Jump to content
Sign in to follow this  
onyx

Централен защиник-2 Vol.2

Кой от двамата заслужава място в идеалния отбор?  

25 потребители са гласували

Нямате право да гласувате или да виждате резултатите от гласуването. Please sign in or register to vote in this poll.

Препоръчани публикации

Централен защитник

Яп Стам vs Рио Фърдинанд


Автор: R3D_aNd_M37h


В края на 90-те години на миналия век Манчестър Юнайтед имаше страхотен отбор. Респектиращ вратар в лицето на Петер Шмайхел, полузащитници-мечта като Дейвид Бекъм, Рой Кийн, Пол Скоулс и Райън Гигс, и четворка нападатели, способни да отбележат от всяка позиция – Анди Коул, Дуайт Йорк, Оле Гунар Солскяр и Теди Шерингам. Една зона обаче бе видимо по-слаба от останалите – защитата и по-точно централната й част. Отдясно бързоногият Гари Невил беше страхотен, отляво опитният Денис Ъруин също допринасяше за сигурността в зоната си. В центъра обаче положението не бе никак розово. След напускането на легендарните бранители Стив Брус и Гари Палистър там се отвори огромна дупка, която трудно можеше да бъде запълнена. Норвежецът Рони Йонсен успя да се наложи като титуляр, но нерядко грешеше, а и му липсваше качествен партньор. Уесли Браун все още беше млад и неубедителен, а Хенинг Берг просто нямаше необходимата класа. В резултат на това Юнайтед все по-често се пропукваше, допускайки леки голове.

Решението на тeзи проблеми се оказа един едър и грубоват холандец, който впечатли света с изявите си на Мондиал 1998 - Яп Стам. Въпросният играч създава впечатление на мощен и непоколебим защитник, без страх от твърдите единоборства, един истински валяк, перфектен за стила на игра в Премиършип. На въпросния Мондиал във Франция Стам е твърд титуляр в един силен отбор на Холандия, който изнася запомнящи се мачове и достига до полуфиналите. Подобен международен опит и партньорството му с именити играчи като Едвин Ван дер Сар, Франк де Бур, Филип Коку, Едгар Давидс, Кларънс Зеедорф и Денис Бергкамп допринася за израстването на Стам като футболист и характер.

Пристигайки в Юнайтед с рекорден трансфер, Стам се превърна в така нужния футболист, който укрепи защитата и допринесе за налагането на отбора като истинско страшилище за противниците в Англия и Европа. Той беше важна част от онзи велик тим, постигнал знаменития требъл през 1999 г. Както в националния си отбор, така и в Юнайтед, Стам бе титуляр в най-важните мачове и внасяше сигурност в защитата. Малко нападатели биха имали смелостта да се изправят срещу него, Ъруин и Шмайхел. Тогава Юнайтед да беше предимно атакуващ отбор, който се стремеше по-скоро да вкара един гол повече от противника, отколкото да допусне един по-малко, но именно стабилните изяви на Стам и компания позволяваха на халфовете и нападателите да се развихрят.

С онзи знаменит състав на червените дяволи холанецът спечели 3 поредни титли в Премиършип, Шампионската лига, Купата на Англия и Междуконтиненталната купа. Това беше отбор, на който мнозина се възхищаваха. Много от познатите и приятелите ми, които симпатизират на Юнайтед, са се запалили по тима точно тогава. Самият Стам признава, че това е най-добрият период в кариерата му, а тимът е най-силният, в който е играл.
Изявите на холандеца с червената фланелка явно са впечатлили доста хора, за което свидетелстват индивидуалните му награди. В два поредни сезона (1998/99 и 1999/00) Стам е избиран за най-добър защитник в Шампионската лига. Три пъти поред (1999, 2000, 2001) е включен в идеалния отбор на Висшата лига. И последно, но не и по важност – Стам е избран като част от тима на десетилетието на Висшата лига (1992/93-2001/02). И досега мнозина го определят като един от най-добрите защитници, обличали фланелката на Юнайтед.

Скандалният начин, по който си замина през 2001 г. след разкрития от съблекалнята на тима и отправени критики към Сър Алекс в биографичната му книга, изобщо не омаловажава стабилните му игри с червения екип. Изявите му в Лацио, Милан и Аякс през следващите сезони доказват твърдението, че Стам имаше още няколко години голям футбол пред себе си и продажбата му беше необмислена и в ущърб на отбора. Няколко години по-късно самият „виновник” за това действие – Сър Алекс признава, че е направил грешка, лишавайки се от такъв добър защитник. По мое мнение въпросната грешка дестабилизира защитата и ни коства титлата през сезон 2001/02, а взетият за негов заместник Лоран Блан не беше подходящ - той вече бе в залеза на кариерата си. Ако Стам беше останал още няколко сезона, можеше да заформи страхотна двойка с новодошлия Рио Фърдинанд и отборът да продължи да печели титли и купи (което се случи чак след трансферите на Неманя Видич и Патрис Евра). Така щяха да се избегнат и неуспешните експерименти с Микаел Силвестър като централен бранител.

Холандецът беше типичното лошо момче и често се забъркваше в скандали, но когато беше на терена действаше като истински професионалист и винаги даваше всичко от себе си в името на отбора. Той не беше егоист или звездоман, а просто един страховит гигант, готов на всичко, за да спре приближаващия се към зоната му нападател.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Централен защитник

Яп Стам vs Рио Фърдинанд


Автор: Lanna_man.utd.


Странно е как за футболистите все по-често се говори предимно в цифри, особено през този период на годината – т.нар. летен трансферен прозорец. И едва ли щеше да е толкова впечатляващо, ако тези цифри не се появяваха ежедневно по първите страници на таблоидите и не изместваха вниманието ни в друга посока, нямаща нищо общо с качествата на дадения футболист. Все по-често се поставят трансферни рекорди и логично на дневен ред стои въпросът: „Ще оправдае ли този футболист похарчените за него пари?”. Е, този въпрос не подмина и Рио Фърдинанд, който счупи цели три трансферни рекорда: за най-скъп британски защитник, най-скъп футболист на Острова и най-скъп защитник в света. Много хора вероятно са си мислели, че онези 30 млн. паунда, които от Манчестър Юнайтед платиха за него не са реалната му цена. Не бяха малко и критиците, които споделяха мнението, че това е поредният англичанин, който претендира да е нещо, което всъщност не е и изразяваха съмнението, че едва ли някога ще запише името си сред големите. Но в Юнайтед не е традиция да се харчат „грешни пари” и да се поемат необмислени рискове. А и най-малкото следващият трансферен рекорд за клуба беше поставен след шест сезона, а при днешните безумни „финансови скокове” във футбола, струва ми се, това не е никак кратък период от време. Но по-важното е, че Рио Фърдинанд доказа, че си струва всеки похарчен паунд и че най-високото му постижение с фланелката на „червените дяволи” няма да бъде гръмкият трансфер.

За никой не е тайна, че Фърдинанд е силно повлиян от друг важен за „червените дяволи” централен защитник – Лоран Блан, който твърди, че още тогава, въпреки своите 23 години, англичанинът е разполагал със завиден опит. И това си проличава още в първия му сезон за Юнайтед - Рио успява до голяма степен да допринесе с играта си за спечелването на Висшата лига. Интересно е как определеният преди години като „поредния прехвален англичанин” Фърдинанд попада три сезона поред сред най-добрите единайсет във Висшата лига /общо пет пъти – вкл. 2002г., когато все още е играч на Лийдс/.

Хладнокръвен, излъчващ увереност при всяко едно отиграване, с изключително точно и най-вече сигурно пласиране, никакви излишни движения, отлично изнасяне на топката ... На мен ми е трудно да си представя по-добра съвкупност от качества в един централен защитник. Всъщност остана поне едно, което го отличава от повечето централни защитници – разчитането на играта. Именно това негово качество е в основата на онези впечатляващи 810 мин. игра без извършено нарушение. Когато можеш да предвидиш следващия ход на противника знаеш и кой е най-добрият начин да му се противопоставиш и съвсем логично ситуациите, в които ти се налага да прибягваш до нарушение, са далеч по-малко. И ако това не говори за класа ... единствената дума, с която мога да го опиша: Възхитително!

Мисля, че всички имахме шанса, при това за съжаление не веднъж, да се убедим, че отборът ни, защитата ни изглежда по един начин в негово присъствие и по съвсем друг, когато не е на разположение, поради една или друга причина. Дългоочакваната титла с номер деветнайсет можеше да бъде факт през сезон 2009/2010, но за съжаление се наложи да почакаме още една година. Точно през този сезон Рио беше измъчван от контузии, които през по-голямата част от кампанията го държаха далеч от терена. И точно неговото отсъствие беше най-осезаемо и до голяма степен изигра решаваща роля за крайното класиране. Без да омаловажавам постоянството на Неманя Видич и Патрис Евра, старанието на младите момчета, още по-малко пък класата на Едвин ван дер Сар, смея да твърдя, че в отсъствието на Фърдинанд не можем да се похвалим с най-силната си игра в защита. Просто липсва онази сигурност, онова спокойствие, което той внася в играта на отбора. Дори сякаш комуникацията на моменти не се получава и в последствие се стига до допускането на елементарни грешки. За съжаление защитниците остават недооценени в някаква степен, а онези, които обират овациите, обикновено са нападателите. Но именно през споменатия вече сезон 2009/2010 имахме възможността да се убедим, че по-силното, резултативно нападение не винаги е равносилно на краен успех. През този сезон допуснахме 37 гола във ВЛ, а през последния сезон – 28 гола. Докато отбелязаните бяха съответно 86 – 2009/2010 и 78 – 2010/2011. Ако деветнайсетата титла беше спечелена година по-рано статистиката изобщо нямаше да ме интересува, но в случая тя идва да покаже, че нещо на ниво защита в отбора ни през онзи сезон е липсвало. Мисля, че на всички ни беше ясно кое или по-точно кой липсваше в най-важните моменти. Факт е, че нападението привлича публиката, но също така защитата доста често е тази, която печели мачовете.

Сега Рио следва примера на Лоран Блан в още едно отношение – помага за изграждането на следващата защитна четворка. И ако някой си мисли, че преувеличавам, то нека си припомни или обърне внимание в последствие на начина, по който младите момчета следват напътствията, които той им дава по време на игра и които явно влияят на доброто им представяне. Вярвам, че с таланта и всичките качества, които притежават младите момчета и ценния опит на Рио в бъдеще, ще се радваме на същото толкова качествена двойка централни бранители, колкото е най-доброто защитно дуо, което сме имали от много време насам - Фърдинанд – Видич.

Когато започнах тази статия си мислех, че ще ми е много лесно да пиша за любимия ми футболист ... е, явно съм се надценила, защото е трудно да намериш границата между обективното и хвалебственото слово. Още по-трудно ми е да опиша Рио Фърдинанд с едно изречение. Затова ще си позволя да завърша с думите на сър Алекс Фъргюсън: „ Той е играч, от когото младите играчи се учат, а опитните уважават.”

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Гост
Темата е заключена
Sign in to follow this  

×