Анхел ди Мария – Ангелът на Севера

Angel Di Maria - The Angel of North

Анхел обича живота в Манчестър Юнайтед и твърди, че разбирателството му с Уейн Рууни е точно като това с Меси

В седмица с мачове от ШЛ Анхел ди Мария вместо да е част от голяма футболна среща в Испания, Германия или Италия, е в градината на провинциален хотел в хладен, влажен Чешир. Най-новата суперзвезда на Манчестър Юнайтед – най-скъпият футболист във ВЛ, 60 млн паунда – снима видео реклама за своя спонсор, Адидас. Докато започва да се стъмнява, този слаб, почти крехък спортист с ярко оранжеви бутонки преминава през своя репертоар от умения пред ярката светлина на камерите.

Ди Мария не се намира там, където би трябвало да е. Звездата на Реал Мадрид, когаато те най-накрая вдигнаха своята десета Европейска купа в Лисабон миналия май – архитектът на престижната за клуба Decima (исп – десетка) – гледа отстрани през този сезон, освен това той дори не е разтревожен от това.

„Не, не гледам европейските мачове,“ усмихва се той. „Вместо това играя с дъщеря ми. По-важно е.“

Ди Мария не е лекомислен. Дъщеря му Миа се роди три месеца преждевременно през април 2013г. и за кратко шансовете да оцелее не бяха добри. Миа беше тази, която придружаваше баща си в обиколката на терена след победоносния финал на Реал в ШЛ над Атлетико Мадрид и за нея Ди Мария изобразява с ръце формата на сърце след всеки гол.

Очакваното запитване за състоянието на семейството е посрещнато с жизнерадост: „Добре! Добре! Добре!“, казва Ди Мария с усмивка. „Те са добре сега, щастливи са. Тя беше в болница за два месеца, но няма никакви последвали проблеми, слава Богу. Така че, ние наистина се чувстваме страхото и сме щасливи да бъдем тук, в Манчестър.“

„Мисля, че след случилото се с дъщеря ми, осъзнах, че няма нещо по-важно от това. Просто искаш да си с децата си в тези трудни моменти, като този, през който премина дъщеря ми.“

„Така че, не, не се тревожа за ШЛ. Знаех, че когато дойда в Манчестър няма да играя в ШЛ, но това, което си мислех, което мисля и сега, беше, че ще направя всичко по силите си да помогна на съотборниците ми да се квалифицираме за ШЛ, така че следващата година да се върнем играейки важни мачове. Смятам, че това ще се случи.“

В стаята има девет човека, включително двама преводачи, негов приятел, агент и представители на спонсора.

Въпреки всичко Ди Мария изпраща правилните сигнали. Той е сгоден, стоейки наклонен напред на своя стол, слушайки част от нещата, които пазбира на английски и следейки с определен интерес. Той е на 26г., но изглежда по-млад, щастлив да играе, все още избягващ проклаятието на контузиите на тренировъчния терен на Манчестър Юнайтед.

Подобно на много чуждестранни футболисти – особено нападатели – в първия им сезон във ВЛ, Ди Мария започна експлозивно, но впоследствие формата му спадна. След като преживя представяне, което трябваше да бъде запомнящо се, в Бърнли, Ди Мария се разписа три пъти в следващите си четири мача, но към момента е без гол вече почти два месеца.

„Не се притеснявам от това“, заявява той. „Мисля, че нещата потръгнаха откакто дойдох тук. Справям се добре с голове и асистенции. Имаше един или два мача, в които не играех на същото ниво както беше в началото, но … предполагам, че това е съвсем нормално, когато се приспособявам към нещата, не е ли?“

„Истината е, че аз съм доволен, че съм в Манчестър. Да бъда тук е нещо много важно за мен, така че от тази гледна точка аз съм много доволен. Останалото ще дойде.“

Физическата стабилност на Ди Мария е несъмнена. Толкова е слаб, че неговият испански прякор е фидето (исп – Fideo). Той е бил ритан и покосяван докато лекар не предлага спорта като средство за справяне с неговото неловко безпокойство, когато той е само тригодишен.

Запитан за контузиите, които връхлетяха като ураган отбора на Юнайтед – според последните преброявания са 40 – Ди Мария се усмихва, но представя една интересна теория. Опитвайки се да намери дърво на страничните облегалки на стола си, на което да почука, Анхел казва: „Що се отнася до мен, много от това е само в главата и начинът, по който някои хора подхождат. Аз съм фокусиран и просто не мисля за това. Също така мисля, че когато се контузиш, това може също да се отдаде на лош късмет. Но смятам, че правя всичко по силите си, за да избегна контузия и да се грижа за себе си и да се надяваме, че нищо няма да се обърка, нали?“

„Има футболисти, които се нуждаят да тренират много повече, за да се справят с физическата страна на нещата. Опитвам се да го правя и нещата като цяло работят добре за мен. Така че не съм особено притеснен за това.“

„Понякога се опитваш да правиш лъжливи движения, за да не те ритат. Но както и да е, трябва да свикна с това. Просто играта е такава. Играта не е само красива. Реалността е такава, че има много здрави единоборства и си притиснат и трябва или да свикнеш с това или да страдаш от този факт.“

Футболната кариера на Ди Мария започва странно и се развива бързо. Майка му го води на лекар като съвсем малък, заради притесненията си, че той не успява да се задържа прав и навика му да чупи предмети вкъщи. „Той не каза точно футбол,“ казва Ди Мария. „Каза, че трябва да спортувам нещо, за да бъда по-спокоен вкъщи. Но аз винаги бях вкъщи с топката, а имаше футболен клуб само през няколко блока от дома ми, започнах да играя там, но не се получи, защото отивах да играя там, но все още потрошавах всичко, когато се прибирах вкъщи. Просто бях такъв.“

Роден в Росарио, 180 мили северно от Буенос Айрес, Ди Мария е забелязан от местния клуб Торито, когато е тригодишен. Година по-късно обаче по-скоро по-големия Росарио Сентръл го поема с мопощта на дарение от 35 футболни топки – инструмент за договаряне с по-малките клубове.

„Ами, мисля, че всичко това – от 35 футболни топки, до 6 млн евро, когато преминах в Бенфика, след това 30 млн в Реал Мадрид, а след това и 75 млн в Юнайтед – що се отнася до мен, мисля за семейството ми, за моите усилия през живота ми досега, и поглеждайки се сега виждам, че това е за което съм работил от дете“, казва той.

„Не мисля, че е настъпил краят на ерата или че съм стигнал до тази част от живота ми. Смятам, че ще продължа да работя и да се развивам поседователно, за да съм сигурен, че все още мога да играя за най-добрите клубове и да продължавам да давам най-доброто от себе си. На 26 години съм и все още имам още много да дам и много да работя.“

Преминаването на Ди Мария от Росарио Сентръл в Бенфика се осъществавя 15 години по-късно, когато той е 19-годишен. До този момент той вече е живял един еклектичен живот, подготовка на училищните домашни, а футболът е трябвало да заеме второстепенно място за пет години, за да помага с на баща си с въглищата в двора на къщата.

„Оитавах на училище сутринта,“ разкрива той. „След това, когато се прибирах вкъщи, помагах на баща ми с въглищата. Имахме място зад къщата, където ги съхранявахме. И след това, около 15:30 или 16:00 се качвах на колелото и отивах да тренирам.“

„Така че, да … отивах на училище, след това работех с баща ми, след това ми отнемаше 30-40 мин, за да стигна на тренировки с колелото, тренирах и се връщах вкъщи … беше тудно, но трябва да правиш, каквото ти се налага. Когато и луд по футбола, правиш каквото и да е, за да играеш.“

Рекордният трансфер за отбора на Луис ван Гаал на Олд Трафорд е осигурен. Докато други големи имена като Робин ван Перси и Хуан Мата правят всичко, за да задържат своята актуалност, аржентинецът вече е основен елемент заедно с Давид де Хеа, Дейли Блинд и Уейн Рууни.

В деня, в който се срещнахме, Рууни – капитанът, беше помолен от кубния сайт да назове своя дриймтийм от петима играчи и Ди Мария беше неговия първи избор. „За мен е чест, че ме избра за отбора си.“, усмихва се Ди Мария, когато разбира за това.

„Да играя с него е удоволствие и повод за гордост. Когато бях 15-годишен, малко или много, го гледах как играе в Юнайтед. Възхищавах му се и исках да бъда като него. Дали е той, Гигси или някой от останалите, да играя с тях е нещо наистина специално.“

Малко пристигат в Юнайтед, чувствайки че са видяли повечето неща във футбола, но вероятно Ди Мария е един от тях. Спечелил ШЛ, резерва във финала на Световната Купа, млад играч с бързината на прогресиране като Лионел Меси и Кристияно Роналдо, Ди Мария е видял много за кратко време.

Колкото и странно да звучи, с които той се сблъска в Юнайтед, са по-ниски. Независимо от това неговият избор за капитан е категоричен. „Рууни е на топ ниво. Онзи ден си говорехме с един приятел и аз казах: С Рууни се разбираме един друг, точно както се разбирам с Меси в отбора на Аржентина, или с Кристияно Роналдо в Реал Мадрид“. Наистина се разбирам много добре с Рууни, излизаме заедно на терена, за да играем, да сътворяваме неща. Той е ефектен играч и е един от топ футболистите.“

Дълбоко в себе си Ди Мария сигурно знае, че времето му в Реал Мадрид приключи твърде скоро. Неговият четиригодишен престой в Реал Мадрид донасяа трофея на ШЛ, титлата на Испания и две купи. Предния сезон безспорно беше най-силният за него. Той завърши сезона в Ла Лига със 17 асистенции. След финала на ШЛ, бившият мениджър на Манчестър Юнайтед, Сър Алекс Фъргюсън му връчи отличието играч на мача. Все още изглеждаше абсурдно, че той ще бъде продаден. Мениджърът Карло Анчелоти впоследствие предположи, че Ди Мария е искал твърде много пари за новия контракт, а други просто смятат, че президентът Флорентино Перес е трябвало да осигури финансовата възможност за привличането на Хамес Родригес и Тони Кроос.

Какъвто и да е случаят, болезнено доказателство за все по-предизвикателното  отношение към Южна Америка излиза наяве през юлската сутрин на финала на Световната Купа в Рио. „Ако си спомням правилно, беше 11:00, аз бях на проверка на краката ми при физиотерапевта на националния отбор, за да видя дали ще мога да играя на финала,“ припомня си Ди Мария. „Лекарят влезна и ми подаде този лист. Беше бележка от Реал Мадрид, според която не мога да играя. За да съм честен, не я почетох. Лекарят ми обясни какво пише в писмото. Не исках да го чета, дори не исках да го отворя. Така че го скъсах и изхвърлих.“

Както знаем, Ди Мария не игра за Аржентина срещу Германия онази вечер. Контузия в бедрото му попречи да завърши лятото по перфектния начин. Едно усещане, той не е забравил, все пак. „Когато изпълнявам националния си дълг, аз мисля само за националния отбор,“ казва той. „Всеки футболист знае какво означава Световната Купа и как би трябвало да се чувстваш и се обзалагам, че който и да е изпратил това писмо … който и да го е изпратл, никога не е бил футболист.“

 

DailyMail

www.manutd-bulgaria.com

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (7 votes cast)
Анхел ди Мария - Ангелът на Севера , 5.0 out of 5 based on 7 ratings