Jump to content
MUBG | Българският форум на Манчестър Юнайтед

Търси

Показване на резултати за етикета 'Сър Алекс Фъргюсън'.



Още опции

  • Търси по етикети

    Въведете етикети, разделени със запетаи.
  • Търси по автор

Вид съдържание


Форуми

Липсва информация.

Новини

  • Последни новини
  • Обзор след мача
  • Мнението на Оле
  • Интервюта
  • Блог
  • Предсезонно турне
  • Трансфери
  • На днешната дата
  • Мнение на Феновете
  • Жени
  • Резерви и Академия
  • Какво пише пресата
  • Бебетата на Бъзби

Търси резултати в...

Намери резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последно обновени

  • Start

    End


Filter by number of...

Присъединил се

  • Start

    End


Група


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Местоположение


Интереси


Skype


Twitter


Име


Любим Футболист

Намерени 4 резултата

  1. Сър Алекс Фъргюсън отдаде почит на бившия играч на Юнайтед Албърт Скенлън, който почина днес на 74 години. Роден в Хълм на 10 Октомври 1935, Скенлън излиза от школата на Юнайтед и прави дебюта си за първия отбор на Мат Бъзби през 1954 на крехките 19 години и е част от състава наречен “Бебетата на Бъзби”. Скенлън е от играчите, които оцеляват в самолетната катастрофа в Мюнхен през 1958 и през следващия сезон взема участие във всичките 42 мача на отбора. Сър Алекс заяви: “Запознавах се Албърт когато пристигнах в Манчестър Юнайтед и мога да кажа, че той винаги е бил изключително приятен и възхитителен човек. Винаги е бил весел и никога не губеше чувството си за хумор.” “Това е огромна загуба, защото той беше невероятен човек. Изразявам искрените си съболезнования на семейството му.” Шампион с Юнайтед през 1956 и 1957, Скенлън е бил на борда на злополучния самолет от Белград до Манчестър след мача за Европейската купа през Февруари 1958г. След като самолетът се разбил, след зареждане с гориво в Мюнхен, Скенлън е сред от оцелелите, докато осем негови съотборници и 15 други пътници губят живота си. Сър Боби Чарлтън, който също е сред оцелелите след катастрофата, бе изключително натъжен от новината за смъртта на неговият бивш съотборник, заявявайки: “С огромна тъга посрещнах новината за смъртта на Албърт.” “Той беше част от фолклора на Манчестър Юнайтед, беше обичан от феновете, особено защото беше от Манчестър.” “Едно вълнуващо ортодоксално крило с невероятен демараж, добър контрол върху топката и изобщо играч, на когото винаги можеш да разчиташ да достави страхотно центриране на съотборниците си в нападение.. Мястото на Албърт в историята на Манчестър Юнайтед е абсолютно сигурно – той никога няма да бъде забравен.” “Нашите мисли и молитви са със семейството му в този много тежък момент за тях.” След като се възстановява от травмите си получени при катастрофата, Скенлън записва 127 мача и 35 гола за Юнайтед. През 1960 година напуска Олд Трафорд, за да заиграе в Нюкасъл. По-късно се състезва за отборите на Линкълн Сити и Мансфийлд Таун, преди да се откаже през 1966г. Всички в Манчестър Юнайтед изпращат най-дълбоки съболезнования на семейството и приятелите на Албърт.
  2. Сър Алекс Фъргюсън заяви, че клубът ще направи добре като почете с едноминутно мълчание 50-ата годишнина от самолетната катастрофа в Мюнхен. Клубът бе помолен от феновете на Сити минутата мълчание да бъде заменена с ръкопляскания, за да се избегнат забележки по време на пълната тишина на Олд Трафорд. Но Сър Алекс Фъргюсън обяви пред клубния сайт: “Манчестър Юнайтед постъпва правилно като почита с минута мълчание паметта на жертвите от самолетната катастрофа в Мюнхен.” “Говорихме с всички хора, които са замесени по някакъв начин с трагедията – играчите и семействата на загиналите. Да, ние ще направим това, което трябва, защото винаги правим това, което трябва. Няма да се влияем от външни хора. Ние може да чуем какво казват, но мисля, че вече свършихме достатъчно работа, за да променяме нещо.” “Персоналът се скъса от работа през последните шест или седем месеца. Срамно е сега някой да ни казва, че грешим като почитаме загиналите с минута мълчание. Разгледахме внимателно всичко и аз мисля, че ще направим това, което е най-добре за Манчестър Юнайтед и хората”.
  3. Сър Алекс Фъргюсън се възхищава страшно много на качествата, които са помогнали на Сър Мат Бъзби да възроди Юнайтед след трагичната самолетна катастрофа в Мюнхен, която погубва голяма част от талантливия му и млад отбор… Трагедията оказва огромно влияние на всички – в частност и на шотландският народ, тъй като Сър Мат Бъзби е силно уважавана личност в родината си. Мат спечели симпатиите на всички с начина, по който отборът на Юнайтед играеше, но не може да се пренебрегне и огромното уважение, което той получи – особенно за начина, по който успяваше да изгражда своите отбори през годините. Като тийнейджър съм ги гледал – през 1953 г. – в турнира за Кралската Купа срещу Рейнджърс и Селтик, като Юнайтед бяха главната атракция за мен. Това, което е Юнайтед в момента е започнало да се гради в онази ера – в частност, начинът по който се гледа на младото поколение футболисти. Тук идва и трагичният момент… всички тези млади момчета загубили живота си, едва започнали да се наслаждават на футбола и на своята игра: Дънкан Едуърдс, Еди Коулман, Дейвид Пег, просто едни млади момченца на старта на своите футболни кариери. Ужасна трагедия. Имах щастието да наблюдавам Дънкан в един мач на националния отбор на Англия до 23 г. срещу Шотландия – там той отбеляза хеттрик. Имам огромно доверие на Боби Чарлтън, и ако той казва че Дънкан, само на 21-годишна възраст, е бил най-добрият – това говори само за себе си. Спомням си как навремето четох за това колко дълго време е отнело на Мат, за да се изправи отново пред играчите си, и да ги погледне в очите след трагедията. За това как е лежал в болничното легло, знаейки че е загубил всичките тия млади момчета, но е трябвало да се завърне на терена и да се погрижи за оцелелите. Чувствал се е задължен да превъзмогне всичко, да започне отново работа и да създаде още един отбор от млади момчета. Наел е нужните хора, които да му помогнат и да се погрижат за всичко това да стане факт. Мисля, че дори да се бе отказал тогава, в такава ситуация, хората щяха да го разберат. Неговата решителност е жив пример колко непримирим може да бъде човешкият дух и какви „стоманени” нерви е имал. От голяма полза се оказва вече започнатото – основата върху която да продължиш да градиш, и мисля че Мат се е възползвал по най-добрия начин от това: преданост към клуба, етична работа и вяра във всички до и около себе си. Приложиш ли всичко това и възползваш ли се от него – било то в спорта, в бизнеса или в каквото и да е – мисля, че ще получиш огромно предимство, защото имаш на какво да се подпреш при евентуални неуспехи в процеса на работа. Точно това е нещото, което той е успял да направи. Ако можех да бъда там по негово време – бих се обзаложил, че ще успее, защото Мат притежава голяма, огромна воля. Разбира се, той не просто успява да изгради нов отбор, но и изкачва европейският връх печелейки Купата на Европейските Шампиони. Всичко това благодарение на вярната си методика и доверието и силите, които получава от местните момчета. Това е едно изумително постижение, което помага и до днес, за да се създаде романтика в играта и в отбора на Юнайтед. Нещото, което винаги е помагало на отбора в битките в Европа и на родна сцена, нещото благодарение на което сме свидетели на атрактивния и нападателен футбол, който показват нашите футболисти. Манчестър Юнайтед беше идеалният отбор за мен (когато дойдох през 1986 г.), особенно при огромното желание на Боби Чарлтън да създаде едно ново поколение от млади таланти. Той заедно с бившия президент на клуба Мартин Едуърдс, успяха да създадат идеалните условия за постигането на поставените цели. Имах огромна нужда от солидната им подкрепа, защото също като тях, и аз смятах, че Футболният Отбор не е достатъчно силен, за да защитава славата и честта на Футболният Клуб – Манчестър Юнайтед.
  4. Сър Алекс Фъргюсън разкри че неговите футболисти са останали безмълвни в няколкото срещи организирани за уточняване на мероприятията покрай годишнината от трагедията в Мюнхен. В седмицата, през която се чества 50-годишнината от злополучната катастрофа, всички футболисти бяха свикани на тренировъчната база в Карингтън, като Сър Алекс е останал доволен от реакцията на момчетата. „Всички наблюдаваха краткия филм за трагедията на 6-ти февруари, като в залата цареше абсолютна тишина", каза босът. „Знам как обикновенно се държат играчите когато ги събираме в „класната стая”, следват закачки, смях, обикновенно са доста шумни. Но по време на филма всички затаиха дъх, беше невероятна атмосфера, толкова тихо…” След като събраха отбора, за да се уточнят подробностите, Фърги и треньорския екип искаха да са сигурни, че играчите са разбрали колко значим е този ден и колко важна част от историята на Юнайтед ще се отбележи в сряда. „Боби Чарлтън изнесе кратка беседа за всичко случило се в злощастният ден и как това е рефлектирало върху отбора и върху самия него, след загубата на приятели и футболисти”, продължи Сър Алекс. „Чужденците като Андерсон, Нани и Тевез може и да не чувстват напълно нещата както ги чувстват Гигс, Скоулс и Гари Невил, но мисля че много добре разбраха значимостта на тази дата, предвид мълчанието, което цареше в залата. Не се наложи да им го повтаряме – те научиха достатъчно за трагедията и разбраха, че това е неделима част от клубната история.”
×
×
  • Create New...