Пътят на Морган Шнайдерлин до Юнайтед

schneiderlin-return-southampton-man-utd_3352332

Часът е седем, една юнска вечер на 2010 година, когато Франсоа Келър чува тълпата приближаваща къщата му да издава шум, който осем часа по-късно ще събуди съседите му.

Изминали са две години от „травмата“ от раздялата с Шнайдерлин при привличането му в Саутхемптън, но , без предварително известие, златното момче на Келър се връща в Страсбург с торба месо и група бивши съотборници.

„Чух това пеене на улицата и си казах “Какво е това?“, но тогаваха си помислих “Познавам тези гласове“, казва Келър, някога треньор на Шнайдерлин в Страсбург.

Той е една от ключовите фигури в миналото на обещаващия младеж, който научава английски гледайки Only Fools and Horses в Саутхемптън и който се връща на Сейнт Мери като струващ 25 млн паунда играч, имащ за цел да докаже, че може да бъде важна фигура в халфовата линия на Манчестър Юнайтед в дългосрочен план. Килър ще следи следващата фаза с по-голям интерес от повечето.

„Когато отворих вратата онази вечер, Морган се подхилкваше заедно с още седем момчета от периода му в  младежкия отбор,“ припомня си той. „Не ги бях виждал отдавна, но те се появиха с храна, казвайки, че е време за барбекю.“

„Беше три часа сутринта, когато си тръгнаха също толкова шумно както и дойдоха. Събудиха съседите ми. Морган и момчетата дойдоха и следващата година и след това. Той има много голямо сърце, всеки пък когато си мисля за Морган се усмихвам.“

По време на нашия разговор в дома на Рейсинг клуб Страсбург, Келър се усмихва много често. Той е бил треньор на този залязващ клуб, разположен в свереоизточна Франция, където Арсен Венгер приключи своята игрова кариера преди 33 години.

Страсбург е клубът, който забелязва Шнайдерлин, когато е тихо шестгодишно момче и го отглежда през следващите дванайсет години. Той бе определен като „дете на клуба“ при отпразнуването на стогодишнината през 2006г – тийнейджър, който живее в кампуса докато правилата не му позволяват да наеме апартамент. Апартамент, на който държи кепенците спуснати за шест месеца, за да осуети шпионирането на Келър.

Келър си спомня всичко, от протестиращото момче в съблекалнята на първия отбор за първи път до опустошението което помита града, когато Страсбург банкрутира и той е продаден на Саутхемптън през 2008г, на 18-годишна възраст, за да бъдат покрити задълженията.

„Вижте го сега,“ казва Келър. „Всеки, който го познава знае какво направи, за да стигне до тук.“

Това е нещо, за което един учител, приятели и живеещите в Зелвилер ще се съгласят, дори и ако им се е искало повече Венгер да бе спечелил борбата за привличането му.

Ерик Кантона създаде впечатлението, че тук в Елзас, фермерите отглеждащи хмел са по-известни от британските футболисти. Може и да е прав, но в Зелвилер Шнайдерлин променя баланса.

„Мой приятел го нарича “градчето на Шнайдерлин“, заявява Люсеин Ебел. Тя държи един от двата пъба и познава „шнайдерлините“ от повече от 60 години. Населението на това градче с красиви ярко боядисани къщи е около 750 и всеки е запознат с бизнеса на съседа си.

Тук, на 20 мили от Страсбург, Шнайдерлин, по-възрастният от двете деца, израства в семейството на Каролин и Алберт. Майка му Каролин се грижи за възрастни хора, а баща му Алберт се занимава с поправянето на покриви като своя баща Жерар. Семейството му все още живее тук.

„Жерар основа футболния отбор тук“, казва Марсиал Хелбърт, настоящ президент на Рени, аматьорски клуб създаден през 1968г. От дадото на Шнайдерлин.

„Играех футбол с бащата на Морган – много добър вратар. Той и Морган постоянно играеха в двора.“

В началото Шнайдерлин е дефанзивен халф. Той е сред многото, които искат тениска на Бразилия след Световната Купа през 1994г., но сред малкото чийто екип носи името на Дунга.

„Когато Морган се връща тук е толкова скромен. Идва с влак. Има голяма кола, но никога няма да се покаже. Майка му не би го позволила.“

„Открихме клуб преди няколко години и Морган дойде да ни подкрепи.“ Вътре се намира екип на Шнайдерлин, който е носил при участието си за националния отбор на Франция до 18 години през 2007г. Когато той игра на Световното миналото лято, 350 човека от околността се събират в клуба, за да го гледат. Наложило се да се обадят за още столове.

Изображение в коридора на тренировъчния център на Страсбург твърди, че Шнайдерлин е бил на шест, когато започва своя път, който вече го отведе във Висшата Лига и до Световната Купа.

Неговият баща го отвежда в клуба в деня на отворените врати през 1996г. и Страсбург харесват онова, което виждат. В центъра Шнайдерлин среща Тиери Бранд, треньор в академията, а по-късно и негов учител по физическо в гимназията Жан Моне в Страсбург.

„Беше на осем, приятно, тихо момче – не много силно, но чаровно, интелигентно. Беше толкова трудолюбив и никога не се оплакваше.“

„Беше добър във волейбол, тенис на маса, хендбал … но във футбола всичко  беше толкова естествено – винаги играеше с момчетата от горния курс.“

Келър, нападател във Фулъм през 90-те, ръководи развитието на Шнайдерлин. „Напредъкът му бе перфектен,“ казва Келър. „Играеше за Франция във всички възрастови групи. Страстта му бе като на Тиери Анри.“

Шнайдерлин живее в академията повече от година, споделайки стая с Томас Зербини, който сега играе в четвърта френска дивизия. „Имахме политика, според която играчите от академията не могат да се пренесат в собствен апартамент докато не навършат 18 години. Но ние позволихме на Томас и Морган да го направят на 17. Те бяха много отговорни.“

Към този момент Шнайдерлин вече се е превърнал в най-младият професионален играч в клубната история, подписвайки контракт преди да навърши 17 години.

„След като Морган се пренесе в апартамент, аз исках да го наблюдавам,“ казва Келър. „В продължение на шест месеца той дърежеше щорите спуснати – знаеха, че някой от клуба е в съседната сграда и ми казва в колко часа е пуснат телевизора, в колко часа си лягат. Морган е умен.“

„Един път карах към дома си и видях Томас и Морган от улицата. Те се бяха заключили. Ударих вратата и те избягаха вътре, за да скрият огромна купчина от кутии с пица. Не бе ангел, но и не се е държал лошо.“

Келър дава първата възможност на Шнайдерлин да играе с големите при мач на отбора на резервите през 2006г.

„Имах на разположение само 11 играча, никакви резерви, срещу Бове, шампионите от четвърта дивизия. Те бяха мъже, а Морган бе на 16 – поставих го в защита.“

„Загубихме със 7-0. Спомням си как на почивката Морган каза „Тренер, извини ме, но аз не съм защитник.“ Аз му казах „Знам това, Морган, но отборът е доста малък днес.“ Той излезе и даде всичко от себе си.“

През октомври същата година, „детето на клуба“ бе на постери из целия град, записвайки своя преждевременен дебют на 16 години в мача по случай стогодишнината на клуба. Дадена му е тениска с номер 100.

„Той заяви на приятелите си „Днес съм като клоун.“ Бе малко използван за пред обществото.“

През следващите 18 месеца Шнайдерлин е интегриран в първия отбор, но Страсбург изпада през 2008г. и финансово осакатен клубът го продава на Саутхемптън за 1,2 млн паунда през лятото на същата година.

Клубът е ликвидиран и възстановен в пета дивизия преди отново да се изкачи до трета, където се намира днес.

„Винаги сме знаели, че той ще отиде в по-голям клуб, но ние и Морган си мислехме, че той ще изиграе много мачове за нас,“ казва Келър. „Когато той бе продаден, това бе ужасна травма.“

„Вярвахме, че той ще се справи добре в Англия с клуб, който се грижи за младите си играчи, но уау!“

За повече от две години Венгер получава подробни доклади за Шнайдерлин. Любопитството му е съсредоточено над това как Шнайдерлин ще се справи в елита след като прекара четири сезона и 136 мача със Саутхемптън прескачайки между Лига 1 и Чемпиъншип.

Неочакваната поява на Франсоа Коклин и сравнително късният интерес на Юнайтед уби това, което се смяташе за сигурен трансфер в Арсенал.

Моментът на „откритието“ за Юнайтед настъпва на 11-ти януари, когато Саутхемптън побеждава Юнайтед с 1-0 на Олд Трафорд. Те виждат изключителните качества на футболист, който прави най-много влизания (355) във Висшата Лига през последните три сезона. Също така той е съвсем близо до върха на класациите за засичания и точни пасове (90%).  Юнайтед смятат, че са уловили някой специален.

Хората запознати с футбола бяха наясно, че Шнайдерлин нае диетолог, за да изчисти четири килограма през 2011г и че отказа да се абонира за френските теливизионни канали през първите си две години в Саутхемптън, за да може да научи английски по-бързо. Only Fools бе любимото му телевизионно шоу.

Подобно на други разкази от Зелвилер и отвъд, тези анекдоти подкрепят гледната точка точка на Келър за „личност искаща отчаяно много да успее“. За да успее в огромното предизвикателство, което сам си е поставил в Юнайтед, той трябва да се приспособи към нов механизъм.

Тези, които го познават нямат никакви съмнения, че той ще успее. Ако го направи, на фермерите в Елзас може и да им се наложи да споделят светлината на прожекторите за по още известно време.

 

DailyMail

 

www.manutd-bulgaria.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (4 votes cast)
Пътят на Морган Шнайдерлин до Юнайтед, 5.0 out of 5 based on 4 ratings