Jump to content
Sign in to follow this  
Nasunko

Гари Невил

Препоръчани публикации

№2 Гари Невил

Публикувано изображение

Гари Невил принадлежи към една елитна група от играчи, които са водили през годините червените дяволи към титлите в Премиершип. Следвайки Браян Робсън, Стийв Брус, Ерик Кантона и Рой Кийн, Невил осъществи своята мечта и стана петият капитан на Юнайтед, който имаше привилегията да вдигне за 9-ти път трофея на Премиършип в края на сезон 2006/2007.

Единственото разочарование от вдигането на титлата бе факта, че Червените Дяволи бяха лишени от своя капитан в последните кръгове на надпреварата. Невил страдаше от разтегното сухожилие на глезена, след като се контузи в 11-та минута в мача срещу Болтън на 17-ти март 2007, което участие му беше последното за сезона. Но ако нямаше възможност да е на терена, неговото присъствие се чувстваше в съблекалните и от трибуните. Никой, абсолютно никой не иска да спечели повече от Гари Невил.

Защитникът, който има над 500 участия с фланелката на Юнайтед, беше нагърбен с отговорността да бъде капитан след напускането на Рой Кийн през 2005-та. Смятан за един от най-верните и лоялни към клуба футболисти след установяването му на Олд Трафърд през 1995/1996, Невил бе логичният избор за капитан.

Той започва всеки мач единствено с мисълта за победа и отказва всякакво поражение. Феновете го обичат много заради това. Неговата силна любов към отбора не винаги се харесва на всички - особено на футболните управници. Неговата бурна радост след гола на Рио Фърдинанд в последната минута на мача срещу Ливърпул на Олд Трафърд през януари 2006, му струваше предупреждение от футболната асоциация и глоба от 5000 паунда.

"Искате да кажете да се усмихвам мило и просто да се разхождам до страничната линия?" - коментира той. "Хората искат футболистите да са по-бели от бялото. А искат ли игра с роботи?"

Нямаше подобно порицание за следващото празненство на Гари - на финала на Купата на Лигата през 2006-та. Той вдигна първият си трофей като капитан и се сдоби с единствения медал, който му липсваше в неговата кариера. Червените дяволи не баха печелили съзтезанието от Април 1992-ра, когато Гари Невил беше още в известния младежки отбор заедно с Дейвид Бекъм, Ники Бът, Раян Гигс и Пол Скоулс.

През сезон 2006/07 Гари Невил се нареди до играчи като Брайън Робсън, Стив Брус, Ерик Кантона и Рой Кийн, и стана петият капитан на Юнайтед, който вдига титлата във Висшата Лига. Въпреки този исторически момент, завършекът на сезона не бе много добър за Невил поради получената тежка контузия на глезен в двубоя срещу Болтън на 17 Април 2007.

Същата тази контузия бе и причината капитанът на Юнайтед да пропусне голяма част от следващата кампания. Той може би не можеше да помогне на своя отбор на терена, но може да сте сигурни, че присъствието му в съблекалнята е било осезаемо.

Няма играч в Юнайтед, който да желае победата по-силно от Гари Невил.

Отличия с Юнайтед
Висша Лига: 1995/96, 1996/97, 1998/99, 1999/2000, 2000/01, 2002/03, 2006/07, 2008/09
ФА Къп: 1994, 1999, 2004
Карлинг Къп: 2005/06
Камюнити Шийлд: 1996, 1997, 2008
Шампионска Лига: 1998/99 2007/08
Интерконтинентална Купа: 1999
Световно клубно първенство: 2008

превод: cRaZyDeViL
източник: www.manutd.com


==========================

Гари Невил: В Юнайтед играех с брутални животни

Феновете на Манчестър Юн обожават Гари Невил. Не само защото той мрази ливърпулци. Невил е безмилостният господар по десния фланг на "червените дяволи", тарторът на отбора, който опитва да прекъсне серията от титли на Челси. Ако Юнайтед успее, това ще бъде първият трофей на Гари Невил като капитан на родния отбор. Пътят му до капитанската лента изобщо не е бил покрит с рози, става ясно от неговата изповед пред "Дейли Мейл".

Когато спра да играя, ще се наслаждавам да пътувам из Европа, за да гледам с приятели Манчестър Юн. Има ли нещо по-хубаво от това да гледаш любимия си отбор, докато си пиеш бирата, а после да излезеш и да хапнеш нещо? Да ги критикуваш, когато паднат, и да скачаш истерично, ако са били във важен мач.

Когато спечелихме КЕШ, на "Дийнсгейт" (трибуна на "Олд Трафорд") съм виждал мъже да крещят истерично с изпъкнали вени по врата. Нищо в живота им не ги е карало преди да правят подобно нещо. Оттогава те не са имали и друг повод да го направят отново. Днес можеш да хвърлиш 30 кинта за нищо, за някаква абсолютна глупост. Или можеш да си купиш с тях билет за "Олд Трафорд" и да присъстваш на най-забележителното шоу в живота си, докато гледаш Манчестър Юн.

Винаги съм казвал на младите играчи, че докато гербът на този клуб стои върху екипа ти, значи всичко с тях е окей. Денят, в който сваля емблемата на Юнайтед от гърдите си, ще бъде най-тъжният в живота ми. Не мисля, че някога бих изпитъл подобна тръпка, ако бях играл за някой друг клуб. Не искам да кажа нищо лошо за останалите, но целия съм пропит от Юнайтед, защото тук изкарах по-голямата част от живота си. Не съм толкова наивен да мисля, че на света съществува само този отбор. Барселона, Реал М, Ювентус, Милан и Байерн имат всичко, за да считат себе си за част от елита. Същото важи за Ливърпул и Манчестър Юн.

Това са единствените клубове с истинска история и традиции.

Те имат безброй привърженици по целия свят. Всички останали се опитват, но не могат да станат като тях. И никога няма да успеят.

Великите клубове могат да имат лоши сезони, дори лоши десетилетия, но никога няма да бъдат изоставени или забравени. Това може да изглежда като подценяване от моя страна на останалите, но е абсолютната истина. Знам го от личен опит, защото бях свидетел на изкачването на Юнайтед от дъното. Не съм израснал, гледайки само как Юнайтед печели титли, но това не ми попречи да обичам и да подкрепям по-малко този клуб. Винаги съм изтъквал това пред феновете, когато ме питат кой бил собственик на клуба, кой бил директор или председател на борда. Когато си на 5 или 10 години и стъпиш за първи път на този велик стадион, ти не си задаваш въпроса кой притежава всичко това или кой стои в директорските ложи. Просто се влюбваш в играчите с червени екипи, които властват на този прекрасен терен. Това е, което те привлича в клуба и те кара да си кажеш: "Това са моите хора." Това е усещане и привързаност, които остават за цял живот.

Мениджърите са нещо важно, също и директорите и играчите, но всички ние идваме и си отиваме. Това, което те грабва, е разходката из стадиона, неговите размери - изпитвам страхопочитание към това място. Обичам всичко тук - емблемата, историята. Може да обожаваш някой от играчите, но дълбоко в себе си знаеш, че някой ден той ще си тръгне. Затова винаги съм казвал, че хората в един клуб са там, за да му служат.

В Юнайтед можеш да откриеш хора, които бяха сигурни, че няма да изграя и 50 мача за клуба, да не говорим за 500. Прекарах повечето си години като тийнейджър в очакване да ме отхвърлят. Все още си спомням колко шокиран останах, когато ме избраха сред 16-те деца от 200 кандидати в отбора до 11 години. Това писмо, пристигнало по пощата, беше най-невероятното нещо, което съм получавал през живота си. Продължавам да се чудя защо ме викаха всяка следваща година и лично за мен отговорът винаги е бил отношението, което демонстрирах.

Ако тренировката бе от 17 ч., аз бях там в 16,15 и блъсках топката в стената. Знаех, че трябва да го правя, защото виждах на какво са способни местните момчета Пол Скоулс и Ники Бът, когато бяха на 13 г. После при нас дойдоха и хлапета, които не са от Манчестър - Дейвид Бекъм, Кийт Гилеспи и Роби Савидж. Тогава играех като халф и си мислех: "Не съм толкова добър като тия. Даже не съм близо."

Хората смятат, че карирата ми във футбола е дошла наготово. Те не виждат препятствията, които трябваше да преодолея, и забравят, че дузина други играчи не успяха да се справят.

Ако не си най-талантливият играч на света, трябва да спринтираш яко, за да си на ниво. Налага се да правиш жертви.

Когато на 16 години завърших училище, нарочно реших да скъсам с всичките си приятели
.
Изглеждаше брутално и много егоистично от моя страна, но знаех, че те ще правят всички онези тийнейджърски глупости, в които не биваше да се набърквам. Става дума за излизанията, дори да е за по няколко бири.
Винаги ще си спомням думите на баща ми: "Ще ти трябват две години, за да покажеш какво можеш. Никога не поглеждай назад с мисълта какво е трябвало да направиш по-добре." Медалите, които спечелих, са нещо велико, но най-невероятното е, че повече от 10 години делях една съблекалня с 6 от най-добрите си приятели и брат ми. Знам, че звучи като клише, но изживях детската си мечта.

Имало е мачове, в които можех да се представя и по-добре, срещи, в които да допусна по-малко грешки, но едно нещо мога да кажа за себе си: от 16 до 31 години дадох всичко, на което съм способен. Знам, че точно това се очакваше да направя, но имаше и много играчи, които се провалиха, защото не бяха достатъчно прилежни. Всички те бяха по-талантливи от мен.

Випуск 1992 г. на академията ще остане легендарен в историята и това не е самохвалство. В него бяха Райън Гигс, станал капитан на Уелс; Дейвид Бекъм, капитан на Англия; аз с над 80 мача за националния отбор; Пол Скоулс, един от най-великите в историята на Юнайтед; Ники Бът, спечелил 6 титли във Висшата лига; а също и брат ми Фил.

Това бе страхотен пробив, който едва ли ще се повтори в близките 50 години. Освен нас шестимата всички останали продължават да играят или да работят във футбола. Роби Савидж и Кийт Гилеспи също стигнаха до националните си отбори.

Попаднахме в сурова школа. Треньорът ни Ерик Харисън беше твърд с нас, мениджърът също, а после ставаш част от първия тим и там те чакат типове като Ерик Кантона, Марк Хюз, Рой Кийн и Пол Инс.
Ако си мекушав, няма как да оцелееш в такава компания.

Винаги съм твърдял, че те ни възприемаха като заплаха, защото от малки свикнахме да побеждаваме. Всички те вече имаха медали и се страхуваха, че някаква банда младежи ще ги изхвърли от играта. Петер Шмайхел редовно ме пляскаше зад врата. На тренировки хващаше центриранията ми с пълно безразличие, сякаш искаше да ми каже: "За нищо не ставаш." Чак след 3-4 г., той дойде при мен и ми призна: "Ти ми доказа, че греша." Това са уроци, които хората не могат да видят.

Още си спомням как Стив Брус щеше да ме разкъса на парчета в съблекалнята на "Елънд Роуд", а Марк Хюз веднъж скочи да ме бие, защото не съм подал в коридор. Кантона редовно ме гледаше втренчено и аз се разхождах с наведена глава, а Кийно и Инси нещо ми ръмжаха насреща. И всичко това, преди да застанеш пред мениджъра. Минах наистина тежка школа, но това е най-доброто обучение, което можех да изкарам.
Някои от хората в съблекалнята бяха истински животни. За да бъда честен, те изобщо не бяха най-приятните хора, с които съм играл. Изискваха страшно много от мен и бяха адски агресивни. Или свикваш с това, или си тръгваш, трябваше да мине време за да преодолеем това.

Понякога те бяха прекалено брутални. Днес много рядко можеш да видиш подобно отношение. Съвременните играчи като цяло са по-технични, но и по-чувствителни. Да не говорим за чужденците, които едва ли очакват да дойдат тук и да им крещят в лицето.

Моята кариера започна в най-подходящия момент. Имам предвид, че парите във футбола скочиха в небето. Няма да се извинявам за това, но когато започнах, парите не бяха на първо място. Подписах първия си договор на 16 години и той ми осигуряваше 29,50 паунда на седмица за следващите 2 години. Така че не съм започнал заради парите. Дойдох в Юнайтед, защото исках да играя футбол и обичах този клуб.

На 18 получавах 210 паунда на седмица и вече играех за Англия. Даже ми даваха по 20 паунда отгоре, когато имах мач в националния. После ми вдигнаха заплатата до хилядарка на седмица, но това не ме направи различен човек. След това клубът ми предложи по 5000 и аз какво? Да откажа ли?

Знам, че през 60-те футболистите са получавали колкото един водопроводчик или електротехник, но сега времената се промениха и трябва да оценим, че нашата професия ни осигурява висок стандарт. Приемам обаче, че високите заплати, вниманието на медиите и статута на суперзвезди създадоха пропаст между работническата класа и футболистите от нейните среди. Редактирано на от rossobianchi

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Гари е старо куче, обичащ клуба, който му е дал толкова много. Смятам че след напускането на Рой Кийн той беше най-добрия избор за капитан на отбора. Очаквам тази година да вдигне титлата в Премиершип, а може и FA Cup

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Pepinka,и аз като теб се надявам Гари да вдигне титлите в Премиершп и ФА Къп,но да се надяваме че ще вдигне над главата си и КЕШ :) :)

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Самия факт че вече 10 години е твърд титуляр в Ман Юн и Англия, доказва че Невил е най-добрия десен бек в света.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Ливърпул се смятат за по силните като за зели малко повече пути купата ама тази година има много добри Трансфери на всякаде и това значи че ще е трудно на всеки отбор а Хайнце да се готви да я вдигне купата :D

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Ливърпул се смятат за по силните като за зели малко повече пути купата ама тази година има много добри Трансфери на всякаде и това значи че ще е трудно на всеки отбор а Хайнце да се готви да я вдигне купата :D


Нещо общо с Гари Невил? -_-

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Една съвсем обикновена легенда


Днес е рожденият ден на последната скромна суперзвезда на световния футбол - Гари Невил. "Гари Невил ли?! - ще си кажете. - Че какво сте се сетили за него?" Не е лош играч, две мнения няма, но от къде на къде да е световна суперзвезда, та чак и рождения му ден да отбелязваме. Това е поредното ренде с номер 2 на гърба, което търчи покрай тъч линията и сипе топки в наказателното. Само дето този имаше и продължава да има късмета пред него да играят наистина качествени халфове, а дълго време основният му конкурент за поста беше по-малкият му брат. Ако разсъждавате по този начин, признаваме си, трудно ще ви убедим, че Невил е сред последните представители на една изчезваща и особено ценна порода футболисти. Но какво пък, струва си да опитаме.

Гари Невил, уважаеми читатели, не е метросексуална икона с изскубани вежди, няма татуирани заврънкулки на предмишницата и не е сменял прическата си от гимназията. Не минава за плейбой, не рекламира бельо или слънчеви очила и грам не предизвиква трепети в сърцата на девойките. Не ще да става филмова звезда, в личния му живот няма пикантерии и е прекалено скучен за жълтата преса. На всичкото отгоре не е техничар, бележи изключително рядко и най-странното - никога не мисли за трансфер.

Това е поведение на старши научен сътрудник не на професионален футболист, при това капитан на именит световен отбор. Едва ли е сред любимите ви играчи, дори да сте заклет привърженик на английския футбол, нали?
Журналистите също не се впечатляват особено от защитника; мястото му в спортните дописки е повече от невзрачно и представлява предимно сведения кога ще отшуми контузията в глезена. Ето защо шансът на Невил да се намери сред номинираните за Златна топка през годините е бил равен на шанса ние с вас да сме в класацията.

Голям смях падна в Англия, когато неотдавна Асоциацията на футболните статистици нареди Гари на 86-о място сред най-великите играчи на всички времена. Въпреки че това не беше емоционално решение, а плод на сложни изчисления на игрови показатели, на Острова (а и по света) някак си не приеха десният бек на Манчестър Юнайтед да е преди Браян Робсън, Рой Кийн и Робер Пирес, подозрително близо до Джани Ривера, Роберто Баджо и Роналдиньо. В класацията дори не присъстваха Боби Муур и Джордж Бест, така че горкият Невил отнесе куп подигравки за включването сред най-големите на света наедно с Пеле и Марадона.

Критиците му открай време твърдят, че е дървен не притежава и помен от грация и му липсва въображение. Знаете ли, интересното е, че самият той никога не е отричал това. По собствените му думи обаче онова, което не може да постигне с природна дарба, се постига с упоритост и себераздаване. А себераздаването за любимия отбор е основното качество на Гари Невил. Той винаги е бил безкрайно предан на Юнайтед, шестнадесета година вече играе за тима и лоялността му далеч надхвърля чисто професионалните задължения. Подобна вярност на един футболист към клуба му тези дни е черта, срещаща се все по-рядко. Нищо чудно, че Невил отдавна е легенда за запалянковците на "Олд Трафорд". Клубната моногамност, разбира се, е чудесно нещо, но съвсем не е достатъчна, за да извоюва на който и да е твърдо титулярно място на терена, включително и рекордните за защитник в Англия 85 повиквателни за националния отбор. Значи има още нещо в Гари, което го прави специален.

Повечето големи играчи, за които се сещаме, притежават солиден талант, но или ги мързи, или са позьори, или характерът им е чепат донемайкъде. Невил от своя страна никога не си е позволявал да влезе в конфликт с ръководството и феновете, а мързелът е нещо, което дори и най-големите заядливци не могат да му припишат.

"Щом не си най-талантливият играч на света, налага се да се бориш яко и доста да търчиш, за да си на ниво", това казва Невил още в началото на кариерата си, когато очаквал всеки момент да го изхвърлят от тима, като гледал на какво са способни останалите. Самият той останал крайно изненадан, че в края на 80-те го взели в школата на Юнайтед - едно от 16 момчета за сметка на 200 кандидати. Бързо му станало ясно, че каквото и да прави, никога няма да е от класата на Гигс, Скоулс, Бът или Бекъм.

Но пък можел да положи усилия, за да навакса с допълнителни тренировки, старание и уважение към клубната фланелка. Така Невил скоро се превърнал ако не в най-надарения, то в най-работливия и лоялен към отбора играч. Това постоянство и твърдост могат да се видят и до днес. Сега едва ли ходи часове по-рано на тренировки, но в първите години това било практика. Докато останалите се съберат за ежедневното занимание, Гари вече цял час спринтирал и упражнявал пасове. Такова старание е рядкост в последно време и дори да е налице у някои амбициозен младеж, бързо се изпарява след няколко сезона. Всички ние сме далеч по-склонни да се възхищаваме на таланта и да прощаваме мързела на гениите, докато клубната лоялност и допълнителните самостоятелни тренировки са архаизъм в съвременната игра. Ето защо твърдим, че семпли, но упорити и сърцати футболисти като Гари не бива да се забравят и имат запазено място в историята. Сега разбирате ли защо си струва да отбележим рождения му ден? Защото Невил е легенда. Скромна, неатрактивна и съвсем обикновена легенда. Може би последната в модерния футбол, който все по-спешно се нуждае от повторното разпространение на именно този вид играчи.

Днес Гари става на 33. Договорът му с Манчестър Юнайтед изтича този сезон, а практиката на клуба е да не се правят нови предложения на футболисти, преминали тридесетте. Пък и Невил дълго време страдаше от контузия, така че май свикна с цивилния живот.

На десния бек в отбора на сър Алекс има кой да го замести, но в сърцата на запалянковците празнината ще остане. Дори да не сте фен на отбора, трябва да признаете, че си е точно така.

Един ден играчите като теб ще липсват на всички, г-н Невзрачен.

ДРАГО СИМЕОНОВ

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Великия Гари! :a0148:
Сега като не играе ми липсва много, надявам се скоро да се върне и да замести Браун, че понякога този човек много ме дразни с изявите си.


Gary Neville is a red!!!

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Браун, че понякога този човек много ме дразни с изявите си.
Gary Neville is a red!!!


Мен винаги! Иначе Гари си е може би най-спокойния и уверен играч в отбора, което се придава на всички на терена, а това напоследък ни липса в някой мачове...

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Убеден съм, че и в 34-тата минута на неделния мач много те е раздразнил, направо си полудял. ;)

Все пак ако си забравил да ти напомня дразнещия момент:

Публикувано изображение

Гари е легенда и липсва на всички ни, но не е лошо да се оценяват усилията, които полагат хора като Браун, стараейки се да заместят поне до някъде големия ни капитан. Няма да е лошо и да се помисли, преди да се каже нещо, но де такива екстри. :wacko:

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Феновете питат, Гари отговаря

MUTV даде шанс на феновете на Червените Дяволи да зададат своите въпроси към Гари Невил. Ето какво отговори капитанът...

Когато беше тежко контузен, притесни ли се че може да не играеш никога повече? Jonathon, Eccles
Не съм си помислял дори ‘Дали ще играя отново?’, но имаше моменти в които се чудех колко още контузии ще ме повалят. Първата, проблема с глезена който ме извади от терените за шест-седем месеца, не ме отчая. Знаех че е нещо с което трябва да се преборя. Най-разочароващи бяха малките контузии, тези които ме лишаваха от игра за кратък срок – прасец, слабини, бедро. Претърпях три или четири от този род, които впоследствие ме извадиха от строя за по-дълъг период от очакваното. Помня че си мислех ‘колко ли ще продължи тоя път?’. Имам късмет последните шест месеца че не получих толкова контузии колкото имах в предишните сезони. Бях готов за игра почти за всички мачове. Не взех участие във всички двубои които изиграхме, но бях на 95% готов да се включа в игра.

Смяташ ли да се отдадеш на треньорската дейност когато кариерата ти приключи?
Andrew, Didsbury
Не съм сигурен в това. В момента карам курсовете за треньор с Оле и Гигси. Това е нещо което, ако завършиш курса, наклонява везните към тренировъчните игрища. Но на този етап не мога да кажа дали ще поема по този път. Искам да се концентрирам над кариерата си като футболист, каквото и да следва накрая... Кой знае, може пък и да реша да стана мениджър?

Ако можеше да „откраднеш” за Юнайтед някой играч от който и да е клуб по света, кой щеше да бъде той? Eddie, Macclesfield
Винаги съм казвал че не искам никой играч от никой клуб. Трябва да сме доволни от играчите които са тук. В момента имаме около 22-ма страхотни футболисти и няколко много добри младежи които си пробиват път напред. Ще бъде признак на алчност да искаме още играчи, защото вече притежаваме достатъчно страхотни футболисти.

Кой е по-добър – Марадона или Пеле? И защо?
Bazza, Manchester
Пеле. Просто заради начина по който е изградил кариерата си и заради помощта му за популяризирането на играта по света. Кариерата му е много дълга и е спечелил няколко Световни Титли. Точно заради тази съвършена и безупречна кариера, избирам Пеле.

В своята кариера в Юнайтед, си вкарал 7 гола в 552 мача, което е средно по 1 гол на всеки 78,9 мача. За последните четири сезона изигра 78 мача без да се разпишеш. Да очакваме ли гол в следващия мач? Harold, London
Добре, щом статистиката го изисква, ще вкарам! Но за жалост нещата не са толкова лесни. Имало е случаи да вкарам по два гола на сезон, а след това три-четири без нито един гол. Хубаво е когато се разпиша, но най-хубавото от всички неща е това че играя за Юнайтед и няма значение кой вкарва, важното е да побеждаваме.

Липсва ли ти брат ти Фил в клуба? Phil, Manchester
Ами... понякога. Липсват ми всички момчета – като Бъти (Ники Бът), Бекс (Дейвид Бекъм), Бен Торнли, Крис Каспър – бяха страхотни години когато израствахме и си пробивахме път към големия футбол, като седем-осем от нас играхме доста дълго време заедно. Но така е във футбола, ние остаряваме, идват нови младежи. Сега имаме Андерсон, Нани, Рафаел, Родриго, които си проправят своят път. Важно е че клубът гледа напред в бъдещето. Това е нещо като конвейер, някой играчи стигат до края на лентата. За щастие аз все още съм в играта. Но младите момчета са много важни за този клуб, те поддържат „сърдечния ритъм” на Юнайтед. Така че, дори да ми липсват някои от момчетата, имам шанс да играя срещу тях на терена. Понякога играчите сами разбират кога е дошъл момента за промяна.

www.manutd.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Гари подписа за още една година

Гари Невил подписа нов договор който ще го задържи в Юнайтед до месец Юни 2010г.

Невил е лоялен служител на клуба, играч който всеки отбор би искал да притежава. Прекарал последните 17 години в и около първия отбор след дебюта си срещу Торпедо Москва през 1992г., Гари заяви за пореден път че дори не си е помислял да играе за друг отбор.

"Манчестър Юнайтед е единственият клуб в който някога съм искал да играя, и затова съм много щастлив че подписвам за още една година." - каза капитанът на Червените Дяволи.

Новият договор за Невил, който в Сряда навърши 34г., дойде малко след като другият ветеран в отбора Райън Гигс удължи също с една година престоят си на Олд Трафорд, а Сър Алекс Фъргюсън заяви че новите контракти ще помогнат за запазването на добрият дух в клуба.

"Гари, Райън и Пол поддържат духът в Манчестър Юнайтед, затова сме много доволни че Гари подписа за още една година" - каза босът за клубния сайт днес.
"Гари е истински професионалист и аз му се възхищавам на това как успя да превъзмогне тежката контузия която го извади от терените за повече от година, и се завърна по-силен от всякога. Той заслужава новият си контракт, и ние сме много щастливи че го имаме в отбора."


One club man
"Манчестър Юнайтед е единственият клуб в който някога съм искал да играя."
- Гари Невил

Кратка визитка
Години: 34
Роден: Бъри, 18 Февруари 1975
Дебют в Юнайтед: 16 Септември 1992 срещу Торпедо Москва (дом.), Купа на УЕФА
Участия: 565
Голове: 7

www.manutd.bg

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Той по-скоро подписа за да учи младите ни бекове да играят като него в младите му години. Иначе е доста бавен и муден след контузията.

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Той по-скоро подписа за да учи младите ни бекове да играят като него в младите му години.
Иначе е доста бавен и муден след контузията.


ОМГ! :laugh:

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
По принцип критика към Гари Невил е подсъдима, но има нещо вярно в това за мудноста. Въпреки това, Нито Рафаел, нито Уес имат класата на Гари. ОГРОМЕН Е! Едит: Обаче ква снимка съм сложил за начална. :laugh: :laugh: :laugh:

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Според мен във формата от миналия сезон Уесли си беше на нивото на Гари. Тази година обаче контузиите му прецакаха мераците. Рафаел още е малък и лесно прегаря и се поддава на провокации, иначе е супер талант. За Гари какво да кажа, ненапразно ни е КАПИТАН (макар че лично на мен повече ми се искаше Гигс да е титулярен капитан).

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Ем да кажа , щях да се радвам да беше пропуснал нарочно , ама после яко щяха да го разкъсат но все пак това си говори само по себе си :)

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Ем да кажа , щях да се радвам да беше пропуснал нарочно , ама после яко щяха да го разкъсат но все пак това си говори само по себе си :)

в крайна сметка пича е професионалист...не може да си позволи такива нарочно пропуснати дузпи :)

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове
Нали, друго си е да се излигавиш като пич и да изпуснеш дузпата без да искаш ;)

Сподели това мнение


Връзка към мнението
Сподели в други сайтове

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Вход

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
Sign in to follow this  

×