Джеси Лингард – гордост и упоритост

Lingard WBA

Събота 16 август 2014. Манчестър Юнайтед срещу Суонзи Сити на Олд Трафорд. Първият официален мач на Луис ван Гаал като мениджър на Манчестър Юнайтед и дебют за Джеси Лингард.

Лингард, на 21 години, най-накрая има шансът, за който винаги е копнял като момче израснало в клуба. Въпреки че неговият голям момент трае едва 24 минути, след като е изнесен на носилка при единоборство с капитана на Суонзи Ашли Уилямс в центъра на терена. Уелският национал е опонент, който въплащава физическата природа на Висшата Лига. Точно от типа много тежък боец, който щаба на Академията има предвид, когато поучава неопитният Лингард за нуждата от търпение, когато той играе в младежките групи, което му осигурява протекция докато се развива.

Последвалата контузия на коленните връзки разбива на пух и прах сезона за него в този августовски следобед още преди 18 от 20-те отбора да са започнали своята кампания във Висшата Лига. „Мисля, че вината бе моя,“ заявява той пред ManUtd.com. „Потопих се в емоцията. Бях развълнуван и това бе нова стъпка за мен. Но всички физиотерапевти се отнесоха изключително към мен. За мен също бе стресиращ период да бъда извън терена задълго. Това бе вероятно първата контузия, която съм претърпял и която ме държа извън игра за такъв период от време, но цялото ми семейство и всичките ми приятели ме подкрепяха и както вече казах, физиотерапевтите бяха страхотни.“

Записването на този старт бе дългоочакван. Лингард бе резерва по време на царуването на Сър Алекс Фъргюсън, но не взе участие в мача от Кепитъл Уан Къп с Кристъл Палас. Дейвид Мойс го избра за резерва срещу Суонзи през януари 2014. Толкова близо до неосъщественото си първо участие той имаше възможността да наблюдава други членове от отбора спечелил през 2011г младежката ФА Къп да получават своя шанс, но трябваше да чака за своя.

„Сър Алекс каза, че когато бъда на 22-23 години ще играя в първия отбор и така и се случи,“ смее се Джеси. „Той определено знае какво говори! Той е човек с опит, така че аз се вслушвам в него!“ Въпреки толкова далновиден съвет от една от истинските легенди на тази игра, фактът, че тази стъпка към центъра на светлините се случва толкова бавно означава, че търпението винаги е било сред най-големите достойнства на Лингард.

„Всички в щаба знаеха, че трябва да бъдат търпеливи с мен от ранна възраст, тъй като аз не се развивах (физически) толкова бързо колкото останалите играчи,“ припомня си той. „Уважавам това и трябваше търпеливо да чакам за своя шанс. Сега мениджърът ми гласува своето доверие.“

Думата „търпение“ е широко застъпена в разговора ни с израсналия в Манчестър вълнуващ продукт на школата на Юнайтед, който взе участие в мача с ЦСКА Москва във вторник – едва неговият втори мач в Шампионска Лига, в който осигури победния гол за Уейн Рууни, за да успокои феновете на Червените Дяволи навсякъде по света. Ван Гаал, който още преди да даде място на халфа в титулярните единадесет за сблъсъка в руската столица, предвиди, че това може да е първият мач за Лингард, след това похвали представянето му. Феновете се съгласиха с това мнение като го избраха за Играч на Мача.

Изкачвайки истинска планина, за да стигне до място в отбора през миналия сезон и претърпявайки толкова вцепеняваща спънка като тази да напусне стадиона с помощта на патерици, напредъкът на Лингард е свидетелство за характера на родения в Уорингтън кандидат. Самият факт, че той остана толкова уравновесен и съвестен също се дължи до голяма степен на заобикалящите го, включвайки треньорския щаб, за който той признава, че цени времето, в което те винаги са били до него.

Несъмнено това бе двупосочна улица за младежкия английски национал. Представянията му по време на престоя му под наем в Лестър Сити, Бирмингам Сити, Брайтън енд Хуувс Албиън, Дарби Каунти неизбежно сигнализират за низ от кандидати да го притежават в състава си. Винаги е имало твърдения и слухове в т.нар. клюкарски рубрики, че той би могъл да бъде привлечен от обещанията за футбол в първия отбор. Джеси все още остава непреклонен пред целта си да успее сред своите идоли от детинство.

„Винаги съм държал на Юнайтед, защото всички са държали на мен,“ казва той. „Това да играя за клуба сега, особено през миналата седмица, която бе доста бурна за мен и семейството ми, всички са толкова горди и е хубаво да мога да им се отплатя за това. Можех да напусна преди много време, но трябваше да бъда търпелив. Надявах се, че босът ще ми даде възможност и че е въпрос на това да се възползвам от предоставения ми шанс.“

Лингард прави точно това. Удари гредата в дербито на Манчестър, когато бе обект на възхищение от червената част на града и направи същото в мача за Капитъл Уан Къп с Мидълзбро. Убедителното му представяне през второто полувреме срещу Евертън вече оправда заслуженото доверие на мениджъра, а разбира се и смелото му представяне в средата на седмицата срещу ЦСКА бе удоволствие да се види. „След като се върнахме от лятното турне се чувствах много по-силен и в много по-добра форма за предстоящия сезон. В момента, в който влезнах в игра срещу Евертън се почувствах в свои води. Момчетата около мен ме подкрепяха и ми дадоха съвети, които ми помогнаха, така че знаех какво трябва да правя в самия ден.“

Един от отличителните белези на неговото представяне на Гудисън Парк, докато Червените Дяволи подсигуряваха отличната победа с 3-0, бе неговата отговорност в дефанзивен план, предотвратявайки с намесата си опита на Рос Баркли да отбележи от далечната греда. Не бе случайност, че той бе на точното място в точния момент, а резултат от възпитанието му в Юнайтед и всичките часове прекарани на тренировъчното игрище на тренировъчния комплекс Aon.

„Научих това при резервите с Уерн (Джойс),“ разкрива Лингард. „Той винаги казва: „Връщайте се назад, връщайте се назад“ и ни викаше на терена. Това се заби в съзнанието ми. Дори когато бях под наем го правех. Мениджърът харесва както играта в защита, така и излизането напред, а това ме поставя в добра позиция, когато играя отдясно, знаейки че мога да се движа нагоре и надолу по терена. Целият този труд се отплаща накрая.“

Говори се толкова много относно английските таланти излизащи от академиите, предимно с негативна оценка, но едва ли е обегнало на някои хора, че Лингард е сред малкото англичани впечатляващи в Шампионска Лига. Следователно крилото е лъч светлина и идеален модел за подражание за момчетата от академията, въпреки, че самият той се нуждае от малко убеждаване в това. Съветът му към тях е предвидим: „Има много местни играчи преминаващи през редиците и аз им казвам да бъдат търпеливи и да чакат своята възможност. Това наистина е основното, което трябва да им внуша.“

„(Дали съм модел за подражание?) В известна степен, предполагам. Могат да видят пътят, който да следват и какво съм направил. Това е основното – търпението, наистина. Очевидно, знаеш че трябва да отидеш под наем, за да получиш този опит, така че щом се върнеш да си готов за футбол в първия отбор.“

Ако е достатъчно трудно да пробиеш в първия отбор, то със сигурност е още по-трудно да се задържиш там. Мениджърът винаги акцентира върху качеството на съревнованието, с което се сблъскват младежите, когато се опитват да оставят своята следа в отбора. Това все още не е непреодолима задача. Друг фактор в полза на Лингард в стремежа му да впечатли ван Гаал е неговото поведение.

Попитах го за неговите настоящи амбиции и той не изрази никакви изисквания за узурпиране на място в йерархията на националния отбор или желание за бързо компенсиране на загубеното време. „Искам да продължавам да бъда на или около резервната скамейка и да взимам участие като резерва, надявам се дори да започвам в някои мачове. Това е основната ми цел сега.“

„Определено за нас като млади футболисти това да играем за Манчестър Юнайтед ни носи голяма увереност и докато продължавам да работя, винаги ще продължавам да получавам своя шанс. Очевидно все още трябва да продължавам да бъда скромен и да стоя здраво стъпил на земята. Все още не съм постигнал нищо. Предстои ми да извървя дълъг път и все още трябва да работя усърдно на тренировки, за да запазя мястото си в отбора.“

Джеси Лингард е гордост за самия себе си и за Манчестър Юнайтед. Неговият прогрес до момента, участието му в мач от Шампионска Лига под прожекторите на Олд Трафорд, се дължи на толкова много хора и изключително много инвестирано време далеч от светлените и погледите на стотици очакващи поддръжници. Търпение може и да е ключовата дума в случая, но има друга, която е на преден план в неговата история. Както той вече веднъж я спомена, това е гордост и това е нещо, което феновете на Юнайтед, които го подкрепяха във вторник, също изпитваха в изобилие виждайки го да се вкопчва в предоставената му възможност.

www.manutd-bulgaria.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (3 votes cast)
Джеси Лингард - гордост и упоритост, 5.0 out of 5 based on 3 ratings