Jump to content
Pepinka

Ерик Кантона

Препоръчани публикации

Няма начин да не сложим легендарния крал Ерик

Публикувано изображение

Роден на: 24 Май 1966 г.
Място: Марсилия (Франция)
Ръст: 188 см. 78 кг.
Позиция: нападател

Ерик Кантона е роден на 24.05.1966 г. в Марсилия. Кариерата му във Франция е осеяна с множество скандали, проблеми с дисциплината, наказания... Ерик започва кариерата си през 1981 г. в Оксер, като юноша на клуба. Две години по-късно дебютира в мъжкия отбор. През 1984 г. той е повикан да отбие военната си служба, което поставя въпросителна за по-нататъшното му развитие като футболист. След уволнението си Кантона е преотстъпен на втородивизионния Мартигес. През 1986 г. се завръща в Оксер и подписва първия си официален договор. До 1988 г. когато преминава в Марсилия, Кантона отбелязва23 гола в 81 мача за Оксер. С новия си отбор, Ерик печели шампионската титла и купата на Франция. Но в една контролна среща с Торпедо Москва, след като е сменен, той захвърля фланелката си на земята. Клубът го наказва с отстраняване за 1 месец. Една седмица по-късно в едно телевизионно предаване Кантона обижда треньора на националния отбор. Въпреки, че по-късно се извинява, нападателят е отстранен от националния отбор за 1 година. При създалата се сложна ситуация, Марсилия го преотстъпва на Бордо. Но и там бурният французин не се задържа задълго. Следващата му спирка е Монпелие. И тук Кантона проявява невъздържания си характер. По време на тренировка той се сбива със съотборник. 6 от футболистите на тима искат отстраняването му от отбора. Но Лаурен Блан и Карлос Валдерама убеждават ръководството, да не прекратява договора на нападателя. В последствие Ерик става ключова фигура в спечелването на купата на Франция през 1990 г. Добрата му форма го връща на "Велодром". Въпреки, че печели шампионската титла на Франция с отбора на Марсилия, неразбиратеслтвото на Кантона с клубния президент, му предопределя поредния трансфер - този път в Нимс. По време на мач, Кантона удря съдията с топката, разгневен от едно негово решение. Дисциплинарната комисия на Френския футболен съюз го наказва за срок от един месец. След приключването на заседанието Кантона отива при тримата членове на комисията, и ги обижда, изкрещявайки в лицето на всеки един: "идиот". Това негово действие му носи още 2 месеца наказание. За Кантона това е последната капка в чашата. През декември 1991 г. той обявява, че приключва с футболната си кариера.

Това, обаче не е края. Големите дни на Ерик тепърва предстоят. След като обявява оттеглянето си от футбола, много хора, начело с Мишел Платини правят опити да разубедят немирния французин. Молбите дават успех и на 4 февруари 1992 г. Кантона се завръща във футбола, подписвайки със Лийдс. Всъщност той пристига на Острова на проби в Шефийлд, но впоследствие се присъединява към жълто-сините. До края на сезона отбелязва 3 гола в 15 мача и допринася за спечелването на шампионата на Англия. Само 13 мача след началото на новия сезон, Ерик Kантона сензационо преминава в Манчестър Ю. за сумата от 1.2 млн. паунда. Започва нова ера в неговата кариера. До този момент "червените дяволи" не се представят добре в шампионата. Усеща се липсата на класен нападател. Кантона бързо се адаптира към отбора. Не само, че бележи важни голове, но и създава отлични възможности и за своите съотборници. През следващите 2 години Юнайтед правят истински фурор. През 1993 г. печелят новосъздадената Премиершип (първата им шампионска титла от 26 години), а през 1994 сигат до "дубъл", печелейки шампионата и купата на Англия.
.На финала на F.A. Cup, Ерик отблезява 2 гола във вратата на Челси. Случката която му опетнява кариерата става на 25.01.1995 г. Манчестър Ю. гостуват на Кристал Палас. След удар без топка срещу Ричърд Шоу, Кантона получава червен картон. При излизането си от терена, обаче той се нахвърля срещу противников фен с удар в стил "кунг-фу". Ерик е наказан със 120 часа обществено полезен труд след като съдът отменя първоначалните 2 седмици лишаване от свобода. Английската футболна асоциация пък го наказва с отнемане съзтезателските му права за 9 месеца. Започват спекулации относно бъдещето на Ерик Кантона. Много хора смятат, че той едва ли ще остане на Острова. Но Алекс Фергюсън го убеждава да не напуска "Олд Трафорд". Кантона се завръща на терена през месец октомври в мач срещу Ливърпул. Французинът започва с летящ старт, отбелязвайки гол в първия си официален мач от 9 месеца насам. По това време "червените дяволи" градят нов отбор. На футболния небосклон се появяват бъдещи звезди като Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Гари Невил. Фергюсън добре сработва младите играчи с лидерите на тима Райън Гигс и Ерик Кантона. В края на сезон 1995-1996 Юнайтед става първия отбор, достигнал два пъти до "дубъл". Във финала на F.A. Cup срещу Ливърпул, Кантона отбелязва единствения гол в мача, и с това донася купата на своя тим. След края на мача французинът споделя "Такъв е живота - един ден си на върха, а на другия си на дъното". През следващия сезон Юнайтед стигат до полуфинал в Шампионската лига, но не успяват да се класират за финала. В Англия обаче, те нямат конкуренция иотново печелят първенството. Така за 7 години в Манчестър, Кантона печели 6 купи. Тези години и до днес се смятат за едни от най-славните в историята на "червените дяволи".
Като национален съзтезател Ерик Кантона не може да се похвали с големи успехи. Той дебютира при "петлите" през 1987 г. срещу ФРГ. През 1988 г. печели Европейското първенство за младежи до 21 г. За кратко време става любимец на треньора на мъжкия тим Мишел Платини. Платини е и един от инициаторите на преминаването на Ерик в Англия. На Евро 92 в Швеция, французите не успяват да спечелят нито един мач, въпреки че нападението на тима се води от звездите Кантона и Папен. След края на първенството Платини подава оставка, а на негово място идва Жерар Улие. "Петлите" обаче, се провалят в квалификациите за САЩ 94. Едва ли има българин, който не знае как става това. На 17 ноември в Париж, България побеждава с 2:1 Франция и с това слага край на надеждите на домакините за Мондиал 94. След края на мача Кантона е бесен на Давид Жинола, който има голяма вина за гола на Емил Костадинов в последната минута на двубоя. Треньорът Улие подава оставка. Новият селекционер е Еме Жаке. Жаке е решен да изгради нов отбор за Евро 96.1011
Кантона получава капитанската лента. Инцидентът от 25 януари 1995 г. обаче, слага край на кариерата му като национален съзтезател. След изтичане на наказанието му, Франция вече е класирана за Евро 96. Играта на тима вече се гради около Зинедин Зидан. Еме Жаке е убеден, че националният отбор не се нуждае от Кантона. Полуфиналът в Англия и световната титла през 1998 г. са доказателство, че Жаке е бил прав. Ерик Кантона приключва с националния отбор с 19 гола в 45 мача.
Най-изненадващо през юни 1997 г., след като "червените дяволи" печелят Премиершип, Кантона обявява, че завършва кариерата си. Новината е истински шок за футболната общественост. Мотивът на Ерик е, че той не иска да бъде запомнен като застаряваща звезда. Негото желание е да завърши кариерата си, когато е на върха. Така на 31 годишна възраст един от най-добрите, най-скандалните и харесваните футболисти напуска завинаги голямата игра.
По-късно Ерик облича за последен път червената фланелка в шоу-мач в Мюнхен през 1998 г. През 2001 г. бордът на Манчестър Юнайтед предлага на Кантона треньорски пост в отбора. Французинът обаче, отказва под предтекст, че би се върнал на "Олд Трафорд само като "номер 1" т.е. мениджър на отбора.
Ерик Кантона е един от най-големите футболисти в Англия през 90-те години на 20 в. Играч с невероятен поглед към играта, изобретателност, гениалност. Неговите подавания, иновация и влияние бяха ненадмианти. Той пробиваше защитите с такива пасове, каквито само той можеше да направи. Имаше отличен удар от средно разстояние, а попаднал очи в очи с вратяра, беше хладнокръвен и безпощаден. Дори милисекунда невнимание от страна на защитниците бе достатъчно за Кантона да отбележи и да поведе "червените дяволи" към нова победа. Всичко това, обединено с несравним галски темперамент превърнаха Ерик в истински футболен феномен. Колкото сензационна бе появата на Кантона на "Олд Трафорд", толкова иненадващо бе и напускането му. След абдикирането на "Краля", Юнайтед така и не успя да му намери достоен заместник. Затова Фергюсън започна да залага на отборния дух, а не на конкретна фигура. Няма друг като Кантона, Толкова гениален, скандален и непредсказуем. Няма и да има. Остава ни единствено да се поровим в телевизионните архиви и да се насладим на играта на едно величие, на една легенда - Ерик Кантона. 1213

Публикувано изображение

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Нямаше начин да не се сложи и най-големият.Просто КРАЛЯТ!Според мен един от най-добрите играчи за всички времена(въпреки че няма Златна топка),редом с Марадона и Ван Бастен.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Ерик Кантона: Пресата в Англия ме отвращаваше Не обичам да гледам мачове, приисква ми се да играя отново, признава французинът Ерик Кантона даде интервю по случай 10-годишнината от края на футболната си кариера. Легендата на Манчестър Юн говори пред "Екип" за сензационното си оттегляне от играта, за Кристиано Роналдо, Алекс Фъргюсън, Зинедин Зидан, както и за тъмната страна на своя характер. Ерик Кантона признава, че е прекратил кариерата си, когато е престанал да изпитва удоволствие от футбола Жан Филип Льоклер, Жером Казадиу - Завършихте кариерата си точно преди 10 години, когато бяхте едва на 30. Чувствате ли носталгия по времето, когато бяхте на терена? - Да, случва се понякога. Носталгията може да е приятно чувство. Спомени от детството, музика или някой аромат - много неща ми навяват носталгия. От футбола си спомням повече атмосферата, отколкото определен мач или стадион. Играта, съблекалнята, теренът... Докато работех за "Канал +", се върнах на "Олд Трафорд" и си припомних някои незабравими моменти, които никога няма да изживея отново. Но няма смисъл да говорим вечно за това. Има и други неща в живота. - Последният официален мач в кариерата ви беше на 11 май 1997 г. Какво си спомняте от него? - Беше срещу Уест Хем. Накрая размених фланелката си с някакъв тип. Чух, че я продал на търг, сигурно е дал парите за благотворителност (Усмихва се) - Какво почувствахте, когато напуснахте терена? - Нищо особено, защото исках да се махна. Беше ми дошло до гуша. Освен това си казвах, че ако поискам, мога да се върна. Мислех си, "Ти си млад, два месеца тренировки и пак си във форма." Доста дълго време изкарах така. Едва преди половин година си дадох сметка, че това едва ли е възможно. - Какво във футбола ви омръзна? - Изчезна страстта ми към играта. Футболът беше всичко в живота ми, моята детска страст. Когато пламъкът отвътре угасна, не виждах защо да продължавам. Да завърша кариерата си в Близкия изток срещу 300 милиарда? Не ме интересуваха подобни неща. - Фактът, че вече не ви викаха във френския национален тим, оказа ли влияние? - Със световното първенство през 1998, със сигурност нямаше да спра година по-рано. Ако Манчестър Юн беше спечелил КЕШ още тогава, през 1997, вероятно също нямаше да се откажа. - Мислили ли сте да останете във футбола като треньор, агент или телевизионен коментатор? - Дълго време смятах, че мога да се върна като играч и това ми помагаше. Сега мога да се завърна, но като треньор. Знам, че вратата за мен все още е отворена. Затова няма да се върна. Може би, ако вратата беше затворена, щях да поискам да я разбия. - Казвате, че пламъкът е угаснал. Заради футбола или заради атмосфера около него? - Цялостната обстановка допринесе много. В Манчестър Юн търговският аспект беше много важен Понякога се налага да правиш записи, да даваш интервюта, да пишеш книги, да те снимат... За да не се използват непрекъснато имиджът и името ми, подписах договор със строги клаузи с клуба. Дадох на Манчестър Юн изключителни права върху снимките ми. Те обаче не спазиха уговорката. Говорих с Алекс Фъргюсън, с президента (Мартин Едуърдс). Казах им, че стават някои неща. Един ден, докато отивах да закуся, се видях на първа страница на един вестник. На някои не им пука, когато са на първа страница на таблоид. Даже се гордеят. Мен ме разбива, дори ако предстои да играя. Това става по-важно от мача. Възприемам го като предателство. Така че в деня, в който обявих, че напускам, казах на хората в клуба: "Добре, махам се, но да знаете, че ще съдя търговския отдел." - Стигнахте ли до съд? - Разбира се. И спечелих. - Не искахте да се превърнете в търговски продукт? - Не. Помолих ги да приключат с всичко това. И сега вече е така. - Ако играехте днес, щеше да е по-трудно, нали? - Проблемът във Великобритания е, че не можеш да контролираш нищо. В много отношения страната е страхотна, но е изключително грозно, що се касае за всичко, свързано с имиджа, пресата. Не е толкова трудно да го преглътнеш. Пет години го правех, но е гнусно. - Когато се отказахте, имахте ли представа какво ще правите след 10 години? - Исках да стана актьор, но не бях сигурен за нищо. Десет години по-късно съм доволен, че мога да участвам във филми - Какво място в живота ви заема футболът? - Никакво. Играта остава единствено в главата ми, в спомените. - Кой е последният мач, който гледахте на живо? - Беше миналата година на "Ноу Камп" - Барселона срещу Валенсия. - А по телевизията? - (Замисля се) Помня, че гледах Рома срещу Лион в Шампионската лига. Но не обичам да гледам мачове, защото това ме кара да искам да играя отново. А не искам да бъда зависим от това чувство. - Какво мислите за Манчестър Юн сега? - Има футболен Манчестър Юн и търговски Манчестър Юн. Това са два свята, които съществуват заедно. За мен обаче Манчестър Юнайтед е клубът, футболът. Това е културата на красивата игра, философия, която съществува от години. Как да печелиш с класа. Все още съм лудо влюбен в това. - Какво мислите за вашия наследник Кристиано Роналдо. Заслужава ли да носи легендарната фланелка с №7? - Миналата година изобщо не вкарваше. Оставаше чувството, че не му пука. Нещо липсваше. Сега вкарва голове и е различен играч. От световна класа е, сред десетте най-добри на света. В съвременния футбол отборната игра е много важна, но винаги има нужда от играчи, които градят, да провокират. - Като Роналдиньо в Барселона? - Точно така. Ако противникът може да се справи с тактиката ти, трябва да разчиташ на някой играч, който сам да направи разликата. - Кристиано Роналдо различен №7 ли е в сравнение с вас? - И да, и не. За мен беше важно да вкарвам, но не на всяка цена. Ако аз имах 51% шанс да вкарам, веднага опитвах. Ако отборът получаваше 51% шанс да отбележи гол, подавах. Защото да направиш хубав пас, е удоволствие, то е като подарък. В този смисъл аз и Роналдо не се различаваме. Стилът ни обаче е различен. Той обича да задържа повече топката. Ерик Кантона: Футболът е игра, която трябва да играеш честно Артист от класата на Зидан е едновременно силен и слаб, казва легендата на Манчестър Юнайтед Ерик Кантона - бунтарят във френския футбол, изигра ключова роля във възраждането на Манчестър Юнайтед през 90-те години. Предлагаме ви втората част от интервюто на в. "Екип" по случай 10-годишнината от отказването на французина. Изживях футбола така, както трябва. Но нека не забравят и тъмната ми страна, пожелава си французинът Снимка: АФП Жан Филип Льоклер Жером Казадиу - Кой беше любимият ви похват на терена? - Обичах да подавам топката там, където никой не я очакваше. Естествено, стига това да беше от полза. Всички очакват да подадеш наляво, а ти вместо това пускаш надясно. Там някой нахлува на скорост и атаката става по-бърза и непредсказуема. Когато умееш да го правиш, отборът получава 10 пъти повече възможности, защото съотборниците ти знаят, че можеш да подадеш топката навсякъде, във всеки един момент. Така те се разполагат по целия терен. - На кого най-много обичахте да подавате? - Нямаше значение. Има футболисти, които се възползват по-добре от свободните пространства. Марк Хюз пък обичаше да получава топката с гръб към вратата и да я връща назад. Футболисти като Гигс и Канчелскис нахлуваха напред, като използваха бързината си. Тактиката ни се въртеше около Марк Хюз Той връщаше топката към мен и в същия момент двама съотборници тръгваха напред. - Какво ви остава от времето, прекарано в Манчестър? Начинът, по който Фъргюсън говори на играчите, вдъхновява ли ви сега? - Фъргюсън не говореше за начина ни на игра в своите прословути обръщения. Тактиката ни беше шлифована на тренировки, нямаше нужда да се приспособяваме към съперника. Той говореше повече за детайлите. Например дали вратарят на противника не реагира добре на ниски удари, от коя страна да атакуваме защитника, за да му е по-трудно. Най-важното е, че винаги завършваше с думите: "Наслаждавайте се, забавлявайте се." Това е страхотно, защото цяла седмица си работил и сега можеш да се забавляваш. Можеш да се радваш на мача, когато си работил добре. - Чували ли сте подобни думи в съблекалнята на някой френски отбор? - При нас обикновено ти казват: "Хайде, да вървим!" Но къде? Какво да правим? Как точно? Или пък президентът казва: "Трябва да напоите фланелката с пот." Звучи прекалено опростено, не мислите ли? Все пак не излизаш на война. Може да ти дадат и някакви конкретни указания: "Правиш това и това, но не и онова..." Това те кара да забравиш удоволствието. Мисля, че и сега нещата стоят по същия начин. - Повече сметки, отколкото удоволствие? - Във Франция се акцентира върху защитата повече, отколкото където и да е другаде. Ако играеш с пет офанзивни футболисти, съперникът ще се уплаши и ще пусне седем защитници. Иначе има поне шестима защитници, дори другият отбор да е само с един нападател. Защо да не заложиш на петима атакуващи футболисти? Най-добрата защита може да бъде атаката. Това обаче не го виждаме във френското първенство. - Променихте ли се, когато навършихте 40 години? Все още ли сте лошото момче на френския футбол? - Така ли ме наричаха? Не мисля, че съм се променил особено. Все още съм готов да скоча на някой тип от трибуните - Изглеждате по-спокоен. - Все още се случва да побеснея. Макар че вече се познавам по-добре. Крайната ми цел е да се отдам напълно на дзен, на самопознанието. - Бяхте на финала на световното първенство. Какво мислите за знаменития удар с глава на Зинедин Зидан срещу Марко Матераци? - Не го видях. Бях на стадиона със сина си. Той се обади на приятел, който му разказа всичко. Това, което направи Зидан, означава много неща. Той излиза на финал на световно първенство, все едно играе като дете в махалата. Копващият удар, с който изпълни дузпата, за мен беше нещо далеч по-откачено от удара с глава срещу Матераци. За Зидан футболът е удоволствието от играта. Той едва ли е планирал нещата предварително. Но не ме разбирайте погрешно. Аз не одобрявам подобни постъпки на терена. - Нямаше ли да е по-хубаво Франция да спечели световната титла? - Не ти харесва, когато един от играчите ти го изгонят. Но Зидан спечели световна титла, европейска титла и ни изведе до финала през 2006 г. Не трябва да забравяме това. Бих казал по-скоро, че загубихме заради треньора Доменек От началото на второто полувреме италианците отказаха да атакуват. Той трябваше да пусне още един нападател. Когато виждаш, че Тиери Анри центрира и няма кой да засече топката, какъв е смисълът да имаш четирима защитници и двама централни полузащитници? Това е тактическа грешка, по-лоша от изцепката на Зидан. Не можем да вземем само хубавото и да се откажем от останалото. Артист от такава класа е едновременно силен и слаб. - Мишел Платини нямаше нужда да изпада в подобни крайности, но въпреки това беше блестящ футболист. - Не мисля, че Платини беше достатъчно откачен, за да изпълни дузпа като онази, която би Зидан, на финал на световно първенство. - Това значи, че в големия дебат за това кой е най-великият френски футболист вие ще гласувате за Зидан? - Не, за себе си (усмихва се). Но се чувствам по-близо до Зидан като футболист. - Разпознавате ли нещо от себе си у него? Вие също имахте тъмна страна. - Не опитвам да защитя себе си, като защитавам другите. Но мога да го разбера, понеже съм бил в подобни ситуации. - Как се чувствахте, след като изритахте онзи запалянко на Кристъл Палас с удар от каратето? Чувствахте ли се виновен? - На следващата сутрин още не бях анализирал случката. Не знаех какво се беше случило или какво предстои да се случи. Естествено, не се гордеех със себе си. Ние сме мъже и имаме своята уязвима страна. Нищо, че един мъж страда. Нищо, че един мъж плаче. Тази дълбоко уязвена чувствителност може един ден да ти помогне да местиш планини. - Трябваше ли да си съдавате отдушник по този начин, за да продължите напред? - Когато онзи хулиган ме нарече "френски кучи син"... Чувал го бях 50 милиарда пъти преди. Но в онзи ден не реагирах така, както обикновено. Защо? Никога не намерих отговор на този въпрос. - Как си обяснявате, че вашият ритник беше сурово осъден във Франция, докато на Зидан му простиха неговата постъпка? - Зависи какво си дал на хората и къде Аз давах най-вече на Манчестър Юнайтед, така че хората там ми простиха, както французите простиха на Зидан. - Какво бихте искали да говорят хората за футболиста Ерик Кантона след 50 години? - Аз изживявах футбола така, както би трябвало да го изживееш. Като игра, която трябва да играеш честно. Първото нещо е да работиш яко, но без да губиш тръпката на удоволствието. Надявам се хората да запазят тази представа за мен. Без да забравят и тъмната ми страна. - В един момент всички ние се притеснявахме за вас. Опасявахме се, че тъмната страна ще ви отведе към бездната, както се случи с други велики футболисти, като Диего Марадона и Джордж Бест. - Марадона, Бест - те живееха за футбола и от футбола. В деня, когато се отказаха, не им остана нищо, освен спомените. Аз имам шанса да се самоизразявам по друг начин. Имам други страсти, други интереси. Не живея само със спомена за това, което съм бил.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Наистина е велик,но според мене Гигс заслужаваше повече да го изберът за най-добър играч на Ман Юн за 20 век.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
За характеризирането на такъв играч наистина думите са безсилни. За мен Кантона е нещо повече от обикновен футболист - той е легенда, величие, икона на Юнайтед. Въпреки чепатия си характер, той е доказал многократно любовта си към най-великата игра и най-великия отбор и поради тази причина не мога просто да го уважавам, аз го БОГОТВОРЯ. Един истински RED DEVIL, и за всички нас - THE BIGGEST AND THE BEST, BETTER THAN THE REST!!! :a0148: :a0148: :a0148:



Ето и едно интересно интервю с Кантона:


Страхотен импровизатор на терена и тотална откачалка, както на него, така и в живота, Кантона заслужено бе признат за най-великия футболист на "Олд Трафърд" в 20-годишната ера "Сър Алекс". Каквото и да се каже за лудия французин, ще бъде хем малко, хем не достатъчно колоритно. Затова по-добре да го оставим да говори той. Канто обяснява как се стигна до успехите през 90-те години, описва ситуацията в клуба по негово време и хвърля светлина върху личността и методите на мениджъра Алекс Фъргюсън.


- Каква беше ролята на сър Алекс за твоето привличане в Юнайтед?

- Каква може да е била? Той ме взе в отбора. Мисля, че от Лийдс са се свързали с него със запитване за Денис Ъруин, но след като им е обяснил, че той не се продава, Фъргюсън от своя страна се е поинтересувал каква е ситуацията около мен. Точно в този момент не исках много да напускам Лийдс, но Манчестър Юнайтед е велик клуб и казах "да". Мениджърът бе неотлъчно до мен при срещите ми с директора (Мартин Едуардс), с когото обсъждахме детайлите около моя трансфер и личните ми условия. Аз бях много доволен от предложената ми заплата, а мисля, че от Юнайтед също бяха удовлетворени, защото трансферната сума за мен не бе висока.

- Що за човек бе сър Алекс, когато и ти носеше фланелката на Юнайтед?

- Той е невероятен треньор. Няма и как да е другояче, след като прекара 20 години на "Олд Трафърд". Когато си в такъв велик клуб, разбиранията ти за футбола, стратегията ти, кактото и избраната тактика, трябва да подхождат на качествата на футболистите, които притежаваш. Добрият мениджър трябва да е строг към играчите, но и същевременно да е добър психолог. Практически е невъзможно да подхождаш към всеки по еднакъв начин. Представете си колко е трудно да се адаптираш към строгата индивидуалност на момчетата. Ако мениджърът не приема някой само заради това, че той е по-различен, значи не е добър в работата си (като мениджър). Той е длъжен да намери варианта за успешна работа с всеки. Ние бяхме страхотна сила - значи Фърги е успял да изпълни това, за което говорех по-горе. На всяко работно място нещата стоят по един и същ начин. Директорът на фирмата не може да третира мъжа по начина, по който го прави с жената.


- Когато дойде в Юнайтед през 1992, усещаше ли напрежение от страна на сър Алекс за задължителна шампионска титла и трофеи?

- Естествено! Когато си в отбор като Манчестър Юнайтед, винаги има напрежение. Все пак обаче трябва да съм честен, че е много по-лесно да играеш за отбор, който губи само 5 или 6 пъти през годината, отколкото за такъв, който прекланя глава 20 или 25 пъти. Играта за силен отбор е истинска наслада, дори когато трябва да изразходваш невероятно много усилия за пределна концентрация и тежки тренировки. Ако си готов на саможертва в името на победата, животът ти в Юнайтед е песен. Давах всичко от себе си, защото обичах да побеждавам и винаги да съм на ниво. С голям кеф се качвах на колата си след тежка тренировка, съзнавайки, че съм се раздал докрай. Карайки, мислите ми се насочваха към съботния ден и първия съдийски сигнал на поредния важен мач, в който трябваше отново да зарадваме феновете.

- Винаги си бил описван, като "липсващото парче", "диаманта в короната","черешката на тортата", "уникалното бижу", което превърна Юнайтед в машина за победи и трофеи. Мислиш ли, че наистина е така?

- Имаше много велики играчи и всички заедно правехме една невероятна сплав. Да, може да съм бил наистина това "липсващо парче", но не се чувствах по-важен от нито един от моите съотборници.

- Мнозина от младите футболисти на Юнайтед по онова време споделят, че ти си им бил идол и са се учили от теб. Осъзнаваше ли го?

- Не, не съм. Ако съм бил пример - окей, но не съм го правил за тях, а го правех за мен и отбора.

- Надъхваше ли се, когато виждаше с каква стръв и ентусиазъм се включваха Гигс и компания?

- Да, разбира се. Понякога в живота идва момент, в който нещата тотално се променят. Когато проби новата генерация, започнах да играя с различни съотборници. Това, естествено, ми се отрази и промених някои от компонентите в моята игра. Аз помагах на момчетата, но и те направиха много за мен.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Уффф като се сетя какви голове лепкаше на противниковите вратари, тцтцтцтц ... ^_^
Все красиви изпълнения, но тогава Манчестър беше истински феномен на Острова. След години всеки ще говори за ерата на Юнайтед през 90-те и неговото име ще се записва със златни букви.

И нещо любопитно. Това лято е бил на почивка със семейството си в Гърция. Една приятелка се е запознала с него, даже се е снимала и са поцъкали плажно волейболче. Остарява, но е махнал брадата, занимава се все още с футбол, макар и с деца ...

Просто Ерик Кантона

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
аз знам, че ръководеше и френския национален отбор по плажен футбол

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Той самият играеше плажен футбол, бяха давали по ТВ.

Имам един филм с него, играе някакъв дебелак дето само плюска... :D L'Outremangeur

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Кантона: Вече феновете не ме свързват само с Ман Юнайтед

Легендарният нападател на Манчестър Юнайтед от близкото минало, Ерик Кантона, който е един от любимците на феновете на "червените дяволи", коментира, че футболните запалянковци по света вече не го свързват само с тима от "Олд Трафорд". Крал Ерик, както галено го наричат феновете на Юнайтед, е селекционер на националния тим на Франция по плажен футбол, който мери сили с най-силните в този спорт на световното първенство в Рио де Жанейро.

"Петлите" са в група с Нигерия, Аржентина и Обединените арабски емирства. В първата си среща на Копакабана отборът на Кантона победи трудно с 6:5 селекцията на ОАЕ. Французите имат една титла (2005), когато на финала победиха Португалия, и две втори места (1998 и 2001).

"Радващо е, че вече хората по света не се сещат само за Манчестър Юнайтед, когато чуят името Ерик Кантона. Много съм щастлив, че успях да популяризирам плажния футбол, защото това е още една страхотна страна на футбола. В началото хората идваха не толкова заради играта, а за да видят на живо Зико, Ромарио и Кантона в игра. Сега вече те идват заради Маджер, Амарал, Жереми, Жуиниор Негао и останалите звезди от плажния футбол. Пробивът наистина ме кара да се чувствам отлично", коментира 41-годишният французин.

Кантона сложи неочакван край на своята бляскава кариера през май 1997 година, малко преди да навърши 31 години. Френският голмайстор бе любимец номер 1 на феновете на Манчестър Юнайтед, които в края на ХХ век го избраха за най-добрият футболист в историята на клуба.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Ерик Кантона...това за мен е най-добрия играч кайто съм гледал! Да може да не е звезда от ранга на носителите на Златните топки,но безорно е по-голям лидер и от Зидан ,и от Фиго ,и от Роналдо и Роналдиньо.... Единствения играч,който може да каже за Англия...Дойдох ,Видях,Победих 5 сезона ,5 титли и 2 купи...6тия сезон той беше наказан При завръщането му,въпреки омразата между Англия и Фрация заради войните...целия Олд Трафорд беше с френски знамена с неговия лик.Без него нямаще да стопим най-голямата разлика досега за борбата за титлата с Нюкясъл през 1995г Ерик е най-великия...

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Кантона - все още легионер №1 във Вишата Лига

Бившият нападател на Манчестър Юнайтед Ерик Кантона за пореден път бе определен за Най-добър чужденец, играл във Висшата лига. Настоящата звезда на „червените дяволи” Кристиано Роналдо е едва осми в това подреждане, въпреки феноменалния сезон, който прави. Португалецът има 36 гола през тази година, но все още диша прахта на своя предшественик на „Олд Трафърд”.

Крал Кантона е №1 в класацията на най-авторитетното футболно списание на Острова „FourFourTwo”, следван от Денис Бергкамп и Тиери Антри.

Легендата на Селтик Хенрик Ларсон, който миналия сезон игра за няколко месеца в Ман Юнайтед, е четвърти, а петицата се допълва от Джанфранко Дзола.

Юнайтед е с най-много представители в подреждането – 14, Челси има 12, а Арсенал девет.

Французите преобладават като националност – 12, следвани от 10 холандски играчи, осем италианци, шест от Австралия и пет от Норвегия.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Ерик: Това е сезонът на Юнайтед

Ерик Кантона сподели че Юнайтед са на път да направят дубъл този сезон, заявявайки: „Това е техният сезон”.

Французинът бе специален гост на двубоя от ШЛ срещу Рома, спечелен с 1-0 от Червените Дяволи, което класира момчетата на Сър Алекс на полуфинал след общ резултат 3-0.

Там ги очаква Барселона, но тази седмица е не по-малко очаквания двубой от Премиършип срещу Арсенал. Ерик Кантона е уверен че Юнайтед могат да преодолеят и двата отбора по пътя си към спечелване на дубъл.

„Манчестър Юнайтед ще спечели и двата трофея, убеден съм” – каза Ерик. „Ще бъде трудно, борбатa за титлата в Англия е ожесточена, и Барселона са силен отбор, но Юнайтед притежават всичко необходимо – това ще бъде техният сезон.”

Ключът към успеха е формата на Кристиано Роналдо, за който Кантона смята че е с глава и рамене нав останалите играчи в Света.

„Роналдо притежава качества каквито няма никой друг, той е най-добрия футболист в Света” – каза Ерик за Manchester Evening News. „Важното е да играе в колкото се може повече срещи.
Радвам се че носи моята фланелка. Беше специална за мен, надявам се че е специална и за него.”

www.manutd.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Кантона: Ще стана най-добрият мениджър в света

Бившият френския национал и нападател на Манчестър Юнайтед Ерик Кантона загатна за себе си, заявявайки че скоро ще стане най-добрия мениджър в света.

В момента Кантона е наставник на френския национален тим по плажен футбол, но разкри, че в близко бъдеще най-вероятно ще се завърне към големия футбол.

Преди няколко седмици бившият голмайстор на Червените Дяволи, заяви че би обмислил само две оферти – от Манчестър Юнайтед и английския национален тим.

„Плажният футбол и актьорската ми кариера са голяма страст за мен. Когато постигна всичко в тези мой страсти следващата ми цел ще бъде да стана най-добрия мениджър в света”, категоричен е Кантона.

„Когато сами правите нещо, то е най-доброто, нали”, сподели още ексцентричният Кантона.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ОО Кралю на Кралете, молим ела за помощник на САФ или ела след него и заеми поста му :a0148: :a0148: :a0148:

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Да зарязва флирта му с плажната порнография и да идва да се отрака при най-големия и ако има данни, след като най-големия в този бизнес реши да каже 'сбогом',да го наследи. :rolleyes:

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Крал Ерик притеснен за бъдещето на Юнайтед

Легендата на Манчестър Юнайтед Ерик Кантона не е сигурен в доброто бъдеще на клуба. Според французина, Червените Дяволи ще имат сериозни проблеми, когато Алекс Фъргюсън реши да се оттегли и не е ясно колко бързо ще ги преодолеят.

"Мога да разбера притесненията на феновете. Отборът няма да се промени докато Сър Алекс е начело. Той е силен и знае как да държи нещата под контрол. Тревожи ме какво може да стане след това", изрази опасенията си Кантона, визирайки управлението на Малкълм Глейзър, което среща силно недоволство сред привържениците.

Когато американският бизнесмен закупи клуба, много фенове на Червените Дяволи открито протестираха, а част от тях основаха алтернативния ФК Юнайтед. Кантона засвидетелства подкрепата си за новия клуб и вярва, че той ще има успехи.

"Идеята е чудесна. Надявам се отборът да стане един от най-добрите, а след 50 години да може да спечели и Шампионската лига", не без чувство за хумор пожела французинът.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Икони: Ерик Кантона

Любимият на всички французин пристигна от Лийдс и претрансформира клуба. Човекът, който ще ни разкаже за неговото влияние е Пийт Бойл...

Имах си идоли и преди, но никой не беше като Ерик. Той беше истинска звезда, но често можеше да се види някъде из Манчестър. Спомням си, че го видях в една кръчма, когато беше контузил китката си и не можеше да играе срещу Куинс Парк Рейнджърс.Той говореше за футбол с приятелите си, и винаги можеше да го заговориш.

Обсъждахме изкуство и музика, и което беше нетипично за много от играчите от онази генерация Ерик обичаше музикалната сцена на Манчестър, което събуди определени чувства в мен – особено, след като си свикнал да четеш, че Лий Шарп обича да слуша „ТиЕлСи"! Срещал съм се с много играчи, но бях най-развълнуван с Кантона. Може би само Сър Алекс има същата аура. Чувствах се като разтопен пред Ерик и често се случваше даже да не мога да обеля и една дума. Първият специален момент на терена дойде, преди още той да е подписал за Юнайтед. Отбеляза прекрасен гол за Лийдс срещу нас на Олд Трафорд и още тогава разбрах, че има нещо специално във французина, а когато акостира на Олд Трафорд аз ликувах неистово.

Ерик бързо стана известен сред феновете. Спомням си първото нещо, което привърза нас феновете към него – това се случи през месец Декември 1994г в един мач срещу Шефийлд Уензди. Губехме с 3-0, преди Кантона да изравни за 3-3. Не беше страхотен гол, но ни даваше страхотен шанс за титлата и нашите надежди се завърнаха. Освен това беше един от незабравимите моменти на Ерик, един от многото. Спомняте ли си, когато удари гредата на Стамфорд Бридж от централния кръг на терена през Септември 1994 ? След този мач аз измислих и последните няколко куплета за Крал Ерик. Няколко от тях пробвахме в кръчмата в Уайтчапъл след мача, но истинският рефрен се роди на терасите на стадиона на Хонвед преди мача.

Много от головете на Краля изпъкваха. Волето срещу Уимбълдън, петичките срещу Съндърланд и Шефийлд Юнайтед... Но голът, който наистина ми се е запечатал в съзнанието безспорно е срещу Ливърпул през 1996 във финала на ФА Къп.
Не беше толкова красив, но спечелихме дубъл и то срещу отбор, който можеше да спечели също толкова трофеи, но не го направи. Означаваше толкова много да бием Ливърпул в онзи мач...

Ерик беше и обект на критики в последния си сезон. Някои от феновете смятаха,че той не е на същото ниво. Но аз съм на мнение, че той изигра един много добър сезон през 1995-1996, но беше почти невъзможно да играе на толкова високи обороти и следващия сезон – нещо, което и Роналдо сигурно ще разбере през настоящия. Адмирирах решението на Ерик да се откаже. Хората говорят за завръщането му, но дори и това да не стане ние винаги ще имаме своите спомени.

www.manutd.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Кантона иска да стане треньор на Манчестър Юнайтед

Французинът настоява, че трябва да работи с добри играчи, за да има успехи.

Легендата на Манчестър Юнайтед Ерик Кантона изяви желание да стане мениджър на тима в бъдеще. Французинът радваше феновете на Олд Трафорд в продължение на 5 сезона, преди през 1997 година да напусне толкова внезапно, колкото бе привлечен в клуба.

Бившият нападател на Лийдс вдъхнови Червените Дяволи за първата им титла след 26 години през 1993 година, като по този начин сложи началото на над десетгодишна доминация на клуба във Висшата лига.

Повече от 10 години, след като шокира феновете на Юнайтед със своето оттегляне, той обяви, че иска да се върне в клуба в ролята на мениджър.

“Искам да бъда треньор на Манчестър Юнайтед, заяви Кантона пред френската телевизия “Канал +”. – Аз трябва да работа с добри играчи, за да имам успех. Вижте Марадона. Като клубен треньор има 2 победи в 25 мача, а с националния тим нещата се обърнаха в негова полза.”

blitz.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Кантона иска да е треньор на Манчестър Юнайтед или Англия

Бившата суперзвезда на Манчестър Юнайтед Ерик Кантона заяви, че би се завърнал на Олд Трафорд като треньор, ако един ден му се отдаде такава възможност.

Бившият френски нападател призна, че идеята да бъде селекционер на националния отбор на Англия също му допада. "Ако един ден се завърна във футбола, то ще е като треньор и защото бих могъл да донеса нещо ново. Но само в Англия - в националния отбор или в Манчестър", сподели легендата на Червените пред френския всекидневник "La Provence".

В момента Кантона е в Кан, където се провежда традиционният филмов фестивал. Бившият футболист е звездата на филма на британския режисьор Кен Лоуч "Looking for Eric". Запитан кой ще спечели финала на Шампионската лига на 27 май в Рим между Манчестър Юнайтед и Барселона, Кантона отсече: "Ще ви отговоря направо - Манчестър".

Любопитното е, че Ерик Кантона има известен опит като треньор - като наставник на френския национален отбор по плажен футбол. През 2005 година, под негово ръководство, "петлите" спечелиха първото световно първенство по плажен футбол.

Кантона е с водеща роля за възраждането на Манчестър Юнайтед в началото на 90-те години на миналия век. Французинът пристига на Олд Трафорд в края на 1992 година, след като преди това става шампион на Англия с екипа на Лийдс. Кантона помага на Червените Дяволи да спечелят 4 титли във Висшата лига на Англия, както и 2 трофея в ФА Къп. През 1995 Кантона получава наказание да не играе 9 месеца, след като напада в стил "кунг-фу" фен на Кристал Палас по време на мач от Висшата лига. Французинът, който на 24 май ще навърши 43 години, е избран за футболист на века на Манчестър Юнайтед.

През 1997 година Ерик Кантона се отказва от футбола, след което се пробва в киното.

sportal.bg
____

Кантона превзе червения килим в Кан в компанията на ослепителна красавица

Въпреки че светът го познава предимно заради уменията му на футболния терен, Ерик Кантона изглеждаше в свои води на червения килим на филмовия фестивал в Кан.

Легендата на Манчестър Юнайтед присъстваше на престижното мероприятие, за да представи премиерата на последния си филм – „Looking for Eric”.

В продукцията, Кантона играе себе си, като въпросната лента е и главен фаворит за Златната палма на Британия.

Изтупаният 42-годишен бивш футболист се показа в компанията на зашеметяващата актриса Ракида Бракни. 32-годишната красавица сияеше в рокля на Соня Рикел.

Френският футболист продължава да бъде боготворен на „Олд Трафорд”, въпреки че сложи край на активната си кариера преди 12 години. Сега обаче Кантона се насочва към друго професионално поприще – а именно актьорското.

„Looking for Eric” е един от трите британски филма, които се борят за голямата награда. Другите две ленти са – „Bright Star”, история за поета Джон Кийтс, и драмата „Fish Tank”.

Кантона играе и в още една прожекция – нискобюджетна френска романтична комедия, чието действие се развива в Лондон.

gong.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Вход

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×