Властването на Сър Алекс: 1986-1991

1990_bossfirsthtropheyРим не е бил построен за един ден и, когато Сър Алекс пое Юнайтед през 1986, той наследи отбор, който изпитваше трудности в дъното на старата Първа дивизия.

Босът не бързаше да прави оценка на играчите и с желание да даде шанс на настоящия персонал да се докажат, изчака да натрупа авторитет в клуба. Въпреки че имаше малки признаци на напредък около Боксинг Дей при победата над Ливърпул в най-посетения двубой в лигата през сезона, разочароващата загуба във ФА Къп от бъдещия носител на трофея Ковънтри доказа, че отборът има нужда от драстични промени.

Тимът на Рон Аткинсън може и да вдигна знаменития трофей само година по-рано, но ръководството искаше успехи, а промените щяха да отнемат време. Загубата с 4-0 като гост на Тотнъм бе трудна за преглъщане, а реалността показваше, че Юнайтед успя да спечели само в един мач далеч от Олд Трафорд през сезона. В края на кампанията тимът завърши на 11-то място в лигата, след отбори като Норич, Уимбълдън, Лутън и Уотфорд.

Първият пълен сезон на Сър Алекс начело на Юнайтед бе изпълнен със „смесени емоции“, въпреки че Вив Андерсън и Брайън МакКлеър се оказаха добри придобивки. Ливърпул бяха достойни шампиони, завършвайки с девет точки преднина, но второто място в класирането беше малко постижение за Червените Дяволи. Юнайтед завърши кампанията с пет поредни победи, а Гордън Страхън донесе равенството 3-3 срещу Ливърпул на Анфийлд. Отново отпадането от турнирите вбеси боса, след като Оксфорд отстрани Юнайтед в Литълуудс Къп, а голмайсторът с 31 попадения Брайън МакКлеър пропусна късна дузпа при драматичното поражение от Арсенал на Хайбъри във ФА Къп. Дуото Артър Албистън и Кевин Морън напуснаха клуба през лятото, Марк Хюз се завърна, а Джим Лейтън се присъедини към клуба, за да замени Крис Търнър и Гари Уолш на вратата.

След като Юнайтед завърши на второ място, очакванията за сезона 1988/89 бяха високи, така че смъкването до 11-та позиция изобщо не влизаше в плана и никой не беше по-разочарован от мениджъра. „Сезонът не просто се изплъзна, той се срина“, заяви той. „Хората говорят, че има някакво проклятие около Юнайтед. Честно казано, не знам как да гледам на това суеверие. Но никой клуб не може да реализира потенциала си без толкова много от играчите си за толкова дълго време .“ Контузиите казаха своята дума – Реми Моузес и Ники Ууд трябваше да прекратят кариерите си, докато Норман Уайтсайд, Андерсън и Колин Гибсън не бяха на разположение. Сър Алекс заяви, че е бил „смутен“ от факта, че е оставил отбора без широчина, след като Йеспер Олсен, Питър Дейвънпорт и Гордън Страхън бяха продадени.

Шест от последните осем мача бяха загубени и беше дошло време за драстични промени. През лятото на 1989 клубът инвестира в нуждата от качество и характер. Нийл Уеб, Майк Фелън, Дани Уолъс, Пол Инс и Гари Палистър, всички английски момчета, пристигнаха – въпреки пропадането на сделката по закупуване на клуба от Майкъл Найтън .

Трябва да се каже, че имаше напрежение върху мениджъра – след сериозните разходи, той трябваше да осигури трофей. 13-то място в класирането определено беше под очакванията, дори ако целта правилно бе изместена към ФА Къп в края на сезона. Новите попълнения определено имаха нужда от време, а и загубата с 5-1 в дербито с Манчестър Сити беше ужасяващо изживяване. При изоставането от Милуоу на почивката през февруари изглеждаше, че Юнайтед ще бъде въвлечен в битката за оцеляване в дивизията, но головете на Уолъс и Хюз през второто полувреме обърнаха нещата. Лий Мартин и Марк Робинс осигуриха младежка жизненост и щяха да имат сериозен принос във ФА Къп.

Робинс отбеляза важен гол с глава при визитата на Нотингам Форест в третия кръг, който заглуши исканията на медиите за уволнение на мениджъра. Победите над Херефорд, Нюкасъл и Шефийлд Юнайтед далеч от дома осигуриха полуфинал срещу Олдъм. След равенство 3-3 на Мейн Роуд, Робинс отбеляза гол в допълнителното време на преиграването, за да изпрати Юнайтед на Уембли. Още един трилър 3-3 с Кристъл Палас опъна нервите на всички, но Сър Алекс показа способността да взима най-трудните решения, след като остави Джим Лейтън на скамейката за преиграването и включи в игра Лес Сийли. Това беше изключително смело решение, но Сийли запази мрежата си суха, а Мартин отбеляза единствения гол, за да осигури първия трофей от царуването на Фъргюсън.

Триумфът във ФА Къп не само осигури глътка въздух, но също така позволи на клуба да участва в Купата на носителите на купи, трофей, който шотландецът вече бе печелил по време на престоя си в Абърдийн. Участието в европейските турнири винаги е било важно за Юнайтед и приключението бе незабравимо за всички. Пеши Мункаш, Рексъм, Монпелие и Легия Варшава не бяха част от елита на континента, но няма никакво съмнение, че Юнайтед бяха аутсайдерите във финала срещу Барселона. В дъждовна нощ в Ротердам, Хюз отмъсти на предишния си клуб, вкарвайки два гола за победата над отбора на Йохан Кройф.

Сезонът беше доста драматичен и на домашната сцена – шестото място в класирането не беше напредъка, който босът толкова много искаше. Завършването зад Ман Сити беше отчайващо, а на клуба му беше отнета точка след масово меле с играчите на Арсенал по време на поражението с 1:0 на Олд Трафорд, инцидент, който започна от Найджъл Уинтърбърн, който се присмя на МакКлеър за пропусната дузпа. Юнайтед се завърна на Уембли за Ръмбълоус Къп, но упоритата работа за отстраняването на Ливърпул, Арсенал (6-2 в невероятна нощ в Северен Лондон, когато Лий Шарп отбеляза хеттрик) и Лийдс се оказа недостатъчна. Противно на залозите втородивизионният Шефийлд Уензди спечели финала с гол на родения в Стретфорд Джон Шеридан, основно благодарение на чудесното представяне на бившия вратар на Юнайтед Крис Търнър.

Но оптимизмът растеше и чакането за титла в Англия от 1967 г. беше към своя край. Юнайтед отново се бореше за трофеи и не само Шарп блестеше като талант от школата, но в лявата зона на атаката имаше допълнителен потенциал в лицето на дебютиращия Райън Гигс. Градивните елементи бяха поставени и търпението в Сър Алекс бе на път да пожъне успехи отвъд най-смелите мечти на всички.

Важни дати:

1986-87: Сър Алекс извежда Юнайтед в първия си мач начело на клуба – загуба 2-0 от Оксфорд.
1987-88: Брайън МакКлеър и Вив Андерсън са първите му две попълнения.
1987-88: МакКлеър става първият играч след Джордж Бест, който минава границата от 20 гола .
1987-88: Юнайтед завършва на второ място след Ливърпул и е отстранен от Арсенал във ФА Къп.
1988-89: Загубата с 5-1 от Сити в дербито беше ужасно изживяване.
1988-89: Юнайтед успява да завърши на 11 място в Първа Дивизия.
1989-90: Голямото харчене доведе играчи като Пол Инс и Гари Палистър.
1989-90: Юнайтед печели ФА Къп – първият трофей на Сър Алекс като мениджър на отбора .
1990-91: На Юнайтед е отнета 1 точка след сблъсъците с Арсенал на терена.
1990-91: Рон Аткинсън побеждава своя наследник във финала на Купата на Лигата.
1990-91: В една велика нощ в Ротердам, Юнайтед печели Купата на носителите на купа.

www.manutd-bulgaria.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Коментирай