ОТ100 #53: Отново шампиони

championsagainСлед 26 дълги, мъчителни години, Юнайтед най-после има шанс да отпразнува спечелването на шампионската титла. Публиката на Олд Трафорд не пропуска възможността да се порадва на славата, когато Блекбърн Роувърс гостува на М16 на 3-ти Май 1993…

Предистория: В един много оспорван сезон, водачът в класирането се сменя цели 22 пъти. И все пак месец преди края на кампанията с една победа над Шефилд Уензди, Юнайтед се изкачва на първото място и не го изпуска до самия край. Загубата у дома на Вила от Олдъм Атлетик прави изхода от двубоя на Олд Трафорд протоколен, и титлата отново е в Театъра на Мечтите, след 26 болезнени години.

Събитието: След като научават, че вече са шампиони, играчите на Юнайтед се събират в къщата на капитана Стив Брус, за да го отпразнуват преждевременно. На другия ден няколко от играчите все още чувстват ефекта от партито през изминалата нощ. Кевин Галахър дава преднина на гостите с прецизен удар, който минава близко от вътрешната страна на гредата. Но само няколко минути по-късно, от около 28 метра, Райън Гигс изравнява от пряк свободен удар. На Олд Трафорд има малко повече от 40000 зрители, които с нетърпение очакват да видят как любимия им отбор вдига купата. Пол Инс вкарва за 2-1. Това може би е перфектната нощ за всички? Не напълно. Юнайтед печели нов свободен удар на границата на наказателното поле и изпълнителя е Гари Палистър – единствения полеви играч, който не се е разписвал през целия сезон. Англичанинът забива „последния пирон в ковчега“ на Блекбърн и тогава коментаторът на „Скай Спортс“ Мартин Тайлър възкликва, „върховна слава”

Следистория: Виковете на Стив Брус и капина Брайън Робсън докато вдигат титлата, се чуват на километри от Олд Трафорд. Вътре в съблекалнята се лее шампанско, а играчите нетърпеливо чакат своя ред за снимка с трофея. Тогава дори Мат Бъзби и някои от бившите му играчи влизат в съблекалнята за да се порадват заедно с отбора. Всички кръчми, барове и клубове в Манчестър празнуват до сутринта заедно с Червените Дяволи, за да се убедят че най-после са прогонили злите духове.

Какво пише пресата:

„Още от сутринта Олд Трафорд бе заобграден от хиляди привърженици, които нарастваха с всеки изминал час под парещото слънце, готови да изживеят отдавна чаканото събитие, което по една или друга причина им убягваше толкова дълго време.“
Ерлънд Клаустън, „Гардиън“

„Олд Трафорд се превърна в арена на празненството, във въздуха се носеше рефренът „Ние сме шампиони!“ изпят като от катедрален хор. Ентусиазмът им, и техният шум и хармония можеше да бъде чут от „Анфийлд“, където Ливърпул изживя толкова много вечери като тази, и да рефлектира в милионите фенове на Юнайтед, някои от които дори не са били родени когато за последно са имали шанс да се нарекат ‘най-добрите’.“
Роб Хюз, Таймс

„Нямаше очи от които дa не се стичаха сълзи на радост, нямаше гърло, което да не беше прегракнало. Сякаш всеки искаше да икрещи на света „Аз бях тук“.
Джо Лавджой, Индипендънт

www.manutd-bulgaria.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Коментирай