Eрера: Футболът е моята страст

herreratelegraphinterwiСтрастта на Андер Ерера към футбола личи във всичко, което той  прави и говори. Независимо дали става въпрос за Манчестър  Юнайтед или любимия му Реал Сарагоса, дали се отнася до тренирането на група ученички на Олд Трафорд тази седмица или  дискутирайки проблемите на феновете.

Лесно е да разбереш защо 25-годишният полузащитник стана толкова популярен сред феновете на Юнайтед, след пристигането си от Атлетик Билбао миналото лято. То не е свързано само със значителното му въздействие, когато получи шанс за игра от Луис ван Гаал, той играе умно, подава напред, отбелязал е пет гола,  дава всичко от себе си за отбора, дори чисти топката от голлинията. Ерера е харесван, защото е примерен професионалист, който мисли като фен.

Знае английски впечатляващо добре, но понякога преминаваше към родния си език, особено използвайки ‘илюзия’, за да обясни своите надежди и мечти. „Испанската дума ‘илюзия’ е малко по-различна от ‘илюзия’ на английски. За мен ‘илюзия’ е когато мечтая. Обичам да мечтая, да си представям колко хубаво ще бъде да спечеля нещо тук в Юнайтед, да играя в Шампионската Лига на Олд Трафорд. Обичам футбола. Аз съм луд футболен човек.“

„Футболът е моята страст. Веднъж, когато майка ми ми подари играчка кола, аз казах: ‘Благодаря, мамо, но не я искам. Искам футболни тениски, бутонки, екип.’ Майка ми все още има голям сак с футболни тениски на всички отбори по света.“

Младежът е събирал тениските, когато баща му Педро Мария Ерера, бивш играч, работещ като технически секретар в Сарагоса, е бил скаут в различни държави. „Когато баща ми пътуваше до Аржентина, му казах: ‘Татко, вземи ми тениска на Индепендиенте, Ривър Плейт или Бока Хуниорс.’ Трябваше да го направи. Сърцето ми принадлежи на Реал Сарагоса, но обичам всичко свързано с футбола.“

Ерера често споменава Сарагоса в разговара ни. „Малко съм футболно романтичен. Трябва да подкрепяш местния си отбор – винаги. Идолите ми бяха Гус Пойет и Найим. Може да се възхищаваш на играчи от големите отбори, но идолите ми бяха от Реал Сарагоса. Те бяха моят отбор, са моят отбор и винаги ще са. Може да смениш жена си, приятелката си, но не може да смениш любимия си футболен отбор.“

„Баща ми записа 200 мача в първа дивизия на Испания, но не в големи клубове – Реал Сарагоса, Селта Виго и Саламанка. Когато бяха малък, баща ми работеше в Сарагоса като технически секретар. Трябваше да гледа мачове и понякога, когато пътуваше да гледа друг мач, ми се обаждаше – бях на 6-7. ‘Андер, можеш ли да погледнеш мача Манчестър Юнайтед – Евертън. Виж №7′. Пуснах телевизора, гледах мача и след това казах на баща си ‘харесвам този играч’ или ‘не харесвам този играч’. Давам ви този мач като пример! Сарагоса не може да привлече играчи от Манчестър Юнайтед!“

Той е възхитително откровен. „Говоря това, което чувствам. Не харесвам, когато чуя съотборниците ми или играчи да казват ‘чувствам се добре, мачът беше труден, но ние трябва да подобрим играта си.’ Това е нормално. Можем да дадем на хората нещо по-добро. Всеки мач на Олд Трафорд има около 80 000 зрители, а на гостуванията 4/5 000 и те искат нещо повече от нас. Искат нашите чувства.“

„Футболът ми е страст, но започнах да следвам журналистика. Ако ме попитате дали бъдещето ми е свързано със спортната журналистика, ще кажа ‘не’. Ако не играя футбол, то може би ще правя пътуваща журналистика като National Geographic. Следвам ги в Instagram. Едно от нещата, които искам да правя, след като приключа кариерата си, е да пътувам много. Африка е един от континентите, които искам да посетя. Искам да отида на сафари.“

В понеделник Ерера помогна на Фондацията на Манчестър Юнайтед. Тогава заедно с Радамел Фалкао се включиха в треньорска сесия за ученици от колежа Астли Спортс на малък терен, точно до паркинга под сянката на Сър Алекс Фърюгсън Станд. Ерера и Фалкао проведоха няколко тренировки, чиято цел е да насърчат повече момичета на възраст 14 години или по-голями да заиграят футбол.

След това двамата отидоха във Салфорд Сюит, близо до музея за сесия на Въпроси и Отговори с ученици. Ерера дръпна стола си напред, изслушваше внимателно всеки един въпрос, преди да им каже, че „мечтата му се е сбъднала“, когато е подписал с Юнайтед, че се възхищава най-много на „Лионел Меси“, учтиво извинявайки се на „феновете на Кристиано Роналдо“ в стаята, а също така прогнозира, че Аднан Янузай „ще се превърне в много важен играч в клуба“.

Ерера хареса това взаимодействие с привържениците. „Футболът е за феновете“, продължи той, връщайки се към интервюто. „В Англия се грижите много добре за феновете. Когато дойдох, видях, че мачовете от 15:00ч. (британско време) не се предават по телевизията, така че отборите от долните дивизии не страдат от живото предаване на двубоите на големите отбори. Това е перфектно.“

„Бях изненадан, че трябваше да чакаме 30 минути за мача с Кеймбридж, защото феновете им се бяха забавили. Това беше фантастично. В Испания мачовете са в 23:00ч., понякога в понеделник. Това не е нормално за децата. Те трябва да ходят на училище. В Англия – феновете са на първо място. В Испания не е така. Надявам се, че нещата ще се подобрят в следващите няколко години.“

„Организацията в Англия е много, много добра. Дори ФА Къп е фантастична. Играеш срещу всеки! Жребият е отворен. Може да гостуваш на Кеймбирдж или да ги посрещнеш у дома. Вълнуващо е за всички. В Испания – ако си малък отбор може да спечелиш един мач (първия) срещу Реал Мадрид, но след това ще трябва да гостуваш на Бернабеу в Копа дел Рей. Не е толкова вълнуващо, както е тук.“

Той се радва, че феновете са започнали да го харесват. „Те си спомнят мачовете от Лига Европа!“, Ерера се усмихва, спомняйки си успеха на Атлетик над Юнайтед през 2012г. „Играхме много, много добре. Но сега смятам, че ме уважават, защото искам да работя, искам да играя за Юнайтед колкото се може повече.“ Той е започвал като титуляр само половината от 18 си мача. „Искам да играя винаги от самото начало, но това е Манчестър Юнайтед! Не е лесно! Ние сме 25 играчи, които са изключително качествени.“

След това той се намеси по време на един въпрос относно това, че изглежда ‘скромен’. „Не, не, не. Разбирам думата. Не съм ‘скромен’.“ Той е много амбициозен. „Искам да играя колкото се може повече за Манчестър Юнайтед, но няма да дойда и да кажа ‘трябва да играя’.“

„Искам да печеля трофеи с Юнайтед. Искам да бъда много важен играч тук, но може би само трима или четирима играчи в света могат да сторят това за пет месеца. Всички останали трябва да работим, да ставаме по-добри и да се учим и то не само от съотборниците си, но от всички. Аз се уча от всичко.“

„Имам MUTV вкъщи и понякога гледам легендите. Гледам Пол Скоулс. Гледам как раздава дълги пасове от единия край до другия. Невероятно. Той има характер, страст. Всички от отбора, които попитах за Скоулс, ми казаха, че е тих, доста срамежлив, но е бил лидер. Говорел е малко, но когато го е правел, всички са го слушали. Това е много важна характеристика на един лидер.“

„Може би не беше правилно да говоря за него, защото всички ни сравняват! Скоулс е имал много по-добри дълги пасове от мен. Трябва да подобрят тази част от играта си. Ставам по-добър, бележа голове, включвам се в наказателното поле, за да имам възможност да вкарам. Но трябва да науча много неща от Скоулс.“

„Иска ми се винаги да мога да играя пълни 90 минути, но понякога трябва да помогна само за една минута – както срещу КПР. Осъзнавам къде съм. Аз съм в Манчестър Юнайтед, отборът с най-голяма история в Англия. Трябва да изчакам за моя момент. А когато този момент дойде, ще се възползвам от него и ще се наслаждавам.“

Какво ще каже за ван Гаал, човекът, мениджърът и неговите тактики? „Мениджърът използва думата ‘философия’. Философията му е по-важна от всичко друго. При него няма ‘йерархия’. Разбира се, има звезди между нас, но ние сме 25 важни играчи. Той ще разчита на този, който е най-подготвен в този момент.“

„Философията му е да държим топката, да я владеем повече от опонента и така ще се отвори пространство. Когато разтеглиш играта от единия край до другия, се отварят пространства. Разбира се, трябва да подобрим играта си, защото искаме да бъдем на по-високо място в класирането.“

„Срещу Суонзи владеехме топката повече, не позволявахме на опонента да създава положения и бяхме близо до наказателното им поле, но мениджърът ни каза, че трябва да си „свършим работата“. Центрирахме толкова много пъти Люк (Шоу), Антонио (Валенсия), Пади (МакНеър), Ашли (Йънг).“

„Той не харесва да сме ‘индивидуалисти’, те мислят само за себе си. Той иска от нас да мислим като група, компактен отбор, да си помагаме един на друг. Неговият характер е такъв: той е честен. Той винаги ще ти каже нещата в лицето – независимо дали ще те критикува или ще те похвали. Когато чувства нещо, той просто не може да го задържи за себе си. Трябва да ти го каже. Това е важно. Знаеш какво си мисли.“

Феновете на Юнайтед често дискутират най-добрата позиция за Ерера – дали да играе по-назад или като десетка. „Ще кажа моето мнение по този въпрос, но трябва да подчертая, че просто искам да играя. Разбира се, понякога предпочиташ една позиция за сметка на друга, но в момента не решавам аз коя е най-добрата ми позиция! Ще играя когато и където мениджърът каже.“

„Играх като десетка в Атлетик миналия сезона, но мога да играя и отдясно, и отляво. При Марсело Биелса играхме с почти двама централни полузащитници и аз имах по-свободна роля от Андер Итураспе. Но мога да играя като №10, №8. При Ернесто Валверде миналия сезона играх два или три мача отдясно. Искам да помагам винаги.“

„В Испания, играта е също толкова честна, колкото тук, но тук физическото натоварване е по-голямо. Мачът не спира. Отборите предпочитат да атакуват, отколкото да владеят топката. Понякога предпочитат да загубят топката, защото, ако я спечелят отново, ще имат повече пространство за атака. Това е едно от многото качества на отборите в Англия. Те не могат да спрат. Понякога гледам мачове, когато един отбор печели, топката е далеч и те бягат, за да започнат играят отново. Това е фантастично за феновете.“

Той говори с възхищение, когато бе запитан за атакуващия талант на Юнайтед. „Уейн Рууни е невероятен. Той един от най-добрите играчи в света и винаги иска да играе. При гостуването на Кеймбирдж. При гостуването на Йоулвил Таун. Дори, когато имаше проблеми с пръста си на крака, той не пропусна нито една тренировка. Не пропуска бягане. Винаги помага на останалите.“

„Знам от Испания още, разбира се. Той е УЕЙН РУУНИ. Най-добрият английски футболист. Когато пристигнах тук, попитах Хуан (Мата) и той ми каза: ‘Уейн винаги тренира, винаги работи усилено, винаги се бори за отбора’. Мога да се уча от него, също както от Скоулс.“

„По характер Фалкао прилича на Уейн. Той е много, много скромен. Миналия сезон, преди контузията, той беше най-добрият нападател в света. Той имаше много сериозна контузия в коляното и имаше много трудни осем месеца. Сега става по-добър. Не пропуска тренировка, също както Уаза. Винаги се опитва да помогне на отбора. Винаги е на добра позиция в наказателното поле. Сигурен съм, че ще започнем да се наслаждаваме на играта му. Радвам се, че мога да играя с него. Заради него загубих Лига Европа (когато Атлетико Мадирд победи Атлетик във финала през 2012!). Сега ми е съотборник.“

Също както Анхел ди Мария, който премина в Юнайтед, след като спечели Шампионската Лига с Реал Мадрид. „Ди Мария беше най-добрият играч във финала!“, Ерера се усмихва, разбирайки, че аржентинецът трябва да промени стила си, да дриблира по-малко и да подава повече. „Той е може би най-добрият в отбора един на един, Янузай също. Сега имаме мениджър, който иска да държим топката, който иска да играем с едно-две докосвания.“

„Анхел се справя добре, защото предпочита да овладее топката с 1-2 докосвания, вместо да направи мигновено някое магическо изпълнение с едно докосване. Винаги гледа да подаде топката, това е на първо място за него. Ван Гаал иска от него да сменя фланговете, в следствие на което се отварят празни пространства и той има възможност да се надиграва един-на-един с противник

Относно Робин ван Перси, Ерера казва: „Когато играе с гръб към вратата, той е много добър. Ориентацията му е чудесна. Винаги прави финтове, за да елиминира съперник. Когато топката е във ван Перси и той е пред вратата, 99% или 100% това е гол.“

Сънародникът на Ерера, Давид де Хеа със сигурност е много зает по време на тренировка с толкова много талант, а също така той е доста впечатляващ по време на мачовете. „Давид може да стане най-добрият вратар в света. Може би и в момента Давид е такъв. Мануел Нойер не трябва да спасява толкова много изстрели, защото Байерн (Мюнхен) е много по-добър от останалите отбори в Германия. Тук в Англия, те тестват Давид и той прави фантастични спасявания. Той също така е много добър с топката. Когато единият централен защитник му върне топката, той може да обърне играта. Невероятно.“

„Питате ме за играчите, но ние сме един отбор. Мениджърът винаги ни казва ‘ние сме отбор’. Всички трябва да подобрим представянето си. Искаме да бъдем в топ четири в края на сезона. Оптимистичен съм за това, защото прогресираме. Предстоят ни вълнуващи три месеца, защото можем да се класираме за Шампионската Лига следващия сезона, може да се бори за ФА Къп и да направим феновете щастливи. Те ни подкрепят непрекъснато. Изключително е. Когато загубихме срещу Суонзи, всички ни аплодираха.“ Ерера обича тази подкрепа, която е като ехо на неговата страст към играта.

Интервюто е взето от Хенри Уинтър за The Telegraph.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.8/5 (6 votes cast)
Eрера: Футболът е моята страст, 4.8 out of 5 based on 6 ratings