След разочароващото равенство срещу Астън Вила миналата седмица, Уейн Рууни изигра съществена роля при успеха над Нюкясъл на Боксинг Дей, който върна Манчестър Юнайтед на победния път и това за пореден път подчерта влиянието, което той има върху тима на Луис ван Гаал.

Не беше чак толкова отдавна, когато в зашеметяваща кампания през сезон 2009/10, белязана с 34 гола, мнозина считаха, че най-добрата позиция за Рууни е на върха на атаката. Въпреки това твърдение, този автор – и много други, в интерес на истината – бяха на мнение, че Уейн може да се възползва в най-голяма степен от таланта си, заемайки по-задна позиция на терена.

Под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън, Рууни често играеше зад нападателя, като през годините тази роля бе изпълнявана от хора като Рууд ван Нистелрой, Оле Гунар Солскяер и напоследък Робин ван Перси, и всеки един от тях се възползваше по най-добрия начин от мъдрата игра на Уейн в предни позиции. Едва при Луис ван Гаал, обаче, той получи шанса да изиграе поредица двубои на тази позиция и двамата берат плодовете на това.

Капитанът показа най-доброто, на което е способен срещу Нюкясъл. Ролята в халфовата линия му пасва и му позволява да диктува темпото на мача, но същевременно не му пречи да разкрие голмайсторските си умения, както се видя и се отчете с две попадения.

Поставяйки Уейн на върха на атаката на Червените Дяволи, поемаш риск и се лишаваш от ключови негови качества, като например отличното му умение да раздава пасове на дълго разстояние, което – осмелявам се да кажа – напомня за Пол Скоулс. Това се видя много ясно срещу Астън Вила миналия уикенд, когато често намираше Ашли Йънг и Антонио Валенсия по фланговете. Едва срещу Нюкясъл, обаче, и то благодарение на инструкциите на неговия мениджър да „играе по-атакуващо“, видяхме Рууни в най-добрата му светлина.

Играейки зад внушително нападателно дуо в лицата на Ван Перси и Фалкао, Уаза успешно комбинира добре премерените си пасове с перфектно преценените си нахлувания в наказателното поле и умелата си работа в защитен план. Представянето му не убягна на неговия мениджър, който отличи професионализма му, класата и начина, по който контролираше играта.

„Когато Уейн вкарва два гола и асистира за третия, няма как да се чувстваш другояче, освен да бъдеш щастлив като мениджър“, заяви Ван Гаал пред журналистите на пресконференцията си след края на мача.

„Неговите дробове му позволяват да тича през всичките 90 минути, играейки като халф, поради което го използвах на тази позиция, но аз все пак мога да го поставям и като нападател. Но в този момент, за тима е по-добре той да бъде в средата на терена.“

Въпреки че мениджърът намекна, че Уейн може само временно да изпълнява тази роля, той би могъл да маркира тази позиция като своя собствена в предстоящите седмици или месеци. Това ни дава възможност да наблюдаваме Рууни в най-добрата му светлина и същевременно не се отразява на тактиката, което позволява на Мата, Фалкао и Ван Перси също да разкрият пълния си потенциал без да съществува риск от претрупване на много футболисти в нападението на Червените Дяволи.

Единствено времето ще покаже дали това ще се потвърди, но каквото и да се случи, да се надяваме, че Уейн ще пренесе добрата си форма и през 2015.

Нейтън Томас, ManUtd.com