Бившият мениджър на Манчестър Юнайтед Томи Дохърти е починал в последния ден от 2020 година. 

"Док" е важна фигура в историята на клуба и харизматичен герой за феновете, които имат възможността да наблюдават неговия отбор през 70-те години. Години, в които той успява да спечели промоция и да върне клуба в Първа Дивизия. 

По този начин той не само възстановява гордостта и достойнството след изпадането на Червените Дяволи във Втора Дивизия, но и успя да възвърне идеалите за вълнение, смелост и забавление, които Мат Бъзби установява на Олд Трафорд през 50-те и 60-те години. Този огромен принос към  история на клуба означава, че Дохърти ще остане в сърцата на онези, които са преживели драматичното му ръководство. Ще останат спомени както за неговите постижения, така и за неговата изключителна личност. 

Зенитът му идва през май 1977, когато той извежда клуба до първия трофей след ерата на Мат Бъзби. Във финала на ФА Къп той побеждава Ливърпул, който малко по-късно ще триумфира с Купата на европейските шампиони, с 2-1. 

Победоносният танц на Уембли с купата на глава обаче се оказва и последното му действие като мениджър на Юнайтед. Проблемите извън терена скоро засенчват това прекрасно постижение и Дохърти е заменен от Дейв Секстън преди началото на новия сезон. 

Шотландецът поема Юнайтед на 30 декември 1972 г., след унизителната загуба с 5-0 от Кристъл Палас. Дохърти напуска поста си на селекционер на Шотландия с цел да спаси Червените Дяволи от изпадане. 

Роден на 24 април 1928 в Глазгоу, Томас Хендерсън Дохърти започва футболнта си кариера в Селтик, но прекарва по-голяма част от активната си кариера в Престън Норт Енд. Национал на Шотландия, който играе и вкарва гол при загубата със 7-2 от Англия през 1955 година. Мач, в който Дънкан Едуардс дебютира за Трите Лъва. 

Приключва футболната си кариера в Челси като играещ треньор и ръководи Сините до 1967 г., като през 1964 ги извежда до успех в Купата на Лигата. Преди да поеме Шотландия ръководи още Родъръм, КПР, Астън Вила и Порто. 

През 1972 идва най-трудната задача в кариерата му - да спаси най-известния английски клуб от изпадане във Втора Дивизия. Док успява, но не няма възможност да предотварите изпадането през следващия сезон. 

Съставът на Юнайтед страда без Боби Чарлтън и Денис Лоу, които напускат през лятото на 1973. Личните проблеми на Джордж Бест пък създават допълнителни проблеми за Дохърти. През януари 1974 северноирландецът изiграва последния си мач за клуба и четири месеца по-късно Юнайтед изпада. 

Дохърти се страхува от уволнение, но за сметка на това Бъзби го възнаграждава с бутилка шампанско и му дава кураж да продължи напред. И от пепелта на изпаденето във Втора Дивизия, цветущият и заразителен шотландец подготвя зашеметяващ ренесанс. 

Червените Дяволи се завръщат веднага, постигайки го след незабравил сезон и точно в стила на Дохърти: с енергия,  привлекателност и изключителна отдаденост. 

Червената армия на Док не спира до там. Експлозивната форма на отбора продължава и след завръщането в Първа Дивизия. През сезон 1975/76 тимът е вдъхновен от крилата си Стив Копъл и Гордън Хил и се замесва в биктата за титлата и преследва успех във ФА Къп. Все пак, Червените Дяволи завършва на трето място на четири точки от шампиона Ливърпул и не успяват да спечелят Купата на Англия, след изненадваща загуба от Саутхамптън. Но Юнайтед на Дохърти се завръща с гръм и трясък и обещава да спечели купата през следващата година. Така и става. 

За съжаление на поддръжниците на Дохърти, това е последното му действие като мениджър на Манчестър Юнайтед, но споменът за неговата всеотдайност ще остане в съзнанието на феновете. Просто попитайте тези, които обикалят страната с червената армия на Дохърти. За тези фенове духът и смелостта на Юнайтед на Дохърти е еталон, който следващите отбори трябва да се опитат да следват. 

През 77-ма Дохърти напуска Юнайтед, но мениджърската му кариера продължава още едно десетилетие. Първо ръководи Дарби Каунти, след това има кратки престои в два австралийски отбора, Куинс Парк Рейнджърс, Престън и Уулвърхамптъни. Преди да се пенсионира след края на сезон 1987/88, когато води Олтричам. 

Неговите отбори и постижения никога няма да бъдат забравени.  

Почивай в мир, Док!