Сър Алекс Фъргюсън

siralexСър Алекс Фъргюсън е най-успелият треньор в историята на Британския футбол – спечелил е повече от 30 значими трофея начело на Червените Дяволи. Прекарал повече от две десетилетия на кормилото на Манчестър Юнайтед, той изглежда все така напорист и решен да носи още награди в богатата витрина на Олд Трафорд.

Босът на Червените Дяволи е започнал кариерата си като футболист северно от английската граница, в отборите на Куийнс Парк Рейнджърс, Сейнт Джонстън, Дънфърмлин, Глазгоу Рейнджърс, Фалкърк и Айр Юнайтед. Изявите му на терена обаче не вещаят успехи на треньорския пост.

След като прекратява футболната си кариера, се ориентира към треньорската дейност. Бил е мениджър последователно на Ийст Стърлингтън, Сейнт Мирън и Абърдийн.
Престоят му на стадион „Питодри” е този който го прославя като треньор. Фъргюсън успява да разбие хегемонията на Глазгоу Рейнджърс, като извежда Абърдийн до 3 титли в Шотландия, печели 4 пъти Купата на Шотландия, веднъж Купата на Лигата, и една КНК (Купа на Носителите на Купи, сегашна Купа на УЕФА).

След освобождаването на Рон Аткинсън от мениджърския пост на Манчестър Юнайтед, йерархията на Олд Трафорд бързо се ориентира към неговите услуги. Той подписва на 6-ти Ноември 1986г.

Фъргюсън наследява един обезсърчен отбор от посредствено играещи футболисти, които естествено образуват недоволство сред своите привърженици, неуспявайки да се противопоставят на господството на Ливърпул.

Зациклили в последната четворка отбори на Първа Дивизия, Фъргюсън моментално взима мерки за да спаси отбора от изпадане. Без да прибегне към трансферния пазар той вдига на крака Юнайтед, като отбора финишира на 11-то място.
С това той загатва че може би е единствения способен човек който може да върне отбора в борбата за титлата. Юнайтед набира скорост, но повечето от играчите му трудно покриват физическите норми на Лигата.
През втория си сезон Червените успяват да завършат на второ място в класирането след Ливърпул, но тази позиция създава все още грешни впечатления.

Повратната точка идва през сезон 1989/90.

След серия от неубедителни игри и измъчени победи през целия сезон, Юнайтед спечелват своя първи трофей в ерата Фъргюсън. Лий Мартин вкарва единствения гол във финалния мач-преиграване за FA Cup срещу Кристъл Палъс.

Този първи Трофей „отваря язовирните стени”. Още следващия сезон отбора печели КНК (сегашна Купа УЕФА). На финала в Ротердам, Червените побеждават Барселона с 2-1, благодарение на блестящата игра на Марк Хюз.
Следва спечелването на Купата на Лигата през 1991/92, с което вече Юнайтед придобива своя облик.

За жалост шампионската титла остава все още недостижима. Тя е нещо като „Свещенния Граал” за феновете на Юнайтед – цели 26 години Ливърпул доминира в Англия и на европейска сцена, което допълнително огорчава и дразни феновете на Олд Трафорд.

Дългоочакваната титла идва през сезон 1992/93. Червените Дяволи, вдъхновени и водени от новото момче – Ерик Кантона, подписал за 1 млн. паунда с Юнайтед, успява да задмине Астън Вила в последните кръгове от сезона.

Каръкът е счупен: следва Дубъл през 1993/94, дублират Дубъла (с „деца”) пре 1995/96, и още една титла през 1997г. Най-накрая Юнайтед съчетава могъществото си извън терена с победи и на футболното поле.

Доминацията на Ливърпул е прекъсната и е сложен нейният край.

Най-голямото постижение на Сър Алекс идва през сезон 1998/99. Никой до този момент не е печелил Требъл – Премиършип, FA Cup и Шампионска Лига. В една незабравима нощ в Барселона, решението му да пусне в игра резервите Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяаер без съмнение остава в историята. Двете резерви бележат по един гол в самия край на мача, за да обърнат резултата от 0-1 за Байерн М., до 2-1 за Манчестър Юнайтед, с което отбора печели Купата на Шампионската Лига и завършва Златния Требъл.

За този успех, Фъргюсън е награден от Кралица Елизабет с Рицарски Орден и титла Сър, като мнозина очакват той да се оттегли, вярвайки че е сбъднал най-голямата мечта за един треньор.
Нищо такова не се случва – поредната титла идва още в следващия сезон 1999/2000, като ги прави три подред през 2000/01. Осмата му титла в Премиършип идва през сезон 2002/03, а четвъртата му FA Cup година по-късно, на финала срещу Милуол в Кардиф.

В момента Червените са в процес на смяна на поколенията. Групата младоци която оформи ядрото за големите успехи започнали през 1995/96, вече почти се развали. Сега Сър Алекс създава нови звезди, като например Уейн Рууни и Кристиано Роналдо, които са в състояние да запалят искрата на една нова ера от успехи.

Новото поколение се отблагодарява със спечелването на Карлинг Къп през сезон 2005/06 и със спечелването на 9-тата титла в Премиършип през сезон 2006/07. Изгледите за бъдещи успехи са налице, след като Сър Алекс привлича три нови надежди – Андерсон от Порто, Нани от Спортинг Лисабон, и Оуен Харгрийвс от Байерн Мюнхен, за да подсили шампионския състав.

След като връща титлата у дома, на Олд Трафорд, Сър Алекс насочва вниманието си към Шампионската Лига, с надеждата да я спечели за втори път през сезон 2007/08.

След една много силна кампания 2007/08, Червените Дяволи успяват да запазят титлата си в Премиършип, и да спечелят втора европейска купа от Шампионската Лига под ръководството на Сър Алекс Фъргюсън.

Това им дава право да участват и в турнира на ФИФА Световна Клубна Купа, където през Декември 2008г. в Япония, Юнайтед са коронясани като Световни Клубни Шампиони. По късно през сезона, Червените Дяволи печелят и Купата на Лигата, побеждавайки Тотнъм на дузпи във финала.

На 16-ти Май 2009г., Юнайтед постигат това което е изглеждало като почти „невъзможна мисия” когато Сър Алекс пристига на Олд Трафорд през 1986г., изравнявайки дългогодишния рекорд на Ливърпул от 18 шампионски титли в английската лига. Преборвайки именно Ливърпул в борбата за короната през 2008/09 – 11-та титла за Сър Алекс в 17 сезона – прави вкусът от триумфа още по-сладък.

www.manutd-bulgaria.com