Jump to content

Препоръчани публикации

https://twitter.com/ManUtdReport_/status/960980916612075522

 

 

Чиче ко напрай ти ве...напрао ше ревна

Редактирано на от Glorious Dogg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Това трябва да им го пускат всеки път на примадоните преди всеки мач на Олд Траофрд. За да разберат,че Юнайтед преди всичко е страст и битка до последна капка кръв, Никога нищо не идва даром за тоя клуб! 

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

е той тоя от цифра години го прави тва ... и му се получава определено, пресъздава го по уникален начин

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Напълниха ми се очите. Това е перфектно за сцена от филм, дори ще грабне оскар. Още по-завладяващо ще стане, ако се включи и публиката. 

Редактирано на от GGMU_4ever

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Държах го на реплей половин час, адски силно! Как до сега не съм го чувал?!

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Иво вече не пише във форума, а този пост е вече на 10 години, но си остава все толкова силен. 

на 6.02.2008 г. в 20:12, Gaffer написа:

Откакто започнах да пиша по форуми, помня че винаги пишех по не повече от една дума. Примерно, сега видях какво съм написал миналата година – „Поклон!”

Към днешна дата обаче, гледам съвсем различно на тази трагедия. Признавам че не съм търсил достатъчно подробна информация, като дори не знаех имената на всички загинали момчета.
Снощи, превеждайки няколкото текста от официалния сайт, в съзнанието ми изникнаха много различни реакции. Това което научих от думите на Гигси, на Сър Алекс, на Сър Боби и Сър Мат – предизвика у мен един съвсем различен поглед. Не просто са загинали 23-ма души - повечето в зората на своята младост – а се е случило нещо което трябва да ни служи за пример колко важно е да си фен на отбора. И не само на този отбор. Всички фенове по света би трябвало да разберат колко са щастливи от това че подкрепят този и онзи отбор. Това, всяка седмица да сложиш шапка, шал или фланелка на любимия отбор, и да се отправиш към стадиона, да се слееш с тълпата ентусиазирани фенове – не може да се сравни с нищо.
Жалко е наистина, че ние не можем да присъстваме на мачове на Олд Трафорд, за нас ще бъде истинска сбъдната мечта дори да успеем просто да посетим този митичен стадион. Пожелавам си късмет през следващите години, Юнайтед да се паднат да играят с български отбор, или поне с някой от съседните ни държави, за да можем да ги видим наживо. Остава и най-голяма мечта естествено – един ден да посетя град Манчестър, и да присъствам примерно на мач между Юнайтед и Ливърпул. Това би било страхотно... Пожелавам го на всеки един.

Но, да се върна на мисълта си. Това което научих, превеждайки, за трагедията – ме кара да разбера истинската стойност на това да бъде фен на Юнайтед.
Мнозина противникови фенове гледат на тази трагедия с насмешка и презрение, но те просто не са хора, не са истински. Да пожелаеш злото на хора които не познаваш лично, и да се държиш така пренебрежително към феновете страдащи в конкретния случай, без да се замислиш дори че това може да се случи на всеки един, по всяко едно време – е крайно нечовешко. От чисто човешка гледна точка.
Затова, нека всеки един фен, било то на Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал, Барселона, Милан, Реал Мадрид... да се замисли за миг какво неоценено богатство всъщност има в този момент, а именно това че има възможност да се радва на любимия отбор. И да си направи една разносметка колко добър и верен фен е бил през годините, като се замисля всеки път преди да напиша дузина хули и ругатни по отбора си и момчетата, дори при най-малка издънка.

Никой не е безгрешен, никой не е застрахован от неуспех. И това не е само в спорта, това е част от ежедневието ни – днеска си победител, утре се радваш, вдругиден можеш да плачеш.

Трагичната катастрофа в Мюнхен е ярък пример колко кратък може да бъде човешкия живот, и трябва да „светва като сигнална лампа” в съзнанието на всеки. Бебетата на Бъзби са били много талантлив отбор, и идоли за своето време - така както днес за нас са Гари, Уейн, Кристиано, Райън, Рио, и всички момчета от отбора... Затова всеки път боли когато някой играч прекрати кариерата си или напусне отбора. Аз лично приех доста тежко напускането на Бекс, после и това на Рой, и на Рууд. Беше ми крайно неприятно когато преди години Ерик се отказа от футбола, просто не виждах как и с какъв интерес ще седна пред телевизора за да гледам мач в който няма да играе „напереният” французин с митичната си вдигната якичка.
Трудно приех и това че няма да гледам повече човекът донесъл ми може би най-голямата радост откакто съм фен на Червените Дяволи - Оле Гунар Солскяер. "Терминаторът с бебешко лице", "Златната резерва", момчето което играеше със сърце и финес...

Но времето лекува, един си отива – друг идва. Дали след спречкване с Фърги, или просто като стечение на обстоятелствата – постоянно има приливи и отливи на футболисти.
Дали е изчерпан Сър Алекс Фъргюсън? – този въпрос често се появява през последните години. А дали наистина е изчерпан? Не мисля... Това е човек до такава степен отдаден на този клуб, че сигурно му се иска да е безсмъртен за да служи на каузата Юнайтед. В един приятелски мач преди години, мисля че беше в чест на Фърги по случай годишнина, самият Крал Ерик излезе на терена с микрофон в ръка, и каза (в шеговит тон, разбира се): „За Сър Алекс мога да кажа само едно – той е толкова отдаден на Манчестър Юнайтед, че го виждам „как умира” на треньорската скамейка.”

Оставям настрана двете десетилетия през които той е начело на отбора, това е нещо което рядко се постига. Не знам статистики конкретно, но едва ли има повече от 4-5 треньори в цялата история на футбола които да са били повече от 20 години начело на един отбор, без прекъсване. Това което знам е че белгиецът Ги Ру държеше някакъв рекорд, 35-36 години, или нещо подобно. Но тук не е важен рекорда. Какво постигна Фърги през всичките тия години, замислете се? Направи Манчестър Юнайтед световно известна марка, най-титулованият отбор в новосъздадената Висша Лига, отборът с най-много Купи на Англия, единственият английски отбор с Требъл, отбор с най-многобройни фенове по света. И не само това – той успява по свой си начин да поддържа интригата и любовта на феновете. Вече споделих че ми е било тежко при напускането на някои футболисти, но не мога просто да си представя, дори не ми се мисли в момента, как ще се почувствам след като САФ напусне клуба. А това време ще дойде, неизбежно...

След всичко написано до тук, изобщо не ме вълнува кой ще е спонсор на отбора, коя суперзвезда е гласена за трансфер при нас, или наша звезда е пращана в други отбори. За мен най-важна остава лоялността към този отбор. Щастието всяка седмица да застана пред екрана и да наблюдавам играта на момчетата, дори да паднат. Това е моят любим отбор, и нищо и никой не може да го промени – още по-малко някои противници, и хора мразещи Юнайтед. Те си имат своите възгледи, те се радват на своя си отбор. Аз на моя.

Омразата която цари в последните години, която виждам по форуми и сайтове, не помага никак на играта. Лошото е че преди беше спортна злоба – днес се е превърнала в ненавист и омраза. Всичките пострадали и загинали фенове по света дори не притесняват тези които продължават да безчинстват. Ясно ми е че е неизбежно, хулигани и крайно настроени фенове винаги ще има. Но не от тях зависи това което става на терена. Всичко това зависи от самите футболисти, от треньорите, от моментната форма на отбора.
Забелязал съм че има фенове които не заслужават да се назоват Фенове. Те гледат крайно повърхностно, готови са да избодат очите на даден играч заради два-три пропуска, или да линчуват треньора. Е, вярно е – и без такива не може. Може би заради това гледам да заобикалям тяхното мнение и коментари.

Манчестър Юнайтед. Бебетата на Бъзби. Ерата Фъргюсън. Това е което трябва да се помни и цени. Приканвам всеки който не го е направил – да прочете внимателно и спокойно текстовете които преведох от предната страница. Ще научи много...

И така, след всичко написано дотук, отново се замислям дали едно „Поклон!”, е достатъчно за да се изрази почит към всички загинали преди 50 години. Затова и реших да споделя своето виждане над нещата, особенно след всичко което прочетох за трагедията, особенно на ден като днешния. Едва ли догодина (живот и здраве!) ще успея да напиша отново нещо толкова дълго и подробно. Понякога просто нямаш какво да кажеш/напишеш, и може би една единствена дума е достатъчна в крайна сметка. Но тя трябва да бъде съпроводена със спомени към миналото, и с надежди за бъдещето.

Радвам се че съм фен на Манчестър Юнайтед, радвам се че съм жив и здрав и мога да гледам мачовете на любимият си отбор , дори само по телевизията. Това е най-важното.
Дали ще станем шампиони или не, дали ще направим Требъл или не – това са неща които просто си пожелавам, на себе си и на всички вас.

И аз като всеки един съм изпадал в мрачно настроение – все пак съм просто човек. Но никога не съм си позволил да нагрубя даден играч или треньор. Никога не бих написал гнусотии по адрес на хората които ни сплотяват, дори те да са слаби личности, посредствени играчи, или просто антипатични. Те са част от този отбор, и това за мен е по-важно. Има си компетентни хора които си вършат работата, и аз нямам претенции за това.

50 години спомени, 50 години почит и уважение към Бебетата. Те няма да бъдат забравени и след 500 години.
Без значение кой е начело на отбора, кой е спонсор, и колко врагове има отбора. И това важи за всеки един футболен отбор, дори за отборите с една шепа фенове. За тях е важна обичта и предаността към отбора, а не титлите и бляскавите купи във витрината.
Затова, отново казвам – радвайте се на отбора си, бъдете живи и здрави, и го подкрепяйте при каквито и да е резултати, помнете историята, уважавайте футболистите носещи клубните цветове!

Който не може да оцени това предимство – по-добре да се насочи към друго хоби....

Дълбок поклон...


video: Munich Remembered (SkySport documentary)

 

"Keep the flag flying, Jimmy."

 

 

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

 

Завинаги нависоко и на върха !

:glory(04):

Редактирано на от Glorious Dogg
  • Харесвам 2

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

A broken dream

A broken plane

A broken team.

No words were said 

A silent vow.

We loved you then 

We love you now.

 

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

R.I.P.

 

@Pepinka Постът на Гафъра си е сила, ама искам да ти кажа, че още е наоколо и следи нещата :)

 

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Wolfram написа:

R.I.P.

 

@Pepinka Постът на Гафъра си е сила, ама искам да ти кажа, че още е наоколо и следи нещата :)

 

О, да, тук е. Затова написах само "не пише". 

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Вход

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×