Jump to content

Gaffer

Фенове
  • Брой мнения

    7387
  • Присъединил се

  • Последно активен

  • Брой Пъти Станал Победител

    1

Всички постове на Gaffer

  1. Joga TV http://www.metacafe.com/w/161175/ Ninjaaa :lol: http://www.metacafe.com/w/346009/ Do you speak English? http://www.metacafe.com/w/352749/ Най-добрия виц за блондинки! :lol: http://www.metacafe.com/w/357631/ Боулинг смехорийки http://www.metacafe.com/w/384584/ Луди азиатци! :D http://www.metacafe.com/w/385711/ Блондинка с кофти подарък за рожденния си ден... :o http://www.metacafe.com/w/369148/ Free Style football tricks (Sweden) http://www.metacafe.com/w/370503/ Най-смешните Американски Видеоклипове - Нецензурирано! http://www.metacafe.com/w/394037/ Падания с велосипеди... http://www.metacafe.com/w/382021/ Ирландско момиченце си поръчва на фирма, да разрушат училището! :lol: http://www.metacafe.com/w/397692/ Мноого секси мацка! Но... WTF!!! http://www.metacafe.com/w/384624/ Страшна поледица в Портланд/САЩ http://www.metacafe.com/w/389696/ Лекция с телефон... http://www.metacafe.com/w/397735/ Градушка с големина на бейзболни топки!!! http://www.metacafe.com/w/391000/ Russian “Ma Late Night Talk Show” (вкара акцент тоя руснак...) http://www.metacafe.com/w/417007/ Agassi & Federer in Dubai http://www.metacafe.com/w/396020/ и специално за plexa: ;) Borat, Ali G, Bruno or Sashka? http://www.metacafe.com/w/299291/ MTV Kazachstan (Pimp My Ride with Borat) http://www.metacafe.com/w/249326/ Borat Soundboard http://www.metacafe.com/w/292061/ Borat Dancing http://www.metacafe.com/w/290789/ Borat – Deleted movie scenes http://www.metacafe.com/w/374347/ Borat in “Conan O’Brian Show” part 1 http://www.metacafe.com/w/291183/ Borat in “Conan O’Brian Show” part 2 http://www.metacafe.com/w/257967/ Borat and Martha Stewart in “Jay Leno Show” http://www.metacafe.com/w/315470/ Office fight http://www.metacafe.com/w/427425/ The great cockatoo escape http://www.metacafe.com/w/432989/ Goat hits a kid http://www.metacafe.com/w/29593/ Akon – Smack That (BG version) http://www.metacafe.com/w/431042/ TV Bloopers http://www.metacafe.com/w/423765/ Bad aiming soccer http://www.metacafe.com/w/419531/
  2. Gaffer

    Metal Up Your Ass

    пп: писна ми от джангъри. ако някой се лигави или закача темата, ще отнесе бан от БАН, или забелен банан.
  3. Gaffer

    Рой Кийн

    Сър Алекс Фъргюсън го заклейми като Най-Добрият с когото някога е работил, и супер амбициращ колегите си във всеки един мач в който е играл: Рой Кийн въплъщава в себе си несломим дух на играч който винаги иска да побеждава! Малцина са спортистите които притежават такива лидерски качества, на терена и извън него. И само фактът, че над 70000 фенове на Юнайтед и Селтик станаха на крака и го посрещнаха като победител в неговия прощален мач преди да прекрати кариерата си като футболист, говори сам за себе си. Снимки от неговото изказване за предстоящи големи успехи на Юнайтед покриха дори всеки един стрък трева през 90-те години. Той не се притесни да се изкаже гръмко пред всички медии, въпреки вътрешното си чувство че колегите му в отбора не играят на нивото което той е очаквал. Роденият в Корк полузащитник започва кариерата си в “Коб Рамблърс”, след като не успява да премине успешно стандартните тестове които са се изисквали за да играе в Англия. Брайън Клуг е човекът който го довежда впоследствие в Нотингам Форест, преди да премине по-късно в Юнайтед за рекордния по него време трансфер от 3.75 милиона паунда, през лятото на 1993г. Бележи два гола в дебюта си пред родна публика при победата с 3-0 над Шефийлд Уензди, подсказвайки какво тепърва предстои. Същият сезон “Гладиаторът” Кийн спечели първия от седемте си медала в Премиършип, като добавя медали и от Шампионска Лига, Междуконтинентална Купа и четири Купи на Англия през следващите години. Поема капитанската лента от ръката на Ерик Кантона на старта на кампанията 1997-98, но сезонът му свършва рано след като къса коленни връзки при влизане със шпагат срещу играча на Лийдс Алф-Инге Хааланд, на “Елънд Роуд” през Септември 1997г. Сезон 1998-99 бе доста колоритен за него. По пътя си към извеждането на Манчестър Юнайтед до своя исторически Требъл, Кийн бива изгонен в полуфиналния мач-преиграване срещу Арсенал за Купата на Англия, последван от жълт картон за оспорване на съдийско решение във втория полуфинал за Шампионската Лига срещу Ювентус - картон който го лишава от участие в незабравимия финал на “Камп Ноу”, където Червените Дяволи са коронясани като Шампиони на Европа. Освен успехите които е постигнал с Юнайтед, Кийн – който печели наградата за „Футболист на Годината” и е избран от професионалните играчи в Англия за “Най-добър Футболист сред Футболистите” през 2000г. – доказва своята лоялност и страст в играта и към своята родина, като има изиграни над 70 мача за националния отбор на Република Ирландия. Негов “сблъсък” с бившия национален треньор Мик МакКарти го вади от отбора за Световното Първенство през 2002г., като това изглеждаше краят на международната му кариера, но Кийн направи сензационно завръщане през Май 2004г., след като отбора бе поет от Брайън Кер. Но завръщането му трае само до есента на 2005г. След като Ирландия не успявя да се класира за Световните Финали през 2006г., Кийн обявява че се оттегля от международната сцена. Той обявява това в период през който е контузен, счупвайки тежко кост в глезена на кракът си. Това се случва в двубой срещу Ливърул на Анфийлд, на 18.09.2005г. Остава извън игра до 19-ти Ноември, като същия ден последва и най-шокиращата новина от всички: В официалният сайт на Манчестър Юнайтед се публикува сензационната новина че кариерата на Кийн на Олд Трафорд е завършила. От клубът обявяват че са постигнали взаимно спорузамение за незабавно прекратяване на договора с Рой, като по-късно той преминава в Селтик. ”Въпреки че ми е много тъжно да напусна такъв велик клуб и треньор, вярвам че моят час настъпи, и е време да продължа напред” – казва Рой на раздяла. В същото време, Сър Алекс Фъргюсън определя Кийн като “Най-добрият полузащитник в Света за своето поколение”, и “Една от най-великите личности в славната история на Манчестър Юнайтед”. Шест месеца след преминаването си в Селтик, помагайки им да спечелят титлата в Шотландия и Националната Купа, Кийн обявява оттеглянето си от професионалния футбол на 12.06.2006г., по лекарска препоръка. Назначен е за мениджър на Съндърланд през Август 2006г., като ги извежда до плей-оф позиция в Чемпиъншип, и отборът печели промоция в Английската Висша Лига. превод: Crash източник: www.manutd.com
  4. Gaffer

    Сър Алекс Фъргюсън

    Сър Алекс Фъргюсън е наи-успелият треньор в историята на Британския футбол – спечелил е повече от 30 значими трофея начело на Червените Дяволи. Прекарал повече от две десетилетия на кормилото на Манчестър Юнайтед, той изглежда все така напорист и решен да носи още награди в богатата витрина на Олд Трафорд. Босът на Червените Дяволи е започнал кариерата си като футболист северно от английската граница, в отборите на Куийнс Парк Рейнджърс, Сейнт Джонстън, Дънфърмлин, Глазгоу Рейнджърс, Фалкърк и Айр Юнайтед. Изявите му на терена обаче не вещаят успехи на треньорския пост. След като прекратява футболната си кариера, се ориентира към треньорската дейност. Бил е мениджър последователно на Ийст Стърлингтън, Сейнт Мирън и Абърдийн. Престоят му на стадион „Питодри” е този който го прославя като треньор. Фъргюсън успява да разбие хегемонията на Глазгоу Рейнджърс, като извежда Абърдийн до 3 титли в Шотландия, печели 4 пъти Купата на Шотландия, веднъж Купата на Лигата, и една КНК (Купа на Носителите на Купи, сегашна Купа на УЕФА). След освобождаването на Рон Аткинсън от мениджърския пост на Манчестър Юнайтед, йерархията на Олд Трафорд бързо се ориентира към неговите услуги. Той подписва на 6-ти Ноември 1986г. Фъргюсън наследява един обезсърчен отбор от посредствено играещи футболисти, които естествено образуват недоволство сред своите привърженици, неуспявайки да се противопоставят на господството на Ливърпул. Зациклили в последната четворка отбори на Първа Дивизия, Фъргюсън моментално взима мерки за да спаси отбора от изпадане. Без да прибегне към трансферния пазар той вдига на крака Юнайтед, като отбора финишира на 11-то място. С това той загатва че може би е единствения способен човек който може да върне отбора в борбата за титлата. Юнайтед набира скорост, но повечето от играчите му трудно покриват физическите норми на Лигата. През втория си сезон Червените успяват да завършат на второ място в класирането след Ливърпул, но тази позиция създава все още грешни впечатления. Повратната точка идва през сезон 1989/90. След серия от неубедителни игри и измъчени победи през целия сезон, Юнайтед спечелват своя първи трофей в ерата Фъргюсън. Лий Мартин вкарва единствения гол във финалния мач-преиграване за FA Cup срещу Кристъл Палъс. Този първи Трофей „отваря язовирните стени”. Още следващия сезон отбора печели КНК (сегашна Купа УЕФА). На финала в Ротердам, Червените побеждават Барселона с 2-1, благодарение на блестящата игра на Марк Хюз. Следва спечелването на Купата на Лигата през 1991/92, с което вече Юнайтед придобива своя облик. За жалост шампионската титла остава все още недостижима. Тя е нещо като „Свещенния Граал” за феновете на Юнайтед – цели 26 години Ливърпул доминира в Англия и на европейска сцена, което допълнително огорчава и дразни феновете на Олд Трафорд. Дългоочакваната титла идва през сезон 1992/93. Червените Дяволи, вдъхновени и водени от новото момче – Ерик Кантона, подписал за 1 млн. паунда с Юнайтед, успява да задмине Астън Вила в последните кръгове от сезона. Каръкът е счупен: следва Дубъл през 1993/94, дублират Дубъла (с „деца”) пре 1995/96, и още една титла през 1997г. Най-накрая Юнайтед съчетава могъществото си извън терена с победи и на футболното поле. Доминацията на Ливърпул е прекъсната и е сложен нейният край. Най-голямото постижение на Сър Алекс идва през сезон 1998/99. Никой до този момент не е печелил Требъл – Премиършип, FA Cup и Шампионска Лига. В една незабравима нощ в Барселона, решението му да пусне в игра резервите Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяаер без съмнение остава в историята. Двете резерви бележат по един гол в самия край на мача, за да обърнат резултата от 0-1 за Байерн М., до 2-1 за Манчестър Юнайтед, с което отбора печели Купата на Шампионската Лига и завършва Златния Требъл. За този успех, Фъргюсън е награден от Кралица Елизабет с Рицарски Орден и титла Сър, като мнозина очакват той да се оттегли, вярвайки че е сбъднал най-голямата мечта за един треньор. Нищо такова не се случва – поредната титла идва още в следващия сезон 1999/2000, като ги прави три подред през 2000/01. Осмата му титла в Премиършип идва през сезон 2002/03, а четвъртата му FA Cup година по-късно, на финала срещу Милуол в Кардиф. В момента Червените са в процес на смяна на поколенията. Групата младоци която оформи ядрото за големите успехи започнали през 1995/96, вече почти се развали. Сега Сър Алекс създава нови звезди, като например Уейн Рууни и Кристиано Роналдо, които са в състояние да запалят искрата на една нова ера от успехи. Новото поколение се отблагодарява със спечелването на Карлинг Къп през сезон 2005/06 и със спечелването на 9-тата титла в Премиършип през сезон 2006/07. Изгледите за бъдещи успехи са налице, след като Сър Алекс привлича три нови надежди – Андерсон от Порто, Нани от Спортинг Лисабон, и Оуен Харгрийвс от Байерн Мюнхен, за да подсили шампионския състав. След като връща титлата у дома, на Олд Трафорд, Сър Алекс насочва вниманието си към Шампионската Лига, с надеждата да я спечели за втори път през сезон 2007/08. След една много силна кампания 2007/08, Червените Дяволи успяват да запазят титлата си в Премиършип, и да спечелят втора европейска купа от Шампионската Лига под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън. Това им дава право да участват и в турнира на ФИФА Световна Клубна Купа, където през Декември 2008г. в Япония, Юнайтед са коронясани като Световни Клубни Шампиони. По късно през сезона, Червените Дяволи печелят и Купата на Лигата, побеждавайки Тотнъм на дузпи във финала. На 16-ти Май 2009г., Юнайтед постигат това което е изглеждало като почти „невъзможна мисия” когато Сър Алекс пристига на Олд Трафорд през 1986г., изравнявайки дългогодишния рекорд на Ливърпул от 18 шампионски титли в английската лига. Преборвайки именно Ливърпул в борбата за короната през 2008/09 – 11-та титла за Сър Алекс в 17 сезона – прави вкусът от триумфа още по-сладък. www.manutd-bulgaria.com
  5. №9 Димитър Бербатов Димитър Бербатов е класен и напълно завършен централен нападател, съчетаващ качествата да е безмилостен пред противниковата врата и често да се разписва в рамките на наказателното поле, като в същото време умее да създава магически отигравания извън него. Сър Алекс харесва играчи с голяма каризма и обаяние в начина им на игра, и „отпуснатият” стил на българина веднага бе забелязан на терена. Освен това има известна прилика на сравнение с бившия талисман на Юнайтед, Ерик Кантона. Също както пленителният французин, Бербатов обича да се забавлява с топка в крака. Феновете на Юнайтед могат да очакват отборът им да се превърне в истинска ударна сила след като българинът облече червената фланелка и застане редом до Уейн Рууни, Карлос Тевез, Кристиано Роналдо и всички останали. Бербатов започва кариерата си в българския ЦСКА София, на 17-годишна възраст. Той тръгва по стъпките на баща си, Иван, който също е играл за ЦСКА. След като дебютира на 18г. в сезон 1998/99, той вкарва 14 гола в 27 мача до края на шампионата. Талантът му бързо хваща погледите на клубът от германската Бундеслига Байер Леверкузен, които правят своя ход към привличане на българина през Януари 2001г., след силния старт на сезона с ЦСКА. Бербатов – капитан на Българския национален отбор, Футболист на Годината през 2002, 2004, 2005 и 2007г. – прави бавен старт в новия си отбор, но талантът му се провява в мачовете от Шампионската Лига, където вкарва невероятен гол след солова акция срещу Лион, като е вкарвал и на Ливърпул (което му дава допълнително уважение). Единствената „черна точка” в неговата биография е това че той бе част от отбора на Леверкузен който отстрани Юнайтед на полуфинал в ШЛ през Април 2002г. На финала Митко влиза като резерва, но германците губят в Глазгоу от Реал Мадрид с 2-1. По-късно Бербатов преминава в Английската Висша Лига в отбора на Тотнъм, подписвайки договор с тях през 2006г. за трансферната сума от 10,9 милиона паунда. Веднага се превръща в любимец на Уайт Харт Лейн, вкарвайки гол още във втората минута на своя дебют срещу Шефийлд Юнайтед. В първия си сезон отбелязва 23 гола, като през 2007/08 достига същата бройка голове и печели приза на феновете за Футболист на Годината. В крайна сметка, след дълги месеци на спекулации които го свързваха с преминаване на Олд Трафорд през лятото на 2008, Сър Алекс Фъргюсън най-после успя да привлече своя човек, в последния ден на трансферния прозорец, буквално минути преди да изтече крайния срок. Бербатов подписа четири-годишен договор на 1-ви Септември 2008, като точната сума на трансфера не бе обявена официално. Като част от сделката, младият нападател на Юнайтед Фрейзър Кембъл ще премине за една година под наем при „Шпорите”. Българинът откри головата си сметка за Юнайтед във двубоят от Шампионската Лига срещу Алборг, отбелязвайки два гола във вратата на датчаните. За съжаление обаче той пропусна мачовете от Световното Клубно първенство поради контузия. Патрньорството му с Уейн Рууни беше изключително ефективно през дебютният сезон на Берба, в който той отбеляза 14 гола, като попаденията срещу Мидълзбро, Болтън и Челси бяха от огромно значение. Не бива да се забравят и големият брой асистенции които Бербатов направи, с които помогна на Червените Дяволи да спечелят за трети пореден път титлата на Англия. Отличия с Юнайтед Премиършип: 2008 Световно Клубно първенство: 2008 www.manutd-bulgaria.com
  6. Gaffer

    Честит Празник...!!!

    Тема за честитки, поздрави и пожелания по всякакви поводи.
  7. Моуриньо е бил забелязан на стадиона в Париж...
  8. Без 11 контузени играчи, с децата, с воля, със желание, с късмет, на пук на прогнозите, с вар, с киреч...... Невероятна европейска вечер, уникална!! Честито на всички! Респект към Оле и момчетата, и особено към Рашфорд, който реализира първата си дузпа в официален мач, със завидно хладнокръвие! Понеже нямаше много мачове за колонка в сряда, сложих 5 лева на два точни резултата - Порто 1-1 Рома (7.00), и ПСЖ 1-3 Юнайтед (46,00), За малко да хвана самолета за Манчестър.. :)) И една снимка която предизвиква много обич, спомени и вълнения - може да се каже - трите най-ярки фигури в съвременния Юнайтед!
  9. Gaffer

    Историята на Олд Трафорд

    1910-1930 В историята на Юнайтед личат много големи имена, но в 100-годишното съществуване на Олд Трафорд се открояват само две. Може някои от вас да не са ги чували, но без Лийч и Дейвис, най-големият стадион в британския клубен футбол нямаше никога да бъде построен, и Юнайтед щяха да играят на скромен стадион с капацитет от 50000 зрители, на метри от химически завод. Всичко започва с Джон Хенри Дейвис. Когато през 1902г. той става част от клуба, Юнайтед се намира в зародиша на своята история. Закотвени в дъното на Втора Дивизия и играещи мачовете си на тревната площ в Банк Стрийт (квартал Клейтън) приличаща повече на селска сграда отколкото на "Театър на Мечтите", Нютън Хийт (първото име на Юнайтед) са в тежко финансово състояние и са близо до банкрут. Въпреки че Банк Стрийт е в по-добро състояние от първия клубен терен в Норт Роуд (квартал Монсол), над тревата се носи смог и мирис на сяра заради изпаренията от близкия химически завод, и е известен с това че в единия си край почвата е "мека и кална" а в другия е "твърда като скала". Съблекалните се намират в местната кръчма, и клубът е принуден да вземе мерки за създаването на по-добри условия за домакинските мачове, но това се оказва невъзможно тъй като разстоянието до стадиона е почти километър. Въпреки това Нютън Хийт напуска Норт Роуд в посока Банк Стрийт, след неуредици в таксата за ползване на терена. След като поема клуба, Дейвис променя името на "Манчестър Юнайтед", а цветовете на екипите стават бяло-червени. Дейвис насочва вниманието си и върху стадиона. През 1906г., Банк Стрийт е единственото съоръжение с покрити трибуни и капацитет от над 50000 зрители. С парите които Дейвис влага в клуба, Юнайтед набира скорост във Футболната Лига и печели първата си титла през 1908г. Населението на град Манчестър нараства до два милиона, и след въвеждането на трудова седмица от "пет дни и половина", работниците получават повече свободно време. Футболът набира популярност, и Дейвис обмисля план за изграждането на чисто нов стадион с капацитет от 100000 зрители, който да гарантира финансовото състояние на клуба. Детайлите около новия стадион се разкриват през Март 1909г. когато Юнайтед са на път да триумфират за първи път в историята си с Купата на Англия. Стадионът и земята върху която се построява новото съоръжение, струват на Дейвис и клуба 60000 паунда. Мястото се намира на пет мили от Банк Стрийт, в близост до корабния канал и индустриалната зона на Трафорд Парк. Дейвис наема за изграждането на новия стадион шотландския архитект Арчибалд Лийч (който е проектирал и построил "Крейвън Котидж" и "Уайт Харт Лейн"), със задачата да построи най-модерния стадион в Северна Англия. И въпреки че той свива капацитета до 80000 за да спести средства, новото съоръжение включва 12000 покрити места, и още близо 70000 правостоящи по терасите. Лийч обгражда терена изцяло от трибуни, включително и по ъглите, добавяйки фитнес салон и баня с басейн, както и зали за билярд, масаж и перално помещение. На по-заможните фенове вече няма да им се налага да вървят половин миля на полувремето за да си купят закуска - специални служители са на тяхно разположение между номерираните им места в "театрален стил" и чайните заведения на стадиона. Първият мач на новия стадион е изигран на 19-ти Февруари 1910г., срещу Ливърпул. Въпреки че имат в състава си звездите Били Мередит и Чарли Робъртс, Юнайтед губят с 3-4. Но тимът прави силна домакинска серия, и минава близо година преди да загубят отново мач на Олд Трафорд, като тази впечатляваща домакинска форма помага за спечелването на титлата в лигата през 1911г. Седмица по-късно, Олд Трафорд е избран да домакинства единия полуфинал за ФА Къп. През 1915г. приема и финала в същия турнир, между Челси и Шефийлд Юнайтед - известен по-късно като "военния финал", тъй като повечето от 49557-те зрители са облечени в униформи. Първия мач на Олд Трафорд с участието на национални отбори се играе през 1926г., в който съперници са Англия и Шотландия, и 49000 зрители стават свидетели на победата на шотландците с 0-1. В рамките на една година, стадиона прави два рекорда по посещаемост - 70504 е най-посетения мач на Юнайтед на Олд Трафорд след войната (срещу Астън Вила на 27.12.1920), а най-ниската посещаемост е от само 13 (тринадесет) в мач между Стокпорт Каунти и Лестър Сити който е преместен на ОТ от Еджли Парк, играл се при закрити врати заради проблеми с публиката на двата клуба. Когато трибуната до жп-линията е разширена няколко години по-късно, това поставя началото на няколко следващи подобрения които променят лика на Олд Трафорд до неузнаваемост. За разлика от много от конкурентите които напускат централните части на градовете си за да търсят по-големи места за строеж, терена на който залага Дейвис позволява на клуба да се развива без да се мести. 100 години след първия си мач, Олд Трафорд е все още обект на завист от другите клубове. Ако Дейвис и Лийч можеха да бъдат сред нас днес, щяха да се уверят че едно нещо със сигурност никога не се е променило. Хронология: 1902 - Джон Хенри Дейвис купува Нютън Хийт и променя името му на Манчестър Юнайтед 1906 - Банк Стрийт на Юнайтед, е първия стадион в Англия с покрити трибуни 1908 - Все още на Банк Стрийт, Юнайтед печели първата си шампионска титла 1909 - Избран е терен за нов стадион в близост до Трафорд Парк; Шотландския архитект Арчибалд Лийч е назначен за изграждането му 1910 - 19-ти Февруари; в първия изигран мач на Олд Трафорд, Юнайтед губи с 3-4 от Ливърпул 1915 - 24-ти Април; ОТ приема финала за ФА Къп, Шефийлд Юнайтед 3-0 Челси, 49557 зрители 1920 - 27-ми Декември; най-посетения мач на Юнайтед след войната, 70504 зрители, Юнайтед 1-3 Астън Вила 1926 - 17 Април; Първия международен мач игран на ОТ, Англия 0-1 Шотландия www.manutd-bulgaria.com
  10. Пат Крерънд: Юнайтед трябва да продължи победния си ход Легендата на Юнайтед Пат Крерънд коментира разгорещено очакванията си за новия сезон... Отборът може да достигне нови висоти след триумфа миналата година; ще бъде разочароваща кампания ако не постигнем поне минимума от миналия сезон! Сериозно, мисля че мениджърът никога не живее с миналото. Това е нов сезон и се започва от нулата; това е поведението което той винаги е имал, и така трябва да бъде. Сър Алекс иска да задмине рекорда на Ливърпул от 18 титли в Лигата. Това го кара да продължи, и поддържа гладът на играчите. Юнайтед отново ще се бори със всички. Със здравината в нашия отбор очаквам невероятна конкуренция за титулярните места. Никой няма да иска да седи на скамейката – това е едно от най-добрите ни качества. И с треньорския екип който имаме, няма начин да играем второстепенна роля. Мисля че Нани и Андерсон ще изиграят съществена роля. Това не значи че искам да кажа че миналия сезон не са се представили добре, напротив. Нани е голяма перспектива. Ако погледнеш и го сравниш с Роналдо на същия етап в неговата кариера, можеш да видиш че той дори е с едни гърди напред. А Андерсон... той показа страхотен характер когато вкара дузпата си в Москва, невероятно хладнокръвие в такъв момент. После, имаме играчи като Дани Уелбек, Фрейзър Кембъл... две много талантливи момчета. Гари Невил се възстанови от контузията си. Всеки един играч има своите собствени уникални качества – но няма особенно голямо значени кого пускаш на терена – всички могат да свършат работа. Между момчетата цари страхотно разбирателство, между всички тях, невероятно добри отношения и приятелство. Това е нещо което мениджърът имаше през 1999г., и сега го има отново. Всички ние можем да спорим кои да бъдат титулярните XI. Спомнете си кои играха в полузащитата в Москва – каквато и комбинация от играчи да излезе на терена, си свършва работата. Повечето от играчите не взеха участие на Евро 2008 и това допринася за по-свеж състав който да направи силен старт – нещо което винаги е важно. Тенденцията в Лигата е че трудно може да се навакса изоставането от лидерите. Ливърпул ще очакват да поддържат силно темпо тази година, но Челси ще са главния ни конкурент. Фелипе Сколари има корав отбор; не му се налага да прави големи промени от миналия сезон. Все пак, това бе отбора който бе надигран за титлата в последния кръг, и този който игра финал в Шампионска Лига. Деко е талантлив играч. Може би ще му трябва време за да свикне на английския стил на игра, зашото тук е по-тежко от Испания, но той е интелигентен футболист и Сколари знае как да извлече най-доброто от него. Имаме няколко тежки двубоя още в началото – гостувания на Ливърпул и Челси, но наистина няма никакво значение с кого играеш и кога. Всеки мач е важен. Вижте миналата година, ние загубихме повече мачове от Ливърпул, но спечелихме титлата защото имахме малко равни. Ако успееш да спечелиш поне един трофей, значи си имал добър сезон. Предполагам че феновете ни са останали доволни и ще искат отново да спечелим всичко, но това не е толкова лесно. Аз продължавам да мисля че сме фаворити за титлата в Премиършип и още от началото на сезона това трябва да е приоритет на мениджъра. Миналия сезон показахме че най-добрия начин за защита на титлата е атаката, и не вярвам феновете да се оплакват ако отново се придържаме към този план. www.manutd.bg
  11. Gaffer

    Юнайтед 0 Кристъл Палас 0

    Един от най-слабите мачове на ОТ.
  12. Gaffer

    Рафаел

    №21 РАФАЕЛ Рафаел е родом от Петрополис, Рио де Жанейро, и е типиният модерен краен-защитник. Обича да се включва в атаките по десния фланг – но прави това не просто с познатата бразилска лекота, а с голяма твърдост и непоколебимост. В един момент феновете виждат „Бразилските братя Невил”, други пък се съмняват в качествата им, но всичко се изяснява когато на 4-ти Август феновете на Юнайтед стават свидетели с очите си на бляскавия потенциал който тези момчета притежават. Рафаел, който също като брат си е младежки национал на Бразилия, беше една от изненадите в стартовия състав на Червените Дяволи в приятелския мач срещу Питърбъро. Всеки играч трябва да се възползва по такъв начин от своя шанс когато го получи. Сър Алекс описа играта на 18-годишния футболист като „сензационна”. Най-после приключва дългоочакваното преминаване от бразилския Флуминенза, за да се започне нова кариера на Олд Трафорд. Рафаел започва титуляр въпреки че не е играл повече от година. Червените Дяволи чакаха уреждането на международните изисквания по трансфера на бразилските близнаци, така че те не можеха да играят за Юнайтед преди това, като дори нямаха нито една изиграна минута на терена в официален мач. Едва ли някой е очаквал да види такова нещо. Рафаел кръстосва нагоре-надолу по дясната тъч-линия – може би надъхан от 12-те месеца без футбол – влизайки смело със шпагати в единоборствата и включвайки се много активно в атаките на Юнайтед. „Това бе истинска радост за окото” – казва с лъчезарна усмивка Сър Алекс след мача. „Не е играл от една година, но издържа пълни 90-минути днес. Знаете как е във футбола. Понякога изгрява някоя малка звезда, дори със слаба светлина. След видяното днес, мисля че сме привлекли един много добър играч”. Двамата братя-близнаци са забелязани за първи път от скаута Лес Кършоу – по-късно станал мениджър в Академията, през лятото на 2005г. когато играят с Флуминензе в младежки турнир в Хонг Конг. Показаното спокойствие и чакането на своя шанс в Юнайтед, подсказаха че Рафаел не се страхува от бъдещите предизвикателства, като дебютните му десет минути на 17 Август 2008 срещу Нюкасъл напълно потвърждават това. Както изглежда, той ще присъства често в полезрението на Сър Алекс през сезон 2008/09. www.manutd.bg
  13. №23 ТОМ КЛЕВЪРЛИ Том Клевърли е всестранен полузащитник който минава прогресивно през всичките нива на Олд Трафорд. Тийнейджърът може да играе в защита също толкова добре колкото и в халфовата линия, и разкри своите истински умения за Резервите през сезон 2007/08 след пристигането си Академията до 18г. Роденият в Бейсингсток полузащитник бе несменяем титуляр за втория отбор на Червените Дяволи през миналия сезон, и впечатляващото му представяне му спечели много похвали от треньорите Брайън МакКлеър и Джим Райън. Въпреки че рядко се записва сред голмайсторите, Том изиграва редица силни мачове, сред които се откроява победата над Болтън през Януари 2008. Професионализмът му и последователните силни игри му спечелват временно капитанската лента в отсъствието на Сам Хюсън. Признание за неговата всеотдайност на терена е номинирането му сред тримата Най-добри Играчи в Резервната лига, заедно със съотборниците си Хюсън и Екърсли. Следва повиквателна за първия отбор за турнето в Южна Африка през лятото на 2008г. Клевърли прави своя неофициален дебют в турнира Vodacom Challenge като вкарва и гол при победата на Юнайтед във финалния мач. Само няколко седмици по-късно, той получава и фланелката с номер 35 за първия отбор. Полузащитникът получава място на резервната скамейка за двубоите от Карлинг Къп срещу Мидълзбро и Куинс Парк Рейнджърс през сезон 2008/09, преди да се присъедини към отбора от Лига 1 - Лестър Сити под наем през януари 2009. Клевърли дебютира за "Лисиците" в двубой срещу Йоувил същия месец. А през февруари при победата на Лестър с 4:1 над Уолсоу англичанинът вкарва и първият си гол. Престоят му на "Уолкър Стейдиъм" обаче приключва бързо след като младежът получава контузия в рамото. Първият гол на Клевърли с екипа на Юнайтед идва по време на приятелския мач срещу Валенсия на Олд Трафорд през август 2009. Скоро след това полузащитникът е пратен под наем в Уотфорд до края на сезона. Клевърли успява да покаже страхотна игра под ръководството на Малки Макай, която му спечелва награда "Хонит играч на годината". На "Викъридж Роуд" Клевърли вкарва 11 гола в 33 мача. Младият полузащитник можеше да запише дори още повече двубои за "Стършелите", но контузия в коляното го изважда от игра до края на сезона. Въпреки разочароващия завършек на кампанията, всички са убедени, че светло и бляскаво бъдеще очаква Том Клевърли. www.manutd.bg
  14. Трябваше да бием този мач най-вече заради Фърги. В този отбор аз лично бих оставил само 4-5 момчета като гръбнак, и вкарвам U21 ладс да запълнят бройката. Те ще играят с по-голям хъс и желание от 50-100 милионните ни наемници. И бих сложил някой млад тренер, а не такъв охранен и високомерен като ЛВГ и ЖМ. И започвам да градя боеспособен състав. С 2-3 ключови трансфери и обиграване на младоците - нещата ще се подобрят. Не знам защо повечето хора си мислят че голямото треньорско име е задължително. В момента е нужен тренер който да върне баланса вътре в съблекалнята. Явно от там почва мизерията. Нито Зидан, нито Конте, нито Симеоне, нито Гуардиола ще направят нещо със сегашния състав. Дори и Фърги няма да може да направи нищо в тази ситуация. В смисъл - то няма да се промени като с магическа пръчка - ще мине доста време. А време за губене няма в богат клуб с традиции, история, и претенции. Не виждам особен напредък откакто ЖМ е начело, и като че ли няма изгледи това да се промени скоро. Очевидно е изчерпан и тъпче на едно място. Същия беше и в последното си пребиваване в Челси, усетиха го и му показаха вратата. Трябва ни британец, някой който милее в частност за английския футбол и МЮ, а не чужденец с огромни репутация, заплата и его. По възможност свързан с клуба и познаващ работата на САФ - Гигс, Солскяер, Г. Невил... Да му се окаже пълна подкрепа от ръководството и да му се помага финансово. Само така ще потръгнат нещата, според мен. GGMU  
  15. Gaffer

    Интервюта с феновете

    Имаме идея която мислим да реализираме, но желанието ни е да се допитаме до мнението на всички вас, понеже Вие ще бъдете главните действащи лица за осъществяването и. Всъщност идеята е взаимствана от нашите приятели от форума на Аякс, като получихме разрешение да я ползваме. Ето в какво се състои тя: „Блиц-интервю с феновете”* По случаен принцип ще бъде избиран потребител регистриран във форума, като ще бъде направена връзка с него и той ще отговори на даден брой въпроси. Самите въпроси ще ги задавате Вие – потребителите на форума и фенове на Юнайтед. Въпросите ще изпращате на имейл който ще обявим впоследствие, като избраният човек няма да знае какви ще бъдат те. Изискването е, самите въпроси да бъдат свързани с отбора на Юнайтед и футбола като цяло, без лични въпроси в стил „Лексикон”, като например „Имаш ли гадже”, „Какво работиш”, „Какво си завършил” и т.н. - без въпроси от лично естество. Единственото което ще се изисква от интервюирания, ще бъдат неговите имена (или само малкото име), както и години и родно място. След тегленето на жребия кой да бъде интервюиран, следва да се получи неговото съгласие дали има желание да се включи в подобно интервю. Ако той откаже, избира се друг. Предимство ще се даде на хората които са ни събрали тук по една или друга случайност, а именно: главните администратори на форума и сайта, ръководството на Фенклуба (членовете на УС), модераторите, представителите на клонове в страната, членовете на фенклуба, като след това ще се избира измежду регистрираните потребители на форума. Предимство сред потребителите ще имат тези които са по-редовни, и един вид са оставили някакво впечатление за себе си коментирайки в различните теми из Форума. Това ще спомогне за задаване на конкретни въпроси към него. Връзка с избраният човек ще се осъществи чрез чат-клиент (като Skype или ICQ), и в уречен ден и час ще се състои самото интервю. Идеята ни е тези интервюта да се публикуват в нашият сайт manutd.bg за да достигнат до по-голям брой читатели и фенове. Това ще даде шанс на мнозина да оставят своята „следа” в сайта. Самата идея е нещо като продължение на рубриката която имахме преди в сайта – „Фен на месеца”, в която избираният за „фен” разказваше накратко как и защо се е запалил по Манчестър Юнайтед и как вижда бъдещето на отбора. Очакваме вашето мнение! Гласувайте, коментирайте и ако има достатъчен интерес – идеята ще се задейства. *Блиц (blitz) = внезапно, бързо. (кратки и формулирани въпроси, с кратки и ясни отговори)
  16. №27 ФЕДЕРИКО МАКЕДА Федерико Македа се превърна в герой на Олд Трафорд в дебютният си мач с червената фланелка, след като се разписа в добавеното време срещу Астън Вила и донесе победата на Юнайтед. "Най-великият ден в моя живот" - това бе коментарът на едва 17-годишният италианец след двубоя срещу "Виляните". Докато този гол помогна на Македа да се представи на голяма сцена, головият му инстинкт се проявява доста често откакто пристигна в Юнайтед. Между временно шест дни преди невероятното му попадение срещу Вила, момчето наричано "Кико" се разписа на три пъти във врата на Нюкасъл при равенството 3-3 на "Сейнт Джеймсиси Парк". Бивш футболист на младежката формация на Лацио, Федерико Македа преминава в Юнайтед през Септември 2007г., подписвайки професионален договор почти година по-късно, на 22 Август 2008. 17-годишния нападател е роден в италианската столица Рим и е смятан за голям талант в родината си. След пристигането си в Англия, Федерико се присъединява към новите си съотборници в Юнайтед в отбора до 18г. и започва тригодишния си обучителен период в Академията. Започвайки сезон 2008/09 година в младежкия отбор, Македа бързо впечатлява с невероятните си голмайсторски умения и бива викнат в отбора на Резервите. Разбира се освен отлично владеене на топката и прецизен мерник, той притежава и прекрасен усет за пласиране. Сър Алекс Фъргюсън реши да го картотекира за директните елиминации на Шампионската Лига, а след това босът показа и изключителна решителност, когато му даде шанс за изява срещу Астън Вила, мача в който Юнайтед се нуждаеш от нещо специално. Шест дни по-късно младият италианец отново бе сред голмайсторите за Юнайтед. Само минута след като се появи в двубоя със Съндърланд Македа открадна победата за Червените Дяволи, помагайки в битката за защита на титлата във Висшата Лига. www.manutd.bg
  17. Gaffer

    Фабио

    №20 ФАБИО Фабио да Силва е най-силен в лявата зона на защитата, но също като своя брат-близнак Рафаел, обича да се включва в нападение. Забелязан през 2005г. от скаута Лес Кършоу - по-късно мениджър в Академията на Юнайтед, играейки за Флуминензе в младежки турнир в Хонг-Конг, не минава дълго време преди представители на Червените Дяволи да почукат на вратата на младока. Фабио вече бе доказал своя потенциал на международно ниво с младежкия си национален отбор. Той бе капитан на Бразилия и топ-голмайстор на Световното Първенство за Младежи до 17г. в Корея през лятото на 2007г. Официалният сайт на ФИФА засипа с хвалби тийнейджъра след мачът им срещу Гана. „Бразилското спокойствие и техника бе изразено по най-добрия начин начело с лидерските качества на капитана Фабио.” Точно такива думи искаше да чуе Сър Алекс за бразилските близнаци. „Типично бразилска ситуация.” – каза той. „Те просто се наслаждават от играта. И двамата са бързи и непоколебими, мисля че са отлични футболисти, наистина смятам така.” Настоятелноста на мениджъра на Юнайтед за подписите на бразилското дуо само по себе си показва колко високо ги цени Фъргюсън. „Старият им клуб Флуминензе не ги включваше в игра защото вече бяха пристигнали при нас. Дойдоха през Януари 2008 (преди да подпишат официално през Юли 2008), но бе прекалено късно за изваждането на работни визи.” Когато Фабио и Рафаел навършват 18, Юнайтед кандидатствати за уреждане на всички международни изисквания относно пребиваването им в Англия, което се случва само няколко дни преди приятелския мач с Питърбъро на 4 Август 2008г. Наблюдавал от резервната скамейка забележителното представяне на своя брат Рафаел през първото полувреме, Фабио влиза като резерва и показва не по-малко умения, демонстрирайки енергия и ентусиазъм, и също така голям набор от финтове. Има често навик да прониква дълбоко в противниковото поле, също както левият-бек на Юнайтед в момента - Патрис Евра. Фабио е експерт в борбата за първа-топка. www.manutd.bg
  18. №23 ДЖОНИ ЕВЪНС Роденият в Белфаст, Джонатан Евънс, е снажен и пъргав централен-защитник. Интелигентен бранител, който комбинира невероятна физическа мощ с умения да борави перфектно с топката и да подава прецизни пасове към играчите пред себе си. Той доказа уменията си да бъде здрав и непоколебим в единоборствата и господар във въздуха още на младежко ниво, като през сезон 2005/06 направи силен пробив в Резервния отбор на Юнайтед, изигравайки 14 мача и вкарвайки два гола. Това му спечели картотекиране в отбора на Юнайтед за евро-турнирите в началото на сезона, и той неотлъчно тренира и пътува с първия отбор. Беше включен в групата за мача която пътува до Париж за двубоя срещу Лил през Ноември 2005г. Неоспоримият талант на Джони му спечели дори повиквателна за националния отбор на Северна Ирландия в началото на сезон 2006/07. Забележителните му игри на национално ниво, заедно с няколкото феноменални представяния по време на престоя под наем в Ройал Антверп, потвърдиха мнението че Евънс притежава всичко необходимо за да изгради добра кариера в първия отбор на Юнайтед. Развитието му несъмнено привлече погледа на неговия герой от детските години Рой Кийн. Мениджърът на Съндърланд не се поколеба да вземе под наем младока само няколко дни след като изтече престоят му в Ройал Антверп. Джони прекара остатъка от сезон 2006/07 на „Стейдиъм ъф Лайт", и вкуси горчивината от загубата само в един от 19-те си мача, помагайки на „Черните Котки" да спечелят първото място в Чемпиъншип и промоция за Висшата Лига. Евънс продължи със силните си игри и привлече интереса на много клубове, но остана на Олд Трафорд за първата половина от сезон 2007/08, като взе участие в загубата от Ковънтри за Карлинг Къп, и в мачовете от груповата фаза на ШЛ в домакинството срещу Динамо Киев, и гостуването на Рома. Шансовете на Евънс обаче останат ограничени, и той решава отново да премине под наем в Съндърланд до края на кампанията. Взима участие в 16 мача, помагайки на отбора на Рой Кийн да финишира на 15-то място в Премиършип. Участва във всички мачове от подготовката на Юнайтед за сезон 2008/09, надявайки се да си спечели още игрови минути по време на тазгодишната кампания. www.manutd.bg
  19. Gaffer

    Анди Коул

    Андрю Аликзандър Коул е роден на 15 октомври 1971 г. в Нотингам. По-известен е с прякора Анди Коул, получен през 90-те години. Бивш английски национал, Коул е вторият най-резултатен нападател в историята на Премиършип. През кариерата си той е вкарал 187 гола в първенството и само Алън Шиърър с 261 е по-резултатен. Коул има привилегията да е един от малкото играчи, печелили всички възможни отличия в английския футбол, като се започне от Най-добър млад играч в Премиършип и се стигне до купата в Шампионската лига. Между 1995 и 2001 г. той записва 15 участия за националния отбор на Англия, вкарвайки един гол (срещу Албания в Световна квалификация). Коул се отказва от активна състезателна кариера на 11 ноември 2008 г. Ранна кариера Като юноша Коул преминава през Арсенал (има само един мач за тях, и то влиза като резерва), Фулъм и Бристол Сити. В първодивизионния Бристол Коул се налага като водещ голмайстор и се превръща в един от най-обещаващите младежи на Албиона, като името му е свързано с много клубове от Премиършип. Нюкасъл Юнайтед През февруари 1993 г. лидерът в Първа дивизия Нюкасъл Юнайтед привлича Коул за рекордните в историята си 1,75 милиона лири. До края на сезона младият нападател бележи 12 гола в 12 мача за новия си клуб, а свраките завършват първи и получават правото да играят в Премиършип. След като Дейвид Кели е продаден на Улвърхемптън Уондърърс, мениджърът Кевин Кийгън налага Питър Биърдсли като партньор на Коул в нападение през сезон 1993-1994. Анди бележи 34 гола в 40 мача, а Нюкасъл заема престижното трето място в дебютния си сезон в Премиършип и получава правото да играе в Турнира за купата на УЕФА през следващия сезон. Коул вкарва общо 41 гола във всички състезания, подобрявайки рекорда на Хюи Галахър, поставен почти 70 години по-рано. Това забележително постижение логично му носи наградата за Най-добър млад играч в Премиършип за 1994 г. През първата половина на сезон 1994-1995 Коул вкарва 9 гола в 18 мача в Премиършип, включително хеттрик срещу Роял Антверп за Купата на УЕФА. Общия му показател за свраките е 68 гола в 81 мача. Манчестър Юнайтед На 10 януари 1995 г. Коул изненадващо е продаден на Манчестър Юнайтед за 7 милиона лири. 6 от тях са платени кеш, а оценения на 1 млн. Кийт Гилеспи преминава при свраките. Сделката се превръща в новия британски трансферен рекорд. Въпреки че се присъединява в средата на сезона, Коул успява да отбележи 12 гола в 18-те изиграни мача за новия си отбор. Той бележи първия си гол за Юнайтед на 4 февруари в домакинството срещу Астън Вила. Този гол се оказва победен и носи три точки на дяволите. Забележително е постижението на Коул в мача срещу Ипсуич Таун. Дяволите бият с разгромното 9-0, а младият нападател е автор на цели 5 гола. В следващият мач Коул не успява да се разпише, а Юнайтед завършват наравно с Уест Хем. Това им коства първото място и шампион става Блекбърн Роувърс. Тъй като вече е играл за Нюкасъл, нападателят пропуска финала за ФА Къп същата година. Без наказания Кантона и контузения Канчелскис (които са и основни голмайстори), Юнайтед губи с 0-1 от Евертън. Първият му пълен сезон с Манчестър Юнайтед изглежда труден, макар че Коул вкарва в четири поредни мача през зимата, включително важният първи гол при победата с 2-0 над съперника за титлата Нюкасъл на 27 декември. Коул заслужено печели шампионски медал в Премиършип и вкарва втория гол за победата на Юнайтед с 3-0 на Мидълзбро. Именно тези победа в последния кръг на шампионата носи титлата на червените дяволи. Той участва и в победата на финала за Фа Къп, която превръща Юнайтед в първия английски отбор, печелил дубъл два пъти. Пристигането на Оле Гунар Солскяер и двата счупени крака, предизвикани от влизането на Нийл Ръдок в мач срещу Ливърпул от първенството на резервите, ограничават шансовете за изява на Коул в първия тим през сезон 1996-1997, но той все пак изиграва 20 мача в Премиършип (10 от които влиза като резерва). Коул увенчава завръщането си с няколко гола в края на сезона и печели нов шампионски медал. През лятото той е предложен на Блекбърн Роувърс като част от евентуален 12 милионен трансфер на Алън Шиърър на Олд Трафорд. Сделката пропада и Шиърър предпочита да премине в Нюкасъл. През сезон 1997-1998 Коул демонстрира най-добрата си възможна форма, печелейки приза за най-добър голмайстор в Премиършип с 18 отбелязани попадения. Негов е и голът (отбелязан срещу Евертън), който феновете на Юнайтед определят за гол на сезона. Коул създава и страхотно партньорство с Теди Шерингам. Все пак Юнайтед завършва сезона без спечелен трофей едва за втори път през последните 9 сезона. Коул вкарва първия си хеттрик за клуба на европейската сцена при гостуването на Фейеноорд. Той остава втори в анкетата на професионалните футболисти за Играч на сезона след Денис Бергкамп от Арсенал. Въпреки факта, че е водещ голмайстор за сезона с 25 отбелязани гола във всички турнири, Коул не получава повиквателна от тогавашния национален мениджър Глен Ходъл за Световното във Франция през 1998 г. Когато е попитан на какво се дължи безспорният му успех, нападателят твърди, че след контузиите от предишния сезон е преоткрил свободата в живота си, че е невероятно щастлив от раждането на сина си и живее заради него и вярата си на прероден християнин. Не пропуска да спомене и приятелството си с Райън Гигс, с когото делят обща стая при гостуванията на отбора, което според него винаги е било основен мотивиращ фактор, особено в трудните моменти, когато дори феновете на Юнайтед са се съмнявали в Коул. През сезон 1998-1999 Коул се съревновава с Дуайт Йорк, Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер за титулярно място в нападение. Именно през тази кампания се създава невероятното партньорство между него и Йорк, което изиграва ключова роля за спечеления уникален требъл (Премиършип, ФА Къп и Шампионска лига). Коул вкарва победния гол в последния мач за сезона в Премиършип срещу Тотнъм Хотспър и това означава, че Юнайтед завършват първенството на първо място, изпреварвайки с 1 точка съперника Арсенал. Той вкарва и победният гол в полуфинала-реванш срещу Ювентус на техния Деле Алпи и подпечатва първия финал за дяволите в турнира от 31 години. Партньорството му с Йорк донася невероятните 53 гола. През същия сезон Коул вкарва своят стотен гол в Премиършип в мач срещу съперника за титлата Арсенал. Двубоят се играе на 17 февруари на Олд Трафорд и завършва 1-1. През сезон 1999-2000 Коул отново е голмайстор на червените дяволи с 19 гола в 28 мача за първенство. Той печели четвъртия си шампионски медал в Премиършип в петия си сезон в Юнайтед и отбелязва над 20 попадения във всички турнири за трети пореден сезон. Коул вкарва важни голове, като победния срещу втория в подреждането Лийдс Юнайтед. През същия сезон той отбелязва и стотния си гол за клуба при равенството 2-2 с Уимбълдън. Неприятна контузия, получена непосредствено преди Евро 2000, принуждава Коул да пропусне пореден голям национален футболен форум. Следва нова титла през сезон 2000-2001, когато въпреки че страда от контузия и пропуска доста мачове, Коул отбелязва 13 гола във всички турнири, включително 4 в Шампионската лига, които го превръщат в най-резултатния футболист на Юнайтед в турнира по онова време. Последното му участие за Манчестър Юнайтед е в благотворителен мач между Юнайтед и Европейската единайсеторка на 13 март 2007 г. Мачът се провежда по случай 50-тата годишнина от създаването на Европейската общност и 50-тата годишнина от участието на Юнайтед в Купата на европейските шампиони. В този мач Коул влиза като резерва след почивката. Блекбърн Роувърс Пристигането на Рууд ван Нистелрой и Хуан Себастиан Верон костват титулярното място на Коул през сезон 2001-2002 и на 29 декември 2001 той е продаден на Блекбърн Роувърс за 8 милиона лири. Само 2 месеца след това той печели Купата на лигата, вкарвайки победен гол за новия си тим срещу Тотнъм Хотспър. По ирония на съдбата тогавашен мениджър на Тотнъм е именно Глен Ходъл, човекът, който непрестанно критикува Анди Коул и го оставя извън разширения състав за Световното през 2008 г. Победата в този турнир означава, че за 7 сезона Коул е печелил всички трофеи в Англия, както и Шампионската лига. Той завършва сезона с 18 гола във всички турнири, 5 за Юнайтед и 13 за Блекбърн. През следващия сезон Роувърс завършват на шесто място в Премиършип и се класират за Купата на УЕФА. През тази кампания Коул възобновява партньорството си с Дуайт Йорк, който е привлечен през юли 2002 г. за 2 милиона лири. Коул преживява разочароващ сезон 2003-2004, а Роувърс се свличат в долната половина на таблицата. Той вкарва 11 гола, но отношенията му с мениджъра на тима Греъм Сунес се влошават неимоверно след като нападателят го докладва пред ФА, обвинявайки го в некоректно отношение спрямо него. В залеза на кариерата През следващите 4-5 сезона Коул преминава през Фулъм, Ман Сити, Портсмут, Съндърланд, Бърнли и Нотингам Форест. На 11 ноември 2008 г. той обявява края на 19-годишната си футболна кариера. През нея той сменя 12 отбора, но в сърцето му остава само един – Манчестър Юнайтед. Спечелени трофеи и индивидуални награди: Шампион на Първа дивизия (1992-1993) Шампион на Англия - 5 пъти (1995-1996, 1996-1997, 1998-1999, 1999-2000, 2000-2001) Купа на Англия - 2 пъти (1995-1996, 1998-1999) Купа на лигата - 1 път (2001-2002) Къмюнити Шийлд - 2 пъти (1996, 1997) Шампионска лига - 1 път (1998-1999) Междуконтинентална купа - 1 път (1999) Най-добър млад играч в Премиършип - 1994 г. Голмайстор на Премиършип - 1993-1994 *в червено са успехите му с екипа на Юнайтед
  20. Gerard Piqué Дата на раждане: Февруари 2, 1987 Месторождение: Барселона, Испания Височина: 1.85 м. Позиция: Защитник Херард Пике пристига в Юнайтед през лятото на 2004г. с многообещаващ потенциал. С добра репутация в бившият си роден-клуб Барселона, където е бил номиниран за играч на годината в Каталуния, решава да се премести на Олд Трафорд за да се пребори за място в първия отбор. Треньорите в Юнайтед са били силно впечатлени от включването на Пике, и той съвсем скоро получава шанс за дебют в първия отбор , при гостуването на Крю в мач от Карлинг Къп. Включването в този мач като резерва в 23-тата минута, който Юнайтед печели с 3:0, идва само една седмица след неговия дебют при резервите. Сработва се много добре и си пасва с Уес Браун в центъра на защитата, като на два пъти неутрализира тогавашния нападател на Крю, Дийн Аштън. До края на сезон 2004/2005 записва още две участия в първия отбор, влизайки като резерва на Браун в загубата на Юнайтед от Фенербахче за Шампионската Лига, и като титуляр в мач от ФА Къп в нулевото равенство срещу Екзитър на Олд Трафорд. Младият каталунец взима активно участие в спечеленият от резервите куадрупъл, записвайки се с 24 участия и два гола. Във втория си сезон с резервите, Пике помага на отбора да спечели требъл, като е бил включван от Рене Муленстийн в 26 срещи и е отбелязал два гола. Испанският защитник прави своя дебют в Премиършип на „Стейдиъм ъф Лайт” през Октомври 2005г., при победата над Съндърланд с 3:1. До края на сезон 2005/2006 има още 6 участия в мачове за първенството и купите, включващо много силният му дебют на Олд Трафорд, като десен бек в мач срещу Уест Хям през Март 2006. Поради прекалено голямата конкуренция за титулярно място в защитата, Сър Алекс Фъргюсън решава да го даде под наем за целия сезон 2006/2007. Преминава в Реал Сарагоса в Примера Дивисион, където обаче шансовете за изява не изглеждат по-големи . Но той се адаптира много бързо, и веднага получава титулярно място в отбора. Бележи още в своя дебют срещу Виляреал, освен това се разписва и срещу Химнастик, и срещу своя роден клуб Барселона. Представянето на Пике в защита е забележително, а Сарагоса дори успява да се добере до класиране осигуряващо участие в турнира за Купата на УЕФА. След силния сезон на Пике, испанците пожелават да подпишат постоянен договор с младока, но Сър Алекс Фъргюсън вижда бъдеще за него в Юнайтед. превод:Crash източник: www.manutd.com
  21. №28 Дарън Гибсън Национал на Република Ирландия, Дарън Гибсън е мощен и атлетичен полузащитник, който притежава изключителен изстрел. Точните му и прецизни пасове го правят неделима част от младежкия отбор на Юнайтед за последните два сезона, като няколкото му появи при Резервите му спечлват и шансове за Първия отбор. Дебютът на Гибсън в Юнайтед идва ден след неговия 18-ти рожден ден, в мач от турнира за Карлинг Къп срещу Барнет през Октомври 2005г. Влиза през второто полувреме като заменя своя приятел от младежкия отбор Лий Мартин в 76-тата минута. Във втория си сезон в Младежката Академия, Гибсън доказва че има място сред Резервния отбор. Често е включван в отбора от треньора Рене Моленстийн през шампионския Требъл сезон 2005/06, изигравайки 19 мача и вкарвайки два гола. Високо оценяван на Олд Трафорд, през 2006/07 Гибсън е пратен в Антверп под наем за добиване на повече игрова практика, за да достигне желаното ниво. Претърпява няколко леки контузии в коляното, но успява да се утвърди като титуляр в белгийския отбор, който се бори за промоция. В крайна сметка Антверп не успява да достигне желаното място в класирането, но Гибсън печели симпатиите на феновете със своята непримиримост и борбен дух. През октомври 2007 Гибсън отново е изпратен под наем, този път в отбора на Уулвърхяптън, който се бори за промоция във Висшата Лига. Под ръководството на Мик МакКарти Дарън изиграва 24 мача и отбелязва само едно попадение. В крайна сметка обаче Уулвс не успят да си осигурят място на плейофите. Гибо изиграва няколко мача за Първия отбор, но истинският му пробив в състава на Юнайтед е през сезон 2008/09. През януари 2009 Гибсън отбелязва първия си гол за Червените Дяволи при категоричната победа на Саутхямптън с 3:0 в третия кръг на ФА Къп и също така взема участие във всеки един от мачовете при триумфа на Червените Дяволи в Карлинг Къп, като спокойствието и чудесните му пасове карат много хора да го сравняват с Майкъл Карик. През юли 2009 Дарън Гибсън е възнаграден с нов три-годишен договор и продължава да записва участия с фланелката на Юнайтед и през сезон 2009/10. Ирландецът изиграва 23 мача за Червените Дяволи и отбелязва 5 гола, включително и първото попадение срещу Байерн Мюнхен на Олд Трафорд в четвъртфинален двубой от Шампионската Лига. Развитието в играта на Гибсън е забележително, като той натрупва изключително много опит на високо ниво и се превръща от дублиращ футболист, в претендет за титулярно място в средата на терена. превод: Crash източник: www.manutd.com
  22. С тоя треньор - толкова. *wink wink*
  23. №14 Зоран Тошич Описан от скаутския състав на Юнайтед като „стилен играч който ще продължи традициите и наследството на клуба да притежава всестранно надарени футболисти”, 21-годишния Тошич вече е със запазено място в сръбския национален отбор. „Крило” което умее да завладява тъч линията и да притиска защитниците на противника, той притежава фина техника и силен удар с левия крак. Известен със своя „смъртоносен удар”, Тошич е истинска заплаха от свободни удари, стреляйки еднакво добре към вратата, така както и умее да центрира в наказателното поле. Скаутите на Юнайтед наблюдаваха крилото повече от година преди да го привлекат в редиците на Червените Дяволи, като в този период прогресът му направи гигантски стъпки. Той взе участие (и се разписа) за Партизан Белград в квалификационната фаза за Шампионската Лига срещу Фенербахче през Август 2008г., малко след завръщането си с националния отбор на Сърбия от Олимпийските Игри в Пекин. Има опит и в турнира за Купата на УЕФА, и се очаква да играе ключова роля за Сърбия в квалификациите за класиране на Световното Първенство през 2010г. Фен на Юнайтед още от детските си години, Тошич израства в стая украсена с плакати на неговите герои, в сръбския град Жренянин. Без съмнение Райън Гигс е една от тези фигури и, кой знае, може точно Тошич да е човекът който да замени Уелския Магьосник по лявото крило, когато Гигс реши да окачи футболните обувки на стената. Тошич дебютира за първия отбор като резерва при победата над Тотнъм във ФА Къп през януари и се появи още само два пъти - в двубоите срещу Уест Бромич и Хъл Сити. Отличия с Резервите: Manchester Senior Cup: 2009 www.manutd.bg -------------------------------------------------- Тошич доволен от пристигането си при Червените Дяволи Новото попълнение Зоран Тошич даде пресконференция във Вторник, на която сръбското крило сподели че се надява на успешен престой в Юнайтед... Какво е чувството да си футболист на Манчестър Юнайтед? Това е най-важният ден в живота ми. Фен съм на Юнайтед от много години, така че усещането е страхотно. Всичко за което мисля в момента, е да се представям добре в тренировките за да съм готов за игра в този велик клуб. Помага ли ти Неманя Видич откакто си тук, за да свикнеш с обстановката? Разбира се, той прави нещата много по-лесни. Помощта му на и извън терена е огромна - страхотно е че тук вече имам свой човек. Но нещата с мен са напълно различни, от времето когато Неманя е пристигнал тук, защото той се е приспособил напълно и се познава с всички. Запозна ли се вече с някой от другите футболисти? Освен Неманя, всички момчета бяха невероятно приятелски настроени към мен. Посрещнаха ме страхотно и ми помагат всеки ден. Как очакваш да се развият нещата, какво ще бъде твоето участие на Олд Трафорд? Всички знаем за какъв клуб става въпрос, и с какви футболисти разполага той. Зависи от мен самият, ще влагам всички сили в тренировките за да се докажа, и ще се опитам възможно по-скоро да получа шанс в първия отбор. Трябва ли играта ти да претърпи промяна, за да се адаптираш към стила на Висшата Лига? Знам на какво съм способен и какво мога да предложа. Когато съм готов за игра, и когато ми се даде шанс, не смятам че ще трябва да променям много неща. Но нека другите оценят възможностите ми, след като ме видят в действие. www.manutd.bg
  24. №35 РОДРИГО ПОСЕБОН Елегантен и спокоен в отиграванията, но изпълнен с голяма енергия, Родриго Посебон е идеален образец на полузащитник който умее да играе еднакво добре в цялата зона между двете наказателни полета. Той подписва с Юнайтед през Януари 2008г. от бразилския клуб Интернасионал и веднага получава номер в отбора (34, но по-късно е регистриран с 35 за сезон 2008/09). Преминаването на Посебон на Олд Трафорд е силно улеснено благодарение на италианските корени на баща му, който още като малък му е извадил италиански паспорт и по този начин се избягват проблемите по издаването на работна виза. Гладко говорещ английски, и бързо адаптирал се към английския начин на живот, той дебютира още през месец Февруари 2008 в мач за Резервите за Купата на Манчестър при победата над Сити с 2-0. Изящната и подредена игра на младока дава известни очаквания, като главният мениджър на Академията Брайън МакКлеър заявява: „Изглежда че той притежава неразкрит талант”. Посебон печели своя неофициален дебют в първия отбор през Юли 2008, помагайки на Юнайтед да спечели срещу Кайзер Чийфс на финала в турнира Vodacom Challenge в Южна Африка. „Родриго боравеше с топката много добре, и мисля че момчето се възползва по-най-добрия начин от своя шанс.” – коментира след мача Сър Алекс. Младокът не чака много дълго преди да получи и официален дебют за първия отбор, влизайки като резерва в първия мач от кампания 2008/09 при равенството 1-1 с Нюкасъл. Той отново показа спокойствие и отлично боравене с коженото кълбо, като много рядко грешеше в подаванията и непрестанно се бореше за топката в центъра на терена. Това се случи на 17 Август 2008, влизайки на мястото на Райън Гигс. Въпреки че не помогна на Юнайтед да спечели мача, той изглеждаше повече от спокоен в обкръжението на новите си съотборници. www.manutd.bg
×