Jump to content
Sign in to follow this  
Devilment

Blackburn Rovers 1 - 1 Manchester United

Играч на мача?  

119 потребители са гласували

Нямате право да гласувате или да виждате резултатите от гласуването. Please sign in or register to vote in this poll.

Препоръчани публикации

Не се карайте бе хора, радвайте се взехме 19-та рекордна титла. И да паднем и да бием пак се караме. Дайте поне когато взехме титлата да не се дразним един другиго. Айде наздраве от мене :beer:

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Обиден съм, че показахме малодушие и шибана стратегия, когато трябваше да докажем, че сме най-големите.


Да ти имам и наивното мислене... Какво смяташ, че Сър Алекс просто им казва "Добре, момчета, 'айде излизайте и се забавлявайте"? Имам чувството, че една категория хора не разбират колко сложно нещо е футболът вече.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Без да преувеличавам, но това, според мен, е най-великото постижение във футбола. Преди 20 години колко човека, освен САФ, са вярвали в това?! И за толкова кратко време да изпреварим смятаните за недостижими Ливърпул и то по един изключителен начин. И ето, че днес се случи! Най-великият отбор с най-великият мениджър начело е там, където му е мястото - на абсолютния връх! Честито на всички фенове на Червените дяволи! :glory (32):

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Честита титла момчета! Заслужаваме си я ;) Редактирано на от RedBoy

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
19 ! ...най-сладките 10-15 минути от целия сезон :) в очакване на 19-ката .... нямам търпение вече Гигси да я вдигне на 22 май :) няма да го забравя тоя рожден ден :champs (14): :champs (14): :champs (14):

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Оценки на играчите 2010/11

Оценяваме как отделните футболисти на Юнайтед допринесоха за спечелването на титлата...

Едвин ван дер Сар - Слагащ подобаващ край на една изключителна кариера, спокойният холандец бе безупречен през по-голяма част от кампанията. Все така уверен и неостаряващ, качествата му не загубиха блясъка си и според някои той бе по-добър от всякога.

Рафаел - Опитваше се да спечели всяка топка със скоростта и агресията си и има всички качества да се превърне в най-добрият десен бек в лигата. Обичаше да се включва в атаките и с всеки изминал мач опита и увереността му нарастваха.

Фабио - Въпреки че в сравнение със своя брат близнак изоставаше в развитието си - най вече заради контузиите, в края на сезона спечели доверието на мениджъра. Динамичен и упорит, той изглеждаше на мястото си във всяка една позиция на терена.

Патрис Евра - Стабилен и сигурен, той бе неотделна част от позицията на ляв краен бранител. С пробивите си по фланга бе постоянен вдъхновител на атаките, като пасовете със съотборниците му бяха прекрасни.

Джон О'Шей - Не е чудно, че със своята многостранност и характер, той е фаворит на мениджъра. Способен да заеме всяка позиция на терена и да се представи на ниво, като използва и своята височина когато е нужно, той е известен със своя професионализъм.

Рио Фърдинанд - Играеше с привидна лекота и бе от най-висока класа в защитата на отбора. Доминиращ във въздушните двубои и спокоен при отиграването на ниските топки, Рио сложи край на всякакви съмения относно постоянните му контузии със серия от изключителни представяния.

Крис Смолинг - Бързо влезе в ритъма на игра на отбора и може да бъде доволен от дебютния си сезон. Изглеждаше много спокоен, като доказа, че може да бъде пълноправен заместник на висококласните си колеги.

Неманя Видич – Лидерско присъствие в сърцето на отбраната и достоен капитан. Винаги пример за другите, игра с постоянството и превъзходството, идващи от истинското му превъплъщение в поставената му роля.

Джони Еванс - По негово собствено признание формата му бе незадоволителна, но се завърна, за да докаже, че може достойно да замества Видич. Показа всестранните си качества, като се представи впечетляващо на левия фланг на защитата във второто полувреме на победата срещу Челси.

Майкъл Карик - Отне му известно време, за да преоткрие най-добрата си форма, но това се случи в перфектния момент, като полузащитникът стана едно от първите имена при избора на титулярната единайсеторка. Ефективен щит пред защитната четворка и качествен подавач, той е изключително попълнение в отбора.

Дарън Гибсън - Изглеждаше на място в полузащитата и се превърна в добър избор за мениджъра. Очевидно е, че има прекрасен поглед към играта, а запазена марка са топовните му изстрели.

Дарън Флетчър - Изпълнен с енергия и важен член на отбора преди вирусно заболяване да прекъсне сезона за него. Започна малко повече да се включва в атаките на тима, а статутът му в средата на терена нарастна благодарение на добрите му пасове и борбата за топката.

Райън Гигс - Все още неподаващ се на възрастта, изигра може би един от най-добрите си сезони. Използван внимателно от мениджъра, присъствието му донесе изящество на отбора. Спокойните, прецизни пасове, дрибълът му по фланга и запазената марка - шпагатите с плъзгане са характерни черти на играта му.

Андерсон - Показа защо е толкова високо ценен от мениджъра, като изигра някои много запомнящи се мачове, особено през втората половина на сезона. След като подписа нов договор през декември, очакванията към бразилеца, който добави истинска динамика към полузащитата, са големи.

Пол Скоулс - Започна сезона във формата от най-добрите му години и отбеляза единствения си гол с класически топовен шут срещу Фулъм. Все още предизвиква възхищение с далечните си пасове и е способен да диктува хода на мачове от нивото на Висшата лига. Ще е жалко, ако това е неговият последен сезон, тъй като има още какво да предложи.

Джи-Сунг Парк - Головият му принос в срещите срещу Уулвърхямптън и Арсенал не може да бъде подценен, но играта на корееца предлага много повече от това. От гледна точка на манталитет и начин на игра, вероятно няма по-добър от него, като този отборен футболист достигна нови висоти при спечелване на признателност от всички на Олд Трафорд.

Антонио Валенсия - Изглеждаше, че ужасна контузия в глезена получена през септември в двубоя срещу Рейнджърс ще сложи край на сезона за него. Вместо това, еквадорското крило се завърна по-добър от всякога и веднага започна с прекрасните си слизания по фланга, сякаш никога не е бил извън терена. Неговата свежест и умения допринесоха много за спечелване на титлата.

Нани - Вдъхновението на Юнайтед за по-голяма част от сезона и човекът, от който винаги се очакваше да направи нещо магическо от нищото. Головете и асистенциите, които направи, са доказателство за влиянието оказано от него в най-добрият му сезон досега, но безумно влизане в краката от страна на Джейми Карагър забави прогресът му.

Уейн Рууни - От гостуването на Уест Бромич старият Рууни се завърна, като очевидният му талант отново изпъкна. Създавайки прекрасен тандем с Хавиер Ернандес, възобновената му форма бе следствие на усилията на самия играч и ненадминатите мениджърски умения на Сър Алекс. Пое отговорността, за да отбележи решителната дузпа на Иууд Парк.

Димитър Бербатов - Да завършиш като голмайстор на Висшата лига, което той със сигурност ще направи, е нещо, за което българинът трябва да бъде вечно горд. Хеттрикът срещу Ливърпул пренаписа учебниците по история, но той подобри това си постижение, като отбеляза пет при забележителния разгром над Блекбърн. Дори когато загуби редовното си титулярно място, допринесе с някои ключови моменти, включително и победното попадение в мача срещу Болтън.

Хавиер Ернандес - Просто невероятен дебютен сезон. Неутолимата жажда на мексиканеца за голове допринесе за осигуряване на титулярно място и каквито и да бяха обстоятелствата, той никога не се уплаши. Със скоростта и движението си, които рядко се виждат при модерните централни нападатели, разкъсваше защитите на противниковите отбори и се оказа невероятно надежден, когато пред него имаше голова възможност.

Майкъл Оуен - Перфектният отборен играч, който винаги изглеждаше изпълнен с енергия, когато му се предоставеше възможност да играе. Нападателят разви играта си и е се радва да поема топката в по-задни позиции, за да раздава пасове напред, но запази головия си нюх в наказателното поле.

Уес Браун и Гари Невил се появяваха в отбрана, когато се налагаше, докато Томаш Кусчак бе заместник на Ван дер Сар в пет случая. Най-забележителният момент на Фредерико Македа бе изключителният гол срещу Астън Вила, а Габриел Обертан осигури скорост по фланга на атаката.

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от sradka1

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
:angry: :wacko: :shocked: Какво мрънкате за някакви осем минути, след като явно не можете да осъзнаете на какво станахте неволни свидетели. Никога не сме изпреварвали лузърите по титли в историята. Какво са осем минути на фона на 100 и кусур години ? Аз не спирах да гледам часовника цял мач, това да се превърнем в най-титулувания клуб на домашната сцена ми бе съкровенната мечта, която винаги съм смятал, че е невъзможно да се сбъдне. В съзнанието ми като почитател на този клуб винаги е стояла тази мисъл, че сме под "тях", това бе като тумор в главата, като камък върху плещите. Това постижение е несравнимо с никое друго и е трудно за възприемане дори от самите нас. Непознато чувство, но велико. Много поколения така и не са го дочакали, та трябва да се чувствате блажени в това отношение. Има някакви хора с грешни представи, със сбъркани интереси, вместо да се насладите на момента, да го изживеете подобаващо, да благодарите на Господ, че сте се пръкнали на този свят в тези славни времена за този клуб, да благодарите на Сър Алекс Фъргюсън, че изгради отбор, накара милиони да се влюбят в магията му и ви направи съпричастни на Божи дела, то вие се чудите откъде да отхапете малко мърша. Както каза и Фърги, това е велик ден за всеки, който по някакъв начин е свързан с този клуб. Така че всеки, който истински чувства себе си като значима частица от божественото на този клуб, нека превърне този ден в свои празник, нека се отдаде изцяло на момента. Който го е срам от този клуб, да върви да гледа Гарата и Спас Ламята, не заслужава да сподели тази огромна радост с останалите. Аз ще си легна щастливо уморен, с широка усмивка, а дали Кушчак е грешник или Нани егоист ще му мисля от утре нататък. Сега се оставете на първичните емоции, или по-точно, както го каза и самия Гари Невил: "these are the moments you live for. They will have the best night of their lives." GLORY GLORY MAN UNITED ! ! ! Редактирано на от Konteto

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
:devil3: 19!!!!! Невероятно много се зарадвах, въпреки слабия мач .. по никакъв начин не ми помрачава щастието от напълно заслужената рекордна титла!!! :mood (28): :mood (28):

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
19 ми е любимото число...на 19ти имам рожден ден хахаха, а 19 са пътите в който искам да кажа колко много обичам този ОТБОР !!!!!!!! Не гледах мача, но като видях крайния резултата 1:1 не ми пукаше какво се е случило....ШАМПИОНИ СМЕ МАМКА МУ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Срам ме е от Юнайтед. Това не е отборът, който обичам. Това беше срамно, изключително срамно представяне.
Нямаше дузпа.
Изключително съм щастлив, че взехме 19-тата титла... Но не исках да е по този начин..Трябваше да разгромим последното препиятствие...
Така не се става шампион. С този манталитет Барселона ще ни изметат от игрището.

Не мога да повярвам какви коментари бълвате. Не гледах мача наживо и след толкова помия в този форум си го свалих от братушките да го гледам все пак.
Между другото, препоръчвам на всички руските коментатори като най адекватни и безпристрастни - Роман Трушечкин или Илья Казаков, стига да разбирате руски. :mood (17):

Та за мача:
Съвсем нормално представяне предвид ситуацията в момента! Глупаво е тази игра да служи за сравнение с мача с Барса. Дори стартовия състав няма да е същият.

Кушчак - слабо прадставяне, дължащо се на голяма нервност. Огромен бе залога в този мач за него.Мисля, че САФ искаше да си отговори на въпроса какво да прави с него за догодина и вече знае отговора.

Чичарито - най-слабият и неефективен полеви играч на терена. Нарежда се до Кушчак парализиран от нервност. И за него залога днес беше много голям. Мястото му днес в стартовите 11 и играта му, според мен дават друг отговор на САФ дали ще започне титуляр срещу Барса.

Дузпата - 1000%! Разговора на Майк Дийн със страничния съдия според мен бе единствено да установи дали топката все още бе в игралното поле при контакта на Чича с вратаря. Преди всичко грешка на вратаря отколкото майсторство на нападателя.

Бербатов - изпълни перфектно тактическите указания да задържа топката. Това той го може перфектно. И стига сте се вайкали, че не играел достатъчно. Той е с основен принос за титлата тази година.

Последните 10 минути - аз лично се забавлявах. Правих аналогия с пасчетата, които Барса си цъкат на техните мачове и си казвах, че и ние можем като тях :mood (22):

В заключение - :champs (13):

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Позор! - за измислената дузпа срещу симуланта Чичарито, за безобразно слабия шампион! За разкарването на топката в последните минути! Позор и за Бербатов - те го плюят и пускат при свършен мач за пореден път, той се хили и говори, че "дъжд вали".
Настоявам акаунта ми да бъде заличен от този форум, за да не ме е срам и мене, че съм бил фен на този съдийски отбор!

Какъв усет обаче имам да разпознавам смешници като тоя :mood (35): Казвах,че е Бербофил и не е никакъв фен на отбора,ама не и не.Не може да понесе,че Чичарито измести неговия идол и избухна :mood (28):

Честита 19-ка вече и официално.Ето за това имаме 12 титли при тоя БОГ,който ни води.Човек решен на всичко,човек готов да изцежда максимума от своите футболисти,човек който живее за да е треньор.Който не го е разбрал явно е объркал отбора и е време да го сменя.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Хубав анализ , но ми се губи Видич ?


Оправих го. Изпуснал съм го при превода (точно него - как можах), ама беше късничко и емоциите големи :greets: :champs (14):

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Нещо друго, за което се сетих. Изключително много съжалявам, че Гари Невил няма да вземе медал от тази година. Той заслужаваше най-много да вдигне купата, и то като капитан. Не трябваше да се отказва по средата, можеше да запише 10 участия спокойно, да влиза в игра в последните минути на мачове, в които водим. Сигурен съм, че Фърги щеше да му даде този шанс, ако беше решил да остане. И без това често в тези мачове не използваме и трите си смени. Въпреки, че вече не е активен играч, се надявам след мача с Блекпул да го видя на терена с купата в ръце. Ще е незабравим момент както за феновете, така и за него самия.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Нещо друго, за което се сетих. Изключително много съжалявам, че Гари Невил няма да вземе медал от тази година.

Гари си има медали достатъчно, така че не му трябват материални символи повече.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Само пет победи като гост, като 2 от тях с помоща на дузпи от цели 19 мача. Браво, браво както я карахте цял сезон така и свършихте с подпиране. Да ви е честито.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Руyни: Разтреперих се преди дузпата

Като фен на Евертън, за мен тази 19-та титла е по-специална


Уейн Руни донесе 19-та титла на Манчестър Юнайтед с изравнителния си гол срещу Блекбърн от дузпа вчера (1:1). Брет Емертън даде аванс на домакините през първото полувреме и едва в края на мача Фил Дауд даде доста спорна дузпа в полза на Червените Дяволи, която Рууни реализира.

"Бях изплашен. Арбитърът се забави доста с решението да я даде. Трябваше да се настроя. Цяла седмица тренирах дузпи", признава нападателят след мача.

Запитан за желанието му да бъде продаден през есента, което хвърли в смут Юнайтед, Рууни сега споделя: "След тази година на приливи и отливи, тази титла е за феновете и отбора."

Накрая голмайсторът признава, че като фен на Евертън, градския съперник на Ливърпул, тази 19-та титла е особена: "За мен лично тя е много по-специална."

gol.bg

...

Гигс: На 37 играя заради такива моменти


Става все по-сладко и по-сладко да печеля титли, признава уелсецът


Вече легендарният халф на Манчестър Юнайтед Райън Гигс признава, че няма да се умори да печели титли, след като вчера завоюва своята 12-та от общо 19 за Червените Дяволи.

Уелсецът е на 37 години, но все още е мотор на отбора и добрата му форма бе ключова за успеха на тима през този сезон: "Беше тежко първенство и по празненствата се вижда, че победата ни е по-специална."

"За това живея. Затова играя на 37 години. Става все по-сладко и по-сладко", коментира след мача легендата.

"Удоволствие е да играя в този отбор. Духът е страхотен и искаме да печелим още. Ние сме шампиони на Англия и сме на финал в Шампионската лига. Не ставаме за нищо", сподели с шега Гигс, във връзка с критиките, че на Юнайтед му липсва духът от предишните години.

"Може би в началото на сезона не играехме толкова добър футбол, но след Нова година нещата се обърнаха и показваме много добри неща и заслужаваме да сме шампиони", категоричен е футболистът.

gol.bg

...

Бербатов: Тази титла ми е по-сладка

Нападателят на Юнайтед се радва, че все още е водещ голмайстор


Димитър Бербатов бе изключително щастлив след спечелването на втората си титла като футболист на Манчестър Юнайтед, макар и в последните мачове да е твърда резерва за сметка на Чичарито.

Вчера българинът се появи в самия край на мача като смяна на Нани и поигра десет минути, а за последния двубой срещу Блекпул, българинът се надява на повечко минути на терена, за да вкара още и да си запази първото място като голмайстор на Висшата лига.

"Втората ми титла е страхотна. И е по-добра от първата, защото вкарах повече голове този сезон и помогнах на отбора. Надявам се да поиграя в последния мач и да вкарам поне още два гола", коментира Бербо след мача.

gol.bg

...

Сър Алекс: Висшата лига е много трудна за печелене


Не мисля, че някой ще повтори постижението ни от 1999 година, заяви шотландецът след спечелването на титлата


Сър Алекс Фъргюсън заяви, че Манчестър Юнайтед е заслужен шампион на Англия, където първенството е едно от най-трудните в света.

Гол от дузпа на Уейн Рууни донесе 1:1 срещу Блекбърн и гарантира 19-ия трофей. Червените дяволи обаче завършват кампанията само с 5 победи като гости, което е най-лошо постижение за шампиона от 1977-а, когато и Ливърпул бе с такъв актив навън.

Именно слабото представяне като гост донесе доста критики на отбора, но в крайна сметка съставът от Олд Трафорд отново триумфира.

“Не е често да се каже, че това е слаб Манчестър Юнайтед или че първенството не е на ниво. Напротив, лигата е изключително оспорвана и е напълно нормално всеки отбор да има своите възходи и падения. Ние например загубихме много точки и това доказва думите ми. Важно е обаче, какво ще се случи в края. У дома ние бяхме фантастични и това ни помогна” заяви шотландецът.

“Все пак нека не са заблуждаваме. Требълът ни от 1999 година едва ли ще бъде повторен някога. Ние имахме шансове сега, но честно казано смятах, че някъде ще загубим. Все пък съм доволен, че станахме шампиони, а и сме на финал в Шампионската лига, защото това са двете най-големи отличия” добави той.

“Не мисля, че съм казал, че целта ми е да изпреварим Ливърпул по титли, но сега това се случи и Манчестър Юнайтед е №1 по спечелени титли в страната. Същото е и с ФА Къп” каза още Фъргюсън.

“В този мач бе трудно, защото той е место дерби, а и Блекбърн се бореше с всички сили за живота си. Ние обаче, не се отказахме, продължихме да се борим и да търсим точката и се радвам, че постигнахме това, което желаехме. Момчетата дадоха всичко от себе си, особено след като изостанахме с 0:1” каза още шотландецът.

gol.bg

...

Фъргюсън спечели 36-ия си трофей начело на Юнайтед

Сър Алекс Фъргюсън спечели 36-ия си трофей в своята забележителна 25-годишна кариера като мениджър на Манчестър Юнайтед. Фърги, чийто тим спечели за рекорден 19-и път титлата в най-силното футболно първенство в света, вдигна шампионската купа след 1:1 при гостуването на Блекбърн.


Пълният списък с трофеите на шотландската легенда в Манчестър Юнайтед:

Висшата лига - 12 титли (1993, 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2007, 2008, 2009, 2011 година),

ФА Къп - 5 купи (1990, 1994, 1996, 1999, 2004),

Купа на Лигата - 4 купи (1992, 2006, 2009, 2010),

Шампионска лига - 2 трофея (1999, 2008),

КНК - 1 купа (1991),

Световно клубно първенство на ФИФА 1 купа (2008),

Междуконтинентална купа - 1 купа (1999),

Суперкупа на Европа - 1 купа (1991),

Трофей "Къмюнити Шийлд" - 9 купи (1990, 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008, 2010).

gong.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Само пет победи като гост, като 2 от тях с помоща на дузпи от цели 19 мача. Браво, браво както я карахте цял сезон така и свършихте с подпиране. Да ви е честито.

Абе кво подпиране бе момко... Искам да ти кажа, че точно този сезон повече ни ощетяваха отколкото да ни подпират,така че моля те замълчи!
Отборът който го подпират е от друга европейска държава и ще играе отново нечестно на финал за ШЛ.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Само пет победи като гост, като 2 от тях с помоща на дузпи от цели 19 мача. Браво, браво както я карахте цял сезон така и свършихте с подпиране. Да ви е честито.



Точно тоя сезон да са ни подпирали... :mood (35): :mood (35): :mood (35): ... Не те знам на кой отбор си фен, ама си просто поредния хейтър! Средняк за всички вас!

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Sign in to follow this  

×