Властването на Сър Алекс 1996-2001

siralexclcupНякои си помислиха, че Юнайтед започва да отстъпва назад по време на сезон 1996/97, след тежките загуби от Нюкасъл (0-5) и Саутхемптън (3-6), които бяха гарнирани и с първото домакинско поражение в Европа от Бешикташ.

„Медиите в тази страна изглежда не могат да разберат, че всеки един клуб, независимо колко успешен е той, може да попаднe в подобна ситуация на някакъв етап от сезона“, заяви босът. „По-някакви причини, обаче, когато това се случи на Юнайтед, то привлича много повече внимание.“

Червените Дяволи успяха да се вземат в ръце и победа над Ливърпул им помогна да си осигурят още един триумф във Висшата Лига, като самата титла беше подпечатана след поражението на мърсисайдци, въпреки дебютния гол на Майкъл Оуен, от Нюкасъл, докато Юнайтед не играеше. Последва разочарование в Европа, когато Борусия Дортмунд отстрани момчетата на Сър Алекс на полуфинала, въпреки че някои предвиждаха успех в турнира след убедителната победа с 4-0 над Порто.

Шокиращото отказване на Ерик Кантона в края на сезона отново даде поводи на медиите да предричат край на ерата, както беше през 1995, когато Червените Дяволи завърши без трофей, бидейки принудени да се лишат от услугите на френския талисман. Арсенал се очертаваха като сериозни съперници и спечелиха Дубъл, след като единствения гол на Марк Овермарс им осигури успеха на Олд Трафорд. И така започна модата Артилеристи.

Монако сложи край на надеждите в Шампионската Лига за поредна година и мениджърът бе принуден да признае: „Всичко това се добавя към депресиращия край на сезона за всички нас, но ние не трябва да се спираме на тези пропуснати възможности и минали неуспехи.“ Теди Шерингам издържа на подигравките от феновете на Арсенал, че не е успял да спечели нищо като заместник на Кантона, но новите попълнения Яп Стам и Дуайт Йорк щяха да помогнат за подобряването на състава.

И така стигаме до 1999. Червените Дяволи се постараха да гарантират, че това ще е година, която никой футболен фен няма да забрави. Излизайки от „групата на смъртта“ в компанията на Барселона, Байер Мюнхен и Брьондби и с блясъка от голове, оптимизмът, че това ще бъде годината на втория успех в Европейската Купа започна да нараства.

Последното преиграване на полуфинал в историята на ФА Къп беше истинска класика и беше трамплинът към Требъла. Арсенал бяха победени в един страхотен мач на Вила Парк, след като Петер Шмайхел спаси дузпа на Денис Бергкамп и останалият с 10 души Юнайтед спечели след един от най-великите голове в историята на клуба, дело на Райън Гигс. Емоцията поведе Червените Дяволи към триумф и във Висшата Лига, след като в последния ден на сезона момчетата на Сър Алекс спечелиха титлата, след победа с 2-1 над Тотнъм с голове на Дейвид Бекъм и Анди Коул.

Нюкасъл беше лесно преодолян във финала на ФА Къп, като най-значимото събитие беше няколко дни по-късно в Барселона. Два късни гола на Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер осигуриха една от най-драматичните победи на Ноу Камп и след 31 години чакане, Юнайтед триумфира отново с Европейската Купа. А след двубоя дойдоха и добре известните думи на Сър Алекс: „Футбол, а? По дяволите!“

Това ли беше точният момент за току-що получилия рицарско звание шотландец да се откаже? Не така мислеше той, когато изведе тима си до поредния труимф за титлата в Англия, шести в рамките на осем години. „Някои хора може би си мислеха, че ще бъде трудно играчите да бъдат мотивирани след толкова много успехи“, заяви той. „Можеше, но не беше проблем. Всъщност, това е най-малкото ми притеснение. Те са също толкова мотивирани, колкото са били и преди.“

Отпадането от Шампионската Лига на четвъртфинала от Реал Мадрид нарани мениджъра, въпреки че успеха във финала за Интерконтиненталната Купа за първи път, побеждавайки Палмейрас в Токио, осигури нов трофей във витрината на клуба. Въпреки че титлата във Висшата Лига беше спечелена още на 22 април, точно след двубоя с Реал Мадрид, имаше нотка тъга относно сезона, след като клуба скандално беше насърчен да не защитава трофея си от ФА Къп и се отказа от участие, за да играе в Клубното световно първенство вместо това.

Сезон 2000/2001 донесе трета поредна титла във Висшата Лига, като това беше едва третият път, когато даден клуб постига подобно нещо. Това може би показа колко разглезени са станали феновете на Червените Дяволи, когато в думите на мениджъра в края на сезона с долавяше нотка на извинение. „Много хора казват, че са били до голяма степен разочаровани от сезона“, заяви Сър Алекс. „Особено след Коледа, въпреки че спечелихме титлата в Премиършип. И, докато съм съгласен с факта, че понамалихме темпото, след като си осигурихме трофея, мисля, че се представяхме на едно добро ниво през повечето време.“

Юнайтед отпадна от Шампионската Лига, след като Байерн Мюнхен успя да си отмъсти за загубата във финала на турнира през 1999 г., а след това последва и отпадане и за ФА Къп, след като Паоло ди Канио осигури победата на Уест Хем на Олд Трафорд. Червените Дяволи, обаче, успяха да спечелят титлата в Премиършип на 14 април, след трудна победа с 4-2 над Ковънтри Сити.

Въпреки този триумф си личеше, че нещата вървят надолу. След отпадането от Байерн, последва загуба в дербито на Манчестър, която беше засечена от червения картон на Рой Кийн за ужасяващия му фаул срещу Алф Инг Хааланд. Загубите в три поредни мача – застрашените от изпадане Дарби у дома, Сатхемптън и Тотнъм придадоха привкус на незаинтересованост, нещо, което обикновено не можеше да се види в нито един от отборите на мениджъра.

И през лятото на 2001 г., Сър Алекс хвърли бомбата, потвърждавайки, че ще се пенсионира в края на следващата кампания, както и, че  смяната на караула изглежда неизбежна. С разговори да се оттегли на върха с финала на Шампионската Лига в родния си Глазгоу и Свен-Горан Ериксон определен като негов наследник, никой не би могъл да предположи какво всъщност предстоеше.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Властването на Сър Алекс 1996-2001, 5.0 out of 5 based on 1 rating

Коментирай