Точно  преди 108 години, на 19 февруари, Манчестър Юнайтед изиграва своя първи мач на Олд Трафорд. Днес, ние ще отбележим най-значимите моменти от богатата история на стадиона…

Разположен между канала Бриджуотър и железопътната линия, Олд Трафорд, още от своето създаване, засенчва заобикалящите го площи с индустриални имоти и жилищни сгради, създавайки следното впечатление у всеки, който го доближи: „Това е Футболен Клуб Манчестър Юнайтед. Това е Театърът на Мечтите.“

Съвсем на място, Сър Боби Чарлтън изрича тази фраза и тя се появява в страниците на книгата „Сокър“, от автора Джон Райли, в началото на деспотичното царуване на Сър Алекс Фъргюсън, през 1987г. Оттогава, домът на Юнайтед претърпява драматична еволюция, за да се превърне в това, което е – по наше скромно мнение – най-изящното футболно игрище в Британския футбол.

Действително, Олд Трафорд е вторият по големина стадион в Обединеното Кралство (след Уембли) и деветият по големина в Европа, претърпявайки огромно развитие от своето проектиране през 1909г., от славния архитект Арчибалд Литч, чийто знаменити творения включват Анфийлд, Крейвън Котидж, Айброкс и много други.

Тогава, амбициозният собственик Джон Хенри Дейвис имал визия, която не включва рушащите се, покрити с мъгла сгради на Банк Стрийт, където игрището било кално, неотговарящо на клуб от калибъра на Юнайтед. Неговото решение било да похарчи 60 000 паунда за стадион, годен за подвизи, подтиквайки един журналист да го опише като: „най-красивата, най-обширната, най-забележителната арена, която съм виждал. Като футболно игрище, то няма равно на себе си. То е гордостта на Манчестър.“ При такава рецензия, скоро след това, Олд Трафорд приема преиграването на финала за ФА Къп през 1911г. и финала за ФА Къп през 1915, преди да бъде домакин на международен мач за пръв път, единадесет години по-късно.

Да се види стадиона пълен е било рядко срещано явление, в годините преди Втората Световна Война, когато клубът варираше в двете топ дивизии на страната, но по-лошото предстоеше. На 8 март 1941г., германски бомбардировачи, целейки се в индустриалните имоти в Трафорд Парк, пускат 2 бомби на стадиона, които унищожават главната трибуна и обгарят игрището. Така, Юнайтед бива принуден да плаща наем на Манчестър Сити, за да използва Мейн Роуд. Щетите са били тежки и клубът е потънал в дългове от 15 000 паунда до повторното отваряне на Олд Трафорд през 1949г.

Участие в КЕШ изискваше светлината на прожекторите, които в крайна сметка осветиха полу-финал срещу Реал Мадрид през април. През 1966г., новата лъскава Северна трибуна беше издигната преди Световното Първентсво, съдържаща първите по рода си официални ложи на Британско футболно игрище – идея, която Мат Бъзби подхвърлил, след като е наблюдавал бейзболен мач в САЩ. Добавянето на ограждения е дошло на преден план за следващи реконструкции, след разрастването на хулиганизма в страната.

След трагедията в Хилзбъро през 1989г., Репортът Тейлър препоръчал стадионите на всички топ отбори да бъдат само със седящи места. Наложило се капацитетът на Олд Трафорд да бъде намален до 44 000. Но след като Червените Дяволи набират популярност през 90-те, бива изградена трибуната Стретфорд Енд. Северната Трибуна беше обновена с 3 балкона и други допълнителни реконструкции, така че да се простира от Източната до Западната Трибуна, преди да приеме финала в Шампионската Лига през 2003г. С добаванято на втори балкон в северо-източния и северо-западния квадранти, Олд Трафорд регистрира рекордна посещаемост от 76 098 зрители при домакинството срещу Блекбърн през 2007г. Днес, след някои промени в конфигурацията на седящите места, максималният капацитет е 75 524 места.

Запазвайки традиционните за клуба ценности, днешните помещения към Олд Трафорд запазват историческото в себе си чрез паметна плоча посветена на Мюнхен, тунелът и часовникът, бронзовите статуи на Бест, Лоу, Чарлтън и Сър Алекс, чието име също така носи Северната Трибуна.

Подобно на стадиона на градския съперник – Сити, Олд Трафорд е доста променен през последните години – елегантен, спретнат, по-модерен – но в основата си, той си е същия. След 104 години съществуване, той си остава катедрала на футбола и свещено място за всеки фен на Манчестър Юнайтед.