Jump to content
Акценти
  • !!! В Акаунт се влиза с "Display Name" т.е. името, което се вижда от потребителите във форума или с имейл адрес! НЕ МОЖЕТЕ да влезете с потребителско име !!!

Новини

Какъв е начинът на Юнайтед?

Това е една от основните причини защо Дейвид Мойс загуби работата си и Райън Гигс заяви, че иска да го върне в оставащите четири мача до края на сезона. „Това е моята философия и философията на Манчестър Юнайтед“, заяви уелсецът по време на петъчната си пресконференция. Но кое е мистичното около „начинът на Манчестър Юнайтед“ („Manchester United Way“), който има силата да утвърждава или уволнява мениджъри? Мениджърът Мат Бъзби капсулира същността на отношението, което е около Олд Трафорд и до днес, разговаряйки с Боби Чарлтън, когато той идва на Олд Трафорд на 15-годишна възраст. „Всичките тези хора, които виждаш да паркират на Трафорд Парк, идват да ви гледат в събота“, казва Бъзби на Чарлтън. „Те имат скучни работи, така че вие трябва да им дадете нещо, което да ги забавлява.“ Разбира се, не винаги може да бъде така. След победата с 6-2 над Арсенал, която Юнайтед постига на 9 февруари 1957, следва нулево равенство с Тотнъм няколко седмици по-късно. Преди изключителния успех над Арсенал с 5-4 на Хайбъри, който се оказа последният мач в Лигата преди трагедията в Мюнхен през 1958, Юнайтед губи с 1-0 от Челси у дома през декември същия сезон. Имаше дълги периоди на висини и падения, леки възходи и спадове, след като Бъзби изрича тези думи, но смисълът остава. „Ние атакуваме“, казва Шон Боунс от Manchester United Supporters Trust. „Опитваме се да печели мачовете си със стил.“ „Ако искате да се класифицира: две крила, припокриващи бекове и атакуващи полузащитници – но, всъщност, е много повече от това. Може да се каже, че става въпрос за душевно състояние, за състояние на ума.“ „Ние не се „стремим“ да бъдем като някого, както Мойс каза за Манчестър Сити. Ние трябва да даваме пример на всички останали как трябва да се играе футбол.“ Връщайки се назад през поколенията, готовността да се използва играта по крилата може лесно да бъде идентифицирана. Преди Мюнхен това са Дейвид Пег и Албърт Скенлън. След това, когато отборът бива възстановен, след трагедията, и печели Европейската Купа през 1968 г., са Джордж Бест и Джон Астън. Традицията продължава дори и по време на не толкова успешните ’70-те г., когато се подвизават Стив Копъл, Гордън Хил и Гери Дейли. Също както Гордън Страхън и Йеспер Олсен в началото на ’80-те. Уволнението на Мойс може да се сравни с отношението към Дейв Секстън, който е уволнен от Юнайтед през април 1981, въпреки че завършва сезона със седем поредни победи. Това решение се основава на „скучния“ футбол, който тимът му практикува. Към мощните полузащитници в лицето на Чалртън, Дънкан Едуардс и Брайън Робсън, добавяме и заплахата от бековете, като Роджър Бърн, който е атакувал във време, в което защитници е трябвало само да защитават; и Артър Албистън, който записва 485 мача като припокриващ ляв бек. Тази култура остава вградена в клуба. „Начинът на Юнайтед’ (‘The ‘United Way’) е нещо, с което феновете са свикнали“, казва бившият капитан Брайън Робсън. „Атакуващ стил, радващ окото.“ „За феновете това е начинът, по който отборът трябва да играе. В момента Юнайтед разполага с такива играчи – Шинджи Кагава, Антонио Валенсия, Ашли Йънг, Нани и Аднан Янузай са страхотно футболисти. Въпросът е да се използват по най-добрия начин.“ Нещо, което Мойс не успя. Онова, което направи ситуацията още по-лоша за него, е факта, че той наследи мениджър, който гарантираше Юнайтед да играе изключително вълнуващ футбол. Фъргюсън можеше да разчита на Лий Шарл, Андрей Канчелскис, Дейвид Бекъм и Кристиано Роналдо, които да дразнят опонентите. В полузащита – Рой Кийн, Пол Инс и Пол Скоулс бяха заплаха, докато Денис Ъруин, Гари Невил и Патрис Евра се включваха напред. Ще сгрешим, ако кажем, че Мойс не опита да атакува, или, че Фъргюсън беше толкова страстен привърженик на играта по крилата, че отказа да опита нещо друго. Но ако направим изображение на отбора на Фъргюсън, ще видим, че играчите му винаги атакуваха, притискаха опонентите си и ги разгромяваха. При Мойс нещата стояха по съвсем различен начин. Той предприемаше колебливи стъпки в управлението си, докато Гигс вече направи една голяма, казвайки на феновете, че ще им даде това, което искат. „Разполагаме с нужните играчи. Момчета в съблекалнята са свикнали с успехите и имат манталитет на победители. Ще покажат именно това в събота“, заяви Гигс. „Вярвам на играчите, знам на какво са способни и искам да излязат и да го покажат срещу Норич.“ И това идва от човека, който повече от всеки друг е въплъщение на това, в което Юнайтед се превърна. Човекът, който през 1999 на Вила Парк премина през цялата защита на Арсенал, за да отбележи голът, който беше определен за най-добрия в историята на ФА Къп. Саймън Стоун, BBC Sport 
www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

Спекулациите и истината: Погба, Морисън и Янузай

Тони Парк, който е статистик и историк на младежките отбори на Манчестър Юнайтед, а също така и ко-автор на книгата „Синовете на Юнайтед“ („Sons of United“), коментира ситуациите около Пол Погба, Равел Морисън и Аднан Янузай в статията си за StrettyNews.com. Има много ползи да следиш футбола на младежко ниво, но като фен на Манчестър Юнайтед и историк на академията, няма нищо по-хубаво от това да видиш как един млад футболист се развива в академията и пробива в първия отбор. В Манчестър Юнайтед се гордеем с факта, че сме най-успешният британски клуб, който прави това от края на 30-те години на миналия век. Когато Дейвид Мойс обяви състава за предсезонното турне, изпитах особено удоволствие да видя Джеси Лингард, Майкъл Кийн и Аднан Янузай сред включените в списъка. Когато сезонът започна, се надявах, че ще видим повече от Джеси Лингард, но прогресът на Аднан Янузай е изключителен плюс. Нещо, което феновете, следящи младежките отбори редовно, предвиждаха от известно време. И щом феновете видяха, че младият белгиец е водещата новина в спортните страници, след прекрасното си представяне срещу Съндърланд, те отвориха дебата за Пол Погба. А в неделя, когато Равел Морисън отбеляза изключителен соло гол за Уест Хем, блогърите, подвизаващите се в туиър и форумни потребители отново се намесиха. „Не можем да си позволим да загуби Янузай, така както загубихме Погба и Морисън…“ „Юнайтед се прецака, позволявайки на Погба и Морисън да напуснат…“ „Фърги трябваше да даде на Погба всичко, което той искаше…“ „Има ли клауза за откупуване?“ В резултат на тези мнения, аз реших да споделя моето виждане по темата, защо смятам, че решението на Сър Алекс Фъргюсън да позволим и на двамата играчи да напуснат беше абсолютно правилно и защо ситуацията около Янузай е много по-различна. Та… Пол Погба. Да си поговорим какво точно се случи… 1. Погба се присъедини към клуба от Льо Авър с доста противоречия, като френският клуб се оплакваше за нередности от страна на Юнайтед при договарянето на трансфера. УЕФА обаче отхвърли жалбите на Льо Авър. Погба беше прекарал малко време във френския клуб, нещо, което се забелязва и при предишните му младежки отбори. 2. Веднага в Академията (въпреки че някои хора няма да се съгласят с определението „продукт на школата“, този дебат ще го оставим за друг път…. той игра в нашата Академия и се счита за неин продукт) той показа невероятни качества и си личеше, че го очаква бляскаво бъдеще. 3. Сезон 2010/11 беше изключително силен за Погба, като помогна на Отбора до 18г. да спечели Младежката Купа и бе определян като невероятен „потенциален“ талант заедно с Равел Морисън. И двамата изпъкваха в един много, много силен отбор. Около тях имаше достатъчно добри играчи, които им помагаха да демонстрират невероятните си качества. 4. През следващия сезон (2011/12) формата му при Резервите беше доста слаба. Можеше да изиграе един силен двубой, но последван от слаб такъв. Постоянството е от важно значение на колкото по-високо ниво играеш. Много са си патили…. не защото не са били талантливи, а защото не са били постоянни. 5. Сър Алекс Фъргюсън видя, че трябва да тества Погба на още по-високо ниво, да му даде шанс да опита от футбола в първия отбор, да види как ще реагира при по-сериозно напрежение. Мениджърът му даде шанс и в трите мача за Купата на Лигата и той се справи добре, без да бъде брилянтен. Всъщност, в мачовете срещу Лийдс и Олдършот Юнайтед спечели доста комфортно и това беше неговия шанс да изпъкне, но той не успя. Той показа проблясъци на талант и определено заслужава да бъде следен. 6. Това ни отвежда до мача с Блекбърн. Преди мача Погба беше цитиран: „Заявих на Фъргюсън, че съм готов и трябва да ме включи…“. По време на коледния период страдахме от контузии и Фъргюсън разчиташе на опитния полузащитник Джи Сунг Парк, рискува с Рафаел, а Карик играеше като централен защитник. Когато това не подейства, той пусна по-опитния Андерсон на почивката. Погба имаше три мача като резерва и се представяше слабо при Резервите. Нямаше логична причина защо мениджърът да го пусне като титуляр, ако някой се е издразнил защо е бил предпочетен Андерсон. Второ, чудя как е реагирал на факта, че един 18-годишен неопитен младеж му казва кой трябва да играе и кой не. Интересно, Юнайтед имаше нужда от гол и след като пусна Андерсон да заздрави полузащитата… напълно логично…  Фъргюсън след това пусна Уил Кийн, който да отбележи изравнителното попадение. Никой не ще разбере причините за селекцията на мениджъра в този ден… може би е тествал отношението на Погба или просто е решил, че младият французин не е готов. 7. Фъргюсън предложи нов договор на Погба, но неговия агент искаше „гаранция“ за място в първия отбор и минимум мачове като титуляр. Фъргюсън (като повечето мениджъръ) не може да гарантира на никого място в първия отбор, та защо да го прави за един неопитен 18-годишен футболист. Само трябва да си спомните как действа с Уейн Рууни през миналия сезон, за да разберете, че няма гаранции. 8. След това Фъргюсън даде достатъчно възможности на Погба да играе за първия отбор както в лигата, така и в Европа. През март той се появи като резерва в три поредни мача за 20, 30 и 35 минути съответно, като Фъргюсън постепенно го запознаваше с „данданията“ да играеш в първия отбор. Въпреки това, младежът все пак реши да не подпише новия договор, макар че мениджърът го увери, че ще получи повече шансове през сезон 2012/13, въпреки слабото му представяне в отбора на Резервите през 2011/12. Ще добавя само, че в тези мачове той се представи добре… нищо с което да се отличи, но можеше да се види, че той ще се превърне в чудесен футболист. 9. Повтарям… в тези мачове за първия отбор той показа „проблясъци“ на таланта и потенциала си. 10. В края на сезона агента на Погба разговаря с няколко клуба и те двамата решиха, че в Ювентус ще бъде по-добре. Само те си знаят защо решиха да игнорират предложението на Юнайтед. 11. Фъргюсън отново разговаря с играча, който отказа да отстъпи. 12. Футболистът се премести в Италия. Това е в общи линии. Разговарях с няколко агенти, които се грижат за млади играчи и тяхното мнение е, че Погба е „получил лош съвет“, а офертата на Юнайтед е била „в тон с други играчи на същата възраст, опит и потенциал.“ Така че агента на Погба или самият той искаха „гаранции“, нещо, което нямаше как да се случи – разбираемо – и Фъргюсън не беше склонен да пусне титуляр играч, чиято форма не го заслужава. В допълнение, нарушаването на правилата за заплатите може да причините доста проблеми в клуба. Някои хора споменаха също така, че завръщането на Пол Скоулс е върнало Погба още по-назад на опашката. Когато Том Клевърли бе запитан за завръщането на Скоулс, той заяви: „радвам се, защото ще имам възможността да се уча от него.“ Доста различно отношение сравнени с това на Погба. Той напусна, защото той/неговия агент бяха нетърпеливи и искаха да диктуват условията в клуба. Други по-известни футболист в миналото се опитаха и не постигнаха нищо. И накрая, представете си, че клубът беше утроил заплатата му (или нещо подобно) и му беше гарантирал 30 мача като титуляр. Но след това формата му спадне или той не успее да се развие както всички се надяват. Да играеш в английската лига е корено различно от това да се подвизаваш в италианския футбол. Какво правим тогава? Контрактът му ще казва, че той ТРЯБВА да играе. Колко нелепа ситуация. Погба не искаше да играе за нас, затова и клубът не можеше да го задържи. Договорът му изтече, а ти имаш нужда от две страни, за да се подпише нов контракт. Не може да загубиш нещо, което никога не си имал. Ние никога нямахме неговата пълна отдаденост към нашия клуб. Сега… Равел Морисън… какъв футболист! Неговата история е по-проста. В всичките тези години, в които следя футбол на младежко ниво, рядко може да кажеш „той е сигурен…!“ Норман Уайтсайд беше сигурен. Райън Гигс беше сигурен. Пол Скоулс беше сигурен. Равел Морисън беше един от най-талантливите играчи, които съм виждал да излизат от нашата академия. Той се присъедини към клуба на седемгодишна възраст, сам призна, че е фен на Арсенал и Тиери Анри. Той беше специален от самото начало. Когато започнах да го следя, той беше на 13/14 години и можеше да прави всичко. Талантът му е безспорен… той беше „сигурен“. За съжаление на младия манчестърец, проблемите му извън терена предизвикваха тревога. Идвайки от среда тежко разрушила възпитанието му, тинейджърските му години бяха пълни с различни прегрешения. Няма да навлизам в подробности, но обикновено търсене в Google ще покаже материали за гангстерски сбивания, сплашване на свидетели, кражба, насилие, периодични бягства от клуба, откази да тренира и други. Ставаше и по-зле. Клубът се опита да осигури по-възрастни професионалисти като Рио Фърдинанд да му бъдат модели за подражание. Беше настанен в различни стабилни семейства. Осигуриха му психологически консултации. Когато всички се отказаха от Равел, Сър Алекс Фъргюсън искаше да му даде още един шанс… абсолютно наясно с невероятния му талант. За съжаление, този тип поведение, което беше „позволено“ или поне „приемано“ създаваше проблеми сред доста от младите играчи. „Защо трябва да идвам на тренировки, щом той не го прави?“ Клубът винаги е по-голям от всеки един играч и Фъргюсън в крайна сметка реши да го продаде на друг клуб. Промяната беше най-доброто решение и за двете страни. Та, двама изключително талантливи младежи с невероятен потенциал не успяха да постигнат нищо в Юнайтед заради две коренно различни причини. Но и двамата получиха шанс да играят за първите отбори на клубовете си, като Морисън изглежда много по-удобно на това ниво. И достигаме до Аднан Янузай. Първо, белгиецът с албански произход няма проблеми извън терена като Морисън, нито пък беше непостоянен в представянето си или имаше проблеми с отношението като Погба. Когато пристигна в клуба като кльощавичък 16-годишен тинейджър през март 2011, талантът му беше лесно разпознаваем. Финтове, скорост, топката е като залепена за бутонките му и пълна липса на притеснение. Толкова прилича на онзи тинейджър от Белфаст, който дойде в клуба 50 години по-рано. Той проби в Oтбора до 18г. и попадна в Младежкия отбор през сезон 2011/12, но контузия съкрати сезона му. През следващия сезон прогресът му продължи и той попадна в състава за двубоя срещу Бърнли за Младежката Купа през декември 2012. Това беше повратната точка. Юнайтед се представи ужасно и Сър Алекс Фъргюсън влезе в съблекалнята след мача, а нападките му бяха насочени основно към Янузай. Мениджърът ясно заяви, че младежът е играл „по инерция“, че „пропилява таланта си“ и че е бил „плахо“. Беше му казано, че ще бъде пратен в Отбора до 21 г. и от него се очаква да покажа на какво наистина е способен. Трансформацията беше мигновена. Представянето му за втория отбор беше значително по-впечатляващо – постоянство беше ключово, а междувременно той узря и извън терена. Беше възнаграден в края на сезона, когато попадна сред резервите в последния мач на Сър Алекс Фъргюсън начело на Юнайтед. Колко трогателно щеше да бъде, ако тинейджърът беше станал и последния дебютант по-ръководството на Сър Алекс? Но тук идва и голямата разлика между Погба, Морисън и Янузай… когато той получи шанс да играе за първия отбор, той се възползва от него. Янузай изглеждаше добре по време на предсезонното турне. И още по-добре по време на бенефиса на Рио Фърдинанд. Направи официалния си дебют в мача за Къмюнити Шийлд и продължи да проресира. И когато Юнайтед имаше нужда от искрица в съботния мач срещу Съндърланд, Янузай излезе напред и направи разликата. Първият му гол дойде след чудесно движение без топка и клиничен завършек. Фактът, че не отпразнува гола си показва психическа издръжливост. Вторият му гол беше истинска класа… красиво изпълнение… радост за окото. Янузай направи така, че на Мойс да му бъде трудно да го игнорира. Сега има сила при преговорите. Представянето му на терена, както и отношението му извън него, му позволиха (и на неговия съветник) да определят условията към клуба. Нещо, което нито Морисън, нито Погба бяха в състояние да направят. Ние имаме най-добрият рекорд що се отнася до промотирането на деца от академията и даването им шанс за изява. Въпреки това, с изтичащия договор в края на сезона, Янузай създаде чувство за неотложност, което никога досега не бях виждал в нашия клуб… и поне веднъж съм с всички… Футболен Клуб Манчестър Юнайтед… Дейвид Мойс… просто подпишете с него! И последно, надявам се, че Пол Погба и Равел Морисън ще имат добри кариери във футбола и ще развият потенциала си. Но те вече играят за други клубове, така че мисля е време привържениците да продължат напред. Има доста талантливи момчета на прага ни, които да ни развълнуват. Източник: StrettyNews.com
Автор: Тони Парк; Последвайте @mrmujac в Туитър
Превод: Пепа Запрянова

Pepinka

Pepinka

Сър Боби: 60 години Червен Дявол

Невероятното приключение на Сър Боби Чарлтън в Манчестър Юнайтед започва на днешната дата преди 60 години. Чарлтън, тогава на 16 години, привлича вниманието на скаутите на клуба и се присъединява към Юнайтед на 6-ти юни 1953 г. Боби е взет, за да се учи, и дори помага в поддръжката на терена на Олд Трафорд между тренировките. Това е началото на една от най-успешните кариери в английския футбол. С Юнайтед Чарлтън печели три титли в първенството, ФА Къп и Европейската Купа през 1968 г., 10 години след като оцелява в катастрофата в Мюнхен, която отнема 23 живота, включително на осем от съотборниците му. Когато Чарлтън прекратява кариерата си, той е водещ реализатор в историята на клуба с 249 гола (рекорд, който продължава да държи и днес). В автобиографията си, публикувана през 2007 г., Сър Боби си спомня първите си дни на Олд Трафорд. „Сякаш ми беше даден достъп до моето разбиране за рая. Бях приятел с чудесни млади футболисти, които бяха готови да ме приемат и споделяха страстта ми към играта, която винаги е била вдъхновяваща. Бъдещето изглеждаше толкова вълнуващо.“ www.manutd-bulgaria.com

Pepinka

Pepinka

На днешната дата: Рекордната победа в Лигата

На 4 март 1995г. Юнайтед постига рекордната си победа във Висшата Лига, когато Ипсуич гостува на Олд Трафорд… Предистория: Седмица по-рано Червените Дяволи губят с 1-0 от Евертън на Гудисън Парк. Алекс Фъргюсън иска от играчите си по най-бързия начин да забравят тази загуба и да се върнат на победния път, за да съкратят преднината на Блекбърн на върха в класирането. Но дори и той не е могъл да си представи по какъв категоричен начин неговите момчета ще сторят това. Събитието: Рой Кийн открива резултата след 15 минути игра, преди Анди Коул да започне головото си шоу. Шест седмици след като дебютира за Юнайтед, седем милионната покупка вкарва две попадения преди почивката. Въпреки че получава лека контузия в глезена при отбелязването на втория си гол, Коул е неудържим. „Мениджърът ме попита дали искам да бъда заменен на почивката“, спомня си Коул. „Но аз усещах че ще паднат още доста голове, и не исках да пропусна този шанс.“ Напълно вярно. Коул оформя своят хет-трик в началото на второто полувреме, а малко по-късно Марк Хюз отбелязва петия гол за Юнайтед с помощта на горната греда, а скоро след това и шестия. След този малък антракт, Коул отново излиза на преден план със своя четвърти гол в срещата, общо седми за Червените Дяволи. В 72-рата минута Юнайтед получава възможност да изпълни пряк свободен удар след като вратаря на Ипсуич Крей Форест играе с ръка извън наказателното поле. Свободния удар е изпълнен моментално от Пол Инс и това означава само едно: 8-0 за Манчестър Юнайтед. След това цели 16 минути „Трактористите“ успявят да опазят врата си суха. Но две минути пред края на двубоя, Анди Коул вкарва своя пети гол, а след това той, Марк Хюз и Брайън МакКлеър пропускат няколко добри възможности да направя резултата двуцифрен. Следистория: „Това е близко до съвършенството“, казва мениджърът. „Създадохме толкова много възможности за гол, на два пъти уцелихме и гредите. Изумително представяне.“ Въпреки че победата с 9-0 си остава клубен рекорд за най-голяма домакинска победа, това не успява да предотврати коронясването на Блекбърн за шампиони. Анди Коул споделя рекорда си за най-много отбелязани голове (5) в едни мач във Висшата Лига с Алън Шиърър, който се разписва на пет пъти във вратата на Шефилд Уензди през 1999г., както и с Джърмейн Дефоу, който също има 5 попадения в един двубой – срещу Уигън Атлетик през 2009г. Какво пише пресата: 
„Горкият стар Ипсуич. Най-слабата защитата в Премиършип се изправи срещу най-талантливият в атакуващ план отбор в страната, и всичко това доведе до пердах в гигантски размери.“ – РоджърТейлър, „Обзървър“  

Pepinka

Pepinka

×