Сър Алекс: Назначаването

86_fergusonПрез есента на 1986г., Манчестър Юнайтед беше клуб спотайващ се в собствената си сянка. Току-що загубили с 4-1 в Саутхамптън, Червените Дяволи гниеха в зоната на изпадащите от елита. С нереалистични мечти за върхови постижения след абдикацията на Сър Мат Бъзби, бордът на Юнайтед решава, че отново е дошло време за промяна.

За пет години на Олд Трафорд, мениджърът Рон Аткинсън спечели две Купи на ФА и никога не завърши под четвъртото място в лигата, но невъзможността на Големия Рон да прескочи второто място реши съдбата му.

„Манчестър Юнайтед е клуб с изключително високи стандарти”, спомня си тогавашният собственик Мартин Едуардс, който сега е почетен президент. „Рон бе с нас през последните пет сезона и се представи доста добре, но нещата започнаха да вървят на зле сезон преди да предприемем промяната. След мача със Саутхамптън мисля, че бяхме 21-ви в лигата, направихме среща в самолета на път обратно за Манчестър и решихме, че това ще бъде правилното решение.”

„Беше ни трудно да кажем на Рон, защото той не се провали и беше ентусиазиран от работата, а не е много лесно да кажеш на мениджъра, че искаш той да си тръгне. Това беше трудната част, а не вземането на решението.”

Предишният сезон започна с 10 поредни победи, но накрая Червените Дяволи трябваше да се борят, за да завършат четвърти. Разбираемо, в първите месеци на сезон 1986/87 имаше частичното недоволство по терасите, докато Аткинсън многократно бе подлаган на въпроси относно бъдещето си от медиите.

Лист с потенциални заместници бе направен доста преди самото уволнение. Франк Кийтинг от The Guardian бе подбрал имената на Брайън Клъф, Хауърд Кендъл, Дон Хау и дори Брайън Робсън. Други пък залагаха на Тери Венебълс. За борда, обаче, една фигура имаше голяма преднина пред останалите.

„Доста имена се споменаха – може би всеки, който бе популярен по това време – но никой от тях не бе обсъждан като вариант”, спомня си Едуардс. „Бордът единодушно реши да се насочим към Алекс Фъргюсън. Той беше най-добрият избор за всички нас.”

„Първият път, когато се срещнахме с него бе, когато привлякохме Гордън Страхън от Абърдийн. Гордън вече беше подписал договор с Кьолн, а ние наистина искахме да го измъкне от тази сделка, точно тогава Алекс се намеси. Той беше на страната на Манчестър Юнайтед, най-вероятно, защото е искал Гордън да дойде в Юнайтед, но също така и защото тази сделка щеше да осигури на Абърдийн повече пари, ако го направи. Така че той бе много полезен за нас и тогава за първи път се запознах с него.”

„Знаехме колко добре се справи с надвиването на Глазгоу Рейнджърс и Селтик, спечели КНК през 1983, побеждавайки могъщия Реал Мадрид, така че той вече имаше репутация. Когато вече наистина се срещахме с него, осъзнахме какъв лидер е той и видяхме и начина по който се държи, всичко това просто потвърди колко впечатляваща фигура е той.”

С набелязаната цел, Юнайтед все пак трябваше да действа внимателно. Нямаше никаква гаранция дали Фъргюсън ще иска или пък ще му бъде позволено да напусне Питъдри, особено в разгара на толкова грандиозно и устойчиво разрушаване на грандовете от Глазгоу.

„Не искахме да ни наругаят и отхвърлят веднага“, признава Едуардс. „Затова решихме, че е по-добре да разберем дали Алекс е готов да се присъедини към нас, така че един от нашите директори, Майк Еделсън, позвъни на Абърдийн, имитира шотландски акцент, използва чуждо име (че е Алън Гордън, счетоводител на Гордън Страхън) и поиска да се свърже с Алекс Фъргюсън. Алекс дойде на телефона, Майк му каза, че аз искам да говорв с него и ми даде телефона. Уговорихме се да се видим същата вечер в Шотландия: аз, Майк, Боби (Чарлтън) и Морис (Уоткинс) Срещнахме се на бензиностанция, закарани в къщата на снаха си, където се състоя нашата среща. Това просто потвърди, че той е този, който искахме.”

„Искахме да знаем дали шефът му, Дик Доналд, би му позволил да напусне. Алекс показа ясно, че той иска да се присъедини към нас и също така каза, че има уговорка с Доналд , че може да напусне, ако Юнайтед го поискат. Всъщност Алекс каза, че има клауза в договора му, която да му позволи да напусне в посока по-голям отбор, а Дик Доналд му е казал: „Ти ще напуснеш само, ако Манчестър Юнайтед те поискат.” Това не беше трудно. Позвъних на Дик Доналд на следващия ден и той се съгласи да се срещне с мен.”

Доналд направи отчаян опит да запази своя човек, предлагайки на Алекс да стане собственик на Абърдийн, но без резултат. Компенсацията бързо бе договорена, а ние получихме разрешение да преговаряме. Те не отнеха много време. Както Сър Алекс признава в своята автобиография (Managing My Life): „До голяма степен бях пленен кандидат, но бях щастлив от това.”

Два дни след като се присъедини към Юнайтед, Фъргюсън стана свидетел на отрезвителна загуба с 2-0 от Оксфорд Юнайтед, която бе в резултат на лошата физическа подготовка на състава. Допълнителна неуредица бе пиянството, което се бе установило в клуба и шотландецът събра играчи в залата на Клиф (The Cliff).

„Показах ясно, че искам да сложа край на репутацията на Манчестър Юнайтед , че е толкова социален клуб, колкото футболен клуб”, написа той. „Казах им, че трябва да променят начините си на подготовка, защото аз няма да променя моя.”

Други въпроси бяха повдигнати относно физическата мощ на състава, и късогледство, което постепенно разпада академията на клуба и скаут системата. По това времето, Куинс Парк Рейнджърс пристигнаха на Олд Трафорд за първия домакински мач на Фъргюсън. Той използва първата си колона United Review да подчертае чудовищността на задачата му, като същевременно заяви и огромната си решителност да я постигне.

„Поемането на отбор от калибъра на Манчестър Юнайтед е изключителна задача”, започна той. И продължи: „Не съм съвсем заинтересован какво се е случило тук в миналото. Нямам предвид неуважение към великите постижения на Манчестър Юнайтед през годините. Просто има само един път и той е напред. Целта на този клуб трябва да бъде да спечели шампионата.”

„Винаги трябва да има отправна точка, и аз виждам шампионата като една чудесна основа за бъдещето на Манчестър Юнайтед. Успехът има лавинообразен ефект, както разбрах в Абърдийн… Това не е нещо, което да се построи за една вечер, а вероятно ще имам нужда от няколко месеца преди наистина да създам добра връзка между мен и играчите. Но ще работят именно в тази посока и ще обичам всяка минута от престоя си тук. “

www.manutd-bulgaria.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (3 votes cast)
Сър Алекс: Назначаването, 5.0 out of 5 based on 3 ratings

Коментирай