Jump to content
Sign in to follow this  
Pepinka

ОТ100 #100: Епичното дерби

Оцени тази тема

Препоръчани публикации

ОТ100 #49: Успех за Суперкупата

При необичайни обстоятелства, първият мач на Юнайтед за Суперкупата на Европа се провежда на родна земя, на 19-ти Ноември 1991г. ...

Предистория: По силата на успеха на Юнайтед над Барселона във финала за Купата на Носителите на купи, както и победата на Цървена Звезда, след изпълнение на дузпи, над Олимпик Марсилия във финала за Европейската купа, двата отбора се срещат във финала за Суперкупата на Европа. Заради войната в Югославия по това време, от УЕФА решават, че двубоят ще се играе в един финален мач на Олд Трафорд.

Събитието:
Наблюдавани от едва 22 110 привърженици, Юнайтед излиза срещу един изключително умел и бърз отбор на Цървена Звезда. "Всеки, който игра в този мач сигурно все още се чуди как успяхме да го спечелим", казва Алекс Фъргюсън. "През първото полувреме Деян Савичевич игра изумително и беше някакво чудо, че успяхме да удържим равенството преди почивката." През втората част Брайън МакКлеър играе като изтеглен нападател и само след час игра показва своята класа и отбелязва победния гол. "Те тотално ни надиграха, но чудно как аз успях да вкарам победното попадение", коментира шотландецът. "Беше си абсолютен обир."

Следистория: Много от легендарните играчи на Цървена Звезда биват закупени от европейските грандове, докато Юнайтед трябва да почака няколко години, за да завладее Европа. Въпреки че Червените Дяволи печелят титлата в Англия през следващите две години, едва през 1999г. момчетата на Алекс Фъргюсън успяват да спечелят Европейската купа, а след това и през 2008. В последвалите два финала за Суперкупата на Европа срещу Лацио (1999) и срещу Зенит Санкт Петербург (2008) Юнайтед не успява да надделее.

Финала за Суперкупата на Европа
Вторник, 19 Ноември 1991


Манчестър Юнайтед 1 (МакКлеър)
Цървена Звезда 0


Юнайтед: Шмайхел, Мартин, Брус, Палистър, Ъруин, Канчелскис, Уеб, Инс, Блакмур МакКлеър, Хюз

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #50: Краят на терасите

На 2-ри Май 1992г., Олд Трафорд посреща последния си мач за сезона с тераси на Стретфорд Енд, с което се подготвя за влизане в ерата на Висшата Лига покривайки изискването за изцяло седящи трибуни на стадиона ...

Предистория: След трагедията в Хилзбъро и препоръките на последвалия доклад на Тейлър, Олд Трафорд е задължен да изгради изцяло седящи места по трибуните. Юнайтед прави тази стъпка още след края на сезон 1991/92, с което всички зони се превръщат в седящи. Само шест дни след злополучната загуба от Ливърпул на Анфийлд, коствала титлата, Юнайтед посреща Тотнъм в последния ден от сезона, в двубой който казва сбогом на терасите.

Събитието: С голяма доза разочарование, съвсем скоро след като титлата в Първа Дивизия е "открадната" от Лийдс, всички на Стретфорд Енд искат да се възползват максимално от последния случай в който ще заемат места по терасите, и създават невиждана шумна атмосфера през всичките 90 минути. На терена, Червените Дяволи записват първата си победа от пет мача, благодарение на вездесъщия Марк Хюз, и на 25-ия гол за сезона на Брайън МакКлеър.

Следистория:
За Юнайтед, ерата на Висшата Лига започва с домакински мачове в които се стичат по над 30000 зрители, след като Стретфорд Енд е с напълно променено лице. На последните три срещи за сезон 1992/93, вратите на стадиона пропускат дори повече от 40000. След като Юнайтед спечелва първата си титла от 26 години, капацитетът на ОТ побира рекордно слабата средна посещаемост до днес, от около 45000 зрители. Но през следващите 15 години, след допълнителното разширяване на Норт Стенд, Стретфорд Енд, Скорборд Енд и ъглите на стадиона, капацитетът на ОТ достига днешния си лимит от 75797 зрителски места.

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #51: Клас '92

Юнайтед не са печелили Младежката ФА Къп от 1964г., но клас '92 възражда юношеската система в клуба и я прави световно известна марка...

Предистория:
След неуспеха на първия отбор в самия край на сезона, разочарованието е все още силно, и на 5-ти Май 1992г. на Олд Трафорд се стичат едва 14681 зрители за да наблюдават младежкия отбор на клуба, който трябва да защити честта си във финала-реванш за Младежката Купа на Англия срещу Кристъл Палъс. В първия двубой, страхотният Ники Бът се разписва на два пъти, а Дейвид Бекъм оформя победата с 3-1.

Събитието: Коронацията на Юнайтед не попада под съмнение. Водени от своя капитан Райън Гигс, младите Червени Дяволи повеждат с 2-0 чрез Бен Торнли и Саймън Дейвис, но гостите връщат два гола и изравняват резултата. В крайна сметка Колин МакКий отбелязва трето попадение след почивката, с което Юнайтед печели трофея с общ резултат 6-3, а момчетата на треньора Ерик Харисън записват осем победи в осемте си двубоя по време на турнира.

Следистория: От 11-те футболисти които излизат за мача-реванш срещу Палъс, единствено левия-бек Джордж Суизър не успява да запише мач за първия отбор на Червените Дяволи, докато Кевин Пилкингтън, Крис Каспър, Колин МакКий, Саймън Дейвис и Бен Торнли - всички в крайна сметка напускат за да търсят място за изява в други клубове. Гари Невил, Дейвид Бекъм, Ники Бът и Райън Гигс - редом с Фил Невил и Пол Скоулс, завършват Академията година по-късно - и впоследствие записват общо над 3000 мача с екипа на Юнайтед.

Младежка ФА Къп 1991/92

Втори кръг
Съндърланд 2 Юнайтед 4
(МакКий 2, Савидж, Гилеспи)

Трети кръг

Юнайтед 2 Уолсол 1
(Торнли, Савидж)

Четвърти кръг
Манчестър Сити 1 Юнайтед 3
(О'Кейн, Торнли 2)

Пети кръг
Юнайтед 2 Транмиър 0
(Гигс 2)

Полуфинал
Първи двубой: Юнайтед 3 Тотнъм 0
(Гигс 2, Джордан - автогол)
Реванш: Тотнъм 1 Юнайтед 2
(Бът, Торнли)

Финал
Първи двубой: Кристъл Палъс 1 Юнайтед 3
(Бът 2, Бекъм)
Реванш: Юнайтед 3 Кристъл Палъс 2
(Торнли, Дейвис, МакКий)

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ОТ100 #52: Денят на Стив Брус

Малко голове на Олд Трафорд, които са били отбелязани в добавенето време, са били от толкова голямо значение, както двете попадения на Стив Брус срещу Шефилд Уензди на 10 Април 1993...

Предистория: Разочарованието от изгубената титла в края на сезон 1991/92 все още витае в Театъра на Мечтите, когато Шефилд Уензди пристига на М16. Преди началото на двубоя Юнайтед има само една победа в последните си пет мача и е на две точки зад Астън Вила, като по същото време "Виляните" гостуват на Ковънтри Сити.

Събитието: Още с първия съдийски сигнал Червените Дяволи започват масивни атаки и пропиляват доста възможности за гол пред вратата на "Птиците", и когато Джон Шеридън извежда гостите напред, след точно изпълнена дузпа в 65-та минута, страх приковава Олд Трафорд. В 86-та минута обаче Стив Брус се възползва от корнер изпълнен от Денис Ъруин и изравнява резултата. Десет минути по-късно капитанът отново се разписва, възползвайки се от суматоха в наказателното поле на Шефилд Уензди и изправя всички в Театъра на Мечтите на крака. "Бях обезумял, Алекс Фъргюсън също", спомня си тогавашния асистент мениджър Брайън Кид.

Следистория: В същия ден Астън Вила завършва наравно с Ковънтри Сити на "Хайфийлд Роуд" и така двата гола на Стив Брус са повратна точка за сезона на Червените Дяволи, които печелят своята първа титла в Премиършип. Брус казва: "Всеки фен на Юнайтед, с който говорих, ми стискаше ръката и казваше 'Шефилд Уензди, 10 Април 1993 от 10 до пет, благодаря ти за тези два гола.'"

Какво пише пресата

"Съдбата на Висшата Лига може би се реши не от уменията или храбростта, а от щедростта на съдията да даде толкова много добавено време, което помогна на Юнайтед да стигне до победата." - Иън Рос, "Таймс".

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ОТ100 #53: Отново шампиони

След 26 дълги, мъчителни години, Юнайтед най-после има шанс да отпразнува спечелването на шампионската титла. Публиката на Олд Трафорд не пропуска възможността да се порадва на славата, когато Блекбърн Роувърс гостува на М16 на 3-ти Май 1993...

Предистория: В един много оспорван сезон, водачът в класирането се сменя цели 22 пъти. И все пак месец преди края на кампанията с една победа над Шефилд Уензди, Юнайтед се изкачва на първото място и не го изпуска до самия край. Загубата у дома на Вила от Олдъм Атлетик прави изхода от двубоя на Олд Трафорд протоколен, и титлата отново е в Театъра на Мечтите, след 26 болезнени години.

Събитието: След като научават, че вече са шампиони, играчите на Юнайтед се събират в къщата на капитана Стив Брус, за да го отпразнуват преждевременно. На другия ден няколко от играчите все още чувстват ефекта от партито през изминалата нощ. Кевин Галахър дава преднина на гостите с прецизен удар, който минава близко от вътрешната страна на гредата. Но само няколко минути по-късно, от около 28 метра, Райън Гигс изравнява от пряк свободен удар. На Олд Трафорд има малко повече от 40000 зрители, които с нетърпение очакват да видят как любимия им отбор вдига купата. Пол Инс вкарва за 2-1. Това може би е перфектната нощ за всички? Не напълно. Юнайтед печели нов свободен удар на границата на наказателното поле и изпълнителя е Гари Палистър – единствения полеви играч, който не се е разписвал през целия сезон. Англичанинът забива "последния пирон в ковчега" на Блекбърн и тогава коментаторът на "Скай Спортс" Мартин Тайлър възкликва, „върховна слава”

Следистория: Виковете на Стив Брус и капина Брайън Робсън докато вдигат титлата, се чуват на километри от Олд Трафорд. Вътре в съблекалнята се лее шампанско, а играчите нетърпеливо чакат своя ред за снимка с трофея. Тогава дори Мат Бъзби и някои от бившите му играчи влизат в съблекалнята за да се порадват заедно с отбора. Всички кръчми, барове и клубове в Манчестър празнуват до сутринта заедно с Червените Дяволи, за да се убедят че най-после са прогонили злите духове.

Какво пише пресата:

"Още от сутринта Олд Трафорд бе заобграден от хиляди привърженици, които нарастваха с всеки изминал час под парещото слънце, готови да изживеят отдавна чаканото събитие, което по една или друга причина им убягваше толкова дълго време."
Ерлънд Клаустън, "Гардиън"

"Олд Трафорд се превърна в арена на празненството, във въздуха се носеше рефренът "Ние сме шампиони!" изпят като от катедрален хор. Ентусиазмът им, и техния шум и хармония можеше да бъде чут от "Анфийлд", където Ливърпул изживя толкова много вечери като тази, и да рефлектира в милионите фенове на Юнайтед, някои от които дори не са били родени когато за последно са имали шанс да се нарекат 'най-добрите'."
Роб Хюз, Таймс

"Нямаше очи от които дa не се стичаха сълзи на радост, нямаше гърло което да не беше прегракнало. Сякаш всеки искаше да икрещи на света "Аз бях тук".
Джо Лавджой, Индипендънт

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #54: Бокс: Бен срещу Юбанк

В може би най-драматичното нефутболно събитие провеждано на Олд Трафорд, бокс-враговете Найджъл Бен и Крис Юбанк се срещнаха в пряк двубой на М16 на 9-ти Октомври 1993г...

Предистория: След години на спор между двата лагера, световният шампион в средния категория на WBO Найджъл Бен, предизвиква претендента Юбанк през Ноември 1990г. в Бирмингам. Юбанк спечелва титлата с нокаут в деветия рунд, и конфликтът между двамата се задълбочава още повече. Така, един от май-очакваните реванши в историята на бокса се организира след три години, на стадион Олд Трафорд.

Събитието: Междувременно Бен спечелва титлата във версия WBC, което превръща този сблъсък в битка за абсолютната шампионска титла в средна категория. Въпреки че не се получаеа зрелище като в първия мач, рундовете се играят пред повече от 42000 гръмогласни зрители. Чак към края на последния рунд, когато страстите се нажежават, двамата боксьори започват си нанасят множество мощни удари от всички посоки. Тези светкавични крошета объркват дори съдиите, и те трябва да вземат трудно решение за определяне на победителя - 115-113 точки в полза на Юбанк, 114-113 в полза на Бен, и общ резултат 114-114т. Обявява се равенство и двамата мъже запазва своите колани, слагайки край на може би най-голямата и истинска вражда в бокса, с реми.

Следистория: Бен и Юбанк прекратяват спортните си кариери след като и двамата последователно губят титлите си от Стив Колинс, въпреки че Юбанк прави опит за завръщане, преди окончателно да спре с бокса през 1998г. Междувременно, Олд Трафорд продължава да приема нефутболни събития. Година след битката Бен-Юбанк, М16 приема финала на конкурса на телевизия ББС "Песни за възхвала", а след това са проведени множество музикални концерти, измежду които на Бон Джоуви, Брус Спрингстийн и Дженезис. ОТ, също така, приема и финалът в Ръгби Суперлигата всяка година.

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #55: В памет на Сър Мат Бъзби

На 20-ти Януари 1994г., Сър Мат Бъзби загуби битката с коварната ракова болест. Два дни по-късно, Юнайтед приема Евертън в мач от Премиършип, в един незабравим възпоменателен следобед...

Предистория: Веднага след като се разчува новината за гибелта на Бъзби, футболни привърженици от близо и далеч се стичат пред ОТ за да положат цветя, фланелки или шалчета. Когато отборът на Евертън воден от Майк Уолкър пристига два дни по-късно за мача, заварва Олд Трафорд заобиколен от възпоменателен килим от цветя и сувенири. 44750 зрители заемат местата си на стадиона, хиляди остават навън, и мъчителната тишина е нарушена единствено от диктора на стадиона Кийт Фейн, който прочита кратко писмо от семейството на Бъзби. "Мат беше винаги усмихнат, дори в последните си дни в болницата", се казва в писмото. "За миналите и бъдещите шампиони, молим ви да издухате покрива на стадиона с песни днес."

ОТ избухва в ръкопляскания които плавно стихват, и заглъхват когато зазвучава гайдарската мелодия "Шотландки Воин" изсвирена от Тери Кар (музикант от формация Маунт Кармел Бенд), която извежда двата отбора на терена. Едноминутното мълчание е спазено с почит дори от множеството противникови фенове, и 60-те секунди са нарушени единствено от студения януарски вятър. "И друг път съм отдавал почит с едноминутно мълчание" - казва по-късно Марк Хюз, "Но никое не беше така емоционално като това." След началния съдийски сигнал, феновете на Евертън избухват в бурни аплодисменти за своята роля във възпоменанието, а звукът на Олд Трафорд се извисява в знак на почит към великият човек. По заръка на Алекс Фъргюсън, играчите влагат всичко от себе си за покажат своето уважение към дългогодишния труд на Бъзби и приносът му към атрактивния и зрелищен футбол.

Събитието: Може би заради стъписване в първите няколко минути, Юнайтед за малко да се окажегубещ в резултата, ако не е била вещата намеса на Петер Шмайхел срещу опасните удари на Нийл Муур и Брет Ейнджъл. Но съвсем скоро, те заиграват футболът който Сър Мат им е завещал, и откриват резултата с гол на Райън Гигс след прекрасна атака, точно такава каквато Бъзби би искал да види. Гигс напредва към наказателното поле за да засече с глава прецизно центриране на Рой Кийн. Това попадение може би е трябвало да отвори "язовирните стени", но разточителните удари на Червените Дяволи и прекрасните прояви на вратаря Невил Саутол запазват минималния резултат. В центъра на всички гениални неща и артистичност от страна на Юнайтед е Ерик Кантона, който за малко не създава поредния си шедьовър спирайки една топка на гърди, последвано от бърз финт и мощен удар който профучава на сантиметри над напречната греда. След последния съдийски сигнал, Червените Дяволи напускат терена с високо вдигнати глави след прекрасната си и атрактивна игра, точно каквато Сър Мат би желал да наблюдава.

Следистория: Юнайтед натрупват 16 точки преднина на върха в класирането, и сезонът завършва с първия в историята Дубъл за клуба, след спечелената титла и финала за ФА Къп с 4-0 над Челси. Влиянието на Бъзби върху Юнайтед е признато още около година по-рано преди смъртта му, когато улица "Уоруик Роуд" е преименувана на "Сър Мат Бъзби Уей", а клубът за пореден път показва признанието си през 1996г., когато е открита негова бронзова статуя в цял ръст, поставена над входа за Източната Трибуна. Тя остава виден символ за миналото, настоящето и бъдещето на Юнайтед, и постоянно ще ни напомня за човека който положи основите на толкова много богатата клубна история.

Какво пише пресата:

"Нямаше екстравагантни изблици, нито сладникави жестове; просто обикновени хора отдадоха почит към един необикновен човек, по свой начин. И всички бяха единни в това."
Патрик Колинс, в-к "Мейл он Съндей"

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #56: Младите бойци

Докато сезон 1994/95 се оказва злополучен за първия отбор, младите Червени Дяволи достигат до трофей в турнира за Младежката Купа на Англия...

Предистория: Ерик Харисън и Поп Робсън извеждат умело възпитаниците си до финала, където за противник имат силния отбор на Тотнъм в две срещи с разменено гостуване. В първия двубой на чужд терен, "Шпорите" вкарват по един ранен гол в началото на двете полувремена, но благодарение на голът на Тери Куук в 85-ата минута, Юнайтед се оттегля с добър резултат преди реванша.

Събитието: Само ден след като първия отбор завършва агонизиращо наравно с Уест Хем и загубва титлата в Премиършип, малко над 20000 зрители се стичат на Олд Трафорд за да подкрепят младите бойци. "Шпорите" се отбраняват неумолимо, разочаровайки Червените Дяволи до последната минута на игровото време, когато отново се разписва Куук и довежда мача до продължения. След още 30 напрегнати минути се стига до дузпи, при които нервите на гостите не издържат и те пропускат два от своите удари. За Юнайтед - Нийл Мъстоу, Рони Уолуърк и Дес Бейкър вкарват своите удари от бялата точка, за да се стигне отново до Куук който забива решаващата дузпа, с което Юнайтед печели трофея за рекорден осми път.

Следистория: Докато от Клас '92 излизат няколко отличителни титуляри за първия отбор, само Фил Невил успява да направи име на Олд Трафорд от следващата група младоци. Джон Къртис, Фил Мълрайн, Уолуърк и Куук записват участия в елита с екипа на Юнайтед, но впоследствие напускат клуба в търсене на редовно титулярно място. Пол Гибсън, Ашли Уестууд, Даниел Хол, Грант Бребнър, Мъстоу и Бейкър се разделят с клуба без да запишат нито една официална среща с първия отбор.

Пътят до Финала

Втори кръг
Юнайтед 4-1 Рексъм
Джонсън 2, Куук 2

Трети кръг
Юнайтед 1-1 Чарлтън
Хъдсън

Трети кръг - преиграване
Чарлтън 2-5 Юнайтед
Куук, Хикингботъм, Хъдсън, Джонсън 2

Четвърти кръг
Юнайтед 2-1 Арсенал
Мъстоу, Хъстън

Пети кръг
Астън Вила 2-3 Юнайтед
Уолуърк, Мълрайн, Куук

Полуфинал - първи мач
Юнайтед 2-1 Уимбълдън
Куук, Невил

Полуфинал - втори мач
Уимбълдън 0-3 Юнайтед
Куук 2, Мълрайн

Финал - първи мач
Тотнъм 2-1 Юнайтед
Куук

Финал - втори мач
Юнайтед 1-0 Тотнъм
Куук
(Юнайтед печели с 4-3 след дузпи)

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #57: Разгромът над Сити

Рекордната победа на Червените Дяволи в дербито на Манчестър идва в една студена октомврийска вечер, през 1994г...

Предистория: Само осем дни по-рано, Юнайтед претърпява болезнена загуба от Барселона в Шампионската Лига благодарение на Ромарио и Христо Стоичков. Когато "високо-летящия" Сити и техните горделиви пътуващи фенове пристигат на М16, убедени в предстоящата си победа с което ще сипят още сол в раните на Юнайтед, те срещат един отбор решен да отвърне на удара със стил.

Събитието: В мразовитата вечер, Юнайтед разнебитват противника си и записват рекордна победа срещу отбора на Брайън Хортън на Олд Трафорд, благодарение на хеттрика на Андрей Канчелскис и добавените голове на Ерик Кантона и Марк Хюз. Кантона и Канчелскис са главните действащи лица, и след комбинация между двамата, втория открива резултата в 22-рата минута. Ролите им се разменят минута преди почивката, и Кантона дублира преднината след грешка на Тери Фелън. Канчелскис добавя второто си попадение в началото на второто полувреме, а Марк Хюз нанизва четвъртия гол с изкусен удар с върха на обувката си. В добавеното време, Кантона и Канчелскис надхитряват защитата на Сити при един опит за изкуствена засада, и руснака оформя своя първи и единствен хеттрик с екипа на Юнайтед.

Следистория: След мача Сър Алекс заявява че това е било победа за феновете. "Дербитата са особено важни, защото значат много за местните хора", казва той. "Представянето ни беше страхотно. Бяхме съсредоточени от началото до края, и футболът който показахме беше абсолютно брилянтен."

Какво пише пресата:

"С геният на Кантона, през целия мач, и докосванията с които захранваше намиращия се във върхова форма Канчелскис, въпреки равностойното начало, 121-вото градско дерби се изигра на една врата. Дори агресивната игра на Сити, донесла им 5 жълти картона срещу само един за Юнайтед, не повлия на развоя, а феновете на Сити които бяха толкова големи оптимисти два часа по-рано, се изнизаха от стадиона още преди края на мача и пропуснаха последния пирон в ковчега с който Канчелскис оформи заслужено своя хет-трик."
Питър Бол, в-к "Таймс"

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ОТ100 #58: Рекордната победа в Лигата

Рекордната победа на Юнайтед на Олд Трафорд идва на 3 март 1995г., когато Ипсуич гостува на М16 за мач от Висшата Лига...

Предистория: Седмица по-рано Червените Дяволи губят с 1-0 от Евертън на Гудисън Парк. Алекс Фъргюсън иска от играчите си по най-бързия начин да забравят тази загуба и да се върнат на победния път, за да съкратят преднината на Блекбърн на върха в класирането. Но дори и той не е могъл да си представи по какъв категоричен начин неговите момчета ще сторят това.

Събитието: Рой Кийн открива резултата след 15 минути игра, преди Анди Коул да започне головото си шоу. Шест седмици след като дебютира за Юнайтед, седем милионната покупка вкарва две попадения преди почивката. Въпреки че получава лека контузия в глезена при отбелязването на втория си гол, Коул е неудържим. "Мениджърът ме попита дали искам да бъда заменен на почивката", спомня си Коул. "Но аз усещах че ще паднат още доста голове, и не исках да пропусна този шанс." Напълно вярно. Коул оформя своят хет-трик в началото на второто полувреме, а малко по-късно Марк Хюз отбелязва петия гол за Юнайтед с помощта на горната греда, а скоро след това и шестия. След този малък антракт, Коул отново излиза на преден план със своя четвърти гол в срещата, общо седми за Червените Дяволи. В 72-рата минута Юнайтед получава възможност да изпълни пряк свободен удар след като вратаря на Ипсуич Крей Форест играе с ръка извън наказателното поле. Свободния удар е изпълнен моментално от Пол Инс и това означава само едно: 8-0 за Манчестър Юнайтед. След това цели 16 минути "Трактористите" успявят да опазят врата си суха. Но две минути пред края на двубоя, Анди Коул вкарва своя пети гол, а след това той, Марк Хюз и Брайън МакКлеър пропускат няколко добри възможности да направя резултата двуцифрен.

Следистория: "Това е близко до съвършенството", казва мениджърът. "Създадохме толкова много възможности за гол, на два пъти уцелихме и гредите. Изумително представяне." Въпреки че победата с 9-0 си остава клубен рекорд за най-голяма домакинска победа, това не успява да предотврати коронясването на Блекбърн за шампиони. Анди Коул споделя рекорда си за най-много отбелязани голове (5) в едни мач във Висшата Лига с Алън Шиърър, който се разписва на пет пъти във вратата на Шефилд Уензди през 1999г., както и с Джърмейн Дефоу, който също има 5 попадения в един двубой - срещу Уигън Атлетик през 2009г.

Какво пише пресата:

"Горкия стар Ипсуич. Най-слабата защитата в Премиършип се изправи срещу най-талантливият в атакуващ план отбор в страната, и всичко това доведе до пердах в гигантски размери." - Роджър Тейлър, "Обзървър

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ОТ100 #59: Голът на Шмайхел

На 26 септември 1995г. Юнайтед се изправя срещу руския Ротор Волгоград във втория мач от турнира за Купата на УЕФА...

Предистория: За 39-годишното си участие в европейските турнири Червените Дяволи нямат поражение на Олд Трафорд. Много малко хора очакват, че този рекорд може да бъде поставен на карта, когато носителите на Купата на Русия пристигат на М16. Особено след като Юнайтед изиграва изключително силен двубой на "Централния Стадион", който завършва при нулево равенство.

Събитието: Гостите смълчават Театъра на Мечтите с два ранни гола, отбелязани от Владимир Нидеграус и Олег Веретеников. Юнайтед пропилява изключително много възможности да се върне в мача, преди резервата Пол Скоулс да намали резултата, като това отваря възможност на Червените Дяволи да се втурнат в атаки, търсейки равенството. С напредване на времето целта на Юнайтед е предимно да избегне загубата, отколкото да се класира напред в турнира. В последната минута на редовното време вратарят Петер Шмайхел се присъединява към всичките си съотборници в наказателното поле на Ротор в очакване на ъгловия удар на Райън Гигс. Големият датчанин успява да засече топката и да я изпрати във врата на руснаците. Въпреки че Андрей Саморуков изчиства топката, страничният съдия показва, че тя е преминала голлинията и това означава само едно - рекордът е спасен. Преди окончателно отпадането на Юнайтед да стане факт, пред Пол Скоулс се открива възможност дори да донесе победата за Червените Дяволи, но той я пропилява.

Следистория: Този страхотен рекорд на Юнайтед успява да издържи до октомври 1996г., когато турският шампион Фенербахче побеждава момчетата на Алекс Фъргюсън с 1:0 пред 53 297 зрители. След тази загуба Червените Дяволи допускат още седем поражения в Театъра на Мечтите - срещу Ювентус, Борусия Дортмунд, Депортиво Ла Коруния, Реал Мадрид, Байерн Мюнхен, Минал и Бешикташ. Въпреки това, цялостното представяне на Юнайтед у дома изглежда по следния начин - 87 победи, 24 равенства и само 8 загуби в общо 119 мача. Впечатляващо, нали?

Какво пише пресата:

"Какви бойци. Смели сърца, които се бореха до последно. Те представляваха великия Манчестър Юнайтед и дори и да отпаднеха, щяха да го направят с чест и достойнство." - Стив Милър, "Дейли Мирър"

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ОТ100 #60: Завръщането на Краля

След като отсъства цели девет месеца от терените, Ерик Кантона може да потвърди факта, че колко повече отсъстваш, толкова повече желанието ти за игра расте. Големият французин направи дългоочакваното си завръщане срещу Ливърпул на 1-ви октомври 1995...

Предистория: След тежкото порицание от Футболната Асоциация за атаката му срещу фена на Кристъл Палас Матю Симънс, Кантона бе готов да се завърне в игра, пред погледа на така обожаващите го привърженици, срещу най-големия враг - Ливърпул. Той се завърна, за да види не просто непокътнатата, но дори станала още по-силна връзка между него и феновете. Месеците на очакване вече бяха приключили. Рекламната кампания на "Найки" вещаеше отмъщение, докато фланелки и трицветни флагове с лика на Кантона се развяваха по трибуните. Дори баща му Алберт Кантона присъства за пръв път на М16.

Събитието: Фанфарите утихват с началото на срещата. Само една минута е достатъчна на Кантона да вдигне Театъра на Мечтите на крака. Французинът асистира за попадението на Ники Бът, с което Юнайтед излиза напред в резултата. Въпреки това, яркият плам утихва след като нападателят на Ливърпул Роби Фаулър изравнява. Малко по-късно Фаулър вкарва втори гол за "Мърсисайдци", за да помрачи партито на Юнайтед. Неминуемо, обаче, влиянието на Кантона е от огромно значение. Той подава на свободния Райън Гигс, който е съборен в наказателното поле от Джейми Реднап и това означава само едно - дузпа за Червените Дяволи. Един срещу друг застават Ерик Кантона и Дейвид Джеймс, в този случай нервите на французина се оказва по-силни. Джеймс се хвърля в грешната посока и топката се оплита в мрежата, което подтиква феновете на "Скорборд Енд" да затанцуват.

Следистория: Въпреки, че Кантона се нуждае от няколко мача, за да навлезе в най-добрата си форма, той изиграва основна роля в един от най-запомнящите се сезони за Юнайтед. Червените Дяволи печелят дубъл, за който Кантона отбелязва няколко много важни гола, както и победното попадение на финала за ФА Къп на "Уембли" срещу Ливърпул.

Какво пише пресата:

"След 249 дни на мълчание, Ерик Кантона се нуждаеше само от 67 секунди, за да взриви феновете. И като човек, който пише собствените си сценарии, това е само началото. Кралят не е казал последната си дума" - Ричард Уилямс, "Гардиън"

"След като отбеляза дузпата, Кантона скочи към тълпата, съживявайки спомена за онази мразовита нощ в Лондон. Но беше различно. Не бе момент на лудост, а на радост, не за обвинения, а за тържества." - Алън Фрейзър, "Дейли Мейл"


www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ОТ100 #62: Евро 96

Когато футболната мания завладява Англия, Олд Трафорд е домакин на пет мача от Евро 96...

Предистория: Олд Трафорд е един от стадионите, който е избран за домакин на мачове от Европейското първенството през 1996 година и заедно с "Анфийлд" си поделят двубоите от група "Ц", където са отборите на Германия, Чехия, Русия и Италия, като всичките мачове на "Бундестима" се играят на М16.

Събитието: Първият мач от груповата фаза игран на ОТ е двубоят между Германия и Чехия, който "Бундестимът" печели с 2:0 с голове на Кристиан Циге и Андреас Мьолер. Седмица по-късно отборът на Берти Фокс вкарва три гола на Русия през второто полувреме - две попадения на Юрген Клинсман и едно на Матияс Замер - и така си осигурява предсрочно класиране за четвъртфиналите. Последният им мач от груповата фаза е срещу Италия, които се борят да не отпаднат след като допускат изненадващата загуба от Чехия на "Анфийлд". Италианците се нуждаят от победа, но Джанфранко Дзола пропуска дузпа и мачът завършва 0:0. В същото време на "Анфийлд" Владими Шмитцер вкарва късен изравнителен гол за 3:3 срещу Русия и класира Чехия напред.

В четвъртфиналният двубой на Олд Трафорд германците отново са главни действащи лица. Те се изправят срещу Хърватия и печелят с 2:1 с на головете на Клинсман и Замер. Така "Бундестимът" си осигурява място на полуфиналите, където се изправя срещу Англия. В другия полуфинал се срещат Франция и Чехия, като след нулево равенство в редовното време, чехите успяват да отстранят "Петлите" след изпълнение на дузпи. В мача между Англия и Германия победителят също е решен чрез дузпи, като "Бундестетимът" е по-точен и се класира за финала на Уембли.

Следистория: Чехите изглеждат готови да развалят прогнозите на специалистите, когато Партик Бергер открива резултата след прецизно изпълнена дузпа, но 17 минути преди края на редовното време Оливър Бирхов успява да изравни за Германия. Мачът навлиза в продължения, но в 95-та минута Оливър Бирхов вкарва златен гол за "Бундестима" и така осигурява трета титла от Европейски първенства за Германия. Междувременно Олд Трафорд отново може да бъде домакин на мачове от голямо първенство, ако Англия успее да спечели домакинството на Световното първенство през 2018.

Евро 96 на Олд Трафорд

Мачове от група "Ц"

Германия 2-0 Чехия
09/06/96, зрители: 37,300

Русия 0-3 Германия
16/06/96, зрители: 50,760

Италия 0-0 Германия
19/06/96, зрители: 53,740

Четвъртфинал

Германия 2-1 Хърватия
23/06/96, зрители: 43,412

Полуфинал

Чехия 0-0 Франция (6-5 след дузпи)
26/06/96, зрители: 43,877

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #63: Геният на Ерик

След близо 100 дни голова суша в Премиършип, се заговаря че влиянието на Ерик Кантона е на път да залезе. Но в един спиращ дъха мач срещу Съндърланд, той принуждава всичките си критици да замълчат...

Предистория: След колебливия старт на сезон 1996/97, Ерик Кантона успява да се разпише едва четири пъти в лигата в периода до Коледа. Водачите в класирането Ливърпул имат шест чисти точки преднина когато отборът на Съндърланд воден от Питър Рийд пристига на Олд Трафорд на 21-ви Декември 1996г., а Крал Кантона и компания трябва да напомнят на всички че тяхната шампионска корона не се е наклонила.

Събитието: Въпреки напрегнатите първи 30 минути, с гол от близко разстояние на Оле Гунар Солскяер и на Ерик Кантона от дузпа, Червените Дяволи се оттеглят на полувремето с два чисти гола аванс. Солскяер спринтира 70 метра за да добави трети гол след почивката, преди Ники Бът да оформи резултата на 4-0. Но най-великият момент идва 10 минути преди края на мача, когато Кантона демонстрира типичния си кралски характер и невероятния си завършващ удар. Намиращ се в централната зона, заобграден от защитници, той напредва с финтове и прави великолепно двойно подаване с Брайън МакКлеър, преди да се озове на границата на наказателното поле. От тази позиция, без да се колебае, Кралят изритва топката с премерен прехвърлящ удар, който изненадва вратаря Лионел Перез и след рикошет във вътрешната страна на сглобката на далечната греда, се оплита в мрежата за пети път. Не по-малко гениална от гола, е и реакцията на Ерик. Той просто вдига победоносно двете си ръце, и се обръща към всички ъгли на стадиона за да поздрави 55-хилядите зрители които се наслаждават на неговият гений.

Следистория: Краят на колебливата серия мачове идва точно на време. Червените Дяволи спечелват 8 от следващите си 10 срещи, и губят само два мача до края на сезона, който завършва с четвърта титла за последните пет години. За Кантона, който изненадващо губи интерес към играта и информира Алекс Фъргюсън че ще прекрати кариерата си, това се оказва последният му сезон като професионален футболист.

Какво пише пресата:
"Ерик Кантона остана неподвижен до наказателното поле на Съндърланд. От това място, само половин секунда по-рано, той сътвори един от най-великите прехвърлящи удари и закръгли резултата на 5-0 срещу Съндърланд. С вдигната глава, изпъчени гърди, и ръце високо горе, стойката му сякаш искаше да каже ''Хайде, не ви чувам''. Това е играч чиято голова "арогантност" може да се сравни единствено с неговото тържествуване. Зрителите по трибуните занемяха за миг, и избухнаха в овации сякаш искайки да му отвърнат "Ерик се завърна!".
Майкъл Уокър, "Обзървър"

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ОТ100 #64: Успехът над Порто

Когато Юнайтед е изтеглен да играе с Порто в четвъртфиналите на Шампионската Лига през 1996/97, португалският шампион пристига на Олд Трафорд изпълнен с увереност....

Предистория: След почти безупречно представяне в група "Д" на турнира Порто се превърща в един от фаворитите на букмейкърите. Пет победи и едно равенство в шест мача означават, че португалците са си осигурили място напред в турнира, имайки преднина от седем точки пред втория Розенборг. Двете им победи далеч от дома, срещу Гьотеборг и много по-престижната срещу Милан, означават, че Юнайтед, на който му е нужно да трепери до последният мач в груповата фаза срещу Рапид Виена, няма да му е никак лесно в мача на Олд Трафорд.

Събитието: Атмосферата в Театъра на Мечтите преди началото на мача е изключителна. Червеният плам е хвърлен на терена, придавайки автентичен заряд на мач от европейските турнири в една влажна вечер. Въпреки че мениджърът на гостите Антонио Оливейра изненадва с решението си да остави голмайстора Марио Жардел на резервната скамейка, още в първата минута на двубоя Порто получава шанс да излезе напред в резултата след чудесна атака на Едмилсон и Артур, но само страхотната намеса на Дейвид Мей предотвратява попадението. От този момент нататък защитата на Червените Дяволи е непробиваема. Имайки на разположение отличния полузащитник Рони Йонсен и двойката централни защитници Дейвид Мей и Гари Палистър, които биват замесен в първия гол на Юнайтед в 22-та минута. Изключителният удар с глава на Палистър, след центриране на Дейвид Бекъм, е спасен от вратаря Иларио, но Мей въпреки че е избутан от съотборника си успява да вкара топката в мрежата и да взриви Олд Трафорд. Шумът в Театъра на Мечтите се засилва когато Ерик Кантона използва объркването в защитата на Порто и със силен шут покрай Иларио прави резултата 2:0. След час игра, забележителният Райън Гигс решава мача изцяло в полза на Манчестър Юнайтед с трето попадение. Страхотният извеждащ пас на Кантона с външната част на обуквата намира Анди Коул,който навлиза на скорост, подава топката на Райън Гигс, който от близко разстояние разстрелва Иларио. Десет минути преди края на двубоя след чудесна контраатака Ерик Кантона намира свободния Анди Коул, който прави резултата 4:0, изпращайки Стретфърд Енд на седмото небе от радост. Преди този мач Порто няма загуба далеч от дома почти година, но невероятното представяне на Юнайтед не оставя и помен за това, докато феновете на Олд Трафорд скандират "Да не би да си скрит фен на Сити?"

Следистория: Вторият двубой преминава без инциденти на терена и завършва при нулево равенство, но извън него има сблъсъци между феновете и полицията. Юнайтед си осигурява място на полуфиналите, където обаче губи както у дома, така и като гост от Борусия Дортмунд, които на финала побеждават защитаващия трофея си Ювентус.

Какво пише пресата:

"Представянето на Юнайтед в тази вечер спря всички съмнения относно неспособността им да окажат сериозно въздействие в Европейската купа, след прекрасното си представяне на Олд Трафорд." - Дейвид Лейси, "Гардиън"

"Отборът на Порто, който бе смятан за втория най-добър на континента, трепна пред огромната решителност и желание на Юнайтед. Олд Трафорд от години не е бил такъв врящ котел, като тенджера под налягане на висока степен." - Джеф Пауъл, "Дейли Мейл" Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #65: Европейският урок

През Октомври 1997г., Ювентус подлага на сериозен европейски тест младите играчи на Алекс Фъргюсън, пристигайки на Олд Трафорд с повишено самочувствие...

Предистория: Година по-рано, като настоящи шампиони на Европа, играчите на Марчело Липи успяват да подчинят Юнайтед през всичките 180 минути, побеждавайки ги на свой и чужд терен с по 1-0. Младоците на Алекс Фъргюсън си научават урока от тези мачове, и през следващата година достигат до полуфиналите в турнира. Когато обаче жребият отново изправя Червените Дяволи срещу Старата Госпожа, в груповата фаза през сезон 1997/98, втората среща на Олд Трафорд се превръща в барометър на прогреса за двата отбора през изминалите месеци.

Събитието: Срещата започва трагично за Юнайтед, след като още в 30-ата секунда Рони Йонсен губи една топка от Мануел Дима, който веднага комбинира с Алесандро дел Пиеро, който от своя страна финтира елегантно Хенинг Берг и Петер Шмайхел и търкулва топката в опразнената врата. Това 0-1 от Ювентус като че ли се превръща в познат сценарий. Както и да е, подкрепяни от 53428 зрители по трибуните, Червените Дяволи постепенно се съвземат към края на полувремето. Когато влиятелният Теди Шерингам изравнява с глава за домакините седем минути преди почивката, неврозата се изпарява. Вярата завладява Олд Трафорд и налива сили в краката на всички в червено. Гостите се изнервят и стъписват от сърцатата игра на Юнайтед през цялото второ полувреме, и Дидие Дешам е изгонен след два жълти картона. Скоро след това, резервата Пол Скоулс надхитрява една изкуствена засада на Юве, хладнокръвно преодолява Анджело Перуци и вкарва втори гол, след който феновете на ОТ изпадат в делириум. Нервите на италианците не издържат, и те допускат нов гол. Гигс получава прекрасен пас от Шерингам, напредва към наказателното поле, и вкарва трети гол с мощен удар във вратата на Перуци. В самия край на мача, Зинедин Зидан изпълнява прекрасно пряк-свободен удар, и подобно на Дел Пиеро, вкарва хубав и ценен гол за гостите. Въпреки това, италианците не успявят да се противопоставят на прекрасната игра на Червените Дяволи.

Следистория: Юнайтед си осигурява първото място в групата, а Юве се промъква напред след незаслужена победа над Червените Дяволи в Торино в шестия мач. В крайна сметка, след серия от неприятни контузии в лагера на Червените, кампанията им в Премиършио се проваля, което се отразява и на надеждите им за добро представяне в ШЛ, където са отстранени от Монако на осминафиналите. Още един неприятен европейски урок за Фъргюсън и неговите младоци, но следващия сезон (1998/99), те завършват с отличен кампанията си в Европа.

Мнения след края на мача:

"Сега вече, Юнайтед може наистина да мечтае. За първи път от 20 години, те побеждават италиански съперник в европейските турнири - не просто някакъв отбор, а такъв за който се смята че е модел на футболна изтънченост."
Нийл Хармън, "Дейли Мейл"

"Един от най-великите мачове на Юнайтед в които съм участвал. Научихме си урока от миналата година."
Дейвид Бекъм

"Това е мерило за нашия напредък. Винаги играем със сърце и воля, и без значение кои играчи са на терена, аз знаех че ще покажат нужния характер."
Сър Алекс Фъргюсън

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #66: Пеле открива новия музей на Юнайтед

Когато музеят на Олд Трафорд се премества на Норт Стенд през 1998г., клубът поканва най-голямото футболно име за пре-откриването му...

Предистория: След като Юнайтед не успява да побере все повече нарастващия брой фенове които се стичат на М16, клубът решава да разшири капацитета на ОТ, което довежда до преместване на музея под Северната трибуна през 1998г., осем години след като е построен и открит в южната част на съоръжението. Когато новия три-етажен музей струващ 4 милиона паунда е готов да приема посетители, Юнайтед поканва най-голямото име в световната футболна история - бразилската мегазвезда Пеле - за официалното откриване.

Събитието: Пеле пристига в Манчестър на двудневно посещение, като дори носи със себе си трите си златни медала от Световни първенства и фланелките с които е играл, за да обогати изложението. Той с радост позира за фотографии със звездите на Юнайтед, и отговаря на въпроси на пресата. "Мисля че Манчестър Юнайтед ще се превърне в най-значимия клуб в света, благодарение на своята администрация и участие на фондовия пазар" - казва той. След като разбира че ще може да наблюдава на живо сблъсъка от Премиършип между Червените Дяволи и Ливърпул, Пеле е запитан кой от играчите на Юнайтед най-много иска да види в действие. Не разбрал добре въпроса - или показал зловеща предвидливост - той отговаря "Майкъл Оуен", който впоследствие вкарва гол за гостите в равенството 1-1.

Следистория: Около 192000 човека посещават музея и участват в туристическо разглеждане на стадиона през 1998г., а към днешна дата всяка година това правят повече от 300000 посетители - като желанието на хората да научат историята на Юнайтед се увеличава постоянно. "От година на година, посещенията нарастват" - казва управителят на музея Деймиън Престън.

"Мисля че Манчестър Юнайтед ще се превърне в най-значимия клуб в света."
Пеле, Април 1998г.

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

"Мисля че Манчестър Юнайтед ще се превърне в най-значимия клуб в света."
Пеле, Април 1998г.

Една от малкото вярни прогнози на Пеле :D . Редактирано на от Yovo

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Колко негови прогнози си чувал/чел...? Я сподели, че ми стана интересно... :)

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #67: Бекъм отвръща на удара

При още нестихващата буря около Дейвид Бекъм след Световното п-во Франция '98, първата поява на крилото на Юнайтед на Олд Трафорд се превръща в незабравим спомен...

Предистория: На световното във Франция, безобидния, но агресивен удар на Дейвид Бекъм в стъпалото на Диего Симеоне довежда до незаслуженото му изгонване от терена в мача между Англия и Аржентина. На Острова, напрежението се изостря до краен предел, особено след като отборът на Глен Ходъл отпада от първенството след загуба на дузпи от Аржентина, и кампания 1998/99 предвещава "гонитба на вещици" от страна на медиите, насочена срещу DB7. Статии, изображения и банери - всички провъзгласяват гнева на една нация срещу Бекъм, но Олд Трафорд, семейството и приятелите му, го посрещат топло на откриването на новия шампионат срещу Лестър Сити.

Събитието: Юнайтед започват разсеяно срещата, и "лисиците" на Мартин О'Нийл вкарват случаен, но заслужен гол чрез Емил Хески. Лестър получават тласък от това попадение, и продължават да тормозят стъписания отбор на домакините, които губят малко преди почивката новото си попълнение Яап Стам поради контузия в прасеца, и дори вкарват втори гол чрез Тони Коти. Изненадата е налице, преди Дейвид Бекъм да вдъхнови Юнайтед за поредния обрат, запазена марка на Червените Дяволи. Десет минути преди края, влезлият като резерва Теди Шерингам засича едно прострелно центриране на Бекс и намалява резултата, а по-късно фаул на Мъзи Изет срещу Пол Скоулс в 93-ата минута дава шанс на Бекъм да изпълни пряк-свободен удар, на около 25 ярда от вратата. Това което последва, е очаквано от всички. Вратаря на гостите успява единствено да се хвърли атрактивно, за да види как топката попада в долния десен ъгъл на вратата му, а след това и неистовата радост на Бекъм и съотборниците му, които отпразнуват това блестящо попадение заедно с "подивялата" публика на Олд Трафорд.

Следистория: Въпреки неубедителното равенство у дома на старта на сезона срещу "Лисиците", този мач поставя началото на един от най-успешните сезони в клубната история, в който Бекъм вкарва много важни голове, и асистира десетки пъти на своите колеги.

Какво пише пресата:

"Дейвид Бекъм направи много повече от това просто да заличи кошмара си от Франция '98, с брилянтно изпълнен пряк-свободен удар с който спаси Юнайтед от срама. За части от секундата, "злодеят" от Световното п-во хвърли ръкавица към всеки един фен който се е изкушавал да му се подиграва през този сезон. Ако по някакъв начин Бекъм можеше да напомни на критиците си че той има силата да ги нарани повече отколкото те него, това се случи в тази четвърта минута от даденото продължение на мача срещу Лестър, в който гостите бяха на път да спечелят шокираща победа насред Олд Трафорд в деня на откриването на сезона."
Стив Бейтс, в-к "Дъ Пипъл"

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #68: 40 години от трагедията в Мюнхен

Отбелязването на 40-годишнината от трагедията в Мюнхен, и завръщането на Ерик Кантона на Олд Трафорд по този повод, обещаваха една емоционална вечер през Август 1998г...

Предистория: Тъй като от Юнайтед искат съперника в благотворителния мач да привлече достатъчно средства за семействата на загиналите и същевременно да почетат по достоен начин паметта на загиналите, четири десетилетия след катастрофата, Ерик Кантона изпраща писмо до президента Мартин Едуърдс в което изявява своето желание да се завърне на ОТ за да изиграе един последен мач на любимия си стадион. Французинът, който се оттегля от футбола през Май 1997г., несъзнателно дава шанс на клуба да съчетае двете събития. Тъй като е зает в новото си поприще (филмов актьор) за снимките на филма 'Mookie", в който Ерик играе ролята на боксьор - събитието се организира шест месеца след годишнината, на 18-ти Август 1998г.

Събитието: Вокалистът на "Simply Red" Мик Хъкнъл изпява акапелна версия на песента "Every Time We Say Goodbye", преди двата отбора да излязат на терена и да се подредят в две редици за отдаване на чест. От едната страна Юнайтед, а от другата - комбинация от таланти от цяла Европа, включващи Пол Гаскойн, Лоран Блан и Жан-Пиер Папен, които представляват отбора на Ерик Кантона "European XI". След това на терена се появява самият Кантона, съпроводен от своя син Рафаел, и пълните трибуни (55121 зрители) избухват в овации. Като спектакъл, 90-те минути се изиграват в типичното за такива срещи спокойно темпо, с главната цел да се отбележи паметта на загиналите. Все пак не липсва и шоу - най-вече в лицето на вратаря на "европейците" Паскал Олмета, който забавлява всички със своите включвания дълбоко в атака. През времето в което той остава на вратата си, подканва публиката да пее и ги дирижира с ръце, и "танцува" особено атрактивно на рефрена на феновете "Fergie, sign him up!" (Фърги, купи го!). Кантона играе в отбора на Олмета само до почивката, до която резултатът е 2-2, след което звездата на вечерта сменя отборите и облича екипа на Червените Дяволи. През втората част феновете стават свидетели на много красиви моменти и мачът завършва с победа на Юнайтед с 8-4, като седмото попадение е дело на Краля. Въпреки че защитниците не влагат всички сили за да спрат пробивът му, французинът ги елиминира елегантно и с техничния си прехвърлящ удар създава най-голямото оживление по трибуните в тази емоционална вечер.

Следистория: Кантона използва случая да се сбогува сърдечно с привържениците които го боготворят през петте му години престой на ОТ. Неспособен да овладее емоциите си, той промълвява: "Съжалявам. Просто загубих страстта си към играта. Дадох всичко от себе си за 10-те години футбол. Изживях страхотни години тук - най-добрите в кариерата ми. Обичам Ви всички. Вие ме карахте да се чувствам страхотно. Благодаря че уважихте събитието. Надявам се да се видим скоро". Въпреки че французинът е в центъра на вниманието по време на продажбата на билетите, самият мач от своя страна привлича голям интерес. Присъствието му помага за събирането на над един милион паунда за благотворителната акция, средствата от която са разпределени между оцелелите от катастрофата и за издръжка на семействата на загиналите..

Munich Testimonial, 18 Август 1998

MANCHESTER UNITED 8
Гигс, Скоулс, Кройф, Нотмън (2), Бът, Кантона
ERIC CANTONA EUROPEAN XI 4
Папен, Блан, Уилсън (автогол), Далин
Зрители: 55121

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #69: Спектакълът срещу Барселона

За Юнайтед сезон 1998/99 в Шампионската Лига започва с един изключително омайващ двубой срещу Барселона...

Предистория: В някои среди отборът на Луис ван Гал е смятан за абсолютно непобедим, а Алекс Фъргюсън предупреждава своите играчи на пресконференцията преди мача: "Не трябва да вадим чудовището от тях."

Събитието: Нетърпеливи да докажат, че не се страхуват от своя съперник Червените Дяволи излизат на терена, напълно готови за битка и след само пет минути Оле Гунар Солскяер удря напречната греда. В 17-та минута на двубоя Райън Гигс успява да надскочи Луис Енрике и открива резултата в полза на Юнайтед. Ревът на Олд Трафорд едва стихнал, достига оглушителни висини, когато Пол Скоулс отбелязва втори гол във вратата на Барселона, след като секваща дъха задна ножица на Дуайт Йорк е парирана от вратаря. Невероятното представяне на Юнайтед довежда до преднина от 2:0 на почивката, но това им коства жизненоважна енергия. Отборът на Барселона, който не получава възможност да покаже на какво е способен през първото полувреме, намалява резултата само две минути след подновяването на играта чрез Сони Андерсон. В 60-та минута на двубоя Ривалдо пада в наказателното поле под натиска на Яп Стам и съдията отсъжда изключително спорна дузпа за "Каталунците", която е реализирана от Джиовани. Четири минути по-късно Дейвид Бекъм отбелязва за 3:2 след майсторски изпълнен пряк свободен удар, за да изпрати Стретфорд Енд на седмото небе от радост и да възстанови преднината на Юнайтед. Необезсърчена, Барса продължава да пресира Червените Дяволи и след една атака, в която Андерсон нацелва напречната греда и след разбъркване в наказателното поле, топката среща ръката на Ники Бът и съдията е категоричен - дузпа за Барселона, която Луис Енрике хладнокръвно реализира. В последните 15 минути на двубоя "Каталунците" налагат изключителна преса, оставайки само с двама играчи в отбрана, но все пак Червените Дяволи с мъка успяват да удържат точката.

Следистория: В следващия си двубой от група "Д" Юнайтед отново завършва наравно 2:2 с Байерн Мюнхен като гост. Но в третия кръг на груповата фаза успява да разбие датския Брьондби с 6-2 далеч от дома. Когато Червените Дяволи пътуват до Барселона за ответния двубой с "Каталунците", двата отбора отново предлагат изключителен спектакъл на феновете, завършвайки 3:3. Точката срещу Байерн Мюнхен в последния мач от груповата фаза е напълно достатъчна и двата тима си осигуряват класирането за осмина-финалите, изхвърляйки рано, рано Барса от турнира.

Какво пише пресата

"Манчестър Юнайтед 3-3 Барселона е резултат, който подсказва за изключителен двубой. Тези, които не бяха на Олд Трафорд миналата вечер пропуснаха 90 минути вдъхновяващ футбол, който няма просто обяснение и на момчетата на Алекс Фъргюсън ще са им нужни доста повторения, за да го разберат. Беше един вълнуващ мач, 53 000 привърженици станаха жертви на много емоции, които ще ги държат още дълго време" - Греъм Хънтър, "Дейли Мейл"

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ОТ100 #70: Обратът срещу Ливърпул

Требълът на Юнайтед е напълно завършен с два късни гола във финала на Шампионската Лига, но това не е първият път когато Червените Дяволи успяват да направят късен обрат. Питайте Ливърпул...

Предистория: В третия кръг на ФА Къп Юнайтед побеждава Мидълзбро с 3:1 на Олд Трафорд и така си осигурява място в четвъртия кръг, където на 24 януари 1999 се изправя срещу Ливърпул отново в Театъра на Мечтите. Юнайтед води ожесточена битка с Арсенал за титлата, но отборът на Арсен Венгер е напълно забравен, когато момчетата на Жерар Улие и 8 000 гостуващи фенове пристигат на М16.

Събитието: Гостуващите фенове скоро имат повод за радост, когато Майкъл Оуен открива резултат след само три минути игра. Макар че Оуен и Роби Фаулър създават доста проблеми, Юнайтед постепенно навлиза в ритъм. Пол Инс, незнайно как, успява да изчисти от голлинията опасен удар на Рой Кийн. Късметът явно е на страната на Ливърпул в този ден, след като капитанът на Юнайтед неволно отклонява една топка, и противника открива резултата. След това Кийн нацелва напречната греда и за трети път не успява да се разпише, а последвалата добавка на Райън Гигс е героично избита от голлинията от Джейми Карагър. В 89-та минута Юнайтед получава възможността да изпълни пряк свободен удар и вместо Дейвид Бекъм да изпълни своя специалитет, той центрира към Анди Коул, който сваля топката на Дуайт Йорк и той от шест метра изравнява резултата. Успокоението на Юнайтед бързо преминава в абмиция за победа. Когато един дълъг пас на Яп Стам попада в Оле Гунар Солскяер, който добре използва предоставеното му пространство и вместо да стреля в далечния ъгъл на вратата, той прокарва топката през краката на Доминик Матео и страничната греда. Джеймс се хвърля, за да предотврати гол, но не успява и Олд Трафорд избухва в дива радост.

Следистория: Юнайтед продължава уверено напред в турнира, в петия кръг Червените Дяволи побеждават Фулъм с 1:0, а след това и Челси. На полуфинала момчетата на Алекс Фъргюсън се изправят срещу Арсенал, които също са отстранени след незабравимо преиграване на "Вила Парк". Всички бяха надиграни, включително и Нюкясъл с Алън Шиърър във финала за ФА Къп на Уембли, в който Червените Дяволи постигнаха една от най-категоричните победи в турнира.

Какво пише пресата
"Полицията в Манчестър имаше доста проблеми с разбунтували се фенове, беше все едно миньорите да излязат на стачка. Както се оказа, няколко щитове и каски влизат в употреба при инвазията на терена..."

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #71: Требълът (част 1)

Незабравимият сезон 1998/99 е към своя край, зареден с много надежди и емоции. Остават три мача, в три турнира, за три трофея. В първия от тях, Юнайтед се изправя срещу Тотнъм, в двубой от който зависи титлата в Премиършип...

Предистория: Борбата в стил "клъцни-срежи" между Юнайтед и Арсенал вдига във възторг цялата нация, като нито един от отборите не успява да си спечели комфортна преднина на върха. Два кръга преди края, момчетата на Арсен Венгер допускат драматична загуба с 0-1 от Лийдс. Победа за Юнайтед срещу Блекбърн 24 часа по-късно би донесла титлата за Алекс Фъргюсън и неговите футболисти, но вместо това, те изиграват нулево реми с отпадащия Роувърс на Брайън Кид. С точка в повече, шампионите посрещат Тотнъм в последния ден от сезона, в мач в който трябва да защитят короната си.

Събитието: "Оставете ги да бият", гласи транспарант в зоната на гостуващите фенове, които красноречиво изявяват нежеланието си Арсенал да бъдат коронасяни за крале на Англия. Нападателят на шпорите Лес Фърдинанд обаче, изобщо няма намерение да се вслушва в подобни апели, и с рядко срещан прехвърлящ удар над Петер Шмайхел повежда за гостите пред смълчания Стретфорд Енд. До този момент в двубоя, футболистите на Юнайтед на няколко пъти срещат великолепни прояви на втатаря Иън Уокър, който не се дава дори при силния удар на Дуайт Йорк, който е боксиран и се отбива от гредата. Следват още много пропиляни възможности за гол, и преди напрежението да обхване целия Олд Трафорд, Дейвид Бекъм получава един пас от Пол Скоулс в близост до границата на наказателното поле, прави крачка напред и с мощен диагонален изстрел най-после преодолява Уокър. Трибуните полудяват. Полувремето завършва 1-1, а в същото време Астън Вила удържа Арсенал при 0-0 на Хайбъри. Анди Коул заменя Теди Шерингам, и след само три минути на терена, резервата се възползва от дълго подаване на Гари Невил, овладява топката с едно докосване и прехвърля Уокър. Скоро делириумът се превръща в "късане на нерви", след като Червените Дяволи пропускат златни възможности с които да узаконят титлата си, но в крайна сметка Греъм Пол свири край на мача, и всички по трибуните и на терена започват да ликуват и да се прегръщат. Фъргюсън влиза на терена за да поздрави играчите си, преди Рой Кийн да вдигне над главата си може би най-трудно спечелената титла в историята на Юнайтед

Следистория: Едната битка е спечелена, остават още две. Във финала за Купата на Англия, Червените Дяволи побеждават с 2-0 Нюкасъл след голове на Шерингам и Скоулс, преди да отпътуват за Барселона. В последната битка, противника Байерн Мюнхен повежда с ранен гол и държи на дистанция Юнайтед през голяма част от мача, но след силен финален натиск се стига до най-драматичния обрат в добавено време, кулминацията в което са победните голове на Шерингам и Оле Гунар Солскяер.


"Спомням си го, сякаш беше вчера. Още при подаването на Нев (Гари Невил), усетих че това е моя шанс и нямах време за колебание. Всичко което последва обаче, бе изцяло инстинкт. Видях че Уокър е излязъл напред, и инстинктивно прехвърлих топката за да я видя как се оплита в мрежата. Прекрасно е да вкараш гол който печели титла, но, когато си в такъв велик тим, не всичко опира до индивидуалности - това беше колективен момент.".
- Анди Коул

www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
OT100 #72: Проблемите с договора на Кийно

Публикувано изображение

Бъдещето на Рой Кийн в Юнайтед е обект на засилени коментари и слухове в продължение на няколко месеца, но ирландецът разбунва слуховете в мача срещу Валенсия на Олд Трафорд през Декември 1999г...

Предистория: На фона на еуфорията от Требъла, на Олд Трафорд се развива застрашителна сага. Преговорите по новия договор на Рой Кийн са достигнали задънена улица, след липсата на взаимно споразумение относно неговата заплата, и таблоидите веднага започват да пускат слухове че италианския гигант Ювентус е готов да доведе ирландеца на стадион "Деле Алпи" срещу мулти-милионен трансфер. Нервна тръпка обзема феновете на Юнайтед от опасение да не загубят сърцето на отбора, а несигурното настроение продължава да се увеличава, особено когато Червените Дяволи посрещат испанския Валенсия в мач от груповата фаза на Шампионската Лига, на 8-ми Декември 1999г. Въпреки че с гол на Кийн осем дни по-рано, Юнайтед са коронясани за Междуконтинентални Шампиони, напрежението е върху Червените, които трябва да изкупят срама от първия мач в групата срещу Фиорентина (загубен с 0-2). Победата е особено важна, а атмосферата на стадиона се повдига още в първите секунди, след неочакваното обръщение от диктора на Олд Трафорд, Алън Кийгън.

Събитието: Четейки съобщението на президента Мартин Едуърдс, Кийгън потвърждава че ирландецът е подписал нов четири-годишен договор, което провокира продължителна и тежка въздишка на облекчение сред трибуните. Тази въздишка не секва дори след като гостите за малко не откриват резултата след опасен изстрел на Хавиер Фариньос, който е избит с мъка от вратаря Реймонд ван дер Гоу. Олд Трафорд запява припева "Кийно, Кийно", а кулминацията се засилва още повече когато в 37-ата минута Рой открива резултата с далечен удар. По-късно неуморимия Дейвид Бекъм центрира на два пъти за Оле Гунар Солскяер и Пол Скоулс, които оформят класическото 3-0, и действащия Европейски Шампион напомня за себе си по прекрасен начин.

Следистория: Въпреки че Реал Мадрид отстранява Юнайтед малко неочаквано на четвърт-финалите, кариерата на Кийн достига може би своя апогей, като той няколко години е водещ полузащитник в Англия, и печели индивидуалното отличие "ПФА Играч на Годината", и приза "Футболист на Годината" - връчван от Асоциацията на Футболните Журналисти. През 2003г. удължава договора си, но в крайна сметка напуска Олд Трафорд през Октомври 2005г.


Триумфът на Кийно

"Бунтарят Рой никога не е показвал толкова силно че може да бъде Мистър Кийн. Любимецът на местните фенове вкара невероятно важни голове, но комично, от клуба отказваха да подпишат нов договор за 12 милиона паунда, буквално до преди началото на мача. Попадението с което Кийно откри резултата в двубоя от груповата фаза на ШЛ срещу Валенсия може да изглежда като "изкупление" на фона на "великата инвестиция", но реално то доказа колко е важен този човек за клуба. Капитани които печелят единоборства, ръководят играта и вкарват голове, не растат по дърветата."
Джеф Пауъл, "Дейли Мейл"


www.manutd-bulgaria.com Редактирано на от PePiNkA

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Вход

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×