Властването на Сър Алекс: 1991-1996

96_doubleСър Алекс може би започна да вярва на приказките за „проклятие“ около Олд Трафорд, след като тимът бе изключително близо да сложи край на 25-годишното чакане за титлата през 1992 година.

Успехът в първенството никога не е изглеждал толкова близо и същевременно толкова далеч, но Юнайтед увехна в навечерието на нова година и Лийдс излезе на върха, въпреки че загуби от Червените Дяволи и в двете купи, след като двата тима се срещнаха на Елън Роуд на два пъти в рамките на няколко дни. След като спечели Купата на Лигата и Суперкупата за първи път, с головете на Брайън МакКлеър и в двата финала, тежката програма допринесе за падането на отбора и ужасяващата загуба на Анфийлд се оказа последния пирон в ковчега.

Мениджърът пророчески заяви: „Ние разполагаме с най-големия и най-добрия отбор. Ако всички се държим заедно, ще постигнем велики неща.“ Той знаеше, че и Клас ’92 вдигна Младежката Купа на ФА и ще продължи да бъде в услуга на първия отбор.

Последва първият сезон на Висшата Лига. Новата ера за Юнайтед обаче не започна добре и тимът не изглеждаше като потенциален шампион, след като Брайън Дийн влезе в историята с първия гол в новосформираната лига, а Шефилд Юнайтед победи с 2-1. В следващия кръг последва и домакинско поражение с 3-0 от Евертън.

„Разбира се, имаше падения, но дори и в тези трудни времена увереността си остана същата“, заяви мениджърът, който нахлу на трансферния пазар по драматичен начин, подписвайки с Ерик Кантона от Лийдс. Въпреки че Юнайтед си осигури титлата и завърши с 10 точки пред подгласниците Астън Вила, нервите отново властваха – особено когато Шефилд Уензди поведе на Олд Трафорд. Двата късни гола с глава на Стив Брус обаче предизвикаха диви тържества и вярата укрепна след победите срещу Ковънтри, Челси и Кристъл Палас. Сър Мат Бъзби бе сред зрителите, за да отпразнува победата с 3:1 срещу Блекбърн на Олд Трафорд, а това беше само началото на един период на доминация.

Мениджърът вече се беше освободил от напрежението, което тегнеше върху него, и изведе отбора до пърия Дубъл. Забележителното е, че само загубата във финала на Кока-Кола Къп от водения от Рон Аткинсън Астън Вила не позволи на Червените Дяволи да приберат всички домашни трофеи през 1994 – отбор, който често е определян като един от най-добрите в историята на клуба.

Изключително успешната кампания беше чудесна възможност да се отдаде почит към Сър Мат Бъзби, който почина през февруари, а Юнайтед са фаворити за шампионата през целия сезон – дори и след поражението от вдъхновения от Алън Шийрър Блекбърн през април. Когато Олдъм бяха на прага на спечелването на полуфинала за ФА Къп на Уембли и бяха готови да сложат край на мечтите за Дубъл, Марк Хюз се разписа с едно от най-зрелищните волета и осигури преиграване, което Червените Дяволи спечелиха.

Нищо не можеше да спре отбора, дори и Челси, които победиха Юнайтед и като гост, и като домакин, с по един гол и в двата случая дело на Гавин Пийкок. Същият играч удари гредата на Уембли, но Сините на Глен Ходъл бяха просто пометени с 4-0, Ерик Кантона се разписа на два пъти от дузпи, за да подчертае ключовата си роля в отбора, който бе изпълнен с изключителни личности. Юнайтед демонстрира спиращ дъха футбол, дори и босът, очаквано, да искаше повече: „Разочарованието в Европа беше огромно и никой не бе по-разстроен от мен“, спомня си той. Все пак футболът винаги е бил игра с добър край, но следващата година, 1994/95, щеше да се окаже особено жестока.

Лишени от услугите на талисмана си Кантона, който получи дълго наказани заради инцидента с фена на Кристъл Палас на Селхърс Парк, Юнайтед все пак успя да се добута до възможността за втори пореден Дубъл. Акцентите включваха рекордната победа с 9-0 над Ипсуич – като Анди Коул, дошъл от Нюкасъл, се разписа пет пъти – и разгрома с 5-0 над Манчестър Сити, когато Андрей Канчелскис отбеляза хеттрик.

Но всичко опря до последните два мача от дългия и изтощителен сезон. Лудек Миклоско беше героят срещу Юнайтед, когато Червените Дяволи не успяха да добавят още голове към изравнително попадение на Брайън МакКлеър срещу Уест Бромич в последния ден от кампанията. И това означаваше, че Блекбърн на Кени Далглиш е шампион, въпреки загубата с 2-1 от Ливърпул. Юнайтед не успя да се възстанови от този удар и само седмица по-късно загуби финала за ФА Къп от Евертън, който си отмъсти за загубата в турнира десет години по-рано.

Тимът не успя да постигне успехи и в Шампионската Лига. Юнайтед загуби с 4-0 от Барселона, въпреки че беше принудени да разчита на по-слаб състав заради противоречиви правила, а малко по-късно поражението от Гьодеборг с 3-1 сложи край на мечтите за излизане от групата. Поне победата с 4-0 над Галатасарай илюстрира потенциала идващ от академията с гол на Дейвид Бекъм.

Как Юнайтед – и Сър Алекс – щяха да отговорят на подобно разочарование? Като спечелят втори Дубъл през сезон 1995/96. Телевизионният коментатор Алън Хансен предупреди с така известната фраза: „Нищо няма да спечелите с деца“, след загубата от Астън Вила в първия ден от кампанията, а и продажбата на Хюз, Канчелскис и Пол Инс повдигна въпросите дали босът е прав да разчита на младежите. Всички тези съмнения изчезнаха, когато Нюкасъл, който в един период от сезона имаше преднина от 12 точки, беше победен от Кантона и Петер Шмайхел в невероятна форма, като допълнение на чудесното включване на младите таланти като Бекъм, братята Невил, Ники Бът и Пол Скоулс.

Мениджърът на Нюкасъл Кевин Кийгън се пропука под натиска в последните няколко месеца на сезона, а Юнайтед победи Мидълзбро с 3-0 в последния ден на кампанията и триумфира с титлата. Предстоеше и финала за ФА Къп срещу Ливърпул, където капитанът Кантона имаше последната дума и донесе победата с гол в края на срещата. По това време да си фен на Юнайтед беше невероятно. А се оказа, че може и по-добре.

Важни дати:

1991-92: Юнайтед печели Купата на Лига и Суперкупата за първи път.
1991-92: Червените Дяволи изпитаха проблеми в битката за титлата и загубиха от Лийдс.
1992-93: Шокиращият трансфер на Ерик Кантона от Лийдс на Олд Трафорд.
1992-93: Юнайтед печели титлата след 26 години чакане.
1993-94: Рой Кийн преминава в Юнайтед от Нотингам Форест за рекордните 3.75 млн. паунда.
1993-94: Юнайтед печели титлата отново с преднина от осем точки.
1993-94: Червените Дяволи печелят Дубъл след успеха с 4-0 над Челси във финала на ФА Къп.
1994-95: Кантона е наказан за девет месеца след инцидент с фен.
1994-95: Агония през май, когато Юнайтед се проваля в Купата на Лига и ФА Къп.
1995-96: Сър Алекс се доверява на младите и продава Инс, Канчелскис и Хюз.
1995-96: Победа срещу Мидълзбро и Юнайтед отново е шампион.
1995-96: Късният победен гол на Кантона срещу Ливърпул осигурява втори Дубъл за Червените Дяволи.

www.manutd-bulgaria.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Властването на Сър Алекс: 1991-1996, 5.0 out of 5 based on 1 rating

Коментирай