OT100 #55: В памет на Сър Мат Бъзби

sirmatttribute.fwНа 20-ти Януари 1994г., Сър Мат Бъзби загуби битката с коварната ракова болест. Два дни по-късно, Юнайтед приема Евертън в мач от Премиършип, в един незабравим възпоменателен следобед…

Предистория: Веднага след като се разчува новината за гибелта на Бъзби, футболни привърженици от близо и далеч се стичат пред ОТ за да положат цветя, фланелки или шалчета. Когато отборът на Евертън воден от Майк Уолкър пристига два дни по-късно за мача, заварва Олд Трафорд заобиколен от възпоменателен килим от цветя и сувенири. 44750 зрители заемат местата си на стадиона, хиляди остават навън, и мъчителната тишина е нарушена единствено от диктора на стадиона Кийт Фейн, който прочита кратко писмо от семейството на Бъзби. „Мат беше винаги усмихнат, дори в последните си дни в болницата“, се казва в писмото. „За миналите и бъдещите шампиони, молим ви да издухате покрива на стадиона с песни днес.“

ОТ избухва в ръкопляскания които плавно стихват, и заглъхват когато зазвучава гайдарската мелодия „Шотландки Воин“ изсвирена от Тери Кар (музикант от формация Маунт Кармел Бенд), която извежда двата отбора на терена. Едноминутното мълчание е спазено с почит дори от множеството противникови фенове, и 60-те секунди са нарушени единствено от студения януарски вятър. „И друг път съм отдавал почит с едноминутно мълчание“ – казва по-късно Марк Хюз, „Но никое не беше така емоционално като това.“ След началния съдийски сигнал, феновете на Евертън избухват в бурни аплодисменти за своята роля във възпоменанието, а звукът на Олд Трафорд се извисява в знак на почит към великият човек. По заръка на Алекс Фъргюсън, играчите влагат всичко от себе си за покажат своето уважение към дългогодишния труд на Бъзби и приносът му към атрактивния и зрелищен футбол.

Събитието: Може би заради стъписване в първите няколко минути, Юнайтед за малко да се окажегубещ в резултата, ако не е била вещата намеса на Петер Шмайхел срещу опасните удари на Нийл Муур и Брет Ейнджъл. Но съвсем скоро, те заиграват футболът който Сър Мат им е завещал, и откриват резултата с гол на Райън Гигс след прекрасна атака, точно такава каквато Бъзби би искал да види. Гигс напредва към наказателното поле за да засече с глава прецизно центриране на Рой Кийн. Това попадение може би е трябвало да отвори „язовирните стени“, но разточителните удари на Червените Дяволи и прекрасните прояви на вратаря Невил Саутол запазват минималния резултат. В центъра на всички гениални неща и артистичност от страна на Юнайтед е Ерик Кантона, който за малко не създава поредния си шедьовър спирайки една топка на гърди, последвано от бърз финт и мощен удар който профучава на сантиметри над напречната греда. След последния съдийски сигнал, Червените Дяволи напускат терена с високо вдигнати глави след прекрасната си и атрактивна игра, точно каквато Сър Мат би желал да наблюдава.

Следистория: Юнайтед натрупват 16 точки преднина на върха в класирането, и сезонът завършва с първия в историята Дубъл за клуба, след спечелената титла и финала за ФА Къп с 4-0 над Челси. Влиянието на Бъзби върху Юнайтед е признато още около година по-рано преди смъртта му, когато улица „Уоруик Роуд“ е преименувана на „Сър Мат Бъзби Уей“, а клубът за пореден път показва признанието си през 1996г., когато е открита негова бронзова статуя в цял ръст, поставена над входа за Източната Трибуна. Тя остава виден символ за миналото, настоящето и бъдещето на Юнайтед, и постоянно ще ни напомня за човека който положи основите на толкова много богатата клубна история.

Какво пише пресата:

„Нямаше екстравагантни изблици, нито сладникави жестове; просто обикновени хора отдадоха почит към един необикновен човек, по свой начин. И всички бяха единни в това.“
Патрик Колинс, в-к „Мейл он Съндей“

www.manutd-bulgaria.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Коментирай