За новите попълнения винаги е трудно да се адаптират към живота във Висшата Лига, но добрият старт на Фред му помогна да се установи както на терена, така и извън него.
Бразилският национал даде ексклузивно интервю пред ManUtd.com относно първите си стъпки във футбола, героите му в английския футбол и как се чувства на новото място…

Какво беше детството ти в Бразилия? 
Имах много щастливо детство в района, където израснах. Имах много приятели в квартала и винаги играехме футбол из улиците. Баща ми ме записа да тренирам футбол, когато бяха едва на четири. Дядо ми също ме водеше. Семейството ми винаги е подкрепяло развитието ми като футболист. Когато бях на 10, започнах да играя за Атлетико Минейро и Интернасионал, а след това отидох в Украйна, за да играя в Шахтьор Донецк. Семейството ми ме подкрепяше много и съм им благодарен. Винаги бяха до мен, подкрепяйки мечтата ми. Това беше и тяхна мечта. И ето, днес съм в Манчестър. В този град и тази страна, които са толква различни от Бело Хоризонте и Бразилия, но се адаптирам добре. Първият ми син ще се роди тук. Страната ми харесва и се надявам да остана дълги години.

Отбеляза първия си професионален гол за Интернасионал срещу Атлетико…
Чувствата ми бяха толкова смесени. Бях много емоционален и щастлив да разбера, че вече съм професионален футболист. Първият ми гол като професионалист и то срещу отбора, за който играх и който подкрепям от дете. Цялото ми семейство подкрепя Атлетико. Освен това беше в родния ми град. Цялото ми семейство беше на стадиона – беше невероятно. Бях много щастлив от попадението, а освен това беше и срещу Роналдиньо. Футболист, на който се възхищавам много. За съжаление, загубихме мача, но все още ми доставя удоволствие да се сещам за него.

Гледаше ли английки футбол, когато беше малък? 
Да, винаги гледах много английски футбол. Винаги е бил много силен. Гледах Юнайтед, Манчестър Сити, Челси и Арсенал, когато Жилберто Силва играеше при тях. Имах много идоли като Жиблерто Силва, Тиери Анри, Райън Гигс, Пол Скоулс и още много други велики играчи.

Познаваш ли другите бразилци, които живеят в Манчестър? Срещал ли си се с тях, откакто си дошъл? 
Жена ми говори много със съпругите на Фернандиньо и Едерсон. При нас програмата и тренировките са доста различни, така че нямаме време. Предпочитам компанията на играчите на Юнайтед – Андреас Перейра и другите момчета, които говорят испански. А също и с тези, които говорят английски. След работа се събираме да играем видео игри и да вечеряме. Това е важно за отбора. Пол Погба, Андреас, Ерик Байи… доста сме близки.

Какво правиш, когато ти домъчнее за дома?
Използвам доста FaceTime. Винаги се обаждам на семейството си и приятелите си в Бразилия. Тяхната компания ми липсва най-много. Майка ми, баща ми, баба ми – обаждам им се най-редовно. Бразилската кухня също ми помага доста, когато ми домъчнее. У дома винаги си готвим ориз, боб, стек и фарофа (ястие от препечено брашно).

Можеш ли да ни кажеш за разликата във времето в Бразилия сравнение с Украйна и Англия?
Времето в Бразилия е най-прекрасното. Горещо е! Аз съм от Минас и съм израснал на горещина. Всъщност, напуснах Минас и отидох в Порто Алегре – в южната част на Бразилия, където е студено, така че се адаптирах малко. След това заминах за Украйна и нещата бяха екстремни. Температурата е падала до -20 °C и за мен… дори не мога да обесня какво е чувството. Така че тук в Манчестър е страхотно! Понякога тренирам в по къси гащета, докато другите са с дълги и носят ръкавици. Забавно е. Преживял съм най-лошото и предполагам съм свикнал.

Как се справяш с английския? 
Успях да взема няколко урока в Украйна, но хората там не говорят много английски. Говорят на руски, та не научих много. Не можех да практикувам английския си, но сега съм тук и ходя на уроци. Искам да го науча колкото може по-скоро, защото знам, че това ще ми помогне да се адаптирам още по-добре. Вече знам доста изречения, доста думи. Знам как да комуникирам. Уча се, така че се надявам да го науча съвсем скоро.

Какво е да шофираш в Англия? 
Първият път, когато взех кола, се почувствах много странно да шофирам от другата страна. В другите страни е по-друг начин, а тук „правилната“ страна изглежда странна. В първия ден, когато пристигнах в тренировъчната база, бяха оставили кола за мен, с която да отида до хотела. Трябваше да разбера нещата и да се науча. Сега всичко е наред, адаптирах се към това.

Вярно ли е, че страдаш от сомнамбулизъм?
Един от братята ми преди твърдеше, че говоря на сън. Казваше, че съм викал много, особено, когато е предстоял някакъв финал с училищния отбор по футбол. Будел съм го и съм му казвал да ми подаде топката или пък да стреля към вратата. Но не знам дали е вярно.

Ако можеш да дадеш съвет на себе си като по-млад, какъв би бил той? 
Не мисля, че ще дам какъвто и да е съвет. Когато сме деца, действаме без да мислим за последствията. Правим нещата по собствен начин. Правим грешки, но те са нашите уроци, които да научим. Ако, като малък, не бях правил правилните или грешните неща, които направих, сега нямаше да съм тук.

ManUtd-Bulgaria.com