Jump to content

Препоръчани публикации

Публикувано изображение

On 6th February 1958 the airliner carrying players and backroom staff of Manchester United, plus a number of journalists and supporters, crashed in a blizzard on its third attempt to take off from Munich airport. United were returning from Belgrade where they had just beaten Red Star Belgrade in the European Cup and had stopped off at Munich for re-fuelling. Twenty-three people on board the Elizabethan charter aircraft G-ALZU lost their lives in the Munich air crash on February 6, 1958.

Публикувано изображение



Публикувано изображениеGeoff Bent - Left-back - understudy to Byrne and United's other full-back Bill Foulkes. Died aged 25. Buried in St.John's Church, Irlam o'the Heights, Manchester.

Публикувано изображениеRoger Byrne - Left-back and club captain, he won 33 caps for England. Died aged 29. Born in Manchester, he was cremated following the crash..

Публикувано изображениеEddie Colman - Right-half. At 5ft 7ins the smallest player in the side. Died aged 21. Born Salford and buried in Weaste Cemetery, Salford.

Публикувано изображениеDuncan Edwards - Wing half - 18 England caps. Died aged 21. Died 15 days after the crash after heroic fight for life. Born in Dudley.

Публикувано изображениеMark Jones - Centre-half. England schoolboy international. Died aged 24. Born in Barnsley, he is buried in Wombwell Cemetery, Barnsley.

Публикувано изображениеDavid Pegg - Outside-left. Made United debut at 17. One England cap against Republic of Ireland. Died aged 22. Born in Doncaster.

Публикувано изображениеTommy Taylor - Centre-forward. Cost Ј29,999 from Barnsley. Nineteen England caps.Died aged 26.

Публикувано изображениеLiam Whelan - Inside-right. Four caps for Republic of Ireland and a former United captain. Died aged 22. Buried in Glasnevin Cemetery, Dublin.


Alf Clarke - Journalist

Don Davies - Journalist

George Follows - Journalist

Tom Jackson - Journalist

Archie Ledbrooke - Journalist

Henry Rose - Journalist

Eric Thompson - Journalist

Frank Swift - Journalist

Also killed

Walter Crickmer - club secretary who was in charge of the side during the war.
Bert Whalley - Chief Coach. Former left-half at Old Trafford.
Tom Curry - Trainer. Joined United in mid-30s and regarded by Matt Busby as "best trainer in Britain.''
Capt Kenneth Rayment - Co-Pilot
Bela Miklos - Travel Agent
Willie Satinoff - Supporter
Tom Cable - Steward

United's flag is deepest red,
It covered all our Munich dead,
Before their limbs grew stiff and cold,
Their hearts blood dyed its every fold.

So keep United's banner high,
Beneath its shade we'll live and die,
So keep the faith and never fear,
We'll keep the red flag flying here.

We'll never die,
We'll never die,
We'll never die,
We'll never die,
We'll keep the red flag flying high,
Cos Man United will never die.

Rest in peace, the Flowers of Manchester !

Сподели това мнение

Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Roger Byrne - aged 28, full-back. 277 appearances, 19 goals, 33 England caps.

"An aristocratic footballer, majestic in his movement. Roger was so fast but at the same time he controlled his movement beautifully, like Nureyev." - Sir Matt Busby

Geoff Bent - aged 25, full-back. 12 appearances.

"When Geoff matured and reached his twenties there were many clubs after him but he stayed loyal. He could look after himself and was a great tackler. Roger Byrne was a consistent player and very brave, that was the reason Geoff got so few games, but he was good enough to hold a regular place in any team." - Jimmy Murphy

Eddie Colman - aged 21, half-back. 107 appearances, 2 goals.

"Eddie was a chirpy lad and a terrific player. He pushed the ball - never kicked it - and he jinked past players. He was known for his swivel hips." - Wilf McGuinness

David Pegg - aged 22, forward, 148 appearances, 28 goals, 1 England cap.

"David would have been a great asset to any team because he was a natural, left-flank player. David was very, very clever. Our best left-winger by a mile." - Sir Matt Busby

Mark Jones - aged 24, half-back, 120 appearances, 1 goal.

"Yorkshireman Mark was a really lovely fellow, but my word he was a tough

nut, and nobody took any liberties with him on or off the field." - Bill Foulkes

Duncan Edwards - aged 21, half-back, 175 apps., 21 goals, 18 England caps, 5 goals.

"When I used to hear Muhammad Ali proclaim to the world he was the greatest, I used to smile. The greatest of them all was a footballer named Duncan Edwards." - Jimmy Murphy

"The only player who ever made me feel inferior." - Sir Bobby Charlton

Tommy Taylor - aged 26, forward, 189 apps., 128 goals, 19 England caps, 16 goals

"I rate him as one of the all-time, best centre-forwards in the game, and he had yet to realise all his potential. He was a typically bluff Yorkshireman in many ways, often acting the clown, and a great team man." - Bill Foulkes

Liam 'Billy' Whelan - aged 22, forward, 96 apps., 52 goals, 4 Republic of Ireland caps

"Billy was a magician with a ball at his feet. I really don't think he knew how good he was and how much better he could have become. A world-class forward. There is no doubt about that. His vision and passing was sheer class." - Albert Scanlon

Walter Crickmer, club secretary / Tom Curry, trainer / Bert Whalley, coach

"Walter Crickmer always reminded me of a little dynamo, nothing was too much trouble. Tom Curry, the trainer, was someone we looked up to like a father. And Bert Whalley was certainly a tremendous help to me when I was a part-timer." - Bill Foulkes

Сподели това мнение

Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Guest Nasic
Ние сме тук да продължим тяхната кауза .

Сподели това мнение

Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Манчестър Юнайтед подготвя мемориал за катастрофата в Мюнхен

Ръководството на Манчестър Юнайтед обяви, че планира да построи мемориал в памет на загиналите в катастрофата в Мюнхен. Джеф Бенет, Роджър Бърн, Еди Коулмън, Дънкан Едуардс, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър и Лиъм Уилън загубиха живота си, заедно с още 15 други пасажери в самолетна катастрофа край Мюнхен на 6 февруари 1958 година.
"Трагедията в Мюнхен е важна част от историята на Манчестър Юнайтед. Всеки, който работи в клуба и подкрепя клуба, знае колко голямо е значението на този ужасен инцидент за историята на Юнайтед. Нашата цел е да отбележим 50-ата годишнина от това събитие, за да почетем паметта на загиналите и да покажем на по-младите привърженици на клуба, колко важно е то. Подобен инцидент не може просто да бъде забравен", заяви изпълнителният директор на "червените дяволи" Дейвид Гил.

Сподели това мнение

Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Ман Юнайтед излиза с ретро екипи в памет на Мюнхен`58

Отборът на Манчестър Юнайтед ще излезе с ретро екипи в мача си на 10-и февруари, в памет на загиналите в самолетната катастрофа край Мюнхен през 1958 година. При самолетната катастрофа загиват 23-ма души от делегацията на английския клуб, 8 от които играчи. Именно идния февруари се навършват 50 години от злополучния инцидент, сполетял един от най-добрите отбори в света по онова време, наречен „Бебетата на Мат Бъзби”.
Инцидентът се случва на 6 февруари 1958 г., когато футболистите на Манчестър Юнайтед се връщат от Белград след мач с Цървена звезда за КЕШ (3:3), с който са си осигурили класирането за следващия кръг след успех вкъщи с 2:1. Чартърът на англичаните каца в Мюнхен за презареждане, като след два неуспешни опита за излитане, пилотът на самолета успял да издигне машината, но заради лошото състояние на пистата машината поднесла, завъртяла се във въздуха и са разбила.
На екипите на Юнайтед, с които ще излязат футболистите на сър Алекс, няма да има никакви рекламни надписи или нашивки. Именно по този начин ще бъде отбелязана 50-годишнината от трагедията в Мюнхен. Мачът ще бъде и в чест на Франк Суифт, който е бивш страж на градския съперник на Манчестър Сити, но също намира смъртта си край Мюнхен, тъй като е пътувал с отбора на Юнайтед като журналист.
Националният отбор на Англия, който именно на 6 февруари ще играе с Швейцария също ще отдаде почит на жертвите на инцидента.
Сред починалите при катастрофата бяха Дънкан Едуардс, смятан от някои за най-добрият английски футболист за всички времена и капитанът на тогавашния тим на Юнайтед Роджър Бърн.
“Самолетната катастрофа в Мюнхен не почерни само Манчестър Юнайтед. Тя провали живота на още 23 семейства, които загинаха тогава, както и на онези, които никога повече няма да играя. Тя остави един цял град в тъга”, коментира шефът на „червените дяволи” Дейвид Гил.
На Южната трибуна на стадион "Олд Трафорд" ще бъде открита постоянна изложба за Самолетната катастрофа в Мюнхен и Бебетата на Бъзби, която ще бъде безплатна. Управата на "червените дяволи" планира да кръсти тунела, който води феновете към нея "Мюнхенския тунел".

Сподели това мнение

Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Публикувано изображение

Най-мрачният ден: 6 Февруари 1958

Датата 6-ти Февруари винаги ще бъде очертавана с кръгче на календара от всички свързани с Манчестър Юнайтед.

На този ден през 1958 година, най-мрачният ден в историята на Юнайтед, двадесет и трима души – включително осем футболисти и трима членове на клубната управа – загинаха при самолетна катастрофа в Мюнхен.

На връщане от мача в Белград, за Купата на Европейските Шампиони (сегашна Шампионска Лига) срещу Цървена Звезда, самолетът прави междинно кацане в Германия за да презареди. Лошото време възпрепятства нормалното излитане на самолета, и първите два опита се оказват неуспешни. Третият опит за излитане от пистата се оказва фатален – самолетът катастрофира.

Двадесет и двама от пътниците на борда умират на място, докато Дънкън Едуърдс – един от осемте футболисти – умира петнадесет дни по-късно в болница, вследствие на контузиите и нараняванията които е получил.

Трагедията оставя незаличимо черно петно в историята на Манчестър Юнайтед.
Сър Мат Бъзби – който също е получил доста травми от катастрофата – успява да преодолее нараняванията си и изгражда нов велик отбор, който спечелва Европейската Купа десет години по-късно.

Роджър Бърн (28), Еди Коулман (21), Марк Джоунс (24), Дейвид Пег (22), Томи Тейлър (26), Джеф Бент (25), Лиъм Уелън (22), и Дънкън Едуърдс (21) – всички те загиват, заедно с клубния секретар Уолтър Крикмър, и треньорите Том Къри и Бърт Уейли.

Загиват и осем журналисти – Алф Кларк, Том Джаксън, Дон Дейвис, Джордж Фелоус, Арчи Ледбруук, Ерик Томпсън, Хенри Роуз, и Франк Суифт – който е бивш футболист на Манчестър Сити. Помощник-пилотът на самолета Кен Реймънт също загива, както и приятелят на Сър Мат Бъзби – Уили Санитоф, туристическият агент Бела Миклош, и пасажерът Том Кейбъл.

Никога няма да ги забравим.


Хората които загинаха в Мюнхен

Трагедията в Мюнхен отне живота на двадесет и трима пасажери и членове на екипажа. Представяме Ви кратка визитка на осемте загинали футболисти на Юнайтед, и на тримата членове на клубната управа. Описанията са от спомените на техните близки и приятели, хората които са ги познавали най-добре.

Роджър Бърн – 28г., защитник. 277 мача, 19 гола, 33 мача за Англия.
„Аристократичен футболист, истински магьосник с бързината и маневреността си. Роджър беше бърз като стрела, но също така умееше да го прави с голяма грациозност, като балерина.” – Сър Мат Бъзби

Джеф Бент – 25г., защитник. 12 мача.
„Когато Джеф навърши двадесет години, имаше доста клубове които желаеха да го привлекат, но той остава верен на отбора. Умееше добре да се бори в защита, а шпагатите му не оставяха много шансове на противниковите нападатели. Роджър Бърн беше по-последователен в изявите си и много смел, може би това е причината Джеф да изиграе толкова малко срещи. Но все пак той притежаваше качества да бъде титуляр в който и да е отбор.” – Джими Мърфи

Еди Коулман – 21г., дефанзивен-халф, 107 мача, 2 гола.
„Еди беше много жизнерадостно момче и прекрасен играч. Той „приплъзваше” топката - никога не я риташе – като така доста умело финтираше противниците. Беше известен с прозвището „Въртеливият”. – Уилф МакГинес

Дейвид Пег – 22г., нападател, 148 мача, 28 гола, 1 мач зя Англия.
„Дейвид би се справил прекрасно във всеки един отбор, защото беше естествен талант, играеше най-силно в лефия фланг на атаката. Дейвид беше много, много интелигентен. Най-доброто ни ляво-крило в онези години. – Сър Мат Бъзби

Марк Джоунс – 24г., дефанзивен халф, 120 мача, 1 гол.
Йоркширецът Марк беше симпатичен младеж, но повярвайте ми – на терена беше непоколебим и безпощаден. Поради тази причина малцина се сприятелиха с него, било то на терена или извън него.” – Бил Фоулкс.

Дънкан Едуърдс – 21г., дефанзивен-халф, 175 мача, 21 гола, 18 мача за Англия с 5 гола.
„Всеки път когато чуех Мохамед Али да заявява пред Света че е най-великият, усмивка се появяваше на лицето ми. Най-великият от всички велики, беше футболистът Дънкан Едуърдс.” – Джими Мърфи

„Единственият футболист който някога ме е карал да се чувствам нискостоящ.” – Сър Боби Чарлтън

Томи Тейлър – 26г., нападател, 189 мача, 128 гола, 19 мача за Англия със 16 гола.
„Нареждам го сред най-добрите централни нападатели за всички времена, като той дори не успя да разкрие пълният си потенциал. Той беше типичният безцеремонен Йоркширец, във всяко едно отношение. Често обичаше да се шегува правейки се на клоун, и беше един страхотен отборен играч.” – Бил Фоулкс

Лиъм „Били” Уелън – 22г., нападател, 96 мача, 52 гола, 4 мача за Ейре.
„Били беше истински магьосник с топка в крака. Не знам дали той рабра колко наистина добър футболист е, и какво бъдеще го очакваше. Нападател от световна класа, няма съмнение в това. Погледът му над играта и прецизните му пасове бяха удивителни.” – Албърт Скенлън

Уолтър Крикмър – клубен секретар / Том Къри – треньор / Бърт Уейли – треньор
"Уолтър Крикмър винаги ми е напомнял на едно малко "динамо" - никога не се тревожеше излишно, и нищо не можеше да го спре.
Том Къри бе за повечето от нас като баща – много силен човек.
Бърт Уейли ми оказа голяма подкрепа и ми помогна много по времето когато работихме заедно – прекрасен приятел.” – Бил Фоулкс


Сподели това мнение

Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Появата и Възходът на Бебетата на Бъзби

Роджър Бърн е единият от първите двама футболисти които получиха прякора „Бебето на Бъзби”, като това прозвище беше измислено от пресата. Другият бе Джаки Бланшфлауър. И двамата правят дебюта си през сезон 1951/52.

Предвид трудностите и кризата в отбора, мениджърският пост в Манчестър Юнайтед можеше да бъде оприличен на „изкачване на връх Еверест с боси крака”.

През 30-те години, отборът изпада на два пъти от Първа Дивизия (сегашна Висша Лига), и е много близо до банкрут. През 1941г., по време на Втората Световна Война, нацистките военно-въздушни сили бомбардират Олд Трафорд, и отборът премества домакинските си мачове на „Мейн Роуд” – стадионът на градския съперник Манчестър Сити.

На 19 Февруари 1945г., Мат Бъзби застава на кормилото на Юнайтед. Бъзби се изправя пред голямо предизвикателство, но той вижда в разрушеният стадион шанс за ново бъдеще, създаване на Феникс от пепелта.

Родом от Белшил - градче в Шотландската област Ланаркшир, известна с мините си за каменни-въглища - Бъзби знае много добре стойността на тежкия труд, и разбира какви усилия трябва да положи. Съдбоносно се оказва и неговото познание както за живота и хората в Манчестър, така и за самият отбор – тъй като е играл в отбора на Манчестър Сити през сезон 1934, с който печели Купата на Англия.

След края на войната, Бъзби е желан за треньор от Ливърпул. Но той решава да продължи започнатото – да изгради отбор от млади и бързоноги момчета, играчи които да се превърнат в еталон за другите. Той е знаел много добре че трябва да разчита ма младото поколение - не само за постигане на успехи, но и за осигуряване на едно добро бъдеще на отбора.
Бъзби поема мениджърския пост от своя предшественик Уолтър Крикмър, който споделя вижданията му, и е готов да помогне. Крикмър преминава на длъжност Секретар на Клуба, и заедно с Бъзби успяват да създадат Manchester United Junior Athletic Club (MUJAC), като тази формация поставя началото на империята на Бъзби.

Бъзби успява да уреди два автобуса които да спират до офиса на Олд Трафорд.
„Това бе малък офис, който по-скоро приличаше на стая за следобедна дрямка. Толкова успях да осигуря.” – спомня си Сър Мат.
Скоро след това назначава асистент - своят приятел и набор от военната служба Джими Мърфи - който поема Резервите, като отделя голямо внимание и на младежкия отбор.
След две години, упоритият труд на Бъзби е възнаграден – Юнайтед печелят първият си трофей от почти 40 години. Купата на Англия е спечелена през 1948г., след един много силен мач с атакуващ футбол, който донася победа над отбора на Блекпул, в който пък по него време играе една друга легенда на английския футбол – Стенли Матюс.

Следват две неуспешни години в Първа Дивизия, за да се стигне до първата титла – през 1952г. Но в отбора възрастовата граница вече е доста висока и е нужно подмладяване. Бъзби насочва вниманието си към клубната школа, като повиква в първия отбор неколцина младежи.
Роджър Бърн съвсем скоро се превръща в основен стълб в отбраната. Джаки Бланшфлауър се включва много добре в центъра, заедно с Марк Джоунс, като двамата са в основата на титлата през 1952г. След тях в отбора се налага и Еди Коулман, и „момчето в мъжко тяло” – Дънкан Едуардс, който дебютира едва на 17-годишна възраст.

Възходът на Бебетата

Не всички от играчите на Бъзби са от местната школа. През Март 1953г., той подписва с централния нападател на Барнзли Томи Тейлър, за сумата от 29999 паунда. Тейлър успява да се сработи по идеален начин с Денис Вайълет, особенно през сезон 1955/56, когато и двамата успяват да отбележат поне по един гол в 21 от 27-те мача в които са били партньори на терена.

Юнайтед печелят титлата осигурявайки си я на 7 Април 1956, след победа над Блекпул – отборът след победа над който си осигуриха и първият трофей (ФА Къп през 1948г).
Средната възраст на отбора е едва 22 години.
„Следи от детските люлки личаха по телата им, но те се представиха като истински мъже” – казва Бъзби, изпълнен с чувство на гордост.

Следваше предизвикателството да се докаже че титлата през 1956г. не е била случайност и временен проблясък. Но пред Бъзби предизвикателството беше дори по-голямо – той не се задоволява с трофеите в Англия, и се прицелва в Европейската Купа. Юнайтед влизат в турнира за първи път през сезон 1956/57, без да получат нужната подкрепа от Английската Футболна Асоцияация. В квалификационния цикъл Червените Дяволи разгромяват на пух и прах белгийския шампион Андерлехт с 10-0 под прожекторите на Мейн Роуд, след като първия мач е спечелен с 2-0. Този резултат и до днес остава рекорден за най-голяма победа в турнирна среща. Следват победи над Борусия Дортмунд и Атлетик Билбао, като на полуфинала Юнайтед срещат великият Реал Мадрид, който ги отстранява с общ резултат 5-3.

На домашна сцена, Червената армия продължава своя победоносен марш. Новата млада надежда Боби Чарлтън бележи два гола в своя дебют, което се оказва достатъчно за победата над Чартлтън Атлетик.
Младежите печелят пета поредна Младежка Купа на Англия, като в отбора блесват още момчета, и конвейерът за млади таланти не спира своят ход.

Следва поредната титла благодарение на страхотния тандем Тейлър-Вайълет, но голмайстор този път се оказва ирландецът Лиъм Уелън, със своите 26 гола. Юнайтед се превръщат в непобедим отбор – почти... Астън Вила им попречва да направят първият си Дубъл (Шампионска титла и ФА Къп), след като ги побеждава с 2-1 на Уембли. Питър МакПарлънд, който бележи победния гол за Вила, подхожда много грубо към нашият вратар Рей Ууд, като с грубото си влизане му счупва челюстта.

Въпреки разочарованието, времето и бъдещето е пред Юнайтед. След като по-късно печелят трета поредна титла и правят поредния си поход в Европа, Бъзби привлича в отбора поредното голямо име – плащайки рекордна сума за онова време за вратаря Хари Грег.

Сезонът 1957/58 се развива по познатият сценарий от предните два – с плавен прогрес в Англия и Европа. Февруари месец започва с голова фиеста и победа над Арсенал на Хайбъри. В един крайно интересен мач, Юнайтед побеждават „Топчиите” с 5-4; идеална подготовка за предстоящият втори четвъртфинал от турнира за Купата на Европейските Шампиони срещу Цървена Звезда Белград...


Сподели това мнение

Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Как научихме за миналото (интервю с Райън Гигс)

В интервю за официалният сайт, Райън Гигс разказа как е научил за трагедията в Мюнхен, и как тя се е отразила върху него...

Спомняш ли си кога за първи път научи за трагедията в Мюнхен?
В младежките години научих повече подробности за трагедията, но в детските си години не знаех почти нищо. Започнах да научавам повече след като се присъединих към отбора с постоянен договор, и срещите ми със Сър Мат Бъзби на Олд Трафорд зачестиха. Засичахме се често, понеже и стаята в която получавахме заплатите си беше врата до врата с неговият офис. Бяхме често посещавани и от Сър Боби Чарлтън, който идваше да гледа младежкия отбор, нещо което той прави и до днес.
Използвахме всяка възможност при среща с тях да ги запитаме как точно са изглеждали Бебетата. Накрая неизбежно се стигаше до самата трагедия, и така започнахме да научавам повече.

Патрис Евра наскоро сподели че Юнайтед има „строга идентичност”, и че това го подтиква да научи повече за клуба. Ти би ли казал че е задължително за всички футболисти в момента да се запознаят подробно с клубната история?
Да, дори го заявявам. Новите играчи, особенно чуждестранните футболисти, идват в отбора и се чувстват страхотно, като не осъзнават или може би не оценяват напълно трудът който е хвърлен за всички тия успехи в последните 10 или 15 години. Но освен това е необходимо и да научиш повече за привържениците и за всичките фенове които имаме по цял свят, и трябва да се запознаеш по-подробно с историята на клуба.
Всички гледахме няколко пъти на DVD краткият филм за Мюнхен. Това беше много важно за отбора, и всички научиха какво точно се е случило. Не само за самата катастрофа, но и за това какви точно са били Бебетата на Бъзби, и как след това отборът се е възродил за да достигне 10 години по-късно до Европейския връх.

Имаше ли неща които те изненадаха, гледайки този филм?
Да, имаше неща които не знаех за катастрофата. Примерно не знаех след колко време Юнайтед са изиграли първият си мач след трагедията – 13 дни по-късно. Както и това че Бил Фоулкс и Хари Грег, които оцеляват в катастрофата, са били в отбора по това време. Не можех да повярвам че е било истина...
Но не само филмът ме изненада. Сър Боби ни разказа спомените си, от позицията си на пряк участник в цялата тази трагедия. Интересен беше и разказът му за предизвикателството да играеш в Европа, и как днес всичко е съвсем различно и променено от едно време. Показа ни снимки и ни разказа как играчите са се подготвяли преди мач. Сега ако си пред прага на голям и важен мач, например полуфинал в Шампионска Лига, можеш да изгледаш много мачове на запис и да получиш невероятно много информация за противника. Всякаква информация. А тогава, Сър Мат просто е ходил на една „разузнавателна мисия”, и това е било всичко.
Бебетата не са можели да гледат записи от срещи на противниците си, нито да разберат с каква точно схема играят.
Веднъж Сър Мат Бъзби отишъл да гледа Реал Мадрид за да ги опознае по-добре, и след като се завърнал играчите му започнали да го разпитват как точно изглеждат те, колко са добри. Той обаче не пожелал да им разкаже, защото Реал Мадрид са били страшно силен отбор! Страхотно е да слушаш такива истории от Сър Боби. Неговите спомени направо ти спират дъха, особенно по начина по който разказва за това какъв е бил футболът тогава, и колко силен е бил отборът на Реал в сравнение с другите.

Сигурно е трудно да оцениш колко добри футболисти са били Бебетата, предвид това че си гледал едва няколко минути от онова време...
Трудно е. Първото нещо което ми направи впечатление, е това колко масивен е бил Дънкан Едуърдс, бил е огромен! Сър Боби е играл с Денис Лоу и Джордж Бест, но продължава да твърди че Дънкан е бил най-добрият футболист с когото той някога е играл. Той е бил невероятен играч – действал е главно в центъра, и като атакуващ халф.

Каква беше основната реакция на момчетата от отбора, след като изгледахте филма за Мюнхен?
Беше тихо... След края на филма Сър Боби попита дали някой има въпроси, но никой не обели и дума. Мисля че момчетата бяха все още зашеметени от разказите на Сър Боби, и все още афектирани от филма. Сигурен съм че всички са имали въпроси, и ако един се бе осмелил да зададе своя, тогава всички останали щяха да го последват.
Много от играчите не са знаели нищо преди да се присъединят към Юнайтед. Освен това имаме доста момчета от други континенти, някои са на по 19-20 години. Беше интересно да видиш как това рефлектира върху тях. Всички бяха развълнувани.

Колко важно е за всички – футболисти и фенове – да знаят какво се е случило в Мюнхен, и това как отбора се е възродил впоследствие?
Мисля че е много важно. Да научиш как са играли Бебетата на Бъзби, и колко добри са били преди да загубят живота си. Как Сър Мат Бъзби е изградил един велик отбор след това. Има толкова много неща които можем да научим и които можем да приложим днес. Трябва да помним и уважаваме историята.
Например, феновете искат да виждат как млади таланти пробиват в отбора и се превръщат в страхотни футболисти – нещо което се случва редовно в този клуб. И футболистите и отборът си имат своята идентичност – ние трябва да играем по начин по който да радваме хората и да ги караме да скачат от местата си. Тази традиция трябва да продължи, защото това е един от основните приоритети в методиката на клуба.
Това е клуб който никога няма да се предаде, винаги ще върви напред.
Сър Алекс продължава да създава страхотни отбори, точно както това правеше Сър Мат Бъзби, и това ще продължи и занапред в бъдещето на този клуб.


Фъргюсън: Изпитвам огромно уважение към Сър Мат Бъзби

Сър Алекс Фъргюсън се възхищава силно на качествата които са помогнали на Сър Мат Бъзби да възроди Юнайтед след трагичната самолетна катастрофа в Мюнхен, която погубва голяма част от талантливият му и млад отбор...

Трагедията оказва огромно влияние на всички – в частност и на шотландският народ, тъй като Сър Мат Бъзби е силно уважавана личност в родината си. Мат спечели симпатиите на всички с начина по който отборът на Юнайтед играеше, но не може да се пренебрегне и огромното уважение което той получи – особенно за начинът по който успяваше да изгражда своите отбори през годините. Като тийнейджър съм ги гледал – през 1953г. – в турнира за Кралската Купа срещу Рейнджърс и Селтик, като Юнайтед бяха главната атракция за мен.

Това което е в момента Юнайтед е започнало да се гради в онази ера – в частност, начинът по който се гледа на младото поколение футболисти. Тук идва и трагичният момент... всички тези млади момчета загубили живота си, едва започнали да се наслаждават на футбола и на своята игра: Дънкан Едуардс, Еди Коулман, Дейвид Пег, просто едни млади момченца на старта на своите футболни кариери. Ужасна трагедия.
Имах щастието да наблюдавам Дънкан в един мач на националния отбор на Англия до 23г. срещу Шотландия – там той отбеляза хеттрик. Имам огромно доверие на Боби Чарлтън, и ако той казва че Дънкан, само на 21 годишна възраст, е бил най-добрият – това говори само за себе си.

Спомням си как навремето четох за това колко дълго време е отнело на Мат за да се изправи отново пред играчите си, и да ги погледне в очите след трагедията. За това как е лежал в болничното легло, знаейки че е загубил всичките тия млади момчета, но е трябвало да се завърне на терена и да се погрижи за оцелелите. Чувствал се е задължен да превъзмогне всичко, да започне отново работа, и да създаде още един отбор от млади момчета. Наел е нужните хора които да му помогнат и да се погрижат за всичко това да стане факт.
Мисля че дори да се бе отказал тогава, в такава ситуация, хората щяха да го разберат.

Неговата решителност е жив пример колко непримирим може да бъде човешкият дух, и какви „стоманени” нерви е имал. От голяма полза се оказва вече започнатото – основата върху която да продължиш да градиш, и мисля че Мат се е възползвал по най-добрият начин от това: преданост към клуба, етична работа, и вяра във всички до, и около себе си. Приложиш ли всичко това, и възползваш ли се от него – било то в спорта, в бизнеса, или в каквото и да е – мисля че ще получиш огромно предимство, защото имаш на какво да се подпреш при евентуални неуспехи в процеса на работа.
Точно това е нещото което той е успял да направи. Ако можех да бъда там по него време - бих се обзаложил че ще успее, защото Мат притежава голяма, огромна воля.

Разбира се, той не просто успява да изгради нов отбор, но и изкачва европейският връх печелейки Купата на Европейските Шампиони. Всичко това благодарение на вярната си методика, и доверието и силите които получава от местните момчета.
Това е едно изумително постижение което помага и до днес, за да се създаде романтика в играта и в отбора на Юнайтед, нещото което винаги е помагало на отбора в битките в Европа и на родна сцена, нещото благодарение на което сме свидетели на атрактивния и нападателен футбол който показват нашите футболисти.

Манчестър Юнайтед беше идеалният отбор за мен (когато дойдох през 1986г), особенно при огромното желание на Боби Чарлтън да създаде едно ново поколение от млади таланти. Той, заедно с бившият президент на клуба Мартин Едуърдс, успяха да създадат идеалните условия за постигането на поставените цели.
Имах огромна нужда от солидната им подкрепа, защото също като тях, и аз смятах че Футболният Отбор не е достатъчно силен за да защитава славата и честта на Футболният Клуб - Манчестър Юнайтед.


Сподели това мнение

Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account


Already have an account? Sign in here.

Sign In Now