Jump to content
Sign in to follow this  
eNgLaNd

Manchester United 3 - 0 Chelsea

Препоръчани публикации

После се усетих Ицо, хахах... дрът човек, кво да го прайш... :) После като ти прочетох отново видях че ме подкрепяш... Днеска много драскате из форома, че и аз, и се разконцентрирах.. :D
...да не забравяме че темата е за мача с челски


Бе не те подкрепям, "Ицо" ми викаш, ти ми *** мамата днес :laugh:

;)


* Епа сори.... F.Totti... :unsure:
Gaffer



И Стефан ме урежда ;)

:laugh: got it

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Аз пък съм доволен от победата и извънземното представяне на момчетата и няма да кажа нито една лоша дума за никого (би било истинско богохулство след такъв мач и резултат). Дано си вземем следващите мачове и Премиършип и най-вече дербитата, а хленчещите ни съперници да почват да мислят оправдания от сега.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Орин, Тевез миналия сезон веднага показа какъв играч е, а сравненията с Бербатов според мен са обидни и за двамата, тъй като са тотално различни играчи.
Обидни са за този който се опитва да ги сравнява. Никъде в моите постове не съм го правил с това изключение. Мисля че много точно написах - щом САФ е преценил, няма да играе. Утре и Бербо може да търка пейката. Иначе имам спомен за Тевез как започна - зле. И въобще ако погледнеш визитката ми ще видиш че съм фен на МЮ бая отдавна - нищо че не съм писал по форума. 83` г. ходихме до майната си - Варна, да ги гледаме срещу тогавашния ЖСК "Спартак". Идеята ми беше че винаги гледаме кофтито на нашите и само хубавото на чуждите. Аз пък мисля че Бербо е по стойностен от Тевез. Но това е мое виждане и не го натрапвам на никой. В Сърбия на Видич му дигат пиадестал, а и при него имаше колебания. Сега е бетон и му свалям шапка. Дайте малко време на Бербо и ще разберете какъв играч е.

На едно мнение сме. :rolleyes:

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Сър Алекс: 40 години чаках корнера, който изпълнихме срещу Челси

Сър Алекс Фъргюсън призна, че е чакал 40 години за гола от ”хитрия” корнер, който изпълниха Райън Гигс и Уейн Рууни на ”Олд Трафорд” в неделя. Заучената комбинация, която демонстрираха ”червените дяволи” в края на първото полувреме на двубоя срещу Челси (3:0) доведе до гол на Роналдо, който бе отменен от рефера Хауърд Уеб.

”Селтик използваха тази комбинация в ¼-финала за КЕШ в годината, в която спечелиха турнира (1967). Боби Ленъкс и Джими Джонстън го изпълниха (срешу Войводина) и аз винаги съм се надявал, че също мога да го направя в някакъв етап от кариерата си. Пробвах, когато бях мениджър на Абърдийн, но никога не успяхме да вкараме гол от това положение. Сега успяхме да го направим срещу Челси и голът бе отменен. Това е нещо като пряк свободен удар – надяваш се да объркаш вратаря”, заяви Фърги.

”Съмнявам се, че ще изпълним отново тази комбинация. Хората вече са подготвени за това”, допълни сър Алекс.

sportal.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
В момента 3-ката Берба, Руни и Роналдо играе доста добре и САФ няма да рискува развалянето й с пускането на Тевес, аржентинеца е доказал класата си, но просто засега не може да се впише в надявам се вече избистрения състав на отбора. Пък и нито отбора се нуждае от 30млн резерва, нито Тевес е играч, който може да стои постоянно на пейката. Барса миналата година имаха подобен проблем с 4-ма невероятни играчи отпред, махнаха Рони и ето ти чудо- мачкат здраво в Испания, но всеки знае какво може и какво е правил Роналдиня за каталунците. Толкова по темата. Иначе за заслужилите играчи и мястото им в отбора, САФ ползва тези, които му вършат работа без значение дали са 25 или 35 години, ето Бекъм суперзвездата беше желан в отбора докато беше на 100% концентриран в играта си, след това то не бяха ревюта, реклами, жена му какво искала и какво казала и т.н. На мига беше продаден и то за не много пари- Скоулс, Гари, Гигс са в отбора защото още има какво да дадат за него. Обратното занем до какво води- примерите със Оле, Шмайхел или дори Кантона сами говорят.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
В замунда го има мача, за тези, които искат, да го прибавят към личната си колекция. :)
Размера е 16/9 и е с доста прилично качество.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Аз го бях свалил от един чужд тракер още в понеделник, но качеството не беше особено добро, затова ще го дръпна от Замундата. Мерси. ;)

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Кофти ще стане ако Тевез си замине и след това Роналдо също ни напусне ще овяхнеме направо :laugh: Както сега имаме голям избор дано дане стане така че да останеме с 2ма качествени играча

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Слушах днес интервю на Сколари и той се оказа интересен човек.Неуспях да го дослушам цялото, но от това, което каза ми стана приятно, че каза "на този етап Юнайтед просто е по-силен отбор от моя Челси". Чест му прави отва изказване....

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Сър Алекс: 40 години чаках корнера, който изпълнихме срещу Челси

Наистина много жалко.. 40 години е чакал удобния момент и на края съдия проваля цялата история..
Саф казва, че няма да го използва пак, но аз си мисля, че ще направи обратното ;)

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Ман. Юнайтед доказа намеренията си

Борислав Борисов

Манчестър Ю премаза Челси. Просто и ясно - премаза ги. Едва ли има по-точно определение за този двубой! На терена имаше два състава, които коренно се различаваха като игра. В текста си преди двубоя се опитвах да предвидя някаква стратегия и начин на игра. За Юнайтед общо взето единствените въпросителни бяха около единия централен полузащитник (бе използван изненадващо Гигс), докато при Челси нещата бяха много различни от очакваното.

Бързината на Манчестър Юнайтед

Големият проблем в предходните мачове на „червените дяволи" бе липсата на бързина в разиграванията. Сега с включването на Райън Гигс в центъра това бе компенсирано и в голяма част от двубоя топката вървеше много лесно между играчите в червени фланелки. Енергията на Рууни бе насочена освен към съдията и към движението по цялата ширина на атаките, което даваше възможност на Роналдо, Парк и Бербатов да търсят и до голяма степен да намират празните пространства. Очакваният от мен двубой между Оби-Микел и Бербатов просто не се състоя, но причината бе по-скоро в играта на Челси.

На практика нямаше начин двубоят да стане по-лесен за домакините. За да получи бързината в действията на терена и разиграването на топката, Фъргюсън бе включил в средата на терена трима футболисти, които са си крила (Парк, Гигс и Роналдо). Флетчър рядко тръгваше в нападение и в повечето случаи заставаше зад гърба им. Бербатов имаше свободна роля, но заради движението на Рууни в ляво и дясно, българинът за първи път откак е на „Олд Трафорд" можеше да е по-близо до противниковото наказателно поле. Изнасянето на топката в последните два месеца ставаше бавно от шампионите, като нито един измежду Карик, Скоулс и Андерсон не можеше да промени това. Направи го Райън Гигс и поне за мен той бе играчът на мача. След като уелсецът се нагърби с изнасянето, Бербатов бе лишен от задължението да помага в този елемент от играта и можеше да застане близо до наказателното поле на Челси, като там търси, получава и отиграва топката. Така с един ход Фъргюсън постигна решение на два проблема - помощта на Бурбатов към Рууни и разиграването в средата на терена.

Играта на Бербатов и отсъствието на Рио Фърдинанд

Струва ми се, че точно заради ефективността на Гигс, Бербатов бе малко изненадан и през първите 30 минути сякаш не успяваше да намери точното си място в Юнайтед. Дилемата къде да е, по-близо до халфовете или до Рууни, явно бе решена някъде там, защото нашият национал бе достатъчно активен в края на първото полувреме, заставайки най-после в своята позиция на нападател, макар и зад гърба на английския си партньор. Отделям неговата игра, не защото е била много силна, а защото за първи път успях да видя Митко като партньор на Рууни, а не на полузащитниците.

Парадоксално е, че Джони Евънс изигра спокоен мач. Тук не става дума дали е бил силен или слаб, а спокоен. Просто никой не го притесняваше. Момчето в началото трябваше на няколко пъти да изнесе топката и сбърка. После остави това на Видич и Гигс. И всичко беше наред. За да завърша анализа си за играта на „червените дяволи" само ще кажа, че те успяха да извадят на преден план всички най-силни страни в представянето си и в същото време да покрият всички проблеми.

Стратегията на Челси

Когато си мениджър на толкова сериозен клуб, какъвто е Челси в момента, трябва да знаеш какво искаш от отбора си. В последния месец оставам с впечатление, че Сколари е изпаднал в паника и няма идея какво иска от футболистите. През август той опита да изгради своя собствен стил в отбора. През октомври се поддаде на напрежението, а от декември насам, Сколари иска да има на терена нещо средно между неговият състав и тим, който да играе както правеше под ръководството на Жозе Мауриньо. Само че такова Животно няма. Или ще играе красиво и ще се търси непрекъснатото владеене на топката в стил „Сколари" или ще се отиде в практичния футбол на Мауриньо. Средно положение няма.

На „Олд Трафорд" футболистите в сини фланелки опитваха да разиграват топката с по няколко докосвания, но още на четвъртото търсеха пас към наказателното поле на Юнайтед. Това създаде впечатление за припряност и липса на достатъчно ред. Изгуби се индивидуалната техника на тримата в средата - Деко, Лампард и Балак - защото футболът беше много по-директен, отколкото всеки от тях обича. И ако англичанинът и германецът все пак изглеждаха поне малко активни, то при бившият играч на Барселона това бе невъзможно. Просто неговата игра е за съвсем друг футбол. Единствените опасности (макар те да бяха твърде малко) идваха, когато топката се разиграеше с по-продължителни подавания и Лампард, Балак и Деко си разменят по 7, 8 дори 10 паса. Когато и тримата са на терена директният футбол на Мауриньо не върви, а и Джо Коул изглежда също толкова ужасно, колкото го виждахме и под ръководството на португалеца.

Спомняте ли си какво стана на „Анфилд" и „Емирейтс", когато Рио и Неманя опитваха да изнасят топката? Бяха пресирани и често връщаха на Едвин ван дер Саар. Да видяхте подобно нещо сега? Не, нямаше. Просто Челси се прибра в средата на терена, но не и пред собственото си наказателно поле, и искаше да контраатакува. Но за целта трябва топката да бъде отнета там, а нито един от играчите на гостите не успяваше да го прави. Това не бе нито „затваряне" в собствената половина, нито пък преса още от противниковата половина. Всъщност „сините" не правеха нито едното, нито другото.

Сколари да намери Сколари

Време е бразилският наставник на Челси да реши какво ще прави. Ако ще прави отбор, който да не търси зрелището, а резултатите, все още не е късно да постигне някакви успехи. Ако ще се придържа към красотата и зрелището, което търсеше в началото на сезона, тогава пак може да има някакъв успех, макар това да стане доста по-трудно. Но е време да престане с компромисите в играта, философията и избора си на футболисти. Не може цял сезон Анелка да е играл прекрасно на чужд терен и в най-важният си мач навън да пуснеш Дрогба на неговата позиция. Няма начин отборът да не изглежда жалко. Защото котдивоарецът беше ужасен.

Истината е, че съм безкрайно разочарован от Сколари. Висшата лига имаше нужда от човек като него, но вместо да получи наставникът на световния шампион от 2002 година, Премиършип сега се задоволява с бледо копие на Авраам Грант. И колкото по-бързо Сколари намери себе си и реши какво ще прави с този тим, толкова по-бързо ние ще видим какво може той наистина. Сега просто виждаме колко силен мениджър е бил Мауриньо. Но това го знаем, няма нужда бразилецът да ни го доказва. Искаме нещо ново и вълнуващо, което всъщност той обеща при идването си на „Стамфорд Бридж".

Титлата

Както и говорехме преди мача, неговият изход не реши кой ще стане шампион. Но Юнайтед взе огромно предимство в психологически план. Ако искате може да се обзаложим, че Фъргюсън ще мълчи до победата над Уигъни на пресконференцията в петък ще се „заеме" с Рафа Бенитес. Сега той се разправи с Челси, остави ги с проблемите им и „сините" вече не го интересуват. Те имат свои проблеми за оправяне. И от това колко бързо ще ги решат всъщност зависи и дали ще продължат да са в борбата за титлата.

Юнайтед има предимството да играе у дома и срещу Ливърпул, Арсенал, Астън вила и Евертън. Но дори и хората на Венгер няма да изглеждат толкова стилове объркани, колкото бяха „сините". Да не говорим за бирмингамци или за тима на Бенитес. Но сега поне всички на „олд Трафорд" могат да си отдъхнат, защото видяха отново старата машина в действие. Големият проблем с бързината в разиграването на топката обаче остава. Защото сега Гигс свърши работа, но срещу бермудския триъгълник на Ливърпул (Джерард-Алонсо-Машчерано), той няма да успее да се справи. Ще трябва Скоулс, Карик или Андерсон да се справят.


premiership.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Някой може ли да каже, какво беше процентното владеене на топката в края на първото полувреме?

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Sign in to follow this  

×