Това е една от основните причини защо Дейвид Мойс загуби работата си и Райън Гигс заяви, че иска да го върне в оставащите четири мача до края на сезона.

„Това е моята философия и философията на Манчестър Юнайтед“, заяви уелсецът по време на петъчната си пресконференция.

Но кое е мистичното около „начинът на Манчестър Юнайтед“ („Manchester United Way“), който има силата да утвърждава или уволнява мениджъри?

Мениджърът Мат Бъзби капсулира същността на отношението, което е около Олд Трафорд и до днес, разговаряйки с Боби Чарлтън, когато той идва на Олд Трафорд на 15-годишна възраст.

„Всичките тези хора, които виждаш да паркират на Трафорд Парк, идват да ви гледат в събота“, казва Бъзби на Чарлтън. „Те имат скучни работи, така че вие трябва да им дадете нещо, което да ги забавлява.“

Разбира се, не винаги може да бъде така.

След победата с 6-2 над Арсенал, която Юнайтед постига на 9 февруари 1957, следва нулево равенство с Тотнъм няколко седмици по-късно.

Преди изключителния успех над Арсенал с 5-4 на Хайбъри, който се оказа последният мач в Лигата преди трагедията в Мюнхен през 1958, Юнайтед губи с 1-0 от Челси у дома през декември същия сезон.

Имаше дълги периоди на висини и падения, леки възходи и спадове, след като Бъзби изрича тези думи, но смисълът остава.

„Ние атакуваме“, казва Шон Боунс от Manchester United Supporters Trust. „Опитваме се да печели мачовете си със стил.“

„Ако искате да се класифицира: две крила, припокриващи бекове и атакуващи полузащитници – но, всъщност, е много повече от това. Може да се каже, че става въпрос за душевно състояние, за състояние на ума.“

„Ние не се „стремим“ да бъдем като някого, както Мойс каза за Манчестър Сити. Ние трябва да даваме пример на всички останали как трябва да се играе футбол.“

Връщайки се назад през поколенията, готовността да се използва играта по крилата може лесно да бъде идентифицирана.

Преди Мюнхен това са Дейвид Пег и Албърт Скенлън. След това, когато отборът бива възстановен, след трагедията, и печели Европейската Купа през 1968 г., са Джордж Бест и Джон Астън.

Традицията продължава дори и по време на не толкова успешните ’70-те г., когато се подвизават Стив Копъл, Гордън Хил и Гери Дейли. Също както Гордън Страхън и Йеспер Олсен в началото на ’80-те.

Уволнението на Мойс може да се сравни с отношението към Дейв Секстън, който е уволнен от Юнайтед през април 1981, въпреки че завършва сезона със седем поредни победи.

Това решение се основава на „скучния“ футбол, който тимът му практикува.

Към мощните полузащитници в лицето на Чалртън, Дънкан Едуардс и Брайън Робсън, добавяме и заплахата от бековете, като Роджър Бърн, който е атакувал във време, в което защитници е трябвало само да защитават; и Артър Албистън, който записва 485 мача като припокриващ ляв бек. Тази култура остава вградена в клуба.

„Начинът на Юнайтед’ (‘The ‘United Way’) е нещо, с което феновете са свикнали“, казва бившият капитан Брайън Робсън. „Атакуващ стил, радващ окото.“

„За феновете това е начинът, по който отборът трябва да играе. В момента Юнайтед разполага с такива играчи – Шинджи Кагава, Антонио Валенсия, Ашли Йънг, Нани и Аднан Янузай са страхотно футболисти. Въпросът е да се използват по най-добрия начин.“

Нещо, което Мойс не успя.

Онова, което направи ситуацията още по-лоша за него, е факта, че той наследи мениджър, който гарантираше Юнайтед да играе изключително вълнуващ футбол.

Фъргюсън можеше да разчита на Лий Шарл, Андрей Канчелскис, Дейвид Бекъм и Кристиано Роналдо, които да дразнят опонентите.

В полузащита – Рой Кийн, Пол Инс и Пол Скоулс бяха заплаха, докато Денис Ъруин, Гари Невил и Патрис Евра се включваха напред.

Ще сгрешим, ако кажем, че Мойс не опита да атакува, или, че Фъргюсън беше толкова страстен привърженик на играта по крилата, че отказа да опита нещо друго. Но ако направим изображение на отбора на Фъргюсън, ще видим, че играчите му винаги атакуваха, притискаха опонентите си и ги разгромяваха.

При Мойс нещата стояха по съвсем различен начин. Той предприемаше колебливи стъпки в управлението си, докато Гигс вече направи една голяма, казвайки на феновете, че ще им даде това, което искат.

„Разполагаме с нужните играчи. Момчета в съблекалнята са свикнали с успехите и имат манталитет на победители. Ще покажат именно това в събота“, заяви Гигс.

„Вярвам на играчите, знам на какво са способни и искам да излязат и да го покажат срещу Норич.“

И това идва от човека, който повече от всеки друг е въплъщение на това, в което Юнайтед се превърна.

Човекът, който през 1999 на Вила Парк премина през цялата защита на Арсенал, за да отбележи голът, който беше определен за най-добрия в историята на ФА Къп.

Саймън Стоун, BBC Sport 
www.manutd-bulgaria.com