Jump to content
Sign in to follow this  
R3D_aNd_M37h

ЗА/ПРОТИВ

Оцени тази тема

Препоръчани публикации

Идеята за статиите "ЗА/ПРОТИВ" датира от месец Септември 2005г. Неин създател беше F.Totti (наш потребител).

В какво точно се състои тази идея:
В специална тема-анкета предлагаме 4 статии. Статиите се избират според актуалността си и интереса към тях. Следва гласуване, и темата с най-много вотове се избира за писане.

По избраната статия пишат двама автори. Те се избират в отделна тема, като се предлагат от нашите потребители. Двамата с най-много вотове в своя полза, са тези които ще пишат.

Внимание: Тези статии не се пишат, за да се води словесна битка между авторите, нито да бъдат гневно насочени към читателите, а с единствената цел всеки от двамата пишещи да изкаже личното си мнение.

В ТАЗИ ТЕМА СЕ ПУБЛИКУВАТ САМО СТАТИИТЕ НА АВТОРИТЕ!

КОМЕНТАРИТЕ СИ ПИШЕТЕ В ТЕМАТА "Анализи, коментари и критики на статиите", КОЯТО СЕ НАМИРА В ТОЗИ РАЗДЕЛ!

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ЗА или Против привличането на нови нападатели в отбора?


ЗА привличането на нови нападатели в отбора

Малка промяна в заглавието на спора би определила по-точно нуждата на отбора в този момент, а именно: „За или Против привличането на нов нападател”. Защото е ясно, че Манчестър Юнайтед може да си позволи да закупи само един, но качествен нападател, за да попълни групата от играчи за новия сезон. Логичните въпроси са: защо е необходим нов нападател; какво не е наред в атаката на червените дяволи; кой са слабите места в това важно звено?

Да разгледаме групата на нападателите на червените дяволи: Уейн Рууни, Луи Саха, Алън Смит, Оле Гунар Солскяер, Роси и китаеца Донг.

Китаеца Донг, колкото и да е хвален, че бележи и че има бъдеще в отбора си мисля, че е по-скоро реклама на марката Манчестър Юнайтед в Азия – този необятен пазар. Малко знаем за него, а и няма как след като не му е гласувано доверие в титулярния състав.

Роси – любимецът на форума. Да явно е, че има качества и бъдеще, но все пак е млад и не е влязъл в битките на Премиершип. Не се знае как ще се справи в бойна обстановка. Ясно е, че трябва да понатрупа опит и тогава да влезе вече като тиуляр. Все пак ми е трудно да оценявам играч, който почти не съм гледал. Определено е търсен и цената му непрекъснато се покачва. Мисля, че добре да остане в отбора и да се види дали формата му от италианската серия "A" ще се запази и дали ще отговори на очакванията.

Оле Гунар Солскяер (златната резерва) – прякорът на норвежеца говори много за него. Донесъл е естествено много радостни мигове на отбора, но в общи линии е резерва, макар и толкова ценна. Трябва да се спомене и това, че е на години и му остава може би още един сезон, в който още ще върши работа и ще спасява положението. Но на Манчестър не им трябва някой, който да влиза на пожар да пълни дупките в атаката, а качествен нов нападател, който да е адекватна конкуреция на Рууни.

Алън Смит – да, любимеца на феновете. Заради сърцатата си игра и голямата борбеност в типичен английски стил. Но за съжаление се контузи тежко в най-непоходящия момент. При цялото ми уважение към Алън той не е типичен нападател, по-скоро е атакуващ халф. Печели много топки, прави доста качествени отигравания, но му липсва постоянност и редовно да бележи.

Луи Саха – ако беше на линия манчестърци нямаше да имат нужда от нови попълнения, може би. Но французинът е твърде чуплив. Постоянно е контузен и това затруднява Сър Алекс неимоверно много в подбора и тактиката за мачовете. Искрено се надявам да е готов за новия сезон, защото с него отборът има много по-добро лице.

Уейн Рууни – големият талант на английския футбол. Много важна личност за отбора и нападател с хъс и голяма борбеност. Да има и критики към него (особено, когато изпадне в голова суша), но това е единственият класен нападател на червените дяволи, който беше на място през целия изминал сезон. И свърши добре своята работа.

Какъв е изводът, който се набива на очи. Нужен е качествен нападател-голаджия, който да си партнира адекватно с Рууни. Ето например, когато дойде Ларсон в отбора нещата в атака се раздвижиха в правилната посока. Шведът беше доста различен от Уейн в отиграванията и начина на действие на терена и това направи атаката на Юнайтед много по-мобилна и разнообразна, много по-опасна. Хенрик бележеше важни голове, привличаше вниманието на една част от защитата и с това даваше по-голяма свобода на Рууни, например. И когато защитавам тезата за нов нападател имам предвид точно такъв тип играч като Ларсон (особено на младини).

И друго, ако сравним различните линии в отбора се вижда следното: защита – Рио Фърдинад и Видич. Основни играчи и лидери (без да омаловажавам другите особено Гари Невил); средна линия – Гигс, Скоулс, Роналдо. Класа е средната линия особено с новите попълнения (дано се адаптират бързо); нападение - Рууни само един качествен, класически нападател с лидерски качества. На какво ниво е конкуренцията в това звено – атаката. Челси – Шевченко, Дрогба, Калу, Робен. Според мен ни превъзхождат, поне на книга. Реал Мадрид – Раул, Робиньо, Ван Нистелрой, Касано, Рейес. Барселона – Анри, Самуел Ето’о, Роналдиньо. Предната линия на Барса изглежда страхотно. Конкуренцията е сериозна. И липсата на адекватен патньор на Рууни ще си проличи най-вече в ШЛ. Барселона с такива играчи и така окомплектована ще излиза винаги като фаворит при евентуален мач с Манчестър Юнайтед.

Както личи от последните новини Карлос Тевес ще дойде в отбора. Е, да много латиноамериканци станаха, което е притеснително. Но това е може би един приемлив вариант. Сега дано Тевес се окаже търсеният човек, но аз като фен на отбора съм леко скептичен. Далеч по-добри варианти бяха Бербатов, Хунтелаар или Ето’о. Но парите, които се искат за тях са много, прекалено много. Като аз лично предпочитах камерунеца, защото определено щеше да пасне на стила на игра на Юнайтед. Много хитро играе и и е голям черноработник, докато например Торес (новото попълнение на Ливърпул) едва ли щеше да е подходящият човек за червените дяволи.

Има и друго, ако средната линия на отбора сработи (а нейният потенциал е огромен), то това ще облекчи много нападателите. Имам чувството, че Сър Алекс се впечатли от страхотната средна линия на Милан и търси подобно развитие и в Юнайтед. Росонерите взеха ШЛ без някави особено добри играчи в нападение (Джилардино и Индзаги), като Кака направи страхотни неща. Ако средната линия на Фъргюсън върши същата работа, отборът ще стане страхотен и ще се гордеем с това, че сме негови фенове.

Мисля, че нещата с трансферите на Манчестър Юнайтед вече са към приключване, като важните играчи бяха закупени. Според мен отборът в този вид изглежда стабилен във всичките си линии. И закупуването на Тевес беше наложително за конкуренцията и класата в атака. Остава да видим дали новите попълнения ще оправдят очакванията. Защото е риск да се привличат играчи от Южна Америка, който са показали, че не се адаптират особено добре в Англия. Но всичко е добре, когато завършва добре. И в този смисъл през новият сезон си пожелавам ШЛ и Премиершип и мисля, че Манчестър Юнайтед е в правото си да вземе тези две отличия.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ЗА или Против привличането на нови нападатели в отбора?

Против привличането на нови нападатели в отбора


Манчестър Юнайтед винаги е можел да се похвали с наличието на класни нападатели (колкото и спорен играч да беше Диего Форлан). И ако Фъргюсън с години търсеше класен заместник на Шмайхел, то той с лекота откриваше наследници на напускащите през годините реализатори.
А такива си тръгнаха много - Хюз, Кантона, Йорк, Коул, Нистелрой. Интересното е, че изредени в такава последвателност поредността придобива интересен смисъл. След "Крал Ерик" в легендарна се превърна двойката Йорк-Коул, постепенно единият започна да залязва и на сцената се появи холандският таран Рууд ван Нистелрой. Дойде обаче и неговия ред. Точно преди година, един от най-големите реализатори на "червените дяволи" за всички времена смени "Олд Трафорд" със "Сантяго Бернабеу". Неговото напускане съвпадна с един противоречив за Юнайтед момент, в който всички се съмняваха във възможностите на отбора. Головете на Нистелрой обаче изобщо не липсваха на "червените дяволи" и те показаха на критиците, че са грешали.

Гледайки статистиката и играта на Юнайтед от миналия сезон ясно си личи, че тимът няма нужда от нов нападател. Рууд ван Нистелрой даде много за отбора, но в един момент, когато целия тим играеше за него. При 4-5-1, което се наложи след идването на холандеца и Верон, всяка една топка в предни позиции бе насочвана към него, а той рядко грешеше. Срещу Дарби К обаче е много лесно да разчиташ само на един играч.
В Европа тимът боксуваше срещу силните отбори. За тактически грамотните състави беше на моменти трудно да удържат силната халфова линия на "червените дяволи", но когато противопоставиш един единствен играч срещу 4ма защитника в предни позиции, то мачът става много по-лесен. Рууд има само едно качество, което обаче го правеше незаменим. Той не е бърз, техничен, не вкарва често голове шедьоври, но вкарва поне по 20 гола на сезон. С Ван Нистелрой Юнайтед нямаше нужда от много нападатели, той рядко страдаше от контузии, а халфовете зад него създаваха положение след положение. Това обаче беше докато не се появиха Рууни и Саха. Жаден за голове младият англичанин очарова публиката на "Олд Трафорд", Саха обаче направи по-трудното. Той замени Нистелрой и дори в един определен момент го измести. Тези качества, за които говорихме, че Нистелрой няма, Луи притежава в изобилие. Франзуцинът играе с двата крака, с глава, движи се много, стреля от разстояние и създава положения. Неговото завръщане промени стила на Юнайтед и даде нов смисъл на кошмарния сезон 2005/06. За краткото си време по терените Луи наниза 16 гола.

Видяхме как може да изглежда този Юнайтед, който играе с двама нападатели, които са с разнообразни качества.Рууни и Саха подкрепяни от Скоулс, Роналдо и Гигс разнебитиха Фулъм и Чарлтън в първите 2 кръга на новия шампионат. След това Саха се контузи, Рууни и Роналдо започнаха да вкарват, а други хора, за които дори не се и вярваше, че могат да стрелят към вратата се превръщаха в герои. Изминалия сезон беше забележителен за Юнайтед, всеки един играч от първия отбор се разписа (без Браун и Невил, те никога не вкарват :)), а Джон О'Шей вкара цели 5 гола, 2 от тях с епохално значение.

Юнайтед няма нужда от нов нападател, тимът разполага с достатъчно атакуващи играчи. Рууни, Саха, Смит, Солскяер, Роналдо, Гигс, Роси, Скоулс, новите Нани и Андерсон са все футболисти, които изпълняват атакуващи функции. За какво да се взима още един реализатор, след като Роналдо най-сетне показа постоянство и от него също ще се очакват голове. Още един нападател би направил конкуренцията ненужно унищожителна. Нов нападател би довел до напускането на Алън Смит и Джузепе Роси. Алън Смит така и не получи шанс да реализира пълния си потенциал в Юнайтед. Контузии, различни постове направиха така, че Алън игра на много високо ниво едва през първите си месеци в клуба, когато и спечели сърцата на феновете. Ако за няма и 10 мача играч вкара 9 гола в Серия А, за отбор, който се бори за оцеляване, без забележителни играчи в халфовата линия, то този футболист заслужава внимание. Е, при наличието на бразилци, аржентинци и португалци, един италианец сигурно би се сторил не достатъчно екзотичен и за него не ще има място в състава на Манчестър Юнайтед.

По всичко личи, че решен да привлече нападател Фърги ще мине през какво ли не, но ще закупи Карлос Тевез. С това трансферите на клуба за близките 2-3 сезона приключват, ако разбира се, някой не реши да си тръгне. С това конкуренцията в тима става много сериозна, също както и задачата - нов требъл!

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Дисциплинирани или темпераментни играчи?


Дисциплината на терена и извън него – фактор за развитието на всеки футболист.

Защо смятам така...

Още от ранна възраст всяко занимаващо се с футбол хлапе, е обучавано от своите треньори в коректност и уважение към противниковите играчи. В началната фаза на обучение и тренировки се оформя характера на бъдещите футболисти. Това е периодът в който всяко момче трябва да разбере какво го очаква ако е решило да се занимава сериозно с този спорт.
Скитане по улиците, дискотеки, алкохол, цигари, мацки – неща които се изключват от режима на тези млади момчета, особенно след като сключат професионални договори.
Сигурно не им е лесно – но това са рисковете на професията, това е основата на изграждане на кариера във футбола.

Голямо влияние върху дисциплината оказва и колективът - треньори, съотборници, тренировки, ниво на отбора – в каква дивизия се състезава, какви са целите му, какво клубът предлага като условия. Но като че ли най-важен е треньорът.
Давам за пример един германец от близкото минало – Берти Фогст. Човекът с каменно лице, треньорът който се обръща на Вие към подопечните си. Всички знаем за дисциплината в немския футбол, била тя тактическа или игрова.

В съвременният футбол се наблюдава голям наплив на млади таланти, кой от кой по-техничен и напорист, преследващ кариера, слава и пари. Но малцина от тях могат да се похвалят с тактическа дисциплина и характер.
Да бъдеш професионалист и да пресмяташ реакциите си преди да е късно или фатално, за да не оставиш отбора си с намален числен състав в труден момент – това трябва да е водещият фактор в нагласата на играча.
„Черни точки” в кариерите на Кристиано Роналдо и Уейн Рууни са едни техни прояви които няма да коментирам, просто отбелязвам.
Ерик Кантона също записа под името си една проява която не би трябвало да виждаме от играч от неговия ранг. Това разбира се не ни пречи да го обичаме – той е резервирал своето място в сърцата ни.
В крайна сметка всичко е за феновете – те са тези които скандират имената на любимците си, те са тези които разгорещено коментират проявите на своите на терена. Дисциплинираните играчи биват уважавани не само от собствените си фенове, но и от противника. Да вземем за пример Марко ван Бастен – играч грамотен не само футболно, но и голям спортсмен. Въпреки ранното приключване на кариерата му, той остава в историята с прекрасните си голове и поведение на терена.

Лесно може да се провери дисциплината на даден играч като се погледне във визитката му.
Интересна ситуация се получи на последното Световно Първенство, където във финалният мач един смятан от мнозина за културен и дисциплиниран играч си позволи да удари с глава без топка противник - Зинедин Зидан. Човекът който аз лично ще запомня с тази му груба и неспортсменска проява, а не с дисциплината му.

В отбора на Юнайтед в момента има един играч който буди уважение в мен – Майкъл Карик. Силен характер който много рядко си изпуска нервите, дори се въздържа да се израдва след гол. Поредица от стабилни игри вече го превърна в любимец на феновете, и вярвам че той тепърва ще доказва това с играта и дисциплината си.
Оле Гунар Солскяер – също силен характер, рядко бивал декориран от реферите за невъздържано поведение, рядко влизал в спор с тях или с противниците на терена.
Рууд ван Нистелрой – доскорошният наш играч, който в цялата си кариера няма нито един червен картон.

За мен лично, от времето в което гледам футбол, анти-пример за подражание е Вини Джоунс "Секирата". Човекът който навярно е сбъркал като се е захванал с футбол. Никога няма да забравя гостуването на родните ни национали в Уелс, където Вини и компания почти осакатиха нашите футболисти. Целият отбор на Уимбълдън, за който Вини Джоунс се състезаваше, остана в историята като „Лудата Банда” - точно заради грубата си игра и прояви на терена.
Това също е начин да бъдеш „запомнен”, но освен от родните му фенове, едва ли буди някакво уважение и приятни спомени у почитателите на футбола.

Да „гориш” в играта, да не показваш дух на примирение, да гониш победата във всеки мач – но да го направиш със силен характер и дисциплина.
Такива играчи са пример за младоците. В тях те виждат своя идол за подражание, както на терена така и извън него. Защото не са достатъчни само финтовете и разцъкванията – трябва и акъл.

Темпераментните играчи са неделима част от футбола, но дисциплинираният играч е този който остава извън подигравките на критиците и пресата – за него или добро или нищо.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Дисциплинирани или темпераментни играчи?

Първо, що е това темперамент и темпераментен човек?

Темперамент е съвкупността от вродени човешки качества на даден индивид, най-вече чувствените и волевите. Темпераментът се проявява чрез жизнена активност, степен на възбудимост и бързина на реагиране. Темпераментен човек е този, който лесно се възбужда и силно реагира. Темпераментен, обаче не значи непременно агресивен човек. Съществува така наречения меланхоничен темперамент, при който хората са склонни към тъга и мрачно настроение. Други видове темперамент са сангвиничен, холеричен. Сангвиник е човек с гореща кръв, лесно възприемчив към весело настроение, жизнен и буен - вид нрав, на който действат всички впечатления и лесно се възпламенява. Холерик е човек, който съчетава в себе си енергия и раздразнителност, има гореща кръв.

Конкретно тези черти ясно се виждат в минали и настоящи герои на „Олд Трафорд” като Джордж Бест, Денис Лоу, Гордън Страхън, Марк Хюз, Рой Кийн, Ерик Кантона, Кристиано Роналдо, Уейн Рууни.

При Джордж Бест темпераментът се наблюдава чрез бурния му начин на живот извън терена, с влечението му към веселието и алкохола, чрез изказванията и коментарите, които той направи през своя живот, но и с гениалноста му на терена. Така например на финала за КЕШ на „Уембли” през 1968 г., спечелен срещу Бенфика с 4-1, Бест разкрива, че има предварителен план по какъв начин да вкара гол, ако му се отдаде такава възможност. Той замисля да излъже вратаря, а след това да си вдигне топката с крак и да вкара с глава пред гол- линията, но в крайна сметка се задоволява само с това да излъже вратаря, да изчака малко преди да вкара, гледайки как вратаря на Бенфика се мята отчаяно като риба на сухо в опита си да се докопа до топката.
Джордж Бест бе гъзар. Той имаше фешън прическа за времето си, обличаше се фешън и караше най-актуалните модели автомобили.

За Денис Лоу вече съм писал най-подробно.

Темпераментен е и Гордън Страхън, който не съобразява с никой, дори с Алекс Фергюсън, а в един мач, след като отбелязва на Ливърпул на „Анфийлд”, той застава гордо пред трибуната Коп, имитирайки пушене на цигара.

Марк Хюз пък не си полюва да влиза твърдо в единоборствата и да раздава ритници на терена - нещо, което за него е раздаване на правда, а в съблекалнята на Юнайтед държи контрол само с острия си поглед.

Рой Кийн не се замисляше да се изкаже публично затова какво мисли за своите съотборници, дали чрез интервюта или директно на самите тях, той гореше на терена, беше готов да умре заради Юнайтед.

Ерик Кантона, също като Марк Хюз не търпеше несправедливостта и раздаваше ритници както на терена, така и на трибуните. Той е човек, мислещ нестандартно и не се посвени да нарече английските рефери „проститутки”. Те му бяха показали серия от червени картони, но Кантона печелеше трибуните със своята гениалност на терена. Той имаше бързи реакции, които му помогнаха да вкара онзи гол срещу Ливърпул за финала за купата на Англия през 1996, когато с неповторимия си инстинкт засече топката от движение, веднага щом като тя попадна в него и изненада Дейвид Джеймс.
Но Кантона освен темпераментен, беше и артистичен, гениален и хладнокръвен, а когато трябва, той потискаше темперамента си. Например при изпълнението на дузпи от негова страна, винаги ги изпълняваше със спокойствие, увереност и елегантност. Той се сдържаше да се кара на съотборниците си публично или да крещи по терена. Той изразяваше бурно радостта си след гол, но никога не беше лош към своите съотборници. Обясняваше им нещата спокойно, ясно и точно. Когато се налагаше ги предпазваше от неприятности на терена, като ги отдалечаваше от конфликтната точка. Кантона беше и гъзар, така той също изразяваше своя темперамент, чрез модата през неговите очи. Той носеше яката на фланелката си винаги нагоре, като често я колосваше. Веднъж втрещи съотборниците си като се появи със стилен бял костюм, но с бейзболна шапка на главата си и обут с маратонки „Найк”.

Стигаме и до Кристиано Роналдо. Мнозина ще се попитат темпераментен ли е Кристиано Роналдо? Разбира се, че е. Когато е фаулиран той често реагира към реферите, искайки фаул, който те не са отсъдили. Кристиано не се притеснява да се защитава от тези, които го мислят за симулант, дали чрез директни словестни пререкания с тях на терена или защитавайки своя стил на игра чрез интервютата, които дава и убеждава обществеността в правотата си. Роналдо, юноша на Спортинг, изрази чувствата си и към феновете на Бенфика на 8 Декември 2005, като им показа среден пръст на излизане от терена при смяната си.
Роналдо също е гъзар. Той се облича фешън, прическата му е фешън, футболните му обувки също са фешън.

Стигаме и до Уейн Рууни, избухлив човек, влизащ в непрекъснати пререкания с реферите, а често и с противниците, човек горящ в играта, често избухващ на терена и със своите зверски и безкомпромисни шутове, с които е огорчавал противниковите вратари, както го направи срещу Нюкасъл и Мидълзбро през 2005 година, когато щеше да скъса мрежата на вратата на „Олд Трафорд”, веднъж в мач от първенството, а с Боро за купата на страната.

Вярвам, както на мен, така и на повечето от вас гореспоменатите играчи са били или са настоящи ваши любимци и това е съвсем нормално. Всеки харесва различните, тези които се открояват с нещо над останалите, защото те са по-интересни от обикновените, от така наречените дисциплинирани хора, които просто вършат нещо, но не влагат чувство в него, защото без силни чувства няма и любов, а без любовта нищо не е истинско.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Променят ли облика на английския футбол чуждестранните мениджъри на Острова?

Против - не променят облика на английския футбол

Събота сутрин е! Някъде околко 14 часа. Прекарал съм поредната тежка и дълга вечер с приятели и събуждането ми е крайно трудно. Да, знам, че си казваш “с кво ме занимаваш бе” човек. Но и ти си същия и ти си като мен. Едно пораснало дете, което не вярва в магии и чудеса, но ги изпитва всеки уикенд. Именно някаква възвишена сила ме кара да отворя клепачи и да се сабудя. Някаква магия е станала. Магията на Английския футбол, която може да ме съживи.
Какво е Английския футбол? Мания? Или пък красота? Обич? Не, английския футбол е точно магия. Нещо, което не може да се опише с прости думи, нещо което да се почувства. Няма значение дали си Британец, Българин или Синагапурец ако щете, магията е необятна. Ето защо според мен всеки един мениджър от чужбина би се справил не по-лошо от англичанина, стига само да обича и живее с английската игра. Английския футбол не е игра за англичани. Тя е игра за ХОРАТА!
Доста от чуждестранните мениджъри са критикувани, че развалят романтизма и истинската същност на футбола. Но с какво се характеризира играта на Острова? Със сърце, борбеност, красота, бързина, непримиримост, дух! Дух, който Сър Алекс Фергюсън предава на своите играчи вече повече от 20 години, дух, който предава и наглед спокойния Рафа Бенитес в Ливърпул. Все пак никога няма да се забрави невероятни финал срещу Милан, в който мърсисайдци направиха още едно чудо. Нещо типично за англичани, но не и за един испанец. На практика не играчите, а Рафа промени резултата с включването на няколко сполучливи смени още на почивката. Ето още едно смело решение, което малцина англичани биха предприели срещу отбор като Милан.
Жозе Моуриньо изглежда много различен от всички мениджъри в Англия, та и в света, но и той прекланя глава пред начина на игра на англичаните. Бърз футбол с атаки по фланговете. Та в неговата ера са играли някои от най-добрите флангови играчи в света. Като започнем с Деймиън Дъф, Ариен Робен, Джо Коул, Шон Райт Филипс, Флоран Малуда, Ашли Коул. Все играчи, които разчитат на бързина и експедитивни решения - нещо характерно за Английския футбол.
За националния отбор на Англия темата е особенно болна. Футболната асоциация назначава тотални некадърници като Стив Макларън, който се подиграва с играчите, публиката и футбола. Колкото и да бе критикуван, Свен Горан Ериксон постигна доста повече от Английските си колеги. Нито Кевин Кийгън, нито Глен Ходъл, нито Макларън направиха нещо повече от него. Даже напротив. Англия си се класираше без проблеми на всяко голямо първенство. Е, там не направиха нищо, но пък какво направиха при АНГЛИЧАНИНА Макларън.
Едва ли народността, годините, полът могат да те предпазят да се влюбиш в играта. Всички сме хора. Да, различни, но обединени от обичта към английския футбол. За това едва ли има значение какъв си за да обичаш тази игра. На това разчитат и собствениците на отборите, които наемат чуждестранни мениджъри, че не трябва да си англичанин за да живееш с техния футбол. За това абсурд е, който и да е да се опита да промени начина на игра на Острова.


*Забележка: Не смятам всички треньори от Острова за чужденци. Уелсци, Шотланци, Ирландци и Северноирландци ги включваме към англичаните

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Променят ли облика на английския футбол чуждестранните мениджъри на Острова?

За - променят облика на английския футбол

Чуждестранните мениджъри на Албиона винаги са оказвали влияние върху футбола и ще продължават да оказват. Причината за това е, че повечето от тях не са запознати с тънкостите на английски футбол и винаги има нещо, с което да го променят, независимо дали е положително или отрицателно.

Рафаел Бенитез пое Ливърпул и в отбора на "Мърсисайдци" дойдоха доста испанци (някои качествени,
някои не толкова). С идването на испанците Бенитез започна да залага повече на тях (до някъде разбираемо),
забрави за младите надежди от школата на клуба, както и за футболисти, които са дали доста на отбора.
Също така Бенитез започна да върти състава. В почти всеки двубой Ливърпул излиза с различен
титулярен състав, което влияе на играта. Отборът започва да се чувства нестабилен, играчите не се
разбират достатъчно добре поради честото въртене. Както е известно на повечето от
нас в Англия тези смени на титулярния състав през мач не вървят, това не е Испания, където дори и
с посредствен състав може да биеш повечето отбори. На Албиона всички отбори се хвърлят не
на 100, а на 200%, без да се съобразяват срещу кой играят, дали е шампиона на Вишата лига или е последния в
Чемпиъншип.
От както Арсен Венгер пое Арсенал през 1996 г. в лондонския отбор започнаха промени. Французинът започна да привлича повече французи и както Бенитез забрави за младите английски таланти от школата. Може би Венгер се явява като англичаномразец, защото продаде или предостъпи класните английски футболисти. Поглеждайки сега състава на Арсенал, се забелязва присъствието на един единствен англичанин - Тео Уолкът.

Друг начин, по който чуждестраните мениджъри променят облика на английски футбол е това, че обичат да се заяждат с някои от противниците си. Забравят джентълменстовото, което на Албиона е доста ценено качество.
Един от тези "устати" мениджъри е и бившия на Челси - Жозе Мауриньо. Макар че Мауриньо имаше
голяма уста, той работеше усилено и искаше отборът му да печели във всеки мач, независимо как. Мауриньо пристигна на Острова с една цел - да превърне средняшкия тим на Челси в отбор, борещ се за титлата. Той наложи строги мерки, благодарение на които спечели две поредни титли на страната и направи Челси отбор, с който всеки да се съобразява. Мауриньо се отличаваше и със своята огромна гордост, тя се прехвърли и у футболистите на Челси.


*Забележка: Не смятам всички треньори от Острова за чужденци. Уелсци, Шотланци, Ирландци и Северноирландци ги включваме към англичаните

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Гост
Темата е заключена
Sign in to follow this  

×