Jump to content
Sign in to follow this  

Автори в тази категория новини

Златан Ибрахимович: Манчестър Юнайтед и аз

Sign in to follow this  
Pepinka

преглеждания

Не бях напълно сигурен, че ще играя в Англия, но когато взех решението, че ще го направя, за мен бе кристално ясно, че има само един отбор, за който бих играл.

Юнайтед.

Това е отборът, с който искам да блесна. Това е отборът, който ми харесва.

Разбира се, винаги съм усещал Юнайтед. Човек, който не познава Юнайтед, не е чувал за футбол изобщо. Всеки, който познава футбола, знае за Юнайтед. Спомням си, че ги гледах, разбира се. Спомням си 1999 година срещу Байерн, този луд финал в Шампионска лига. Спомням си, че Теди Шерингам влезе и се разписа, Солскяер вкара и така загубиха трофея, за да го спечелят след няколко минути. Разбира се, не само през 1999 година, винаги съм следял внимателно Юнайтед. Имаше вълни след вълни на успех, които бяха запомнящи се, Фъргюсън доминираше във Висшата лига.

И те винаги бяха в тези червени фланелки ...

Помислих си: мога да нося тази фланелка много добре, защото не е прекалено тежка за мен.

Преди Юнайтед играх за много големи отбори, където това напрежение се усеща. Трябва да се представяш на ниво, да показваш резултати или иначе някой друг ще дойде и ще свърши твоята работа.

Но това ми харесва. Чувствам се комфортно в тези ситуации. Наслаждавам се на това, кара ме да се чувствам гладен, знаейки, че е необходимо, че трябва да се представям на ниво, че трябва да се подготвям и да се обучавам за това, и да бъда готов.

Трябва да мислиш за всичко като едно цяло, а не само за нещо конкретно което води до друго. Ако се фокусираш върху едно, тогава се проваляш във всичко останало, защото това е съвкупност от много неща. Наистина се наслаждавам на това, защото ме кара да се чувствам на върха. Когато успееш при тези обстоятелства, чувството е още по-приятно.

Да отида в Юнайтед беше нещо огромно за мен, а когато се присъединя към един клуб, аз се опитвам да окажа своето влияние. Това е важно, когато идваш в клуба с много воля, много глад за успехи, но в моя случай и с много очаквания и голям натиск върху мен самия. В тези моменти аз израствам, защото така искам да бъде, така ми харесва.

Спомням си първия си мач за Юнайтед. Имахме приятелски мач срещу Галатасарай в Швеция.

ОК, сега сте в моята страна. Започвам първия си мач с Юнайтед и след три минути стигнах до гол.

Дори ако е просто приятелски мач, трябва да го направиш. Трябва да се приспособиш възможно най-бързо. Когато дойдеш в такъв голям клуб, не знам колко дълго биха могли да си позволят да бъдат търпеливи, за да се адаптираш. Трябва да се приспособиш възможно най-бързо. Така и се опитах да направя. Работех, опитвах се да правя нещата по моя си начин, все още свиквах с отбора, адаптирах се към философията на треньора и към клуба и нямах проблеми с тези неща, защото съм професионалист. Обичам да се старая, да следвам инструкции, в същото време обичам да правя нещата, в които знам, че съм добър и да се опитвам да помогна на отбора по най-добрия начин.

Все пак всички се изказваха, мислейки, че знаят всичко.

Моето предизвикателство бе възрастта на която пристигнах в Англия, когато всички казваха, че не съм достатъчно добър и всички тези глупости. Но на мен тези неща ми харесват, защото ме предизвикват, дават ми адреналин. След три месеца всички изядоха собствените си думи. Имах нужда от нови хейтъри, защото всички стари се превърнаха в мои нови фенове!

О, а феновете на Юнайтед, между другото … те са невероятни. Не казвам това, защото играх за Юнайтед. Сега знам, защото бях на тяхна страна и познавам усещането, което те създават. Не е нужно да се подмазвам, но феновете са просто невероятни. Спомням си първия си мач във Висшата лига в Борнемут, вкарах и феновете пееха моята песен в продължение на 45 минути. След 20 минути аз бях като: момчета, моля, моята игра в момента не е на топ ниво. Изчакайте докато отново съм на върха, чакайте и ще видите! Но вътрешно чувството бе като: по дяволите, това е фантастично!

Те наистина оцениха това, което направих и бяха благодарни. Това е най-доброто признание, което един футболист може да получи, защото когато направиш нещо и получиш този отговор от феновете, това е невероятно. Те са 50 процента от всичко, което правим. Представете си, че играете на празен стадион… няма да играете. „Олд Трафорд“ винаги бе пълен. Винаги. Феновете се появяваха във всеки гостуващ мач, винаги ни поддържаха.

Когато получаваш тази подкрепа, това те кара да им даваш повече. Ние им дължахме това. Това ме предизвикваше  през целия сезон да спечеля трофеите, не само самия факт, че, разбира се, исках да ги спечеля.

Спомням си как излязох на Уембли за финала на Купата на Лигата и видях червените фланелки навсякъде. И шумът… уау. Както вече казах, това те предизвиква още повече. Това те кара да играеш. Така в този ден вкарах два гола и спечелихме купата. Точно както казах и че ще направим.

Където и да съм бил преди Юнайтед, аз печелех и за мен бе удоволствие това да се случи отново в Англия. Победата е в моето ДНК, трябва да спечеля - това е моят манталитет. Мразя да губя. Не съм лош губещ, но мразя да губи и обичам да печеля. Казах, че ще спечелим и спечелихме два големи трофея. Това говори само за себе си.

Превод: Светлана Ненкова ( @Lanna)
ManUtd-Bulgaria.com

Sign in to follow this  


0 коментари


Recommended Comments

Няма коментари за показване.

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Вход

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×