ESKO

Финансово-полов проблем: бъркаш в джоба, вадиш портфейла, разтваряш го и... К*Р! :mood (35):

f0rgy, Amsalak - мерси момчета

Мерси. Btw .. adidasrs и аз ти завиждам :mood (17):

http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-...455745912_n.jpg http://a4.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-...960464470_n.jpg Чистак бърсак новички

Честит Рожден Ден на Руни! Жив и здрав да е! По-рядко контузии, да продължава все така да ни радва с красивата си игра и да печели трофеи с отбора! ОБИЧАМЕ ТЕ УЕЙН! :glory (24):

Шанс за Оуен И Бербо Вида и този път да не е в състава .. :mood (36):

http://www.zamunda.net/details.php?id=56714&hit=1 Много добър филм :mood (6):

Арсенал

Никой, ама НИКОЙ от вас няма НИКАКВО право да обижда по какъвто и да е начин САФ !! Много изцепки ще се пишат в тая тема .. модераторите, момчета по-добре я заключете :mood (4):

Егати заспалата работа. Срам и позор, нямам думи просто ! Евънс не трябваше да играе.. благодарим му все пак. И на Евра също. Изобщо цялата защита бяха в небесата някъде.. Джоунс трябваше да влезе още първото полувреме. А Вида защо изобщо не беше в състава ??? ТРАГЕДИЯ !! Но няма нужда от критики трябва да се мисли как да се оправят нещата щото жална ни майка братче ..

хъх :mood (20): :mood (17):

Извинявам се за почерка, ама пиша с левия шарнир, че десният нещо ми потропва и придърпва на една страна - ако пиша с него, хептен няма да ми разчетете. А и малко недовиждам - изгоряха ми оригиналните немски крушки на фаровете, сложиха ми китайски. Сега все едно съм не с фарове, а с кандилца... ... Това е дневникът на живота ми. Ден първи - Германия, 15.11.1998 г Чувам немска реч - това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм "BMW" или "Мерцедес". Е, айде от мен да мине - може и "Ауди". Ще си отживея като аристократ! Ден първи - Германия, 15.11. 1998 г., в края на работния ден, в края на конвейера: Продължавам да чувам немска реч - това е добре. Но виждам надпис "Opel" на изхода на завода - това не е добре. Значи съм "Опел" - скапах! Ден втори - Германия, в склада на завода на "Опел": Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама - "Опел" съм! Ден трети - На ферибота за Италия: Отчаян съм - не само че съм "Опел", но и ме карат за продажба в Италия! Ден четвърти - Милано, Италия: Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ще ми гръмне от напрежение - италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен... Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине. Ден четвърти - Милано, Италия: Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани - луди, млади, с две лигави жабарчета-олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!? Ден пети - Милано, Италия: Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна - от "Формула" 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия! Ден шести - магистралата Милано-Торино: Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно "Ферари" - а скоростната ми кутия още не се е разпаднала! Ден шести - магистралата Милано-Торино, на бензиностанция: Видях се с един "Опел", който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. "Защо така бе, братко!?" А той, горкият, ми изстена: "Защото не са ми сменявали маслото от 5 години!" Шарнирите ми пак стрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди... Ден десети - на градско в Милано: Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска - минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение... Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа! Година първа: Карам с половин картер масло - двигателят загрява, Олдани - не! Година втора: Карам с по-малко от половин картер масло - двигателят загрява, та прегрява, Олдани - не! Година трета: Карам без масло, а се чувствам... смазан! Година десета: Ни жив, ни умрял съм - значи съм "Опел"! Година петнадесета: Умрял съм - значи отивам в България! Година петнадесета, ноември, Горубляне: Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате - значи сте българи! Година двадесета: Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив - значи отивам в Перник! Година двадесета, минавайки на червен светофар в София: Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис "NO FEAR!" А регистрацията ми е пернишка... :mood (35):

Родителите на Иванчо отиват в спалнята да се чукат. За да не им пречи, бащата измисля как да го отстрани за малко: - Я иди и застани на прозореца и гледай към улицата. За всеки човек, облечен в черно, който видиш ще ти дам по пет лева. Влизат в спалнята с майката, започват работа. . . По някое време Иванчо вика: - Ей, татко, по-евтино щеше да ти излезе да идеш при проститутка! Минава една погребална процесия. На пазара в Белград една жена продължително избира яйца от количката на продавача. Тя ги опипва едно по едно, вади ги, някои връща обратно, други оставя настрана. Продавачът я гледа известно време, след което добродушно казва : - Све са яйца, госпожа, курец нема! :mood (17): :mood (17):

Нещо свежичко! :mood (5):