, за да преживеят отново горчивите си спомени от тогава.
    На срещата, организирана от изданието за двамата бивши футболисти на Манчестър Юнайтед, присъства и Карл-Хайнц Зефер, който е един от първите, които се притичат на помощ след катастрофата на самолета.
    Тримата господа не могат да си спомнят един за друг, тъй като единствената тяхна среща досега се е състояла преди 65 години при драматичните тогава обстоятелства.
    “Аз бях на 18 тогава, а на колко беше ти?”, пита Кени Морганс, а Карл-Хайнц Зефер отговаря: “На 20”. Албърт Скенлон се усмихва и казва: “Тогава аз бях на 22, най-старият…”.
    Тогава, това е било 6 февруари 1958 година. Онзи съдбоносен ден, в който 23-ма човека намериха смъртта си, когато самолетът с витла се разбива при третия си опит да излети при снеговалеж от летището в Рийм (б.а. край Мюнхен).
    “На два пъти не можахме да излетим и се връщахме в чакалнята на летището и пиехме кафе. Чувствахме се зле”, си спомнят двамата тогавашни футболисти на Манчестър Юнайтед, намирайки се отново на летището в Мюнхен.
    На борда на самолета тогава са били: екипажът на самолета, една югославянка с нейната дъщеря, спортни журналисти, функционери и отборът на Манчестър Юнайтед, който се връщал от мач за КЕШ, който се е играл в Белград с Цървена Звезда и е завършил 3:3.
    По случай юбилея (миналата година) на тази трагедия “Билд” събира тримата, преживели трагедията тогава отново.
    Морганс сподели: “Ние сме щастливи, че ни се предоставя възможността да се изкажем. За помощниците в спасителната акция тогава бе много опасно, тъй като имаше опасност от експлозия. Винаги сме имали нуждата да благодарим, но как трябваше да го направим?”.
    От “Билд” придружават Морганс (на 68 години) и Скенлон (на 72 години) в едно пътуване до миналото. До някогашния терминал на летището в Рийм, до възпоменателния паметник на мястото на катастрофата и до клиниката до река Изар, където те са били оперирани и подложени на допълнителни медицински грижи.
    Двамата англичани посетиха и 81-годишния Матиас Емрих, който преди 50 години също се е притекъл на помощ, когато е видял трагедията от камиона, който тогава е карал. Тогава Морганс е бил издирван дълго, тъй като при неразборията в самолета е изпаднал в безсъзнание и е паднал в багажното отделение.
    “Това е неописуемо чувство, да се завърна на това място”, казва Морганс, който е взел със себе си съпругата си Стефани, която преди 50 години е била негова любима на едва 17-годишна възраст. Тя си спомня: “Бяха ужасни часове на неинформираност. Нещастието повлия на нашия живот и струва кариерата на Кени. Но какво значение има? Той преживя и ние сме заедно. Това е най-важното”.
    През юли 1959 година те двата вдигат сватба и Морганс се решава отново да лети със самолет за медения им месец.
    За разлика от него Албърт Скенлон никога повече не се качва на самолет. И сега той е извървял дългия път от Манчестър до Мюнхен с влак. Трагедията обаче все още е в спомените му.
    “За сблъсъка не знам много. Аз се събудих от кома едва няколко дни след това”, разказва Скенлон.
    Той допълва: “Имах много счупвания и фрактура на черепа. Най-лошата болка бе, когато разбрах, какво се бе случило. Събудих се в стая с пет от моите съотборници и си мислех, че другите сигурно са в съседните помещения. Тогава ми казаха истината”.
    И сега 50 години по-късно гласът на Скенлон трепери, докато говори. Човек само може да предположи, колко му е трудно отново да мисли за своите мъртви съотборници, за Роджър Бърн, Еди Колман, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Джоф Бент, Лиам Уелън и Дънкън Едуартс.
    През 1957 година те всичките заедно стават шампиони на Англия, а на 5 февруари участват в мача срещу Цървена Звезда в Белград (3:3) – полуфинал за КЕШ. Само ден по-късно всичко това вече няма никакво значение. Или пък има?
    Скенлон прекарва 9 седмици в клиника край река Изар в Мюнхен – най-дълго от всички ранени, но оцелели. Когато той отново се завърна в интензивното отделение, където тогава са му спасили живота, Скенлон разказа, как футболът е дал надежда на преживелите трагедията.
    “Всички отново искахме да играем. Мислите ни бяха насочени към Юнайтед”.
    Стига се до там, че следващият мач на отбора за Купата на Англия срещу Шефилд Юнайтед да се проследи на живо от болничната стая. Как е било възможно това преди 50 години?
    “С два телефона, постоянна връзка. Независимо колко скъпо струваше. Но го имаше и това ужасно чувство. Да слушаш мача и да си казваш, че там трябваше да играем и ние….”, отговаря Скенлон.
    Друг оживял при тогавашната катастрофа е треньорът Мат Бъзби, който изгражда нов отбор около легендата Боби Чарлтън. Пет години по-късно, докато Манчестър Юнайтед отново печели трофей и това е Купата на Англия. През 1968 година Червените Дяволи стават и европейски клубни шампиони.
    Скенлон и Морганс вече не присъствали в състава. Те продължили своите кариери за кратко, но никога повече не играли толкова добре, както преди нещастието от Мюнхен.
    “За мен всичко във футбола се промени”, разказва Морганс, който въз основа на раните си е отказал да участва на Световното първенство по футбол през 1958 година в Швеция.
    “Винаги, когато стъпех на терена тогава, ми липсваха моите мъртви приятели”, казва той.
    Морганс ръководи по-късно пъб в Кардиф. В момента той живее с жена си в Суонзи. Скенлон започнал да работи на пристанище, а днес живее в Манчестър. И двамата са останали вечни фенове на Юнайтед.
    “Все още треперя при всеки мач на отбора. От суеверия дори не се бръсна преди мач, както правех и по-рано…”, завършва Скенлон при обиколката в Мюнхен.
  7. Pepinka
    Дългогодишният фен на Юнайтед Фред Дон (собственик на букмейкърската къща “BetFred”) си спомня с тъга за Бебетата на Бъзби… 
    Роден съм и израснах в Ордсол, където нямаш друг избор освен да си фен на Манчестър Юнайтед. Олд Трафорд беше само на една миля от дома ми, а училището, в което учех се намираше на улица “Трафорд Роуд” и беше известно като “училището за фенове на Юнайтед”. В действителност, не си спомням да имаше дори един фен на Сити.
    Прибирах се от училище на този ден през 1958 г., когато за пръв път чух за трагедията в Мюнхен. Бях на 14 години тогава, някой спомена в автобуса, че отборът на Юнайтед е претърпял катастрофа със самолет. В първия момент си помислих, че едва ли ще е нещо сериозно. Предположих, че вестникарите пак са раздули нещата, а те бяха много способни в това отношение. Когато се прибрах у дома, веднага хванах вестника да търся новината. Бях шокиран.
    Всеки реагира на такива трагедии в живота си – като например, когато Джордж Кенеди беше застрелян, или когато разрушиха Кулите Близнаци – такива неща се запечатват в съзнанието ти. Но трагедията в Мюнхен е споменът, който е запазен най-силно в съзнанието ми и се откроява над всички, защото засяга нещо, с което съм тясно свързан и живея в близост. Джоф Бент и Еди Коулман бяха от окръг Салфорд, точно като мен. Еди дори е играл в същата детска формация, в която играех и аз.
    За мен, едно 14-годишно дете, Еди Коулман беше фантастичен играч. Имаше наперена походка и всички хлапета го подражавахме и искахме да сме като него. Нали се сещате, както всички деца искат да приличат на своите рок-идоли? Е, аз попадах в тази група деца. По онова време нямахме дори телевизори – страната още се отърсваше от войната и тези момчета бяха всичко за нас.
    Спомням си как ходих да гледам една тренировка в закрито помещение, понеже на базата The Cliff беше много студено и тревата беше замръзнала. Дънкан Едуърдс изрита една топка, която се насочи право към мен, и инстинктивно се обърнах, за да се предпазя от удара. Уцели ме по гърба и доста ме заболя. Но Дънкан дойде при мен и ми се извини лично. После, когато тренировката завърши, го видях как се качва на велосипеда си и поема към къщи. Такива бяха времената тогава.
    На следващия ден след катастрофата, петък 7-ми февруари, в училище всички ридаеха. Деца стояха в двора и просто плачеха. Сутрин имахме задължително събиране пред входа на училището, но всички се бяха пръснали наоколо и страдаха.
    Когато се замислиш за младежките години на играчи като Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Ники Бът, Райън Гигс, Гари и Фил Невил, и това което постигнаха впоследствие – ще се досетиш какво бъдеще се очертаваше към края на 50-те години на миналия век. Мюнхен беше една от най-големите несправедливости в живота..
    Бях на първия мач на Олд Трафорд след трагедията, когато Юнайтед биха с 3-0 Шефийлд Уензди, и все още си пазя билета от този ден. Спомням си, че стадиона беше претъпкан, хората бяха се свили като сардини по трибуните. Разбира се, тогава нямаше забрана възрастните да държат децата си в ръце или просто да ги сложат пред себе си за да могат да гледат мача.
    Въпреки това, на моменти беше трудно да се наблюдава нормално, но това да гледаш със сълзи на очи как Юнайтед отново излиза на терена беше невероятно. Ако трябва да бъда честен, съжалих отбора на Шефийлд. В този ден имаха срещу себе си 70 000 играчи. Нямаше начин да спечелят.
    Гледал съм как Юнайтед печели много титли и отличия оттогава насам, но Бебетата на Бъзби бяха много, много специални. Тимът който загина в Мюнхен е любимият ми тим.
  8. Pepinka
    Манчестър Юнайтед обяви нови три мача от предсезонното си турне това лято. 
    Червените Дяволи ще се изправят срещу Интер на националния стадион в Сингапур на 20 юли, след което ще пътуват до Шанхай за среща с отбора на Тотнъм на Хонконг Стейдиъм на 25 юли. 
    На 3 август момчетата на Оле Гунар Солскяер ще бъдат в уелската столица Кардиф, където ще играят срещу Милан на Милениъм Стейдиъм. 
    Тези три двубоя са допълнение към обявените по-рано срещи с Пърт Глори на 13 юли и срещу Лийдс Юнайтед на 17 юли в Австралия. 
    ManUtd-Bulgaria.com
  9. Pepinka
    Жените на Манчестър Юнайтед спечелиха титлата в Женската Чампиъншип и промоция за Женската Супер Лига. 
    Момичетата на Кейси Стоуни си подсигуриха титлата след рекордна победа със 7-0 над Кристъл Палас на Лей Спортс Вилидж. 
    Лорън Джеймс отбеляза четири гола, а Лизи Арнът, Леа Галтън и Джес Сигсуорт добавиха по един за спечелването на така важните три точки. 
    През първия си сезон жените на Манчестър Юнайтед могат да се похвалят още с достигането до полуфинал на Континентал Тайърс Къп, както и до четвъртфинал за женската ФА Къп. 
    До днешната датата възпитаничките на Кейси Стоуни спечелиха 16 от 18 си мача, спечелвайки 49 точки, вкарвайки впечатляващите 88 гола  и допускайки само седем. 
    Дамите ще получат трофея си след последния мач за сезона - у дома срещу Люуис на 11 май, неделя. 

  10. Pepinka
    В статия за сайта MislqFUTBOL.com Пепа Запрянова ( @Pepinka) пише за въздействието на семейство Глейзър върху Юнайтед през 14-годишния период, в които те са собственици на клуба. 
    Трудно се започва статия за любимия клуб, която е с по-скоро песимистична нотка, отколкото с оптимистична. От доста време ми се иска да напиша нещо такова, но много дълго време отлагах. Винаги съм смятала, че Манчестър Юнайтед е един различен, специален клуб. Клуб, който има ясна идея за идентичността си и почита историята и традициите си. Клуб, който, въпреки че е една огромна империя с огромна фенска маса, си остава едно сплотено семейство. В последните години обаче изглежда, че клубът тръгна в различна посока. Посока, в която водеща сила са парите и приходите. Футболът и триумфът на терена, останаха далеч встрани.
    „Представянето на терена наистина няма особен ефект върху това, което можем да правим от комерсиална гледна точка.“
    Това са думи на изпълнителният вицепрезидент на Манчестър Юнайтед Ед Уудуърд, по време на един от редовните му конферентни разговори с инвеститорите. Футболен Клуб Манчестър Юнайтед вече се превръща в бизнес клуб, финансова империя, чиято основна цел е генериранетона все повече и повече приходи, докато представянето на футболния терен и печеленето на трофеи не са от чак такова значение.
    Важните неща в последно време са как се развива Youtube канала на клуба или пък колко сваляния има приложението. Разбира се, живеем в ера, в която да си в Youtube, Facebook, Twitter и т.н. е нещо нормално, даже е странно, ако ги нямаш, но когато фокусът ти е изместен върху тях и не попада там, където трябва, то нещата не са наред. Да не говорим за множеството партньорски сделки, които клубът обявява. Те станаха толкова много, че аз лично спрях да ги броя. Един от последните е Ремингтън (Remington), които станаха „първият партньор за електротехника“ на клуба. Да не споменавам и за специалния брандиран трактор, когато Юнайтед подписа спонсорски договор с японската компания Янмар (Yanmar). Изведнъж клубът започна да бъде взиман на подбив, защото подписва повече партньорства, отколкото договори с нови футболисти.
    Семейство Глейзър разполагат със златна кокошка, която дори и да се представя зле на терена, продължава да генерира милиони. Затова и Уудуърд си позволява такива коментари, защото е напълно наясно каква мощ притежава Юнайтед от комерсиална гледна точка. Червените Дяволи може и да завършиха на шесто място във Висшата Лига през този сезон на цели 32 точки зад шампиона Манчестър Сити, но това няма да попречи в края на фискалната година, клубът да се похвали с рекордни приходи, които могат да надхвърлят 600 млн. паунда.
    Цялата статия може да прочетете на сайта на MislqFUTBOL.com.
  11. Pepinka
    Белгийският нападател Ромелу Лукаку напусна Манчестър Юнайтед, след като трансферът му в Интер бе финализиран. 
    Лукаку се присъедини към Юнайтед през 2017 от отбора на Евертън и записа 96 мача и отбеляза 42 гола. 
    www.manutd.com
  12. Pepinka
    Манчестър Юнайтед потвърди номерата, които играчите ще носят през новия сезон. 
    Антони Марсиал отново ще носи №9, след напускането на Ромелу Лукаку. По-рано през седмица бе обявено, че новото попълнение Хари Магуайър ще носи №5. 
    Другите две нови момчета - Даниел Джеймс и Арън Уан-Бисака ще носят съответно №21 и №29. 
    Анхел Гомес и Мейсън Грийнууд ще носят номерата, с които се подвизаваха по време на турнето. Анхел ще бъде с №28, а Мейсън с №26. 
    Номерата на играчите: 
    №1 Давид де Хеа
    №2 Виктор Линдельоф
    №3 Ерик Байи
    №4 Фил Джоунс
    №5 Хари Магуайър
    №6 Пол Погба
    №7 Алексис Санчес
    №8 Хуан Мата
    №9 Антони Марсиал
    №10 Маркъс Рашфорд
    №12 Крис Смолинг
    №13 Лий Грант
    №14 Джеси Лингард
    №15 Андреас Перейра
    №16 Маркос Рохо
    №17 Фред
    №18 Ашли Йънг
    №20 Диого Дало
    №21 Даниел Джеймс
    №22 Серхио Ромеро
    №23 Люк Шоу
    №24 Тим Фосу-Менса
    №26 Мейсън Грийнууд
    №28 Анхел Гомес
    №29 Арън Уан-Бисака
    №31 Неманя Матич
    №36 Матео Дармиан
    №37 Джеймс Гарнър
    №38 Аксел Туанзебе
    №39 Скот МакТоминей
    №40 Жоел Перейра
    №44 Тахит Чонг 
    manutd.com
  13. Pepinka
    Манчестър Юнайтед пребори градския си съперник Сити с 2-1 в дербито на Манчестър. 
    Головете за Юнайтед бяха дело на Маркъс Рашфорд от дузпа и на Антони Марсиал, а Николас Отаменди се разписа за Гражданите. 
    Оле Гунар Солскяер направи две промени в състава на Червените Дяволи. Люк Шоу започна като титуляр за сметка на Ашли Йънг, а Антони Марсиал се завърна в тима, оставяйки Мейсън Грийнууд на пейката.
    Срещата стартира в яростно темпо, а първият шанс бе на сметката на Юнайтед. В третата минута Марсиал задържа топката вляво и проби навътре, за да последва пас към Даниел Джеймс. Уелсецът отправи силен удар, ала Едерсон изби топката. Полека-лека Манчестър Сити наложи териториален натиск, но опасности пред вратата на Давид де Хеа нямаше. Марсиал имаше шанс да открие резултата в деветата минута, но Едерсон с крак отрази удара.
    Опасностите пред вратата на Гражданите продължиха. След четвърт час игра Марсиал обстрелва диагонално вратата на Сити, но стражът Едерсон за пореден път боксира топката. След 20 минути игра Бернардо Силва удари в единоборство в лявото бедро Маркъс Рашфорд. Нападателят на Червените Дяволи падна, а Антъни Тейлър посочи бялата точка след намесата на ВАР, макар че първо решение не дойде веднага. Маркъс Рашфорд застана зад топката и с удар в десния ъгъл откри резултата. 
    В 25-ата минута гостите организираха брилянтна контраакция, след което топката попадна в Рашфорд, но ударът на английския национал профуча край левия страничен стълб на Едерсон.
    След 29 минути игра хората на Оле Гунар Солскяер вече водеха с два гола. Марсиал и Дан Джеймс комбинираха през четирима футболисти на Сити, а французинът отправи изстрел с левия крак, а топката, с помощта на левия стълб, се оплете в мрежата на Едерсон. 
    Сити заигра с още по-сериозно темпо след допуснатия втори гол, а Давид Силва атакува вратата на Давид Де Хеа в 34-ата минута, но испанецът улови топката.
    В 38-ата минута Кевин Де Бройне центрира фантастично отдясно за Габриел Жезус, който бе заел позиция между двамата централни бранители на гостите. Бе отправен удар с глава, но безкрайно неточен. Две по-късно Де Бройне имаше шанс да намали резултата от фаул, но топката профуча над напречната греда на де Хеа.
    В добавеното време на първата част Кайл Уокър центрира топката отдясно, а тя срещна ръката на правещия шпагат халф на Юнайтед - Фред. Бразилецът бе прибрал дясната си ръка и след консултацията с ВАР стана ясно, че наказателен удар не може да бъде отсъден, въпреки че Хосеп Гуардиола спори със съдията доста дълго време.
    Втората част стартира силно за Гражданите, които наложиха здрав натиск срещу Манчестър Юнайтед. В 49-ата минута Анхелиньо комбинира по земя вляво за Давид Силва. Той, от своя страна, преодоля Скот МакТоминей и отправи удар с левия крак, но топката отлетя в трибуните на Етихад.
    В 55-ата минута защитата на Юнайтед действа безобразно при изнасяне на топката и добре, че беше Виктор Линдельоф, за да предотврати гол във вратата на Червените Дяволи.
    В 61-ата минута пък Рахийм Стърлинг направи рейд по продължението на терена в наказателното поле на Юнайтед и можеше да отправи удар на няколко пъти, но вместо това позволи Уан-Бисака да му бутне топката в ъглов удар. 
    В 64-ата минута Де Бройне подаде на дъгата за Родри, а испанецът отправи свирепо силен изстрел, за да може де Хеа да направи чудесно спасяване.
    Юнайтед също имаше своите възможности и през втората част и в 67-ата минута Едерсон направи поредно спасяване след блестяща контраатака и удар на Джеси Лингард. 
    В 73-ата минута Давид Силва отклони назад с глава след ъглов удар, а Николас Отаменди намери топката, но за негово съжаление, тя премина край левия страничен стълб на де Хеа.
    Манчестър Сити успя да намали резултата в 85-ата минута. Тогава домакините центрираха от корнер, а Отаменди засече топката и наказа грешното излизане на Давид Де Хеа. 
    Гражданите наложиха здрав натиск, но стражът на Червените Дяволи направи едно спасяване след удар на Де Бройне, но до други опасности не се стигна, което прати трите точки към Олд Трафорд.
    Манчестър Сити: Едерсон; Уокър, Стоунс (Отаменди 59), Фернандиньо, Анхелиньо; Родри (Гюндоган 86), Давид Силва, Де Бройне; Бернардо (Марез 64), Стърлинг, Жезус
    Манчестър Юнайтед: Де Хеа; Уан-Бисака, Линдельоф, Магуайър, Шоу (Йънг 88); МакТоминей, Фред, Джеймс, Лингард (Туанзебе 88); Рашфорд, Марсиал (А. Перейра 73)
    gol.bg
  14. Pepinka
    Бруно Фернандеш вече е футболист на Манчестър Юнайтед, след като подписа договор за пет години и половина с опция за още една. 
    25-годишният португалец пристига от Спортинг Лисабон, където изигра 137 мача, отбелязвайки 63 гола и записвайки 52 асистенции. Той беше част и от националния отбор на Португалия, който спечели Лигата на Нациите през 2019 г.
    "Любовта ми към Манчестър Юнайтед започна, когато гледах Кристиано Роналдо и оттогава съм голям фен на клуба", заяви Фернандеш при подписването на договора си. "Чувствам се невероятно в момента, че вече съм тук. Работих много здраво, за да стигна до тук и мога да обещая на феновете, че ще дам всичко от себе си." 
    "Искам да благодаря на Спортинг за всичко, което направиха за мен. Невероятно е да чуя хубави от думи, от хора, с които съм работил там. Огромни благодарности и към Оле и всички в Манчестър Юнайтед, че повярваха в мен." 
    "Следихме Бруно доста дълго време и всички тук бяхме впечатлени от уменията му и от това, с което би допринесъл към отбора", коментира мениджърър Оле Гунар Солскяер. "Той е прекрасен човек и притежава страхотни лидерски качества. Головете и асистенциите му сами говорят а себе си. Той ще бъде чудесно допълнение към нашия състав и ще ни помогне през втората част на сезона. Зимната пауза идва в точния момент, за да ни помогне да интегрираме Бруно в състава." 
     
    ManUtd.com
  15. Pepinka
    Манчестър Юнайтед победи Манчестър Сити с 2-0 в манчестърското дерби на Олд Трафорд. 
    Головете за Червените Дяволи отбелязаха Антони Марсиал през първото полувреме и Скот МакТоминей в добавените минути на срещата. 
    Двубоят започна с териториален натиск на Сити, които в първите няколко минути стигнаха до два поредни корнера, които обаче не донесоха притеснения за Давид де Хеа.
    В 10-ата минута дойде и първата реална голова възможност в мача, която бе на сметката на Гражданите. Люк Шоу направи коварна грешка, след като бе преследван от Серхио Агуеро и позволи на аржентинеца да му отнеме. Агуеро напредна много добре и комбинира с Фил Фоудън. Англичанинът от своя страна намери Стърлинг на противоположния фланг, той овладя и след един финт стреля фалцово с десния крак, но Де Хеа изби в корнер.
    Три минути по-късно Агуеро преодоля Хари Магуайър, прокарвайки топката между краката му, но в последния момент Неманя Матич притича и изби коженото кълбо в ъглов удар.
    Отговорът на Червените Дяволи дойде в 16-ата минута, когато Даниел Джеймс бе изведен на отлична позиция от новата звезда на тима Бруно Фернандеш. Крилото на домакините стреля по диагонала, но право в обсега на Едерсон, който нямаше проблеми да отрази и да улови топката.
    В средата на първата част Отаменди извърши фаул пред наказателното поле на своя тим срещу Даниел Джеймс, което доведе до пряк свободен удар в полза на домакините. С изпълнението му се нагърби Фернандеш, който обаче стреля в стената.
    Домакините все пак успяха да нанесат своя удар точно след половин час игра. Възпитаниците на Оле Гунар Солскяер реализираха страхотен гол, въпреки че основната вина за попадението на Червените Дяволи бе на вратаря на Сити Едерсон.
    След заучено изпълнение на свободен удар пред пеналта на гостите, Бруно Фернандеш копна технично топката зад стената, където дебнеше Антони Марсиал. Нападателят показа истинско майсторство, стреляйки от въздуха в близкия ъгъл на вратата. Едерсон докосна топката, но не успя да спре силния шут на Марсиал.
    Няколко минути преди почивката дойде и една от най-спорните ситуации в срещата. Фред проби много добре и навлезе в наказателното поле, където след съприкосновение с Отаменди се строполи на земята. Реферът Майк Дийн действа мигновено и вдигна жълт картон за симулация на Фред. Телевизионните повторения обаче показаха, че Отаменди наистина рита крака на футболиста на Манчестър Юнайтед. Въпреки споровете обаче, в този случай не бе използвана системата за видеоарбитраж.
    Второто полувреме започна силно за Сити, чийто тим дори успя да реализира гол чрез Серхио Агуеро, но той бе отменен след намесата на ВАР. Аржентинецът бе с милиметри зад отбраната на Юнайтед след пас на Рахийм Стърлинг и след преразглеждане на ситуацията, Майк Дийн отмени попадението.
    В ответната атака Едерсон бе на косъм да подари второ попадение на Юнайтед, след като не успя да отиграе добре една върната към него топка. В крайна сметка този път късметът покри бразилеца и резултатът се запази непроменен.
    С напредване на времето натискът на гостите се увеличаваше, докато футболистите на Оле Гунар Солскяер предимно действаха на контраатака. При една от тях Даниел Джеймс бе много близо до попадение, но ударът му по диагонала бе отразен от Едерсон, който успя да избие в корнер.
    Четвърт час преди края Сити имаше страхотна възможност да изравни резултата, но два последователни пропуска на Стърлинг и Жезус предотвратиха това. Първо англичанинът не успя да засече добре прострелно центриране отдясно, а при добавката ударът на Жезус бе отразен от Де Хеа.
    Търпеливата игра на Манчестър Юнайтед бе възнаградена в шестата минута на добавеното време, когато Скот МакТоминей се възползва от много лошо подаване на вратаря на Гражданите и с прехвърлящ удар от близо 40 метра оформи крайния резултат.
    С победата Манчестър Юнайтед се върна на петото място в класирането с 45 точки, като изостава само на 3 от четвъртия Челси и на 5 зад третия Лестър.
    Манчестър Сити пък остава на второ място в класирането на 25 точки зад водача Ливърпул и още в края на идната седмица Англия може да има нов шампион.
    Манчестър Юнайтед 2-0 Манчестър Сити
    1-0 Антони Марсиал 30'
    2-0 Скот МакТоминей 90+6
    Манчестър Юнайтед: Де Хеа, Линдельоф, Магуайър, Шоу,  Уан-Бисака, Матич, Фред, Уилямс (Баий 78'), Бруно Фернандеш (Игало 88'), Джеймс, Марсиал (МакТоминей 78')
    Манчестър Сити: Едерсон, Кансело, Отаменди,  Фернандиньо,  Зинченко (Менди 78'), Бернардо Силва (Марез 69'), Родри, Гюндоган, Фоудън, Агуеро (Жезус 59'), Стърлинг
    gong.bg
  16. Pepinka
    Тахит Чонг преподписа договора си с Манчестър Юнайтед и ще остане на Олд Трафорд до юни 2022 с опция за още една година. 
    Холандецът се присъедини към Академията на Юнайтед през 2016 година и има записани 14 мача за първия отбор. 
    Чонг заяви: "Когато се присъединих към Манчестър Юнайтед като младеж, това беше сбъдната мечта. Изпитвам истинска чест всеки път, когато облека червената тениска и представлявам този клуб. Работя много усилено, за да подобря играта си и знам, че това е точното място за моето развитие." 
    "Възможността да се уча от мениджъра, треньорския му екип и играчите е прекрасна. Радвам се, че подписах нов договор и съм истински благодарен за възможността да бъда тук в следващите години." 
    Оле Гунар Солскяер заяви: "Тахит работи много здраво всеки ден и се подобрява. Представянето му този сезон, независимо дали е за първия отбор или за Резервите, е свидетелство за неговата упорита работа, всеотдайност и характер. Доволни сме от неговия прогрес, откакто излезе от Академията, и определено ще продължим да развиваме таланта му." 
    "Тахит има голям потенциал, предвид възрастта му, способностите му и работната му етика. Можем да видим, че има светло бъдеще в Манчестър Юнайтед." 
    manutd.com
  17. Pepinka
    Тахит Чонг обяснява как подписването на нов договор с Манчестър Юнайтед означава всичко за него. 
    След като пристигна от Фейенорд на 16-годишна възраст, той записа 14 мача за първия отбор и се превърна в редовен член в отбора на Оле Гунар Солскяер през настоящия сезон. 
    Въпреки много спекулации в медиите относно бъдещето на холандеца, той остана концентриран върху играта си и с радост преподписа договора си с Червените Дяволи. 
    "Мисля, че това означва всичко за мен, наистина", коментира Чонг пред MUTV. "Идването ми тук като дете беше сбъдната мечта. Трябва да работя усърдно, ако искам да продължа да бъда тук и да играя за този клуб." 
    Относно спекулациите, той заяви: "По време на сезона, аз съм фокусиран върху футболната част. Каквото и да се пише, го оставям настрана и се концентрирам върху футбола, наистина. Но е хубаво, че най-накрая финализирахме нещата." 
    "Намирам се в клуба, в която ако работиш наистина здраво, ще получиш своята възможност. Тогава всичко зависи от теб и дали ще се възползваш. Смятам, че имаме мениджър, който вярва в младите играчи. В момента нещата са доста вълнуващи." 
    "Смятам, че клубът има чудесен план и е вълнуващо да следиш какво ще се случи в следващите години. Юнайтед върши чудесна работа с младите играчи. Винаги е бил клуб, който дава шанс на младежите. Годината беше прекрасна. Доверието, което мениджърът демонстрира към младите футболист е изключително", коментира Тахит. 
    До края на кампанията има още доста време и Чонг ще се постарае да остави следа. 
    "По време на тренировки, дори и ако съм с отбора на Резервите, искам да продължа да се подобрявам като играч и да стана възможно най-добър", заяви Чонг. "Имам още доста да поработя и всички в клуба вършат чудесна работата, за да ми помогнат."
    "В последните два мача бях доста близо до отбелязването на гол! В един момент определено ще се случи, най-важното е да работя усърдно и да помагам на отбора." 
    manutd.com
  18. Pepinka
    Манчестър Юнайтед победи Борнемут с 5-2 на Олд Трафорд в мач от 33-тия кръг на Висша Лигата. 
    Мейсън Грийнууд отбеляза два гола, а с по един се отчетоха Маркъс Рашфорд от дузпа, Антони Марсиал и Бруно Фернандеш. Попаденията за Борнемут бяха на дело на Джуниър Станислас и Джошуа Кинг от дузпа.
    Борнемут изненадващото поведе в резултата в 15-ата минута, когато при първата си по-сериозна атака Станислас прокара топката между краката на Хари Магуайър и с прецизен удар от записа първия си гол за сезона.
    В 29-ата минута обаче Манчестър Юнайтед изравни. Бруно Фернандеш намери 18-годишният Мейсън Грийнууд, който с топовен изстрел с левия крак прониза Аарън Рамсдейл. 
    В 35-ата минута защитник на Борнемут игра с ръка в наказателното поле и съдията отсъди дузпа в полза на Юнайтед. Маркъс Рашфорд бе точен от бялата точка и изведе Червените Дяволи напред в резултата.
    Малко преди почивката между двете полувремена Антони Марсиал отбеляза трети гол във вратата на Черешките, след много красиво фалцово изпълнение от границата на наказателното поле.
    Второто полувреме отново започна по-добре за Борнемут и те намалиха в 50-ата минута чрез бившият играч на Юнайтед Джошуа Кинг, който се разписа от дузпа, отсъдена за игра с ръка на резервата Ерик Байи.
    Само четири минути по-късно Мейсън Грийнууд отново събра погледите на всички и възстанови преднината от два гола на Юнайтед, след много красиво изпълнение.
    В 59-ата Бруно Фернандеш вкара петия гол за възпитаниците на Оле Гунар Солскяер директно от пряк свободен удар. 
    В последния половин час на срещата играта продължи да бъде изключително открита, но нов гол не падна.
    Манчестър Юнайтед 5-2 Борнемут
    0-1 Джуниър Станислас 15'
    1-1 Мейсън Грийнууд 29'
    2-1 Маркъс Рашфорд 35'
    3-1 Антони Марсиал 45"
    3-2 Джошуа Кинг 50'
    4-2 Мейсън Грийууд 54'
    5-2 Бруно Фернандеш 59'
    Манчестър Юнайтед: Де Хеа; Уан-Бисака, Магуайър, Линдельоф (Байи 46'), Шоу; Матич (Фред 67'), Погба, Фернандеш; Марсиал (Мата 80'), Грийнууд (Джеймс 75'), Рашфорд (Игало 80').
     Рамсдейл; Смит (Стейси 77), Аке, Кели, Рико; Бруукс (Груневелд 46'), Куук (Уилсън 66'), Лерма, Станислас (Гослинг 66'), Соланке (Билинг 66'), Кинг.
    gong.bg
     
     
  19. Pepinka
    Манчестър Юнайтед победи Нюкасъл Юнайтед като гост с 4-1 в мач от Висшата Лига.
    Головете за Червените Дяволи бяха дело на Хари Магуайър, Бруно Фернандеш, Аарън Уан-Бисака и Маркъс Рашфорд, а Люк Шоу си отбеляза автогол. 
    Двубоят започна кошмарно за футболистите на Оле Гунар Солскяер, които още във 2-ата минута се озоваха в ролята на догонващи в резултата. Люк Шоу опита да избие топката след центриране на Емил Крафт, но вместо това я прати в собствената си врата.
     
    Близо 10 минути бяха нужни на Юнайтед да се отърсят от шока. Червените Дяволи започнаха да редят атака след атака и в 19-ата минута стигнаха до попадение, но то бе отменено от ВАР заради засада. 
    Само няколко минути по-късно обаче изравняването бе факт. Капитанът Хари Магуайър се извиси над всички след изпълнение на корнер и с глава прати топката в мрежата на Нюкасъл.
    Вратарят Давид де Хеа блесна със страхотно спасяване в 30-ата минута след мощна тупалка на Сен-Максимин от границата на наказателното поле. Стражът на Юнайтед се удари в гредата при плонжа и се наложи намеса на медицинския щаб.
     
    Две минути преди почивката Маркъс Рашфорд можеше да направи пълен обрат, но ударът му бе спасен от вратаря на Свраките Дарлоу.
     
    Втората част започна с фантастичен плонж на де Хеа, който спаси удар отблизо с глава на Уилсън.
    В 57-ата минута реферът отсъди дузпа за Юнайтед след консултация с ВАР. Видеоповторението показа, че Люис е нарушил правилата срещу Рашфорд и след близо 2-минутна пауза, решението бе взето. Зад бялата точка застана Бруно Фернандеш, но Дарлоу не трепна и спаси удара му.
     
    Четири минути преди края Червените Дяволи проведоха атака като за учебник, а завършващият удар на Бруно Фернандеш беше направо фантастичен. Той получи скрит пас от Маркъс Рашфорд и с невероятно изпълнение прати топката в горния ляв ъгъл на Дарлоу.  
     
    В последната минута се разписа Аарън Уан-Бисака, а с втора асистенция се отличи Рашфорд. Последният сложи край на головата фиеста с четвърто попадение дълбоко в добавеното време на мача. Английският национал излезе очи в очи с вратаря Дарлоу и хладнокръвно прати топката в мрежата на Нюкасъл. 
    Нюкасъл 1-4 Манчестър Юнайтед
    1-0 Люк Шоу 2'(автогол)
    1-1 Хари Магуайър 23'
    1-2 Бруно Фернандеш 86'
    1-3 Аарън Уан-Бисака 90'
    1-4 Маркъс Рашфорд 90+4'
    Нюкасъл: Дарлоу, Крафт, Ласелес, Фернандес, Люис; Хендрик, Шелви, Хейдън (Шер 49'), Сен-Максимин, Жоелинтон (Фрейзър 73'), Уилсън.
    Манчестър Юнайтед: Де Хеа; Уан-Бисака, Линдельоф, Магуайър, Шоу; МакТоминей, Фред (Погба 69'), Мата (Матич 90+2'), Джеймс (ван де Беек 76'), Фернандеш, Рашфорд.
  20. Pepinka
    Бруно Фернандеш ще бъде капитан на Манчестър Юнайтед в Париж в отсъствието на Хари Мангуайър.
    Червените Дяволи се изправят срещу Пари Сен Жермен в първия мач от група H на Шампионската Лига във вторник. 
    Хари Макгуайър успя да играе и да се разпише срещу Нюкасъл в събота, въпреки леката травма, която имаше, но ще пропусне двубоя в Париж. 
    По време на пресконференцията преди мача, Оле Гунар Солскяер потвърди, че Бруно Фернандеш ще изведе Юнайтед с капитанската лента. 
    "Надяваме се, че Хари ще бъде готов за мача ни през уикенда (срещу Челси), но не сме сигурни", заяви Солскер пред репортерите. "Капитанът стои до мен. Бруно ще изведе отбора с лентата утре вечер." 
    Новината беше изненадваща и за самия португалец, който я научи по време на пресконференцията. 
    "Не очаквах това", коментира Бруно. "Научавам това сега с вас. Разбира се, за мен е чест да бъда капитан на Манчестър Юнайтед." 
    "Смятам, че капитанът е всеки един от нас и всеки трябва да помага. Всеки един трябва да бъде лидер. Лидерството е различно във всеки играч. Утре важният няма да съм аз, важен ще бъде отборът. Воденето на отбора е всеки ден на тренировъчното игрище, на всяка тренировка, на всеки мач и мисля, че всеки си върши работата, за да води отбора по начина, по който смята за най-добър."
    На Парк де Пренс Юнайтед ще бъде без Ерик Байи, Джеси Лингард, Мейсън Грийнууд и Едисон Кавани. 
    manutd.com
  21. Pepinka
    Резервите на Манчестър Юнайтед научиха програмата си за сезон 2020/21 във Висша Лига 2. 
    Момчетата на Нийлд Ууд си осигуриха промоция w Дивизия 1 на Висша Лига 2, след като се финализира сезона на принципа по точка на мач, което потвърди второто място на Юнайтед в таблицата. 
    Младите надежди ще започнат сезона с мача срещу Лестър Сити, които завършиха втори в лигата след шампионите от Челси. Двубоят трябваше да бъде гостуване, но претърпя промяна и ще се играе на Лей Спорт Вилидж. 
    Голяма част от двубоите ще се играят в петък вечер, като вторият домакински мач за сезона ще бъде срещу Ливърпул на 25 септември. 
    Програма сезон 2020/21
    Всички мачове ще бъдат с начален час 21:00 ч., освен ако не е посочено друго.
    Понеделник, 14 септември - Лестър Сити (д)
    Петък, 25 септември - Ливърпул (д)
    Понеделник, 5 октомври - Блекбърн Роувърс (г)
    Петък, 16 октомври - Арсенал (г)
    Петък, 23 октомври - Евертън (д)
    Петък, 30 октомври - Саутхамптън (д)
    Петък, 6 ноември - Брайтън и Хоув Албиън (г)
    Петък, 20 ноември - Тотнъм Хотспър (д)
    Петък, 27 ноември - Уест Хам Юнайтед (г)
    Неделя, 13 декември - Манчестър Сити (д); 15:00 ч.
    Петък, 18 декември - Челси (г)
    Петък, 8 януари - Дарби Каунти (д)
    Понеделник, 18 януари - Лестър Сити (г)
    Събота, 30 януари - Ливърпул (г); 15:00 ч.
    Петък, 5 февруари - Блекбърн Роувърс (д)
    Петък, 12 февруари - Арсенал (д)
    Понеделник, 22 февруари - Евертън (г)
    Неделя, 28 февруари - Саутхамптън (г); 16:30 ч.
    Петък, 12 март - Брайтън и Хоув Албиън (д)
    Петък, 19 март - Тотнъм Хотспър (г); 14:00 ч.
    Петък, 9 април - Уест Хам Юнайтед (д)
    Петък, 16 април - Манчестър Сити (г)
    Петък, 23 април - Челси (д)
    Понеделник, 3 май - Дарби Каунти (г)
    manutd.com
  22. Pepinka
    Манчестър Юнайтед победи Пари Сен Жермен с 2-1 като гост в мач от груповата фаза на Шампионската Лига. 
    Головете за Юнайтед бяха дело на Бруно Фернандеш от дузпа и на Маркъс Рашфорд, а Антони Марсиал си отбеляза автогол. 
    Оле Гунар Солскяер направи три промени в състава, който победи Нюкасъл през уикенда. Аксел Туанзебе записа първия си мач от декември месец насам, заменяйки контузения Хари Магуайър. Алекс Телеш записа дебюта си за Червените Дяволи, а Антони Марсиал се завърна в атаката на тима. 
    Двата отбор започнаха на високи обороти под проливния дъжд в Париж. ПСЖ организира добро нападение отляво в 4-ата минута, когато Анхел Ди Мария подаде към Лейвин Курзава, но бранителят бе спрян от навременния и решителен шпагат на Аарън Уан-Бисака.
    Малко по-късно Ди Мария получи топката на границата на наказателното поле и стреля фалцово към десния ъгъл, но Давид де Хеа изби в корнер. При последвалото центриране в наказателното поле, Лейвин Курзава нанесе удар отблизо, но испанският страж отново се намеси решително.
    В 19-та минута на двубоя Антони Марсиал получи чудесна топка в наказателното поле, но ударът му премина над вратата. 
    Две минути по-късно реферът на срещата Антонио Матеу Лаос отсъди дузпа в полза на Юнайтед, след като Данило извърши ненужно нарушение срещу Марсиал в наказателното поле. Ситуацията бе разгледана и чрез ВАР, който само потвърди решението на Лаос. Бруно Фернандеш застана зад топката и стреля в десния долен ъгъл на вратата на Кейлор Навас, който се намеси и спаси 11-метровия наказателен удар. Съдията обаче забеляза нередност в поведението на вратаря на ПСЖ, който бе излязал пред голлинията си преди изстрела на Фернандеш и дузпата трябваше да бъде пребита. При второто си изпълнение, капитанът на Юнайтед не сбърка и изведе Червените Дяволи напред в резултата. 
    Малко преди края на първата част Бруно Фернандеш отправи страховит удар от границата на наказателното поле, но Навас успя да се справи с опасността и да избие в корнер. При последвалото центриране на Алекс Телеш, Скот МакТоминей стреля опасно с глава, но опката рикошира в Диало и излезе встрани. 
    Пари Сен Жермен започна второто полувреме доста активно, като в 48-та минута Килиан Мбапе нахлу в наказателното поле и стреля, но Давид Де Хеа улови.
    Центриране на Курзава рикошира и премина над гредата на де Хеа. При корнера, който последва, ПСЖ успя да изравни резултата, след като Антони Марсиал не успя да избие топката, а вместо това я вкара в собствената  си врата. 
    Две минути по-късно Мбапе бе близо да вкара втори гол за парижани, но Аарън Уан-Бисака се намеси чудесно в последня момент. 
    Червените Дяволи все пак имаха възможности пред вратата на ПСЖ. В 59-та минута след поредния корнер на Алекс Телеш, топката бе изчистена, но попадна в краката на Люк Шоу, който я върна в наказателно поле, но ударът на Марсиал премина над вратата. 
    Десет минути по-късно Пол Погба, който се появи на терена на мястото на Телеш, изпрати чудесно подаване към Маркъс Рашфорд, който отправи страховит удар, но Кейлор Навас се намеси и изби топката в ъглов удар.
    Минутите изтичакаха и изглеждаше, че е възможно да станем свидетели на късен гол. Маркъс Рашфорд отново наказа Пари Сен Жермен в последните минути на срещата. Пол Погба намери десетката на Юнайтед пред наказателното поле, а Рашфорд с мощен удар успя да преодолее Кейлор Навас и да изведе Юнайтед напред в резултата, слагайки точка на спора на Парк де Пренс. 
    Пари Сен Жермен 1-2 Манчестър Юнайтед
    0-1 Бруно Фернандеш 24' 
    1-1 Антони Марсиал (автогол) 55'
    1-2 Маркъс Рашфорд 86'
    ПСЖ: Навас; Флоренци (Дагба 79'), Диало, Кимпембе, Курзава (Бакер 86'); Гей (Кийн 46'), Данило, Ерера (Рафиня 79'); ди Мария (Сарабия 86'), Мбапе, Неймар.
    Манчестър Юнайтед: Де Хеа; Уан-Бисака, Туанзебе, Линдельоф, Шоу, Телеш (Погба 64'); Фред, МакТоминей, Фернандеш (ван де Беек 89'), Рашфорд, Марсиал (Джеймс 89').
    manutd-bulgaria.com
  23. Pepinka
    Давид де Хеа заяви, че "огромната" победа на Юнайтед над Пари Сен Жермен е демонстрирала характера на отбора. 
    Възпитаниците на Оле Гунар Солскяер се поздравиха с успеха на Парк де Пренс, благодарение на головете на Бруно Фернандеш и Маркъс Рашфорд. 
    Давид, който бе част и от отбора, който победи ПСЖ преди 19 месеца, знае много добре важността да започнеш с победа груповата фаза на Шампионската Лига.
    "Огромна е", заяви испанецът пред MUTV. "Играеш първия си мач като гост на ПСЖ и знаеш, че ще е труден двубой. Да спечелим трите точки, беше нещо много голямо. 
    "Дава ни увереност, а имаме и още един важен мач в събота. Трябва да продължаваме и да печелим мачове." 
    "Имаме добри спомени от този стадион предния път, когато играхме. Беше невероятно, но отново показахме, че ние сме Манчестър Юнайтед. Можем да победим отбори като ПСЖ, играейки добре и създавайки добри възможности." 
    Червените Дяволи показаха добра игра в предни позиции, но защитата също показа качества при опазването на триото Килиан Мбапе, Неймар и Анхел Ди Мария. 
    По време на срещата Давид де Хеа трябваше да прави няколко акробатични спасявания при удари на Мбапе и Ди Мария, а общият брой на спасяванията му за вечерта бяха пет. Въпреки това, Давид не успя да определи има ли любимо спасяване от вечерта. 
    "Всички", каза той. "Винаги съм казвал, че всяко спасяване е важно. Аз съм тук, за да помогна и изиграх добър мач, както и целия отбор. Борихме се за трите точки и ги спечелихме." 
    Испанецът също така похвали авторът на победния гол: "Поредният страхотен негов гол. Много се радвам за него, заслужаваше това попадение. Целият отбор заслужаваше трите точки." 
    manutd.com
  24. Pepinka
    Новото попълнение Факундо Пелистри може да запише първия си мач в петък вечерта, когато Резервите посрещат Евертън в двубой от Висша Лига 2. 
    Мачът е от 21:00 ч. и ще бъде предаван по MUTV. 
    18-годишният уругваец се присъедини към Манчестър Юнайтед по-рано този месец и във вторник, при победата над ПСЖ, той бе на резервната скамейка. 
    Южноамериканският кореспондент на World Soccer Тим Викъри коментира пред ManUtd.com какво можем да очакваме от Факундо Пелистри, като заяви, че младежът доста му напомня на един плеймейкър, който има легендарен статут в синята част на Манчестър. 
    "Малко ми напомня на младия Давид Силва", коментира Викъри. "Той е много плавен в играта си и има наистина добър поглед върху играта. Виждал съм да го описват като крило, но той е по-скоро атакуващ полузащитник." 
    "Процъфтява при игра с бързи пасове, може да навлиза и в наказателното поле, но в него най-много харесвам баланса и плавността." 
    Пелистри вече има година опит в първия отбора на Пенарол, където се развива под ръководството на бившия футболист на Юнайтед Диего Форлан.
    Викъри отбелязва, че тинейджърът е демонстрирал характера си в прословутия турнир Копа Либертадорес, но заявява, че феновете на Червените Дяволи най-вероятно ще трябва да почакат, за да го видят в първия отбор. 
    "Пенарол имаше проблеми с формата си през тази година, следователно Диего Форлан загуби работата си като треньор, но пък Пелистри продължи да демонстрира добри игри, когато имаше възможност." 
    "Показа борбен характер в Копа Либертадорес - южноамериканската Шампионска Лига, и въпреки крехката си възраст, показа, че може да носи отговорност." 
    "Мисля, че е малко рано да го видим в първия отбор, тъй като в момента е доста слабичък. Да кажем, че е в процес на работа. Бих се изненадал, ако има мигновено въздействие. Той е по-скоро футболист за по-дългосрочен план." 
    manutd.com
  25. Pepinka
    Дарън Флетчър се завръща в Манчестър Юнайтед като треньор на Отбора до 16-годишна възраст. 
    Бившият шотландски национал сложи край на футболната си кариера след 300 мача за Червените Дяволи, преди да представлява отборите на Уест Бромич и Стоук Сити. 
    На 36 години Флетчър работи да вземе треньорски лиценз и е уважавана личност в клуба, не само заради качествата му като футболист, но и като личност. 
    "Имах нужда да си почина от футбола", заяви Дарън пред ManUtd.com. "Мисля, че преходът от това да бъдеш футболист, а след това да си от другата страна, е труден. Целият ти фокус е бил да бъдеш играч всеки ден и след това този процес ти липсва."
    "Аз имах нужда от време да се отърся от това. Нужда от време да приема факта, че вече не съм футболист. Да премина към получаване на треньорски лиценз, като в момента всичко е на много ранен етап. Тепърва започвам и съм поканен от клуба", обясно Флетч. "Имам малко свободно време вечер и няма по-хубаво нещо от това да бъда в Юнайтед. Да се отблагодаря на клуба, като работя за Академията." 
    "Този клуб означава много за мен, така че това върши работа на 100% за мен. Хем работя за треньорския си лиценз, хем работя с децата от Академията." 
    "И знаете ли какво? Наистина се наслаждавам. Започнахме няколко седмици преди карантината, но сега, от две-три седмици, възобновихме рабата. Много ми допада." 
    "Страхотно е да бъда тука. През вечерите отделям време и виждам какво означава това за тях. Давам им съвети, показвам им различни детайли от играта и виждам, че се опитват да ги следват и да ги прилагат в играта си. Означава много за мен, като ги виждам, че го правят и успяват." 
    Директорът на Академията Ник Кокс заяви: "Възможността да се учит от Дарън ще бъде безценен опит за групата до 16 години. Важно е да имаме треньорски щаб с голямо разнообразие от умения и опит, за да отключим потенциала на всеки един от нашите млади играчи. Дарън е чудесен млад треньор, който знае много добре какво се изисква, за да играеш за Манчестър Юнайтед, да печелиш трофеи и да играеш на най-високо ниво. Той носи със себе си опита да влияе и да подобрява младите ни играчи във всяка тренировка, и е чудесно допълнение към нашия, непрекъснато развиващ се, екип от отдадени треньори."
×
×
  • Create New...