Jump to content

Блог

Sign in to follow this  
  • новини
    25
  • коментара
    0
  • 4380 преглеждания
    4380

Автори в тази категория новини

Относно тази секция

Entries in this blog

MislqFUTBOL: Туморът Глейзър

В статия за сайта MislqFUTBOL.com Пепа Запрянова ( @Pepinka) пише за въздействието на семейство Глейзър върху Юнайтед през 14-годишния период, в които те са собственици на клуба.  Трудно се започва статия за любимия клуб, която е с по-скоро песимистична нотка, отколкото с оптимистична. От доста време ми се иска да напиша нещо такова, но много дълго време отлагах. Винаги съм смятала, че Манчестър Юнайтед е един различен, специален клуб. Клуб, който има ясна идея за идентичността си и почита историята и традициите си. Клуб, който, въпреки че е една огромна империя с огромна фенска маса, си остава едно сплотено семейство. В последните години обаче изглежда, че клубът тръгна в различна посока. Посока, в която водеща сила са парите и приходите. Футболът и триумфът на терена, останаха далеч встрани. „Представянето на терена наистина няма особен ефект върху това, което можем да правим от комерсиална гледна точка.“ Това са думи на изпълнителният вицепрезидент на Манчестър Юнайтед Ед Уудуърд, по време на един от редовните му конферентни разговори с инвеститорите. Футболен Клуб Манчестър Юнайтед вече се превръща в бизнес клуб, финансова империя, чиято основна цел е генериранетона все повече и повече приходи, докато представянето на футболния терен и печеленето на трофеи не са от чак такова значение. Важните неща в последно време са как се развива Youtube канала на клуба или пък колко сваляния има приложението. Разбира се, живеем в ера, в която да си в Youtube, Facebook, Twitter и т.н. е нещо нормално, даже е странно, ако ги нямаш, но когато фокусът ти е изместен върху тях и не попада там, където трябва, то нещата не са наред. Да не говорим за множеството партньорски сделки, които клубът обявява. Те станаха толкова много, че аз лично спрях да ги броя. Един от последните е Ремингтън (Remington), които станаха „първият партньор за електротехника“ на клуба. Да не споменавам и за специалния брандиран трактор, когато Юнайтед подписа спонсорски договор с японската компания Янмар (Yanmar). Изведнъж клубът започна да бъде взиман на подбив, защото подписва повече партньорства, отколкото договори с нови футболисти. Семейство Глейзър разполагат със златна кокошка, която дори и да се представя зле на терена, продължава да генерира милиони. Затова и Уудуърд си позволява такива коментари, защото е напълно наясно каква мощ притежава Юнайтед от комерсиална гледна точка. Червените Дяволи може и да завършиха на шесто място във Висшата Лига през този сезон на цели 32 точки зад шампиона Манчестър Сити, но това няма да попречи в края на фискалната година, клубът да се похвали с рекордни приходи, които могат да надхвърлят 600 млн. паунда. Цялата статия може да прочетете на сайта на MislqFUTBOL.com.

Pepinka

Pepinka

Мидо: Моуриньо повтаря грешките от Челси и Мадрид

Бившият нападател на Тотнъм Мидо заяви пред Sky Sports, че "Моуриньо знае, че това е последният му сезон в Манчестър Юнайтед". Според Мидо Жозе Моуриньо повтаря същите грешки, които допусна в края на престоите си в Челси и Реал Мадрид.  Бившият египетския национал вярва, че португалският мениджърът на Юнайтед не си помага като критикува играчите си публично и по този начин им дава причина да не играят за него.  Мидо твърди, че когато четирима или петима играчи не се представят на ниво, то тогава вината е в мениджъра.  "Мисля си, че Моуриньо има проблем с разбирането на новото поколение", коментира Мидо пред Sky Sports News.  "Ако сега излезеш и публично критикуваш младите момчета, те ще бъдат плахи. Те имат нужда от някой, който да ги защитава пред медиите, дори и да играят зле."  "Сигурен съм, че играчите не са щастливи. Ако мениджърът ти излезе и те критикува публично пред медиите, това е най-лошото. Това не му помага. Това го уби в Челси - точно затова клубът се отказа от него."  "Направи същото и в Мадрид в края на престоя си. И ето, че сега го прави отново."  "Не мога да разбера защо Алексис Санчес не играе добре. Вярвам във футбола и ако имаш четирима или петима играчи, които не играят добре, то проблемът е в мениджъра."  Бившият нападател също така твърди, че Моуриньо вътрешно знае, че времето му в Манчестър Юнайтед е към края си, защото при него има тенденция да не прекарва повече от три години в клуб.  "Смятам, че Моуриньо знае, че това е последния му сезон в Манчестър Юнайтед. Моуриньо не остава на едно място повече от три години. Никога не го е правил."  "Ако погледнете към Интер или към другите клубове, в които е бил. Мисля, че само в Челси прекара повече от три години."  ManUtd-Bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Най-добрият ни изпълнител на дузпи

През години е имало различни изпълнители от бялата точка, да не говорим за играчите, които са останали хладнокръвни при мачове завършили с изпълнението на дузпи. Благодарение на OptaJoe, ManUtd.com има статистическо доказателство кой е бил най-добрият ни изпълнител на дузпи във Висшата Лига. ЕРИК КАНТОНА - 14 от 16 (87,5%)
Крал Ерик направи само два пропуска от бялата точка в Лигата. Единият срещу Блекбърн Роувърс, а другият срещу бившия си клуб Лийдс Юнайтед, но в двата мача той успя да се разпише на по-късен етап. Неговата тайна беше да гледа колената на вратаря и щом те се насочеха към една посока, който изпращаше топката в противоположната. Двата гола във финала на ФА Къп през 1994 г. срещу Челси са доказателство за неговата техника, дори и да не се броят в тази статистика. Дузпата, която отбеляза срещу Ливърпул в първия си мач след наказанието, беше доста специална. КРИСТИАНО РОНАЛДО - 11 от 13 (84,6%)
Дузпата му във финала на Шампионската Лига в Москва може и да беше спасена, но той беше от надеждни хора от бялата точка. В напрегнати моменти, когато Юнайтед беше на крачка от спечелване на титлата, той остана хладнокръвен срещу Манчестър Сити през 2007 и срещу Уигън Атлетика година по-късно. В Лигата Роналдо направи само два пропуска от 11-те метра и двата през месец декември - срещу Уигън през 2006 и срещу Уест Хам през 2007. РУУД ВАН НИСТЕЛРОЙ - 18 от 22 (81,8%)
Рууд беше един от тези нападатели, които гледаха на дузпите като възможност да увеличат головата си сметка. Безскрупулният холандец направи четири пропуска. Единият беше в последната минута при така известното нулево равенство с Арсенал, когато Нистелрой нацели горната греда, а след това Артилеристите завършиха сезона без загуба. Години по-късно, през 2004, самият той сложи край на този рейд без загуба на Арсенал, когато се разписа от бялата точка. ДЕНИС ЪРУИН - 7 от 9 (77,8%)
Олицетворяването на надеждността, Ъруин никога не разочароваше. Голът му в 80-та минута срещу Саутхамптън през 1994/95 осигури битката за титлата с Блекбърн да се води до последния ден. На два пъти се разписа срещу Ливърпул (през 1998 и 1999), като Брад Фридел пазаше на вратата на Мърсисайдци и в двата случая. РОБИН ВАН ПЕРСИ - 6 от 8 (75%)
Още един холандски нападател, който обичаше да бележи голове и който отбеляза повечето си дузпи в Юнайтед. Едната, за която веднага се сеща човек, е тази срещу бившия му клуб Арсенална Емиратс Стейдиъм, когато ван Перси вече беше помогнал на Червените Дяволи да спечелят 20-та си титла. Холандецът направи пропуск от бялата точка в мача срещу Саутхамптън, но въпреки това отбеляза хеттрик при победата с 3-2. Вторият пропуск на ван Перси дойде при загубата с 1-0 от Уест Бромич, но кой би могъл да забравил прекрасният му завършек срещу Пепе Рейна на Анфийлд през септември 2012? УЕЙН РУУНИ - 20 от 28 (71,4%)
Бишият капитан на Юнайтед е футболистът, който е отбелязал най-много дузпи с червената фланелка в историята на Висшата Лига. Той отбеляза 20 гола от бялата точка, но фактът, че пропусна осем означава, че успеваемостта му е по-ниска от вече споменатите играчи. Настоящата звезда на ДС Юнайтед, все пак, може би отбеляза най-важната дузпа, когато се разписа срещу Блекбърн на Иууд Парк на 14 май 2011 г., за да подпечата 19-та титла на Юнайтед. На два пъти вкара два гола от дузпа - срещу Портсмут през 2009 и срещу Челси през 2012. Разбира се, няма да пропуснем да споменем и Луис Саха. Французинът има най-добрия 100-процентов актив, реализирайки и четирите си дузпи за Юнайтед във Висшата Лига. Играч Общо дузпи Голове Успеваемост Уейн Рууни 28 20 71,4% Рууд ван Нистелрой 22 18 81,8% Ерик Кантона 16 14 87,5% Кристиано Роналдо 13 11 84,6% Денис Ъруин 9 7 77,8% Робин ван Перси 8 6 75% Луис Саха 4 4 100% Пол Погба 4 2 50% Теди Шерингам 4 1 25% Златан Ибрахимович 3 2 66,7% Пол Скоулс 3 1 33,3% Стив Брус 2 2 100% Райън Гигс 2 2 100% Димитър Бербатов 2 2 100% Хуан Мата 2 2 100% Антони Марсиал 2 2 100% Дейвид Бекъм 2 2 100% Хавиер Ернандес 2 1 50% Андер Ерера 1 1 100% Майкъл Карик 1 0 0% Ромелу Лукаку 1 0 0% Нани 1 0 0% Алексис Санчес 1 0 0% Дуайт Йорк 1 0 0%

Pepinka

Pepinka

Самодоволството на Юнайтед може да им коства много

След загубата от Челси за ФА Къп, журналистът Марк Огдън написа доста критична статия за Юнайтед, Ед Уудуърд и амбициите на клуба. Статия, в която има доста истина и доста тъга. Приятно четене. Манчестър Юнайтед загуби финала за ФА Къп в неделя, но това няма значение, защото изпълнителният вицепрезидент Ед Уудуърд казва така. Е, не толкова директно, но по време на конферентен разговор с инвеститорите миналата седмица (два дни преди финала) – Уудуърд направи „много просто и искренно“ признание, че трофеите не са средството, чрез което се измерва успеха на Олд Трафорд в днешно време. „Представянето наистина няма особен ефект връху това, което може да правим от комерсиална гледна точка“, заяви изпълнителният вицепрезидент. В същото време Уудуърд обяви, че клубът очаква годишен приход между 575 млн. и 585 млн. паунда, както и печелба от около 175 млн. паунда. Както добре знаем, Юнайтед е машина за правене на пари. Ако имаше трофей за най-продуктивни потоци от приходи всяка година, то Червените Дяволи биха го спечелили толкова пъти, че да го обявят и за своя собственост. Изглежда всички искат да дават пари на Манчестър Юнайтед. Клубът подписа спонсорски договори с Шевролет и Адидас, които, когато бяха договорени, бяха рекордни сделки. Сега вълнението из коридорите на Олд Трафорд не идва от головете на Ромелу Лукаку, спасяванията на Давид де Хея или от футбола. Вълнението идва от бързото развитие на канала на клуба в YouTube и възможността от печелба, която той предоставя. „След първата седмица, YouTube каналът ни задмина този на Далас Каубойс по последователи, а след втората задмина и канала на Ню Йорк Янкис“, заяви Уудуърд пред инвеститорите. „Каналът ни е най-големият сравнение с всеки един от американските спортни отбори.“ Та ето на. Юнайтед не спечели нищо този сезон и игра доста разочароващ футбол под ръководството на Жозе Моуриньо, но не се притеснявайте. Те спечелиха доста пари и показаха на Далас Каубойс и Ню Йорк Янкис как се правят нещата в YouTube. Манчестър Сити спечели титлата във Висшата Лига със стил, достигайки безпрецедентните до този момент 100 точки под ръководството на Пеп Гуардиола. Ливърпул пък ще се изправи срещу Реал Мадрид във финала на Шампионската Лига и шанс да спечели шестата си европейска купа. Но Юнайтед и Уудуърд ще бъдат номер едно, що се отнася до броене на пари. Коментарите, които Уудуърд прави пред инвеститорите на клуба, сочат за опасна комбинация от арогантност, самодоволство и наивност отстрана на Юнайтед. В началото на неговото властване на Олд Трафорд, поемайки позицията след напускането на Дейвид Гил през май 2013 година, Уудуърд ясно заяви, че историята и традициите на Манчестър Юнайтед ще позволят на клуба да излезе от бурята след пенсионирането на Сър Алекс Фъргюсън. Те ще позволят на клуба да остане на върха по отношение на печеленето на пари. Ливърпул, големият съперник на Юнайтед, бе използван като пример за това как клубът повече от четвърт век не е печелил титлата в Англия, но все още има огромна фенска маса и търговска мощ, която я придружава. Това е реалността. А преди популярността на Юнайтед да намалее до голяма степен, клубът ще трябва да претърпи дългогодишни провали. Що се отнася до футболна гледна точка, отбори като Сити и Пари Сен Жермен стават все по-силни. А старият елит на Барселона, Реал Мадрд и Байерн Мюнхен продължават да съкращават разликата между тях и Манчестър Юнайтед извън терена. Юнайтед и Уудуърд не могат да очакват да запазят позициите си като комерсиален доминант, ако не успеят да спечелят Висшата Лига и Шампионската Лига, докато съперниците им правят точно това и то със стил. Техните конкуренти ще успеят да съкратят разликата, ще натрупат голяма фенска маса и ще станат по-привлекателни от изчезващата империя, която забравя кое я направи толкова велика. Независимо дали на Уудуърд му харесва или не, Юнайтед са най-мощната марка във футбола, именно заради двете десетилетия на успехи под ръководството на Фъргюсън от зората на Висшата Лига. Големите компании искат да са свързвани с победители – успешни спортни отбори, защото това им се отразява добре. Затова рано или късно Сити, Ливърпул, Челси и други отбори могат да се окажат по-атрактивни от Юнайтед. Все пак, кой иска да се асоциира с най-бързо разрастващия се YouTube канал, когато може да бъде свързван с Гуардиола или Кевин де Бруйне? Но ако второ място и влизане в Шампионската Лига е достатъчо да направи Ед Уудуърд и семейство Глейзър щастливи, то какво говори това за амбициите на клуба в бъдеще? Невъзможно е да си представим Сър Алекс Фъргюсън да подкрепя подни глупости, докато шефовете му му казват, че не е нужно отборът да печели трофеи, а просто да направи достатъчно, за да запази потоците от приходи. И все пак, ако първата и най-важна цел на Юнайтед е да печели на футболния терен, скоро те ще осъзнаят, че дните им като водещ отбор са преброени. В крайна сметка, кой иска да бъде свързан с това, че е вторият най-добър? Оригиналната статия на Марк Огдън на английски може да намерите на ESPN.co.uk. www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

600 победи във Висшата Лига

Манчестър Юнайтед често поставя впечатляващи нови стандарти, които другите другите отбори да следват. Червените Дяволи станаха първия отбор, който записва още 2 000 спечелени точки при победата с 2-0 над Уотфорд миналия месец. А в неделя Юнайтед постави още един забележителен рекорд, ставайки първият отбор, който записва 600 победи в историята на Висшата Лига, след успеха с 3-1 като гост на Мидълзбро. Историческият успех дойде в 951-ия мач на Юнайтед от създаването на лига през 1992/93, като от тогава освен 600-те победи Червените Дяволи имат записани 204 равенства и 147 загуби. Ето още малки цифри и статистика: Домакински победи: 346
Победи като гост: 254 Топ пет на най-побеждаваните отбори:
Астън Вила – 34
Евертън – 33
Тотнъм – 32
Ливърпул – 27
Уест Хям – 26 По мениджъри:
Сър Алекс Фъргюсън – 528 победи (от 810 мача)
Луис ван Гаал – 39 победи (от 76 мача)
Дейвид Мойс – 17 победи (от 34 мача)
Жозе Моуриньо – 14 победи (от 27 мача)
Райън Гигис – 2 победи (от 4 мача) Най-големи победи:
Юнайтед 9-0 Ипсуич (4 март 1995, Олд Трафорд)
Нотингал Форест 1-8 Юнайтед (6 февруари 1999, Сити Граунд)
Юнайтед 8-2 Арсенал (28 август 2011, Олд Трафорд)
Юнайтед 7-0 Барнзли (25 октомви 1997, Олд Трафорд
Юнайтед 6-0 Нюкасъл (12 януари 2008, Олд Трафорд) Най-любимите резултати (домакинство и гостуване):
Победа с 1-0 – 118 пъти
Победа с 2-0 – 111 пъти
Победа с 2-1 – 93 пъти
Победа с 3-0 – 65 пъти
Победа с 3-1 – 56 пъти Тримата топ голмайстори при победи във Висшата Лига:
Уейн Рууни – 163 гола
Райънг Гигс – 92 гола
Пол Скоулс – 90 гола manutd.com

Pepinka

Pepinka

Как се е развивал головият рекорд?

Значението на постижението на Уейн Рууни да стане най-великият голмайстор на Манчестър Юнайтед за всички времена не трябва да се подценява. Голът на капитана срещу Стоук Сити беше неговото 250-то попадение е за клуба. Това вдъхнови екипа на ManUtd.com да разгледа играчите, които преди са били топ голмайстори в Юнайтед и как рекордът се е предавал от играч на играч. Първите голмайстори* От деня, в който Джак Даути вкарва първия гол за Нютън Хийт срещу Флийтууд Рейнджърс през 1886 г., надпреварата да бъдеш водещ голмайстор винаги е била постоянен източник на вдъхновение за всеки атакуващ играч, който е обличал червената фланелка. Ал Фарман, Боб Доналдсън и Джо Касиди водеха в надпреварата през 19-ти век, но само малка група от хора са били на върха, след като Санди Търнбул постави рекорд през 1915, вкарвайки своя 101-ви гол за Юнайтед при победа над Мидълзбро. ДЖО СПЕНС 102-168 ГОЛА 
Джо Спенс вкарва своя 102-ри гол през октомври 1927 година срещу Дарби Каунти и вдигна летва по-високо до 168 попадения, вкарвайки последния си гол срещу Мидълзбро шест години по-късно. Рекордът на Спенс се запази години, включително при паузата заради Втората световна война, докато Джак Роули не вкарва срещу Болтън Уондъръс през 1949. ДЖАК РОУЛИ 169-211 ГОЛА
Джак „Артилериста“ Роули, който участва в Денят „Д“ при десантът в Нормадия, става първият футболист, който преминава границата от 200 гола. Преди да премине в Плимут Аргайл като играещ треньор през 1955, той остави рекорд от 211 попадения за Манчестър Юнайтед. Това се случи срещу Рединг – опонентът срещу когото Уейн Рууни изравни постижението на Сър Боби Чалртън на 7 януари 2017 г. СЪР БОБИ ЧАРЛТЪН 212-249 ГОЛА
Английската футболна икона Сър Боби Чарлтън беше „Г-н Манчестър Юнайтед“ и изключително лоялен играч на клуба, че е просто неизбежно той да не подобри рекорд на Роули, въпреки че не е бил истински нападател. Историческият момент се случва през ноември 1969, когато той вкарва два гола при успеха с 3-1 над Тотнъм Хотспърс, въпреки че това се случва със задна дата. По това време головете в Чарити Шийлд не се смятат, което означав че головете са съответно три или два по-малко. Следователно попадението на Сър Боби срещу Милан в полуфинала за Европейската купа предишния сезон, който трябваше да изравни рекорд, не предизвика фанфари. Така че, по онова време голът на Чарлтън срещу Кристъл Палас при равенството 2-2 на Селхърст Парк го изкачва на върха в голмайсторската листа на клуба за всички времена. Сър Боби вкарва последния си 249-ти гол за Юнайтед при успеха с 2-0 на Саутхамптън на 31 март 1973 г. И може би много хора са очаквали той да остане на върха завинаги, но всичко това започна да се променя, когато Уейн Рууни се присъединява към клуба и открива головата си сметка с три гола в дебютиния си мач. * Забележка: Данните изчислени преди създаването на Футболната Лига не включват Футболния Алианс. Обшият брой голове на Търнбул също бе подсилен с един гол за Чарити Шийлд със задна дата. manutd.com

Pepinka

Pepinka

Кой ще пази на Олд Трафорд?

Мениджърът на Юнайтед, Луис Ван Гаал, е изправен пред голяма главоблъсканица, след като трансфера на Де Хеа пропадна в късните часове на понеделник вечер. Административна засечка, за която Реал обвини Юнайтед, а след това английския клуб се защити със свое изявление, означава, че Давид де Хеа остава на острова за сега. Остават две седмици до сблъсъка с Ливърпул, но кой ще е номер 1 за Юнайтед тогава? Връщане на Де Хеа „Глупаво е да не използваш вратар от такъв калибър.“ Това бяха думи на експерта на Скай Спортс, Джейми Карагър, след загубата на Юнайтед с 2-1 от Суонзи миналата неделя. Класата на Де Хеа е безспорна. Испанецът е носител на „играч на година“ за последните два сезона в отбора, а статистиката сочи, че е спасил на Юнайтед 10 точки само през миналата кампания. Но завръщането под гредите на Де Хеа може да не е толкова лесно, колкото изглежда. Той все още не е записал минути в официален мач за клуба този сезон, като дори не попадаше в групите за мачовете, които изминаха. И да, за всички беше ясно, че той няма да преподпише с отбора и се очакваше трансфер. Експерта по испански футбол за Скай – Гилем Балагуе заяви в понеделник, че Де Хеа и Мадрид ще пробват да си свършат работата „възможно най-скоро“. По-рано през месеца излезнаха слухове, че испанецът е бил принуден да тренира с резервите на Юнайтед. Според Гари Невил за футболист, който мислено вече е бил в друг отбор, ще е трудно завръщането към настоящия. „Защо пак би се върнал на вратата?“ попита Невил в студиото на Скай тази неделя. „За мен би било странно изведжнъж отново да се върна на вратата, след като не съм бил включван в отбора последните 2-3 седмици.“ Грешките на Ромеро при загубата от Суонзи отбелязаха вратарските проблеми на Юнайтед. Бившият вратар на Англия Пол Робинсън се съгласи с коментара на Невил. „Пред Ван Гаал има належащ проблем за решаване“ заяви Робинсън в предаването на „Deadline Day“ по Скай. „Де Хеа, който си мислеше, че ще пази на Бернабеу следващата седмица, може да се озове в стартовата единадесеторка на резервите на Юнайтед вместо това.“ Как ще реагира Де Хеа на пропуснатия трансфер в Мадрид, може да се окаже от ключово значение. Паузата за международен футбол му дава малко време далеч от Олд Трафорд, което той трябва да използва, за да анализира ситуацията и да помисли над бъдещето си. Но от Юнайтед ще се надяват тази сага да бъде забравена и за доброто на играч и клуба, той отново да се пребори за мясото си. Придържане към Ромеро Отсъствието на Де Хеа се оказа в плюс на Ромеро. Лятната придобивка от Сампдория започна във всички 6 мача на Юнатед в Лигата и Европа. Доверие в аржентинеца също е опция пред Ван Гаал. Със сигурност тя беше доста по актуална преди мача с лебедите. Ромеро пропусна само 2 гола в 5 мача преди това, но двата леки гола на Либърти Стейдиъм накараха експертите да се съмняват в него. „Той записа три сухи мрежи в Лигата, но не беше тестван“ заяви Каръгър след срещата. „Днес за пръв път беше изпитан истински. От него се изисква да прави спасяванията, които ти печелят мача.“ Наистина, статистиката сочи, че Ромеро има само 7 спасявания в 4 мача до сега, което доказва липсата на шансове за оценка на качествата му. Каръгър остана неубеден във качествата му след провала на вратаря да спаси гола на Гомис на близката греда. „Да Хеа в тези ситуации взимаше контрола в свои ръце“ коментира той. „Ромеро излезе, след това се върна и се озова в лоша позиция. Нито е стигнал нападателя с цел да го принуди да скъси ъгъла, лишавайки го от опции, нито е на вратата си, където също има предимство. Той се оказа в „ничията земя“ и предаде контрола над ситуацията.“ Невил допълни: „Оказа се прекалено близо до топката, което означава, че няма време за реакция. Ако беше останал на гредата, лесно спасяваше удара. Много лоша техническа грешка.“ „Ромеро беше поставен под въпрос преди срещата. Справяше се се добре и запази мрежата си суха преди това, но коментирахме липсата на истински тест за него. Това беше този тест.“ „Вратар на Юнайтед може да се наложи да прави 1 или 2 спасявания на мач особено, когато имат 65% притежание. Трябва да направиш тези спасявания.“ Ромеро има 65 изяви за Аржентина, но беше резервен вратар за клуба си дълго време в своята кариера. Това кара Карагър да се съмнява, че притежава нужното да бъде първи избор за Юнайтед. „Игра финал на Световното, но Юнайтед иска титли в следващите години, треньора има амбиции за Лигата и Европа. Не мисля, че Ромеро е достатъчен за това.“ Ван Гаал познава Ромеро добре от престоят им заедно в АЗ Алкмаар, но предстои да се види дали е направил достатъчно, за да задържи Де Хеа извън игра. Валдес ли е спасителят? Виктор Валдес е нещо като забравена фигура в този въпрос. Бившият играч на Барселона беше сигурен за Бешикташ, но трансфера пропадна в последния ден от трансферния прозорец. В понеделник той направи нещо като заявка за лоялност към клуба, слагайки логото на Юнайтед на страницата си във Фейсбук. Та може ли Ван Гаал да го върне обратно в голямата картина на Олд Трафорд? Помирието изглежда трудно. 33-годишния вратар дори бе лишен от правото да яде заедно със своите съотборници на тренировъчната база, след като холандеца го обвини в отказ за игра с отбора под 21 години. Валдес не е влизал в игра от Май. „Не го избирам, защото не следва философията и в клуба няма място за такива играчи“ заяви Ван Гаал през Юли. „Когато не следваш принципите на философията, има само един път и той е навън.“ Пътят не бе ползван, а социалните профили на Валдес загатват за желанието му да даде шанс на кариерата си в Юнайтед. Със своят 18 месечн договор от зимата, Валдес е на Олд Трафорд поне до следващото лято. Но испанецът има сериозна визитка. Носител е на три трофея на Шампионска Лига и ако се примирят с Ван Гаал, може да предложи друга опция за човек под гредите на Олд Трафорд. Ник Райт, Скай Спортс

Pepinka

Pepinka

Невил: Трябва промяна в Юнайтед

Според Гари Невил, Юнайтед не бива да се приема като претендент за титлата и смята, че трябва да промени начина си на игра. Юнайтед загуби последния си мач срещу Суонзи в Неделя с 2-1, въпреки доминацията си в притежанието на топката и повечето удари към вратата. Говорейки пред Скай, Невил разкритикува Юнайтед за липсата на скорост и заяви, че не вижда как ще подобрят представянето си от миналия сезон. „Определено трябва да се подобрят. Дали методите на мениджъра или индивидуални играчи. Нещо трябва да бъде променено.“ „В момента не можем да ги приемаме като претенденти за титлата. Целта пред тях е да надградят над четвъртото място от миналия сезон. За сега не вървят в тази посока. „Има подобрение при тях. По-добър отбор са спрямо миналата година по това време без съмнение. Особено във фаза защита. И днес видяхме добра игра в защита, но имаше и пропуски. Отвори се и въпроса с вратарския пост.“ Юнайтед взеха преднината в 47-та минута, когато Мата засече центрирането на Люк Шоу. Но всичко се преобърна, когато Андре Аю и Гомис отбелязаха за домакините. Според Невил на Юнайтед липсва скорост в последната третина. Също така е важно осигуряването на голова преднина преди контрола над топката. „За последната година и нещо футболът на Юнайтед при 1-0 и 0-0 е сякаш водят с 4-0“ той допълни. „Разиграват добре, доминират в притежанието, а в повечето случаи и в ударите към вратата, но липсват головете.“ „Не са ефективни. Нямат играчи, които се наемат да надвият съперника в последната третина. В същото време се залъгват, че играят добър футбол.“ „Да, имат доминация над топката, но не и над мача. Доминираш мача, когато отбелязваш и играеш на високи обороти. Първата цел винаги трябва да е осигуряване на преднина и чак тогава доминация над топката. Но те от първата минута се унасят в разиграващ футбол.“ www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Мемфис разкрива своя фитнес-режим във Facebook Q&A с феновете

Tези, които са виждали Мемфис Депай отблизо в неговата засега кратка кариера в Юнайтед със сигурност са били удивени от неговата физика, а Люк Шоу, Лу Макари и дори боксьорът Антъни Крола независимо един от друг избраха една и съща дума, за да опишат новият футболист на Червените Дяволи – „танк“. По времето на предсезонното турне в САЩ, Мемфис се включи във Facebook Q&A с феновете и наред с другите теми, той сподели как поддържа форма…. Как поддържаш форма? Арън Офори-Ата
Всеки ме пита за това! Честно казано понякога просто отивам във фитнеса и правя някакви упражнения. Не винаги има някакъв специален порядък, даден ми от треньора – просто тренирам както ми дойде. Правя кляканки, набиранки…. просто за да си поддържам тялото във форма. Не искам да изглеждам много голям – просто искам да съм във форма. Не правя еднакви упражнения всеки ден – обичам да ги сменям. Колко гола се надяваш да вкараш в първия си сезон? Уилсън Пол Либера
Това е добър въпрос. Аз играя в предни позиции, разбира се, че искам да отбелязвам голове и да правя асистенции. Но не искам да си поставям специално число голове/асистенции и да поставям очаквания към себе си – по-скоро искам всеки в отбора да допринася за головете и асистенциите. Това е най-важното. Но със сигурност ще кажа, че искам да вкарам повече от един ! Кой ти беше идол като дете? Ивън Демпси
Патрик Клуиверт. Когато бях на 5 или 6 той беше моят човек- вкарваше толкова много голове. Спомням си, когато Аякс играеха добре в Шампионската Лига гледах, как той отбелязваше всички тези голове. Той беше моят идол и харесвах всичко, свързано с него. Коя ти е любимата храна? Укедже Ифеани
Много обичам паста. Също и морски дарове. Така че може би морски дарове с паста! Кое те мотивира да станеш футболист? Калзанг Дорйе
Когато бях малък исках да бъда футболист, както много други деца. Но не всеки може да стане. В Холандия играехме футбол много на улицата. Когато бях по-малък футболът беше навсякъде около мен. Аз бях онзи, който играеше на улицата всеки ден. Там научих играта, там тренирах всичко. Също гледах много мачове по телевизията, гледах феновете. Спомням си как си мечтаех един ден аз да бъда този, за който те да пеят и аз да бъда този, който ще го дават по телевизията. Това беше стабилна мотивация. Коя ти е любимата музика? Кое те вкарва в настроение за голям мач? Паша Иглит
R&B и хип-хоп. Музиката е много важна за мен. Тя е вдъхновяваща и смятам, че е най-доброто нещо, което ми помага да се фокусирам за мач. Не бих могъл да живея без музика. Кой ти беше любимия отбор като дете? Мушир Хюсеин
Когато бях много малък, някъде около 7-годишен, подкрепях Фейеноорд. Когато бях на 9 играх за Спарта Ротердам, а когато бях на 12 се преместих в ПСВ – от този момент нататък винаги съм подкрепял ПСВ. Доведе ли твоето куче с теб в Манчестър? И как се казва то? Санил Сани
Казва се Симба – като Царят Лъв. Това ми беше любимото детско, когато бях малък. Не съм го довел още в Манчестър, защото като футболист пътувам много. Затова то остава с майка ми засега. Надявам се, че като се установя, по-нататък то ще дойде да ме посети. Имаш ли някакви суеверия в деня на мача? Ноел Медина
Знам, че някои играчи имат странни суеверия, но аз нямам. Аз просто се фокусирам върху мача. Слагам си слушалките, слушам музика и се концентрирам. Не си слагам дясната обувка преди лявата, или нещо такова… www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Дармиан: Пътят към Юнайтед

Матео Дармиан е утвърден италиански национал, който наистина хвана окото на Световното първенство в Бразилия през 2014. Въпреки че едва дебютира за Адзурите в приятелска среща срещу Република Ирландия на Крейвън Котидж в навечерието на турнира, защитникът на Торино попадна в селекцията на Чезаре Прандели и започна всички три двубоя от груповата фаза. Откриващият мач с Англия бе този, в който той наистина изпъкна, представяйки се по изключителен начин и причинявайки множество проблеми за Лейтън Бейнс при включванията си в нападение. Невероятната му форма му донесе наградата за най-добър италиански национал, която получи в началото на 2015, и със сигурност му предстои дълга кариера на десния бек в националния тим на Италия. На клубно ниво, той започва като централен защитник в Милан и получава своя дебют в сблъсък с Бреша за Купата на Италия още на 16-годишна възраст. Неспособен да пробие в утвърдената защитна линия на Росонерите, по-късно той се присъединява към тима от Серия Б Падова, под наем, преди да премине в Палермо през 2010. Въпреки че натрупва опит в европейски клубен турнир, макар и Лига Европа, той решава отново да заиграе в по-ниското ниво на италианския футбол, този път с екипа на Торино, първоначално само под наем, след едва една кампания в Сицилиял, белязана от контузия. Утвърждавайки се като титуляр за Биковете и спечелвайки промоция за Серия А още в първата си година, талантът от Легнано записва поне по 30 участия във всеки от четирите си сезона за клуба. Считан за един от най-динамичните крайни бранители в Европа, умението му успешно да се включва в нападение е в допълнение на завидния интелект, който притежава в дефанзивен план. Сравняван от някои с легендарния защитник Антонио Кабрини, Дармиан ще се превърне в петият италианец, играл за първия отбор на Манчестър Юнайтед след Карло Сартори, Масимо Таиби, Джузепе Роси и Федерико Македа. Единственият друг играч на Юнайтед, който е бил взет от Торино, е легендарният голмайстор Денис Лоу през 1962. www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Подготовката на терена

Терен мениджърът на Манчестър Юнайтед Тони Синклеър получи доста награди миналия сезон, включително Терен екип на годината. Сега той и неговия екип работят усилено, за да подготвят терена на Олд Трафорд за новия сезон… Ще ни разкажеш ли за твоята роля?
Аз съм терен мениджър, което означава, че съм отговорен за всеки един терен на Манчестър Юнайтед, включително Олд Трафорд, Тренировъчния комплекс Aon, Литълтън Роунд и Клиф. Имаме момчета, които са определени да се грижат за всяко едно място, но аз съм отговорен за наблюдението на всичко, което се случва на всеки един терен. Като хора, занимаващи се с терена, ще кажем, че теренът е най-важният инструмент на отбора. Ако тренировъчните игрища или стадионът не са в добра състояние, това ще окаже ефект върху играчите и тяхното представяне. Сър Алекс Фъргюсън също определяше терена като важен инструмент и беше прав! През април ти и твоят екип, заедно с този на Арсенал, спечели наградата за Терен екип на сезона за 2014/15. Радваш ли се, че работата ти беше оценена?
Беше фантастично. Представихме се добре и на наградите на Института по терени миналия декември, като спечелихме наградата Екип на годината, а аз получих наградата за Домакин на година. Това е свидетелство за упоритата работа, която момчетата вършат. Аз съм късметлия, че имам такъв добър екип зад гърба си, а технологията, която се използва в днешно време, ни помага да работим на най-високо ниво. Новият сезон наближава, работата по Олд Трафорд върви ли по план?
Последно Юнайтед посрещна Арсенал тук на 17 май, а след това теренът бе използва за мачът на Легендите на 14 юни. Имаме около шест седмици преди Тотнъм на пристигне на Олд Трафорд. Теренът в момента е посят със семена – това е плашещо, защото времето е доста темпераментно! Но съм сигурен, че теренът ще бъде готов за първия мач от сезона. Това е естествен процес, а ние ще направим всичко възможно, за да помогнем. Разговаряш ли често с мениджъра относно неговите изисквания за терена?
Манчестър Юнайтед като клуб винаги е подкрепял идеите, които ние сме предлагали. Всичко от което имахме нужда, те ни подкрепяха на 100%, защото осъзнават важността на това. Мениджърите в последните години бяха фантастични. На терена имаме растение и ако насилиш това растение да се развие, то ще умре. Затова разговорите с мениджъра са изключително важни – Сър Алекс беше чудесен, същото може да се каже за Дейвид Мойс и за Луис ван Гаал. Как занаятът се промени по време на кариерата ти?
Има невероятен скок в технологиите през последните 10 години. Например, лампите, които използваме, за да стимулираме растежа чрез осигуряване на изкуствена слънчева светлина. Разработени са от един холандец, който ги използва в парниците си за розите, за да може те растат със същата скорст през зимата. Тези светлини са от съществено значение за нас, тъй като през зимните месеци имаме микроклимат на стадиона заради околностите. Накрая, феновете на Юнайтед мечтаят да излязат от тунела и да се разходят по свещената трева, а ти правиш това всеки ден! Какво е чувството, особено за фен като теб?
Аз съм тук от 24 години и още очаквам с нетърпение следващия ден, повече от днес и повече от вчера. Предизвикателно е да работиш тук, но биваш и възнаграден и ние сме много щастливи, че всички виждат резултатите от нашата работа. Олд Трафорд е най-видимият терен в света. Фантастично е, че всеки вижда това, което правим. www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Когато Анфийлд беше наш дом

Въпреки че изглежда немислимо в модерната епоха, Анфийлд някога беше дом на Манчестър Юнайтед и хиляди фенове на Червените Дяволи напълниха трибуната Коп. Това стана на 20 август 1971 срещу Арсенал, но защо момчетата на Франк О’Фаръл играха в Мърсисайд? За съжаление, клубът имаше забрана да играе първите си два домкински мача на Олд Трафорд, заради проблеми с публиката през предишната кампания. Тогава имаше сведения, че феновете са хвърляли предмети в секцията на гостуващите фенове. Затова беше необходимо да се намери неутрален стадион и Юнайтед пропутъва разстоянието по Ийст Ланкс Роуд. Червените Дяволи обаче трябваше да дадат на Ливърпул 15% от приходите от билети от 27 649 фенове, които присъстваха на двубой, докато Арсенал получи компесация, защото феновете бяха под 48 000. За щастие, Юнайтед се представи добре и победи шампионите с 3-1, след голове на Алън Гоулинг, Боби Чарлтън и Брайън Кид. Мачът обаче се забави малко, тъй като феновете не бяха разбрали къде точно трябва да седят на Анфийлд. „Началото беше забавено, защото стотици фенове преминаха през терена, за да сменят трибуните.“ Победата изкачи Юнайтед на върха в Първа Дивизия, като тази позиция беше запазена и след победата с 3-1 над Уест Бромич Албиън на стадиона на Стоук Сити – Виктория Граунд. След това Юнайтед отново се завърна у дома на Олд Трафорд, което беше прието с облекчение от феновете на Червените Дяволи. www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Дракони и Дяволи

От първата суперзвезда на Олд Трафорд до рекордьора по мачове и настоящ асистент-мениджър, богатата история на Манчестър Юнайтед дължи много на Уелс. Преди гостуването на Суонзи в събота, ManUtd.com проследява някои бележитите уелсски връзки. Първата суперзвезда на Юнайтед: Човек може да проследи възхода на Манчестър Юнайтед след идването през 1905 г. на Били Мередит. Родом от Чърк, кривокрак, тънък като хрътка, Ърнест Мангал го измъква от Манчестър Сити, след което е наказан за две години по обвинения за подкупи и незаконни плащания. И двамата бяха вдъхновени и вдъхновяващи, Мередит помага най-много от всички за реализирането на амбициите на Юнайтед. Той е липсващото парче от пъзела. Неговата магия по крилото е водеща сила при спечелването на титлата в Първа Дивизия през 1908 г., а след това и за успеха във ФА Къп през следващата година. Дори на 37, той е достатъчно мощен, за да осигури втора титлата на Юнайтед през 1911. Невероятно, но той продължава да играе и след края на Първата световна война, завръщайки се в Сити. Мередит слага край на кариерата през 1924 г., когато е на 51 години. Човекът, който превръщаше мечтите в реалност: Неоценената дясна ръка на Мат Бъзби, футболният фанатик Джими Мърфи има вечно място в сърцата на всички фенове с невероятната работа, която върши, за да изправи клуба на крака след онези черни дни след Мюнхен. Брилянтен треньор и мотиватор по време на своя 25-годишен престой на Олд Трафорд между 1946 до 1971, Мърфи е и най-успешният уелски бос. Неговият отбор губи единствено от Бразилия на четвъртфиналите на Световното първенство през 1958, след гол на Пеле. И това се случва само няколко мъчителни месеца след трагедията в Мюнхен – полет, който той пропуска именно заради ангажименти с националния отбор на Уелс. Бебето, което стана Лебед: Оперирайки и по двата фланга, Кени Морганс е момчето от Суонзи, което просперира като крило в отбора на Бебетата на Бъзби. Морганс дебютира за Юнайтед по десния фланг през декември 1957/58, запазвайки мястото си и за злочестото пътуване до Мюнхен два месеца по-късно. Измъкнат в безсъзнание под колелото на самолета, той се завръща в игра през април, но не успява, разбираемо, да си върне увереността и се завръща в Уелс. Там записва 54 мача за Суонзи между 1961 и 1964, а след това преминава в Нюпорт Каунти. Умира през ноември 2012 на 73-годишна възраст. Ярка искра: Има много малко ужасяващи гледки за противниковите вратари и защитници от Марк Хюз в пълния си блясък. Благословен с херкулесова сила в горната част на тялото си и бедра като дъбови дървета, „Спарки“ от Руъбън, в близост до Рексъм, олицетворяващ взривоопасния подход на Юнайтед в началото на 90-те, той се завръща от Барселона след неуспешен престой там (бива продаден на каталунския гранд против волята му през 1986 г.) Вторият му престой на Олд Трафорд е впечатляващ, след като печели два пъти наградата на ПФА за Играч на годината, две титли на Висшата Лига, три пъти ФА Къп, една Купа на Лигата и Купата на носителите на купи и Супер Купата през 1991 г. Головете му включват две попадения срещу Барселона във финала на КНК през 91-ва, както и воле, което предотвратява отпадане от ФА Къп в полуфинала срещу Олдъм през 1994. Господин полезност: Роденият в Нийт Клейтън Блекмур даде войнствена и лоялна служба в полузащитата и защитата на Юнайтед в периода между 1984 и 1994. Последните му година на Олд Трафорд бяха най-успешни: той игра като десен бек при победата на Юнайтед с 2-1 на Барселона във финала на КНК през 1991 (изчиствайки топката от голлинията в последните минути) и изигра 14 мача при първия ни успех във Висшата Лига през 1992/93. След 245 мача и 26 гола, той напусна клуба и се присъедини към Брайън Робсън в Мидълзбро. Остана в Уелс: Сред най-странните и най-реликвени гостувания от европейския воаяж, Юнайтед пътува до Рексъм, които са на 91-во място във Футболната Лига, на 23 октомври 1990 г. във втория кръг на КНК. Според правилата на УЕФА гостуващият отбор трябва да бъде в страната на домакина вечер преди мача, така че Юнайтед, който вече имаше преднина от три гола след мача на Олд Трафорд, чинно премина границата. Въпреки още едно добро представяне от ветерана, играещ-треньор на Рексъм Брайън Флин, Червените Дяволи печелят с 2-0 след голове на Стив Брус (който вкара и в първия мач от дузпа) и Марк Робинс, за да оформи общия резултат на 5-0. Животът на Райън: С толкова големи връзки с Манчестър е лесно да пренебрегнеш факта, че Райън Уилсън, както се казваше тогава, е роден в Кардиф през ноември 1973. Най-титулуваният играч в английския футбол е и най-младият футболист играл за националния отбор на Уелс, записвайки първия си мач от общо 64 (вкарва и 12 гола) като резерва срещу Германия пет месеца след дебюта му във Футболната Лига, който бе през октомври 1991 на 17 години 321 дни. Докато някои смятат, че е срамота, че той не е взел участие на нито един голям международен турнир, Гигс не съжалява: „По-скоро бих преминал през кариерата си без да се класирам за голям турнир, отколкото да играя за страна, в която не съм роден или с която родителите ми нямат нищо общо.“ Няма да забравим: Още един играч, който носи екипите и на Юнайтед, и на Суозни беше Алън Дейвис. Роден в Манчестър от уелски родители, той спечели медал от ФА Къп през 1983 на 21-годишна възраст, след като се появи като смяна на Стив Копъл във финала срещу Брайтън и взе дейно участие в първите два гола. Счупен глезен спира прогреса му на Олд Трафорд, както и счупен крак в Нюкасъл (той премина на Сейнт Джеймсис Парк през 1985), преди да запише 127 мача в два периода за Суозни (1987-89 и 1990-92). Борейки се с депресия, Дейвис отне живота си само на 30 години на 4 февруари 1992. Около 300 опечалени – включително съотборници от Суонзи и Юнайтед, мениджърът на Уелс Тери Йорат – присъстваха на погребението в Блакли. В по-време на предсезонната подготовка Юнайтед изпрати изключително силен състав за двубоя в негова памет. Последна дестинация: При реконструкцията на Уембли, Милениъм Стейдиъм в Кардиф се превърна в често посещавано място в началото на 21-ви век. Юнайтед и Ливърпул влязоха в историята на 12 август 2001, ставайки първите отбори, които играят мач на британска земя под затворен покрив – мачът за Къмюнити Шийлд. Публика от 70 227 души видяха как дебютантът Рууд ван Нистелрой се разписа при загубата с 2-1, но след това имаше и по-хубави моменти – победа след дузпи над Арсенал за Къмюнити Шийлд, успех с 3-0 над Милуол във финала на ФА Къп, победата над Нюкасъл в полуфинала на ФА Къп през 2005, но също така и загубата от Арсенал във финала на Купата през 2005 след дузпи. На следващата година Юнайтед победи Уигън във финала на Карлинг Къп и тази победа се оказа трамплин за бъдещите величествени успехи. Сбогуването със Сър Алекс: Има място във фолклора на Олд Трафорд за опонентите в специалните за клуба дни – сбогуването със Сър Мат Бъзби срещу Евертън, искрената почит към Джордж Бест срещу Уест Хем и след това срещу Уест Бромич Албиън. Върнете се към 12 май 2013 и края на една ера, когато Сър Алекс Фъргюсън изведе Юнайтед за последния си домакински мач начело на клубас рещу Суонзи, който беше и негов 1 499-ти. Голът на Чичарито и късното попадение на Рио Фърдинанд осигуриха победата с 2-1, но и гостуващите фенове изиграха своята роля и се включиха към изпращането. www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Ключова тактическа промяна

Призивите „атака, атака, атака“ от гостуващата агитка на Лофтус Роуд може да не са повлияли на твърдоглавия мениджър на Манчестър Юнайтед Луис ван Гаал за решението му през второто полувреме да премине към по-рискован и атакуващ стил на игра, но неговите смени и промяната му в тактическо отношение бяха съществени за Червените Дяволи да наклонят везните в своя полза. „Промяната беше с цел да атакуваме повече и да поемаме повече рискове“,  коментира Ван Гаал относно решението си да вкара в игра мускулестия Маруан Фелайни и бързоногия Джеймс Уилсън, който замени контузения централен бранител Джони Евънс, докато Анхел ди Мария се изтегли по-назад, в доста по-ефективна роля при предприемчивата формация 4-4-2. Може би, по-скоро, стремежът от тази промяна, отколкото някаква осезаема, мигновена разлика в играта, доведе до гол, минута след влизането на Уилсън, но беше символично, ако не друго. И когато Фелайни прати топката в мрежата в 58-та минута, отбелязвайки третия си гол за сезона, Юнайтед се устремиха към победата, макар че последният половин час игра не премина без напрежение и безпокойство, че КПР може да изравнят. Този риск е като червена лампичка за Ван Гаал, но въпреки това беше вълнуващо да се наблюдава как скоростта на Уилсън разкъсва защитата на КПР. Това, само по себе си, беше тактически ход – за да се предостави повече пространство на Ди Мария, от което той да се възползва и да създава положения, Ван Гаал заяви, че е трябвало да използва атлетизма на Уилсън да разтегли отбраната на домакините. 19-годишният нападател на два пъти почти изведе Фалкао на стрелкова позиция и в самия край на двубоя, благодарение на своята бързина и решимост отбеляза първото си попадение за Юнайтед за сезона, което бе второ за тима в мача. В такъв случай, естествената реакция на любителите на високия адреналин сред нас е да искат Юнайтед да играе по този начин всяка минута, всяка седмица, но Ван Гаал е категоричен, че ще продължава да търси точния баланс в своят състав покрай завръщането на играчи от контузии. „Когато играем с четирима полузащитници в диамант, създаваме повече положения за гол“, каза той след срещата. „Но така отборът е по-малко балансиран. Всяка седмица трябва да решаваме как да играем. Това е въпросът пред нас.“ Червените Дяволи започнаха в схема 3-5-2, но тя не беше приложена както трябва. „През първото полувреме играхме както искаха КПР“, продължи босът. „Играхме точно като тях – чрез изритани напред дълги топки – и в това отношение, те са по-добри от нас. Топката трябва да се разиграва по земя, независимо, че теренът беше лош.“ Има елемент на неизбежност в това тимът да експериментира, да изпробва неща в тактическо отношение и да греши, но рано или късно трябва да се навлезе в ритъм. Постигането на стабилност в защита е основа, върху която Ван Гаал несъмнено би искал да изгради своят отбор, но наравно с това, традициите на клуба да се поемат повече рискове в атака, винаги предизвикват вълнение и малко играчи олицетворяват това по-добре от Уилсън, с неговата енергичност и липса на всякакъв страх, и той помогна за подпечатването на успеха на Лофтус Роуд. Бен Хибс, ManUtd.com

Pepinka

Pepinka

Фалкао отново е заплаха за противниците

Гостуванията на Стоук Сити постоянно са определяни като тежки битки, провеждани в неприятни ветровити условия. И като такива, когато чуждестранен футболист попадне в тимовия лист за първи път в двубой на Британия Стейдиъм, това веднага предизвиква въпроси как тези момчета, идващи от други първенства, ще се справят с предизвикателството. Съмненията около Радамел Фалкао вече могат спокойно да отпаднат. Понякога, по-дребните, ловки играчи, които предпочитат да се фокусират върху техническите аспекти от играта могат да бъдат премазани от хора с физиката на Райън Шоукрос, но в един момент от този новогодишен сблъсък се видя, че Радамел Фалкао не попада в това число. Преследвайки изравняване при изоставане от един гол, след като Шоукрос бе открил резултата, Фалкао беше обграден от бранителя, подпомогнат от Глен Уилън и Джеф Камерън. Но макар позицията му да беше компрометирана, Рафамел се прояви в Стафордшър, измъквайки се с лекота от триото преди да опита да изведе Робин ван Перси с елегантно подаване с външната част на обувката, което обаче беше пресечено. Безспорните качества на колумбиеца си личаха. Беше ясно, че 9-катa на Юнайтед няма да се изплаши и да се скрие, и беше твърдо решен да остави своят отпечатък. Да се утвърдиш в намиращ се във форма, непобеден състав не е лека задача, но Фалкао постигна това с апломб, разписвайки се наскоро срещу Астън Вила и беше основната действаща фигура в атакуващ план за Червените Дяволи – нещо, което се потвърди, когато нападателят, намиращ се измежду някои внушителни защитници, се оказа по-съобразителен от тях и прати в мрежата, отклонената от Майкъл Карик топка, за да изравни резултата. Разбира се, бранителите на Стоук ще са очаквали тежък следобяд, изправяйки се срещу един от най-плашещите нападатели в света, но начина, по който си отваряше пространства и се измъкваше от домакините преди да напусне игра през второто полувреме, едва ли е оставил съмнения в Луис ван Гаал, че неговото лятно попълнение може да се справи с всеки стил на игра, практикуван от отборите във Висшата Лига. Друг момент, който със сигурност се е запечатал в съзнанието на мениджъра е когато Фалкао и Люк Шоу бяха заменени в 64-тата минута. Други футболисти със статут като този на бившия стрелец на Атлетико Мадрид може би щяха да напуснат терена бавно, объркани защо точно те са тези, които трябва да отстъпят своето място, но голмайсторът в четвъртък беше различен. Вместо просто да се здрависа с Андер Ерера, Фалкао окуражи страстно влизащия в игра испанец и Аднан Янузай, преди двамата да се появят на терена. Влиянието му върху този отбор на Юнайтед започва да става все по-ясно с всяка изминала седмица и изглежда, че се справя с натоварения график, представлявайки истинска заплаха за противника. Алекс Ъркухарт-Кянън, ManUtd.com

Pepinka

Pepinka

Йънг се доказа пред Ван Гаал

Главоболието на Луис ван Гаал, причинено от контузиите започна да отшумява в неделя с дългоочакваното завръщане в игра на Люк Шоу, въпреки че сега мениджърът на Манчестър Юнайтед ще бъде изправен пред решението дали лятното попълнение заслужава да възвърне титулярното си място за сметка на Ашли Йънг. Шоу бе привлечен в края на юни, което го направи най-скъпия тийнейджър в света на футбола и веднага му беше предсказана успешна кариера на Олд Трафорд, като преди това блестеше за Саутхемптън във Висшата Лига, а през лятото взе участие и за Англия на Световното първенство в Бразилия. Макар разтежение в подколянното сухожилие в навечерието на старта на кампанията да отложи дебюта му чак до победата с 2-1 над Уест Хям на 27 септември, впоследствие 19-годишният показа качествата и потенциала, с които разполага в поредица вълнуващи мачове на левия бек за Червените Дяволи. Изглеждаше, че позицията си е негова и той  ще се разполага на нея. Но тъкмо, когато бе набрал инерция, контузия в глезена, получена при успеха с 2-1 срещу Арсенал в края на ноември стана причината да пропусне шест двубоя за тима. Влизането му в лазарета съвпадна с възвръщането на оптимално физическо състояние от Йънг и бившата звезда на Астън Вила се възползва по най-добрия начин от открилата се пред него възможност, запълвайки празнината като халф-бек – роля, в която той възхити на успешното за Юнайтед предсезонно турне в Америка. С всеки изминал мач от седемте поредни, които започна, той изглеждаше все по-уверен, сновейки нагоре-надолу по левия фланг с неизчерпаемата си енергия. Отчете се и с куп асистенции, също така, включително великолепното центриране за изравнителното попадение с глава на Радамел Фалкао на Вила Парк, където Червените Дяволи наваксаха изоставането си и стигнаха до заслужена точка. Йънг се доказа като безценно парченце от пъзела на Луис ван Гаал, който е известен с предпочитанията си към поливалентни играчи, способни да се адаптират към различни позиции. Въпреки че босът наскоро намекна, че ще се откаже от формацията 3-5-2 след като Шоу се завърне, той със сигурност не би захвърлил с лека ръка възродения халф-бек на Юнайтед, който се отличи по време на празничния период. Ашли Йънг несъмнено няма да ходи никъде. www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Рууни беше основната фигура

След разочароващото равенство срещу Астън Вила миналата седмица, Уейн Рууни изигра съществена роля при успеха над Нюкясъл на Боксинг Дей, който върна Манчестър Юнайтед на победния път и това за пореден път подчерта влиянието, което той има върху тима на Луис ван Гаал. Не беше чак толкова отдавна, когато в зашеметяваща кампания през сезон 2009/10, белязана с 34 гола, мнозина считаха, че най-добрата позиция за Рууни е на върха на атаката. Въпреки това твърдение, този автор – и много други, в интерес на истината – бяха на мнение, че Уейн може да се възползва в най-голяма степен от таланта си, заемайки по-задна позиция на терена. Под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън, Рууни често играеше зад нападателя, като през годините тази роля бе изпълнявана от хора като Рууд ван Нистелрой, Оле Гунар Солскяер и напоследък Робин ван Перси, и всеки един от тях се възползваше по най-добрия начин от мъдрата игра на Уейн в предни позиции. Едва при Луис ван Гаал, обаче, той получи шанса да изиграе поредица двубои на тази позиция и двамата берат плодовете на това. Капитанът показа най-доброто, на което е способен срещу Нюкясъл. Ролята в халфовата линия му пасва и му позволява да диктува темпото на мача, но същевременно не му пречи да разкрие голмайсторските си умения, както се видя и се отчете с две попадения. Поставяйки Уейн на върха на атаката на Червените Дяволи, поемаш риск и се лишаваш от ключови негови качества, като например отличното му умение да раздава пасове на дълго разстояние, което – осмелявам се да кажа – напомня за Пол Скоулс. Това се видя много ясно срещу Астън Вила миналия уикенд, когато често намираше Ашли Йънг и Антонио Валенсия по фланговете. Едва срещу Нюкясъл, обаче, и то благодарение на инструкциите на неговия мениджър да „играе по-атакуващо“, видяхме Рууни в най-добрата му светлина. Играейки зад внушително нападателно дуо в лицата на Ван Перси и Фалкао, Уаза успешно комбинира добре премерените си пасове с перфектно преценените си нахлувания в наказателното поле и умелата си работа в защитен план. Представянето му не убягна на неговия мениджър, който отличи професионализма му, класата и начина, по който контролираше играта. „Когато Уейн вкарва два гола и асистира за третия, няма как да се чувстваш другояче, освен да бъдеш щастлив като мениджър“, заяви Ван Гаал пред журналистите на пресконференцията си след края на мача. „Неговите дробове му позволяват да тича през всичките 90 минути, играейки като халф, поради което го използвах на тази позиция, но аз все пак мога да го поставям и като нападател. Но в този момент, за тима е по-добре той да бъде в средата на терена.“ Въпреки че мениджърът намекна, че Уейн може само временно да изпълнява тази роля, той би могъл да маркира тази позиция като своя собствена в предстоящите седмици или месеци. Това ни дава възможност да наблюдаваме Рууни в най-добрата му светлина и същевременно не се отразява на тактиката, което позволява на Мата, Фалкао и Ван Перси също да разкрият пълния си потенциал без да съществува риск от претрупване на много футболисти в нападението на Червените Дяволи. Единствено времето ще покаже дали това ще се потвърди, но каквото и да се случи, да се надяваме, че Уейн ще пренесе добрата си форма и през 2015. Нейтън Томас, ManUtd.com

Pepinka

Pepinka

Юнайтед отново превъзхожда Ливърпул

Феновете на Манчестър Юнайтед бяха свикнали тимът да бъде пред Ливърпул в крайното класиране допреди миналия сезон, когато Мърсисайдци бяха на прага на спечелването на Висшата Лига за първи път. През сезон 2012/13, Червените Дяволи спечелиха шампионата и завършиха на 28 точки пред големия си противник. Но с оттеглянето на Сър Алекс Фъргюсън картинката се промени и това беше прието от повечето почитатели на клуба. Непременно предстоеше преходен период, но поради изключителния възход при отбора на Брендан Роджърс, хората започнаха да обръщат прекалено голямо внимание на това на много ранен етап от кампанията 2013/14. Бях на Анфийлд миналия сезон и изгледах победата на Ливърпул с 1-0. Робин ван Перси имаше страхотен шанс да донесе точка, но като цяло възможностите за изравняване на резултата бяха минимални, с което беше подпечатан ужасния следобед за феновете на Юнайтед. Отмъщението настъпи скоро, благодарение на успеха в Кепитал Уан Къп със същия резултат като и двамата мениджъри – Дейвид Мойс и Роджърс – се изказаха след двубоя, че разликата между двата тима е нищожна. Това беше неоспоримо, но ме накара да се замисля. Израствайки в ера, когато Ливърпул доминираха – на домашната и на европейската сцена – не се чувствах комфортно, бидейки принуден да приема, че са се доближили дотолкова само в рамките на няколко седмици от началото на сезона. С течение на кампанията, Мърсисайдци осъществиха изумителен прогрес и дойдоха в Манчестър в средата на март като фаворити за спечелването на трите точки, с което да продължат атаката си към титлата. Побиха ме тръпки от факта, че букмейкърите отдаваха по-големи шансове на Ливърпул да спечели шампионата, отколкото на Юнайтед, но за пореден път, нямаше как да се оспори, че намиращият се във върхова форма техен състав е вероятно да спечели на Театъра на Мечтите. Не само, че го направиха, но и бяха крайно убедителни, постигайки успех с 3-0 като дори Стивън Джерард пропусна една от трите си дузпи. Бидейки фен на Юнайтед, това не можеше и да бъде по-лошо, но непримиримостта на домакинските фенове илюстрира вярата, че нещата може да се подобрят и да се нормализират. Ливърпул, разбира се, в края на краищата се провалиха в мисията си да сложат край на сушата си, спечелвайки титлата и настроението преди сблъсъка между двата тима в неделя беше различно. Този път лъхаше увереност от домакините и се очакваше шеста поредна победа. Отново, мачът се разви по план, но травмата на Маркос Рохо означаваше, че липсваха нови попълнения в стартовите 11 на Луис ван Гаал. Играчите понесоха някои критики миналия сезон, но въпреки всичките приказки за належаща революция, тези, които имаха доверието на мениджъра се оказаха твърде силни за Ливърпул и резултатът 3-0 предостави перфектната симетрия с този от миналата кампания. С наближаващата Коледа, разликата между двата клуба е 10 точки в полза на момчетата на Ван Гаал и това ще внесе повече топлина в домовете на всеки, свързан с Юнайтед, през предстоящите празници, особено ако победният ход продължи и при гостуването на Астън Вила в събота. Всички осъзнаваме, че има още много работа, особено за да бъдат задминати Челси и Манчестър Сити през 2015, и че Висшата Лига е много повече от просто двубой между Юнайтед и Ливърпул. Все пак, след преживяното миналия сезон, този резултат беше от огромно значение за онези, които наистина оценяват съперничеството. Адам Маршал, ManUtd.com

Pepinka

Pepinka

Класата на Робин е вечна

Докато всичките приказки преди гостуването на Манчестър Юнайтед на Саутхемптън бяха насочени към битката между двамата холандци на тъчлинията – Роналд Куман и Луис ван Гаал – определено имаше известна ирония в това, че Робин ван Перси открадна славата за себе си в понеделник вечер. Клиничният завършек на нападателя не само направи разликата между двата тима на Сейнт Мери, но и беляза завръщането към най-добра форма на един от най-надарените технически футболисти в света на футбола. Головете на Ван Перси – негови пети и шести срещу Саутхемптън, откакто се присъедини към Юнайтед през 2012 – бяха точно това, от което се нуждаеха момчетата на Луис ван Гаал във вечер, в която много малко възможности се откриха пред тях. Босът на Червените Дяволи намекна за липса на увереност в изявите на Ван Перси през последните седмици, но нападателят демонстрира своя усет и спокойствие в 12-та минута, възползвайки се от неточен пас назад на Жозе Фонте и пусна топката под Фрейзър Фостър, за да изведе своите напред в резултата. Неговият втори, пореден много прецизен завършек, бе достатъчен за това Юнайтед не само да излязат на трето място, но и да си тръгнат с трите точки преди големия сблъсък с Ливърпул в неделя. Друго задоволително в играта на холандеца беше интензивността в представянето му. Хвърляйки се в шпагати без да се щади и раздавайки се до край, той несъмнено бе най-отличаващият се играч на Червените Дяволи и се стара много в предни позиции, докато тимът се защитаваше. Нещо друго, което хващаше окото, гледайки го отблизо е забележителното му умение да запазва топката, въпреки твърдите влизания на противници. Притежавайки страхотна техника, фактически е невъзможно да го извадиш от равновесие без да извършиш нарушение. Когато Саидо Мане прибягна до такива прийоми, влизайки по ужасяващ начин в краката на холандеца в заключителните секунди, изглеждаше, че целта е изпълнена. Времето продължи да тече и дългото пътуване до южния бряг си струваше. Заслужава си да отбележим, че изумителният гол с глава на Ван Перси за Холандия срещу Испания по време на Световното първенство беше номиниран за гол на годината от ФИФА. И макар да е малко вероятно някое от попаденията в понеделник да бъде отличено по този начин, те несъмнено се оказаха златни – нещо, което може да се каже и за самия него. „Имах чувството, че нещо предстои“, сподели Робин пред MUTV след срещата. След постигането на нова победа, чувството определено е взаимно и да се надяваме, че Ливърпул ще го отнесат през уикенда. Адам Маршал, ManUtd.com

Pepinka

Pepinka

Дяволите усвояват философията

Да се предскаже формацията на Манчестър Юнайтед се превръща в непосилна задача и това се дължи на голямото движение на момчетата на Луис ван Гаал, което прави трудно, определянето на позиците им. Философията на мениджъра започва да става все по-ясна. Мъжът от страната, измислила „Тоталния футбол“, има идеи за празните пространства и движението на футболистите, което позволява на неговите тимове да доминират в определени зони от терена и следователно, да контролират срещите. Майкъл Карик не започна като един от трима централни защитници, както се предполагаше, а вместо това зае ключовата позиция в халфовата линия, на която Дейли Блинд впечатли преди злощастната си контузия. Ашли Йънг и Антонио Валенсия – две типични крила – бяха в ролите на крайни бранители от двете страни на Маркос Рохо и Смолинг. Робин ван Перси, всъщност започна сблъсъка с Хъл в по-задна позиция, което даде на Анхел ди Мария повече свобода, позволявайки му да подпомага Уейн Рууни в атака. Този план, чиято идея е да се използва скоростта на аржентинеца, бе разстроен след като той трябваше да напусне игра след едва 14 минути. Това бе удар за тима, но на терена влезе Андер Ерера, който застана на позицията на Робин ван Перси, а холандецът се изтегли по-напред. Ерера разпределяше топката умело без да се суети особено, раздавайки простички пасове, но запазвайки владеенето, а Хуан Мата и Маруан Фелайни имаха за задача да патрулират вляво и вдясно на халфовата линия. Двамата имаха възможност да влияят върху играта и Фелайни се възползваше от всеки шанс да се разправи със защитниците на Тигрите при всяка изритана към него топка. Докато Юнайтед напълно контролираха срещата след почивката, ясно се видяха белези отборния дух, който витае в момента. Всички бяха удовлетворени, когато Робин ван Перси затвори устите на критиците с топовен изстрел, а междувременно той получи бурни аплодисменти, когато напусна терена в 70-та минута за сметка на Радамел Фалкао. Това беше чудесна възможност за феновете да покажат своята подкрепа към нападателя, чието място в състава, някои журналисти поставиха под съмнение. Фалкао зае неговото място и вместо сам да потърси гола, Мата поднесе топката на южноамериканеца, но в последния момент Майкъл Доусън осуети техния план с героична намеса. Дарън Флетчър влезе в игра вместо Антонио Валенсия, за да застане на десния бек, но типът продължи да бъде все така безупречен в задържането на топката, че не оставяше празни пространства за противника. Единственият негатив беше гледката, при която Уейн Рууни се нарани в добавеното време, което на фона на травмата на Анхел ди Мария, ще направи изчакването на двубоя срещу Стоук още по-изнервящо, въпреки че Ван Гаал сподели, че Рууни му е казал, че ще бъде на разположение. Като оставим настрана поредните неволи с контузии, нещата на терена изглеждат все по-позитивни и все повече започва да си личи влиянието на мениджъра. Непрестанната смяна на местата на футболистите трябва да се види на живо, за да се оцени подобаващо и за щастие, ще имаме нова такава възможност след няколко дни. Адам Маршал, ManUtd.com

Pepinka

Pepinka

Гигс: Легенда на футбола

Райън Гигс се събра с редица свои бивши съотборници от Манчестър Юнайтед на специална галавечеря в негова чест в Лондон, във вторник вечер. Асистент-мениджърът на Червените Дяволи получи наградата Легенда на футбола, която набира средства за каузата Нордоф Робинс за музикална терапия. Към Гигс се присъединиха мнозина велики за клуба играчи като Гари Невил, Пол Скоулс, Пол Инс и Брайън Робсън и в крайна сметка бяха събрани невероятните 402 000 паунда за благотворителност. Преди Райън да получи своята награда, той бе поздравен с изпълнение в негова чест от уелската банда Стереофоникс, която прелетя от Америка специално, за да почете своя сънародник. Бивши носители на отличието са Сър Алекс Фъргюсън, Ерик Кантона и Пеле, и Райън заяви пред ManUtd.com, че е удовлетворен да се нареди до тях. „Това е много специална награда. Аз присъствах тук, когато Ерик получи своята и едва тогава осъзнах какво голямо признание е и че това е една страхотна кауза“, каза той. „Спомням си на вечерята в чест на Ерик какво казаха родителите на някои от децата, които са имали полза и говориха за помощта, която получават от музиката, и колко много прогресират те по този начин.“ „Винаги е чудесно на вечери като тази да се събереш с бивши съотборници и играчи, срещу които съм играл. Хубаво е да се видиш отново с приятели, с които нямаш възможност да се виждаш толкова често, колкото ти се иска. Надявам се, че всички са се насладили толкова, колкото и аз.“ www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Пол Скоулс: Юнайтед има нужда от петима опитни играчи

В последните няколко седмици от края на миналия сезон, когато бях част от екипа на Райън Гигс в Манчестър Юнайтед, бях попитан дали клуба трябва да привлече Сеск Фабрегас или Тони Кроос това лято. Сметнах, че има само един отговор на този труден избор между двама страхотни играчи. Казах, че Юнайтед трябва да привлече и двамата. Не знам какво се е случило с Кроос и Фабрегас през това лято. Клубът работеше върху двете сделки. Вероятно не е могло да бъдат завършени. Както и да е. Ситуацията сега, с оставащи 11 дни до затварянето на трансферния прозорец, е такава, че моят бивш клуб трябва да действа още по-бързо. Те имат нужда от привличането на класни играчи. Уплашен съм за Юнайтед. Наистина съм уплашен, че клубът може да попадне в една пустош, в която попадна Ливърпул през 90-те. Осъзнавам, че това се случва само 15 месеца след като Юнайтед спечели 20-та титла в историята си. Знам, че клубът все още е най-успешният от комерсиална гледна точка. Играе на най-големия стадион във Висшата Лига, има най-много приходи от домакински мачове. Но в крайна сметка успехите на клуба са изградени върху случващото се на терена. След загубата от Суонзи Сити и привлечения само един играч от края на юни, мисля, че е време за голяма промяна. От какво има нужда Юнайтед? Петима играчи. Но не с потенциал, а петима опитни играчи… за сега. Петима играчи, които да влязат в ритъм веднага и да променят нещата. Юнайтед няма проблем с нападателите, проблемът е какво стои зад тях. Моята петица би била: Шаби Алонсо, Сами Кедира, Рафаел Варан, Анхел ди Мария и Матс Хумелс. Чекът за Реал Мадрид ще бъде доста солиден, имайки предвид четворката, която би дошла от този клуб. Ще бъде трудно всички те да бъдат привлечени. Но точно от това се нуждае Юнайтед на този етап от трансферния прозорец. Не съм видял достатъчно от Маркос Рохо. Той може да се включи добре. Нека уточним едно нещо. Писна ми да критикувам клуба, на който дадох цялата си кариера като футболист. Но този отбор на Юнайтед загуби седем мача на Олд Трафорд миналия сезон и започна новия с поражение у дома. Юнайтед трябва да спре спада си. Под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън, когато трофеите валяха, подобна посредственост беше немислима. Но се случва. Връщайки се на петимата играчи, очевидният проблем за феновете на Юнайтед с Алонсо ще бъде неговото минало като играч на Ливърпул. И какво от това? Той има нужните качества за Юнайтед. Не е бърз, но и никога не е бил. Както Андре Пирло, но и той е добър играч. Алонсо е прекрасен подавач на топката. Може и да шутира. Забелязах, че преподписа през януари, но с наличието на Тони Кроос и Лука Модрич, може да обмисли да напусне. Харесвам Кедира с енергията и опита му. Спечели Световната титла с Германия и Шампионската Лига с Реал в рамките на два месеца. Той футболист със самочувствие. Не прави толкова добри пасове, колкото Алонсо, но притежава чудесни качества. И изглежда, че е на разположение. Колкото до ди Мария, мисля, че 50 млн. паунда са много, но той притежава нещо, което липсва на Олд Трафорд в последно време. Той може да донесе вълнението в домакинските мачове. Когато Юнайтед играе у дома, тима има нужда от играчи със скорост, които могат да елиминират съперника си и да вдигнат публиката. Клубът винаги е разчитал подобен тип играчи в най-добрите си години – Райън Гигс, Кристиано Роналдо, Уейн Рууни, дори Карлос Тевес. Антонио Валенсия също допринесе към това в началото на престоя си. Поглеждайки към състава днес, се питаме кой ще даде този тласък на Юнайтед. Аднан Янузай? Гостуванията са нещо различно. Тогава няма толкова голямо напрежение върху нападателите. Държиш топката, усмиряваш домакинските фенове и чакаш своята възможност. У дома е съвсем различно. Харесвам Варан и мисля, че отново няма да получи много шансове в Мадрид през този сезон. Хумелс няколко пъти вече каза, че е обвързан с Борусия Дортмунд, но Юнайтед има нужда от подобен играч в защита. Гледайки тима в събота, видях, че колкото пъти Суонзи бяха в половината на Юнайтед, толкова пъти можеха да вкарат. Загрижеността ми, както винаги, е свързана с фитнес нивото на Джони Евънс, Фил Джоунс и Крис Смолинг в дългосрочен план. В системата 3-5-2 Джоунс и Смолинг изобщо не изглеждат добре. Джоунс е поредният играч за който изниква въпроса „потенциал“. Той е на 22 години и е играч на Юнайтед вече три години. Имам чувството, че той не усеща опасността, както един централен защитник трябва да я усеща. Предпочитам да играе като десен бек или в полузащита. Относно Крис Смолинг, във формация 3-5-2 той изглежда доста открит, оголен. Имаше моменти, когато Уилфред Бони го превъзхождаше физически. Нито Джоунс, нито Смолинг обичат да говорят много на терена. Честно казано, щеше да бъде чудесно, ако Тайлър Блакет беше направил първите си стъпки в отбора заедно с Неманя Видич или Рио Фърдинанд. И пишейки това, се питам защо централните бранители на Юнайтед не са готови? Все още имам съмнения около системата 3-5-2 на ван Гаал. По време на Световното първенство се чудех дали е погледнал състава на Холандия и е решил да стегне средната линия и да се надява Робин ван Перси и Ариен Робин да бележат головете. Не бих казал, че това беше вълнуващ футбол. Притеснявам се, че предприема същия подход и към Юнайтед. Това не е грешка на ван Гаал. Проблемът е налице от известно време насам. Предполагам, че трябваше да се досетя от факта, че все още играех за Юнайтед на 38-годишна възраст и нямаше натиск върху нас, опитните играчи в отбора, от идващите нови попълнения. Същото беше и миналия сезон с Райън. На моменти той беше най-добрия играч на терена…. на 40-годишна възраст. Тъжният и притеснителен факт от всички, след като гледах Манчестър Сити и Челси в първите три дни от сезона, е това, че Юнайтед не е на същото ниво. Те дори може да не са на нивото на Арсенал и Ливърпул, които мисля, че са по-долу на стълбицата. Юнайтед трябва да привлече още играчи до края на трансферния прозорец. Клубът продължава да има невероятен успех от комерсиална гледна точка. Но нещата се базират, както всичко във футбола, на случващото се на терена. Това е простата основа на всеки велик клуб и Юнайтед не е по-различен. Беше казано, че пари има. А аз ще кажа, че сега е моментът да се харчат. Петимата играчи, които Скоулс би взел: Сами Кедира
Години: 27
Клуб: Реал Мадрид
Държава: Германия
Позиция: Полузащитник
Предишен клуб: Щутгарт
Мачове (голове) за Германия: 51 (5)
Обща трансферна цена: 12 млн. Анхел ди Мария 
Години: 26
Клуб: Реал Мадрид
Държава: Аржентина
Позиция: Крило
Мачове (голове) за Аржентина: 52 (10)
Предишни отбори: Росарио, Бенфика
Обща трансферна цена: 27 млн. Шаби Алонсон 
Години: 32
Клуб: Реал Мадрид
Държава: Испания
Позиция: Полузащитник
Предишен клуб: Реал Сосиедад, Ейбар, Ливърпул
Мачове (голове) за Испания: 114 (16)
Обща трансферна цена: 41 млн. Матс Хумелс
Години: 25
Клуб: Борусия Дортмунд
Държава: Германия
Позиция: Защитник
Предишен клуб: Байерн Мюнхен
Мачове (голове) за Германия: 36 (4)
Обща трансферна цена: 4 млн. Рафаел Варан 
Години: 21
Клуб: Реал Мадрид
Държава: Франция
Позиция: Защитник
Предишен клуб: Ланс
Мачове (голове) за Франция: 11 (0)
Обща трансферна цена: 8 млн. Пол Скоулс в колоната си за Independent

Pepinka

Pepinka

Пътят на Рууни до капитанската лента

Уейн Рууни е един от едва четиримата играчи отбелязвали 200 гола за Манчестър Юнайтед, което го поставя сред имената на легендите Сър Боби Чарлтън, Денис Лоу и Джак Роули. Той изгря на сцената на Олд Трафорд през септември 2004г., отбелязвайки хеттрик в дебюта си срещу Фенербахче в мач от Шампионската Лига. Може би неговото представяне не е било толкова изнанедващо, като се има предвид родословието му, което направи много силно впечатление на настоящия мениджър на Академията Пол МакГинес. От мач на Отборите до 9г. между Юнайтед и Евертън МакГинес си спомня: „Рууни отбеляза перфектна задна ножица, което за дете на 8-9 години е нещо много специално.“ Това само намеква какво може да последва, като това беше изпълнение, което той повтори на голямата сцена – в дербито на Манчестър, като този гол ще се повтаря непрекъснато. До края на сезон 2004/2005, първият за Рууни след трансфера му от Евертън, младият нападател отбеляза 17 гола в 43 мача и напълно заслужено беше определен за Най-добър млад играч на PFA. През втория си сезон в Юнайтед Рууни отбеляза 19 гола в 48 мача. Това му осигури наградите Сър Мат Бъзби Играч на година, гласувана от фенове, и отново наградата за Най-добър млад играч на PFA, а Юнайтед триумфира с Карлинг Къп. Въпреки трудно Световно първенство с Англия през лятото на 2006, Уейн Рууни отбеляза 23 гола за Юнайтед, а Червените Дяволи спечелиха титлата в Англия за пръв път от четири години насам. Кристиано Роналдо открадна заглавията през сезон 2007/08, но Рууни завърши кампанията с 18 вкарани попадения. Вълнуващото му партньорство с Карлос Тевез (19 гола) беше един от ключовите фактори в триумфите във Висшата Лига и Шампионската Лига, като това бетонира култовия му статус на Олд Трафорд. Но, разбира се, не само головете открояваха Уейн. Неуморим работник, Рууни винаги даваше 100% от себе си на терена и мразеше да губи. Тези черти понякога му създаваха проблеми, но всички признаваха огромната му страст и воля за победа. Умението на нападателя да са приспособява е атрибут, който често бива пренебрегван. Въпреки че се чувства повече в свои води, играейки зад нападателя, Рууни понякога беше използван като крило. Със скоростта и погледа за дълъг пас, Рууни е също толкова добър в създаването на положения, както и в оползотворяването им. Рууни бележеше солидно количество голове и дори пристигането на Димитър Бербатов на Олд Трафорд през септември 2008 не намали потентността му. Всъщност, двамата оформиха чудесно партньорство в предни позиции и през януари 2009 Уейн Рууни се разписа в пет последователни двубоя. Месец по-рано в Япония той поведе Юнайтед към Световната клубна купа. Там той отбеляза победното попадение във финала и още два гола в полуфинала, когато се появи като резерва. Последваха още успехи през сезон 2008/09, когато английският нападател спечели третия си медал от Висшата Лига с Червените Дяволи през май. За съжаление Рууни и Юнайтед не успяха да спечелят още една Европейска Купа, след като Барселона победи Червените Дяволи във финала в Рим. Десетката на Юнайтед започна сезон 2009/10 по чудесен начин, отбелязвайки своите голове №100 и №101 за клуба при победата с 5-0 над Уигън през август. През май месец общият му брой голове за клуба беше 131, като Рууни почти еднолично направляваше Червените Дяволи както на домашната сцена, така и в Европа. В края на кампанията невероятното му представяне бе възнаградено с наградите за Играч на сезона на PFA и пишещите журналисти. Рууни винаги е бил изключително обещаващ играч: и той доказа, че шума около него е бил напълно оправдан. През октовмри 2010г. нападателят подписа нов петгодишен договор с клуба, което гарантира бъдещето му в дългосрочен план. И въпреки че Рууни не успя да покаже нищо съществено до средата на сезон 2010/11, неговия принос към 19-та титла на Юнайтед беше неоспорим. Когато тимът най-много се нуждаеше от него, Рууни беше там, за да бележи голове и да дърпа Юнайтед към успеха. Той поведе момчетата на Сър Алекс до победата срещу Уест Хам, когато Червените Дяволи изоставаха с 2-0, нападателят отбеляза хеттрик и помогнa за успеха с 4-2. Той отбеляза и дузпата срещу Блекбърн, която подсигури титлата на Юнайтед. Десетката на Червените Дяволи беше талисманът през сезон 2011/12, когато оформи добро партньорство с младия нападател Дани Уелбек. Уейн отбеляза 34 гола и задмина Джордж Бест в листата на най-плодовитите нападатели на Юнайтед, като единствено Роули, Лоу и Чарлтън са пред него сега. Рекордът на Чарлтън, който изглеждаше непревземаем, сега изглежда доста достижима цел за Рууни, който навлиза в пика на кариерата си. И трябва да си доста смел човек, за да залагаш срещу него да изпревари един от най-великите футболисти. Пристигането на Шинджи Кагава през 2012 повлия на ролята на Рууни и се наложи той да се връща по-назад в полузащита многократно през сезон 2012/13, въпреки че бе забелязан спад в броя голове, всичко това беше компенсирано от 30-те попадения на Робин ван Перси. Уейн отбеляза 12 гола в първенството, включително два в така важното дерби с Манчестър Сити през декември, като Юнайтед отново гледаше към титлата. Головите му подвизи продължиха и през 2013/14, когато той влезе в клуба 200, след два гола срещу Байерн Леверкузен в Шампионската Лига. През февруари 2014, в 10-тия си сезон на Олд Трафорд, Рууни подписа нов договор за пет и половина години. Уейн завърши като голмайстор на тима, отбелязвайки общо 19 гола, включително изключително попадение от центъра на терена срещу Уест Хам, което по-късно бе избрано за Гол на сезона. Рууни вкара и първия си гол на Световно първенство за Англия при загубата с 2-1 от Уругвай. В навечерието на сезон 2014/15 Луис ван Гаал обяви, че Уейн Рууни ще бъде новият капитан на Манчестър Юнайтед, наследявайки лентата от напусналия Неманя Видич. www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Какъв е начинът на Юнайтед?

Това е една от основните причини защо Дейвид Мойс загуби работата си и Райън Гигс заяви, че иска да го върне в оставащите четири мача до края на сезона. „Това е моята философия и философията на Манчестър Юнайтед“, заяви уелсецът по време на петъчната си пресконференция. Но кое е мистичното около „начинът на Манчестър Юнайтед“ („Manchester United Way“), който има силата да утвърждава или уволнява мениджъри? Мениджърът Мат Бъзби капсулира същността на отношението, което е около Олд Трафорд и до днес, разговаряйки с Боби Чарлтън, когато той идва на Олд Трафорд на 15-годишна възраст. „Всичките тези хора, които виждаш да паркират на Трафорд Парк, идват да ви гледат в събота“, казва Бъзби на Чарлтън. „Те имат скучни работи, така че вие трябва да им дадете нещо, което да ги забавлява.“ Разбира се, не винаги може да бъде така. След победата с 6-2 над Арсенал, която Юнайтед постига на 9 февруари 1957, следва нулево равенство с Тотнъм няколко седмици по-късно. Преди изключителния успех над Арсенал с 5-4 на Хайбъри, който се оказа последният мач в Лигата преди трагедията в Мюнхен през 1958, Юнайтед губи с 1-0 от Челси у дома през декември същия сезон. Имаше дълги периоди на висини и падения, леки възходи и спадове, след като Бъзби изрича тези думи, но смисълът остава. „Ние атакуваме“, казва Шон Боунс от Manchester United Supporters Trust. „Опитваме се да печели мачовете си със стил.“ „Ако искате да се класифицира: две крила, припокриващи бекове и атакуващи полузащитници – но, всъщност, е много повече от това. Може да се каже, че става въпрос за душевно състояние, за състояние на ума.“ „Ние не се „стремим“ да бъдем като някого, както Мойс каза за Манчестър Сити. Ние трябва да даваме пример на всички останали как трябва да се играе футбол.“ Връщайки се назад през поколенията, готовността да се използва играта по крилата може лесно да бъде идентифицирана. Преди Мюнхен това са Дейвид Пег и Албърт Скенлън. След това, когато отборът бива възстановен, след трагедията, и печели Европейската Купа през 1968 г., са Джордж Бест и Джон Астън. Традицията продължава дори и по време на не толкова успешните ’70-те г., когато се подвизават Стив Копъл, Гордън Хил и Гери Дейли. Също както Гордън Страхън и Йеспер Олсен в началото на ’80-те. Уволнението на Мойс може да се сравни с отношението към Дейв Секстън, който е уволнен от Юнайтед през април 1981, въпреки че завършва сезона със седем поредни победи. Това решение се основава на „скучния“ футбол, който тимът му практикува. Към мощните полузащитници в лицето на Чалртън, Дънкан Едуардс и Брайън Робсън, добавяме и заплахата от бековете, като Роджър Бърн, който е атакувал във време, в което защитници е трябвало само да защитават; и Артър Албистън, който записва 485 мача като припокриващ ляв бек. Тази култура остава вградена в клуба. „Начинът на Юнайтед’ (‘The ‘United Way’) е нещо, с което феновете са свикнали“, казва бившият капитан Брайън Робсън. „Атакуващ стил, радващ окото.“ „За феновете това е начинът, по който отборът трябва да играе. В момента Юнайтед разполага с такива играчи – Шинджи Кагава, Антонио Валенсия, Ашли Йънг, Нани и Аднан Янузай са страхотно футболисти. Въпросът е да се използват по най-добрия начин.“ Нещо, което Мойс не успя. Онова, което направи ситуацията още по-лоша за него, е факта, че той наследи мениджър, който гарантираше Юнайтед да играе изключително вълнуващ футбол. Фъргюсън можеше да разчита на Лий Шарл, Андрей Канчелскис, Дейвид Бекъм и Кристиано Роналдо, които да дразнят опонентите. В полузащита – Рой Кийн, Пол Инс и Пол Скоулс бяха заплаха, докато Денис Ъруин, Гари Невил и Патрис Евра се включваха напред. Ще сгрешим, ако кажем, че Мойс не опита да атакува, или, че Фъргюсън беше толкова страстен привърженик на играта по крилата, че отказа да опита нещо друго. Но ако направим изображение на отбора на Фъргюсън, ще видим, че играчите му винаги атакуваха, притискаха опонентите си и ги разгромяваха. При Мойс нещата стояха по съвсем различен начин. Той предприемаше колебливи стъпки в управлението си, докато Гигс вече направи една голяма, казвайки на феновете, че ще им даде това, което искат. „Разполагаме с нужните играчи. Момчета в съблекалнята са свикнали с успехите и имат манталитет на победители. Ще покажат именно това в събота“, заяви Гигс. „Вярвам на играчите, знам на какво са способни и искам да излязат и да го покажат срещу Норич.“ И това идва от човека, който повече от всеки друг е въплъщение на това, в което Юнайтед се превърна. Човекът, който през 1999 на Вила Парк премина през цялата защита на Арсенал, за да отбележи голът, който беше определен за най-добрия в историята на ФА Къп. Саймън Стоун, BBC Sport 
www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Спекулациите и истината: Погба, Морисън и Янузай

Тони Парк, който е статистик и историк на младежките отбори на Манчестър Юнайтед, а също така и ко-автор на книгата „Синовете на Юнайтед“ („Sons of United“), коментира ситуациите около Пол Погба, Равел Морисън и Аднан Янузай в статията си за StrettyNews.com. Има много ползи да следиш футбола на младежко ниво, но като фен на Манчестър Юнайтед и историк на академията, няма нищо по-хубаво от това да видиш как един млад футболист се развива в академията и пробива в първия отбор. В Манчестър Юнайтед се гордеем с факта, че сме най-успешният британски клуб, който прави това от края на 30-те години на миналия век. Когато Дейвид Мойс обяви състава за предсезонното турне, изпитах особено удоволствие да видя Джеси Лингард, Майкъл Кийн и Аднан Янузай сред включените в списъка. Когато сезонът започна, се надявах, че ще видим повече от Джеси Лингард, но прогресът на Аднан Янузай е изключителен плюс. Нещо, което феновете, следящи младежките отбори редовно, предвиждаха от известно време. И щом феновете видяха, че младият белгиец е водещата новина в спортните страници, след прекрасното си представяне срещу Съндърланд, те отвориха дебата за Пол Погба. А в неделя, когато Равел Морисън отбеляза изключителен соло гол за Уест Хем, блогърите, подвизаващите се в туиър и форумни потребители отново се намесиха. „Не можем да си позволим да загуби Янузай, така както загубихме Погба и Морисън…“ „Юнайтед се прецака, позволявайки на Погба и Морисън да напуснат…“ „Фърги трябваше да даде на Погба всичко, което той искаше…“ „Има ли клауза за откупуване?“ В резултат на тези мнения, аз реших да споделя моето виждане по темата, защо смятам, че решението на Сър Алекс Фъргюсън да позволим и на двамата играчи да напуснат беше абсолютно правилно и защо ситуацията около Янузай е много по-различна. Та… Пол Погба. Да си поговорим какво точно се случи… 1. Погба се присъедини към клуба от Льо Авър с доста противоречия, като френският клуб се оплакваше за нередности от страна на Юнайтед при договарянето на трансфера. УЕФА обаче отхвърли жалбите на Льо Авър. Погба беше прекарал малко време във френския клуб, нещо, което се забелязва и при предишните му младежки отбори. 2. Веднага в Академията (въпреки че някои хора няма да се съгласят с определението „продукт на школата“, този дебат ще го оставим за друг път…. той игра в нашата Академия и се счита за неин продукт) той показа невероятни качества и си личеше, че го очаква бляскаво бъдеще. 3. Сезон 2010/11 беше изключително силен за Погба, като помогна на Отбора до 18г. да спечели Младежката Купа и бе определян като невероятен „потенциален“ талант заедно с Равел Морисън. И двамата изпъкваха в един много, много силен отбор. Около тях имаше достатъчно добри играчи, които им помагаха да демонстрират невероятните си качества. 4. През следващия сезон (2011/12) формата му при Резервите беше доста слаба. Можеше да изиграе един силен двубой, но последван от слаб такъв. Постоянството е от важно значение на колкото по-високо ниво играеш. Много са си патили…. не защото не са били талантливи, а защото не са били постоянни. 5. Сър Алекс Фъргюсън видя, че трябва да тества Погба на още по-високо ниво, да му даде шанс да опита от футбола в първия отбор, да види как ще реагира при по-сериозно напрежение. Мениджърът му даде шанс и в трите мача за Купата на Лигата и той се справи добре, без да бъде брилянтен. Всъщност, в мачовете срещу Лийдс и Олдършот Юнайтед спечели доста комфортно и това беше неговия шанс да изпъкне, но той не успя. Той показа проблясъци на талант и определено заслужава да бъде следен. 6. Това ни отвежда до мача с Блекбърн. Преди мача Погба беше цитиран: „Заявих на Фъргюсън, че съм готов и трябва да ме включи…“. По време на коледния период страдахме от контузии и Фъргюсън разчиташе на опитния полузащитник Джи Сунг Парк, рискува с Рафаел, а Карик играеше като централен защитник. Когато това не подейства, той пусна по-опитния Андерсон на почивката. Погба имаше три мача като резерва и се представяше слабо при Резервите. Нямаше логична причина защо мениджърът да го пусне като титуляр, ако някой се е издразнил защо е бил предпочетен Андерсон. Второ, чудя как е реагирал на факта, че един 18-годишен неопитен младеж му казва кой трябва да играе и кой не. Интересно, Юнайтед имаше нужда от гол и след като пусна Андерсон да заздрави полузащитата… напълно логично…  Фъргюсън след това пусна Уил Кийн, който да отбележи изравнителното попадение. Никой не ще разбере причините за селекцията на мениджъра в този ден… може би е тествал отношението на Погба или просто е решил, че младият французин не е готов. 7. Фъргюсън предложи нов договор на Погба, но неговия агент искаше „гаранция“ за място в първия отбор и минимум мачове като титуляр. Фъргюсън (като повечето мениджъръ) не може да гарантира на никого място в първия отбор, та защо да го прави за един неопитен 18-годишен футболист. Само трябва да си спомните как действа с Уейн Рууни през миналия сезон, за да разберете, че няма гаранции. 8. След това Фъргюсън даде достатъчно възможности на Погба да играе за първия отбор както в лигата, така и в Европа. През март той се появи като резерва в три поредни мача за 20, 30 и 35 минути съответно, като Фъргюсън постепенно го запознаваше с „данданията“ да играеш в първия отбор. Въпреки това, младежът все пак реши да не подпише новия договор, макар че мениджърът го увери, че ще получи повече шансове през сезон 2012/13, въпреки слабото му представяне в отбора на Резервите през 2011/12. Ще добавя само, че в тези мачове той се представи добре… нищо с което да се отличи, но можеше да се види, че той ще се превърне в чудесен футболист. 9. Повтарям… в тези мачове за първия отбор той показа „проблясъци“ на таланта и потенциала си. 10. В края на сезона агента на Погба разговаря с няколко клуба и те двамата решиха, че в Ювентус ще бъде по-добре. Само те си знаят защо решиха да игнорират предложението на Юнайтед. 11. Фъргюсън отново разговаря с играча, който отказа да отстъпи. 12. Футболистът се премести в Италия. Това е в общи линии. Разговарях с няколко агенти, които се грижат за млади играчи и тяхното мнение е, че Погба е „получил лош съвет“, а офертата на Юнайтед е била „в тон с други играчи на същата възраст, опит и потенциал.“ Така че агента на Погба или самият той искаха „гаранции“, нещо, което нямаше как да се случи – разбираемо – и Фъргюсън не беше склонен да пусне титуляр играч, чиято форма не го заслужава. В допълнение, нарушаването на правилата за заплатите може да причините доста проблеми в клуба. Някои хора споменаха също така, че завръщането на Пол Скоулс е върнало Погба още по-назад на опашката. Когато Том Клевърли бе запитан за завръщането на Скоулс, той заяви: „радвам се, защото ще имам възможността да се уча от него.“ Доста различно отношение сравнени с това на Погба. Той напусна, защото той/неговия агент бяха нетърпеливи и искаха да диктуват условията в клуба. Други по-известни футболист в миналото се опитаха и не постигнаха нищо. И накрая, представете си, че клубът беше утроил заплатата му (или нещо подобно) и му беше гарантирал 30 мача като титуляр. Но след това формата му спадне или той не успее да се развие както всички се надяват. Да играеш в английската лига е корено различно от това да се подвизаваш в италианския футбол. Какво правим тогава? Контрактът му ще казва, че той ТРЯБВА да играе. Колко нелепа ситуация. Погба не искаше да играе за нас, затова и клубът не можеше да го задържи. Договорът му изтече, а ти имаш нужда от две страни, за да се подпише нов контракт. Не може да загубиш нещо, което никога не си имал. Ние никога нямахме неговата пълна отдаденост към нашия клуб. Сега… Равел Морисън… какъв футболист! Неговата история е по-проста. В всичките тези години, в които следя футбол на младежко ниво, рядко може да кажеш „той е сигурен…!“ Норман Уайтсайд беше сигурен. Райън Гигс беше сигурен. Пол Скоулс беше сигурен. Равел Морисън беше един от най-талантливите играчи, които съм виждал да излизат от нашата академия. Той се присъедини към клуба на седемгодишна възраст, сам призна, че е фен на Арсенал и Тиери Анри. Той беше специален от самото начало. Когато започнах да го следя, той беше на 13/14 години и можеше да прави всичко. Талантът му е безспорен… той беше „сигурен“. За съжаление на младия манчестърец, проблемите му извън терена предизвикваха тревога. Идвайки от среда тежко разрушила възпитанието му, тинейджърските му години бяха пълни с различни прегрешения. Няма да навлизам в подробности, но обикновено търсене в Google ще покаже материали за гангстерски сбивания, сплашване на свидетели, кражба, насилие, периодични бягства от клуба, откази да тренира и други. Ставаше и по-зле. Клубът се опита да осигури по-възрастни професионалисти като Рио Фърдинанд да му бъдат модели за подражание. Беше настанен в различни стабилни семейства. Осигуриха му психологически консултации. Когато всички се отказаха от Равел, Сър Алекс Фъргюсън искаше да му даде още един шанс… абсолютно наясно с невероятния му талант. За съжаление, този тип поведение, което беше „позволено“ или поне „приемано“ създаваше проблеми сред доста от младите играчи. „Защо трябва да идвам на тренировки, щом той не го прави?“ Клубът винаги е по-голям от всеки един играч и Фъргюсън в крайна сметка реши да го продаде на друг клуб. Промяната беше най-доброто решение и за двете страни. Та, двама изключително талантливи младежи с невероятен потенциал не успяха да постигнат нищо в Юнайтед заради две коренно различни причини. Но и двамата получиха шанс да играят за първите отбори на клубовете си, като Морисън изглежда много по-удобно на това ниво. И достигаме до Аднан Янузай. Първо, белгиецът с албански произход няма проблеми извън терена като Морисън, нито пък беше непостоянен в представянето си или имаше проблеми с отношението като Погба. Когато пристигна в клуба като кльощавичък 16-годишен тинейджър през март 2011, талантът му беше лесно разпознаваем. Финтове, скорост, топката е като залепена за бутонките му и пълна липса на притеснение. Толкова прилича на онзи тинейджър от Белфаст, който дойде в клуба 50 години по-рано. Той проби в Oтбора до 18г. и попадна в Младежкия отбор през сезон 2011/12, но контузия съкрати сезона му. През следващия сезон прогресът му продължи и той попадна в състава за двубоя срещу Бърнли за Младежката Купа през декември 2012. Това беше повратната точка. Юнайтед се представи ужасно и Сър Алекс Фъргюсън влезе в съблекалнята след мача, а нападките му бяха насочени основно към Янузай. Мениджърът ясно заяви, че младежът е играл „по инерция“, че „пропилява таланта си“ и че е бил „плахо“. Беше му казано, че ще бъде пратен в Отбора до 21 г. и от него се очаква да покажа на какво наистина е способен. Трансформацията беше мигновена. Представянето му за втория отбор беше значително по-впечатляващо – постоянство беше ключово, а междувременно той узря и извън терена. Беше възнаграден в края на сезона, когато попадна сред резервите в последния мач на Сър Алекс Фъргюсън начело на Юнайтед. Колко трогателно щеше да бъде, ако тинейджърът беше станал и последния дебютант по-ръководството на Сър Алекс? Но тук идва и голямата разлика между Погба, Морисън и Янузай… когато той получи шанс да играе за първия отбор, той се възползва от него. Янузай изглеждаше добре по време на предсезонното турне. И още по-добре по време на бенефиса на Рио Фърдинанд. Направи официалния си дебют в мача за Къмюнити Шийлд и продължи да проресира. И когато Юнайтед имаше нужда от искрица в съботния мач срещу Съндърланд, Янузай излезе напред и направи разликата. Първият му гол дойде след чудесно движение без топка и клиничен завършек. Фактът, че не отпразнува гола си показва психическа издръжливост. Вторият му гол беше истинска класа… красиво изпълнение… радост за окото. Янузай направи така, че на Мойс да му бъде трудно да го игнорира. Сега има сила при преговорите. Представянето му на терена, както и отношението му извън него, му позволиха (и на неговия съветник) да определят условията към клуба. Нещо, което нито Морисън, нито Погба бяха в състояние да направят. Ние имаме най-добрият рекорд що се отнася до промотирането на деца от академията и даването им шанс за изява. Въпреки това, с изтичащия договор в края на сезона, Янузай създаде чувство за неотложност, което никога досега не бях виждал в нашия клуб… и поне веднъж съм с всички… Футболен Клуб Манчестър Юнайтед… Дейвид Мойс… просто подпишете с него! И последно, надявам се, че Пол Погба и Равел Морисън ще имат добри кариери във футбола и ще развият потенциала си. Но те вече играят за други клубове, така че мисля е време привържениците да продължат напред. Има доста талантливи момчета на прага ни, които да ни развълнуват. Източник: StrettyNews.com
Автор: Тони Парк; Последвайте @mrmujac в Туитър
Превод: Пепа Запрянова

Pepinka

Pepinka

Sign in to follow this  
×