Търси

Трагедията в Мюнхен отне живота на двадесет и трима пасажери и членове на екипажа. Представяме Ви кратка визитка на осемте загинали футболисти на Юнайтед, и на тримата членове на клубната управа. Описанията са от спомените на техните близки и приятели, хората които са ги познавали най-добре. Роджър Бърн – 28г., защитник. 277 мача, 19 гола, 33 мача за Англия. „Аристократичен футболист, истински магьосник с бързината и маневреността си. Роджър беше бърз като стрела, но също така умееше да го прави с голяма грациозност, като балерина.” – Сър Мат Бъзби Джеф Бент – 25г., защитник. 12 мача. „Когато Джеф навърши двадесет години, имаше доста клубове които желаеха да го привлекат, но той остава верен на отбора. Умееше добре да се бори в защита, а шпагатите му не оставяха много шансове на противниковите нападатели. Роджър Бърн беше по-последователен в изявите си и много смел, може би това е причината Джеф да изиграе толкова малко срещи. Но все пак той притежаваше качества да бъде титуляр в който и да е отбор.” – Джими Мърфи Еди Коулман – 21г., дефанзивен-халф, 107 мача, 2 гола. „Еди беше много жизнерадостно момче и прекрасен играч. Той „приплъзваше” топката - никога не я риташе – като така доста умело финтираше противниците. Беше известен с прозвището „Въртеливият”. – Уилф МакГинес Дейвид Пег – 22г., нападател, 148 мача, 28 гола, 1 мач зя Англия. „Дейвид би се справил прекрасно във всеки един отбор, защото беше естествен талант, играеше най-силно в лефия фланг на атаката. Дейвид беше много, много интелигентен. Най-доброто ни ляво-крило в онези години. – Сър Мат Бъзби Марк Джоунс – 24г., дефанзивен халф, 120 мача, 1 гол. Йоркширецът Марк беше симпатичен младеж, но повярвайте ми – на терена беше непоколебим и безпощаден. Поради тази причина малцина се сприятелиха с него, било то на терена или извън него.” – Бил Фоулкс. Дънкан Едуърдс – 21г., дефанзивен-халф, 175 мача, 21 гола, 18 мача за Англия с 5 гола. „Всеки път когато чуех Мохамед Али да заявява пред Света че е най-великият, усмивка се появяваше на лицето ми. Най-великият от всички велики, беше футболистът Дънкан Едуърдс.” – Джими Мърфи „Единственият футболист който някога ме е карал да се чувствам нискостоящ.” – Сър Боби Чарлтън Томи Тейлър – 26г., нападател, 189 мача, 128 гола, 19 мача за Англия със 16 гола. „Нареждам го сред най-добрите централни нападатели за всички времена, като той дори не успя да разкрие пълният си потенциал. Той беше типичният безцеремонен Йоркширец, във всяко едно отношение. Често обичаше да се шегува правейки се на клоун, и беше един страхотен отборен играч.” – Бил Фоулкс Лиъм „Били” Уилън – 22г., нападател, 96 мача, 52 гола, 4 мача за Ейре. „Били беше истински магьосник с топка в крака. Не знам дали той рабра колко наистина добър футболист е, и какво бъдеще го очакваше. Нападател от световна класа, няма съмнение в това. Погледът му над играта и прецизните му пасове бяха удивителни.” – Албърт Скенлън Уолтър Крикмър – клубен секретар / Том Къри – треньор / Бърт Уоли – треньор "Уолтър Крикмър винаги ми е напомнял на едно малко "динамо" - никога не се тревожеше излишно, и нищо не можеше да го спре. Том Къри бе за повечето от нас като баща – много силен човек. Бърт Уейли ми оказа голяма подкрепа и ми помогна много по времето когато работихме заедно – прекрасен приятел.” – Бил Фоулкс Превод: Gaffer ManUtd-Bulgaria.com

Датата 6-ти февруари винаги ще бъде очертавана с кръгче на календара от всички свързани с Манчестър Юнайтед. На този ден през 1958 година, най-мрачният ден в историята на Юнайтед, двадесет и трима души – включително осем футболисти и трима членове на клубната управа – загинаха при самолетна катастрофа в Мюнхен. На връщане от мача в Белград, за Купата на Европейските Шампиони (сегашна Шампионска Лига) срещу Цървена Звезда, самолетът прави междинно кацане в Германия за да презареди. Лошото време възпрепятства нормалното излитане на самолета, и първите два опита се оказват неуспешни. Третият опит за излитане от пистата се оказва фатален – самолетът катастрофира. Двадесет и двама от пътниците на борда умират на място, докато Дънкън Едуърдс – един от осемте футболисти – умира петнадесет дни по-късно в болница, вследствие на контузиите и нараняванията които е получил. Трагедията оставя незаличимо черно петно в историята на Манчестър Юнайтед. Сър Мат Бъзби – който също е получил доста травми от катастрофата – успява да преодолее нараняванията си и изгражда нов велик отбор, който спечелва Европейската Купа десет години по-късно. Роджър Бърн (28), Еди Коулман (21), Марк Джоунс (24), Дейвид Пег (22), Томи Тейлър (26), Джеф Бент (25), Лиъм Уелън (22), и Дънкън Едуърдс (21) – всички те загиват, заедно с клубния секретар Уолтър Крикмър, и треньорите Том Къри и Бърт Уейли. Никога няма да ги забравим.