Ноември ’92 (Преди Кантона)

През ноември 1992г. Юнайтед беше на 10-то място в новосформираната Висша Лига. Все още чувствайки болката от препъването през изминалата кампания, което позволи на Лийдс да триумфира с титлата, момчетата на Алекс Фъргюсън започнаха новата ера в английския футбол с две последователни загуби – 2-1 като гост на Шефийлд Юнайтед и домакинско поражение с 3-0 от Евертън.

По-късно нещата започнаха да се подобряват, но счупеният крак на Дион Дъблин, който изплати 1-милионния си трансфер от Кембридж с късен победен гол над Саутхемптън, увеличи проблемите в нападение.

Преди гостуването си на Олдъм Атлетик, Червените Дяволи бяха постигнали само една победа в последните си 12 мача и тя дойде след гол на Марк Хюз в преиграването срещу Брайтън за Кока-Кола Къп на Олд Трафорд, след като първият двубой завърши 1-1. В предишните четири мача момчетата на Алекс Фъргюсън не успяха да отбележат нито един гол и записаха три последователни загуби. Представянето на тима при поражението от Уимбълдън в Театъра на мечтите бе определено от мениджъра като „най-слабото през сезона.“

Астън Вила сложи край на надеждите за добро представяне в Кока-Кола Къп, а двете скучни нулеви равенства с Торпедо Москва доведоха до отпадане от Европа след изпълнение на дузпи.

С наближаването на местното дерби с Латикс на Джо Ройл на 21-ви ноември, Юнайтед отчаяно се нуждаеше от вдъхновение. Фил Шоу написа в The Independent: „Визитата на Олдъм на Олд Трафорд може да се окаже повратен момент за Манчестър Юнайтед и за управленския мандат на Алекс Фъргюсън. Посланието на Стретфорд Енд е ясно: „Искаме гол!“. Юнайтед най-вероятно ще бъде доволен на победа без значение с колко, за да спаси сезона си.“

И Червените Дяволи го сториха, като Брайън МакКлеър отбеляза два гола за успеха с 3-0, но мениджърът знаеше, че има нужда от огнева мощ, за да сложи край на мъчителното чакане за слава. През следващата седмица той взе своя човек с трансфер, който отекна из света на футбола.

Много хора виждаха Алън Шиърър като перфектният нападател за Юнайтед, но младежът на Саутхемптън предпочете да премине в амбициозния Блекбърн за рекордните 3.3 млн. паунда. Младият нападател дълго време беше спряган за ново попълнение на Олд Трафорд, но вече доказваше класата си в новия си клуб. Преди да получи травма в коляното, той бе отбелязал 12 гола в първите си 11 мача за Блекбърн.

„Шиърър не ни убеди, че иска да играе за Юнайтед,“ обясни президентът Мартин Едуардс на събрание на акционерите, и клубът бе принуден да потърси нещо друго. Мениджърът на Шефийлд Уензди Тревър Франсис разкри подробности за оферта от Юнайтед на стойност 3.5 млн. паунда за Дейвид Хърст, която е била категорично отхвърлена. Нападателят на Совите беше обвързан с четиригодишен договор и клубът нямаше намерение да го продава.

Синтия Бейтман размишляваше в The Guardian, че „Юнайтед трябва да купи нападател, но в днешно време е трудно да намериш качествен играч под 3 милиона“. Изглеждаше права, но все още имаше надежда в дните до края на трансферния прозорец. Кой щеше да отговори на призива на Юнайтед?

Мениджърът отдавна се възхищаваше на Дарко Панчев – бившият нападател на Цървена Звезда бе безмилостен пред гола и спечели Златната обувка за изминалия сезон. Трансферът му в Интер не проработи и той не намираше място в състава на Освалдо Баньоли, но да напусне Серия А само няколко месеца след пристигането си не изглеждаше реалистично.

Нападателят на Аякс Денис Бергкамп също бе обсъждан, въпреки желанието му да остане в Холандия до края на сезона. Един вестник написа, че баща му и брат му са фенове на Юнайтед, а в неговата стая е имало постер на Денис Лоу. Дори и да имаше достатъчно налични средства, двама от най-забележителните таланти на континента бяха недостъпни. Критиците твърдяха, че Марк Робинс е бил продаден на Норич преждевременно. Появиха се и слухове за нова трансферна цел, подхранени от изказване на мениджъра, че ще прекара известно време в Шотландия.

Голмайсторът на Дънди Юнайтед Дънкан Фъргюсън бе сочен като решение за проблемите на Червените Дяволи в атака – но той бе все още тийнейджър и далеч от завършен футболист.

Младият шотландец Фъргюсън все пак имаше едно качество, в което си приличаше с последвалото ново попълнение на Юнайтед – огнен темперамент – но Ерик Кантона бе нещо различно – играч, който да възбуди сетивата на всички фенове на Юнайтед. Това не беше човек, който просто да реши проблемите на отбора пред гола. Това беше характер на победител, който промени клуба, вдъхнови всички около себе си и достигна легендарен статут на Олд Трафорд.

www.manutd-bulgaria.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Коментирай