Jump to content
Gaffer

Сър Алекс Фъргюсън

Препоръчани публикации

Публикувано изображение


Сър Алекс Фъргюсън е наи-успелият треньор в историята на Британския футбол – спечелил е повече от 30 значими трофея начело на Червените Дяволи. Прекарал повече от две десетилетия на кормилото на Манчестър Юнайтед, той изглежда все така напорист и решен да носи още награди в богатата витрина на Олд Трафорд.

Босът на Червените Дяволи е започнал кариерата си като футболист северно от английската граница, в отборите на Куийнс Парк Рейнджърс, Сейнт Джонстън, Дънфърмлин, Глазгоу Рейнджърс, Фалкърк и Айр Юнайтед. Изявите му на терена обаче не вещаят успехи на треньорския пост.

След като прекратява футболната си кариера, се ориентира към треньорската дейност. Бил е мениджър последователно на Ийст Стърлингтън, Сейнт Мирън и Абърдийн.
Престоят му на стадион „Питодри” е този който го прославя като треньор. Фъргюсън успява да разбие хегемонията на Глазгоу Рейнджърс, като извежда Абърдийн до 3 титли в Шотландия, печели 4 пъти Купата на Шотландия, веднъж Купата на Лигата, и една КНК (Купа на Носителите на Купи, сегашна Купа на УЕФА).

След освобождаването на Рон Аткинсън от мениджърския пост на Манчестър Юнайтед, йерархията на Олд Трафорд бързо се ориентира към неговите услуги. Той подписва на 6-ти Ноември 1986г.

Фъргюсън наследява един обезсърчен отбор от посредствено играещи футболисти, които естествено образуват недоволство сред своите привърженици, неуспявайки да се противопоставят на господството на Ливърпул.

Зациклили в последната четворка отбори на Първа Дивизия, Фъргюсън моментално взима мерки за да спаси отбора от изпадане. Без да прибегне към трансферния пазар той вдига на крака Юнайтед, като отбора финишира на 11-то място.
С това той загатва че може би е единствения способен човек който може да върне отбора в борбата за титлата. Юнайтед набира скорост, но повечето от играчите му трудно покриват физическите норми на Лигата.
През втория си сезон Червените успяват да завършат на второ място в класирането след Ливърпул, но тази позиция създава все още грешни впечатления.

Повратната точка идва през сезон 1989/90.

След серия от неубедителни игри и измъчени победи през целия сезон, Юнайтед спечелват своя първи трофей в ерата Фъргюсън. Лий Мартин вкарва единствения гол във финалния мач-преиграване за FA Cup срещу Кристъл Палъс.

Този първи Трофей „отваря язовирните стени”. Още следващия сезон отбора печели КНК (сегашна Купа УЕФА). На финала в Ротердам, Червените побеждават Барселона с 2-1, благодарение на блестящата игра на Марк Хюз.
Следва спечелването на Купата на Лигата през 1991/92, с което вече Юнайтед придобива своя облик.

За жалост шампионската титла остава все още недостижима. Тя е нещо като „Свещенния Граал” за феновете на Юнайтед – цели 26 години Ливърпул доминира в Англия и на европейска сцена, което допълнително огорчава и дразни феновете на Олд Трафорд.

Дългоочакваната титла идва през сезон 1992/93. Червените Дяволи, вдъхновени и водени от новото момче – Ерик Кантона, подписал за 1 млн. паунда с Юнайтед, успява да задмине Астън Вила в последните кръгове от сезона.

Каръкът е счупен: следва Дубъл през 1993/94, дублират Дубъла (с „деца”) пре 1995/96, и още една титла през 1997г. Най-накрая Юнайтед съчетава могъществото си извън терена с победи и на футболното поле.

Доминацията на Ливърпул е прекъсната и е сложен нейният край.

Най-голямото постижение на Сър Алекс идва през сезон 1998/99. Никой до този момент не е печелил Требъл – Премиършип, FA Cup и Шампионска Лига. В една незабравима нощ в Барселона, решението му да пусне в игра резервите Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяаер без съмнение остава в историята. Двете резерви бележат по един гол в самия край на мача, за да обърнат резултата от 0-1 за Байерн М., до 2-1 за Манчестър Юнайтед, с което отбора печели Купата на Шампионската Лига и завършва Златния Требъл.

За този успех, Фъргюсън е награден от Кралица Елизабет с Рицарски Орден и титла Сър, като мнозина очакват той да се оттегли, вярвайки че е сбъднал най-голямата мечта за един треньор.
Нищо такова не се случва – поредната титла идва още в следващия сезон 1999/2000, като ги прави три подред през 2000/01. Осмата му титла в Премиършип идва през сезон 2002/03, а четвъртата му FA Cup година по-късно, на финала срещу Милуол в Кардиф.

В момента Червените са в процес на смяна на поколенията. Групата младоци която оформи ядрото за големите успехи започнали през 1995/96, вече почти се развали. Сега Сър Алекс създава нови звезди, като например Уейн Рууни и Кристиано Роналдо, които са в състояние да запалят искрата на една нова ера от успехи.

Новото поколение се отблагодарява със спечелването на Карлинг Къп през сезон 2005/06 и със спечелването на 9-тата титла в Премиършип през сезон 2006/07. Изгледите за бъдещи успехи са налице, след като Сър Алекс привлича три нови надежди – Андерсон от Порто, Нани от Спортинг Лисабон, и Оуен Харгрийвс от Байерн Мюнхен, за да подсили шампионския състав.

След като връща титлата у дома, на Олд Трафорд, Сър Алекс насочва вниманието си към Шампионската Лига, с надеждата да я спечели за втори път през сезон 2007/08.

След една много силна кампания 2007/08, Червените Дяволи успяват да запазят титлата си в Премиършип, и да спечелят втора европейска купа от Шампионската Лига под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън.

Това им дава право да участват и в турнира на ФИФА Световна Клубна Купа, където през Декември 2008г. в Япония, Юнайтед са коронясани като Световни Клубни Шампиони. По късно през сезона, Червените Дяволи печелят и Купата на Лигата, побеждавайки Тотнъм на дузпи във финала.

На 16-ти Май 2009г., Юнайтед постигат това което е изглеждало като почти „невъзможна мисия” когато Сър Алекс пристига на Олд Трафорд през 1986г., изравнявайки дългогодишния рекорд на Ливърпул от 18 шампионски титли в английската лига. Преборвайки именно Ливърпул в борбата за короната през 2008/09 – 11-та титла за Сър Алекс в 17 сезона – прави вкусът от триумфа още по-сладък.

www.manutd-bulgaria.com


Публикувано изображение


Публикувано изображение

Редактирано на от evil*angel

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Как да има коментар.Всичко което да кажем ще е малко ! Велик е просто...нямам думи ....

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Сър Алекс Фъргюсън - Един от най-великите футболни мениджъри в съвременния смисъл на това понятие!!! :)

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Малко инфо за финансовото състояние на Сър Алекс Фъргюсън. Сър Алигзандър Чапмън Фъргюсън взима по 4.1 млн. лири годишно, което го прави вторият най-добре платен треньор в света след Моуриньо. Иначе като малък почва работа в речно корабоплаване по река Клайд (Глазгоу, Шотландия), а после става футболист. Първият му професионален договор е с Куинс Парк. После като треньор печели КНК с Абърдийн през 1983 год., след това поема Манчестър (през 1986 г.). Заедно с договорите с клуба припечелва и от недвижима собственост, както и от биографията си, и по 2.5 милиона годишно от това, че притежава расовия жребец Скалата на Гибралтар. Общата калкулация на сътоянието му възлиза на 20 милиона паунда.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Фъргюсън остава на „Олд Трафорд” още две години


Мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън обяви, че ще остане на «Олд Трафорд” още поне две години.
От доста време насам медиите в Англия усилено разпространяват информации за напускането на 65-годишния шотландския специалист и евентуалните му заместници начело на «червените дяволи”. В интервю за най-големия спортен ежедневник в света «Гадзета дело Спорт” обаче, сър Алекс коментира, че няма намерение да напуска отбора си в близките две години. «Липи да ме замести в Юнайтед след края на сезона? Не мисля да напускам клуба си в следващите две години, за да ме замества който и да било”, коментира пред италианското издание

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Guest Nasic
Дано тези 2г. да не станат най-лошите 2г.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Лично аз не виждам кой може да замести Алекс Фергюсън.Нито сега,нито след 2 години или когато и да е.Дано момента в който ще се откаже не е скоро.Просто това е ВЕЛИК човек !

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Прав си obekta, но все пак САФ няма да е вечен и ще трябва да го сменим. Може би Липи.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
А да бе Липи. Не искам никви италианци. Супер защитно ще играем. Ама наистина не се сещам кой може да го замени. Преди година се бях наточил на Пол льо Гоен ама сега наистина незнам.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Рой Кийн ? Райън Гигс ( каза че иска да стане мениджър след края на кариерата си ).Надявам се заместника му да е достоен а двамата които споменах са именно такива.Не ми се мисли за пенсионирането на Алекс.Няма да мога да го преживея.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Бях ЗА неговата смяна преди година, но Фърги ме опроверга, вдигна отбора на крака и доказа на всички, че треньори идват и си отиват, но той е вечен.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
за да не казвам голяма дума искам да питам и някой да ми отговори който зн със сигурност!има ли някой отбор(от големите)в който 1 и същ треньор да се е задържал цели 20 години на скамейката!се пак мисля че не а и най-вероятно няма и да има!!!такова постижение можем само ние да постигнем!!!да е жив и здрав и 30 години да направи!!!!мн ме радва,той е джентълмен понеже като загубим важен мач например вчера от милан той си признава че са ни надиграли и че са били по добри и наще грешки, а копелето надуто - Муриньо се хвалеше оня ден че били по добри в редовните минути от пуул!!хахахахахахахахахаааа!

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Немога да кажа друго освен едно голямо БЛАГОДАРЯ ТИ ФЪРГИ. ТИ СИ ВЕЛИК.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Premier League Title - 1993, 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2007...

Велик!!!




Име: Сър Аликзандър "Алекс" Чапмън Фъргюсън
Роден: 31 декември 1941 г., Глазгоу
Националност: Шотландец
Пост: Мениджър
Предишни професии: футболист, пристанищен техник (синдикален деец)
Любим отбор в детството: Глазгоу Рейнджърс
Благородническа титла: Кавалер на Британската империя
Прякори: Фърги, Ес Ей Еф (инициалите на Сър Алекс Фъргюсън), Гафа, Сешоарa
Любима фраза пред футболистите: My way or the highway (буквално "По моя начин или по към магистралата")
Звезди, поели към "магистралата" след сблъсък със сър Алекс: Макграт, Инс, Шарп, Канчелскис, Клеберсон, Стам, Йорк, Бекъм, Стракън, Кийн, Ван Нистелрой
Пост като футболист: нападател
Клубове като мениджър: Ийст Стърлингшър, Сейнт Мирън, Абърдийн, Манчестър Юнайтед (от 1986 г.)
Селекционер: Шотландия (временно на мястото на починалия Джок Стийн)
Рекорд като футболист: трансферът му от 65 000 паунда от Данфърмлин в Рейнджърс през 1967 г. е рекорден навремето между шотландски клубове
Рекорди като мениджър: спечелил е повече титли от всеки друг футболен мениджър в Англия (8 титли с Юнайтед, от които 3 последователни; единственият, печелил 5 пъти Купата на Англия; единственият, чийто тим е печелил титлата, Купата на Англия и Шампионската лига в един сезон; 6 пъти избиран за Мениджър на годината на Висшата лига - 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2003, 2007).

Любопитно:

* . сблъсква се с религиозна дискриминация в протестантския Рейнджърс заради жена си Кати, която е католичка;
* . глобява свой играч от Абърдийн (Джон Хюит) за това, че го е изпреварил с колата си на магистралата;
* . изритва чайник към футболистите в съблекалнята на Абърдийн, вбесен от слабото първо полувреме;
* . отказва пост като мениджър на Уулвърхемптън Уондърърс през 1982 г.; отрязва също Арсенал и Тотнъм през сезон 1984/85;
* . разбива алкохолна дружинка в Юнайтед (Макграт, Уайтсайд и Брайън Робсън) след назначаването си през ноември 1986 г.;
* . отървава на косъм уволнение от Юнайтед през зимата на 1989 г.;
* . изстрелва с шут футболна обувка право в окото на Дейвид Бекъм, който на другия ден е сниман с "бушон";
* . бившият бачкатор и активен (тогава) синдикалист от пристанището в Клайд, Шотландия, е заклет привърженик на Лейбъристката партия;
* . мултимилионерът Фърги е и в интернет бизнеса - той е сред основателите и акционер на най-големия европейски сайт за ресторантски резервации toptable.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Сър Алекс Фъргюсън: Чудя се кога минаха всички тези години

Ако победиш - не трябва да се перчиш, ако загубиш - не бива да полудяваш



Той не е просто футболен мениджър на най-прочутия и голям футболен клуб, той е жива легенда, епоха в английския и световния футбол. На 6 ноември сър Алекс Фъргюсън ще започне 22-ата си година начело на Манчестър Юнайтед, но шотландецът ще бъде все така настървен и гладен за успехи както в началото на кариерата си. В събота той спечели 9-ата си шампионска титла на Англия, а на 19 май на "Уембли" има шанс да запише рекорден четвърти дубъл титла - Купа на Англия. Усмихнат и учудващо добронамерен дори към най-яростните си критици сред журналистите, сър Алекс отговори на въпросите им на специална пресконференция в Манчестър.

- Какво означава за вас тази титла?
- Огромно постижение. Последните 2-3 години си казвах: "Божичко, ще ми трябват 90 или 91 точки, за да спечеля отново тази лига." Ето защо тази титла е така важна, сравнена с първата ми през 1993 г. (с 84 точки). Имахме една година - 2000 г., когато я спечелихме с 91 точки, но това си е невероятна цел. Вече имаме 88 точки, така че е възможно да съберем 94 накрая.

- Как понесохте съмненията и критиките към вас през последните 3 г., твърденията, че не сте способен на повече? Не се ли опасявахте, че ще опетните репутацията си, като оставате толкова дълго на този пост?
- Не, защото вие (журналистите) не сте най-добрите съдници. Това, което казват хората, не ме обижда. Достатъчно съм опитен, за да зная, че това са правилата на играта. Ако в този клуб не се справяш добре, задължително ще бъдеш критикуван. Трябваше да вземем големи решения и да променим отбора, а това не бе лесно, особено когато си привързан към играчите, към хора като Фил Невил и Ники Бът. Тъжно е, когато трябва да ги оставиш да си тръгнат. Казвах си: "Сигурно можем да измъкнем още една година от тях?" Но си длъжен да развиваш отбора си. Трябва да си кажеш, че тези решения не ги правиш заради себе си, а ги правиш заради клуба.

- Освобождаването на Рой Кийн и Рууд ван Нистелрой вероятно са били най-трудните решения?
- Вижте, за Рой със сигурност беше така, защото той имаше толкова голямо влияние върху клуба... (дълга пауза). Не съм токова сигурен, че освобождаването на Ван Нистелрой изобщо бе трудно решение.

- По-балансиран ли е отборът сега?
- Нужен ти е добър отборен дух и от първия ден ние се напаснахме. Не спрях да наблягам на това през целия сезон. Духът и настроението в съблекалнята бяха чудесни.

- Ако се върнем към миналия сезон, имаше ли момент, в който да си кажете, че това предизвикателство вече не е за вас?
- Не, не. Ние взехме нашите решения. После оставаше само да се сплотим. Преценявахме отбора, знаехме, че имаме достатъчно младост и със сигурност достатъчно умения. Очевидно имаше и ключови моменти, като завръщането на Пол Скоулс след неговия проблем с очите, което бе сериозен плюс за нас. Със завръщането му все едно привлякохме нов играч - свободен трансфер на играч от международна класа, и той просто си пасна с Майкъл Карик.

- Напускането на Ван Нистелрой оказа ли благотворно влияние върху отборния дух?
- Няма да говоря по тази тема.

- Имахте ли усещане в началото на сезона, че нещата ще бъдат различни тази година?
- Това, което опитахме да втълпим в съзнанието на футболистите, бе, че трябва да направим добър старт. През предишните 2 години никой не стартираше силно като Челси и техният път до края бе чист. Усетихме, че трябва да започнем силно като тях, но в действителност успяхме да се справим даже и по-добре. Съумяхме да се задържим пред тях. Което не беше лесно, защото Челси ни притискаше непрекъснато.

- През кариерата си в Юнайтед преди бяхте предизвикван от Блекбърн, Нюкасъл и Арсенал, но дали Челси е най-трудният ви съперник?
- Те са най-жилавият ни съперник, в това няма спор. Те просто никога не се отказват.

- Тогава къде се нарежда тази титла в сравнение с останалите?
- Може би е най-голямото постижение на клуба. Защото отборът е сравнително нов и се надяваме да става все по-добър. Това бе първият им реален опит да вземат титлата и затова сме обнадеждени за бъдещето. Видяхте разликата в Неманя Видич например. За мен той беше най-добрият централен защитник в страната. Тази мощ в центъра на защитата е нещо, което търсехме от много време насам, още когато Гари Палистър и Стив Брус напуснаха. Имахме някои добри комбинации в центъра на отбраната, но нито една, която да трае толкова дълго като Видич и Рио Фърдинанд.

- Имаше ли момент, докато гледахте как Челси печели последните 2 титли, в който си помислихте, че шампионската титла е вече невъзможна мисия?
- Да, мислех си го. Мислех, че е трудна задача просто заради огромните пари в Челси. Но при привличането на Андрий Шевченко и Михаел Балак си казах, че тези трансфери им трябват, за да спечелят европейската купа (Шампионската лига). Така че не бях особено обезпокоен. Казах си: Надявам се те да се концентрират върху европейската купа и да оставят лигата на нас, това би било много мило. Но те ни гониха до самия край. За нас бе огромно предизвикателство, така ще бъде и следващия сезон.

- Колко важни са играчи като Скоулс и Гигс за вашите планове? Дали те все още са част от бъдещето на клуба?
- Когато ги погледнеш, нямаш усещането, че са тръгнали надолу. Казваш си: Колко дълго ще могат да я карат? Но Гигс, който е на 33 г., няма никакво наднормено тегло и се грижи много добре за формата си. Пол е с различна фигура от Райън, по-набит и як, но той също се грижи за тялото си и води здравословен живот. Той е момче домошарче, мъж, който обича семейството си, и точно това ще му даде възможност да играе поне до 34- или 35-годишна възраст. Те са вече на такава възраст, че човек трябва да не ги изпуска от очи, ясно е, че в даден момент няма повече да са способни да се справят заради възрастта.

- Ако зададем въпроса другояче - очаквате ли Райън да е част от отбора и следващия сезон?
- Абсолютно, в това няма никакво съмнение. Никой в британския футбол няма 9 шампионски титли и това е фантастично постижение. Другите футболисти гледат на него с други очи днес.

- Може ли някой да повтори това постижение някога?
- Да се надяваме да бъде някой играч на Манчестър Юнайтед... Но едва ли ще стане, докато аз съм тук.

- Считахте ли, че се нуждаете само от леки промени миналия сезон, въпреки че загубихте Кийн?
- През последните няколко години ние търсехме новия Рой Кийн и сега сме наясно, че това е било невъзможно. Не можеш да намериш нов Рой Кийн. Ние бяхме щастливи, че имахме Кийн, който замени Брайън Робсън със същата мощ, хъс и манталитет. Но си казахме, че ако вземем играч с футболни умения като Карик, това ще увеличи шансовете ни. Въпреки че той започна доста плахо, впоследствие ни даде чудесна сила, като приносът му за титлата е равен на този на останалите.

- А какво ще кажете за вас самия? Когато започнахте кариерата си на треньор преди толкова много години, изобщо мислили ли сте си, че ще печелите трофеи и на 65-годишна възраст?
- Аз никога не съм гледал на това по този начин. Възрастта те издебва много бързо. Аз все още мисля, че съм на 58 години! И изведнъж виждаш във вестниците, че си на 65, и си казваш: Не е възможно да съм на 65, нали? Исусе Христе, някой дори бе написал днес, че съм на 66... Понякога се чудя къде отидоха тези години. А после се питам какъв ли съм бил преди 5 или 6 години. Аз не забелязвам никакви драматични промени в себе си, макар че сигурно има такива, защото възрастта не прощава.

- Ще продължите ли до 70 г. както сър Боби Робсън?
- Не.

- Чувствате ли се уморен?
- Зависи как се справяте. Миналия сезон бях уморен. Исках да си взема ваканция, да започна новия сезон. Имаше моменти миналия сезон, когато след чудесна серия вече си мислехме, че можем да настигнем Челси. И тогава идва равен със Съндърланд в петък вечерта. Ето кога човек се нуждае от ваканцията си.

- Обади ли ви се вече Жозе Моуриньо?
- Изключих си телефона снощи и когато се събудих сутринта, имах 75 нови съобщения. Може би едно от тях е от него.

- А очаквате ли почетен шпалир на "Стамфорд Бридж" в сряда?
- Изглежда, Челси ще ни почетат и това ми доставя удоволствие. Жозе изрече много комплименти в интервютата си след мача в неделя (с Арсенал), както и очаквах. Сигурен съм, че той разбира най-важното: че победата и загубата са близнаци и че трябва да се отнасяш към тях по подходящия начин. Ако победиш, няма нужда да се перчиш и да злорадстваш, а ако паднеш - няма нужда да полудяваш заради това. Трябва да приемеш загубата - всички губим. И този път той загуби.

Дейниъл Тейлър, "Гардиън"

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Най-великия мениджър в света за всички времена.По велик е от всеки футболист играл в Ман Юн.Той е човекът който е дал най-много на клуба.Дано е жив и здрав да води отбора до когато възраста му го позволява.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
21 великолепни спомена на Фърги

Публикувано изображение

Сър Алекс Фъргюсън празнува 21 години начело на Манчестър Юнайтед във вторник, 6 ноември 2007 г. Тези 21 години като мениджър са донесли 20 значими трофея и хиляди сладки спомени на великия шотландец. Когато пристига на „Олд Трафорд" на 6 ноември 1986 г., личната цел на Фъргюсън е да измести Ливърпул като водеща сила в английския футбол. 7 години по-късно мисията е изпълнена, когато Юнайтед печели първата си титла в първенството от 1967 г. Вестник „Сън" описва 21-те най-щастливи спомена от неговото време начело на най-големия футболен клуб в света.

Публикувано изображение

Спомен 1: „Чудото на Ноу Камп", го нарича самият той в своята автобиография. Малцина са свидетелите на двата гола в даденото от съдията продължение срещу Байерн Мюнхен на финала в Шампионската лига през 1999 г., донесли трофея на Манчестър, които биха оспорили това определение.

Спомени 2-10: 9-те титли, които Фъргюсън е донесъл на „Олд Трафорд". Първата през 1993 г. поставя началото, спечеленото в последния кръг у дома отличие срещу Тотнъм през 1999 г. е още един елемент от епохалния требъл, а трофеят от миналия сезон е определян от Фърги като началото на нова ера.

Публикувано изображение

Спомен 11: Двата гола на Стив Брус с глава в последната минута, които носят победата с 2:1 над Шефилд Уензди на „Олд Трафорд" на 10 април 1993 г., карат Фъргюсън да вдигне победоносно ръце, а треньорът Брайън Кид да коленичи на пистата от радост, че Юнайтед остава в борбата за титлата.

Спомени 12-16: Мнозина обвиняват Манчестър Юнайтед за съсипването на ФА Къп, след като през януари 2000 г. те се отказват от турнира, за да играят на световното клубно първенство в Бразилия. Дотогава твърде малко клубове са си позволявали такава пренебрежителност. Въпреки това „червените дяволи" са печелили купата рекордните 11 пъти, 5 от които под ръководството на Алекс фъргюсън.

Публикувано изображение

Спомен 17: Победният гол на Марк Робинс за 1:0 над Нотингам Форест в третия кръг на ФА Къп на 7 януари 1990 г. и досега се счита за попадението, спасило работата на Фърги, след като дотогава Манчестър няма победа в 8 поредни мача за първенство. Същия сезон Юнайтед печели първия си трофей под ръководството на шотландеца.

Спомен 18: Голът на Райън Гигс след самостоятелна акция в продълженията на преиграването на полуфинала за ФА Къп срещу Арсенал е считан може би за най-добрият в историята на турнира. „Вълшебното" крило догонва една безнадеждна топка в своето поле и пробягва половината терен, преди елегантно да преодолее Дейвид Сиймън и да отбележи под бурните аплодисменти на целия стадион.

Публикувано изображение

Спомен 19: Привличането на Ерик Кантона през ноември 1992 г. е повратната точка в историята на Юнайтед по времето на Фъргюсън. Французинът е с най-голяма заслуга за спечелването на първата титла в Премиършип през същия сезон.

Спомен 20: Победата над Барселона с 2:1 във финала за КНК през 1991 г. в дъждовната вечер в Ротердам.

Публикувано изображение

Спомен 21: Фърги си го запазва за още един триумф в Шампионската лига през май в Москва. Дори тогава той би могъл да реши, на 66 години, че това е идеалният момент да се поклони за сбогом. И след това отново...

sportal.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Guest Nasic
Другите треньори, само могат да се учат от Сър Алекс.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Дам, днес се навършват 21 години откак сър Алекс ни е мениджър. Едва ли при пристигането му през 1986 г. някой е предполагал, че шотландецът ще се задържи толкова дълго време начело на Юнайтед, но ето че това е факт. Няма как да не го уважавам страшно много, защото с поведението, заслугите си и спечелените трофеи Фърги, както го наричат на галено, се е превърнал в институция в клуба. Неговото име се споменава редом до това на великия сър Мат Бъзби и като нищо скоро може да видим и негов паметник in Old Trafford Area. Упоритият шотландец върна славата на Юнайтед и изпълни мисията си да наруши хегемонията на Ливърпул в английския футбол. Откак той е при червените дяволи мърсисайдци имат само 2 титли (през 1987/1988 и 1989/1990). С основането си през 1992 г. Висшата лига има един хегемон - Манчестър Юнайтед. Червените дяволи имат 9 спечелени титли и в края на сезона винаги са завършвали в топ 3. Шотландецът е изградил цели 4 поколения играчи, някой от които вече са легенди на клуба (Шмайхел, Кантона, Хюз, Палистър, Гигс, Скоулс, Кийн, Бекъм и т.н.). Фактът, че мениджърските му години начело на Юнайтед са малко повече от моя жизнен опит също ме респектират доста. Надявам се Фърги още поне 4 сезона да е при нас (та да ги закръгли на 25) и да ни донесе много успехи в Англия и Европа!


Велик човек, велик мениджър, велик червен дявол!!!

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Вход

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now

×