Jump to content
Sign in to follow this  
Gaffer

ЗА/ПРОТИВ

Оцени тази тема

Препоръчани публикации

Кое е по-силно - Европейското или Световното по футбол?


Автор: MANCHESTER UNITED (Feb 10 2006, 03:18 AM)
ЗА (за Европейското първенство)


Световните и Европейските първенства по футбол са едни от най-големите спортни събития на планетата и могат да бъдат сравнени единствено с Олимпийските игри. В света на футбола тези две първенства са най-важните,най-значимите и успеха там е най-ценен.

Безспорно Световното първенство е най-популярното футболно първенство,тъй като има богата история (датираща от 1930г.) и участват национални отбори от всички континенти. Докато на Европейското играят само европейски отбори и самият шампионат съществува от 1960г. (появява се цели 30г. след Световното). Но по-популярно не значи по-силно,нали?

Европейското първенство е по-силно от Световното по доста причини. Нека разгледаме най-основните...

Няма съмнение,че Европейският футбол е най-развития в света. В Европа футболът съществува по-отдавна,отколкото на другите континенти,тук са най-силните клубни първенства. На стария континент има най-голям брой силни национални отбори. Докато на другите континенти има по 1-2 водещи национални тимове,в Европа те са поне 5-6. И на Европейските първенства всички тези отбори се изправят в битки един срещу друг. Няма ги далеч по-скромните отбори от Азия и Африка,както и някои от Южна и Северна Америка. Няма шанс да случиш на лесна група с азиатски и африкански отбори,както може да стане на Световното. Неслучайно на Европейски първенства има много по-малко разгромни победи,отколкото на Световните първенства,тъй като силите между европейските отбори са сравнително изравнени.

Още едно доказателство,че Европейското първенство е по-силно от световното е броя на шампионите. Досега са изиграни 17 Световни първенства,а световни шампиони са ставали едва 7 отбора - Бразилия (5 пъти),Германия (3),Италия (3),Аржентина (2),Уругвай (2),Франция (1) и Англия (1). Въпреки че изиграните европейски първенства са по-малко от Световните - 12,европейски шампиони са ставали 9 отбора - Германия (3 пъти),Франция (2),Италия (1),Чехия (1),Гърция (1),Испания (1),Дания (1),Холандия (1) и СССР (1). Това показва,че на Европейските първенства има по-голяма конкуренция,повече силни отбори.

Основна част от Европейските и Световните заемат квалификациите. Квалификациите за Европейските първенства са най-качествени и най-силни,тъй като е много по-трудно да се определят 15-те най-добри европейски отбора (домакина играе автоматично),които да играят на Европейското. Докато за Световното първенство отборите от някои други континенти са крайно облагодетелствани и задачата им е общо взето лесна. Квалификациите в Южна Америка се състоят от една група с 12 отбора,от която първите 4 се класират директно,а 5-ия играе бараж с победителя от Зона Австралия и Океания. Разбира се фаворитите в Южна Америка почти винаги се класират,тъй като за тях не е проблем да заемат място в 4-ката в обща група с отбори като Венецуела,Еквадор и Боливия. Докато в Европа има риск в една група да се паднат 3 силни отбора,а от групата се класират само два като единия минава през ситото на баражите. Но това пък гарантира повече силни и драматични мачове. Още един коз в полза на Европейските първенства. Да не говорим пък за Зона Австралия и Океания,където австралийците играят с разни футболни аборигени,заемат първото място и после просто трябва да излъжат в два мача 5-ия в Южна Америка и са на световно. Едно е да участваш в един дълъг и тежък квалификационен цикъл,а съвсем друго в 2 мача. В Северна Америка Мексико и САЩ са с класи над останалите отбори и се класират безпроблемно.

Евро 2004 в Португалия е чудесен пример за това,че Европейското е по-силно от Световното. Европейското беше спечелено от отбор,който не се очакваше да прескочи дори групите. Но Европейските отбори са толкова изравнени в момента,че стана възможно отбор без никакви успехи на национално ниво да стигне чак до финала и да го спечели,побеждавайки по пътя си бившия европейски шампион (Франция),2 пъти домакина на Европейското (Португалия) и най-красиво играещия отбор (Чехия). Световното все още не е печелено от "слаб" отбор. И може би няма и да бъде.

Поредното доказателство,че Европейското по футбол е по-силно от Световното е отбора на Бразилия. На последните 3 световни първенства бразилците неизменно стигат до финала като 2 пъти го спечелиха,мачкайки по пътя си всичко. Когато те участват,интрига просто няма. Те са с класи над останалите и единствено някаква случайност или малшанс може да ги спре. На Европейските първенства няма отбор,който да е чак толкова по-силен от останалите отбори и неслучайно има толкова много разнообразни шампиони.
Просто Европейското е по-силно първенство от Световното и не виждам това как ще се промени скоро.


==================================================


Кое е по-силно - Европейското или Световното по футбол?


Автор: Oracle (Mar 6 2006, 04:43 PM)
Против (за Световното първенство)


Ами, аз съм водил доста спорове по тази тема и в 95% от случайте ми се заявява, че Световното било Европейското + Аржентина и Бразилия което си беше така до преди 2-3 първенства. Но дори и само това отново говори в полза на Световното.

Световното първенство по футбол, чисто географски погледнато е доста по-голям форум от едно Европейско. Тука обаче отново се намесва континенталната принадлежност. Ние европейците имаме някакво необосновано чувство за превъзходство над всички останали континети и това не е само във футбола. (Една вметка - шампиона на Уимбълдън се водеше неофициален световен шампион до преди няколко години в тениса). Сега в момента ние негласно казваме, че и шампиона на ШЛ е най-силния отбор в света.

Това не е така. Европейско не значи най-силно.

Сега как въобще издържа една такава теза, при положение, че бразилците мачкат европейските отбори - ама те играели в Европа, и кво от тва? Те са бразилци нали. Наште като са толкова силни що ги купуват тогава - щото бразилец е синоним на техничар. След това да не забравяме, че бразилците на две първенства ги прецакаха - в Англия 66 и във Франция 1998. През 1966 година Португалия - Бразилия, след като бразилците повеждат 3-0 дават 3 дузпи на португалците и гонат един или двама от Бразилия - в крайна сметка Поргугалия печели с 4-3. Ами Франция - всички помним как бразилската халфова линия беше смешна точно на финалния мач. Така, че Бразилия реално трябва да е притежател на 1/3 от титлите.
Е кво излиза, че ние европейците трябва да направим една нова "сборная" за да бием Бразилия.
Ами пробивите на балканските отбори точно на Световните финали отново е показателно и говори в полза на оспорваността и възможността, която дава именно този форум.
Ами Африка, напоследък все повече отбори набират скорост и самочувствие и докато онази победа на Сенегал над Франция беше изненада тогава - сега никаква изненада не би било, ако африкански отбор бие който и да е.
Азиатците са все още далече от стандартите, но и те не "спят" както се вика.
Друг важен аспект е следния - колко отбора от Европа ходят на Световно и какъв е процента на успеваемост - тук отново сме назад, не стига че имаме такава огромна квота и пак титлите по-малко.

Крайно време е дори да се намалят отборите от Европа и тогава да видим найстина колко сме силни

Световното първенство по футбол е най-големият, най-значимият и най-интересния турнир по футбол на национално равнище, и само факта че сме Европейци ни подтиква към мисълта, че Европейско = най-велико.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Англия - готова или не, за световна титла?


Автор: hlapaka - Mar 31 2006, 08:29 PM
ЗА (готова е)


Доста време се чудих как да започна защитаването на тезата, че Англия е готова за световна титла. Тези статии много ми приличат на СЪЧИНЕНИЕ-РАЗСЪЖДЕНИЕ. Тези съчинения предполагам всеки е правил. Съчинението има 4-ри части: увод, теза, док.част и заключение. Мисля да направя нещо подобно и с моята статия, но с малки изключения!

От доста време се тиражира в медиите, точно този въпрос за Англия. Непрекъснато се противопоставят мнения, правят се статистики, анкетират се хора разбиращи от футбол. Аз не мога да имам претенции че разбирам много от футбол, но ще си изкажа и аз мнението по тази тема.

Има няколко причини поради които си мисля че Англия ще триумфира с титлата в Германия:

1-ва: Треньорът.
ДА! Същия Свен Йоран Ериксон, който определено не се харесва на повечето потребители във форума (включително и на мен), а и не само на тях, но и на почти цяла Англия. Защо треньорът е една от главите причини ли?!
Наскоро четох едно негово интервю, последният въпрос към него беше следния: "За какво мечтаете?" Той отговори: "Да стана световен шампион с Англия".
Вие ще кажете - едно е да мечтаеш, друго е да го постигнеш. И донякъде ще бъдете прави, но аз си мисля че това ще се случи!
Ще се случи, защото Ериксон е безкрайно мотивиран и амбициран да докаже че освобождаването му като селекционер на Англия не е справедливо! А как може да докаже че не е справедливо? Само по един единствен начин - да спечели 18-тото Световно първенство!

2-ра: Играчите.
Играчите които струват милиони, не милиарди евро! Тези играчи играят от няколко години заедно в нац.отбор, дори в един клубен - Кинг и Дефоу (Тотнъм), Рууни, Рио, Гари (МЮ), Тери, Лампард, Филипс, Джо Коул и др. - това са само един пример колко добре се познават футболистите на Англия, колко са свикнали един с друг, как са научили слабите и силните страни на един футболист поотделно, как знаят без дори да гледат даден футболист - неговата позиция на терена, как могат да кажат даден техен съотборик по какъв начин ще отиграе топката или на кой ще подаде в дадена ситуация. Тези футболисте се познават толкова добре, че самите те осъзнават че е време на защитят името на фланелките си!
Освен на терена, играчите на Англия са много добри приятели и извън него, дори и тези които играят в мразещи се отбори(Челси,Арсенал,МЮ и т.н.).
Може би, когато играят един срещу друг се мразят, т.нар. "спортна злоба", но когато става въпрос за националния отбор - ВСИЧКИ СМЕ ЗАЕДНО!
Това говори за колектив, а колективът :blink: Лично за мен - отбор без колектив, не е отбор!

3-та: Феновете.
Тези фенове, които подкрепят отбора навсякъде.
Тези фенове, които аплодират отбора си не само когато той печели, но и когато губи.
Тези фенове, които преживяха толкова много през последните няколко години, свързани с отбора на Англия.
На тези фенове вече им писна техния отбор да отпада на 1/4, 1/2 или дори финал! Те искат титла и не коя да е титла, а титлата в Германия. Искат да спечелят тази титла, точно под носа на "вечния" съперник, на мразената от всички - Германия. Искат да спечелят титлата на "тяхното бойно поле". Искат да вярват, че следващата световна титла няма да бъде когато техния отбор е домакин на "Мондиала", а още след няколко месеца. Те не искат да чакат! Те искат само едно! И това което те искат има голяма вероятност да се сбъдне.
Защото феновете осъзнават че футболистите чувстват това което и самите привърженици - време е Англия да стане за 2-ри път световен шампион.

4-та: Суеверие, съдба.
40 години. 40 години от спечелването на островитяните на световна титла.
Било е 1966, когато за последен и пръв път Англия е взела трофеят. Доста хора смятат че главната заслуга за това е, че тя е била домакин.
Аз не мога да отговоря на този въпрос. Но си мисля че вече е време Англия да докаже, че не само с фактора домакинство може да спечели "Мондиала" в Германия.
Има още нещо което мога да добавя към тази причина - суеверието: преди точно 40 години Англия е спечелила титлата като на финала е победена Германия (тогава Западна Германия).
Това определено е фактор за суеверните или статистиците, дори и за мен, въпреки че не съм нито един вид от двата, този факт ще ми бъде интересен.

Това за мен са четирите основни причини, които определят че Англия е готова за световна титла.
А дали наистина е готова ще видим само след няколко месеца. :unsure:


===================================================


Англия - готова или не, за световна титла?


Автор: Baev - Apr 3 2006, 01:15 AM
Против (не е готова)


Ами не е драги читатели!
В следващите няколко реда , ще се опитам да убедя всеки от вас зареден с оптимизъм, че нещата не са чак толкова розови.

Първо да се представя. Казвам се Никола Баев , на 24 години от Стара Загора. Англия е отбора който неистово ще подкрепям на Мондиал 2006 , както и занапред.

Сега да си отговорим на няколко въпроса....
Колко участия има Англия?
Колко пъти е печелила световна титла?
Ако да, преди колко време?
Какво се случи на последния Мондиал?

Отговори са прости. Участия 11 , през 1950, 1954, 1958, 1962, 1966, 1970, 1982, 1986, 1990, 1998, 2002 година. Световен шампион само ведъж през 1966г. Преди 40 години! През 2002 на четвъртфинал отпаднаха от носителя на трофея Бразилия.

Краткия извод който мога да си направя до тук е, че родината на футбола не е оставила траен отпечатък, освен с участията си.

Дайте сега по същество. Последните две световни (98, 02), англичаните паднаха от отбори с латински стил на игра. Често подценяват съперника и са супер подвластни на симулации и провокации. Какво стана на мача Аржентина-Англия през 1998г.!? Е вярно, отбора сега е по-израстнал. За някои играчи даже доста!
Да визираме капитана Бекъм който, ако не беше "sir" Ериксон можеше вече да е заменен от доста по-млад и гладен за успехи играч, и капитанската линта да е на ръката на Тери.
Като заговорихме за "негово величество" Свен. Колко мача сте гледали под негово ръководство които не са минавали на косъм!? Последно с гол в 90-ата мин Англия измъкна 2:1 на Уругвай в контролата на стадион "Енфийлд". Колко е спечелил с разлика, независимо от съперника!? Каквото и да кажа за съименника на известите GSM-и ще е малко в негативна страна. Не случайно след поредица от слаби мачове на първия тим на Острова мнозина коментатори поискаха местната Футболна асоциация да помисли за смяна на шведския специалист. За мен той не притежава нужните качества да изведе Англия до титлата.
Вратарския пост е болна тема от години насам. Какво стана на мача Англия-Бразилия през 2002г. завършил 1-2!?
Пряк совободният удар, изпълнен от Роналдиньо, приличаше по-скоро на центриране, но топката някак си влетя в горния десен ъгъл на вратата на излезлия напред Сиймън! Сега Пол Робинсън е добър вратар, но според мен няма опит и е възможно да "прегори", никой нов не е застрахован от това. Хората пред него са от световна класа, но вижте какво прави на моменти Рио Фърдинанд. Нелепите му грешки могат да променят всичко.
Ами Сол Кембъл, в последните години на няколко пъти ставаше очевидно неумението му да прецени къде и как да застане, както и това че щом веднъж набере скорост, спирачният му път става непрeдвидим и вещае огромна заплаха за вратата на Робинсън. Добре че Джон Тери се представя стабилно.

За халфовата линия и нападението нямам забележка. Но достатъчно ли е това за отстраняването на отбори като Бразилия, Италия, Холандия, а дори и наскоро победения пак в последните минути Аржентина?

Едва ли Англия е готова за световна титла. Вие преценете. Но в едно бъдете сигурни - във всеки техен мач ще има толкова много фенове от Острова, все едно са домакини. И всичко ще е приказка която не трябва да се изпуска.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Роналдиньо - прехвален футболист, или гений?


Автор: Чаво (May 10 2006, 02:23 PM)
Против (гений е)


Нито едното, нито другото.

Защо това е така?

Вярвам всеки от вас който е гледал по един или друг начин (на запис или на живо) играта на Гаринча, д-р Сократес, Зико, Бест, Марадона ще се съгласи че Роналдиньо трудно би се вместил сред тези имена и като значение за футбола в съответната епоха и като чисто футболни качества.
Въобще в съвременния футбол поради липсата на наистина ярки таланти, всеки футболист изпъкващ малко над останалите се определя за гений.

Такъв бе случая и с Роберто Баджо и със Зидан, Роналдо, та даже и с Майкъл Оуен, заради гола му срещу Аржентина на мондиала през 98-ма година.
И все пак в наши дни когато колективния футбол и общите цели на един отбор властват над индивидуалните качества, футболисти като Роналдиньо са истинска рядкост.
Всъщност те за мен се броят на пръсти - Тоти, Руни, донякъде и Анри.
Показателно за безспорната класа която притежава Роналдиньо е представянето му в Барселона и националния отбор на Бразилия.
В тим като Барселона който е пълен със звезди като Ето`о, Деко, Джули, Шави - Роналдиньо все пак успява да блести и да се откроява над именитите си съотборници.
Но най-голямото признание за него бе когато след два брилянтни гола на Сантяго Бернабеу и победата на неговата Барселона над Реал Мадрид с 3-0 целия стадион се изправи на крака да го аплодира, признавайки класата му,нищо че той е играч на най-големият им враг.

В националния отбор на Бразилия всички помним колкото куриозния, но толкова и брилянтен негов гол във врата на Англия и въобще цялостното му представяне на онова първенство където той имаше смелостта и дръзновението да изземва лидерските функции на безспорните звезди в селекцията на Селесао тогава Роналдо и Ривалдо, и сам да решава мачовете на своя отбор.
Тогава Роналдиньо беше сравнително млад и непознат в Европа играч, но и тогава показа класата си, а сега на предстоящото Световно първенство по футбол се очаква неговата роля да е още по-голяма и именно той да бъде играча който да поведе Бразилия към евентуален триумф.

За чисто футболните му качества, както споменах и по-горе, малко са играчите в съвременния футбол които имат такава дарба.
Впечатляваща техника, бързина, добра игра и с двата крака, креативност,мощ, всички тези компоненти присъстват в играта на бразилеца.
И кой знае, ако продължава така, може поне да се доближи до класата и безсмъртието на Гаринча, Зико, Марадона, Бест....


==================================================


Роналдиньо - прехвален футболист, или гений?


Автор: Alan Smith (May 12 2006, 03:17 PM)
ЗА (прехвален е)


Един от най-коментираните футболисти в последно време е бразилеца Роналдиньо. За хората, чиито възгледи за футбола се базират на позиране, жонглиране и финтове, които по време на мач е доста трудно да приложиш, той безпорно е номер 1. Но футбола е комплексна игра която съчетава както техника така и физика, добро пласиране и себераздаване през всичките 90 минути на зеления килим. Да ме прощават всички които са на обратната теза, но в неговата визитка не присисват всички тези компоненти. Не отричам качествата му, но не може да му се лепне прозвищтето гений.

Дали наистина заслужава непрекъснатите суперлативи от страна на световните медии?

Първо ще обърна внимание на чисто човешките му качества.

Срамно е да критикуваш постоянно аглийската Висша лига, да казваш че е слабо първенство. В този контекст помня миналогишния сезон на Шампионската лига след мача Барселона - Челси (2:1), когато спомена че в Англия се играе слаб футбол, че Челси ще бъдат отстрани без проблем, и че нито един английски отбор няма да се класира за 1/4 финалната фаза на турнира, но в последствие се оказа точно обратното, че дори отбор от Острова спечели турнира на богатите. За да отречеш нещо трябва да си пробвал. Роналдиньо ще бъде гений, само тогава когато заиграе така и в Англия – родината на футбола, както го прави при каталунците. Лесно е да избереш първенството в което те пазят от три метра, играе се на доста по-бавни обороти, като се залага повече на техниката а не на физика, първенство в което единицата е с предимство пред целия отбор. Лесно е да дадеш картбланш на една звезда, а друго е да не знаеш кой от футболистите ще изригне и по кое време, защото футболния спектакъл завършва не с ръкоплясканията на публиката, а когато съдията свири последния съдийски сигнал.
Защо ли избра Испания? През 2003-та когато отиде там, Барселона беше отбор в криза и позбравил вкуса от трофеите. В същото време малко по на север, Юнайтед - другият отбор който се интересуваше от Роналдиньо, вдигаше титлата в Англия. Някой ще каже че това е любовта към играта, но той просто избра по-лесното. Там където има възможност да блести - в едно по слабо първенство или да отиде в Англия и да си спечели уважението там.
В Англия има такива защитнци които няма да го пуснат и за секунда да си прави циркаджилъците. Лесно е да се играе срещу Арубарена и Мехия.

Трябва да се наблегне и върху поведението му на терена. В по-големи периоди от мачовете се изолира и на моменти е статичен. Някой може ли да ми каже мач в който да се е преборил за топката повече от 2-3 пъти? Чака да му я дадат на готово, даже не полага и най–малки усилия да я отнеме сам. Добре че са нападателите да освождават пространства за него да си вее байряка. Напоследък даже и не се забелязва толкова. Просто с един трик прикрива слабото си представяне. Явно е че вече е прозрачен за защитниците като долната камара на румънския парламент.

Заслужаваше ли златната топа през 2005 година?
Какво постигна със своя отбор, освен това че взе една шампионска титла на Испания. Ето я равносметката: Ето'О голамайстор на отбора, 1/8 финал за ШЛ, отпаднаха в турнира за кралската купа. Имаше далеч по заслужили футболисти от бразилеца, допринесли за своя отбор и футбола като цяло. Един Джерард, който изведе Ливърпул до 5-та титла в Европа, беше основен играч на отбора и истински капитан през сезона. В същата година и Анри направи впечетляващо представяне - вкара 25 гола и направи почти толкова асистенци. Видя се че без него Арсенал не струват. Не е за изпукане и Лампард, чието представяне същата година заслужаваше да бъде овенчано с този приз.
Като обобщим всички тези факти, се вижда че заради бразилеца ощетени останаха доста играчи при които трябваше да отиде това отличие.

Има доста бутонки да скъса докато си извоюява това признание.
Гении са Джордж Бест, Пеле, Марадона, ван Бастен - играчи които блестят за своето време, играчи които са с 3-4 класи над своите съотборници.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Жените - разбират от футбол или не?


Автор: Man_Utd_Girl (Jun 10 2006, 02:55 PM)
ЗА (разбират от футбол)


Най-напред ще отбележа, че не обичам да се обявявам “за” и “против” нещо, защото би означавало,че подкрепям или съответно отричам дадената теория без да приемам никакви изключения. А изключения винаги има.

Не харесвам и това разделение на мъже и жени. Всичко щеше да е по-лесно ако можехме да кажем: Някои хора разбират от футбол, други не.
Но все пак ще загърбя тези мои принципи, за да защитя предаността на някои жени към тази велика игра и да докажа защо една дама наистина може да разбира от футбол.
По начало жените и мъжете се различават по своя начин на мислене, приемане и усещане на нещата.
За един мъж, да разбираш от футбол е да знаеш много статистики, свързани с миналото на клуба, да познаваш играчите и да знаеш класирането на отборите във всяка една държава.
Докато за жената тези факти не са толкова важни. Тя е по-емоционална и дори понякога да не знае кой отбор играе, кое място заема във временното класиране, възможно е тя да усети играта, да я почувства и да се слее с нея. Това сливане е по-вероятно да се случи на една жена, отколкото на мъж, защото когато гледа мач, мъжът много се влияе от фактори като: ”Този футболист трябва да отбележи, за да бъде продаден”, ”Този отбор трябва да загуби, за да уволнят треньора” и т.н.
Жената обикновено не е обременена от такива въпроси и се наслаждава на играта по-пълноценно. Но, разбира се, тук изниква въпросът: дали ако усещаш футбола с всички сетива и всички фибрации на тялото, без да знаеш достатъчно за този спорт, може да се каже че разбираш от футбол?

Усещанията достатъчни ли са или имаш нужда и от информация?

Зависи. Но понякога наистина са достатъчни. Това е сякаш срещаш непознат, не знаеш нищо за него, но чувстваш много. Влюбваш се в човека, без да имаш информация за него. Защото и това се случва. Значи все пак понякога усещанията наистина надделяват над фактите.

Има и друг тип жена интересуваща се от футбол. Този тип е идентичен с типичния мъж-запалянко. Тази жена може да идва от спортно семейство, може да гледа всички мачове излъчвани по телевизията, да ходи на всички мачове на любимия си отбор, да чете футболни вестници или дори да пише за тях. Има и журналистки. Не можем да забравим този факт. Щом се занимават с това, щом са толкова близо до играта, те няма как да не разбират от футбол. Ако не разбираха,нямаше да им позволяват да пишат статии, да взимат интервюта.
Е, и тук има изключения както навсякъде. Но като цяло този тип жена не отстъпва на мъжа по никакъв начин. И не трябва да бъде дискриминирана като такава.

Най-хубавият, но и най-рядко срещаният тип жена която гледа футбол - да следи всичко свързано с играта и да умее да я чувства. Колкото и рядко да се срещат такива момичета, те съществуват и са го доказали. Ако вие не сте срещали такива, това не значи че ги няма. Дори и да се единици, щом са представителки на нежния пол, това трябва да се отчете и да попречи цялото женско общество да бъде набедено като неразбиращо от футбол.

Няма как да не спомена и жените които се интересуват само от външния вид на футболистите и гледат мачове само заради своите любими футболисти. Има и такива жени, но за тях няма какво да кажа, защото за мен те се причисляват към типа който не разбира от футбол. А още по-грозно става когато те се опитват да убедят че разбират.
Но всеки човек сам може да прецени за друг колко разбира и колко не. Не е нужно да съдим онези които претендират че разбират, а всъщност не е така. Защото може те самите да се заблуждават. Съвсем човешко е и няма нищо фатално.

Не мога да разбера какво пречи на една жена да разбира от футбол?! Това че е жена ли? И какво като е жена? Не може да разбере правилата на играта ли? По глупава от мъжа ли е? Или не може да почувства играта така както мъжът може? И защо?
Ако някой е способен да отговори с “да” на тези въпроси, значи или е много заблуден или не разбира хората или не познава точните хора. Не ме притесняват хората с такова мислене, защото знам че в крайна сметка с течение на времето се убеждават в моята теза. Не съм сигурна че мога да я защитя с думи. Даже не искам. Предпочитам нещата да бъдат разбрани чрез действия и усещания, а не чрез думи.
Защото думите бледнеят пред усещанията. Винаги можеш да кажеш нещо,но е съвсем друго да го почувстваш. А и чрез думи можеш да излъжеш, докато чувствата не лъжат. И точно на тях трябва да се довери всеки един от нас.

Дали жените разбират от футбол или не - каквото и да кажа, няма да ви убеди, вие сами усещате как стоят нещата.

Наистина тази тема не трябва да се превръща в междуполова война, защото победител няма да има. Не може да се говори така общо: ”Жените не разбират.”, ”Жените разбират”.
Както един мъж може да не разбира от футбол, така една жена може да разбира. Най-лошо е предубеждението. Нека започнем да преценяваме кой колко разбира след като сме го опознали, а не само като разберем от какъв пол е.
Така ще съумеем да достигнем най-високото ниво - да можем да кажем: Не жените, Не мъжете, а просто ХОРАТА!


===========================================================


Жените - разбират от футбол или не?


Автор: cRaZyDeViL (Jun 10 2006, 03:00 PM)
Против (не разбират от футбол)


Футболът, най-великата игра в света, е мъжки спорт - следователно като такъв предизвиква най-голям интерес сред мъжкото население на планетата.

Нека да разгледаме как гледат жените на футбола от няколко аспекта.

Футболът е груба игра, изисква добра физика и издръжливост. Чисто женската природа не е настроена да се наслаждава на подобен тип спортове и вниманието им трудно може да се привлече от "22-ма мъже на терена, които се ритат и блъскат като говеда, опитвайки се да закарат топката в някаква си врата"(така иглеждат нещата за тях на пръв поглед). В заключение - за нежната половина футболът няма никакъв смисъл, смятат го за абсолютно отегчителен и за лошият навик на "техните съпрузи". Да, понякога голямото внимание, което отделят мъжете на футбола е за сметка на съпругите им, което ги кара още повече да се дразнят от тази досадна игра.

В женската природа я няма тръпката от футбола, няма я емоцията и насладата, затова и не се опитват да го разберат. В голямата си част, жените по света не гледат футбол.

Сега нека да разгледаме тези, които все пак проявяват някакъв интерес и претендират, че разбират играта. Защо? Защо правят изключение от нормалното?

Естествено няма как да не се спомене, че вероятно се привлечени от "нефутболни фактори" като например "външността" на някои футболисти, тяхната популярност и изяви извън терена. Сигурно е голямо удоволствие да наблюдават техният "любимец - сладур" по телевизията или на живо, да събират негови снимки или да обличат негови фланелки. Всички знаем колко вманиачени фенки на красавеца Дейвид Бекъм има по света, едва ли заради футболните му качества обаче... Подобни неща карат жените да гледат мачове, неизменно наблюдавайки своят любимец и превръщайки се във фенки на "неговият отбор". Тук правилата на играта, другите футболисти, развоя на събитията нямат значение. В центъра са само едно, две или няколко лица, които се явяват олицетворение на футбола и придават неговия смисъл. Развитие няма, това не е любов към играта, а към отделни личности. В този случай отговорът на въпроса "Разбират ли от футбол жените" е категорично НЕ!

Някои жени пък се научават да гледат футбол или по-точно казано да го понасят. Постоянно включения вкъщи телевизор на поредният футболен мач от дразнение може да премине в примирение. Понякога се появява желание да отидеш на стадиона с любимият си, за да сте заедно! Да викате заедно, да се радвате заедно, да се отпуснете заедно! Защото футболът е и това - може да сплотява! В тази посока се срещат и жени, които привидно се интересуват от футбол или поне са се научили да слушат(макар и рядко), когато им се говори за това. Но и в този случай жените не си дават труда да вникнат по-дълбоко в играта, тя се е превърнала в част от всекидневният живот, навик.

Трябва да се отбележи и фактът, че има жени, които обичат да са център на вниманието. Какво по-хубаво от това да отидеш на мач с готина разголена мацка, размахваща шалче и други атрибути на любимият отбор? Определено хваща окото на аудиторията. Да не говорим за "фенките" във фенклубовете, които обичат да са сред мъже и танцуват, пеят, викат заедно с тях! Също така е факт, че футболистите са често обкръжени от женска компания и се женят за едни от най-големите красавици(манекенки примерно). ДА - футболът носи и известност, и пари и да се омъжиш за футболист е апетитна хапка! Разбират ли тези жени от футбол? Или използват футбола за собствени облаги? Нека всеки прецени сам.

Хазарта също може да се използва в подкрепа на твърдението, че принципно "жените не разбират от футбол". Футболните залагания в голям процент са мерило за познаването на играта. За да играеш ти е нужно не само късмет. Трябва да имаш поглед върху играта, върху футболните първенства и техните отбори, да следиш резултати и класирания, да правиш сметки, да се интересуваш от анализи и прогнози или сам да правиш такива, да се информираш постоянно от спортни вестници, телевизия и интернет - от всичко това да съобразяваш собствените си ходове, да правиш маневри, да комбинираш, да си изградиш система за успех и т.н... или с няколко думи да си навътре в нещатата. Колко жени сте видяли да играят Еврофутбол например? Аз през целият си живот съм видял само 2 и то пускайки заедно с техните съпрузи. По този показател разбират ли жените от футбол? Или ще кажете, че просто не обичат хазарта?

Още едно доказателство към твърдението, е факта, че жените не могат да играят футбол. Не звучи толкова убедително, тъй като не е задължително да практикуваш, за да разбираш от нещо. Но това определено си е фактор. Много по-лесно е да "вриш и кипиш" във футболната игра, да усетиш насладата, емоцията, радостта, да почувстваш колектива и спортният дух - все неща, с които футболът те обладава и те прави негов фен. С практиката естествено се придобиват и познанията, ориентираш се по-добре в света на футбола и след като си го усетил от близо е много по-лесно да говориш за него и да претендираш, че разбираш. Сигурен съм няма момче в България(където футболът е спорт номер 1), което да не е ритало топка. Кога сте виждали момиченца от махалата да се разпределят на отбори и да играят футбол? А колко майки ритат топка на затревеното платено игрище в почивните дни?

Средата също е важна. Момчетата израстват обикновено в среда, където футболът е спортна тема номер 1. Още от малки те започват да се интересуват от този спорт под въздействие на техните бащи или по примера на всички други деца от махалата, които ритат топка. Още от ранна детска възраст децата свикват да се учат, да подражават, да се интересуват. Когато средата(бащите, приятелите, преподавателя по физкултура...) го предразполага към футбола, момчето неизменно ще се научи да разбира и да владее играта, да бъде част от нея. Постепенно ще се научи и да гледа мачове, да следи цели първенства и да стане фен на даден отбор. Преходът е лесен, защото средата и условията, мъжката природа го позволява. В това отношение момичетата са доста ограничени. В ранна възраст от тях не се иска да ритат топка или да гледат мачове. Играта с куклите, дрехите и гримовете на мама например им се струва далеч по-забавно занимание. Сред компанията от другите момичета футболът не е приоритет, никой не изисква от тях да се интересуват или разбират от това, не е тема на разговор - футболът е просто "играта на момчетата". Дори и някое момиченце да прояви някакъв интерес към футбола, то ще бъде изолирано и игнорирано от другите момичета, които си намират далеч по важни занимания. От друга страна ще бъде игнорирано и от момчетата, които няма да допуснат момиче да играе футбол с тях. Такива са по принцип взаимоотношенията и жените нямат шанс да вникнат в играта още от ранна възраст, нямат възможност за общуване и увеличаване на своите познания, нямат развитие. Условията и средата наистина имат голямо значение и до някаква степен дават отговора на въпроса "Разбират ли жените от футбол?".

Естествено най-голямо доказателство в подкрепа на защитаваното от мен твърдение е опитът, личният опит. Става дума за всички онези пъти, когато мъже са разговаряли или спорели с жени на тема футбол и когато този разговор е бил неравностоен или несъстоятелен, безмислен или даже глупав. Може би защото им липсва достатъчно футболна грамотност или защото имат изкривени разбирания за нещата. Често жените говорят за футбол просто(елементарно), нелогично и неграмотно т.е. липсват им достатъчно познания и футболна култура, опит. Пример за всички са малкото жени, които участват в телевизионни спортни(футболни) предавания като гости или се обаждат по телефона за коментари. Личи си, че им липсват достатъчно наблюдения и познания върху играта, въпреки че се опитват да изразят някакво футболно мнение. На някои въпроси направо си зациклят или се опитват да се измъкнат излизайки далеч от рамките на темата или използвайки шаблонни цитати и изрази, говорят общи приказки. Понякога отговорите са кратки и не особено ясни. Пресен пример е Мария Илиева, гостувала в студиото на Канал 1 при откриването на Световното Първенство. Тя може и да се нарича "фен" на футбола, но определено не разбира от тази игра и го доказа с елементарните и "нефутболни" изказвания. Знанията й на тема футбол могат да се определят като почти нулеви, за разлика от тези на тема музика предполагам. Беше поканена просто за "аромат", "допълнение" към обстановката, "украса"(както обикновено).
Да разговаряш с половинката си за футбол също не е добра идея, дори и тя да се "пише" фенка на спорта почти, колкото теб. Обикновено след дълги абсурдни спорове и дискусии(в стремежа й тя да се наложи) накрая излиза, че ти не разбираш нищо от футбол. Остава ти само примирението, защото "на глава с такова чудо не се излиза" - хем не разбира, хем не можеш да му кажеш нищо(инат). Това, че някои жени следят от време на време футболните мачове, не ги прави непременно навътре в играта(което всъщност се отнася и за някои мъже). "Аз гледам футбол" не значи "Аз разбирам от футбол"! В този ред на мисли нека си направим сметката колко жени по света гледат футбол и дали наистина го разбират? Предполагам намирате отговора сами всеки път, когато разговаряте за футбол с жена. Личните впечатления винаги са най-убедителни и най-силни, а имайки предвид това от моят личен опит познавам много малко жени, които с основание могат да се нарекат истински футболни фенки!

Задължително е да се отбележи, че въпреки моите "дълбоки разсъждения" винаги има изключения от правилото. Факт е също, че все повече жени по света проявяват интерес към най-великата игра в света - футбола, макар и повечето да не разбират от него и да имат примитивни познания. Факт е също, че има и такива мъже(не достатъчно грамотни). Факт е, че от доста години има женски отбори по футбол и женски първенства, което говори за някакво развитие, само дето интересното е, че и те се радват предимно на мъжка аудитория! Факт е и обаче, че почти всеки мъж разбира повече от футбол, отколкото която и да е разбираща жена.

От горенаписаната от мен статия, вероятно ще има засегнати страни. Вероятно, част от женските читатели ще се разпознаят някъде там, макар и да не искат да си го признаят. Вероятно греша в някои мои твърдения. Вероятно има наистина доста жени, които разбират от футбол, но никога няма да разбират повече от мъжете! Затова на въпросът "Разбират ли жените от футбол?" за финал бих отговорил: "Вероятно да, но не са го показали още и светът(футболът) още не го е узнал!".

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
ЗА трансферната политика на Сър Алекс Фъргюсън.


Автор: Nasunko (Aug 7 2006, 09:58 PM)
ЗА


Победителите не ги съдят. А кой е най-големия победител в съвременния Английски футбол? Манчестър Юнайтед Разбира се? А кой е главния виновник за това??? Един сър, май се сещате кой е!

Всекиму е ясно че в съвремения футбол не може да разчиташ само на школата си и на малки трансферчета на незнайни футболни звИздИ (не иронизирам никой). Трябва и трансфери и то - добри трансфери, на добри играчи, на играчи достойни да носят червената фланелка с дявола върху нея.

Алекс Фергюсън идва в Юнайтед през 86 в един средна класа отбор кретащ в първата половина на първа дивизия, но не направил нищо запомнящо се. Юнайтед по онова време е бил нещо като Тотнъм, Нюкасъл, Блякбърн сега, е да кажем малко повече. Сега 20 години по-късно Юнайтед е най-великия отбор на съвременния футбол в Англия.

И това не е случайно. Целенасочената му трансферна политика му е помогнала много. През годините Сър Алекс е направил запомнящи се трансфери(сигурно ви звучи смешно, че човек на 17 години обсъжда 20 годишната трансферна политика на един мениджър, за това ще пиша за трансферите от времето на Премиершип, просто за другите съм некомпетентен) като този на Рой Кийн, Шмайхел, Гигс, Крал Ерик Кантона, Йорк и Коул, Пол Инс и много други имена, при което произнасяне човек настръхва. Няма да се ровя в интернет да търся някакви сухи статистки за това колко пари са дадени за Шмайхел, ненужно е! Оле може би са го купили за 100 кг омари. А след голът му в 90 мин 90 година са проляти 100 кг сълзи само от мен. Благодаря, но това чувство не мога да си го купя никъде и дори само заради този трансфер и този гол бих защитил трансферите на Големия Шотландец.

Естествено има и неуспешни трансфери, но кой няма??? Поне не сме пръскали луди пари за тях, единствено за Верон. Нито Джемба Джемба, нито Йонсен, нито Кройф са купувани за някви умопомрачителни милиони. Да хвърелни са пари, но печалбата от изборениете преди малко трансфери са в пъти повече. Точно в това е гениалноста на САФ. На времето правеше всичко покрито и купуваше играчи за много ниски цени. Сега ако някоя медия разбре, че примерно Алекс се интересува от играча Х получил оферта от Манчестър за 400 000 паунда, цената му изкусвено се покачва поне 2,3 пъти. За това в съвременната му трансферна политика липсват трансфери за малки суми, а ако наистина има такива те са неефективни.

В последните години Алекс не купува играчи на килограм. Може да купува по един или двама играчи, но вижте какви играчи. Ван Дер Саар, Рууни, К.Роналдо, Рио, Смит, за които едва ли някой съжелява хвърлените милиони, може би тук е и мястото на Хайнце, но той беше далеч далеч по нейзвестен от другите изборени. Сега това е поливината ни състав. После ми говорете, че не можел да прави трансфери.

Kъм трансферната политика бих прибавил и отдаването под наем на млади играчи в други клубове за добро развитие в бъдеще. Най-пресния пример е със Кийрън Ричърдсън. Фърги го даде под наем в УБА да се обиграва и само след един сезон там, стана водеща линия в Юнайтед. Дано стане така и с Роси.

Напоследък много хора почват да критикуват трансферната политика на САФ. Защо това не ставаше през 90те когато също имаше лоши трансфери(Кройф, Берг, Йонсен), но никой не муча. Просто тогва ставахме шампиони и никой не му пукаше. Сега когато не печелим всички скачаме срещу него и срещу трансферите му. Защото само когато си в криза критикуваш. Алекс Фергюсън винаги е купувал страхотни играчи, винаги е правил и грешки, но тъжното е, че човек които всички обичаме бива нагрубяван и потъпкван. ALEX FERGUSON the Real Red Devil always in OUR hearts.


===================================================


Против трансферната политика на Сър Алекс Фъргюсън.


Автор: Ingiliz (Jul 12 2006, 12:32 AM)
ПРОТИВ


Някой си известен или не чак толкова известен философ е казал, че всяко величие по пътя до своя Олимп оставя пътека от грешки. Или казано по манчестърски „Всеки Фъргюсън по пътя до своя Олд Трафорд ... ”. Замислих дали имам правото да потърся пътеката, оставена след Сър Алекс? Всеки от Нас има – заради страстта, с която обича любимия клуб. Страст, чието опиянение често ни лишава от обективност. Реалната оценка на събитията обикновено е несъвместима с вълненията ни като фенове и сме готови да се кълнем в правотата на всяка стъпка, да търсим и намираме някаква си „основателна” причина за всяка грешка, макар дълбоко в себе си да осъзнаваме негативните измерения на случващото се. Е, нека се опитаме да бъдем обективни...
Статистика, коефициенти, награди, признания, титли, титли ... много титли – грешките не се вписват в биографията на Сър Алекс - безупречен по всички параграфи! Някои подлагаха на съмнение тактическите му познания, други критикуваха строгото му отношение ... но когато момчетата на Фърги излезеха на терена всички млъкваха ... и гледаха с отворени усти, а след края на мача критики просто нямаше. Ден след ден, мач след мач, победа след победа ... Плахите момчета от Севера се превърнаха във непобедимите бойци, а Сър Алекс бе Властелинът на футболна Европа. Завладя я както на него му харесва – възседнал главите на германците. Съмненията бяха немислими, а критиките табу. В опиянението на собственото си величие обаче, Сър Алекс май забрави кой спечели всичките му битки с цената на много пот, потрошени кости и изнемогващи бели дробове ... Момчетата неминуемо станаха мъже и вече не приемаха назидателното потупване, крясъците и ругатните. И започнаха да си тръгват ... един по един ... Властелинът реши, че може да си купи нови, а дали можеше?! Уви, не ...
Мислех да си подготвя „домашното” по темата и да извадя статистика на всички трансфери в ерата „Фъргюсън”, но се отказах. Не от мързел, а от притеснение, че ще видя толкова много любими имена в графа „ПРОДАДЕНИ” ... или че няма да видя толкова много желани в графа „КУПЕНИ”. Вместо статистиката прерових спомените и се опитах да намеря някаква закономерност в трансферите на Сър Алекс – не можах да открия такава. Критериите за всеки трансфер, всяка година са невъзможно различни. Не съм сигурен как точно шотландеца определя изискванията си към даден играч? По пост, по цена, по възраст или по съвкупността от всички? В действителност реализираните от него трансфери нямат последователност или закономерност – те просто се случват някак. Лансират се имена, подходящи съобразно нуждите на отбора, а се купува играч на коренно различна позиция.
Историята показва, че Фъргюсън може да претендира за няколко истински трансферни удара: Петер Шмайхел, Оле Солксяер, Рой Кийн ... (оставям на всеки да прибави по някой от себе си) . Останалите големи покупки не се отличаваха с особена прозорливост от страна на мениджъра, тъй като играчите бяха вече доказали качествата си, а и цената им беше адекватна на доказаното: Кантона, Коул, Йорк, Стам, Фърдинанд, Роналдо (censored), Руни.
Ако погледнем обаче останалите трансфери на отбора ... ще видим наистина един Олимп – от недоразумения. И всяко едно от тези недоразумения е на Сър Алекс Фъргюсън. Списъкът на купени играчи, потънали в невзрачност, е толкова дълъг, че ще ми трябват дни да го напиша без пропуски. Присъствието на футболисти като Бломквист, Хенинг Берг, Жорди Кройф, Джемба, Клеберсон, Хауърд, Каръл и т.н. е изумително и до ден днешен.
Други бяха купени и задръстени на пейката заради робуването на имена и статистики – за справка Диего Форлан – в сезона след продажбата му стана голмайстор на Европа (и не играеше в Барселона или Реал, а в отбор, чиито играчи общо струват колкото Уейн и Рио).
Ако всичко лошо свършваше дотук щеше да е прекрасно, но уви ... не можем да подминем онези, които незнайно защо Фърги не купи. Най-идиотска беше ситуацията около Лацио и срива в Италия. Римляните дължаха пари на Юнайтед от трансфера на Яп Стам (естествено заслугата за който е единствено на Сър-а) и същевременно закъсват яко с финансите. Положението е само за пазар – фрашкания със звезди Лацио е на сергията, а към момента Манчестър Юнайтед е най-богатия клуб в света и мениджъра разполага с огромни ресурси! Ама Фъргюсън дреме и оставя един от най-добрите централни защитници в света да отиде в Милан. Да – Алесандро Неста! Останалите няма даже да ги споменавам. Историята обаче не е прецедент и се повтори пак – този път с Парма и Джиджи Буфон. Апатичното поведение на шотландеца беше изумително не само за мен. Той обаче купуваше циркаджии всякакви – Бартез например (пфу, мамицата му лигава).
Върхът на трансферното осиране – Роналдиньо! Играч, който кацна на Острова, обявявайки желанието си да играе за Юнайтед ... а Фърги го оттърва. Като фенове на отбора търсим вината другаде и неизбежно хулим предателите. В случая Питър Кениън. Не мога да кажа какъв е неговият принос, но фактите са красноречиви – Барселона плати повече пари от Юнайтед. Това е причината бразилеца да играе за тях – останалото са оправдания. Фъргюсън имаше повече от необходимите средства - просто се направи на чифут ... а това не подхожда на титлата „Сър”.
Тези тримата са най-фрапиращите случаи на изумително бездействие и неадекватност на шотландеца в определени моменти. А има още толкова много ...
Сър Алекс винаги е казвал, че играта е на отбора и тя не може да се подчинява на никой отделен играч. Оказа се, че е на почти никой. След 1 година болнични посещения на Олд Трафорд пристигна ван Нистелрой и схемата на отбора тутакси се трансформира на удобната за него 4-5-1. Принципността – да пикаем на нея. Много бързо се оказа, че останалите нападатели са „излишни” и ще се продадат на някаква си цена, пък била тя и обидна за тях. Говорим за Коул и Йорк – ония двамцата църните, дето се подиграваха със защитите на половин Европа! Преглътнахме с оправданието „Фърги е велик и знае какво прави”. Кой да знае, че сме грешали макар и не колкото него.
А историята може да бъде още по-жестока и болезнена – когато се сетя за онези момчета, напуснали клуба заради егото на мениджъра и криворазбраните му прояви на характер. Гадно ви е, нали? И на мен – Дейвид Бекъм ... никой, никога, за нищо на света не може да ме убеди, че насилствената му продажба беше за доброто на отбора. Трансферът му в Реал не беше нищо друго освен лично разчистване на сметки. Продажбата на Дейвид беше най-грозното нещо, което съм видял откакто съм привърженик на отбора. Шотландецът се се изгаври с един от тези, които го направиха величие във футбола. Направиха го със сърцата и телата си – всяка минута от всеки мач ... сезон след сезон. Златното момче беше изритано през задната врата – нека някой ми каже, че беше правилно ... Нека някой каже, че беше заслужено.
Нима Фъргюсън купи по-качествен и универсален играч от Фил Невил след като го продаде за 5 лева, бира и кюфте? Играч, раздаващ се докрай във всеки мач без значение кой е противника. Вечният черноработник – отиде си като никой от отбора.
Рой Кийн – срамът и позорът на Фъргюсън! Футболистът с най-голямо сърце (и най-здрави топки), стъпвал по тревата на Олд Трафорд. Човекът, който Сър Алекс наричаше „моят капитан”, „последният на бойното поле”, „боецът” ... същият този се превърна в „освободеният”. Капитан Кийн се оказа ненужен по-малко от година преди да изиграе последния си мач на Олд Трафорд ... Ненужен за Фъргюсън, но не и за мен!
Неприятна е и равносметката – в момента отборът разполага с равностойни играчи на някои постове, а на други само с един. Вратарят ни е добър, но на сериозна възраст, втори – няма. Пропастта, зейнала след освобождаването на Кийно е все по-голяма, а заместника е неизвестен. Едното крило - лайно напуска, а другото ... вече не е крило – т.е. типични крила май нямаме?! Единият нападател не се знае ще се продава ли, другият е ... и той вече не е нападател. На всичко отгоре преките конкуренти на Юнайтед се надпреварват да купуват качествени играчи, а Фърги гледа Ахмед, Мехмет, Сезгин и Петит! No comment!!!

Не знам дали трансферна политика е схеми от прагматизъм, сметки и цинизъм – ако е така Сър Алекс е неповторим на пазара. За мен обаче всеки трансфер трябва да притежава онази доза лоялност, човешко отношение и страст, която превръща ирландското момче, идващо от Нотингам в Капитан Кийн.
Фърги наистина е неповторим, но историята не помни само успехите. Аз няма да забравя униженията на Яп Стам, Дейвид Бекъм, Фил Невил, Рой Кийн, Дори в името на клуба никой не може да пренебрегва онова, което винаги е давало разликата между преуспелите и великите – достойнството да уважаваш силните! Никой – дори Сър Алекс, а той продаде своите силни момчета като обикновен търгаш. Както напоследък самият шотландец често казва: „Никой не е по-голям от Манчестър Юнайтед” – вярно е, Сър ... дори ти не си ...

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Продажбата на Нистелрой - загуба или плюс за отбора?


Автор: Crash (Aug 31 2006, 07:27 PM)
ЗА (загуба е)


Когато се заговори за Рууд ван Нистелрой, още преди преминаването му в Юнайтед, изобщо не познавах този футболист. Просто в спортните емисии редовно се въртеше новината за един талантлив холандец който ниже голове ”наляво и надясно” с екипа на ПСВ Айндховен. В първия момент името му ми се стори доста трудно за запомняне, както и за произнасяне. Но след като започнах да следя изявите му в ”Ередивизи”, разбрах че в този нападател има нещо много ценно. Нещо което Фърги е забелязал и не се поколеба да го привлече.
За жалост, поради глупавата контузия която получи в тренировка, той не успя да подпише с червените дяволи веднага. Наложи се още една година да се почака, за да видим холандеца на ОТ.

Не че беше кой-знае какво велико събитие за мен (или за клубът), но предвид напускането на ”двете димящи дула” Коул и Йорк, необходимостта от привличане на голмайстор беше належаща. В лицето на Рууд, ”старият шотландец” е видял човекът който ще бележи голове. И той започна да бележи. Започна да си заработва заплатата по най-добрият начин.
Головата му сметка през всичките години престой в Юнайтед го нареди сред десетте най-резултатни футболисти в историята на клуба. Погледнах информативно в кариерата му и статистиката и научих нещо много любопитно – Нистелрой не е получил нито един червен картон. Това говори за професионализъм и за спортсменски дух, с който малцина футболисти могат да се похвалят. Рууд го доказа и на терена.
Най-вече на терена на Олд Трафорд, където обичта на публиката не остана длъжна – след всеки негов гол следваше едно скандиране което никога няма да забравя – ”Рууд Рууд Рууд Рууд Рууд...”.
Особенно добро представяне Рууд постигна в най-престижният клубен турнир в света – Шампионската Лига. Въпреки че не успяхме да спечелим заветната купа, той ще се запомни като един от най-резултатните футболисти в историята на този турнир.

Естествено не мога да не отбележа и слабите му периоди и изяви... Но те се съизмеряват в няколкото пропуснати дузпи (които се броят на пръстите на едната ръка), и в един скандал с Кристияно Роналдо (който така и не беше доказан/потвърден). Но... никой не е безгрешен.

Обиждан и оплюван от противници и противникови фенове, наричан с разни епитети и прякори, определян като консуматор и нагаждач, играч заради който се е наложило да се смени постройката и тактиката в мачовете – Рууд доказваше с изявите си на терена че е истински ”червен дявол”.
Може 99% от головете му да са отбелязани в рамките на наказателното поле – но е факт че ги има. Много добра игра с глава, поразяващ десен крак, прекрасен усет за пласиране пред гола, добро боравене и контролиране на топката – какво повече може да се иска от един нападател от неговия тип?

Това което му е поставяно като цел на терена (а именно да бележи голове) - той го е изпълнил. Ако ще се търси вина за неуспехите на Юнайтед през тези 5 години, то тя трябва да се търси в целия отбор, а не само в един човек.

В крайна сметка - Рууд завърши последния си сезон с червената фланелка с 24 гола. Една много добра сметка за нападател за който се говори че е изиграл слаб сезон...

Не мразя Рууд за напускането му. Защо да го мразя, след като ме е карал да се радвам толкова много пъти през тези 5 години...??? Ако има нещо което мразя, то това са ”скритите скандали” в отбора, които принудиха едни от най-любимите ми футболисти на Юнайтед за последното десетилетие да напуснат през задния вход...
Нещо което се надявам да не се случва никога отново.

Нелепо е да се казва за един футболист от неговият ранг, че е ”плюс” за отбора напускането му. Но дали ще се отрази липсата му в нападение е трудно да се прогнозира още отсега. Мисля че към средата на сезона ще е най-удачно да се правят равносметки и да се дават заключения.
Знам само едно – ще ми липсва радостта му след головете, и онези скандирания на публиката които кънтяха по стадионите из Европа.

Не правя трагедии с напускането му, напротив - гледам оптимистично напред, и с надеждата да се намери достоен заместник на холандеца в нападение. Такъв, който дори в слаба форма може да нанизва по над 20 гола на сезон в противниковите мрежи. Когато и другите в отбора си изпълнят поставените задачи - тогава можем да се надяваме на отличия и купи.
Уважавам всеки един футболист който носи червената фланелка, без да правя разлика от външен вид, качества на терена, характер като личност. Играчи като Рууд са ценни за всеки един отбор. Личното ми мнение е, че той даде много на отбора. Престоят му в Юнайтед беше повече от добър, и мисля че недоволните са много малко.

Уважавам го като футболист, уважавам го като личност, уважавам го и като човек достоен да се нареди сред легендите на Олд Трафорд. Мисля че той го заслужава.


======================================================


Продажбата на Нистелрой - загуба или плюс за отбора?


Автор: Ingiliz (Sep 6 2006, 01:11 AM)
Против (плюс е)


Опитвам се да се убедя сам, че мразя Нистелрой. Може би ако успея ще ми е по-лесно да напиша статията. Да, но няма да е аргументирана, още по-малко обективна. А аз и не го мразя. Виж, обективността е част от друга гледна точка – тази, която обикновено феновете подминават. Aз съм фен – т.е. и аз го правя, но разликата е в адресата – просто никога не съм виждал в Нистелрой приписваните му съвършени до невъзможност качества. Може би защото видях смяната на 2 доста различни отбора преди холандецът да пристигне на Олд Трафорд. Манчестър Юнайтед на Сър Алекс винаги е бил представян като „отборът над всеки”. Никой не се е ползвал поне открито с привилегии дори във игрови аспект. Фърги подчиняваше всеки на играта на тима – без разлика в звездния статут, заплата, голове, статистика и т.н. От Спарки (Марк Хюз), през Брайън Маклеър, Пол Инс, Канчелскис, Солскяер, Стам, Йорк ... до Нистелрой. Там принципите свършиха. Спомням си сензационните заглавия за продажбата на Лий Шарп – обявен в началото на кариерата си от специалистите за „откритието на десетилетието”. Сър Алекс го продаде защото развалял дисциплината на братята Невил и ... Райън Гигс (именно той наследи Шарп при една контузия, останалото е ... вълшебство). Всеки от споменатите футболисти в една или друга степен е изпитал на гърба си негативите на колектива – подчинението в името на играта. Да бъде резерва, да бъде сменен, да чака „своя мач”. Всеки ... пак до Нистелрой. Нека се върнем непосредствено преди покупката му ... Най-вълнуващият отбор в света, Манчестър Юнайтед печелеше фенове само със споменаването на името му. Тимът, олицетворение на красотата, духа и непримиримостта – всичко изглеждаше съвършено поне за още 2-3 години напред. Основните играчи бяха в прекрасна възраст, феноменална халфова линия, атомно нападение, пари като бълхи в дръглив лондонски помияр и единствено мисълта за бъдещия заместник на Петер Велики нарушаваше спокойствието на Сър Алекс. Да, ама пресата в Европа лудна по головата сметка на Нистелрой, а заедно с нея и Фърги, в което всъщност нямаше нищо нередно или поне никой не очакваше последствията. Интересът се превърна в официално запитване и ... после дойде контузията. Всички очакваха трансферът да се провали, а кариерата на Нистелрой да залезе в Ниймеген или Вилем II. Само, че Фърги демонстрира нещо, за което до ден днешен му свалям шапка и едновременно с това го псувам – посещаваше холандеца в болницата, където го лекуваха. Защо го псувам ли? Не го е правил за никой друг! Останалите той ги пращаше в болница – с ругатни и ... бутони. Е, не миряса докато не го купи, естествено с рекорден трансфер. Тук обаче дойде важният въпрос – Коул, Йорк и Нистелрой – кой е излишен? Всеки, който е гледал какво правеха църните пичуе със защитите на цяла Европа би пратил холандеца на пейката. Да, ама струва 19 млн. Резерви се оказваха и Йорк, и Коул, с променлив интензитет, като единственото набиващо се на очи беше, че Нистелрой не може да се разбира на игрището нито с Дуайт, нито с Анди. Фърги намери решение като оправдание за рекордния си трансфер – Йорк навън заради млечните жлези на Джордан, Коул резерва, а отборът започва да играе Руудиното. Или на терена нещата изглеждаха така: халфовата линия си създава положения за гол, ако не може да ги вкара, Нистелрой добавя топката в празната врата. Ако и така не стане работата е спокойна – Бекъм отдясно с феноменалните пасове, в краен случай Гигс ще извади някоя магия от ... шортите или Скоулс артилерията. Колко му е да смениш схемата на 4-5-1 заради Нистелрой. Или може би точно това го прави толкова велик? За мен не и то защото обичах онази отборна игра, с постоянната борба за всеки стрък трева ... а Нистелрой хич не си падаше по тая част. Откак дойде се движеше по-бавно от останалите, реагираше по-бавно, спираше топката някак по-вдървено, нямаше го оня финес на Анди и Дуайт. Разбира се, никой не може да отрече прекрасното му чувство за пласиране и възползването от него. Тези си качества определено владееше до перфекционизъм. И точно заради това му лепвам етикета „консуматор”. Такъв като ЛюПчо Пенев или оберщандартен-нападателя Карстен Янкер – седи и чака – га дойде да я нарита. Обикновено тук някъде любящите Нистелрой вадят листята с цифрите и аргументират статистически. За мен футболът никога не е бил статистика – я ми опишете статистически гола на Гигс срещу Арсенал? На колко се равнява? Хъса на Кийно какво статистическо изображение има? А куфеещия Бекъм или обезумелия поглед на Алън изпод окървавените му вежди? Въпреки всичко реших и аз да се поразровя, да видя какво толкоз величаво пише за Нистелрой. Интересни неща имало, но трябва да четеш всички графи, а не само тази на холандеца – сама по себе си е наистина впечатляваща. Само, че футболът е състезание и сравнението с другите е колкото наложително, толкова и неизбежно. Най-силната позиция на Нистелрой – съотношението мачове:голове. Наистина изумително цифрово изражение, но ако през него прозрем впрегнатите Бекъм, Гигс, Скоулс, Кийн и т.н., както и изрично подчинената на единствения централен нападател схема на отбора ... оставям преценката на всеки да е лична. Да видим обаче един наистина сякаш онеправдан от всичко играч на Юнайтед и да сравним неговата статистика – Оле Гунар Солскяер със 115 гола. Мда, на пръв поглед не може да се сравнява с Нистелрой, но половината си кариера изкара в лазарета, а в 70 % от останалите мачове кога заслужено, кога не, беше резерва. А, още една „дребна” подробност – никога отборът не е подчинявал играта си на Оле – той просто беше част от нея. Погледнато в тази й светлина неговата „статистика” ми се вижда далеч по-достойна за уважение.
Шампионската лига – страшна работа бил там ... гледам голмайсторите за последните 10 години - на 12 място, а преди него имена като Жардел, Яри Литманен, Марко Симоне, Сергей Ребров – не ми изглежда много престижно. Участия в ШЛ – отстъства между първите 25 ... майната й на ШЛ, да се върнем в Англия. Престоят на Нистелрой в Юнайтед съпроводи дуела между Сър Алекс и Арсен Венгер. Всеки от двамата имаше своят „голям нападател” (или поне и двамата така си мислят) и непрекъснато ги противопоставяха, хвалеха си ги по пресата – като домашни любимци. Уф, най-мразя да сравнявам с гънъри, ама нали се писах обективен в началото - няма мърдане. Добре де ... Тиери Анри. Сравнително равни показатели по отношение на головете, но няма как да не отбележим, че в съвременния футбол от нападателят не се очаква „просто да натика някак топката във вратата”. Всеки футболист независимо от поста си трябва да е полезен както в дефанзивен, така и в съзидателен план. Функциите на нападателите отдавна не се изчерпват с вкарването на голове, макар това да е основната им задача. Категория „топ-нападател” предполага нещо, да не казвам доста в повече. Иначе се връщаме пак на Чичовото ЛюПчо – обявиха го за реализатор на десетилетието в Испания. Не ми казвайте, че и той е „легендарен голмайстор”.
Та, „най-горещите” нападатели в Англия през сезон 05/06 и статистиката им:
Тиери Анри – 27 гола и 20 асистенции
Уейн Руни – 16 гола и 11 асистенции
Рууд ван Нистелрой – 21 гола и ... асистенции под 6 не се посочват, както в този случай.
За 2004/2005 нещата изглеждат още по-зле затова ще ги спестя. В този ред на статистиката небходимо ли е да обяснявам доколко понятието „консуматор” намира израз в играта на Нистелрой? Точно заради това след напускането на Бекъм и трансформациите в халфовата линия, формата му започна да спада. Новите играчи трудно намираха начин да взаимодействат. След идването на Руни се видя колко старомодно и някак неадекватно изглежда Нистелрой в атаката на Юнайтед. Скоростта и фантазията на Уейн, Саха и Роналдо са непосилни във всяко едно отношение за холандеца. Отборът се промени, както едно време си отидоха Коул и Йорк, макар и незаслужено, така сега беше време да си замине и Нистелрой. И то съвсем заслужено. Това трябваше да стане още миналото лято. Въпреки негативното ми мнение и споровете, никога не съм мразил холандеца и съм признавал приноса му за отбора. Но винаги отчитах и минусите, които носеше присъствието му на терена. Ненавиждах вялото му отношение към играта и липсата на всякакви признаци на желание. Някой да го е виждал да гони топка напоследък? И аз не съм.
Нистелрой никога не е бил изключителен нападател, той просто беше добър такъв, който се възползва от феноменалните футболисти, с които имаше честта да играе. Много от тях вече ги няма в отбора - закономерно и него го няма.
Дали е загубил Юнайтед? Какво? Обиденият супер-нападател дето останал 5 мача на пейката заради трагично-слабата си форма? А ако играеше и с безхаберието си беше опропастил усилията на всички? Тогава щеше ли да липсва? Въпрос на виждане относно това дали има футболист, който да е заслужил честта да му се подчини играта на Манчестър Юнайтед или не. Според мен дори и да има определено не е Нистелрой. Според други цифрите в графата му оправдават тази претенция.
Пак се връщаме на оная гледна точка от началото, от която се опитах да покажа не толкова съвършената страна на Нистелрой. Лъскавата всички я знаят. Разбира се, всеки от феновете му ще я подмине с пренебрежение. Това, което трябва да ви накара да се замислите е фактът, че такава друга гледна точка за играчи като Гигс, Кийн, Бекъм, Невил, Оле и много други не съществува. Защото дори противниците няма да ви попитат: „Велик ли е Райън Гигс”?

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Шампионската лига - плюс отборите заели 2,3,4 място или само за шампиони?


Автор: England_ (Sep 30 2006, 06:45 PM)
ЗА (плюс, за отборите заели 2,3,4 място)


Tа доколкото разбирам искате Шампионска Лига само за шампиони. Да, звучи логично и правилно, но нещата не са толкова прости. Ще дам пример. Ако участваха само шампиони, от четирите най-големи първенства в Европа щяха да участват Челси, Барселона, Интер, Байерн(Мюнхен). Ще спомена по един отбор от същите първенства, който нямаше да участва ако отборите заели 2,3,4 място не играеха в Лигата: Ливърпул, Реал(Мадрид), Милан, Хамбургер. Сбора на титлите от Шампионската лига и КЕШ на първите четири отбора е 8(благодарение най-вече на Байерн). На вторите четири отбора е 21(и то Хамбургер е само с 1). Ще спомена още няколко отбора, който нямаше да участват: Манчестър Юнайтед, Бенфика, Фейенорд, Аякс(отбелязвам, че те завършиха на 4 място миналата година и тъй или иначе нямаше да участват, но по принцип са редовно в тройката). Често наричат Шампионската Лига турнира на най-големите. Еми ако играят само шампионите на първенствата, то най-големите, шампионите на Шампионската лига няма да участват. А и нека разгледаме какви шампиони са тези отбори. Интер им връчиха титлата служебно, Челси си „купиха” титлата с наливането на стотици милиони за играчи, Барселона в момента са най-добри в Испания. Еми тогава защо да лишаваме отбори като Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Реал(Мадрид), Милан и др. от правото им да участват в Лигата след като те са наистина големи(велики) отбори.

Друг аспект е колко интересна ще е лигата при участие само на шампионите. Ако формата е същия, то тогава водачи на групите ше бъдат например Челси, Барселона, Интер, Байерн, Лион, Порто, ПСВ и Селтик (или шампионите на съответните страни) и от там нататък групите се запълват със шампионите на Азербайджан, Казахстан, Грузия, Албания и Ватикана. Е мерси ама нЕма нужда. Предпочитам отбори, който не са шампиони, отколкото Барса-Сиони, Челси-Дюделанж, Байерн-БАТЕ Борисов, Интер-Ватикан Юнайтед и други такива изпълнени с интрига дербита. Друг вариант е да се смени формата на Лигата – с две групи. Ама тогава ще участват само шампиони на едни и същи страни и шанс за пробив няма да имат отбори от Източна Европа, Швейцария, Скандинавия или Австрия. Еднообразно.

В крайна сметка не мога да разбера какъв ви е проблема с Лигата, такава каквато е тя в момента. Има над 20 много оспорвани мача и поне 5,6,7 ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ дербита на година. Всъщност като се замисля миналата година бяха над 10. Отделно турнирът е невероятен трамплин за малките отбори, който успеят да пробият в него. Левски ще спечели минимум 4,5 милиона евро,и то ако не вземат точка, което си е бюджета за половин петилетка. Такива пари се раздават заради голямата комерсиалност на турнира. А комерсиалност се постига чрез участие на големи, известни отбори с много фенове, а не чрез тяхното отсъствие.

Така че нека просто се наслаждаваме на мачове като Арсенал-Реал, Ливърпул-Валенсия и Манчестър-Милан(въпреки, че си мисля, че ние точно няма много да се наслаждаваме на този мач) и да не вдигаме къчове относно това кой участва. Лично аз не пропускам мач от Шампионската лига, нито репортаж, и съм предоволен от това което гледам. Никакъв проблем нямам с правилата на Лигата. Това е футбол не е парламент, няма чак такова значение дали заслужават да са вътре. Просто гледайте и се забавлявайте, без много да мислите!


======================================================


Шампионската лига - плюс отборите заели 2,3,4 място или само за шампиони?


Автор: forevertrance (Sep 28 2006, 10:21 PM)
Против (само за шампиони)


ШАМПИОНСКА ЛИГА!! - лигата на шампионите...на шампионите....на шампионите...на шампионите - демек най-добрите, от най-добрите...от останалите....ТОВА Е ШАМПИОНА!!
...а те най-добрите могат да бьдат само едни, нали ?!? Не 2, 3 или 4!! Така излиза, че може да има повече от 1 шампион, който да взима уастие в турнир наречен "Шампионска лига"!! Е как така?!?
Това възможно ли е... справедливо ли е?!?!

Ето как е замислен турнирьт още от самата си поява на бял свят като идея и институция още
през далечната вече 1955г., благодарение на редактора на френския "L'Equipe" Габриел Ано (Gabriel Hanot), може би най-основната фигура при сьздаването му.... Целта е била да бьде направен "турнир за победителите от националните Европейски лиги под името Европейска купа"... По този начин е било вьзможно обединена футболна Европа да мери сили и по-най добрия и елементарен начин да се види кой-кой е... и да се почнат митовете и легендите за слава, надмощие, класа, кой е най-добрия, с най-големите традиции,нещо за което в последствие, в наши дни всички сме благодарни и оценяваме... един вид... започанлао се е писането не Европейската, а до голяма степен и на Световната футболна история...

Kakто се вижда самия пьрвоначален замисьл на турнира би трябвало да се корени в неговото име...
е името е ясно, но е неясно защо... група хора решават да разрушат чара на едно свещено за всеки футболен фен сьстезание... в името на нещо друго... явно нещо по-свещено, по-голямо, по-ценно... еми да..... една от най-омразните думи... разрушила не само части от футболната история, но и много повече и не само в света на футбола и спорта.... думата - Пари... е да...

Тази мрьсна дума промени всичко... нищо вече не е същото... няма първичност (има пари)... няма уважение (има пари)....
няма носталгия (има пари).... няма дори и капчица съчувствие... звучи лошо нали... ами да... за една голяма част от хората това е така...
Но по-дяволите.... замислете се хора... няма ли да е добре този поотишъл си чар, тази позабравена романтика да се вьрнат.
Да се усили трьпката в нас зрителите. Да си спомним за красотата на футбола от всички краища на Европа, с неговите специфики, плюсовете и минусите... да научим повече за игратa която толкова много обичаме. Да се вложи още повече непредвидимост и магия в нея...

Отделно, че и по този начин и все повече и повече ще се популяризира играта. Малките кътчета скрити от нея ще могат да мечтаят.
По-дяволите няма нищо лошо в мечтите, точно обратното - те са за предпочитане, те са нещо хубаво, те са дар!!
Така че, драги господа решаващи бьдешето на Европейския футбол - замислете се!! Нека и вашата лампичка най-накрая светне.
Вдигнете си главите и направете промените, направете доброто... направете го!!

Дали това ще стане обаче, какъв е шанса... ами да - смешен, но все пак се нарича шанс... ще видим

Продължи ли обаче тази глупава и целенасочена политика, не се знае дали пренебрегнатите ще издържат. Ще продължат ли??
Ние ще продължаваме ли?!? Или ще отстояваме своето, нашето с високо вдигнати глави... това което попринцип ни пренадлежи... защото е наше наследство... което ни е било взето без питане... а ние искаме ли, искаме да бьдем част от истинския футбол... с най-добрите от добрите, не 2-ри, 3-ти или 4-ти...
Дали най-най-накрая няма да им покажем на тях... тия лошите, материалистите... че можем да се убедим... да станем едно цяло и тогава...
...айде Левскари, ЦСКА-ри, Звездаши, Партизани, Динамовци, Локомотивци... и прочие, и прочие фенове на велики, НО БЕДНИ отбори от източна Европа, а и не само разбира се... Вие сте... плюйте парите... те са виновни!!!
Вземете ги всичките и се опитайте да ги изгорите всичките мръсни долни пари... така ще е по-добре... по подобие на Брад Пит и Едуард Нортьн в "Боен Клуб"... където замисълът им беше да сринат основните сгради на най-големите световни банки по-едно и също време като по този начин изтрият всички архиви.... и... "всички да започнем наравно"... чудесна идея... и в нашия случай също... сега трябва само още много малко търпение и голяма доза смелост...

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Има ли навсякъде корупция, или Англия е оазис в това отношение?


Автор: R3D aNd_M37h (Oct 30 2006, 09:27 PM)
ЗА (навсякъде има корупция)


Един от сериозните проблеми в съвременното общество е корупцията. Откриваме я във всички обществени сфери, във всички занимания, носещи печалба. Така е и във футбола. Там корупцията е намерила много благодатна почва за развитие, особено през последните 10-15 години. В този период „най-великата игра” се промени толкова много, че дори успя да си изгради нови ценности. В съвременната футболна реалност понятия като „спортсменство”, „феърплей”, „наслада за окото” (която да носи този спорт) попадат в периферията. Тяхното централно (в миналото) място сега е заето от „успех на всяка цена”, „солидни премии” (за клуба победител в някое състезание), „пазарна реалност”, „икономическа стратегия” и т.н. Ролята на парите нарасна дотолкова, че те се превърнаха в мерило за всичко във футбола – успехи, качество на играчите в даден тим, те дори се прибавят с гордост към името на отбора („Манчестър Юнайтед – най-богатият клуб в света”, колко величествено звучи само ). Това солидно социално положение, което си извоюваха „финикийските знаци”, съчетано с човешката алчност породи корупцията. Както вече казах, тя е типична за модерното общество като цяло, а в спорта и по-конкретно футбола наблюдаваме само отделни нейни проявления. Корупцията логично е най-дълбока в най-развитите и богати държави, където може да се каже, че се е срастнала със социалния живот и се е превърнала в негов перманентен недъг.

В спортните издания ежедневно се появяват информации за подкупни играчи, съдии и дори футболни управници и това не са празни приказки. Благодарение на свободата на словото и печата, днес медиите правят обществено достояние факти и афери, които иначе биха останали дълбоко скрити. Наяве излизат невероятни задкулисни игри, чието съшествуване е подкрепено със солидни доказателства. Най-сериозните машинации естествено се правят в най-големите първенства, където приходите от медийни права и спонсорски договори са най-сериозни. Понятия като подкупване на играчи, назначаване на „удобен” съдия за някоя среща, „букмейкърски мачове” и др. са често използвани в съвременния футбол.

Най-пресният пример за тези задкулисни „спогодби” бяха разкритията за подобни афери в италианската Серия А това лято. В общественото пространство се появиха разпечатки от телефонни разговори между шефа на съдийската комисия и изпълнителният директор на шампиона в последните 2 издания на калчото Ювентус, от които става ясно, че изборът на съдии в дадени срещи на „старата госпожа” никак не е случаен. В последствие в скандала се оказаха замесени и още няколко тима от елитната дивизия на Италия, сред които Милан, Фиорентина и Лацио. Отдавна съществуваха подозрения за силното лоби, което притежава тимът от Торино, къде заради именития си и богат спонсор (автомобилният гигант „Фиат”), къде благодарение на сериозните познанства и връзки на Лучано Моджи (въпросният изпълнителен директор), но разкритията през лятото определено надминаха очакванията на доста хора. Разследването продължи няколко седмици и на замесените в скандала бяха наложени наказания. Лучано Моджи няма право да заема какъвто и да е пост във футболен клуб за срок от 5 години, на Ювентус им бяха отнети последните 2 титли и бяха пратени в Серия Б със солиден точков пасив, а другите три тима запазиха местата си в Серия А, но също им бяха отнети точки. Тези на пръв поглед сурови санкции обаче едва ли ще спрат корупцията (всички тези далавери се уреждат с пари), защото някои от замесените в този скандал останаха анонимни и едва ли ще прекратят дейността си (просто ще станат по-внимателни и ще използват по-сигурни средства за комуникация).

В Испания корумпираност се наблюдава най-вече сред съдийската гилдия.
Отдавна се говори за солидната подкрепа на висшите обществени и спортни кръгове, от която се възползва Реал Мадрид. Даже в най-слабите си сезони кралският клуб много рядко се намира по-назад от трето място в крайното класиране. Тази привидна стабилност („дори когато сме слаби пак сме сред челниците”) според мен се дължи не само на сериозната традиция и име на мадридския гранд (които са безспорни), но и на безкрайните съдийския реверанси, които белият балет получава. Съдиите в Примера са като Дядо Коледа за Реал Мадрид (с единствената разлика, че реферите раздават „подаръци” на „балета” през целия сезон ) и подкрепата им на моменти може да се види ясно дори от слепец. Един път ще свирят измислена дузпа (както срещу Валенсия пред 2 години на Бернабеу, когато бе дадена такава в 94-95 минута), друг ще спестят заслужен втори жълт картон (случвало се е доста често на „рендета” като Йеро, Елгера, Салгадо, Уудгейт и Самуел (макар че последните двама за кратко бяха на „Бернабеу”), а техния пример следват и по-младите Павон, Раул Браво и Мехия). Понякога реферите „забравят” да отсъдят засада и зачитат гол на белите от Мадрид, а в същото време отменят редовно попадение на противниковия отбор или гонят футболист от съперниковия тим за смешно нарушение. Примерите за съдийски реверанси в този случай са безкрайни, така че не смятам да се спирам на повече от досега изброените. Най-вероятно много хора, които симпатизират на кралския клуб, няма да се съгласят въобще с мнението ми. В такъв случай бих ги посъветвал да си отворят широко очите и да спрат да гледат пристрастно на успехите и победите (особено на домашната сцена) на мадридчани.

БГ фубола няма да го коментирам, защото в неговия случай може да се напише дисертация за корупцията, толкова дълбоко са затънали управниците в БФС. А и погледнато реално около и в нашето първенство не се въртят чак толкова много пари (сравнени с тези в Централна и Западна Европа), така че няма смисъл от излишни словоизлияния.

И така стигнахме до „добрата стара Англия”. На Острова няма преки индикации за уреждане на мачове или задкулисни игри, но това не означава, че не съществуват такива и няма корупция. А и Англия е държава, където репутацията е сериозен фактор (особено за хората с високо обществено положение), и е логично тя да се брани с всякакви позволени и непозволени средства. На Албиона корумпирани (и корумпиращи) са най-вече някои от мениджърите на отборите, както и агентите на футболистите. Още през 1995 г. Джордж Греъм бе уволнен от мениджърския пост в Арсенал, заради скандално разкритие, че е приел 425 хиляди паунда при нелегални плащания от скандинавски агент.

Това лято, благодарение на детективския талант на репортерите от националната телевизия BBC и тяхната редовна рубрика „Панорама”, в медиите на Острова се появиха шокиращи разкрития, които доказват подкупността и заобикалянето на правилата на Футболната асоциация от мениджъри на водещи отбори в Премиършип. Единият от тях, наставникът на Болтън Уондърърс Сам Алърдайс е „звездата” в материала на BBC, където се разкриват няколко негови неправомерни трансфера, пряко и непряко вземане на подкуп от агент на футболист и други негови „достойни за уважение” постъпки. Синът на Големия Сам, Крейг (който е футболен агент) играе ролята на „свръзката” между баща си и своите колеги и вероятно е прибрал солиден дял за участието си в далаверите. В някои случаи обаче мениджърът на Уондърърс поема нещата в свои ръце и директно урежда преминаването на даден футболист в отбора му. Като се замисля в последните 4-5 години наистина доста играчи от различни клубове и националности преминаха през Рийбок Стейдиъм и винаги съм се чудел защо Алърдайс-старши привлича през всеки трансферен прозорец толкова много футболисти, но явно всичко си има логично обяснение.

Друг „грешник” е бившият мениджър на Уест Хям и Саутхямптън и сегашен на Портсмут Хари Реднап. На официална среща той изразява желание да купи капитанът на Блекбърн Анди Тод, защото „много му харесвал като футболист и ще е радостен да го има в състава си”. Тази изява е в разрез с правилата на Футболната асоциация и вероятно ще донесе солидна глоба на мениджъра на Помпи.
Интересен и е случаят с директора на школата на Челси Франк Арнесен, който води незаконни разговори с младата надежда на Англия и Мидълзбро – Нейтън Порит. Шефовете на Боро потвърдиха, че не са знаели за разговори между представител на сините от Лондон и Порит и никога не са давали на тийнеджъра да преговаря с Челси.
С излъчването на този репортаж журналистите от BBC доказват пред многобройните фенове на английския футбол, че и на Албиона има корупция и твърденията, че „Англия е оазис на честността и неподкупността” са абсолютен мит.

Просто където има пари, ще има и корупция.


===========================================================


Има ли навсякъде корупция, или Англия е оазис в това отношение?


Автор: sasho (Nov 15 2006, 8:30 PM)
Против (Англия е "оазис")


Парите...те са едно от най-важните неща в днешно време. Без тях практически не можем да живеем пълноценно. Всеки човек се стреми да изкара повече пари, с цел да живее по-добър живот. Разбира се тук идва и моментът, че все повече хора искат да изкарват повече пари за по-малко време, чрез мръсни сделки и противозаконни действие...с една дума - чрез корупция. Корупцията можем да намерим в абсолютно всички сфери на обществото. Разбира се корупцията не подминава и футболът. Всеки ден чуваме как някъде по света футболни агенти сключват “сенчести”сделки, как се правят измами при трансферите на футболисти и най-вече чуваме за уговорени мачове. Нормално е да слушаме за тези неща, като те са факт. Факт, както е факт, че тази година в Италия няколко отбора “пострадаха” заради участие в уговорени мачове. Факт, както е факт, че в Германия хванаха рефер да “продава” мачове. В целия свят, навсякъде където се играе футбол, има корупция. Но дали това наистина е така...дали корупцията толкова навътре е навлязла във футболната игра, че вече двете понятия са станали едно цяло, дали има поне едно място на света, недокоснато от нечисти сделки и уговорени мачове...разбира се, че има....кое по-добро място от това...родината на футбола - добрата, стара Англия J.

Англия е оазис в това отношение. В Англия се играе честен футбол, неопетнен от коруционни сделки. Вярно, че в английския футбол се “въртят” много пари и естествено е при толкова пари да има съмнения за корупция. Обаче англичаните безупречно доказват, че и в това отношение са номер 1 в света. Там корупцията е сведена до минимум, а властите полагат неимоверни усилия трайно да я елиминират. Всяко едно съмнение за корупция е разследвано докато не е изяснено на 100%, че сделката е “чиста”. Тези “съмнения за корупция” главно се подклаждат най-вече от медиите(преса и електронни медии). Те са хората, опитвайки непрестанно да злепоставят английския футбол пред света, като се опитват да докажат, че и там има корупция. И въпреки множеството техни опити до сега в английската висша лига, с изключение на няколко дребни случая, не е било доказвано, някой човек, клуб или организация да правят нещо противозаконно.

В последно време точно медиите се опитват да докажат по всякакъв начин, че в Англия има корупция. Първо се опитаха да докажат как някой агенти на футболисти дават подкупи, а след това как се опитват да водят тайни преговори с даден играч. Разбира се след подробно разследване на властите фактите са красноречиви – нито един агент не е признат за виновен -> корупция няма! Последва разследване на 39 извършени трансфера, направени, според английските таблоиди, чрез подкупи. Дори настоящият селекционер на Англия, Стив Мъкларън, беше въвлечен в тези сделки. Точно така някой медии се опитват да оронват престижа на цяла Англия, съзирайки самият селекционер на националният им отбор в корупция. Медиите на острова достигнаха най-връхна точка в наглостта си да уличат някой в употреба като заснеха тайно как Хари Реднап казва, че Анди Тод (капитана на Блекбърн) му харесва като играч и би желал да го има в отбора си. Откога харесването на някой играч е незаконно? Това, разбира се, се разтълкува от медиите за опит на тайни договори с играча. На такива неща са способни някой таблоиди...да заснемат тайно някой известен играч/треньор/агент или какъвто и да е човек, свързан с футбол и след това да извадят думите му от контекста на изречението, като покажат на зрителите само това, което е “пиперливо”, интересно, с една дума всичко свързано с корупцията. Такива филми се снимат с цел единствено да се вдигне зрителския интерес. Всички знаем резултата от многобройните опити на английските медии да “заснемат”коруционна сделка – нито един задържан, нито една доказана сделка, извършена чрез корупция. От известно време насам хората в английския футбол, уличени от медиите в корупция, започнаха да съдят медиите обвинили ги, несправедливо. Това е единственият начин да спрат тези “клеветнически” филми, правени от някой медии, опитвайки се да оронят престижа на цяла Англия. Властите в Англия достатъчно добре си вършат работата, търсейки корупция във всички обществени сфери и не със сигурност не им помага когато през няколко седмици някой таблоид излиза със заглавие “Корупция в английския футбол” и поредното “потайно” разследване на някой журналисти и “уличаването” на някой агент/треньор/отбор в корупция. Това не помага и на самия футбол.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Бекъм - обратно в Юнайтед, или накъде?


Не съм запозната много добре с историята на Бекъм в Юнайтед, защото когато е играел там съм била малка и не съм се интересувала. Когато започнах да се интересувам от футбол и най-вече от Манчестър Юнайтед съм гледала много материали за Бекъм и мога да кажа, че съм запозната горе-долу с кариерата му в Юнайтед, както и с тази му в Реал и националния отбор на Англия.

Повечето от феновете на Юнайтед пазят още спомена си за него жив и се надяват той да се върне обратно. Но има ли бъдеще Бекъм в Юнайтед отново?

Талантът на Бекъм е неуспорим, и не мисля, че някой уважаващ себе си футболен фен може да отрече това. Мисля, че любовта му към Юнайтед е жива.
Има ли шанс Бекъм да се върне отново? През дългото време, което той прекара в Реал Мадрид за мен той не показа дори и малка част от това, което е бил на Олд Трафорд. С многото си участия в модни ревюта, телевизионни реклами и изобщо участията му извън терена някак си попречиха на играта му. Прекалена звездомания подгони доскорошния капитан на националния отбор на Англия. Всички негови верни фенове отричат това да е така, но също голяма част признават това за вярно.
Някои започнаха да го възприемат като манекен на мъжко бельо, главно лице на Pepsi и изключиха факта, че е футболист. Дали защото показваше истинската си същност повече на малкия екран като рекламно лице, или защото просто нямаше с какво да се запомни с футболните си изяви в „Белия балет”?
Имаше изказвания от негова страна, че иска да завърши кариерата си в клуба, който най-много е обичал – именно Юнайтед. Но може ли два силни характера като него и Сър Алекс да забравят неразбирателството помежду си, да преглътнат гордостта си и да видим отново Бекъм в „Театъра на мечтите”? Ще бъде ли Бекъм наистина същия, ако стъпи на Олд Трафорд? След всичките неща, който преживя в Реал, не забрави ли себе си по дългия път, който извървя? И спомена за този Бекъм, готов да даде всичко от себе си за победата, да направи и невъзможното за нея, или този Бекъм вече не съществува, и след себе си е оставил само спомена?

Дали с общи усилия играчите на Юнайтед ще успеят да заличат някога липсата на Бекъм, духът му и това, което правеше когато играеше за нас, или той ще остане завинаги част от този клуб дори и никога да не се върне обратно.

Бекъм, накъде? – След златния период, който прекара в Юнайтед, многото силни мачове, които е правил там, прекаленото му възгордяване и мечтите му за пари и известност го провалиха, това накара и човека, който всички обичаха да изчезне и да остане само бегла сянка на това, което е бил преди.
Дори и да се върне някога ще ходи на Олд Трафорд като Господ, какъвто не е. С почти всичките си наставници е имал конфликти, което някак си говори за сложния му характер и за това, че се има за нещо, което всъщност не е. Сигурно е, че кариерата му на " Сантяго Бернабеу" няма да се подобри. Ако продължат да плащат за него така, както той желае, почти сигурно е, че ще остане.
А ако това не се случи, ще се наложи да заобича някой друг отбор, където заплащането ще е достатъчно за неговата звездна личност.

Къде ще отиде, ако не остане в Реал? Предполагам ще отиде в някой звезден гранд, подобен на „Белия балет”, където ще има огромен хонорар, и ще бъде достатъчно щастлив, за да забрави желанието си да се върне в Юнайтед.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Бекъм – обратно в Юнайтед, или накъде?


Дейвид Бекъм.
Не знам дали има човек на този свят, който да не е чувал това име. Той е истинска футболна икона и мен лично много ме радва фактът, че навсякъде, даже в държави, които не са запалени по този спорт, навсякъде се знае това име. И тук някои ще кажат, че това е реклама и няма нищо общо с футбола. Е, определено има общо. Защото Бекъм направи по–популярен отбора на Ман Юнайтед, повече хора започнаха да гледат мачовете, което носи приходи на отбора. А пък и рекламите не могат да навредят на Дейвид и да стане по–лош футболист, нали така? Съответно от реклами само се печели. Футболните качества на Бекъм мисля, че няма нужда да ги коментирам, защото са достатъчно признати.

Относно статията, трудно аз мога да кажа накъде да се запъти Дейвид – дали да си остане в Реал, или пък да отиде посока Италия, Германия ... Англия, Манчестър Юнайтед. Естествено бих искала да се завърне на „ Олд трафорд” , но пак не съм сигурна, че така ще е най – добре и за него и за отбора. И все пак ми се иска и мога да помечтая той да се завърне на Театъра на Мечтите.

Защо искам това ли?
Не мога да забравя първите мачове на Юнайтед които изгледах. Първите спортни новини, когато трепнех в очакване да разбера дали Юнайтед е победил и всеки път съобщаваха, че Дейвид е отбелязал гол и радостта, която изпитвах беше неописуема. Вие знаете как е. Не помння точно кой беше първия мач на Юнайтед който изгледах. Не помня дали Бекъм играеше тогава. Не знам от кога заобичах отбора.
Всичко стана някак постепенно и от друга страна изведнъж. Но знам, че Бекъм вече играеше за отбора, много се зашумя около него и мисля, че точно заради него реших да заследя отбора и тогава се влюбих в Ман Юнайтед. До ден днешен смятам заслугата за това да обикна отбора на Дейвид. Сигурна съм, че покрай него и неговите страхотни игри и голове започвах да следя всеки мач.
Вероятно има и други като мен. Ние винаги ще обичаме Дейвид за това. Преминаването му в Реал не е предателство в никакъв случай. Не знам точно какво се случи тогава, но помня, че страдах за това, че отива точно в Реал М – един от най–нехаресваните отбори то мен. А тогава даже беше най –най нехаресваният. Заболя ме че отиде там, но след една–две години вече свикнах. И тъкмо свикнах да е в Реал и сега има възможност пак да се завърне. Няма да има по–хубаво нещо за мен ако това се случи. Който е чел книгата на Дейвид знае колко силно обичан е Ман Юн от Бекс. Но това са само думи. Нищо не говори толкова добре колкото онези мигове, в които той е излизал на терена с червената фланелка номер 7. Нищо не говори толкова добре колкото моментите, в които се е радвал след попадения на неговия, нашия отбор. Радостта в очите му е толкова искрена, че няма как да се съмняваме в предаността му към Юнайтед. Сигурна съм че той също вече е свикнал с Реал и обстановката там. Но и знам, че и той вътрешно копнее да изживее онези мигове с Юнайтед отново. Да спечели нова титла с отбора, да бележи голове, да поведе младите играчи напред към славни пътища. В момента и Бекъм и сър Алекс са забравили тогавашните проблеми и са в добри отношения. Надявам се да са достатъчно готови за съвместна работа отново. И сър Алекс да превъзмогне своята гордост и да позволи на Дейвид да се завърне в отбора и да изживее отново онези щастливи мигове. Ние, феновете да изживеем пак същите моменти.

Наистина как мога да не искам Бекъм да се върне в Юнайтед? Благодарение на него заобичах отбора, благодарение на него изживях толкова радостни моменти. Дейвид отбеляза едно важно победно попадение точно на рождения ми ден. Най–хубавият подарък ми поднесе той и направи празника за мен хубав. Не мога да забравя тези мигове. Искам пак да се случват. Затова искам Дейвид пак в Юнайтед. Може и да не се получи добре ако дойде, но предпочитам този риск пред онзи – да не се завърне тук и никога да не разбера какво би се случило ако се беше завърнал. Вярвам в силата на миналото. Знам, че където е имало такова щастие може пак да има.
В момента почитателите на Манчестър Юнайтед са забравили всички негативни случки свързани с него, най-вече заминаването му на „Сантяго Бернабеу” и чувствата им към Бекс са изцяло положителни и повечето фенове биха се зарадвали ако той се завърне. Изгледала съм купища компилации, посветени на Бекс, направени специално от запалянковци на Юнайтед. Повечето от тях гласят: „Дейвид, липсваш ни!”. Когато някой ти липсва, искаш той да е при теб. Значи е факт, че повечето почитатели на Манчестър Юн копнеят, или поне биха искали той отново да стане част от отбора. А какъв по–голям стимул за Дейвид ако публиката е изцяло на негова страна и го подкрепя? Това ще го амбицира да се докаже отново пред същата публика и ще провокира добрите му изяви.

Бекъм е част от школата на Юнайтед. И точно в Юнайтед трябва да завърши своята кариера. Време е да се върне. Той е все още също толкова талантливият футболист, който е бил винаги. Нищо няма да му попречи да допринесе за успехите на своя тим, нашия тим. Сигурна съм, че феновете на Ман Юнайтед ще го подкрепим и ще му дадем сили да се справи. Никой не знае какво ли ще се случи при евентуалното му завръщане, но има само един начин да разберем това. И дано, дано ни се предостави този шанс да разберем.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Футболът днес – "бизнес" или игра за феновете?


Футболът днес…
Наистина са минали времената, когато футболът се е играел само за радостта за феновете. Но нека се замислим малко над думите “игра за феновете”. Футболистите на терена трябва да играят само, за да чуят как феновете скандират тяхното име или името на отбора, за който играят? Или пък за да докажат на себе си нещо, например как могат, въпреки всичките неща, които се случват в личния им живот, да надскочат себе си и да играят на върха на възможностите си? Не. Футболът за футболистите е професия, пребиваване. В тази статия няма да разглеждам футболът като нещо много общо и мащабно, а ще се съсредоточа върху малките неща, именно тези, които правят тази игра това, което е, а именно най-гледания и най-интересния спорт.

Да се занимават с футбол за играчите е избор в живота. Въпреки, че не се славят със кой знае колко умствен багаж, () те са можели да изберат друго нещо, с което да си изкарват хляба. Къде до дарба, къде до воля, те са избрали да се занимават с това. Логично е, когато правиш нещо добре, да бъдеш възнаграден достойно. Това правят футболистите. На тях им се плащат високите заплати, за да играят добре и да водят отбора, за който играят, към успехи. За съжаление футболът наистина е изгубил от чара си да бъде просто спорт. Но в крайна сметка, кой спорт не се играе предимно за парите? Например, в тениса наградните фондове на всеки един турнир нарастват постоянно.

Но нека не се отклонявам от темата. Ако някой ми каже, че футболистите на терена играят само заради парите които ще получат в края на седмицата/месеца, ще го погледна доста странно. Склонен съм да се съглася, че играчите мислят за своята заплата, когато са извън терена, но съм убеден, че докато са на терена единственото нещо, за което те мислят са феновете. Защото в крайна сметка феновете правят целият този финансов цикъл възможен като си купуват артикули с ликовете на любимите футболисти или отбори и посещават мачовете за да гледат своите любимци.

Футболистите преди всичко са хора. А хората са егоисти и слагат на първо място своето добро. По-високата заплата по-скоро би мотивирала един футболист да дава всичко от себе си на терена, отколкото да го “разглези” и да си мисли само за края на седмицата, когато ще получи така мечтаните пари. Както казах, футболистите са хора и не може да се очаква от тях да бъдат перфектни във всеки един момент. Затова изказвания от рода на: “Гледай го тоя, получава моята годишна заплата за една седмица, и пак нищо не играе” са смешни. Цената не гарантира качество.

Наистина мисля, че в края на деня това, за което си мисли един футболист е това, което е показал на терена, това което са помислили феновете за него, а не колко дни остават до заплатата му. Мисля, че именно феновете са главната движеща сила за един футболист. Тук веднага мога да дам един много актуален пример – Оле Гунар Солскяер. Футболист, който беше контузен 2 години, получаваше сравнително ниска, символична заплата и беше изчакан от фенове и ръководство да се възстанови. Именно заради огромната любов на феновете той успя да се възстанови от тежката травма и да се върне на терена. Резултатът – феновете на червените дяволи отново скандират “ОЛЕ ОЛЕ ОЛЕ”. Примерите са ужасно много и не мисля, че една статия би ми стигнала да ги изброя всичките.

Като цяло футболът върви към неизбежното – превръщането му в бизнес. Ще дам едно обобщаващо изречение. За шефовете и собствениците на клубове, хората които дърпат конците, футболът е бизнес. Те са успели да превърнат удоволствието от играта на футболистите в своя облага – финансова. За футболистите обаче, футболът е и винаги ще бъде любимият спорт. Спортът, заради който се трудят толкова много на тренировки и на мачове. И именно заради този труд, който те полагат, феновете ги обичат.

Хората са казали че с пари щастие не се купува, a в края на деня именно фенската любов е това което има значение… Не парите.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Футболът днес – "бизнес" или игра за феновете?

Дали футболът е станал само бизнес?

Този въпрос си го задавах много години наред, и всеки път се убеждавах, че не мога да намеря причина, довод или нещо каквото и да е, за което да се захвана и да кажа, изпълнен с огромно удовлетворение - Не, не е само пари.

Вече почти не помня от кога си го задавам този въпрос - което е най-страшното за мен, което еднозначно означава, че щом не се питам, значи няма въпрос, а щом такъв е имало - то следва, че е намерил своя отговор, Отговора, драги читателю, при мен звучи по един, единствен начин - кратко, точно и ясно - ДА, футбол=пари.

Когато гледах сериите на филмите за футбола предложени от един вестник - аз разбрах нещо много важно - от самото си създаване - тази игра е била призвана да бъде не просто поредния вид спорт, в конкретния случай с топка, а игра такава, че да властва над останалите - да бъде царят на спортовете. След появата на футбола спокойно можем да говорим за разделение на спорта: на футбол и всичко останало. Именно това влияние, което оказва - това въздействие, което има върху различните народи през годините (все пак футболът е конкретна причина за възникването на война между две държави) се питам не е ли угодно някому да го опитоми, да го дресира, да го използва и да извлече дивиденти, в най-честия случай финансови. Ето я според мен е причината, т.е. теоретичната обосновка е именно такава - щом "нещо" има огромно влияние, то има "някой", който иска по някакъв начин това "нещо" да е под негов контрол - защо? - защото влиянието е власт, а властта - пари. Когато обаче се конструира една теза, тя не би била завършена ако освен своето теоретично обяснение, няма и своята емперична подкрепа - фактите.

Разбира се като човек обичащ статистиката аз знам, че правилно подбраните факти, поднесени по правилен начин могат да убедят всеки в исканото да бъде доказано от самия подбиращ. (Небезизвестен е примера с двамата президенти на Русия и САЩ, които били на състезание по интелигентност. Американския спечелил и когато се прибрал в Русия, руския президент заявил: Имаше състезание между президенти по интелигентност. Аз и моят колега от САЩ участвахме. Аз завърших втори, а той - предпоследен)
Ако се огледаме обаче и проследим развитието на футбола ще забележим, че има тенденции. Те са обусловени от различни факти, което означава че колкото и субективни да са тези факти - са доминиращи. Едни такива футболни факти биха могли да се нарекат например:
- формирането на Шампионската лига
- формирането на групите на турнира за купата на УЕФА
- непрекъснатото нарастване на отборите за Световното първенство, Европейското такова и другите континентални първенства
- създаването на Турнир за Световен клубен шампион
- обособяването на Г-14 (ама не разширена версия на Г7)
- все по-голямото разнообразие на артикули носещи лого или емблема на даден отбор (в официалния сайт на Манчестър Юнайтед са разделени на 11 категории - като се започне от фланелки и се стигне до фотоапарат за еднократна употреба)
- появата на класация за приходите на футболните клубове (в която именно Манчестър Юнайтед зае 6 поредни пъти първо място)

и разбира се има отделни събития, които както вече казах формират различни тенденции, като например:
- все по-драстичното поскъпване на телевизионните права за отделните футболни първенства
- все по-драстичните суми, за който се продават и съответно купуват отделните играчи (ето днес прочетох, че Бекъм е подписал договор за 5 години на стойност 250 млн. евро)
- все по-драстичните суми, които се дават като заплати на същите тези играчи
- все по-честите доказателства за корупция (справка - немския съдя - Хойцер, събитията тази година в Италия, събитията около избора на Германия пред ЮАР за домакин на Световното първенство през 2006г. и т.н и т.н.)
- все по-намаляващото значение на фактора - "национал", т.е. играчите вече демострират една много по-голяма незаинтересованост да играят за националния си отбор
и редица други видими за по-запалените футболни фенове неща, като например случващото се с Диема и кабелните оператори - скандал в основата, на които са именно парите. Не случайно имаше тема за това дали да се върне стария формат на ШЛ или сегашния е по-добър и тези, които подкрепят сегашното статукво имат защо. Видяхме какво стана с Левски в една такава група, а мачовете между фаворитите чупеха рекорди по зрителски интерес.

Процеса е необратим, богатите ще стават все по-богати, бедните ще бъдат все по-далеч от богатите, но всъщност на кого му пука. Мина времето на романтиката и на всички ни е ясно, че глобализацията и отражението и върху всички сфери от живота е най-вече в парично изражение, така, че не ни остава нищо друго освен да се заредим с търпение, (с добра Интернет връзка) и да чакаме времената, когато ще можем да отидем на Олд Трафорд.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Гост
Темата е заключена
Sign in to follow this  

×