Thirteen

Няма какво да се чудим, на Ерера и Де Хея им е писнало от негърщините на офанзивните играчи и си бият камшика.. По-кристално от това няма на къде

Има и още една карта, която сега някъв от Копенхаген - Виктор Фишер използва

Та значи това е отборът, на когото Ливърпул крепи надеждите си да спечели шампионската титла? Едва ли привържениците на „червените” са изпитали каквото и да е удоволствие от гледката как Манчестър Юнайтед бива пометен от техния съсед Евертън в неделя. Има я само отчаяната надежда подобно нулево представяне някак си да вдъхнови реакция в градското дерби с Манчестър Сити в сряда на „Олд Трафърд”. Може пък и това да се случи, макар че не бихте заложили дома си: почти в момента на назначението на Оле Гунар Солскяер за постоянно неговите играчи започнаха да се държат, като че ли той е заместващ учител в класа им. Поражението от Евертън с 4:0 на „Гудисън Парк” беше петото поредно навън – най-лошата им поредица от 1981 г. насам – и общо шестото за последните осем мача като цяло. Норвежките вестници може и все още гордо да показват Солскяертабелен – таблицата за класирането след идването му на мястото на уволнения Жозе Моуриню, ала слънцето днес свети много по-малко ярко в сравнение с преди. Това, че проблемите на Юнайтед се крият далеч по-дълбоко от работата на Солскяер, е очевидно. Клубът не се бе запътил наникъде под ръководството на Моуриню и отровната среда се разпростираше все по-нашироко и по-нашироко. Отстраняването на португалеца беше напълно разумно решение в опит да се спаси нещичко от този окаян сезон – класиране в Топ 4, поход за Купата на Англия или в Шампионската лига. „Червените дяволи” действително се подобриха в първите седмици под ръководството на Солскяер, в които той демонстрира далеч повече тактически умения в сравнение с показаното в Кардиф. Това решение – да бъде назначена клубна легенда за временен мениджър, за да укроти нравите и да спечели малко време с типичната си усмивка – бе вероятно най-доброто на борда на директорите на Юнайтед, откакто Алекс Фъргюсън се оттегли. И всичко това беше разбито на парченца, когато му бе дадена работата за постоянно в края на миналия месец. Това пък беше решение, което илюстрира пълната липса на футболна експертиза у директорите, тенденцията им да се носят на гребена на вълната на общественото мнение, вместо сами да определят курса. Тези неща станаха очевидни още в самото начало на етапа на Дейвид Мойс, който бе напълно не в свои води в клуб от величината на Юнайтед, ала шефовете не съумяха да устоят на настояванията на Фъргюсън именно този да е неговият наследник. Довеждането на Луис ван Хаал пък би имало смисъл единствено ако беше част от генерална промяна в посоката на опериране на клуба в по-нидерландска линия и ако опитният специалист бе просто фигурата, прокарваща пътя на по-млад треньор с подобни принципи. Само дето, разбира се, не стана така. Причината е, че това е един борд, който сякаш си няма особена представа, че футболът като спорт се нуждае от дългосрочно планиране; борд, който не вижда особена стойност в инфраструктурата, философията или изграждането на основи. Вместо това след Ван Хаал дойде Моуриню, който може и да бе работил под негово ръководство в Барселона две десетилетия по-рано, ала който се разбунтува и заложи на съвсем различен стил на игра. Португалецът обаче се вписваше в общата посока на действие на Юнайтед – скачане за големите имена, които или са в своя зенит, или вече са го преминали. Нямаше я експертизата за идентифициране на изгряващите звезди – провал, обясняващ отчасти защо при всичките многобройни търговски партньори само те от Топ 6 в Премиър Лийг не обявиха печалба за предишната финансова година. Предвид последиците за йерархията в заплатите, привличането на Алексис Санчес може да се окаже най-скъпоструващото в клубната история. Моментът на назначението на Солскяер за постоянен мениджър също говори за наличието на едно реактивно ръководство, което действа според обстоятелствата – изкушение от ефекта на новия наставник, вместо да се изчака да се види дали у него има истинска стойност. Самият норвежец обвини лошата физическа кондиция на своите футболисти (те изтичаха 8 км по-малко от Евертън в неделя), което изглежда логично обяснение. Статистиките на отбора по отношение на тичане са лоши през целия сезон и може би играчите просто са се вдигнали временно в началото на неговия етап на пейката, ала после не са били в състояние да задържат темпото. Има обаче и по-дълбоки проблеми по отношение на поведението и кадрите. Пол Погба и Антони Марсиалзападат стремглаво. Крис Смолинг и Фил Джоунсзаприличват все повече на статуите на лъвове пред Британския музей – позакърпени и донякъде впечатляващи откъм дълготрайност, ала не там всъщност за да защитават. Пътуването до Испания миналата седмица като че имаше злощастния ефект да превърне Давид де Хеа в Давид де Хеа, който играе за Испания. Фред, напълно оправдано, изглежда изумен от заобикалящия го хаос. Като изключим Маркъс Рашфорд, въпреки че напоследък дори и той е далеч от целта, има ли един-единствен играч, когото феновете на Юнайтед биха били истински разочаровани да изгубят? Може би това е донякъде защита за Моуриню, при все че би било по-лесно да му съчувстваш, ако той не бе отговорен за поне няколко от трансферите и ако не бе отчуждил доста от талантите на свое разположение. Само защото ти е раздадена лоша ръка не значи, че е невъзможно и ти да я изиграеш лошо на свой ред. Нужната чистка е в огромни мащаби. Може да се окаже, че няма треньор в световния футбол с нужния опит да осъществи подобна революция. Може ли Солскяер да го стори? Възможно е, ала напиращият най-силно въпрос сега е този: ако не бе му даден постът за постоянно преди един месец, щеше ли Ед Уудуърд при развитието на ситуацията да го стори след края на сезона? И щяха ли да искат това и феновете? Единствената светлина в тунела за привържениците на Юнайтед е, че настоящото безхаберие на техния любим отбор поне може да спре Ливърпул да спечели титлата. Джонатан Уилсън, „Гардиън” Браво Джони

Аз колегите в работата ги бъзикам само на база това, което съм прочел тук

Точно така, махат се читавите, остават пиявиците и некадърниците. Ние сме клуб мечта

От Гигс на Депай и Марсиал

Този, заедно с погбенцето са най-големите лекета в тоя отбор. Безспорно най-слабите "футболисти" обличали нашата фланелка. Могат да се сравняват само с Бебе, Клеберсон и Куинтън Форчън. Много е жалко тези двамата да представляват институцията Манчестър Юнайтед. Още на 12-ти май, трябва да хванат самолета и никога повече да не стъпват в Манчестър.

Този е символът на центрирането право в защитника пред него. Качество усвоено перфектно и от ашли йънг.

Куците ни коне са непродаваеми

Усети пуснатата кръвчица, като акула се върти и чака удобния момент, в който да нападне сър боби и ко. и каже "казах ли ви, че не е проблема в моуриньо" Иначе по темата - к*р за ГоТ, не съм гледал и няма да гледам и 1 епизод

Единия в морето, другия след като разхождаше фланелката 3 сезона вече е в америка

Най-странно ми е, че тези, които защитават Рууни, нападат Де Хея Ще дойде момента Ромеро да ни е титулярния вратар или пък някои черен и ще видите тогава изпълнения тип Бартез

Драги съмишленици , За 6 години, някой, може ли да ми каже дали вижда едно нещо в отбора, което да се е променило в положителна посока? От 6 години не сме ставали шампиони, а се водим(водехме) за най-големия клуб в света. Посредствени сме на всяко едно ниво. 4-ти треньор ни е начело в момента, но играчите, тактиката, резултатите са все едни и същи. Всички ги виждаме тия неща, дори не знам защо ги пиша Ама ме дразни, че на никой в тоя клуб не му светва лампичката и не се прави никаква промяна по високите етажи. Играчите, които се купуват и за титуляри не стават за нищо, заплатите са скандални на фона на успехите, трансферните ни цели (за които се спекулира сега) също са меко казано скандални. Купихме уж доказани имена като Фалкао, Ди Мария, Санчез, които трябваше да се впишат и да почнат да мачкат от раз. Всички вече мечтаем за тая прословута чистка, ама как да стане с тия преподспивания на договори на доказаните неможачи + абсурдните заплати и форма, които 100% пречат на продажбите. Мъчих се да видя някаква светлина в тунела, нещо, за което да се закача, ама просто не успявам да намеря. Поредното "много важно" лято с "мега важния" трансферен прозорец за бъдещето на клуба следва. Без световни и европейски първенства, които да "пречат" на трансферите и преговорите. В момента усещането е, че ще се махнат максимум 3-ма човека, които и без това не играят. Ще се вземат 3-ма, на които ще им трябва период за адаптация и в първия сезон нищо няма да направят. От това следва поредния транзишън сезон и пак нищо... Трябва ни нещо грандиозно, нещо разтърсващо - 10 изгонени, на 10 да им се намалят заплатите, 10 да се купят, които да заменят тия, на които им се намалят заплатите. Нещо такова?!