От първата суперзвезда на Олд Трафорд до рекордьора по мачове и настоящ асистент-мениджър, богатата история на Манчестър Юнайтед дължи много на Уелс. Преди гостуването на Суонзи в събота, ManUtd.com проследява някои бележитите уелсски връзки.

Първата суперзвезда на Юнайтед: Човек може да проследи възхода на Манчестър Юнайтед след идването през 1905 г. на Били Мередит. Родом от Чърк, кривокрак, тънък като хрътка, Ърнест Мангал го измъква от Манчестър Сити, след което е наказан за две години по обвинения за подкупи и незаконни плащания. И двамата бяха вдъхновени и вдъхновяващи, Мередит помага най-много от всички за реализирането на амбициите на Юнайтед. Той е липсващото парче от пъзела. Неговата магия по крилото е водеща сила при спечелването на титлата в Първа Дивизия през 1908 г., а след това и за успеха във ФА Къп през следващата година. Дори на 37, той е достатъчно мощен, за да осигури втора титлата на Юнайтед през 1911. Невероятно, но той продължава да играе и след края на Първата световна война, завръщайки се в Сити. Мередит слага край на кариерата през 1924 г., когато е на 51 години.

Човекът, който превръщаше мечтите в реалност: Неоценената дясна ръка на Мат Бъзби, футболният фанатик Джими Мърфи има вечно място в сърцата на всички фенове с невероятната работа, която върши, за да изправи клуба на крака след онези черни дни след Мюнхен. Брилянтен треньор и мотиватор по време на своя 25-годишен престой на Олд Трафорд между 1946 до 1971, Мърфи е и най-успешният уелски бос. Неговият отбор губи единствено от Бразилия на четвъртфиналите на Световното първенство през 1958, след гол на Пеле. И това се случва само няколко мъчителни месеца след трагедията в Мюнхен – полет, който той пропуска именно заради ангажименти с националния отбор на Уелс.

Бебето, което стана Лебед: Оперирайки и по двата фланга, Кени Морганс е момчето от Суонзи, което просперира като крило в отбора на Бебетата на Бъзби. Морганс дебютира за Юнайтед по десния фланг през декември 1957/58, запазвайки мястото си и за злочестото пътуване до Мюнхен два месеца по-късно. Измъкнат в безсъзнание под колелото на самолета, той се завръща в игра през април, но не успява, разбираемо, да си върне увереността и се завръща в Уелс. Там записва 54 мача за Суонзи между 1961 и 1964, а след това преминава в Нюпорт Каунти. Умира през ноември 2012 на 73-годишна възраст.

Ярка искра: Има много малко ужасяващи гледки за противниковите вратари и защитници от Марк Хюз в пълния си блясък. Благословен с херкулесова сила в горната част на тялото си и бедра като дъбови дървета, „Спарки“ от Руъбън, в близост до Рексъм, олицетворяващ взривоопасния подход на Юнайтед в началото на 90-те, той се завръща от Барселона след неуспешен престой там (бива продаден на каталунския гранд против волята му през 1986 г.) Вторият му престой на Олд Трафорд е впечатляващ, след като печели два пъти наградата на ПФА за Играч на годината, две титли на Висшата Лига, три пъти ФА Къп, една Купа на Лигата и Купата на носителите на купи и Супер Купата през 1991 г. Головете му включват две попадения срещу Барселона във финала на КНК през 91-ва, както и воле, което предотвратява отпадане от ФА Къп в полуфинала срещу Олдъм през 1994.

Господин полезност: Роденият в Нийт Клейтън Блекмур даде войнствена и лоялна служба в полузащитата и защитата на Юнайтед в периода между 1984 и 1994. Последните му година на Олд Трафорд бяха най-успешни: той игра като десен бек при победата на Юнайтед с 2-1 на Барселона във финала на КНК през 1991 (изчиствайки топката от голлинията в последните минути) и изигра 14 мача при първия ни успех във Висшата Лига през 1992/93. След 245 мача и 26 гола, той напусна клуба и се присъедини към Брайън Робсън в Мидълзбро.

Остана в Уелс: Сред най-странните и най-реликвени гостувания от европейския воаяж, Юнайтед пътува до Рексъм, които са на 91-во място във Футболната Лига, на 23 октомври 1990 г. във втория кръг на КНК. Според правилата на УЕФА гостуващият отбор трябва да бъде в страната на домакина вечер преди мача, така че Юнайтед, който вече имаше преднина от три гола след мача на Олд Трафорд, чинно премина границата. Въпреки още едно добро представяне от ветерана, играещ-треньор на Рексъм Брайън Флин, Червените Дяволи печелят с 2-0 след голове на Стив Брус (който вкара и в първия мач от дузпа) и Марк Робинс, за да оформи общия резултат на 5-0.

Животът на Райън: С толкова големи връзки с Манчестър е лесно да пренебрегнеш факта, че Райън Уилсън, както се казваше тогава, е роден в Кардиф през ноември 1973. Най-титулуваният играч в английския футбол е и най-младият футболист играл за националния отбор на Уелс, записвайки първия си мач от общо 64 (вкарва и 12 гола) като резерва срещу Германия пет месеца след дебюта му във Футболната Лига, който бе през октомври 1991 на 17 години 321 дни. Докато някои смятат, че е срамота, че той не е взел участие на нито един голям международен турнир, Гигс не съжалява: „По-скоро бих преминал през кариерата си без да се класирам за голям турнир, отколкото да играя за страна, в която не съм роден или с която родителите ми нямат нищо общо.“

Няма да забравим: Още един играч, който носи екипите и на Юнайтед, и на Суозни беше Алън Дейвис. Роден в Манчестър от уелски родители, той спечели медал от ФА Къп през 1983 на 21-годишна възраст, след като се появи като смяна на Стив Копъл във финала срещу Брайтън и взе дейно участие в първите два гола. Счупен глезен спира прогреса му на Олд Трафорд, както и счупен крак в Нюкасъл (той премина на Сейнт Джеймсис Парк през 1985), преди да запише 127 мача в два периода за Суозни (1987-89 и 1990-92). Борейки се с депресия, Дейвис отне живота си само на 30 години на 4 февруари 1992. Около 300 опечалени – включително съотборници от Суонзи и Юнайтед, мениджърът на Уелс Тери Йорат – присъстваха на погребението в Блакли. В по-време на предсезонната подготовка Юнайтед изпрати изключително силен състав за двубоя в негова памет.

Последна дестинация: При реконструкцията на Уембли, Милениъм Стейдиъм в Кардиф се превърна в често посещавано място в началото на 21-ви век. Юнайтед и Ливърпул влязоха в историята на 12 август 2001, ставайки първите отбори, които играят мач на британска земя под затворен покрив – мачът за Къмюнити Шийлд. Публика от 70 227 души видяха как дебютантът Рууд ван Нистелрой се разписа при загубата с 2-1, но след това имаше и по-хубави моменти – победа след дузпи над Арсенал за Къмюнити Шийлд, успех с 3-0 над Милуол във финала на ФА Къп, победата над Нюкасъл в полуфинала на ФА Къп през 2005, но също така и загубата от Арсенал във финала на Купата през 2005 след дузпи. На следващата година Юнайтед победи Уигън във финала на Карлинг Къп и тази победа се оказа трамплин за бъдещите величествени успехи.

Сбогуването със Сър Алекс: Има място във фолклора на Олд Трафорд за опонентите в специалните за клуба дни – сбогуването със Сър Мат Бъзби срещу Евертън, искрената почит към Джордж Бест срещу Уест Хем и след това срещу Уест Бромич Албиън. Върнете се към 12 май 2013 и края на една ера, когато Сър Алекс Фъргюсън изведе Юнайтед за последния си домакински мач начело на клубас рещу Суонзи, който беше и негов 1 499-ти. Голът на Чичарито и късното попадение на Рио Фърдинанд осигуриха победата с 2-1, но и гостуващите фенове изиграха своята роля и се включиха към изпращането.

www.manutd-bulgaria.com